Държавен вестник, брой 95 от 25.IV

Чл. 1. Целта на настоящия закон е да улесни желаещите земеделски стопани да се организират в трудови кооперативни земеделски стопанства за общо обработване и стопанисване на земи, с което:

а) чрез групиране на земите и задружен труд в рационално уредени земеделски стопанства;

б) чрез общо и правилно използуване на земята и производствените средства;

в) чрез целесъобразно приложение на земеделската наука и техника, икономията на труд и разходи, и засилването на производителните сили на почвата, да се постигне увеличение на количеството и подобрение на качеството на земеделското производство, да се осигури по-голяма рентабилност на последното, да се подобри материалното, положение на трудещото се земеделско население, и му се създадат по-добри условия за материален, социален и културен живот.

Чл. 2. Трудовото кооперативно стопанисване на земята извършва чрез свободното организирате на имотните и безимотни земеделци в трудово кооперативно земеделско стопанство.

Най-големият и най-малкият размер на трудовите кооперативни земеделски стопанства е в зависимост от естеството на районите, производственото направление на стопанствата, наличните трудови и други сили на земеделските стопани, инвентара, възможностите за правилна администрация и др. Този размер се определя от Министерството на земеделието и държавните имоти.

В едно населено място, за по-голямо удобство и правилна организация, се допуска учредяването на повече от едно трудово кооперативно земеделско стопанство, като отдел на действуващата земеделска кооперация или като самостоятелно кооперативно сдружение след предварително одобрение и разрешение от Министерството на земеделието и държавните имоти.

Чл. 3. Държавата дава всестранна подкрепа на трудовите кооперативни земеделски стопанства, в чието устройство са застъпени посочените в настоящия закон основни положения.

Независимо от този вид трудови кооперативни земеделски стопанства, държавата подкрепя и всички други форми за задружно стопанисване и обработване на земите, изградени съгласно закона за кооперативните сдружения , които целят увеличение и подобрение на производството и правилно използуване на производствените средства, ако не са посочени против интересите на дребните и средни, земеделски стопанства и не са против стопанската политика на държавата. Кооперации в този смисъл могат да се образуват с одобрението на Министерството на земеделието и държавните имоти и се ползуват от привилегиите по закона за кооперативните сдружения .

Чл. 4. Организирането на трудови кооперативни, земеделски стопанства става като най-малко 15 души земеделски стопани собственици на земя се обединят:

а) в трудов земеделски производителен отдел при местната земеделска кооперация. или

б) в трудова земеделска производителна кооперация.

Учредяването и функционирането на тези отдели и кооперации се извършва въз основа настоящия закон и закона за кооперативните сдружения .

За откриване на отделите и кооперациите се иска предварително одобрение от Министерството на земеделието и държавните имоти.

Трудово-производителните земеделски отдели при земеделските кооперации стопанисват за своя сметка и отговорност. В случай на обявяване в несъстоятелност на отдела кооперацията не носи материална отговорност за него и обратно.

Чл. 5. Дейността на трудовите кооперативни земеделски стопанства се урежда подробно в устав и правилници, приети от общото събрание на трудовия земеделско-производителен отдел, съответно на трудовата земеделска производителна кооперация, одобрени от съответния клон на Б. з. к. банка.

Чл. 6. За провеждане на дейността си трудовите кооперативни земеделски стопанства набират следните средства:

1) делов капитал;

2) фондове;

3) такси, глоби, дарения и др.;

4) чужди средства;

5) спестовни влогове на членове на стопанството.

Номиналната стойност на деловете, както и задължителните делове, които всеки член трябва да внесе се определят в устава на трудовото кооперативно земеделско стопанство.

Помощи, получавани от държавата и обществени институти се отнасят към резервния фонд на трудовите кооперативни земеделски стопанства.

Чл. 7. Членуването в трудовите кооперативни земеделски стопанства е доброволно.

Членове на трудовите кооперативни земеделски стопанства, могат да бъдат всички български поданици, нелишени от граждански и политически права, които притежават земи в района на тези стопанства или макар и да не притежават такива земи, са земеделци по занятие и вземат участие със своя и на работоспособните членове от семействата им труд или само с този на последните.

Недееспособните се представляват от тяхните законни представители.

Чл. 8. Приемането и изключването на членове става от общото събрание. За изключването е необходимо болшинство от 2/3 от всички членове на отдела или кооперацията.

