Държавен вестник, брой 99 от 17.XII

Чл. 1. (1) С наредбата се определят условията, редът и начинът за:

1. изготвяне и представяне на годишните доклади за емисии на парникови газове от операторите на инсталации, извършващи промишлени дейности по чл. 131в, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), и на годишните доклади на емисиите и данните за тонкилометрите от операторите на въздухоплавателни средства по чл. 131в, ал. 4 ЗООС;

2. верификация на докладите по т. 1.

(2) С наредбата се урежда и редът за акредитация на верификационните органи, които имат право да извършват верификация на докладите по ал. 1, т. 1.

Чл. 2. Компетентен орган за приемане на годишните верифицирани доклади за емисии на парникови газове е изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Чл. 3. Операторите на инсталации по чл. 131в, ал. 1 и 2 ЗООС, които притежават разрешително за емисии на парникови газове, са длъжни да изготвят годишен доклад, съдържащ данните от мониторинга за емисиите на парникови газове, отделени от инсталацията през предходната година.

Чл. 4. Операторите на въздухоплавателни средства са длъжни да изготвят годишен доклад на емисиите и годишен доклад на данните за тонкилометрите въз основа на одобрените планове за мониторинг за емисиите на парникови газове от компетентния орган по чл. 131а, ал. 3 ЗООС.

Чл. 5. (1) Изготвянето на годишните доклади по чл. 3 и 4 се основава на следните принципи:

1. пълнота;

2. последователност;

3. прозрачност;

4. точност;

5. ефективност на разходите;

6. същественост;

7. достоверност;

8. подобряване на докладването.

(2) Годишните доклади по чл. 3 и 4 трябва да включват надеждни и достоверни данни, които да позволяват определянето на емисиите на парникови газове с висока степен на точност. За постигането на висока степен на точност се изисква:

1. да няма несъответствия на реалните стойности с докладваните данни;

2. събирането на данните да е извършено в съответствие с приложимите стандарти;

3. съответните данни за инсталацията да са пълни и последователни.

Чл. 6. (1) Годишният доклад за емисиите по чл. 3 се изготвя във формата съгласно приложение № 1 според типа на инсталацията, броя на дейностите, източниците на емисии и процесите, които са обект на мониторинг и докладване.

(2) Когато се прилага масов баланс, операторите докладват масовия поток, въглеродното съдържание и долната топлина на изгаряне на всяко гориво и материален поток във и от инсталацията и тяхната наличност.

(3) Данните за емисиите на парникови газове, отделени при горивни процеси, включват разход и долна топлина на изгаряне на вложените горива.

Чл. 7. (1) Годишният доклад за емисиите по чл. 3 за дадена инсталация, осъществяваща дейност по чл. 131в, ал. 1 и 2 ЗООС, трябва да обхваща всички емисии на парникови газове от всички източници на инсталацията.

(2) Операторите, които притежават разрешително за емисии на парникови газове за повече от една инсталация, изготвят отделни доклади за всяка от инсталациите.

(3) Емисиите от източници на инсталация, принадлежащи към една и съща категория дейност, се докладват по обобщен начин за съответната категория дейност.

Чл. 8. Годишният доклад по чл. 4 се изготвя във формата съгласно приложение № 2, което се публикува и на интернет страницата на ИАОС.

Чл. 9. В докладите по чл. 3 и 4 се включват и:

1. временни или постоянни промени в алгоритмите, причините за тези промени, както и началните и крайните им дати;

2. други промени в инсталацията/въздухоплавателното средство по време на периода на докладване, които са от значение за определяне емисиите на парниковите газове.

Чл. 10. (1) Докладите по чл. 3 и 4 подлежат на верификация след изготвянето им съгласно изискванията на раздел III.

(2) Верифицираните доклади по чл. 3 и 4 се представят в ИАОС на хартиен и електронен носител заедно с подписано копие на верификационния доклад от верификационния орган в срок до 31 март на текущата година.

(3) Докладите по чл. 3 и 4 се подават на български език.

