Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 49 от 29.VI

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ПО ПРОГРАМАТА В СТРАНАТА 2010 - 2012 Г. МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФОНД ЗА ДЕЦАТА НА ООН (УНИЦЕФ) (Одобрен с Решение № 328 от 21 май 2010 г. на Министерския съвет. В сила от 1 юни 2010 г.)

 

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ПО ПРОГРАМАТА В СТРАНАТА 2010 - 2012 Г. МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФОНД ЗА ДЕЦАТА НА ООН (УНИЦЕФ)

(Одобрен с Решение № 328 от 21 май 2010 г. на Министерския съвет. В сила от 1 юни 2010 г.)

В сила от 01.06.2010 г.
Издаден от Министерството на труда и социалната политика

Обн. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2010г., отм. ДВ. бр.94 от 29 Октомври 2013г.

Изтекъл срок на действие

Материята е преуредена с План за действие по програмата в страната 2013 - 2017 г. между правителството на Република България и Фонда за децата на ООН (УНИЦЕФ)


Рамка

Правителството на Република България, наричано по-долу "правителството", и Детският фонд на ООН, наричан по-долу "УНИЦЕФ", са постигнали взаимно съгласие относно съдържанието на Плана за действие по програмата в страната (ПДПС) и описаните отговорности за изпълнението на програмата за страната; и

като укрепват своето взаимно съгласие и сътрудничество за изпълнение на Целите за развитие на хилядолетието, Конвенцията за правата на детето, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените и други международни конвенции и договори, свързани с децата;

като надграждат върху натрупания опит и отчетения напредък при изпълнението на предишната програма за страната за сътрудничество между УНИЦЕФ и България за 2006 - 2009 г.;

като навлизат в нов период на сътрудничество от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2012 г. съгласно описаното в Документа на УНИЦЕФ за програмата в България за периода 2010 - 2012 г.;

като заявяват, че тези отговорности ще бъдат изпълнени в дух на приятелство и сътрудничество,

се договориха за следното:


Част първа.
Основа на взаимоотношенията

1.1. Основното споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и Детския фонд на ООН (наричано по-долу "ОСС"), сключено на 8 ноември 2004 г., ратифицирано със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 9 февруари 2005 г. (ДВ, бр. 17 от 2005 г.), и обнародвано в "Държавен вестник", бр. 58 от 2005 г., поставя основата на взаимоотношенията между правителството и УНИЦЕФ. Планът за действие по програмата в страната (ПДПС), който обхваща дейностите в периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2012 г., следва да се тълкува и изпълнява в съответствие с Основното споразумение за сътрудничество. Програмите и проектите, описани тук, са договорени съвместно от правителството и УНИЦЕФ. Този план за действие по програмата в страната се състои от 10 части, в които са описани общите политики, приоритети, цели и задачи, стратегии, управленски отговорности и ангажименти на правителството и УНИЦЕФ.


Част втора.
Положението на децата и жените в България

2.1. През изминалите години България постигна съществен напредък в осигуряването на устойчив икономически растеж и в привеждането на законодателството и стандартите в съответствие с тези на Европейския съюз (ЕС) acquis communautaire. Беше приложена и амбициозна програма за реформи за подобряване на спазването на правата на детето в областта на социалното включване, закрилата и благосъстоянието на децата. През януари 2007 г. България се присъедини към ЕС.

2.2. Правителството хармонизира политиките си за социално включване с тези на ЕС, като разработи Национален доклад по стратегиите за социална закрила и социално включване 2008 - 2010 г. Докладът поставя като основни цели намаляването на детската бедност и създаването на условия за постигане на социално включване, осигуряване на равен достъп до качествено образование и здравеопазване и насърчаване участието на децата при формулирането на политиките.

2.3. Остават обаче предизвикателствата пред социалното включване. Процентът от населението в риск от изпадане в бедност през последните години варира между 14 и 16%. По-висока степен на риск се отчита при деца на възраст между 0 и 15 години (17,8%); при семействата с един родител (25,1%) и при деца от многочленни семейства (31,5%)(*1). По-уязвими на бедност са ромското население и населението в отдалечени селски райони. От всички деца, отпадащи от училище, над 50% се самоопределят като роми. Въпреки че смъртността сред деца под петгодишна възраст през 2007 г. се задържа на 14,8 на хиляда (*2), нивата са по-високи в районите с преобладаващо ромско население.

2.4. Българското правителство предприе редица стъпки за приемане на междусекторен и холистичен подход в областта на закрилата и благосъстоянието на децата. Реформите в системата за закрила на детето започнаха с приемането на Закона за закрила на детето през 2000 г. Беше създадена Държавната агенция за закрила на детето при Министерския съвет с мандат за укрепване координацията в областта на закрилата на детето. На местно равнище бяха създадени отдели "Закрила на детето" с основна задача по управление на конкретни случаи, прилагане на мерки за закрила на детето и провеждане на консултации с деца и семейства. През 2008 г. Народното събрание прие нова Стратегия за детето 2008 - 2018 г. като основен рамков политически документ. Деинституционализацията на децата, настанени в специализирани институции, е основен приоритет на правителството. Държавната агенция за закрила на детето отговаря за координирането и методичните насоки. През март 2010 г. Министерският съвет прие Национална стратегия "Визия за деинституционализация на децата в България".

2.5. Прегледът на данните от 2001 г. насам сочи, че броят на децата в специализирани институции е намалял с 42,3%. В края на 2009 г. 7587 деца са били настанени в общо 137 специализирани институции. Сега в страната има единайсет нови видове алтернативни социални услуги в общността за деца и младежи.

