Държавен вестник, брой 22 от 5.III

Чл. 6. (1) Мрежата за мониторинг на повърхностните води се създава от БД в съответствие с изискванията на чл. 169 и 169а ЗВ така, че:

1. да осигурява съгласуван и изчерпателен преглед на екологичното и химичното състояние в рамките на всеки речен басейн;

2. да позволява класифициране на повърхностните водни тела в пет класа в съответствие с нормативните дефиниции за класифициране на екологичното състояние, посочени в приложение № 2 от наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ.

(2) Въз основа на характеризирането и оценката на въздействие, провеждани в съответствие с изискванията на глава десета, раздел IV ЗВ и на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ, за всеки период, за който се прилага ПУРБ, БД разработват програми за контролен и за оперативен мониторинг, а при необходимост - и за проучвателен мониторинг.

(3) Чрез мониторинга по ал. 2 се контролират параметри, които са показателни за състоянието на всеки приложим елемент за качество.

(4) При избора на параметри за биологичните елементи за качество се определя подходящото таксономично ниво, изисквано за постигане на необходимата доверителност и прецизност при класифициране на качествените елементи.

(5) Изчисления на нивото на доверителност и прецизността на резултатите от програмите за мониторинг се представят в ПУРБ.

Чл. 7. (1) Програмите за мониторинг по чл. 6, ал. 2 задължително включват:

1. хидрологични и морфологични наблюдения - в т.ч. за обем, водно количество и водно ниво за определяне на екологичното и химичното състояние и екологичния потенциал на водното тяло;

2. за морските води освен наблюденията по т. 1 и морско ниво, посока и скорост на преобладаващите течения, вълнови режим, структура и субстрат на дъното;

3. наблюдения за екологичното и химичното състояние и екологичния потенциал;

4. определяне на честота на извършване на мониторинг на избраните елементи за качество и количество при спазване на изискванията по чл. 11;

5. определяне на допълнителните изисквания за мониторинг на защитените територии при спазване на изискванията по чл. 12;

6. нанасяне на избраните пунктове за мониторинг върху карта или карти в мащаб, избран съгласно изискванията на наредбата по чл. 178, ал. 2 ЗВ;

7. финансов разчет по обезпечаване на изпълнението на планираните дейности;

8. изготвяне на проект на мрежата за мониторинг при спазване на изискванията, посочени в чл. 8, 9 и 10.

(2) Програмите за мониторинг за българския участък на р. Дунав се съгласуват с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) Определената чрез програмите за мониторинг мрежа трябва да осигурява информация за екологичното, химичното и количественото състояние на повърхностните води в рамките на всеки район за басейново управление, която да позволява класифицирането на водните тела в съответствие с изискванията, посочени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ.

Чл. 8. (1) Програмата за контролен мониторинг цели осигуряване на информация за:

1. допълване и утвърждаване валидността на процедурата за оценка на въздействието съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ;

2. ефективно и ефикасно проектиране на бъдещи програми за мониторинг;

3. оценка на дългосрочните промени в естествените условия;

4. оценка на дългосрочните промени, които са резултат от широко разпространени човешки дейности.

(2) Резултатите от мониторинга по ал. 1 се разглеждат и използват в съчетание с процедурата за оценката на въздействие съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ за определяне на изискванията към програмите за мониторинг в съществуващия и в следващите ПУРБ.

(3) Контролният мониторинг се провежда в достатъчно повърхностни водни тела, за да позволи оценка на общото състояние на повърхностните води в рамките на всеки водосбор или подводосборите в района на басейново управление.

(4) При избора на телата по ал. 3 БД осигуряват провеждането на мониторинг в пунктовете в случаите, когато:

1. дебитът на водното течение е значителен в рамките на район за басейново управление, включително пунктове на големи реки, където водосборната площ е по-голяма от 2500 km2;

2. обемът на наличните води е значителен в рамките на района за басейново управление, включително големите езера и водоеми;

3. значими водни тела, които пресичат териториалната държавна граница;

4. това се изисква за оценка на натоварване със замърсяване, което е пренасяно през държавните граници в посока към морската среда;

5. други подобни пунктове, ако се изискват за оценка на натоварване със замърсяване, което е пренасяно през държавните граници в посока към морската среда.

(5) Контролният мониторинг се извършва за всеки пункт за срок една година по време на периода, обхванат в ПУРБ, за:

1. параметри, показателни за всички биологични елементи за качество;

2. параметри, показателни за всички хидроморфологични елементи за качество;

3. параметри, показателни за всички основни физико-химични елементи за качество;

4. замърсители от списъка на приоритетните вещества, които се изпускат в съответния речен басейн или подбасейн;

5. други специфични замърсители, които заустват в значими количества в съответния речен басейн или подбасейн.

(6) В случаите, когато резултатите от предишен контролен мониторинг не показват непостигане на добро състояние на водното тяло и прегледът на въздействието от човешката дейност съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ не доказва, че въздействията върху това тяло са се изменили, контролният мониторинг се извършва веднъж за времето на три плана за управление.

Чл. 9. (1) Програмата за оперативен мониторинг цели определяне на състоянието на водните тела, за които съществува риск да не бъдат постигнати целите, определени за тях в ПУРБ, както и оценка на всички изменения в това състояние, които са резултат от прилагането на програми от мерки.

(2) Програмата по ал. 1 може да бъде променяна през времето на действие на плана за управление в зависимост от информацията, получена от басейновата дирекция като част от изискванията на наредбата или като част от изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ. Допуска се намаляване на честотата на мониторинга в случаите, когато се оценява, че определено въздействие не е значимо, т.е. не представлява риск за околната среда, или когато съответният натиск е отстранен.

(3) Оперативният мониторинг се изпълнява за всички водни тела, които въз основа или на оценка на въздействието, проведена съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ, или на контролен мониторинг са определени като изложени на риск от непостигане на екологичните цели, съгласно глава десета, раздел III ЗВ и за онези водни тела, в които заустват замърсители от списъка на приоритетните вещества.

