Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 55 от 20.VII

ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В БОРБАТА С ТРАНСГРАНИЧНАТА ЗЛОУПОТРЕБА ПРИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ВНОСКИ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ ОТ ЗАЕТОСТ И С НЕРЕГИСТРИРАНАТА ЗАЕТОСТ, КАКТО И ПРИ НЕЛЕГАЛНА ТРАНСГРАНИЧНА ВРЕМ

 

ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В БОРБАТА С ТРАНСГРАНИЧНАТА ЗЛОУПОТРЕБА ПРИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ВНОСКИ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ ОТ ЗАЕТОСТ И С НЕРЕГИСТРИРАНАТА ЗАЕТОСТ, КАКТО И ПРИ НЕЛЕГАЛНА ТРАНСГРАНИЧНА ВРЕМЕННА ЗАЕТОСТ

(Ратифициран със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 16 септември 2009 г. - ДВ, бр. 77 от 2009 г. В сила от 1 юли 2010 г.)

Издаден от Министерството на труда и социалната политика

Обн. ДВ. бр.55 от 20 Юли 2010г.

Република България

и

Федерална република Германия,

наричани по-долу "Договарящи държави",

позовавайки се на Декларацията на Съвета и на обединените в Съвета представители на правителствата на страните - членки на Европейския съюз, от 22 април 1999 г. относно "Кодекс на поведението за подобряване на сътрудничеството между органите на страните-членки при борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност и с нерегистрирана заетост, както и при трансгранична временна заетост",

като вземат предвид разпоредбите за взаимна служебна помощ и сътрудничество между компетентните служби и учреждения на двете Договарящи държави, предвидени още в Регламент (ЕИО) 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагане на системите за социална сигурност на наети и самостоятелно заети лица, както и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и с Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16 декември 1996 г. относно изпращане на наети лица в рамките на извършването на услуги (включително контрола на регламентираните условия на труд и заетост),

като вземат предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни,

като съзнават, че за прилагането на горепосочените разпоредби е от значение разширяването на трансграничното сътрудничество и за тази цел следва да се посочат компетентните служби, равнищата и формите на сътрудничество,

като съзнават, че на национално равнище съществуват различни подходи и дефиниции във връзка с борбата със злоупотребата при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрирана заетост, както и при нелегалната трансгранична временна заетост -

се споразумяха, както следва:


Цел на Договора

Член 1

(1) Договарящите държави се стремят към подобряване на сътрудничеството между своите служби при борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрирана заетост, както и при нелегалната трансгранична временна заетост.

(2) Разпоредбите за международната правна помощ по отношение на наказателни дела остават незасегнати.


Териториално приложение на Договора

Член 2

Договорът важи за цялата държавна територия на Република България.

Договорът важи за цялата държавна територия на Федерална република Германия.


Определяне на компетентните служби

Член 3

(1) Този Договор се осъществява от страна на Република България от службите от компетентността на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите и от страна на Федерална република Германия от службите от компетентността на Федералното министерство на финансите, в чиито правомощия попадат описаните в член 1, алинея 1 задачи.

(2) Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите на Република България и Федералното министерство на финансите на Федерална република Германия назовават централни служби, които са компетентни и основно отговорни за сътрудничеството в рамките на този Договор.


Равнища на сътрудничество

Член 4

(1) Сътрудничеството се осъществява съответно на равнището

1. на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите на Република България и на Федералното министерство на финансите на Федерална република Германия, както и

2. на назованите в член 3, алинея 2 служби.

(2) Проверяващите и контролните органи, които са компетентни за посочените в член 1 области от задачи, както и други компетентни служби, могат да си сътрудничат непосредствено, доколкото това се предвижда от посочените в алинея 1 служби.


Форми на сътрудничество

Член 5

(1) Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите на Република България и Федералното министерство на финансите на Федерална република Германия се уведомяват взаимно директно относно съществени изменения на правните и административни разпоредби, които засягат сферата на приложение на този Договор.