Чл. 9. Правото на участие и гласуване в общите събрания, конференции, съвещания, конгреси и др. се упражнява лично и всеки член или делегат има само един глас. Не се допуска един член да представлява друг чрез пълномощно.

Чл. 10. Членуването в трудовите кооперативни земеделски стопанства е задължително най-малко три стопански години, а за тия които нямат земя - една година.

Чл. 11. Отговорността на членовете е ограничена. Размерът й се определя в устава.

Отговорността на членовете, напуснали по каквито и да било причини, трае три години след преустановяване на членството.

Прекратяване на членството по каквито и да било причини не изменя задълженията на напустналия член по сключените с кооперацията договори до неговото членуване.

Чл. 12. Всеки член е длъжен да внесе в трудовото кооперативно земеделско стопанство земята си, определена от общото събрание с болшинство 2/3 от членовете като обект на трудовото кооперативно земеделско стопанство в района на сдружението.

Член който влага неподелени наследствени, съсобствени или съдружнически имоти и земи, трябва да представи писмено съгласие от останалите сънаследници, съсобственици и съдружници, подписите на които да са заверени от общинския кмет.

При делба на така вложените имоти намира съответното приложение чл. 19.

Забележка. По решение на общото събрание, всеки член може да запази за свое лично ползуване един минимум земя. Този минимум земя може да се даде и в определено място на кооперативния блок за всички нуждаещи се членове.

Чл. 13. Приемането на земята в трудовите кооперативни земеделски стопанства става по площ и качество, както следва:

1) в населени места с комасирани землища се извършва по комасациоиния план и имотните ведомости, като се прави прекомасираие на земите, в случай, че 60% от площта на земите, включени в комасационния обект, е кооперирана.

При по-малки площи земи се допуска частично препарцелиране на кварталите, с цел довеждане в съседство на комасациоините парцели на кооператорите.

2) в населени места с кадастрирани землища се извършва по кадастралните планове и имотните ведомости, като земите на членовете на трудовите кооперативни земеделски стопанства се комасират в общи блокови парцели, а на не членове - в отделни парцели.

3) в населени места, където земята не е кадастрирана, бонитирана и комасирана:

а) Министерството на земеделието и държавните имоти провежда в най-къс срок ускорена (бърза) комасация, ако за такава комасация се съгласят чрез тайно гласуване най-малко 60% от стопаните, притежатели на земя. Тази комасация става без кадастрално измерване на отделните парцели, но с грубо, категоризиране на земите, като при постановяването на площта и собствеността послужат общинските емлячни регистри и наличните документи за собственост.

Ако при общото измерване на всичката земя на селището се получи повече земя от записаната в общинските книги, разликата се поделя между стопаните съразмерно тяхната земя, записана в общинските книги, като се дава право на членовете да установят действителния размер на притежаваната от тях земя.

Забележка. Споровете за собственост не спират извършването на комасацията.

б) в случай, че Министерството на земеделието и държавните имоти по технически причини няма възможност да проведе комасация на земята, членовете на трудовите кооперативни земеделски стопанства могат да вложат земите си за кооперативно стопанисване във вид и състояние по време на приемането им. Ако кооператорите желаят да групират земите си, общинската комисия по закона за трудовите земеделски стопанства, подсилена с един член на трудовото кооперативно земеделско стопанство и един представител на некооператорите Определя кооперативните блокове земя в местности, където са повечето от земите на членовете и извършва замяна на включените в кооперативните блокове земи на нечленове с земите на членовете, останали вън от кооперативните блокове.

Замяната става по местности и равностойност на земите. За уравнение до 10% от стойността на земите може да се заплати в пари.

Решението на комисията подлежи на обжалване по апелативен ред в 14-дневен срок от деня на съобщението, пред околийския съдия, чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Въз основа на влезлите в законна сила решения на тази комисия собствениците на заменената земя се снабдяват с нотариални актове, ако притежават последната с редовни документи за собственост или на друго юридическо основание даващо право на собственост.

При този случай на комасиране и заменяване, земите на членовете на трудовите кооперативни земеделски стопанства се дават в един или няколко блокове в форма на идеална собственост, без обозначение реалните граници на парцелите на отделните членове. Вложената от отделните стопани земя се записва в книгите на трудовото кооперативно земеделско стопанство по декари, качество и стойност.