2.6. Идентифицирани са приоритетните области на действие за по-нататъшно консолидиране и повишаване ефективността на системата за закрила на детето. Независимо от постигнатия напредък алтернативните социални услуги не могат да отговорят адекватно на съществуващите потребности. Необходими са допълнителни усилия за стимулиране развитието на приемната грижа. През 2009 г. отделите "Закрила на детето" са работили по 1539 случаи на деца, които са станали жертви на насилие - брой, по-висок от този за предходни периоди. Според ограничено проучване, проведено през 2007 г. от Института по социални дейности и практики сред деца, лишени от родителски грижи, 43% от децата, настанени и живеещи в институции, в интервютата твърдят, че в дома, в който живеят, съществува насилие сред децата.

2.7. Функционалният анализ на системата за закрила на детето в България през 2007 г., проведен с подкрепата на УНИЦЕФ, показа несъответствия във функциите на различните организационни звена. Проучването установи, че капацитетът на отделите "Закрила на детето" трябва да бъде укрепен допълнително във връзка с функциите и правомощията им по закон. Механизмите на взаимодействие и отнасяне на случаи между отделните органи за закрила на детето също се нуждаят от усъвършенстване. Установяването на ефективна система за благосъстояние на децата в дългосрочен план изисква подобряване на връзките между системата за закрила на детето и останалите социални сектори, включително образованието и здравеопазването, в съответствие със задълженията им на органи за социална закрила съгласно законодателството.

2.8. Постигнат е напредък по отношение на административната децентрализация. Въпреки това при едно проучване, проведено от УНИЦЕФ през 2007 г., се установи, че няколко общини не разполагат с достатъчен капацитет да продължат реформата на институциите за настаняване на деца или да развиват алтернативни социални услуги в общността. Структурните фондове и Фондът за сближаване на ЕС, които се отвориха за общините и областните администрации, създават възможност за укрепване на местните системи и подкрепа за прилагането на политики и местни стратегии. Малките и средноголемите общини изпитват по-големи трудности при достъпа до финансиране за развитие на адекватни услуги, което от своя страна води до неравномерно развитие на социалните услуги за деца в общността и до ограничаване достъпа на деца и семейства до социални услуги.

2.9. Вторият доклад на правителството относно прилагането на Конвенцията за правата на детето бе представен на Комитета по правата на детето. В него е отразен същественият напредък, постигнат от правителството в утвърждаването и закрилата на правата на детето, и са очертани оставащите предизвикателства.

2.10. Световната финансова криза също оказва съществено и нарастващо въздействие върху страната. Правителството отчита спад в икономическия растеж до 4,7 % за 2009 г. Ефективното използване на публичните финанси за социална закрила на най-уязвимите части от населението и инвестирането в човешки капитал стават все по-важни приоритети.


Част трета.
Предходно сътрудничество и изводи

3.1. Целите на предишната програма бяха съсредоточени върху социалната политика и застъпничеството, наблюдение на спазването на правата на детето и развитие и закрила на децата и младите хора.

3.2. Програмата за сътрудничество 2006 - 2009 г. беше първата подобна програма между УНИЦЕФ и правителството на България. Основната й цел беше оказване на подкрепа за реализиране на визията на правителството за 2010 г. Програмата в страната подкрепя също така и усилията на правителството да гарантира на всички деца в България, че ще растат здрави, образовани, информирани, социално активни и отговорни в безопасна, даваща възможности и оказваща подкрепа семейна и обществена среда, и че могат да се чувстват сигурни в развитието си като млади хора. В резултат от междинния преглед на програмата, който завърши през август 2008 г., бяха препоръчани някои изменения за оставащата година.

3.3. Значителната аналитична дейност (като оценка на публичните разходи за децата и анализ на функционирането на системата за закрила на детето, както и експертни срещи с институции и партньори от неправителствения сектор) допринесе за разработване и приемане на интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето. Редица проучвания спомогнаха за разработването на политики за социално включване от страна на социалните партньори и доведоха до приемане на политики, насочени към децата, на национално и местно равнище. Включването на национални и международни експерти подпомогна националните усилия за разработване на стандарти за минимален пакет от услуги за закрила на детето, както и за изграждане капацитета на общинските органи за планиране на деинституционализацията и развитие на алтернативни социални услуги в общността.

3.4. Сътрудничеството подпомогна обмена на най-добри практики и подкрепи развитието на модели за центрове от семеен тип за настаняване на деца с увреждания. То допринесе и за разработването на методика за затваряне на домовете за деца с увреждания, както и за модел за приемна грижа на областно ниво. Услуги за превенция на отпадането от училище и насилието сред деца, както и национална гореща линия за деца бяха тествани и въведени за прилагане на национално ниво в допълнение към усилията на правителството да се справи с оставащите проблеми и слабости и да осигури подобряване на достъпа до здравни и образователни услуги за младите хора. Здравни услуги, подходящи за младите хора, и модел за обучение в умения за живот за деца, настанени в специализирани институции, бяха обхванати от новата Национална програма за превенция и контрол на ХИВ/СПИН 2009 - 2015 г. През май 2007 г. България получи официална оценка, че е елиминирала йоддефицитните заболявания.

3.5. Програмата в страната допринесе за създаването на партньорства на широка основа с гражданското общество, научноизследователски институти, медиите и ключови обществени фигури, които оказват влияние върху формирането на общественото мнение, което доведе до повишаване на знанието и информираността на обществото по проблеми, свързани с правата на детето, като насилие над деца, деца с увреждания и деца, настанени в институции. Тези партньорства насочиха вниманието и към нововъзникващи проблеми и доведоха до създаване на нови сдружения в подкрепа на децата.