(4) Във всички случаи, включително за замърсители от списъка на приоритетните вещества, пунктовете за мониторинг се избират при спазване на следните изисквания:

1. за водни тела в риск от значителен натиск от точкови източници се избират достатъчен брой пунктове за мониторинг във всяко тяло, което да позволи оценка на величината и въздействието от точковия източник; в случаите, когато дадено тяло е подложено на натиск от няколко точкови източника, могат да бъдат избирани пунктове за мониторинг за оценка на величината и въздействието на тези източници като цяло;

2. за водни тела в риск от значително натоварване от дифузни източници се избират достатъчен брой пунктове за мониторинг в избрани тела, за да се позволи оценка на величината и въздействието от дифузните източници; избират се тела, които да бъдат представителни за относителните рискове от възникване на натиск от дифузни източници и за относителните рискове от непостигане на добро състояние на повърхностните води;

3. за водни тела в риск от значителен хидроморфоложки натиск се избират достатъчен брой пунктове за мониторинг в избрани тела с цел оценка на величината и въздействието на хидроморфологичния натиск; избират се тела, които да бъдат показателни за общото въздействие на хидроморфологичния натиск, на който са изложени всичките тела.

(5) За оценка на величината на натиска върху повърхностните водни тела при оперативния мониторинг задължително се контролират индикативните на натиска елементи за качество. За оценка на въздействието на този натиск се провежда мониторинг на:

1. параметри, показателни за биологичния елемент за качество, или елементи, които са най-чувствителни на натиска, на който са изложени водните тела;

2. всички зауствани приоритетни и приоритетно опасни вещества и други замърсители, зауствани в значими количества;

3. параметри, показателни за хидроморфологичния елемент за качество, най-чувствителен на идентифицирания натиск.

Чл. 10. (1) Програмата за проучвателен мониторинг се изпълнява:

1. в случаите, когато причината за превишенията на екологичните стандарти е неизвестна;

2. в случаите, когато контролният мониторинг показва, че няма вероятност целите за опазване на околната среда съгласно глава десета, раздел III ЗВ да бъдат постигнати и все още не е започнал оперативен мониторинг с цел проверка на причините, поради които водното тяло или водните тела няма да постигнат определените цели;

3. за уточняване на величината и въздействието на случайно замърсяване.

(2) Програмата по ал. 1 предоставя информация за създаването на програма от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда, определени в ПУРБ, и конкретните мерки, необходими за отстраняване на въздействието на случайното замърсяване.

Чл. 11. (1) Честотата на извършване на мониторинга, определена в програмите по чл. 7, ал. 1, се съобразява, както следва:

1. за периода на контролен мониторинг се прилагат минималните честоти по таблица 1 към приложение № 1 по отношение на:

а) физико-химичните елементи за качество;

б) биологичните и хидроморфологичните елементи за качество - мониторингът се провежда най-малко веднъж през посочения период;

2. за оперативния мониторинг басейновата дирекция определя изискваната честота за мониторинг за всеки параметър, така че да се осигурят достатъчно данни за надеждна оценка на състоянието на съответния качествен елемент; като правило оперативният мониторинг се провежда през интервали не по-големи от посочените в таблицата по ал. 1, т. 1.

(2) Допускат се по-големи интервали от посочените в ал. 1, т. 1 и 2, ако това се основава на доказан технически опит или на експертни оценки.

(3) Честотата на мониторинга се съобразява и с променливостта на параметрите, получени в резултат на въздействия, причинени от естествените условия и от човешката дейност върху състоянието на повърхностните водни тела.

(4) При избора на честотите на мониторинг се цели постигане на приемливо ниво на достоверност и точност, чието определяне в резултат на проведения мониторинг се посочва в ПУРБ.

(5) Времето на изпълнение на мониторинга се избира с цел свеждане до минимум на въздействието на сезонните изменения върху резултатите при гарантиране, че резултатите отразяват промените във водното тяло, предизвикани от промени вследствие на въздействието от човешка дейност.

(6) За постигане на целта по ал. 5 се провежда, ако е необходимо, допълнителен мониторинг през различните сезони за една и съща година.

Чл. 12. За зоните за защита на водите по чл. 119а ЗВ в програмите по чл. 7, ал. 1 се предвиждат допълнителни наблюдения, свързани със спецификата на съответната зона и в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 4, 5, 7, 8, 10 и 12 ЗВ.

Чл. 13. (1) Повърхностни води, които осигуряват средноденонощен дебит над 100 m3 и се използват за питейно-битово водоснабдяване, се определят за пунктове за мониторинг и са предмет на допълнителни наблюдения за всички зауствани приоритетни вещества и за всички други вещества, зауствани в количества, които могат да засегнат състоянието на водното тяло, и се контролират съгласно изискванията на наредбата за качеството на водата, предназначена за питейно-битово водоснабдяване по чл. 135, ал. 1, т. 4 ЗВ.

(2) Честотата на извършване на мониторинга по ал. 1 зависи от броя на обслужваното население и се определя съгласно приложение № 2.

Чл. 14. (1) Повърхностните водни тела в зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, се включват в програмата по чл. 9 в случаите, когато въз основа на оценка на въздействие или на контролния мониторинг те са определени като тела с риск за постигане на целите за опазване на околната среда.

(2) Мониторинг на водите по ал. 1 се провежда с цел оценка на величината и въздействието на всички значителни видове натиск върху тези тела, а при необходимост - и за оценка на измененията в състоянието на тези тела, предизвикано от програмите от мерки.