(4) Компетентният орган по чл. 2 извършва проверка на докладите по чл. 3 в 7-дневен срок от подаването им в ИАОС. Проверката се извършва за съответствие с одобрения план за мониторинг по отношение на:

1. одобрените алгоритми за определяне на променливите величини;

2. количествата използвани горива, суровини и спомагателни материали;

3. използваните емисионен фактор и фактор на окисление при изчисляването на емисиите на парникови газове.

(5) Компетентният орган по чл. 2 при установени несъответствия в резултат на проверката по ал. 4 указва на съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) да извърши проверка на място, при необходимост, за съответствие с изложените в доклада данни. Резултатите от проверката се представят в ИАОС в 3-дневен срок.

(6) Компетентният орган по чл. 2 извършва проверка на докладите по чл. 4 за съответствие с одобрените планове за мониторинг на емисиите на парникови газове и на данните за тонкилометрите в 7-дневен срок от датата на получаване на докладите в ИАОС.

(7) Компетентният орган по чл. 2 изисква с писмо от оператора на инсталацията/въздухоплавателното средство да представи нов верифициран доклад, когато се установят несъответствия в резултат на проверките по ал. 4, 5 или 6. Верифицираният доклад се представя в 14-дневен срок от получаване на писмото.

(8) Компетентният орган по чл. 2 уведомява съответния орган, издал акредитацията на верификационния орган, верифицирал годишния доклад по чл. 3 или 4, когато се установят несъответствия в резултат на проверките по ал. 4, 5 или 6 или в новия верифициран доклад по ал. 7.

(9) Верифицираните годишни доклади, за които не са установени несъответствия, се публикуват на интернет страницата на ИАОС в 7-дневен срок от датата на получаването им и операторите на инсталациите/въздухоплавателните средства се уведомяват писмено. Не подлежи на публикуване частта от информацията в докладите, която представлява производствена тайна, търговска тайна или интелектуална собственост по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 2 и 3 ЗООС.

Чл. 11. (1) Операторите на инсталации/въздухоплавателни средства подават декларация за достоверност на данните, включени във верифицираните доклади по чл. 10, ал. 2.

(2) При представяне на документите по чл. 10, ал. 2 операторите на инсталации/въздухоплавателни средства посочват в декларация информацията от докладите по чл. 3 и 4, която представлява производствена тайна, търговска тайна или интелектуална собственост по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 2 и 3 ЗООС.

Чл. 12. Операторите на инсталации/въздухоплавателни средства не могат да извършват прехвърляния на квоти, когато не представят верифицирани доклади в срока по чл. 10, ал. 2 и 7.

Чл. 13. Верификацията на докладите по чл. 3 и 4 се извършва въз основа на писмен договор между оператора на инсталации/въздухоплавателни средства, участващ в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове, и верификационния орган.

Чл. 14. Етапите на верификационния процес са:

1. стратегически анализ;

2. анализ на риска;

3. същински анализ;

4. изготвяне на верификационен доклад и верификация на доклада на оператора на инсталации/въздухоплавателни средства.

Чл. 15. (1) Верификационният процес трябва да се планира така, че да се осигури необходимото време за:

1. провеждане на верификационните дейности;

2. изясняване на възникнали неясноти в докладите на операторите по чл. 3 и 4, посочени от верификационния орган;

3. верифициране на годишните доклади по чл. 3 и 4.

(2) Верификационният орган трябва да уточни условията и реда за верификация по ясен и прозрачен начин.

(3) Верификационният орган изготвя верификационен план, който да съответства на анализа на риска и обхвата на промишлената/авиационната дейност, източниците на емисии на парникови газове от инсталацията/въздухоплавателното средство. Във верификационния план се посочват методите за вземане и анализ на проби, които ще се използват във верификационния процес.

Чл. 16. Операторите на инсталации/въздухоплавателни средства осигуряват условия и съдействат на верификационния орган за провеждане на верификационния процес, включително за предоставяне на необходимата документация и достъп до съответните обекти.

Чл. 17. Верификационните дейности, провеждани при всеки отделен етап на верификационния процес, включват проучване на годишния доклад за емисиите и на мониторинга на емисиите на парникови газове, осъществен през годината, както следва:

1. докладваните данни за дейността и свързаните с тях измервания и изчисления;

2. избора и прилагането на емисионни коефициенти/фактори;

3. избора и прилагането на коефициенти/фактори на окисление и превръщане, отнасящи се за промишлена дейност;

4. изчисленията, водещи до определяне емисиите на парникови газове по източници и общите емисии от инсталацията;

5. приложените методи на измерване и изчисление.