(2) Службите съгласно член 3, алинея 2 се подкрепят взаимно съгласно действащи вътрешни нормативни актове, по-специално чрез:

1. обмяна на информация относно структурата и задачите на проверяващите и контролните органи и посочването на компетентните лица за контакти;

2. съвместно планиране и извършване на превантивни мерки в съответната сфера на компетентност;

3. обмяна на информация относно методите на проверка и на работа;

4. предаване на необходимата за надлежното изпълнение на задачите информация, включително лични данни, по официална молба за предоставяне на служебна помощ и изпращане на документи;

5. предаване на уведомления без поискване;

6. уведомяване относно напредъка на определена процедура, ако е налице молба за това, както и

7. обмен на служители.

(3) Алинея 2 важи съответно в случай на директно сътрудничество между проверяващите и контролните органи съгласно член 4, алинея 2.


Официални молби и уведомления без поискване

Член 6

(1) Официални молби и уведомления без поискване съгласно член 5, алинея 2, точки 4 и 5 трябва да съдържат най-малко следните данни:

1. данни за фирмите или лицата, за които става въпрос, и

2. кратко, разбираемо представяне на фактите и обстоятелствата.

В официалните молби трябва допълнително да се посочи службата, отправяща молбата, предметът и основанието за молбата, както и информацията или действията, за чието предаване или извършване се моли.

(2) Службата, към която е отправена молбата, може да изисква допълнителна, необходима за обработката информация.

(3) Официални молби и уведомления без поискване могат да се предават без спазване на определена форма писмено, по факс или електронно.

(4) Официална молба не се обработва или уведомление без поискване не се извършва, когато това причинява несъразмерен административен разход или когато вътрешно-държавни разпоредби, респективно административната практика, противоречат на обработването им. Службата, която отправя официалната молба, следва да бъде информирана с посочване на причините, когато дадена официална молба не може да бъде обработена. При предаване към друга служба службата, отправяща молбата, следва да бъде информирана.


Разходи

Член 7

Всяка Договаряща държава поема разходите, които възникват за нейните служби при прилагане на този Договор.


Защита на данните

Член 8

Доколкото въз основа на този Договор съгласно националното законодателство се предават лични данни, при спазване на нормативни актове, които са в сила за всяка Договаряща държава, се прилагат следните разпоредби:

1. След запитване от предаващата служба получателят уведомява относно използването на предадените данни и постигнатите чрез това резултати.

2. Използването на данните от получателя е допустимо само за посочените в този Договор цели и при предвидените от предаващата служба условия. Извън това, използването е допустимо за предотвратяване и преследване на престъпления от особена значимост, както и за целите на предотвратяване на съществени опасности за обществената сигурност.

3. Предаващата служба е длъжна да следи за верността на предаваните данни, както и за необходимостта и еквивалентността по отношение на преследваната чрез предаването на данните цел. Тук следва да се съблюдават въведените съгласно съответното национално законодателство забрани за предаване на данни. Предаването на данни не се осъществява, когато предаващата служба има основание да предполага, че по този начин би била нарушена целта на вътрешен нормативен акт или биха били накърнени интереси на засегнатите лица, които би следвало да бъдат защитавани. Ако се окаже, че са предадени неверни данни или данни, които не е трябвало да бъдат предавани, тогава това трябва да се съобщи незабавно на получателя. Той е длъжен незабавно да коригира или изтрие данните.

4. Засегнатият трябва да бъде информиран при поискаване относно предадените данни за личността му, както и за предвиденото предназначение. Задължение за информиране не съществува, ако преценката покаже, че общественият интерес, в случай че не бъде предоставена информация, е по-голям от интереса на засегнатия от това, да бъде информиран. Иначе правото на засегнатия да получи информация за съществуващите за личността му данни следва националното законодателство на съответната Договаряща държава, на чиято държавна територия е изискана информацията.

5. Доколкото действащото спрямо предаващата служба национално законодателство по отношение на предадените лични данни предвижда определени срокове за заличаването им, то предаващата служба следва да обърне внимание на получателя върху това. Независимо от тези срокове предадените лични данни се заличават веднага, щом вече не са необходими за целта, за която са били предадени.

6. Предаващата служба и получателят са длъжни да документират предаването и получаването на лични данни.

7. Предаващата служба и получателят са длъжни да пазят отговорно предадените лични данни от неправомерен достъп, неправомерна промяна и неправомерно оповестяване.