Чл. 15. (1) Методите, използвани за мониторинг на типовите индикативни качествени параметри/елементи, трябва да са в съответствие с международните CEN/ISO стандарти или с такива национални или международни стандарти, които осигуряват данни с еквивалентно научно качество и сравнимост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Приложими стандарти по ал. 1:

1. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) стандарти за макробезгръбначни:

а) (изм. - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN 16150:2012 - Качество на водата. Ръководство за вземане на пропорционални проби от мултихабитата на прикрепени макро-безгръбначни животни от плитки реки;

б) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) БДС EN ISO 10870:2012 Качество на водата. Указания за избор на методи и способи за вземане на проби за прикрепени макробезгръбначни в пресни води (ISO 10870);

в) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN 15196:2006 - Качество на водата. Указания за вземане на проба и обработване на пашкул от какавида Chironomidae (Разред Двукрили) за екологична оценка;

г) (нова - ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN ISO 19493:2007 - Качество на водата. Указания за морски биологични изследвания на твърдослойни колонии (ISO 19493:2007);

д) (нова - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN ISO 16665:2014 - Качество на водата. Указания за количествено вземане на проби и изследване на проби от морска плиткодънна макрофауна (ISO 16665:2014);

2. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) стандарти за макрофити:

а) (нова - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN 15460:2008 - Качество на водата. Основен стандарт за изследване на макрофити в езера;

б) (нова - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN 14184:2014 - Качество на водата. Указания за изследване на водни макрофити в течащи води;

3. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) стандарти за риби:

а) (нова - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN 14962:2006 - Качество на водата. Указания за обхвата и подбора на методите за изследване на риба;

б) (нова - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN 14011:2004 - Качество на водата. Вземане на проби от риба с електричество;

в) (нова - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN 15910:2014 - Качество на водата. Указания за оценяване на изобилието от риба чрез методи с мобилна хидроакустика;

г) (нова - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN 14757:2006 - Качество на водата. Изследване на риба с многобримкови мрежи;

4. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) стандарти за диатомови водорасли:

а) (нова - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN 15708:2009 - Качество на водата. Ръководство за изследване, изпитване и лабораторни анализи на фитобентоси в плитки течащи води;

б) (нова - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN 13946:2014 - Качество на водата. Указания за рутинно вземане на проба и подготовка на бентосни диатомеи от реки и езера;

в) (нова - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN 14407:2014 - Качество на водата. Указания за идентификация и изброяване на проби от бентосни диатомеи от реки и езера;

5. стандарти за физико-химичните параметри - всякакви CEN/ISO стандарти;

6. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) стандарти за хидроморфологичните параметри:

а) (нова - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN 14614:2005 - Качество на водата. Указания за оценяване на хидроморфологични характеристики на реки;

б) (нова - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) БДС EN 16039:2011 - Качество на водата. Стандарт с указания за определяне на хидроморфологичните свойства на езера;

7. (нова - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) стандарти за фитопланктон:

а) БДС EN 15204:2006 - Качество на водата. Ръководство за изброяване на фитопланктон чрез използване на инвертна микроскопия (Uterm hl technique);

б) БДС EN 15972:2011 - Качество на водата. Указания за количествени и качествени изследвания на морския фитопланктон;

в) БДС ISO 10260:2002 - Качество на водата. Определяне на биохимични параметри. Спектрометрично определяне на концентрацията на хлорофил-а;

8. (нова - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) стандарти за пробовземане, консервиране и подготовка на пробите: БДС EN ISO 5667-3:2012 - Качество на водата. Вземане на проба. Част 3: Ръководство за консервиране и подготовка на водните проби (ISO 5667-3:2012).

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2013 г., в сила от 05.03.2013 г.) Сравнимостта на резултатите от биологичния мониторинг е регламентирана в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ.

Чл. 15б. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2013 г., в сила от 05.03.2013 г.) Представянето на резултатите от мониторинга и класифицирането на екологичното състояние и екологичния потенциал следва да отговаря на изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ.

Чл. 15в. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2013 г., в сила от 05.03.2013 г.) Представянето на резултатите от мониторинга и класифициране на химичното състояние, както и определянето на химическите стандарти за качество на повърхностните води са определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ.

Чл. 16. Програмите за количествен мониторинг по чл. 1, ал. 3:

1. се разработват с цел оценка на количеството на валежите, повърхностните води, в това число и плаващи наноси;

2. служат за ресурсни оценки и за ранно предупреждение при наводнения и суши.

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 22 от 2013 г., в сила от 05.03.2013 г.)

Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 22 от 2013 г., в сила от 05.03.2013 г.)

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 22 от 2013 г., в сила от 05.03.2013 г.)

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 22 от 2013 г., в сила от 05.03.2013 г.)

Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 22 от 2013 г., в сила от 05.03.2013 г.)

Чл. 34. Мрежата за мониторинг на валежи се изгражда с цел оценка на връзката между валежите и количеството и качеството на повърхностните и подземните водни тела.

Чл. 35. Мрежата за мониторинг на валежи обхваща наблюдението на:

1. валежите от облаците - дъжд, ръмеж, сняг, дъжд и сняг (мокър сняг), град, суграшица;

2. отложени валежи - роса, слана, поледица, скреж, мокра мъгла.

Чл. 36. Мрежата по чл. 35 се състои от дъждомерни станции, които се изграждат с цел:

1. измерване количеството на падналия валеж за определено време;

2. определяне вида на валежа;

3. измерване времетраенето на валежа;

4. измерване на снежна покривка.

Чл. 37. (1) Мрежата за мониторинг на валежи се създава по проект, при изготвянето на който се отчитат:

1. анализите по чл. 4, ал. 6;

2. броят и разположението на станциите така, че да дават необходимата достоверна информация за всички видове теренни форми - равнинни, хълмисти и планински райони, плата, склонове с различно изложение, морско крайбрежие, долини, за оценка на средногодишния валеж в обхвата на басейновата дирекция и на връзката между валежите, повърхностните и подземните води.