Изводи

3.6. Въвеждането на структурни и законодателни промени в системата за закрила на детето беше основен приоритет за правителството и неговите партньори през последните 5 години. Прилагането на започналите вече реформи изисква по-нататъшно изграждане на капацитета на националните и местните органи за планиране, прилагане и наблюдение на политиките за децата. Постигането на холистичен и междусекторен подход за развитието и благосъстоянието на децата изисква повишена съгласуваност между системите на здравеопазване, образование, социална закрила и други системи, свързани с благосъстоянието на децата.

3.7. Регионалната среща, посветена на реформата в грижата за децата, която се състоя през 2007 г. в София, отново акцентира върху ценността на споделянето на опит и изводи на различни етапи от реформата и различните пътища на осъществяването й между страните в региона. На срещата беше подчертана също и важността на финансово устойчивите решения и осигуряването на модели за разпространение на устойчиви и иновативни практики.

3.8. Системите за събиране на данни, наблюдение и оценка не се използват достатъчно в контекста на разработване и прилагане на политики, свързани с децата, с оглед осигуряването на равен достъп за всички целеви групи до социални услуги и равномерно териториално покритие на тези услуги. Общините, и особено малките и средноголемите, се нуждаят от подкрепа, за да се възползват от структурните фондове на ЕС и да инвестират в приоритетите, свързани с децата, както и да подкрепят усилията си в борбата със социалното изключване и детската бедност. Успехът на реформата на системата за благосъстоянието на децата зависи също и от наличието на по-ефективни практики за управление на публичните финанси и укрепването на капацитета за наблюдение и осигуряване на качеството. Необходим е по-ефективен механизъм за програмно бюджетиране на междусекторни политики и стратегии.

3.9. Успешно бяха инициирани и осъществени дейности по фондонабиране на национално ниво. Те доведоха до нови възможности за изграждане на мрежи и сдружения на широка основа в името на децата и за съфинансиране на дейности по проблеми на децата. Необходимо е по-добро взаимодействие с частния сектор в рамките на корпоративната социална отговорност за привличането на допълнителни ресурси в подкрепа на създаването на напълно защитена среда за децата.


Част четвърта.
Предлаганата програма

4.1. България няма Рамкова програма на ООН за развитие. Предложената програма за сътрудничество е разработена със съвместните усилия на правителството и агенциите на ООН в съответствие с препоръките, направени в резултат на междинния преглед през 2008 г. През 2008 г. България представи втория редовен доклад пред Комитета по правата на детето. Препоръките на комитета, програмният подход, основан върху правата на човека, а също и принципите за управление, базирано на резултати, бяха приложени в процеса на междинния преглед и последващото разработване на този план за действие. В резултат на тези дейности беше приета Национална стратегия за детето 2008 - 2018 г., а програмата на УНИЦЕФ в страната цели да подкрепи изпълнението на тази стратегия.

4.2. В допълнение бяха проведени консултации с агенциите на ООН, със Световната банка и други основни партньори, донори и неправителствени организации.

4.3. Предложената програма взема предвид и подкрепя целите и стратегиите, описани в следните документи: Националния план за действие за социално включване; Националната стратегия за детето 2008 - 2018 г.; Националния план за действие "Десетилетие на ромското включване 2005 - 2015 г.". Програмата ще допринесе за по-бързия напредък по Цел за развитие на хилядолетието № 4 Намаляване на детската смъртност; Цел № 6 Борба с ХИВ/СПИН, малария и други болести и Цел № 8 Изграждане на партньорство за развитие. Като цяло програмата ще допринесе също и за намаляване на бедността, което е Цел № 1. Програмата за сътрудничество в страната е съгласувана и с новия Средносрочен стратегически план на УНИЦЕФ, който се фокусира върху сферите на социалната политика и застъпничество и закрила на детето, като в същото време допринася и за приоритетните сфери образование и оцеляване на децата.

Цели, основни резултати и стратегии на програмата в страната

4.4. Целта на този план за действие е да подкрепи усилията на правителството за социално включване на най-уязвимите деца и семейства в съответствие с националните стратегии и тези на ЕС, като взема предвид принципите и стандартите, залегнали в Конвенцията за правата на детето. Планът за действие цели също и усъвършенстването на националното партньорство на широка основа с оглед мобилизиране на подкрепа и ресурси за постигане на всички ангажименти, свързани с децата в страната и по света.

4.5. Сътрудничеството ще допринесе също и за постигането на заложените показатели за устойчиви политики и интегрирани услуги в полза на децата. Това включва развитие на капацитет за оценка и анализ на информацията за състоянието на правата на децата и жените; политики и закони, насочени към децата, и чувствителни по отношение равнопоставеността между половете; както и достатъчни ресурси и капацитет за изпълнение на плановете, наблюдение на прилагането им и последващи дейности.

4.6. Сътрудничеството ще спомогне за успешното завършване на социалните реформи във висшия интерес на детето. Чрез споделянето на добри практики и изваждането на поуки от минал опит българският модел на грижа за децата ще се консолидира и ще бъде представен на регионално и глобално равнище.

4.7. Сътрудничеството ще подкрепи също и мобилизирането на обществена подкрепа за национални и глобални действия за закрила на детето.

4.8. Програмата ще се стреми да постигне следните основни цели:

1. До 2012 г. България да постигне напредък в прилагането на правата на детето чрез по-нататъшна реформа на системите за благосъстояние на децата.

2. До 2012 г. правителството, частният сектор, медиите, гражданското общество и широката общественост да подобрят партньорствата помежду си за изпълнение на програми за децата.