Смесена комисия

Член 9

(1) Смесена комисия, която се състои от представители на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите на Република България и на Федералното министерство на финансите на Федерална република Германия, както и на назованите в член 3 служби, се събира за първи път 12 месеца след влизане в сила на Договора, а след това по желание на Договарящите държави, но не по-малко от веднъж на две години. Целта е да бъдат оценени постигнатите въз основа на този Договор резултати и да бъдат обсъдени всички въпроси по тълкуването или прилагането на Договора.

(2) Смесената комисия може да покани за участие и представители на други национални служби, както и служби от други страни - членки на Европейския съюз, които са заинтересовани от постигане целите на Договора.


Изменение на Договора и Приложения

Член 10

(1) По взаимно съгласие на Договарящите държави по всяко време чрез отделно споразумение Договорът може да бъде променян.

(2) Към този Договор се прилага Приложение, което определя сферата на компетентност на службите по член 3, алинея 1, както и централните служби по член 3, алинея 2 и е неразделна част от Договора. Това Приложение може да бъде изменяно чрез размяна на ноти.


Прилагане на Договора

Член 11

Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите на Република България и Федералното министерство на финансите на Федерална република Германия се задължават в срок от шест месеца след влизането в сила на този Договор да регламентират прилагането на Договора в сферата на техните правомощия.


Регистрация на Договора

Член 12

Веднага след влизането в сила на договора Република България ще предприеме съответните действия за регистрацията му в Секретариата на Обединените нации съгласно член 102 от Хартата на Обединените нации. След потвърждаване на регистрацията от Секретариата на Обединените нации другата Договаряща държава ще бъде информирана за направената регистрация и получения от Обединените нации регистрационен номер.


Влизане в сила на Договора

Член 13

(1) Този Договор подлежи на ратификация; ратификационните документи ще бъдат разменени във възможно най-кратки срокове.

(2) Този Договор влиза в сила на първия ден от третия месец, следващ размяната на ратификационните документи.


Прекратяване на Договора

Член 14

Този Договор се сключва за неопределен срок. Той може да бъде прекратен от всяка една от Договарящите държави след писмено уведомяване на другата Договаряща държава. Прекратяването поражда действие три месеца след постъпване на уведомяването при другата Договаряща държава.

Сключен в София на 12 ноември 2008 г. в два оригинала, всеки един на български и немски език, при което всеки текст е в еднаква степен обвързващ.


ПРИЛОЖЕНИЕ


към Договора между Република България и Федерална република Германия относно сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост


A) ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ

І. Представяне на областта на компетенции на финансовия контрол "Работа на черно" на управление "Митници" в сферата на действие на Федералното Министерство на финансите на Федерална република Германия (съгласно член 3, алинея 1 на Договора)

В член 3, алинея 1 от Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост е указано, че от страна на Република България и от страна на Федерална република Германия Договорът засяга тези органи в сферата на българските Министерство на труда и социалната политика и Министерство на финансите, както и съответните органи в сферата на Федералното Министерство на финансите, в чиято компетентност попадат описаните в член 1, алинея 1 задачи.

Описаните в член 1, алинея 1 задачи обхващат борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост. В тази връзка последният абзац от уводната част указва, че за тези задачи съществуват различни национални дефиниции и подходи.

Във Федерална република Германия тези задачи се определят като борба срещу "работата на черно" и нелегалната заетост и се обхващат от Закона за борба с работата на черно и нелегална заетост (Закон за борба с работата на черно).

Според параграф 1, алинея 2 на Закона за борба с работата на черно "работа на черно" упражнява този, който извършва услуги или работа, или допуска те да бъдат извършени, като същевременно:

1. въз основа на извършвани услуги или работа не изпълнява правните си задължения в областта на социалната сигурност като работодател, предприемач или самоосигуряващо се лице за регистрация, вноски или обявяване на възнаграждението (неправомерно неизплащане на социално-осигурителните вноски);

2. въз основа на извършвани услуги или работа не изпълнява данъчните си задължения (укриване на данъци);

3. въз основа на извършвани услуги или работа като получател на социални обезщетения не изпълнява задълженията си да уведомява институцията, която ги отпуска (злоупотреба с обезщетения);

4. като предоставящ услуги или работа не изпълнява произтичащите му от това задължения за обявяване началото на самостоятелната дейност на вече съществуващ занаят или не е придобил необходимата служебна карта за пътуване (занаятчийско-правни нарушения);

5. като предоставящ услуги или работа, който упражнява самостоятелна дейност в рамките на вече съществуващ занаят, без да е вписан в Регистъра на занаятите (занаятчийско-правни нарушения).