Чл. 18. (1) Стратегическият анализ се извършва по отношение на всички промишлени дейности и включва оценка на:

1. разрешителното за емисии на парникови газове и съответния план за мониторинг, одобрен като част от разрешителното;

2. комплексното разрешително, ако е приложимо;

3. обща информация за извършваната от предприятието на оператора промишлена дейност;

4. данни от Националния план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове;

5. промени в методологията за мониторинг и в изискванията за докладване и причините за тях;

6. идентифициране и оценка на източниците на парникови газове и данните относно емисиите;

7. методите за изчисляване или измерване, които са използвани, както и начините за поддържане и калибриране на оборудването за измерване;

8. проучване дейността на оператора в организационен и управленски аспект;

9. съществуващата система за управление на околната среда и/или система за управление на качеството;

10. данни от информационната система за емисии на парниковите газове, отразяващи събития, транзакции и практики относно тях, както и начина на обработка на тази информация до включването й в доклада;

11. обработката на данните от всички източници на парникови газове от инсталацията.

(2) Стратегическият анализ по отношение на авиационните дейности включва оценка на:

1. плановете за мониторинг на годишните емисии на парникови газове и данните за тонкилометрите, одобрени с решение на компетентния орган;

2. пълнотата на данните относно полетите и емисиите на парникови газове, свързани с данните за въздушно движение (например данните, събирани от Евроконтрол);

3. последователността между докладваните данни и документите за теглото и разпределението на товара;

4. последователността между данните с натрупване за изразходваното гориво и данните за закупеното и доставеното по друг начин гориво за въздухоплавателно средство, извършващо авиационната дейност;

5. пълнотата на данните относно полетите и тонкилометрите, свързани с данните за въздушното движение, с цел проверка дали само полети, които отговарят на условията, са били взети предвид в доклада на оператора (например данните, събирани от Евроконтрол).

Чл. 19. Верификационният процес може да продължи, когато верификационният орган е получил и оценил достатъчно информация, на която да се базира стратегическият анализ.

Чл. 20. (1) Въз основа на стратегическия анализ по чл. 18 верификационният орган разработва анализ на риска с цел да оцени вероятния риск от грешки в данните за емисиите на парникови газове, водещи до съществено несъответствие с реалните стойности.

(2) Верификационният орган подлага на оценка всички източници на емисии от инсталацията по отношение на точността на данните за всеки източник на емисии на парникови газове от инсталацията.

(3) Въз основа на анализа на риска верификационният орган определя източници с висока степен на риск от грешка и посочва причините за допускане на грешки при определяне на общото количество емисии на парникови газове от инсталацията в процедурите за мониторинг и докладване.

(4) Верификационният орган подлага на оценка надеждността, достоверността и точността на системите за мониторинг и на докладваните данни и информация, свързани с годишните емисии от инсталациите/

въздухоплавателните средства, и данните за тонкилометрите.

(5) Въз основа на оценката по ал. 4 верификационният орган определя изрично източниците с висока степен на риск от грешка и други части от процедурата за мониторинг и докладване, които има вероятност да спомогнат за допускане на грешки при определяне на общото количество емисии и данните за тонкилометрите.

(6) Верификационният орган отчита всички методи за ефективен контрол на риска, прилагани от оператора на инсталации/въздухоплавателни средства, с оглед довеждане до минимум нивото на неопределеност.

Чл. 21. Въз основа на информацията, събрана чрез стратегическия анализ по чл. 18, и анализа на риска по чл. 20 верификационният орган осъществява същински анализ, който включва следните дейности:

1. посещения на обекта;

2. срещи с управленския и оперативния персонал;

3. преглед на документация и друга информация;

4. вземане и анализ на проби при проверка на данните.

Чл. 22. (1) Проверката на представената информация се извършва на обекта, на който се намира инсталацията/въздухоплавателното средство, при възможност.

(2) При осъществяване на първата верификация по отношение на дадена инсталация/въздухоплавателно средство задължително се извършва посещение на обекта.