(2) Проектът по ал. 1 трябва да съдържа:

1. брой и разположение на станциите, нанесени върху карта;

2. географски координати;

3. техническа спецификация на средствата за измерване и наблюдение;

4. наблюдавани показатели;

5. норма на валежа, ако е определена;

6. информационна карта за станцията;

7. необходими финансови средства за оборудване на мрежата;

8. експлоатационни разходи за едногодишен период;

9. кадрово осигуряване.

(3) Мрежата по ал.1 се утвърждава от министъра на околната среда и водите.

Чл. 38. (1) За всяка дъждомерна станция се съставя информационна карта, съдържаща следната основна информация:

1. местоположение на станцията;

2. географски координати;

3. надморска височина;

4. вида на дъждомера и неговото оборудване;

5. данни за наблюдателя;

6. подробно описание, скица или план за разположението на различни обекти около нея;

7. режим и начин на предаване на информацията.

(2) Информационната карта по ал. 1 се съхранява от органите, които стопанисват станциите.

Чл. 39. (1) В дъждомерните станции задължително се наблюдават и измерват:

1. количеството на валежа;

2. времетраенето на валежа;

3. видът на валежа;

4. облачността;

5. метеорологичните явления;

6. снежната покривка;

7. качествен анализ на валежа, в т.ч. концентрацията на нитрати и pH на валежа, pCO2.

(2) В станциите могат да се извършват и допълнителни наблюдения и анализи за:

1. интензивността на валежите;

2. силата, посоката и времетраенето на вятъра.

(3) Качествен анализ на валежа може да се извършва при необходимост в случаите на инцидентни замърсявания.

(4) Наблюденията върху валежите се съобразяват и с резултатите от анализите по чл. 4, ал. 6.

Чл. 40. Редът и начинът за организиране на дейността за обслужване на дъждомерните станции и за провеждане на наблюдения на валежите за целите на управлението на водите се определят с инструкция, утвърдена от министъра на околната среда и водите.

Чл. 41. (1) За мрежите за количествен мониторинг на повърхностни води се определят:

1. норма на оттока, ако е определена;

2. експлоатационни разходи за едногодишен период;

3. необходими финансови средства за оборудване на мрежата;

4. кадрово осигуряване.

(2) За всяка хидрометрична станция се съставя информационна карта, съдържаща следната основна информация:

1. местоположение на станцията;

2. географски координати;

3. надморска височина;

4. вида на станцията, техническа спецификация на средствата за измерване и наблюдение;

5. наблюдавани параметри;

6. данни за наблюдателя;

7. подробно описание, скица или план за разположението на различни обекти около нея;

8. режим и начин на предаване на информацията.

(3) Информационната карта по ал. 2 се съхранява от органите, които стопанисват станциите, и се предоставя на басейновата дирекция.

Чл. 42. Мрежите за мониторинг на повърхностни води се създават в съответствие с изискванията на глава втора "Програми за мониторинг на повърхностните води".

Чл. 43. Мрежите по чл. 42 се определят чрез:

1. броя и разположението на станциите и пунктовете;

2. информационна карта за всяка станция и пункт, утвърдена от министъра на околната среда и водите;

3. карта с разположението на пунктовете и станциите по водни тела.

Чл. 44. (1) Станциите и пунктовете от мрежите по чл. 42 са на течащи и стоящи води.

(2) Станциите и пунктовете по ал. 1 трябва да гарантират представителност на данните за измерваните показатели.

(3) Станциите и пунктовете се разполагат така, че да характеризират състоянието на водните тела по отношение на:

1. хидроложките условия във водосбора им;

2. екологичното и химичното състояние на повърхностните води;

3. връзката на повърхностните води с валежите и подземните води;

4. връзката с други повърхностни водни тела;

5. твърдия отток.

Чл. 45. Трайната маркировка на станцията или пункта по чл. 42 включва означение за принадлежността им към съответната басейнова мрежа за мониторинг и номерата им.

Чл. 46. Наблюденията, които се извършват в станциите и пунктовете по чл. 42, се определят в програмите за мониторинг.

Чл. 47. Наблюдения и измервания за определени в програмите по чл. 7 показатели чрез автоматични станции се проектират при възможност на трансгранични пунктове и във всички други случаи по преценка на басейновата дирекция.

Чл. 48. Мрежа за мониторинг на подземни води се разработва за всяко водно тяло или група водни тела в съответния район за басейново управление и съгласно изискванията на чл. 22, ал. 2.

Чл. 49. (1) Мрежата за мониторинг на подземните води се състои от пунктове:

1. кладенец или сондаж;

2. извор;

3. минна изработка;

4. дренаж.

(2) Пунктът трябва да гарантира достоверността на показателите за подземния воден обект, за който е проектиран.

(3) Пунктовете се разполагат в рамките на водното тяло така, че наблюденията в тях да характеризират:

1. естественото състояние на подземните води;

2. подхранването на подземните води и връзката им с повърхностните води;

3. връзката с водите от други подземни водни тела;

4. качеството на водите в подземното водно тяло.

(4) Нови пунктове се предвиждат само при отсъствие, недостатъчен брой и необходимост от смяна на съществуващи пунктове.

(5) Гъстотата на пунктовете от мрежите за мониторинг на подземните води се определя така, че:

1. за водните тела, идентифицирани като рискови, да включват достатъчно на брой пунктове за оценка:

а) на въздействията от водовземането и естественото дрениране на подземните води върху количественото им състояние;

б) на химичното състояние;

2. за трансграничните подземни водни тела, освен изпълнение на изискванията по т. 1, букви "а" и "б", броят на пунктовете да осигури и оценка на посоката на потока и количеството на подземните води, протичащи през държавната граница.

Чл. 50. (1) За определяне мрежите за всяко подземно водно тяло се използват:

1. наличните данни за характеризиране на подземното водно тяло;

2. оценката на количественото състояние на водното тяло, включително ресурсите на подземните води;

3. оценката на химичното състояние на водното тяло, включително естествено повишените концентрации на вещества и въздействието на човешката дейност;

4. наличието и разположението на зоните за защита на водите;

5. резултатите от изпълнения мониторинг на подземните води.