4.9. На национално равнище политиките и бюджетите за децата трябва допълнително да бъдат усъвършенствани, за да могат правата на детето да заемат челно място в политическата програма и интегрираната рамка на политиката, свързана с децата, да стане реалност. На местно равнище развитието на капацитета на регионалните и общинските власти ще подпомогне възприемането на нови подходи за ефективно и ефикасно предоставяне на социални услуги, които да отговарят на потребностите на най-уязвимите групи от населението и да допринасят за осъществяването на програми за закрила и развитие на децата. Принципите на програмно планиране, основано на правата на човека, и управление, базирано на резултати, ще бъдат крайъгълен камък при изграждането на капацитета на заинтересованите страни. Специалният акцент върху най-уязвимите групи от населението ще включва ромската и други етнически групи. Освен това ще бъдат разработени механизми за засилване на обществената подкрепа и мобилизация на ресурсите.

Компоненти на програмата

4.10. Социално включване и намаляване на детската бедност: този компонент на програмата има следната основна цел:

До 2012 г. България да постигне напредък в прилагането на правата на детето чрез по-нататъшна реформа на системите за благосъстояние на децата.

За постигането на основната цел ще допринесат следните непосредствени резултати:

· Националните и местните власти ефективно прилагат междусекторно бюджетиране на политики и програми за децата.

· Правителството осъществява програми за уязвими семейства с оглед оказване на подкрепа за по-добри родителски практики за грижи и закрила на децата.

· Общините предоставят алтернативни социални услуги в общността в съответствие с приетия минимален пакет от социални услуги.

4.11. Консолидирането на реформите за закрила и благосъстояние на децата продължава да заема централно място в усилията на правителството за подпомагане на социалното включване и намаляване на детската бедност.

4.12. Ще се обърне специално внимание на подобряване осигуряването на качеството на съществуващите услуги и укрепването на капацитета по места за прилагане на най-добри практики.

4.13. Техническа помощ и насърчаване на обмена на опит по финансовите стандарти за услуги за деца и за системите за качество за интегрирани услуги за деца ще формират приоритетната насока на това сътрудничество. Определянето и разработването на модели за грижа през ранното детство и последващото им прилагане в национален мащаб ще допринесе за по-нататъшното подпомагане на социалното включване, особено сред ромските деца. Сътрудничеството ще се стреми също да благоприятства за определянето на най-добри практики и генерирането на знания с оглед създаването на закриляща и сигурна среда за децата в риск да растат извън семействата си, за децата с увреждания, децата в конфликт със закона и децата - жертви на насилие и тормоз. Ще бъде обърнато специално внимание на подкрепата на процеса на деинституционализация и превенция на изоставянето на деца в институции.

4.14. Подкрепата за разработване на бюджети за конкретни социални сектори за постигането на конкретни резултати за децата ще допринесе за устойчивостта на качествените услуги за деца и семейства. Намирането на възможности за укрепване капацитета на областните и местните власти за планиране на ефективно предоставяне на интегрирани услуги в подкрепа на деца и семейства ще продължи да бъде приоритет в усилията за подкрепа на социалното включване. Ще бъдат разработени, документирани и предложени за приемане в национален мащаб инструменти за стратегическо планиране, управление и бюджетиране с акцент върху децата. Ще бъде поставен конкретен фокус върху укрепването на капацитета на общинско ниво за усвояване на структурните фондове на ЕС като една от основните рамки на политика и бюджет за постигане на набелязаните резултати за децата. Подкрепата на политиките и инструментите на ЕС чрез споделяне на най-добри практики и укрепване на сътрудничеството между общините ще засили участието и ролята на правителството на България в планирането и разработването на програмите на ЕС за децата.

4.15. Ще бъде оказана подкрепа за укрепването на системите на правителството за наблюдение и оценка, както и на инструменти за оценка на качеството, насочени към националните стратегии, политики и планове за децата и семействата. Ще бъдат укрепени връзките между изводите от оценките, анализа на данните и най-добрите практики, от една страна, и разработването на политиките и националните програми - от друга. Ще продължи работата по разработването и прилагането на показателите за благосъстоянието на децата чрез националната информационна система така, както е предвидено в Закона за закрила на детето. Ще се търсят партньорства с водещи мозъчни тръстове и научноизследователски институти и активно ще се търсят възможности за споделяне на разработените модели чрез регионалните и глобалната мрежи на УНИЦЕФ.

4.16. Този компонент от програмата ще бъде изпълнен в партньорство с Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, младежта и науката, Националното сдружение на общините в Република България, университетите и изследователски центрове, както и други неправителствени организации със съответния опит.

4.17. Социална мобилизация и комуникация за развитие: този компонент на програмата има следната основна цел:

До 2012 г. правителството, частният сектор, медиите, организациите на гражданското общество и широката общественост да подобрят партньорствата помежду си в подкрепа на програми за децата.

За постигането на основната цел ще допринесат следните непосредствени резултати:

· Частният сектор, медиите и физическите лица са ангажирани в устойчиви, дългосрочни партньорства за мобилизиране на усилията в името на децата на България и по света.

· Правителството, медиите, частният сектор и организациите на гражданското общество активно подкрепят спазването на правата на детето.

4.18. В рамките на този компонент комуникационните дейности ще подпомагат всички компоненти на програмата и дейностите по фондонабиране с оглед на благоприятстване на промените в системите, нагласите и поведението.