(3) Верификационният орган може да извършва внезапни проверки за установяване надеждността на докладваните данни.

(4) Резултатите от предишни верификационни процеси могат да се вземат под внимание, без да се използват като определящ фактор за обосновка на верификационното становище.

Чл. 23. (1) По време на същинския анализ верификационният орган проверява дали:

1. методологията за мониторинг, приложена от оператора, съответства на плана за мониторинг на инсталацията, който е одобрен по чл. 131г ЗООС;

2. прилагането на плана за мониторинг, определен в разрешителното за емисии на парникови газове, е осигурило ниво на точност, съответстващо на изискваното от определените алгоритми;

3. данните в доклада за емисиите на парникови газове съдържат пропуски, грешки или неточности, които водят до съществено несъответствие в докладваната информация;

4. са взети предвид всички полети в рамките на авиационната дейност, включена в приложение № 6 към ЗООС;

5. съществува цялостна съгласуваност между съвкупните данни за изразходваното гориво и данните за закупеното или доставеното по друг начин гориво за въздухоплавателното средство.

(2) Верификационният орган оценява както всяка отделна неточност в данните, така и сумата от отделните неточности, вземайки предвид всеки пропуск или грешка, които биха могли да доведат до съществено несъответствие с реалните стойности.

(3) Всяка констатирана неяснота, която има отношение към наличието и съществените несъответствия в данните, трябва да е напълно изяснена при същинския анализ. Това се установява и изяснява с наличната документация.

(4) Преди да направи окончателно верификационно заключение, верификационният орган е длъжен да изиска от оператора на инсталацията/въздухоплавателното средство да представи липсващите данни, да обясни разликите в данните за емисиите на парникови газове или да преработи изчисленията.

(5) В края на същинския анализ верификационният орган потвърждава съответствието на верификационните дейности по етапи съгласно верификационния план и осъществения анализ на риска.

Чл. 24. (1) Заключенията на верификационния орган се отразяват във верификационен доклад, с който завършва верификационният процес.

(2) Верификационният доклад се изготвя във формата съгласно приложение № 3.

Чл. 25. Верификационното становище е обособена част от верификационния доклад и изяснява дали годишният доклад за емисиите на парникови газове е задоволителен по отношение на качеството, пълнотата и съществеността на данните.

Чл. 26. (1) Годишният доклад за емисиите се счита за задоволителен и се верифицира, когато не съдържа съществени несъответствия по отношение на общото количество на емисиите.

(2) Докладът по ал. 1 се верифицира със забележки, когато верификационният орган констатира грешки, пропуски или несъответствия, които не се оценяват като съществени относно данните за емисиите.

(3) В случаите по ал. 2 верификационният орган задължително представя във верификационния доклад методологията за верификация, своите констатации и верификационно становище.

Чл. 27. (1) Верификацията се извършва чрез поставяне на подпис и печат на верификационния орган върху всяка страница на годишния доклад по чл. 3 и 4.

(2) За целите на верификацията верификационният орган използва печат, върху който е изписано "верификационен орган", фирма, седалище и номер в регистъра на верификационния орган.

(3) Печатът по ал. 2 се издава на органа след акредитирането му като верификационен орган.

Чл. 28. (1) Оператор на инсталация/въздухоплавателни средства, чийто доклад е верифициран със забележки по чл. 26, ал. 2, подава в ИАОС информация за мерки за отстраняване на несъответствията ежегодно в срок до 30 юни. Операторът на инсталация/въздухоплавателни средства описва подробно мерките за отстраняване на несъответствията и предлага график за изпълнението им.

(2) Компетентният орган по чл. 2 следи за подаването на информацията по ал. 1, проверява за изпълнението на посочените мерки и изисква документи и доказателства, при необходимост.

(3) Изпълнителната агенция по околна среда и/или съответната РИОСВ могат да извършат проверка на място за съответствие с изложените данни и информация в документите по чл. 2, при необходимост.

(4) Констатациите от извършената проверка на място по ал. 3 се отразяват в протокол.

Чл. 29. (1) Когато верификационният орган идентифицира грешки, пропуски или несъответствия относно данните за емисиите от инсталацията и данните за годишни емисии, и данните за тонкилометрите за въздухоплавателни средства, които се оценяват като съществени, годишният доклад се счита за незадоволителен и не се верифицира от верификационния орган.