Оказване на помощ от страна на членове на семействата или партньори, както и под формата на помощ от съседи, услуги или самопомощ, остават допустими в случай, че услугите или работата не са последователно насочени към печалба. Под "извършване на услуги или работа" се разбира както упражняваните дейности от наети лица, така и от самостоятелните предприемачи.

"Работа на черно" в Германия по принцип върви заедно с "нелегална заетост", която обаче по този начин не е изрично дефинирана в Закона за борба с работата на черно. Като "нелегална заетост" се определя заетостта, която е в нарушение на правните разпоредби, свързани с пазара на труда, както и с правните разпоредби, касаещи чужденците:

1. Нелегална заетост на чужденци

Нелегалната заетост на чужденци е заетост на чужденци без необходимото разрешение за престой и работа, както и заетостта на същите при неизгодни условия на труд в сравнение със сравними позиции, предлагани на германските работници.

2. Нелегално предоставяне на работници

Нелегално предоставяне на работници е нелегално преотстъпване на служители на трети лица. Принципно за такова преотстъпване на работници задължително е необходимо официално разрешение, забранено е обаче преотстъпване на работници на фирми в строителния бранш.

3. Нарушения на Закона за изпращане на работници

Нарушения на Закона за изпращане на работници са налице включително и в случаите, когато при работа в сферата на строителството не са спазени условията на труда, като минимална заплата, отпуск или вноски в Касата за отпуск, регламентирани в Закона.

Отговорностите и компетенциите на Федералното Министерство на финансите на Федерална република Германия за борба с работата на черно и нелегалната заетост са на федерално ниво.

В сферата на Федералното Министерство на финансите на Федерална република Германия компетенциите за борба с работата на черно и нелегалната заетост попадат в компетентност на службите на управление "Митници". За изпълнение на тези задачи в управление "Митници" е институционализирана специализираната група "Финансов контрол за работата на черно". Служителите на специализираната група "Финансов контрол за работата на черно" извършват проверки и могат да откриват наказателни процедури.

Според параграф 2, алинея 1 на Закона за работата на черно службите на управление "Митници" извършват следните независими от конкретни съмнения проверки:

1. Проверка за изпълнение на произтичащите за работодателя задължения за регистрация, свързани с извършване на услуги или работа - параграф 28а от Четвърти раздел на Социалния кодекс:

Службите на управление "Митници" проверяват спазването на задълженията от страна на работодателя за обявяване в съответните служби на вноските за социална сигурност на заетите, подлежащи на задължително осигуряване. Проверката цели гарантиране на регистрацията на работника в службите за социална сигурност.

2. Проверка за неправомерно ползване на социални обезщетения съгласно Втори и Трети раздел на Социалния кодекс или на обезщетения съгласно Закона за временна заетост на възрастни:

Доколкото това е съществено за получаването на социални обезщетения, службите на управление "Митници" проверяват правилното, пълно и навременно информиране на носителите на социални обезщетения за извършени услуги или работа.

Социални обезщетения съгласно Трети раздел на Социалния кодекс, които подлежат на проверка за неправомерното изплащане, са в частност обезщетения за безработица. Социалните обезщетения съгласно Втори раздел на Социалния кодекс обхващат най-вече така наречените обезщетения за безработни II, които са предназначени за гарантиране на минимален жизнен стандарт на трудоспособни социално слаби лица.

3. Проверка за удостоверяване на данните, подадени от работодателя, които имат значение за социалните обезщетения съгласно Трети раздел на Социалния кодекс:

Безработните продължават да получават обезщетения за безработица и в случаите, когато лицето работи под 15 часа седмично. В този случай работодателят е длъжен да издаде удостоверение за допълнителен доход. При приключване на трудовите правоотношения работодателят е длъжен да издаде работно удостоверение, в което да бъдат вписани всички факти, свързани с трудовите правоотношения, и които са съществени във връзка с вземане на решения за изплащане на социални обезщетения. Службите на управление "Митници" проверяват именно изпълнението на това задължение от страна на работодателя.