Чл. 14. Когато земята на новопостъпващ член в трудовото кооперативно земеделско стопанство не граничи с кооперативен блок, той или управителния съвет на същото могат да поискат заменяването на неговата земя със съответната по количество и качество земя на стопани, граничещи с кооперативен блок. Заменяването на земята се извършва от комисията, предвидена в чл. 13 от настоящия закон. Решението на комисията подлежи на обжалване по апелативен ред в 14-дневен срок от деня на съобщението пред околийския съдия, чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Чл. 15. Членовете на трудовите кооперативни земеделски стопанства си запазват правото на собственост върху вложената за кооперативно стопанисване на земя по смисъла на чл. 13 от настоящия закон за която получават нотариални актове за собственост.

Членовете на трудовото кооперативно земеделско стопанство имат право, да продават своята идеална част изцел или на части, както и да я ипотекират.

Чл. 16. Реколтата от вложените в трудовите кооперативни земеделски стопанства земи на членовете е собственост на кооперативните стопанства.

Чл. 17. При продажбите на земи, включени в обекта на трудовото кооперативно земеделско стопанство, последното има право при равни цени да ги изкупи с право на предпочитание, освен, ако се продават на членове на същото.

Чл. 18. При напускане на трудовите кооперативни земеделски стопанства, по решение на комисията по чл. 13 членовете получават равностойна земя, по начин, да не се разпокъсват блоковите парцели и след като заплатят стойността на направените върху нея подобрения оценени от същата комисия, подсилена от вещи лица по искане на заинтересуваните или комисията.

Решенията на тази комисия могат да бъдат обжалвани в 14-дневен срок от деня на съобщението пред околийския съдия по апелативен ред. Решението, на околийския съдия е окончателно и не подлежи на обжалване.

Въз основа на решението на комисията и това на околийския съдия нотариусът издава нотариален акт за собственост на заинтересуваните, ако поискат това.

Разноските по отделянето и оценяването на земите са за сметка на притежателя им.

Чл. 19. При наследство, делби и др. промени на собствениците на земята, включена в обекта на трудовото кооперативно земеделско стопанство, новите преобретатели получават в идеални части припадащата им се земя. Те могат да станат членове, ако желаят и притежават качествата на членство.

Ако преобретателите на тези земи желаят да ги стопанисват еднолично или не бъдат приети за членове, земите им се дават по начин посочен в чл. 18 от тоя закон.

Чл. 20. Всички тежести, с които е обременена земята на членовете (сервитути, ипотеки, искове, гаранция, възбрани и пр.), пред Българската земеделска и кооперативна банка, Погасителната каса, или други лица, остават за сметка на собствениците.

При отчуждаването на такива зeми за дългове, трудовите кооперативни земеделски стопанства имат право да ги изкупят по реда на чл. 17 от този закон. Същите улесняват членовете си за предотвратяване на такива отчуждавания и изплащане на задълженията.

Чл. 21. Снабдяването на трудовите кооперативни земеделски стопанства с необходимия жив и мъртъв инвентар, се извършва чрез задължителното внасяне на годния работен добитък и инвентар на членовете на същите (ако е необходим на трудовото кооперативно земеделско стопанство) или чрез набавяне от пазара.

Спазаряването и закупуването на необходимия жив и мъртъв инвентар и добитък се извършва от комисия, избрана от общото събрание.

Стойността на закупения от членовете на трудовите кооперативни земеделски стопанства инвентар се изплаща в брой или се минава на срочен влог.

Забележка. Членовете кооператори имат право да използуват за свои частни нужди кооперативния инвентар и добитък срещу определени от общото събрание такси.

Чл. 22. Министерството на земеделието и държавните имоти може да закупи едрия земеделски инвентар от собствениците, които нямат земя или имат по-малко от определения размер за рационално и рентабилно използуване на този инвентар. Изкупеният инвентар се предава на трудовите кооперативни земеделски стопанства срещу заплащане в срок от 5 години. В случай, че в района се открие машинно-тракторна станция, трудовите кооперативни земеделски стопанства могат да предадат този инвентар на станцията по оценка извършена от комисия в състав: директорът на машинно- тракторната станция, машинен инженер, околийският агроном и директорът на съответния клон на Българската земеделска и кооперативна банка. Решенията на тази комисия се одобряват от Министерството на земеделието и държавните имоти, ако станцията е държавно предприятие и от управителния съвет на съответната кооперация, ако станцията е кооперативно предприятие.

Чл. 23. За стопански двор трудовите кооперативни земеделски стопанства получават необходимата земя от общинските парцели в чертата на селището или от общинската мера в съседство със селището. Когато липсват подходящи за целта общински места, одворяването става с частни земи срещу които собствениците им получават в замяна равни по стойност части от общинската мера или от кооперативните блокови парцели.