(2) Верификационният доклад по ал. 1 трябва ясно да посочва всички обстоятелства, поради които:

1. верификационният орган е на мнение, че една или няколко части на годишния доклад за емисиите на парникови газове не съответстват на нормативните изисквания;

2. верификационният орган не е в състояние да получи достатъчни доказателства, за да оцени една или повече части от съответствието на годишния доклад за емисиите на парникови газове с нормативните изисквания;

3. съществува обосновано съмнение, че сумарни грешки и пропуски в годишния доклад водят до съществено несъответствие.

Чл. 30. (1) Верификационните органи се акредитират от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (ИА "БСА") в съответствие с изискванията на наредбата, ISO 14064-3:2006, Ръководството за признаване на верификационните органи по Директива 2003/87/ЕС (ОВ, L 275, 25.10.2003 г.), ЕА-6/03 на Европейското сдружение за акредитация и процедурата за акредитация, утвърдена от ИА "БСА".

(2) За верификационни органи се акредитират лица, регистрирани по Търговския закон, които отговарят на изискванията, определени с наредбата.

(3) Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" води публичен регистър на акредитираните верификационни органи, списъкът на които се публикува на интернет страницата и в официалния бюлетин на ИА "БСА".

Чл. 31. Верификационен орган, акредитиран в съответствие с Ръководството за признаване на верификационните органи по Директива 2003/87/ЕО ЕА-6/03 от орган, който е пълноправен член на Европейското сдружение за акредитация (European cooperation for Accreditation), може да извършва верификационна дейност в Република България.

Чл. 32. В допълнение към изискванията по чл. 30 и 31 верификационният орган трябва да притежава и:

1. организационна структура и процедури, които да гарантират тяхната независимост и безпристрастност;

2. вътрешна система за управление на качеството, която осигурява последователно и точно прилагане на съответните верификационни процедури;

3. процедури, осигуряващи конфиденциалност на информацията, получена във връзка с верификационния процес.

Чл. 33. (1) Персоналът на верификационния орган включва физически лица - верификатори, водещи верификатори и технически експерти, които притежават определената в наредбата квалификация, както и външен персонал.

(2) Верификаторите трябва да притежават най-малко 3 години опит, придобит през последните 10 години, в областта на една или няколко от следните дейности, свързани с опазването на околната среда:

1. одитиране на системи за управление на околната среда и проверка на данни, свързани с околната среда;

2. изработване на експертизи, писмени консултации, доклади във връзка с оценка на въздействието върху околната среда;

3. осъществяване на мониторинг;

4. оценка на екологични проекти и програми.

(3) Верификаторите трябва да притежават и специфични знания и умения, които включват най-малко следните компетентности:

1. познаване на законодателството в областта на околната среда, по-специално ЗООС и наредбите, приети на основание чл. 131л ЗООС;

2. познаване законодателството на Европейския съюз, регулиращо търговията с емисии на парникови газове, включително Директива 2003/87/ЕС (ОВ, L 275, 25.10.2003 г.), въвеждаща схема за търговия с емисии, и Директива 2004/101/ЕС (ОВ, L 838, 13.11.2004 г.), допълваща Директива 2003/87/ЕС, на базата на проекти и решението за мониторинг и докладване;

3. знания относно задълженията на Република България по Протокола от Киото, по международни договори, както и относно правилата и механизмите на търговията с емисии на парникови газове;

4. познание относно верификационния процес, включително процедурите по докладване, ролята и отговорностите на различните членове на екипа на верификационния орган;

5. знания относно принципите и осъществяването на мониторинг и докладване;

6. знания относно системи и практики за осигуряване и контрол на качеството.

Чл. 34. Водещите верификатори трябва да отговарят на изискванията за верификатори по чл. 33, да декларират обстоятелствата по чл. 83, ал. 4 ЗООС и да притежават следните компетенции и умения при изпълнение на отговорностите си:

1. да водят и управляват верификационния процес;

2. да контролират спазването на договорения обхват на верификацията;

3. да решават спорни въпроси, свързани с верификацията;

4. да ръководят изготвянето на верификационен доклад;

5. да ръководят съставянето на верификационната документация, включително работни документи, доказателства и препоръки.