4. Проверка за спазване на параграф 284, алинея 1 на Трети раздел от Социалния кодекс или параграф 4, алинея 3, изречение 1 от Закона за пребиваване и дали не са или са били заети при по-неизгодни условия, сравнени с условията за наемане на германски работници в сходни професии или в противоречие с параграф 4, алинея 3, изречения 1 и 2 от Закона за пребиваване са или са били натоварени срещу заплащане с услуги или работа.

Службите на управление "Митници" проверяват:

а) за наличието на необходимите за извършването на занаят от страна на чужденци разрешения за престой или разрешение за работа, както и на същите условия на труда, при които чужденците се наемат за работа, в сравнение с германски работници и

б) дали чужденец от трета страна се наема за работа или услуга срещу заплащане, без необходимото за извършването на занаят от страна на чужденеца разрешение за престой.

5. Проверка за спазване на трудовите условия съгласно Закона за изпращане на работници

В сферата на строителството службите на управление "Митници" проверяват включително и спазването на минималното заплащане съгласно съществуващата тарифа, навременното изплащане на възнагражденията, условията за отпуск, както и вноските в Касата за отпуски. Също така на проверка подлежи и задължението на работодателите-чужденци за регистрация на наетите от тях в Германия работници.

По-нататък, съгласно параграф 2, алинея 1 от Закона за борба с работа на черно и нелегалната заетост, службите на управление "Митници", в изпълнение на задължението си за съобщаване на финансовите служби на федералните провинции, проверяват, дали съществуват основания за това, че лица, които са длъжни да плащат данъци, не за изпълнили произтичащите за тях данъчни задължения от извършването на услуги и занаятчийски дейности.

В заключение, службите на управление "Митници" проверяват спазването на параграф 18h, алинея 7 на Четвърти раздел на Социалния кодекс, дали работещият при постъпване на работа представя на работодателя социално-осигурителната си книжка и дали заетите в определени отрасли на икономиката работещи се подчиняват на задължението да носят социално-осигурителната си книжка. Социално-осигурителната книжка е документ, удостоверяващ регистрацията към социалното осигуряване.

За проверките съгласно параграф 2, алинея 1 от Закона за работа на черно на Службите от управление "Митници" се оказва помощ от:

1. Финансовите служби на отделните федерални провинции,

2. Федералната агенция за заетост,

3. Служби за събиране на социално-осигурителни вноски,

4. Носители на пенсионни застраховки,

5. Носители на застраховки "Злополука",

6. Носители на социални помощи,

7. Съответните емигрантски служби,

8. Службите, упоменати в параграф 71, алинеи 1 до 3 на Закона за пребиваване (Служби за чужденци, чужди представителства, Федералната полиция),

9. Съответните служби за Защита на труда на отделните провинции,

10. По молба в отделни случаи Полицейските служби на отделните провинции,

11. Компетентните според правната уредба на отделните провинции институции, свързани с преследване и наказване на административни нарушения в сферата на промишлеността и занаятите съгласно Закона за борба с работата на черно и

12. Федералната служба за превозване на стоки.

Службите на управление "Митници" и подпомагащите ги институции са длъжни да обменят информация помежду си, свързана с извършените проверки, вкл. и резултати от проверка, свързани с данни за конкретни лица, доколкото тази информация е необходима на службите и институциите за изпълнение на техните задачи.

II. Централни служби съгласно член 3, алинея 2 от Договора

Следната централна служба в сферата на Федералното Министерство на финансите на Федерална република Германия носи главната отговорност за сътрудничеството в рамките на Договора:

Bundesfinanzdirektion West

Abteilung Zentrale Facheinheit

W rthstra e 1-3

50668 K ln

Tel.: 0221 37993-100

Fax: 0221 37993-701

Б) РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

І. Представяне на областта от компетенции на Националната агенция за приходите към Министерството на финансите на Република България по смисъла на член 3, алинея 1 от Договора

В член 3, алинея 1 на Договора между Република България и Федерална република Германия относно сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегална трансгранична заетост е указано, че от страна на Република България и от страна на Федерална република Германия Договорът засяга тези органи в сферата от компетенции на българските Министерство на труда и социалната политика и Министерство на финансите, както и съответните органи в сферата от компетенции на Федералното Министерство на финансите, които отговарят за описаните в член 1, алинея 1 задачи.