Размерът на стопанския блок се определя от Министерството на земеделието държавните имоти.

Одворяването и замяната с цел на одворяване се извършва от общинската комисия по закона за трудовите земеделски стопанства, попълнена с трима представители на трудовото кооперативно земеделско стопанство.

Решението на комисията може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред околийския съдия по апелативен ред. Решението на околийския съдия е окончателно и не подлежи на обжалване.

Чл. 24. Всички работи в трудовите кооперативни земеделски стопанства се извършват с личния труд на членовете или на работоспособните членове на тяхното семейство, по предварително изработен трудов план и тарифи за средните норми на отделните видове работи.

Организирането, ползуването и регистрирането на труда в трудовите кооперативни земеделски стопанства става предимно на акорд, изразен в трудодни. Подробностите се уреждат в устава и специалния правилник за организацията на труда приет от общото събрание.

Наемането на чужд труд за земеделско-стопанска работа се допуска само за лица, притежаващи специална подготовка. Наемането на временни работници се допуска в изключителни случаи, когато срочните работи не могат да се извършат с наличните работни сили на членовете при тяхното пълно използуване.

Чл. 25. Заплащането на регистрирания през течение на годината труд се извършва от получения в края на годината чист доход, разпределен съгласно чл. 28 от настоящия закон. През течение на стопанската година се допуска авансирането на членовете срещу действително изработения и регистриран труд в размер, определен в устава на трудовото-кооперативно земеделско стопанство и по решение на общото годишно събрание.

През течение на годината се допуска раздаването на аванси в натура само за задоволяване на домашните нужди на членовете на стопанството.

Чл. 26. За планово провеждане дейността на трудовите кооперативни земеделски стопанства се изработват ежегодно организационни и посевни планове, които се одобряват от общото събрание на същите и са задължителни за членовете.

Чл. 27. Срещу вложената земя в трудовите кооперативни земеделски стопанства, членовете получават наем, определен от общото събрание.

За наетата от трудовите кооперативни земеделски стопанства частна или обществена земя, собствениците на последната получават определен годишен наем, по споразумение.

По решение на общото събрание, членовете на трудовите кооперативни земеделски стопанства получават срещу вложената от тях земя вместо наем: а) определен процент от дохода, при условие, че труда не се спада като разход, или, б) стойността на определен брой трудодни.

Чл. 28. Чистият доход на трудовите кооперативни земеделски стопанства се определя, като от общия брутен доход се спадне:

а) бюджетните и други разходи;

б) материалните и експлоатационните разходи;

в) лихвите на дълговете;

г) амортизацията на движимите и недвижими имоти;

д) съответната част от разходите за трайните и временни подобрения на

земята;

е) наемите на земите.

Така изчисленият доход се разпределя:

1. Когато за земята на членовете се плаща определен наем до 90% за възнаграждение на труда, съобразно действително вложения регистриран труд по количество и качество изразен и записан в трудодни и до 20% за фондове на трудовото кооперативно земеделско стопанство и

2. Когато възнаграждението на земята е изразено в известен процент от чистия доход - до 10% за фондовете, до 40% за възнаграждение на земята и до 70% за възнаграждение на труда, според решението на общото събрание, в зависимост от интензивността на района отраслите и земеделските култури, които ще бъдат застъпени в трудовото кооперативно земеделско стопанство.

Чл. 29. Трудовите кооперативни земеделски стопанства се управляват:

а) от общото събрание на членовете;

б) от управителен съвет, под надзора на контролния съвет, избрани от общото събрание на членовете.

Трудовите кооперативни земеделски стопанства, създадени като отдели към съществуващите земеделски кооперации, се ръководят от общото събрание на отдела и от стопанския съвет, избран от общото събрание и попълнен с делегат на управителния съвет на кооперацията и управител на стопанството.

Функциите на общото събрание на управителния съвет, на контролния съвет и на стопанския съвет, както и организационния живот, стопанската и обществена дейност на трудовите кооперативни земеделски стопанства, се уреждат подробно в устава и в правилника на последните, изработени съгласно настоящия закон и закона за кооперативните сдружения.

Чл. 30. Всички по-важни въпроси и мероприятия се решават от общото събрание.