4.19. Укрепване на партньорството с гражданското общество, с частния сектор, с ключови обществени фигури, които имат влияние върху общественото мнение, и с медиите по въпросите на правата на детето ще продължи да бъде приоритет. Това включва партньорства с местни ресурсни центрове за разработване, анализ и споделяне на добри практики; разпространение на международни научни изследвания в подкрепа на програми, отнасящи се до децата. Чрез подходящи канали за комуникация ще се промотират добри родителски практики, ранно детско развитие, превенция на настаняването в институции, превенция на насилието над деца, както и други приоритети. Участието на децата във формирането на политиките ще бъде подпомогнато чрез по-широко консултиране и чрез участието им във вземането на решения.

4.20. Ще бъдат изграждани партньорства с медиите и частния сектор за максимално увеличаване на финансовите ресурси за изпълнение на програмата. Ще се обърне специално внимание на сътрудничеството с корпоративния сектор с цел изграждане на дългосрочни партньорства. Ангажирането на известни публични личности в събития от съществено значение ще продължи да бъде важен аспект от усилията по фондонабиране. В допълнение към фондонабирането по програмата в България представителството на УНИЦЕФ ще инициира кампании за набиране на средства за децата и в други части на света - най-вече в случаите на бедствия и кризи.

4.21. Партньорството с България като страна донор ще бъде допълнително усъвършенствано чрез преместване на фокуса към мобилизиране както на човешки, така и на финансови ресурси, предаване на експертния опит и добрите практики в подкрепа на каузата на децата по света.

4.22. Този компонент от програмата ще бъде изпълнен в партньорство с Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, медиите, частния сектор и отделни физически лица.


ПРОЕКТОБЮДЖЕТ ПО ПРОГРАМАТА, 2010 - 2012 г.



Хил. щ.д.
Програми Редовни Други Общо
  ресурси ресурси  
  (1) (2)  
Социално 1200 5700 6900
включване и      
намаляване на      
детската      
бедност      
Социална 600 300 900
мобилизация и      
комуникация за      
развитие      
Междусекторни 450 0 450
разходи      
Общо 2250 6000 8250


(1) Разчетни стойности, изчислени на базата на последния проектобюджет, които ще зависят от наличието на ресурси за УНИЦЕФ в световен мащаб и целевите вноски от страна на финансиращите партньори.

(2) Другите ресурси следва да бъдат осигурени от УНИЦЕФ чрез донорската мрежа и следователно зависят от наличието на финансиране, от условията на донорите и от режийните разходи.


Част пета.
Стратегия за партньорство

5.1. Основните партньори на правителството са министерствата на външните работи, на образованието, младежта и науката, здравеопазването, труда и социалната политика, финансите и на регионалното развитие и благоустройството, Държавната агенция за закрила на детето, Омбудсмана на Република България и Националното сдружение на общините в Република България. Ще бъдат създадени допълнителни партньорства с организациите на гражданското общество, международни и национални неправителствени организации, медиите и частния сектор, както и с представители на децата. Националният съвет за закрила на детето и неговият секретариат ще работят за подобряването на координацията в специфичните целеви области.

5.2. Ще се работи по съвместни програми с други заинтересовани страни. Сътрудничеството със Световната банка ще бъде по-интензивно в сферата на реформата на системата за закрила на децата и на прегледа на обществените разходи. УНИЦЕФ ще партнира с университети и с други заинтересовани страни при събирането на данни и анализ на социалната статистика и бюджетите, свързани с децата.

5.3. Един от крайъгълните камъни в програмата е партньорството с частния сектор и неправителствените организации. Мрежата от неправителствени организации за децата, Националното сдружение на общините в Република България и други неправителствени организации, работещи за закрилата на децата, ще бъдат консултирани и включени в планирането, изпълнението и оценката на програмата. Особено внимание ще бъде отделено на засилване подкрепата от страна на медиите и частния сектор, както и на подкрепата от страна на физически лица за изпълнението на национални и международни програми за децата.


Част шеста.
Управление на програмата

6.1. Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на външните работи отговарят за цялостната координация на програмата. Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на външните работи също така ще улесняват обмена на информация между различните програми и ще се събират за преглед на програмата - годишен, в средата и в края на периода на изпълнение и в други случаи, когато програмата го изисква.

6.2. Отговорността за управлението на програмата носят ръководителите на съответните министерства (министерствата на труда и социалната политика, на здравеопазването, на образованието, младежта и науката и на регионалното развитие и благоустройството) и съответните ключови служители, както е посочено в текущите работни планове (ТРП). За всеки проект ще бъде определено длъжностно лице от правителството, което, работейки заедно със съответния служител на УНИЦЕФ, ще носи обща отговорност за планирането, управлението и наблюдението на дейностите по проекта.

6.3. Предоставяне на финансиране към изпълняващ партньор се основава на текущите работни планове, съгласувани между изпълняващия партньор и УНИЦЕФ. Правителството и УНИЦЕФ съвместно провеждат годишните срещи за планиране и преглед по всички програми в този план за действие по програмата в страната, обикновено в последното тримесечие на всяка година. Текущите работни планове ще описват подробно дейностите, които следва да бъдат изпълнени, отговорните за изпълнението институции, времевата рамка и очакваните разходи от страна на правителството и УНИЦЕФ.

6.4. Финансирането за дейности, подробно описани в ТРП, се извършва от УНИЦЕФ чрез използване на следните възможности:

· Превод на финансиране директно на изпълняващия партньор:

а. преди началото на изпълнение на дейностите (директен паричен трансфер), или

б. след като дейностите са изпълнени (възстановяване на разходите).

· Директни плащания на доставчици или трети лица по задължения, възникнали от страна на изпълняващия партньор, на основание на искания, подписани от упълномощеното длъжностно лице на изпълняващия партньор;

· Директни плащания към доставчици или трети лица за задължения, направени от страна на агенции на ООН в подкрепа на дейности, съгласувани с изпълняващия партньор.