Описаните в член 1, алинея 1 задачи са свързани с борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност и с нерегистрираната заетост, както и при нелегална трансгранична заетост. Последният абзац на уводната част обръща внимание на това, че за тези задачи съществуват различни национални подходи и дефиниции.

Със Закона за Националната агенция за приходите е създадена Национална агенция за приходите като подчинен на министъра на финансите специализиран държавен орган за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания.

Функциите и правомощията на агенцията във връзка с предмета на настоящия договор са (член 3 от Закона за НАП):

1. да установява по основание и по размер публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски;

2. да обезпечава и събира принудително публичните вземания по т. 1;

3. да събира доброволните плащания на публичните вземания по т. 1;

4. да установява административни нарушения и да налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски;

5. да води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и за лицата, които работят по трудово правоотношение, да създава и да поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на задължителното социално осигуряване, на Министерството на финансите и на общините.

Производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания се уреждат с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Органите по приходите на агенцията осъществяват данъчно-осигурителен контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство и за установяване на определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Агенцията установява задълженията за вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

При извършване на проверки и ревизии органите по приходите следят за спазване на произтичащото от член 5, алинея 4 от Кодекса за социално осигуряване задължение на осигурителите, самоосигуряващите се лица и работодателите да представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, задължителните вноски и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и общо за сумите за задължителните вноски и данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Несъответствията между декларираните и действителните данни се установяват чрез осъществяването на контролна дейност - ревизии и проверки.

Националната агенция за приходите поддържа регистър на задължените лица и лицата, които работят по трудово правоотношение. Регистрацията на трудовите договори в Националната агенция за приходите се осъществява на основание разпоредбите на Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. Съгласно член 1, алинея 1 от наредбата работодателите са длъжни да уведомяват компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори.

Националната агенция за приходите предоставя на контролните органи по член 399 от Кодекса на труда необходимата данъчна и осигурителна информация за целите на контрола по спазване на трудовото законодателство.

В България цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика (член 399 от Кодекса на труда).

ІІ. Представяне на областта от компетенции на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика на Република България по смисъла на член 3, алинея 1 от Договора

Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика е държавен орган, който извършва инспектиране по труда, като:

1. осъществява цялостен контрол по спазването на трудовото законодателство за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и по осъществяване на трудовите правоотношения;

2. осъществява специализиран контрол по спазването на Закона за насърчаване на заетостта и другите нормативни актове в областта на заетостта и безработицата, в които това изрично е предвидено;

3. дава сведения и технически съвети на работодателите и работещите по най-ефективните методи за спазване на трудовото законодателство и по прилагането на Закона за насърчаване на заетостта;

4. уведомява компетентните органи за установени празноти и недостатъци в действащото трудово законодателство и в нормативната уредба на контрола по трудовата заетост.

Главната инспекция по труда реализира своите функции въз основа на дадените й правомощия в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта и Устройствения правилник на Агенцията.

В контекста на своите правомощия Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" се явява органът, който непосредствено подпомага министъра на труда и социалната политика при разработването, координирането и провеждането на държавната политика в областта на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и насърчаване на заетост.

Основната част от дейността на Агенцията се реализира планирано. Непланирани дейности се изпълняват в случаите, които не могат да бъдат предвидени предварително и при които се изисква намесата на инспектори по труда, като проверки по жалби, участие в разследване на трудови злополуки и други. Целта е при наличните ресурси на Агенцията да се осигури такава ефективност от инспекционната дейност, която да отговаря най-добре на очакванията на обществото за защита на неговите интереси.

Агенцията упражнява дванадесет разрешителни, регистрационни и съгласувателни режима, една част от които изпълнява социално-защитни функции.

Агенцията подпомага дейността на тристранните съвети по условия на труда на национално, браншово и регионално ниво, както и дейността на комитетите/групите по условия на труд в предприятията.

Представители на Агенцията участват в работата на Националния съвет за насърчаване на заетостта, както и в регионалните комисии по заетостта и в Националния съвет за координиране на политиките и програмите за намаляване на бедността и социалната изолация.