(2) За мрежите по ал. 1 се определят:

1. броят и разположението на пунктовете за всяко водно тяло, включително географските координати, надморската височина на терена и на точката на измерване;

2. взаимовръзките с други пунктове за мониторинг на водите;

3. конструкцията на пунктовете;

4. оборудването на пунктовете със стационарни съоръжения за измерване.

(3) За мрежите по ал. 1 се съставят:

1. карти с местоположение на пунктовете;

2. информационна карта за всеки пункт.

(4) Информационните карти са унифицирани според типа на пунктовете в чл. 49, ал. 1.

(5) Информационните карти се разработват на национално ниво и се утвърждават от министъра на околната среда и водите.

(6) Информационната карта по ал. 3 се попълва и съхранява от органите, които стопанисват станциите, и се предоставя за включване в базите данни за подземни води на басейново и национално ниво.

Чл. 51. (1) Конструкцията на пункта включва подземното и надземното му оборудване, включително трайна маркировка, и:

1. съответства на предназначението на пункта;

2. осигурява надеждната му защита.

(2) Трайната маркировка на пункта включва означение за принадлежността му към съответната мрежа, номера на пункта и указание за собствеността му, както и трайно обозначение на точката за измерване.

Чл. 52. (1) Мрежата за мониторинг на Черно море се състои от:

1. станции и пунктове за наблюдение на екологичното и химичното състояние на крайбрежните морски води и седименти;

2. пунктове за наблюдение на химичното състояние на териториалните морски води;

3. пунктове за наблюдение на морското ниво, посоката и скоростта на преобладаващите течения и вълновия режим, структура и субстрат на дъното.

(2) Пунктовете по ал. 1, т. 1 се разполагат на определено разстояние от брега извън прякото въздействие на бреговата зона така, че да характеризират екологичното и химичното състояние на водите.

(3) Пунктовете по ал. 1, т. 2 се разполагат така, че да характеризират химичното състояние на териториалните морски води.

Чл. 53. (1) Мрежата за мониторинг на Черно море трябва да осигурява:

1. класифициране на състоянието на водните тела в крайбрежни морски води;

2. оценка на риска;

3. оценка на дългосрочните промени в природните условия;

4. анализ и оценка на ефективността на съществуващите мрежи за мониторинг;

5. оценка на промените в състоянието на водните тела, определени в риск, в отговор на прилагането на мерки за подобряване и/или предотвратяване на влошаването;

6. изясняване на причините водните тела да не постигнат целите, където причините са неизвестни;

7. изясняване на обхвата и въздействието от инцидентни замърсявания и природни екстремни явления;

8. оценка на натиска от трансгранични процеси;

9. използване за процеса на интеркалибрация;

10. опазване на защитените територии;

11. определяне на референтни условия.

(2) Броят и разположението на станциите и пунктовете се определят така, че наблюденията в тях да осигуряват получаването на достатъчна и достоверна информация за състоянието на морските води във времеви и териториален аспект, като се отчитат промените в естествените условия и на въздействието от човешка дейност.

Чл. 54. Мрежите за мониторинг по чл. 52, ал. 1 и схемите за анализ трябва да осигуряват достатъчно ниво на статистическа точност и прецизност на резултатите, както и определянето на екологичното и химичното състояние на всяко отделно водно тяло.

Чл. 55. (1) Дълбочините на вземане на проби във воден стълб в пунктовете се определят в зависимост от дълбочината в района и вертикалния профил на водния стълб.

(2) В пунктовете по чл. 52, ал. 1, т. 1 пробите се вземат от повърхностния и придънния воден слой в пункта, както и достатъчно брой проби от междинния слой, за да се осигури представителност на резултатите от измерванията.

(3) В пунктовете по чл. 52, ал. 1, т. 2 пробите се вземат от повърхностния и придънния воден слой в пункта или до границата на разпространение на кислорода в дълбочина, както и достатъчно на брой проби от междинния слой, за да се осигури представителност на резултатите от измерванията.

(4) За вземане на проби от зоната на термоклина се използва подходящо оборудване, което позволява определяне на дълбочината му чрез измерване на място.

(5) Биологичният мониторинг трябва да бъде обвързан с измервания на физико-химичните параметри във води и седименти за получаване на достатъчна и достоверна информация за зависимостта и баланса между тях.

(6) За осигуряване на измерванията е необходимо използването на най-добрите налични методи и оборудване за пробонабиране и за лабораторен анализ.

Чл. 56. При необходимост от изследвания по чл. 4, ал. 7 в програмите могат да се включват допълнителни биологични елементи - зоопланктон, рибна фауна, морски бозайници и орнитологични наблюдения. Те се включват по специфична схема в зависимост от необходимостта от определяне на въздействието от интродуцирани видове в екосистемата и зависимостите в хранителната верига.

Чл. 57. (1) За осигуряване на финансова ефективност водните тела може да се групират за целите на мониторинга, ако са достатъчно подобни във всички важни характеристики, и групова оценка може да се прави чрез представителни проби.

(2) Всяка група от водни тела трябва да е индивидуална и да осигурява достатъчна точност при оценките.

(3) Решенията за групиране на водни тела трябва да включват оценка на хомогенността на групата и оценка на риска от погрешно класифициране на групата при осредняване на класификацията на всяко едно от водните тела.

Чл. 58. Броят и разположението на станциите и пунктовете от мрежата за мониторинг на Черно море и на наблюдаваните показатели се съобразяват и с изискванията на международни конвенции, споразумения и програми, по които държавата е страна.

Чл. 59. Разположението на станциите се съгласува с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и при необходимост - с Министерството на отбраната.

Чл. 60. Контролно-информационната система за отпадъчните води включва обектите, формиращи отпадъчни води, включително пречиствателните станции на населените места, които заустват в повърхностни води и подлежат на разрешителен режим по ЗВ, както и тези, за които се изисква издаване на комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда.