6.5. Директните парични преводи ще бъдат заявявани и извършвани за периоди на изпълнение на програмата не по-дълги от три месеца. Възстановяването на предварително одобрени разходи ще бъде заявявано и извършвано на тримесечие или след приключване на дейностите. УНИЦЕФ не се задължава да възстановява разходи, направени от изпълняващия партньор, които надхвърлят одобрените суми. След приключването на всяка дейност оставащите средства ще бъдат препрограмирани или върнати по взаимно съгласие между изпълняващия партньор и УНИЦЕФ.

6.6. Възможностите за финансиране, размерът на плащанията и обхватът и честотата на контролно-отчетните дейности могат да зависят от резултатите от прегледа на капацитета за управление на публичните финанси в случай на изпълняващ партньор от страна на правителството и от оценката на капацитета за управление на финансовите средства на изпълняващия партньор, който не е от страната на ООН. За целите на тези разпоредби в ООН се включват и международните финансови институции. Квалифициран консултант, например експертно-счетоводна фирма, избрана от УНИЦЕФ, може да бъде нает да извърши такава оценка, в която следва да участва и изпълняващият партньор.

6.7. Възможностите за финансиране, размерът и честотата на плащанията и обхватът и честотата на контролно-отчетните дейности могат да бъдат променяни в процеса на изпълнение на програмата въз основа на резултатите от наблюдението на програмата, проследяването и отчета на разходите и констатациите на одитите.

6.8. Правителството и УНИЦЕФ ще провеждат съвместно годишни срещи за преглед на всички програми по този план за действие по програмата в страната, обикновено в последното тримесечие на всяка година. По-подробен междинен преглед ще бъде направен съвместно през 2011 г., а Оценка на програмата в страната (ОПС) - през 2012 г. Тези срещи ще бъдат проведени съвместно с представители на международни и двустранни донори, както и с подкрепящите неправителствени организации.


Част седма.
Наблюдение, отчетност и оценка

7.1. Наблюдението и оценката са част от стратегията за изпълнение на програмата в страната, а за извършването на дейностите по наблюдение и оценка ще бъде определен бюджет като част от работата по разработване на ТРП. Програмата ще бъде наблюдавана чрез годишни прегледи на напредъка спрямо текущите работни планове и междинен преглед, който следва да бъде направен през 2011 г., по методологии, базирани на конкретни резултати. Това ще бъде в съответствие с годишния и тригодишния Интегриран план за наблюдение и оценка (ИПНО) на програмата за страната, който ще бъде свързан с националния план с измерими резултати за децата.

7.2. За целите на проследяване на хода на програмата ще се постави ударение на формулирането на база за оценка на промените на общите показатели и тези, свързани с програмата, като за целта ще се използват общоприети системи за информация, проучвания и изследвания. Наблюдението на проекта ще бъде насочено към измерване на типичните вложения (финансиране, доставки и техническа помощ) и резултатите (брой обучени и т.н.). Ограничен набор от показатели ще се използва за оценка на ефективността и резултатите от проектите, както и за отчитане до каква степен промените в даден показател могат да бъдат свързани с дейностите по програмата или проекта. Доколкото е възможно, при проследяването хода на програмата ще се разчита на съществуващи общоприети системи за отчет. Въпреки това те ще бъдат подкрепени от допълнителни проучвания, изследвания и наблюдения на място. Показателите и дейностите, чрез които се събира информация за тях и се отчитат, ще бъдат включени в Интегрирания план за наблюдение и оценка за 2010 - 2012 г.

7.3. Работата на програмата ще бъде проследявана чрез извършването на годишни и междинни прегледи и отделни оценки. Това ще се осъществява в съответствие с подробния Интегриран план за наблюдение и оценка. Основните презумпции по програмата ще бъдат оценявани, тествани и стриктно проследявани по време на изпълнението на програмата за страната, за да се гарантира, че стратегическите резултати, описани в създадените логически рамки, ще бъдат постигнати от програмите. Допълнителни подробности по отношение на тези показатели и логическите рамки на програмите ще бъдат дадени в ИПНО, който ще бъде основан на матрицата, дадена в приложение № 1 към този план.

7.4. Изпълняващите партньори се съгласяват да си сътрудничат с УНИЦЕФ за наблюдението на всички дейности, които се финансират, като ще улесняват достъпа до съответната финансова документация и до служители, отговарящи за администриране на паричните средства, предоставени от УНИЦЕФ. За постигане на това изпълняващите партньори се споразумяват за следното:

· Периодични прегледи на място и проверка на техните финансови документи от страна на УНИЦЕФ или техни представители.

· Програмно наблюдение на дейностите, следвайки стандартите и насоките на УНИЦЕФ за посещения и/или наблюдения на място.

· Специални или предварително планирани одити. УНИЦЕФ в сътрудничество с другите агенции на ООН (когато има желание за това и в консултация с координиращото министерство, ще разработи годишен план за одит, като се дава приоритет на одитите на изпълняващите партньори, които получават големи парични суми от УНИЦЕФ, и на тези, чийто капацитет за управление на финансовите средства следва да бъде укрепен).

7.5. За улесняване на дейностите по отчитане и контрол изпълняващите партньори и УНИЦЕФ могат да се договорят да използват общ инструмент за наблюдение и финансов контрол на програмата, което позволява обмен на данни и анализа им.

7.6. Върховната одиторска институция (ВОИ) може да предприеме одити на изпълняващите партньори от правителството. Ако ВОИ реши да не поеме одитите на определени изпълняващи партньори в съответствие с целите и честота, която УНИЦЕФ изисква, УНИЦЕФ ще използва услугите на одитор от частния сектор. Оценките и одитите на изпълняващи партньори от неправителствения сектор ще бъдат провеждани в съответствие с политиките и процедурите на УНИЦЕФ.