Чл. 31. Министерството на земеделието и държавните имоти със сътрудничеството на Българската земеделска и кооперативна банка, стопанските камари и заинтересуваните трудови кооперативни земеделски стопанства организира районни машинно-тракторни станции, целта на които е да снабдят и обслужват трудовите кооперативни земеделски стопанства с едър машинен инвентар, както, и да обзаведат ремонтни работилници, в които да се извършва навременен, бърз, качествен и евтин ремонт на земеделските машини, собственост на станциите, трудовите кооперативни земеделски стопанства и държавата, по възможност и на частните земеделски стопанства.

Машинно-тракторните станции се обзавеждат като държавни или кооперативни предприятия.

В зависимост от нуждите, те набавят, наемат или купуват едър машинен инвентар, с който обслужват трудовите кооперативни земеделски стопанства, при извършване на всички сезонни работи, срещу определен наем.

Наличните в страната годни трактори, след като се извърши работата в стопанството на собственика, задължително се наемат от машинно-тракторните станции срещу определен от държавата наем.

Трудовите кооперативни земеделски стопанства заплащат на тези станции костуемата стойност на извършените от машините на последните земеделско-стопански работи, определена съгласно водените счетоводни книги.

Чл. 32. Машинно-тракторните станции се предпочитат от държавата при снабдяване с машини, инвентар, резервни части, материали за ремонт, горивни и смазочни материали за двигателите им. Вносът на посочените машини и материали се освобождава от мито.

Чл. 33. Машинно-тракторните станции устройват свои стопански дворове, хангари, складове, работилници и др. върху общински, държавни или кооперативни земи, а при липса на такива, отчуждават се и частни земи.

Държавните и общинските земи се отстъпват за безвъзмездно вечно ползуване.

Земите, отстъпени на машинно-тракторните станции, кооперативни предприятия, се отчуждават в полза на съответната кооперативна организация по оценка, извършена от комисията по чл. 13 от настоящия закон. При придобиването на такива земи, кооперациите се освобождават от всички съдебни и нотариални мита, такси, берии и др.

Чл. 34. Трудовите кооперативни земеделски стопанства се ползуват освен с предвидените в закона за кооперативните сдружения още и със следните привилегии:

а) освобождават се от всички преки данъци за срок от три години.

Привилегията не се отнася за членовете;

б) необходимите им за обзавеждане на стопански, дворове или за създаване

подобрения държавни и общински земи се отстъпват за безвъзмездно

ползуване;

в) имат право да предприемат направата на всички видове поземлени мелиорации. Когато тези мелиорации засягат частни земи, трудовите кооперативни земеделски стопанства заплащат причинените щети.

В случай, че извършените подобрения се използуват и от собственици на земи, които не членуват в трудовите кооперативни земеделски стопанства, тия собственици заплащат припадащите им се части от направените за подобренията разходи и определените такси за ползуване на подобренията. Сумите се събират в полза на съответното трудово кооперативно земеделско стопанство по реда за събиране на преките данъци. При спор въпроса за заплащанията се разрешава от комисия състояща се от околийския съдия, околийския агроном и местния кмет. Решенията на тая комисия са окончателни и не подлежат на обжалване;

г) всички разходи, извършени в трудовите кооперативни, земеделски стопанства за трайни мелиорации по напояване и отводняване на земите, се заплащат от новообразуваните водни синдикати, в чийто район се включват трудовите кооперативни земеделски стопанства.

Където няма водни синдикати и трудовите кооперативни земеделски стопанства проведат отводнителни или напоителни мероприятия, държавата, респективно Министерството на земеделието и държавните имоти, подпомага начинанията с парични помощи по реда, предвиден в закона за водните синдикати. При провеждане на тези мероприятия, Министерството на земеделието държавните имоти изработва плановете и ръководи строителните работи безплатно;

д) Министерството на земеделието и държавните имоти, стопанските камари и общините провеждат всички свои мероприятия в областта на земеделието и клоновете му предимно чрез трудовите кооперативни земеделски стопанства;

е) прехвърлянето на собствения добитък и инвентар на членовете върху трудовите кооперативни земеделски стопанства, заменяването на земите и снабдяването с нотариални актове, за собственост на земите, се освобождават от всички държавни и общински такси, съдебни и нотариални мита, берии и др.;

ж) трудовите кооперативни земеделски стопанства, се ползуват от безплатна ветеринарна помощ за лечение на добитъка си, с безплатна инженеро-техническа и агрономическа помощ от държавните и общински служби, със строителни материали от държавните и общински кариери по намалени тарифи, с дървесна маса от държавните и общински гори по намалени тарифни цени и с елитни семена, разплоден добитък, овощен и горски посадъчен материал, произвеждани в държавните стопанства по намалени цени.