Политиката на Агенцията е насочена към превенция, публичност на дейността, развитие на интегрираното инспектиране върху труда, в т.ч. по спазване на Закона за насърчаване на заетостта, сътрудничество с други държавни администрации, неправителствени организации, национално представителните синдикални и други организации.

ІІІ. Представяне на областта от компетенции на Националния осигурителен институт на Република България по смисъла на член 4, алинея 2 и член 1 от Договора:

На основание член 33, алинея 2 от Кодекса за социално осигуряване Националният осигурителен институт управлява държавното обществено осигуряване в Република България.

Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при временна неработоспособност, инвалидност; майчинство; безработица, старост и смърт.

В рамките на компетентността си и на основание член 33, алинея 3 от Кодекса за социално осигуряване Националният осигурителен институт:

1. изпълнява бюджета на държавното обществено осигуряване;

2. установява и събира вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи;

3. осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности;

4. организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания;

5. извършва плащането на пенсии и обезщетения за безработица и организира дейността по другите осигурителни плащания;

6. събира информация и поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица;

7. осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното обществено осигуряване;

8. издава информационен бюлетин;

9. поддържа информационна система за лицата, които работят по трудово правоотношение;

10. сключва договори за предоставяне на информация, информационни продукти за обработване на информация и за дейности по социалното осигуряване;

11. информацията, необходима за осъществяване на функциите и правомощията на Националния осигурителен институт, се предоставя безплатно от съответните държавни и общински органи, включително всички данни от ЕСГРАОН и от Националния статистически институт.

ІV. Представяне на областта от компетенции на Националната здравноосигурителна каса на Република България по смисъла на член 4, алинея 2 и член 1 от Договора:

На основание член 3, алинея 1 от Закона за здравното осигуряване Националната здравноосигурителна каса осъществява функциите по управление и разходване на средствата за задължително здравно осигуряване за здравни дейности.

Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

В рамките на компетентността си и съгласно Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса тя осъществява следните основни дейности:

1. Осъществяване на задължителното здравно осигуряване;

2. Изграждане и развитие на административна структура за осъществяване на дейностите по задължителното здравно осигуряване;

3. Участие в преговорите и подписването на Националния рамков договор (НРД) заедно с представителите на съсловните организации на лекарите и стоматолозите;

4. Гарантиране за осигурените чрез НРД лица на:

а) основния пакет здравни дейности;

б) достъпност и равнопоставеност при получаването на медицинска помощ;

в) пълно или частично заплащане на лекарствените средства по списъците в НРД;

5. Анализи и предложения за вида и обема медицинска помощ по видове медицински дейности и стойността им;

6. Изготвяне на оценка на приходите и разходите на НЗОК по задължителното здравно осигуряване;

7. Разработване на проект на годишен бюджет на НЗОК и отчет за изпълнението му;

8. Разработване на модели за заплащане на изпълнителите на медицинска помощ;

9. Сключване на договори за заплащане на лекарствени средства и консумативи с производители, доставчици и аптеки по списъци на лекарствени средства, утвърдени в НРД;

10. Изграждане, развитие и управляване на национална информационна система за нуждите на задължителното здравно осигуряване;

11. Осъществяване на международна дейност на основата на двустранно и многостранно сътрудничество и администрира проекти, по които НЗОК е страна;

12. Системно информиране на осигурените лица за мерките по опазване и укрепване на здравето им;

13. Осъществяване на медицински и финансов контрол по задължителното здравно осигуряване;

14. Компетентна институция и орган за връзка, съгласно Регламент (ЕИО) № 14084/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 14084/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността.

V. Централни служби съгласно член 3, алинея 2 на Договора

Следните централни служби от компетенциите на Министерство на труда и социалната политика и на Министерство на финансите са основно компетентни за сътрудничеството в рамките на Договора:

1. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика на Република България

Централно управление - бул. "Княз Ал. Дондуков" 3, София 1000


Тел. +359 2 8101 766 Веселин Веселинов
  +359 2 980 27 49 Ирена Димитрова
Факс +359 2 9870827  

2. Националната агенция за приходите към Министерство на финансите на Република България

Централно управление - бул. "Княз Ал. Дондуков" 52, София 1000

Факс +359 2 9859 3290  
Тел.: +359 2 9859 3561 Бояна Миланова
    Димитър Бойчев


Промени настройката на бисквитките