Част осма.
Задължения на УНИЦЕФ

8.1. Изпълнителният съвет на УНИЦЕФ одобри общи задължения на стойност не по-висока от равностойността на USD 2,250,000 от редовните ресурси (РР) на УНИЦЕФ, при наличие на средства за подпомагане на дейностите, описани в този план за действие по програмата за страната, за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2012 г.

8.2. Изпълнителният съвет на УНИЦЕФ упълномощи УНИЦЕФ да търси допълнително финансиране, за да подпомогне изпълнението на програмите, описани в този план за действие по програмата за страната, наричани "други ресурси", на стойност, равняваща се на USD 6,000,000. Наличието на тези средства ще зависи от интересите на донорите към предложените проекти. За тази цел УНИЦЕФ ще извършва застъпнически действия за оповестяване на подкрепата си за тези проекти пред местната и международната донорска общност и пред частния сектор.

8.3. Посочените ангажименти и предложения за финансиране изключват финансиране, получено в отговор на спешни апели, които може да бъдат отправени от правителството или от системите на ООН в отговор на молба на правителството.

8.4. Подкрепата на УНИЦЕФ за разработването и изпълнението на дейностите в рамките на плана за действие по програмата за страната може да включва техническа помощ, парични помощи, стоки и съоръжения, търговски услуги, транспорт, финансиране за застъпничество, проучвания и изследвания, консултации, разработване на програми, наблюдение и оценка на програмата, обучение и подкрепа на персонала. Част от подкрепата на УНИЦЕФ може да бъде насочена към неправителствените организации (и организации на гражданското общество), както е договорено в рамките на отделните програми и ТРП.

8.5. УНИЦЕФ ще назначава служители по проекти и консултанти за разработването и поддържането на програмата, за техническа помощ, както и за дейности по наблюдението и оценката.

8.6. След извършване на годишни прегледи на напредъка по изпълнението на програмата средствата на УНИЦЕФ се разпределят всяка календарна година в съответствие с плана за действие по програмата за страната. Бюджетите ще бъдат разглеждани и подробно описвани в текущите работни планове. По взаимно съгласие между правителството и УНИЦЕФ, ако ходът на изпълнение на някой от проектите е значително под годишните разчети, средства, които не са определени от донорите на УНИЦЕФ за конкретни проекти, могат да бъдат преразпределяни към други проекти, еднакво важни и полезни за програмата и които се очаква да се осъществят с по-бърз темп.

8.7. УНИЦЕФ ще се консултира със съответните министерства и агенции по въпросите за своевременните искания на парични помощи, доставки и съоръжения или услуги. УНИЦЕФ ще информира съответните длъжностни лица за движението на стоките, за да улесни ефикасното и навременното им освобождаване, складиране и разпределение.

8.8. След консултиране с основния координатор за сътрудничество от страна на правителството УНИЦЕФ си запазва правото да изисква съвместен преглед на използването на доставените стоки, които не се ползват за целите, определени в плана за действие по програмата за страната и текущите работни планове, за да преразпредели тези стоки в рамките на ПДПС.

8.9. В случаите на директен превод на парични средства или възстановяването им УНИЦЕФ ще уведомява изпълняващия партньор за сумите, одобрени от УНИЦЕФ, и ще превежда финансовите средства към изпълняващия партньор в срок до две седмици. В случаите на директни плащания към доставчици или трети лица по задължения, поети от страна на изпълняващия партньор на основание на искане, подписано от упълномощения представител на изпълняващия партньор, или към доставчици или трети страни по задължения, направени от страна на УНИЦЕФ в подкрепа на дейности, съгласувани с изпълняващия партньор, УНИЦЕФ ще извърши плащането в срок до две седмици.

8.10. УНИЦЕФ няма да носи никаква пряка отговорност по отношение на договорните споразумения, направени между изпълняващия партньор и трето лице - доставчик.

8.11. В случаите, когато повече от една агенция на ООН предоставя финансиране на един и същ изпълняващ партньор, наблюдението на програмата, финансовото наблюдение и одитът ще се осъществяват съвместно или ще се координират със съответните агенции на ООН.


Част девета.
Задължения на правителството

9.1. Правителството чрез съответните ресорни министерства и общините ще предоставя целия персонал, помещения, доставки, техническа помощ и средства, текущи и нетекущи, необходими за програмата, с изключение на осигурените от УНИЦЕФ и/или други агенции на Организацията на обединените нации, международните организации, двустранните агенции, неправителствените организации и общности.

9.2. Правителството ще подкрепя усилията на УНИЦЕФ за набиране на средства, необходими за покриването на финансовите нужди по програмата за сътрудничество, и ще сътрудничи на УНИЦЕФ, като: насърчава потенциални правителства - донори, да предоставят на УНИЦЕФ средствата, необходими за изпълнението на нефинансираните компоненти от програмата; подкрепя усилията на УНИЦЕФ за набиране на средства за програмата от частния сектор както в България, така и по света и като разрешава дарения в подкрепа на тази програма от физически и юридически лица и фондации в България, като тези вноски няма да се облагат с данъци съгласно чл. XI, ал. 2 от ОСС.