Чл. 35. Българската земеделска и кооперативна банка отпуска на трудовите кооперативни земеделски стопанства всички видове кредити по най-облагоприятствуваната тарифа.

Чл. 36. Трудовите кооперативни земеделски стопанства имат право да откриват в селищата си, в пунктовете на седмичните пазари и при гарите, магазини за продажба на дребно на своите произведения, без, да са задължителни за това формалностите по закона за занаятите и този, за вътрешната търговия.

Държавните и общински учреждения предоставят по предпочитание на трудовите кооперативни земеделски стопанства в градовете и пазарните пунктове, срещу намален наем, свои свободни места, помещения, складове и магазини за продажба на земеделски произведения.

Чл. 37. Трудовото кооперативно земеделско стопанство може, въз основа на решението на управителния съвет да иска от околийския съд, в чиито район се намира неговото седалище, изпълнителни листове за вземания до 30 000 лева, спрямо своите членове. За издаването на тези изпълнителни листове, както и за последиците от това, намират съответно приложение правилата на чл. чл. 156м - 156р от Закона за гражданското съдопроизводство .

Когато някой член на трудовото кооперативно земеделско стопанство или член от семейството му, или работник, вземат от същото движима вещ или част от реколтата без съгласието на управителя на стопанството, председателят на управителния, съвет, или негов заместник, издават заповед за бързото изземване на тази вещ или реколта от лицето. Тази заповед се привежда в изпълнение веднага от най-близката административна власт - общински кмет или началникът на милиционерския участък. Ако не са намери вещта, взема се изпълнителен лист за стойността, съгласно предидущата алинея.

Чл. 38. Управителният съвет на трудовото кооперативно земеделско стопанство или негов пълномощник имат право да налагат глоба в размер до 5 трудодни за неизпълнение на решенията на общото събрание и на управителните органи на стопанството.

Чл. 39. Който умишлено повреди или унищожи постройки, и инсталации, инвентар и други имущества на трудовите кооперативни земеделски стопанства, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1.000 до 50.000 лева.

Чл. 40. Който използува инсталациите, машините, водите за напояване и други съоръжения на трудовите кооперативни земеделски стопанства, без да има право за това, се наказва с глоба от 1.000 до 10.000 лева. Освен това, принудително се спира използуването със заповед, издадена от председателя на управителния съвет на трудовото кооперативно земеделско стопанство, която се привежда веднага в изпълнение по реда на чл. 37.

Чл. 41. Всички държавни и общински чиновници, кооперативни служители и частни лица, които не изпълняват разпорежданията на, този закон или нарушават неговите постановления, ако не подлежат на по-тежко наказание, се наказват с глоба от 1.000 до 10.000 лева.

Чл. 42. Нарушенията на този закон, правилниците й наредбите издадени във връзка с неговото приложение, се констатират с актове от органите на Министерството на земеделието и държавните имоти или от административните власти, в присъствие на двама свидетели.

Тези актове съставляват пълно доказателство за извършеното нарушение до доказване на противното. Постановлението за налагане наказание се издава съгласно закона за подобрение земеделското производство и опазване на полските имоти.

Постановленията за глоби до 2.000 лева не подлежат на обжалване. Наложените глоби по този закон отиват в приход на фонда на съответната кооперация.

Чл. 43. Събирането на всички глоби, във връзка с приложението на този закон, става по реда за събирането на преките и закъснели данъци, по искане на трудовите кооперативни земеделски стопанства.

Чл. 44. Ликвидацията на трудовите кооперативни земеделски стопанства при всички случаи, се извършва съгласно закона за кооперативните сдружения.

Чл. 45. Основаните и действуващите в страната трудови кооперативни земеделски стопанства, учредени до влизането в сила на настоящия закон, се ползуват от облагите, предвидени в този закон.

Чл. 46. За запазване от повреди или използуване без разрешение на кооперативните постройки, инсталации, инвентар, повреда на земеделските култури и домашните животни, Министерството на земеделието и държавните имоти издава нужните наредби, въз основа на този закон.

Чл. 47. Приложението на Настоящия закон се възлага на Министерството на земеделието и държавните имоти.

Чл. 48. За приложението на настоящия закон се изработва правилник, който се одобрява от Министъра на земеделието и държавните имоти и влиза в сила от деня на публикуването му в "Държавен вестник".

Чл. 49. Настоящият закон отменява всички закони и наредби, които му противоречат.