Чл. 61. (1) Контролно-информационната система за отпадъчните води съдържа данни за:

1. обект, формиращ отпадъчни води;

2. вид на производството съгласно национален класификатор на икономическите дейности;

3. разрешително за водовземане, единен идентификационен код на титуляря на разрешителното;

4. разрешително за заустване/комплексно разрешително, единен идентификационен код на титуляря на разрешителното;

5. водния обект, в който се заустват отпадъчните води;

6. географските координати на мястото/местата на заустване;

7. годишното количество на заустените отпадъчни води и измервателно устройство;

8. количественото и химичното състояние на заустените отпадъчни води от извършения мониторинг;

9. съоръжения за пречистване на отпадъчните води;

10. брой на извършените контролни проверки, в т. ч. санкции и глоби;

11. контролираща регионална инспекция по околна среда и води;

12. контролираща БД.

(2) Информацията за състоянието на отпадъчните води в контролно-информационната система постъпва от:

1. собствения мониторинг, провеждан от лицата по чл. 67, ал. 1, т. 1, 3 и 4;

2. мониторинга на отпадъчните води, провеждан съгласно чл. 151, ал. 4, т. 1 ЗВ.

Чл. 62. Дейността по планирането на мониторинга на отпадъчните води се осъществява от БД, като по отношение на неговото провеждане и възможностите за лабораторно изпълнение се съгласува със съответната/съответните регионална/и инспекция/и по околна среда и води и с ИАОС.

Чл. 63. (1) Дейността по провеждане на мониторинга на отпадъчните води на национално ниво се осъществява от ИАОС.

(2) Дейността по провеждане на мониторинга на отпадъчните води на регионално ниво се осъществява от съответните регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) в границите на териториалния им обхват.

(3) Басейновите дирекции могат да участват по преценка в провеждането на мониторинга на отпадъчните води.

Чл. 64. (1) РИОСВ ежегодно дават предложения на съответната БД и на ИАОС за актуализиране на списъците на обектите, формиращи емисии на приоритетни и приоритетно опасни вещества, общи и специфични замърсители.

(2) Списъците по ал. 1 се утвърждават от министъра на околната среда и водите.

Чл. 65. РИОСВ поддържат контролно-информационната система за отпадъчните води на регионално ниво, а ИАОС - на национално ниво.

Чл. 66. Редът и начинът за събиране, предоставяне, съгласуване и обработка на информацията за отпадъчните води се определят с инструкция на министъра на околната среда и водите.

Чл. 73. Експлоатацията на мрежите по чл. 32 включва дейности по тяхното стопанисване и обслужване.

Чл. 74. Стопанисването на мрежите включва стопанисване на станции и пунктове за мониторинг.

Чл. 75. Стопанисването на мрежите за мониторинг на водите се извършва от НИМХ за мрежите за количествени измервания и от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за мрежите за качество на водите.

Чл. 76. (1) Стопанисването на станциите включва дейности по:

1. оценка на състоянието на станцията за мониторинг;

2. провеждане на профилактика;

3. планов ремонт;

4. авариен ремонт;

5. подобрение на оборудването на станциите;

6. подготовка на финансов разчет по обезпечаване на изпълнението на планираните в тях дейности.

(2) Стопанисването на пунктовете включва дейности по:

1. поддържане на терена в състояние, удобно за вземане на проби и полеви измервания и изследвания;

2. възстановяване на маркировка;

3. осигуряване и поддържане на достъп до пунктовете;

4. оборудване на пунктовете за водочерпене на подземни води със съоръжения за вземане на сурова вода преди смесване и хлориране;

5. подготовка на финансов разчет по обезпечаване на изпълнението на планираните в тях дейности.

(3) Дейностите по ал. 1 и 2 се планират от органите по чл. 75 ежегодно до 30-о число на юли с оглед планиране и включване на съответните разходи в бюджета на МОСВ за следващата година.

(4) Дейностите по стопанисване на мрежите за собствен мониторинг се изпълняват от лицата по чл. 67.

Чл. 77. (1) Обслужването на мрежите включва дейности по:

1. наблюдения на количеството и вида на валежите;

2. планиране на пробонабиранията и измерванията;

3. наблюдения на нивата и количеството на повърхностните и подземните води;

4. вземане на проби;

5. консервиране на пробите и транспортирането им до съответната лаборатория;

6. изпитване на проби;

7. текущ оглед на състоянието на водния обект, полеви изследвания и отразяване на наблюденията в протокол;

8. подготовка на финансов разчет по обезпечаване на изпълнението на планираните в тях дейности.

(2) Дейностите по ал. 1 се планират ежегодно до 30-о число на юли на текущата година от органа, стопанисващ мрежите, с оглед планиране и включване на съответните разходи в бюджета на Министерството на околната среда и водите за следващата година.

(3) Дейностите по обслужване на мрежите за собствен мониторинг се изпълняват от лицата по чл. 67.

Чл. 78. (1) Изпитванията на проби се извършват от акредитирани лаборатории в съответствие с разпоредбите на раздел ІІІ.

(2) Анализите на биологични и хидроморфологични елементи за качество, както и на количественото състояние на подземните водни тела се извършват от акредитирани и/или специализирани лаборатории.

Чл. 79. (1) Наблюденията, измерванията, вземането, консервирането и изпитванията на проби се извършват съгласно български или международни стандарти.

(2) В случаите, в които липсват български или международни стандарти, дейностите по ал. 1 се извършват по утвърдени от министъра на околната среда и водите методи.

(3) Методите по ал. 2 се предлагат от ИАОС и се разглеждат и от Висшия консултативен съвет по водите.

Чл. 80. (1) Измерванията, вземането на проби и анализите се извършват с технически средства и съдове, подлежащи на периодичен метрологичен контрол или калибрирани съгласно утвърдени работни процедури и методики за вътрешно калибриране.