Чл. 35. Техническите експерти оказват съдействие, когато това е необходимо на верификаторите в различни области на науката и техниката, за успешното приключване на верификационния процес.

Чл. 36. Верификационният орган осигурява достъп до следните данни:

1. информация за акредитацията;

2. общо описание на верификационния процес.

Чл. 37. Верификационният орган е длъжен незабавно да информира органа, издал акредитацията му, за всички изменения, които имат отношение към акредитацията.

Чл. 38. (1) Съответствието на дейността на верификационния орган с изискванията на наредбата се осигурява чрез оценка в процеса на акредитация и надзор на дейността му след акредитацията.

(2) При установяване на съществено неизпълнение на някое от условията за акредитация от акредитиран верификационен орган компетентният орган по чл. 2 уведомява органа, издал акредитацията, за предприемане на съответни действия.

Чл. 39. Верификационният орган е длъжен да действа безпристрастно и да не допуска търговски, финансов или друг натиск да застрашава независимостта на изразявано мнение във връзка с извършването на верификационната дейност.

Чл. 40. (1) Верификационен орган или свързано с него лице по смисъла на Търговския закон не може да е оператор на инсталация/въздухоплавателно средство.

(2) Верификационният орган трябва да е напълно независим от операторите на инсталации/въздухоплавателни средства, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

Чл. 41. (1) Верификационен орган не може да извършва верификация на доклад на оператор, когато:

1. е пряко или косвено обвързан или участва в сделки, различни от сделката по верификацията на доклада, с оператор на инсталация/въздухоплавателно средство, което би могло да доведе до нарушаване на безпристрастността и независимостта на верификационния орган;

2. верификационният орган или свързано с него лице по смисъла на Търговския закон предоставя или е предоставял през предходните 5 години на оператора:

а) консултантски услуги или техническа помощ за разработване и поддръжка на методологии за мониторинг и докладване;

б) оказване на съдействие при изготвяне на доклад за емисии.

(2) Ограниченията по ал. 1 се прилагат и за служителите на верификационния орган.

Чл. 42. Верификационните органи имат изключително право да извършват верификация на годишните доклади за емисиите на парникови газове.

Чл. 43. Верификационният орган е длъжен:

1. да спазва принципите на независимост, професионална компетентност, конфиденциалност, почтеност и обективност;

2. да сформира екипите за осъществяване на конкретните верификации и подбора на верификатори и технически експерти и да осигури:

а) пълно изясняване на всяка дейност, извършвана в инсталацията/въздухоплавателното средство, източниците на емисии от тази инсталация/въздухоплавателно средство и средствата за измерване, използвани за определяне на променливите величини;

б) пълно изясняване на системата за управление на данните, както и цялостната организация по отношение на мониторинга и докладването;

3. да изпълни поетото задължение за верификация, освен ако са налице обективни пречки, които го възпрепятстват;

4. да информира оператора на инсталацията/въздухоплавателното средство за:

а) нарушения на разпоредбите на наредбата и други нормативни актове;

б) технически недостатъци при осъществяване на мониторинга и докладването;

в) открити несъответствия в доклада заедно с подробна информация за измененията или допълненията, които трябва да бъдат направени;

г) за всички други действия или пропуски, които са в състояние да нанесат вреди на оператора, доколкото са станали известни във верификационния процес;

5. да документира осъществените дейности през верификационния процес и да събира документи и материали, доказващи изпълнението на задълженията по верификацията и изразеното становище, които се представят на оператора или на компетентните органи при поискване;

6. да изпълни задължението си във връзка с потвърждаването на вписаните от оператора емисии на парникови газове в Националния регистър по чл. 131к ЗООС.

Чл. 44. (1) Верификационният орган носи имуществена отговорност за вредите, причинени на оператора на инсталацията/въздухоплавателното средство, чийто доклад е бил обект на верификация, когато те са пряка и непосредствена последица от негово виновно действие или бездействие.

(2) Отговорността по ал. 1 се осъществява съгласно Закона за задълженията и договорите и правилата на общото исково производство.