(2) Метрологичният контрол се извършва по реда на глава четвърта от Закона за измерванията.

Чл. 81. (1) Всяка акредитирана лаборатория има изградена система за управление на качеството в съответствие с изискванията на стандарта БДС EN ISO/IEC-17025, която регламентира мерките за контрол върху достоверността и точността на резултатите от изпитването.

(2) Съответната лаборатория изготвя програма за контрол на качеството на данните.

(3) Програмата по ал. 2 включва:

1. процедура за вътрешен контрол на качеството на данните - контролни проверки, контролни карти, използвани сертифицирани референтни материали и др.;

2. процедура за външен контрол на качеството на данните - участие в междулабораторни сравнителни изпитвания поне веднъж в периода на акредитация.

Чл. 82. (1) Всички лаборатории, включени в мониторинга на водите, представят в ИАОС до 30 ноември програмите по чл. 81, ал. 2.

(2) ИАОС събира, обобщава и оценява програмите за контрол на качеството на данните от мониторинга в съответствие с изискванията на стандарта БДС EN ISO/IEC-17025.

Чл. 83. (1) ИАОС ежегодно до 20 февруари предоставя на съответната БД обобщена информация за изпълнението на програмите по чл. 81, ал. 2, която включва:

1. резултатите от програмите по чл. 81, ал. 3, т. 2;

2. границите на определяне (откриване) на използваните методи за анализи.

(2) Представяните резултати от измерванията трябва да включват информация за:

1. крайните мерни единици;

2. комбинирана неопределеност;

3. доверителен интервал.

Чл. 84. Методи за анализ. Минимални критерии при избор на методите за анализ.

(1) Всички методи за анализ, включително лабораторни, полеви и онлайн методи, използвани за целите на програмите за химичен мониторинг, изпълнявани в съответствие с изискванията на тази наредба, са валидирани/верифицирани и документирани в съответствие със стандарт БДС EN ISO/IEC-17025 или други еквивалентни международно признати стандарти.

(2) Акредитираните лаборатории гарантират, че минималните критерии за всички прилагани методи за анализ се базират на неопределеност на измерването от 50 % или по-малко (k = 2) в сравнение с нивото на съответните стандарти за качество на околната среда и граница на количествено определяне, равна или по-ниска от 30 % от стойността на съответните стандарти за качество на околната среда.

(3) Ако за даден параметър липсва съответен стандарт за качество на околната среда или при липса на метод за анализ, който да отговаря на минималните критерии от ал. 2, акредитираните лаборатории трябва да докажат, че мониторингът се извършва на базата на най-добрите налични техники, които не са свързани с извънредно високи разходи.

Чл. 85. Изчисляване на средни стойности на резултати от изпитване.

(1) Когато резултатите на измерени физико-химични или химични параметри в дадена проба са под границата на количествено определяне, те се приемат за равни на половината от стойността на съответната граница на количествено определяне при изчисляването на средни стойности.

(2) Когато изчислената средна стойност от резултатите от измерването съгласно ал. 1 е под границата на количествено определяне, тя се приема като "по-ниска от границата на количествено определяне".

(3) Алинея 1 не се прилага за измервани величини, които представляват общи суми от дадена група от физико-химични или химически измервани параметри, включително съответните метаболити и реакционни и разпадни продукти. В тези случаи получените резултати под границата на количествено определяне за отделните вещества се приема, че са равни на нула.

Чл. 86. Качество и контрол.

(1) Качеството и контролът на получаваните данни се извършват от акредитираните лаборатории в съответствие със стандарт БДС EN ISO/IEC-17025 или други еквивалентни международно признати стандарти.

(2) Лабораториите или подизпълнителите, наети от тях, са длъжни да доказват своята компетентност при определяне на съответните физико-химични и химически измервани величини чрез:

1. участие в междулабораторни, сравнителни изпитвания и тестове за пригодност, покриващи методите за изпитване, посочени в чл. 84, ал. 1, и измерваните величини при нива на концентрации, съответстващи на програмите за химичен мониторинг, провеждани съгласно изискванията на тази наредба;

2. анализ на сертифицирани сравнителни образци/сравнителни образци, представителни като матрица за събраните проби, които съдържат подходящи нива на концентрации на определяните вещества в съответствие със стандартите за качество на околната среда, посочени в чл. 84, ал. 2.

(3) Програмите за междулабораторни сравнителни изпитвания и тестове за пригодност, посочени в ал. 2, т. 1, се организират от акредитирани организации или такива, признати на международно или национално ниво, които отговарят на изискванията на ISO/IEC, ръководство 43-1 (Процедура за провеждане на междулабораторни сравнения) или други еквивалентни международно признати стандарти.

(4) Резултатите от участието в програмите по ал. 3 се оценяват на базата на системата за оценяване, определена по ISO/IEC, ръководство 43-1, или стандарт ISO-13528, или други еквивалентни международно признати стандарти.

Чл. 87. Информационното осигуряване на система за мониторинг на водите включва:

1. събиране на информация от мрежите за мониторинг на водите и от мрежите за собствен мониторинг на басейново и предаване на национално ниво;

2. съхраняване и организиране на информацията в информационна система за мониторинг на водите на басейново и национално ниво;

3. визуализация на информацията.

Чл. 88. (1) Събирането на информацията от мрежите за химичен мониторинг включва данни за:

1. идентификация на пункта чрез информационна карта;

2. наблюдения и измервания;

3. характеристика на водния обект по време на вземане на проби и измерване;

4. вземане, консервиране и транспортиране на проби;

5. изпитвания на проби.

(2) Събирането на информация от мрежите за количествен мониторинг включва:

1. идентификация на станциите чрез информационни карти;

2. географски координати;

3. техническа спецификация на средствата за измерване и наблюдение;

4. наблюдавани показатели;

5. норма на оттока, ако е определена.

(3) Резултатите по ал. 1 и 2 се записват в протоколи за вземане на проби и протоколи за изпитване с унифициран формат съгласно изискванията за акредитация, а данните от собствен мониторинг се записват в утвърден формат.

(4) В началото на всеки месец до 15-о число протоколите за вземане на проби и изпитване от наблюденията на мрежите за химичен мониторинг на водите през предходния месец се предават от регионалните лаборатории към ИАОС на съответната БД на електронен носител за въвеждане в бази данни на басейново ниво и предаване на национално ниво.

(5) Резултатите от проведен собствен мониторинг се въвеждат в бази данни на басейново ниво и в националната информационна система за мониторинг на водите.

(6) Данните от количествените измервания на повърхностни и подземни води се организират в база данни от НИМХ и се предоставят с цел единен обмен на информацията на басейново и национално ниво в изпълнение на изискванията на чл. 171, ал. 6, т. 4 ЗВ.

Чл. 89. Протоколите по чл. 88, ал. 3 се събират и съхраняват от БД в бази данни на басейново ниво и от ИАОС в база данни на национално ниво.

Чл. 90. (1) Информационната система за водите се организира, функционира и поддържа на:

1. регионално ниво - в РИОСВ;

2. басейново ниво - в БД;

3. национално ниво - в ИАОС.

(2) Системата на национално ниво се проектира така, че да осигурява системна интеграция на базите данни на басейново и регионално ниво.

Чл. 91. (1) Информационната система за мониторинг на водите обхваща:

1. специализирани бази данни от провеждания по реда на тази наредба мониторинг на водите;

2. специализирани бази данни от извършения мониторинг, включително собствен мониторинг на титулярите на издадени разрешителни, за количествени и качествени характеристики на отпадъчните води и за контрол на състоянието на отпадъчните води от РИОСВ;

3. специализирани бази данни за извършения мониторинг на количеството на валежите, повърхностните и подземните води, включително наносния отток;

4. специализирани бази данни от провеждания мониторинг върху фактори на околната среда, използвани при оценката на състоянието на водите.

(2) Данните по ал. 1 са обвързани с географската информационна система.

Чл. 92. (1) Информационната система съдържа данни от информационната карта на пунктовете за мониторинг, както и данни за:

1. района за басейново управление на водите;

2. кода на пункта;

3. координатите на пункта;

4. подбасейна;

5. поречието;

6. водния обект;

7. типа на водното тяло;

8. характеристиката на обекта и метеорологичните условия по време на вземане на проби;

9. дълбочината на вземане на проби (за езера, язовири и морски води);

10. измерените нива и количества (за реки и подземни и отпадъчни води);

11. резултатите от изпитванията на проби.

(2) Системата по ал. 1 осигурява графични и таблични изходи за:

1. данните по ал. 1;

2. оценка на екологичното и химичното състояние на повърхностни води;

3. оценка на количественото и химичното състояние на подземни води;

4. оценка на риска водните тела да не постигнат поставените цели за опазване на околната среда;

5. оценка на риска от настъпване на неблагоприятни явления, свързани с водите;

6. статистическа обработка, моделиране, оценка, прогноза и предупреждение.

Чл. 93. Визуализацията на информацията за оценка на състоянието се реализира чрез географска информационна система във вид на карта с оцветявания и символи.

Чл. 94. Данните за информационната система по чл. 92, ал. 1 се събират от:

1. ИАОС - за мрежите за мониторинг на повърхностните и подземните води на национално ниво, за обектите, включени в контролно-информационна система за отпадъчните води;

2. БД - за мониторинга на водите на басейново ниво, както и данни от извършения от тях контрол и контрола, извършен по ЗВ от други лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите;

3. РИОСВ - за обектите, включени в контролно-информационна система за отпадъчните води, и фактори на околната среда, оказващи влияние върху състоянието на водите;

4. НИМХ - за мониторинга на количеството на валежите, подземните и повърхностните води, включително наносния отток;

5. Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" (ИАППД) - за мониторинга на количеството на водите на река Дунав;

6. ИО - за мониторинга на екологичното и химичното състояние на морските води;

7. дирекциите на националните паркове - за компонентите и факторите на околната среда, оказващи влияние върху състоянието на водите;

8. контролиращия орган по издадените разрешителни по ЗВ.

Чл. 95. Данните по чл. 94 се обобщават и анализират за всеки район за басейново управление на водите от БД и са основа за оценката на състоянието на водните тела.

Чл. 96. (1) Басейновите дирекции извършват контрол и оценка на данните на басейново ниво.

(2) НИМХ обработва и контролира информацията от количествения мониторинг и осигурява необходимата информация и оценки за количеството на водите в повърхностните и подземните водни тела.

Чл. 97. (1) След контрола и оценките по чл. 96, ал. 1 данните се предават за актуализиране в информационната системата на национално ниво.

(2) Данните по чл. 96, ал. 2 се предоставят на МОСВ, БД и ИАОС в изпълнение на изискванията на чл. 171, ал. 6, т. 4 и 9 ЗВ.

Чл. 98. (1) Информационната система за количествен мониторинг по чл. 1, ал. 3 се организира от НИМХ.

(2) Информационната система за количество на водите на река Дунав се организира от ИАППД.

Чл. 99. (1) Всяко лице може да ползва данните за състоянието на водите по реда на чл. 180, ал. 2 ЗВ.

(2) Лицата, провеждащи собствен мониторинг и предоставящи данни за включване в информационна система за мониторинг на водите, могат да ползват информацията за състоянието на водите за конкретния район безвъзмездно.

Чл. 100. (1) Комуникационното осигуряване на мониторинга на водите включва внедряването на съвременни информационни технологии и комуникации, осигуряващи обмена на информацията за състоянието на водите.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 се разработват проекти, съдържащи необходимите технически средства за комуникационно осигуряване на мониторинга на водите.