9.3. Стандартен отчет за Разрешаване на финансиране и удостоверяване на разходите (РФУР), отразяващ дейностите по текущия работен план, ще бъде използван от изпълняващите партньори, за да се иска отпускането на финансиране и да се гарантира съгласието, че УНИЦЕФ ще възстанови или директно ще заплати планираните разходи. Изпълняващите партньори ще прилагат РФУР за отчитане на усвояването на полученото финансиране. Изпълняващите партньори ще посочат нарочен представител(и), упълномощен(и) да предоставят банкова информация, искания и да се подписват за усвояването на получените средства. Разрешаване на финансиране и удостоверяване на разходите ще се подписва от посочения представител на изпълняващия партньор. Паричните средства, преведени на изпълняващите партньори, трябва да бъдат изразходвани с цел осъществяване на дейностите единствено така, както са приети в ТРП.

9.4. Паричните средства, получени от правителството и национални неправителствени организации в качеството им на изпълняващи партньори, ще бъдат използвани в съответствие с установените държавни разпоредби, политики и процедури, които са в съответствие с международните стандарти, по-специално, като се гарантира усвояване на средствата за дейности, договорени в текущите работни планове, и отчетите относно пълното усвояване на всички получени парични средства да бъдат предоставяни на УНИЦЕФ в рамките на 6 месеца от получаването на средствата. В случаите, когато държавните разпоредби, политики и процедури не са в съответствие с международните стандарти, ще бъдат прилагани регламентите, политиките и процедурите на съответната агенция на ООН съгласно чл. II, ал. 2 от ОСС.

9.5. В случаите, когато изпълняващи партньори са международни неправителствени организации и междуправителствени организации, получените от тях средства ще бъдат използвани в съответствие с международните стандарти, като изрично се гарантира усвояване на средствата за дейности, договорени в текущите работни планове, и се гарантира, че отчетите за пълното изразходване на всички получени средства ще бъдат предоставяни на УНИЦЕФ в рамките на 6 месеца от получаването на средствата.

9.6. За да се улеснят планираните и специални одити, всеки изпълняващ партньор, който получава парични средства от УНИЦЕФ, ще осигурява на агенцията на ООН или на неин представител своевременен достъп до:

а) всички финансови документи, които установяват данни във връзка с транзакциите във връзка с финансирането, осигурено от УНИЦЕФ;

б) всички съответни документи и персонал, свързани с работата на вътрешния контрол на изпълняващия партньор, през която е преминало използването на финансирането.

9.7. Констатациите от всеки одит ще бъдат докладвани на изпълняващия партньор и на УНИЦЕФ. В допълнение всеки изпълняващ партньор ще:

а) получава и преглежда одиторския доклад, издаден от одиторите;

б) предоставя своевременно на УНИЦЕФ и на ВОИ становище за приемането или отхвърлянето на препоръки, направени от одита;

в) предприема своевременни действия за изпълнението на приетите препоръки от одита;

г) на всяко тримесечие докладва на УНИЦЕФ и на ВОИ за действията, предприети във връзка с изпълнението на приетите препоръки.

9.8. В съответствие с ОСС правителството ще бъде отговорно за освобождаването, приемането, складирането, разпределението и отчитането на доставки и оборудването, предоставени от УНИЦЕФ. Доставките, оборудването и услугите, предоставени от УНИЦЕФ по този план за действие по програмата в страната, няма да бъдат облагани с данъци, такси или други налози. УНИЦЕФ ще бъде освободена също и от данък добавена стойност (ДДС) по отношение на местните доставки на стоки или услуги за целите на програми, подпомагани от УНИЦЕФ по силата на чл. XI, ал. 2 от ОСС.

9.9. Всички стоки и съоръжения, закупени от УНИЦЕФ за правителството, ще бъдат прехвърлени на правителството веднага след като пристигнат в страната. Окончателното правно прехвърляне ще се направи, когато УНИЦЕФ получи подписана разписка от страна на правителството. Ако някои от така прехвърлените стоки и съоръжения не бъдат използвани за целите, за които са осигурени, както е посочено в текущите работни планове и този план за действие по програмата в страната, УНИЦЕФ може да поиска връщането им, а правителството ще осигури свободен достъп на УНИЦЕФ до тези стоки.

9.10. Финансова помощ за пътни разходи, стипендии, хонорари и други разходи ще бъде определена в размери, съответстващи на тези в страната, но не по-високи от тези в системата на ООН (както е посочено в циркулярите на Международната комисия за държавна служба).

9.11. При организирането на редовните заседания за преглед на програмата и срещи за планиране, включително на годишни прегледи, годишни срещи за планиране и междинни прегледи, правителството ще насърчава и улеснява участието на донори, агенции на ООН, членове на Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ, неправителствени организации и организации на гражданското общество в зависимост от случая.

9.12. Правителството ще дава разрешение за публикациите на резултатите от Програмата за сътрудничество и опита, натрупан от нея, в различни национални и международни медии.

9.13. Съгласно чл. XXI от ОСС правителството ще носи отговорност за действията по отношение на всички искове, които могат да бъдат предявени от трети лица срещу УНИЦЕФ и негови длъжностни лица, съветници и представители. УНИЦЕФ и неговите длъжностни лица, съветници и представители няма да носят отговорност по каквито и да било искове и отговорности, произтичащи от действия по споразумението, освен когато е взаимно договорено между правителството и УНИЦЕФ, че тези искове и отговорности са в резултат на груба небрежност или умисъл от страна на тези съветници, представители или служители.


Част десета.
Други разпоредби

10.1. Този план за действие по програмата за страната обхваща дейностите в периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2012 г.

10.2. Планът за действие по програмата в страната и неговите приложения могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие между правителството и УНИЦЕФ въз основа на резултати от годишните прегледи, междинния преглед или непреодолими обстоятелства.

10.3. Нищо в този план за действие по програмата в страната не може да бъде тълкувано като отказ от защитата на УНИЦЕФ, предоставена в съответствие със съдържанието и смисъла на Конвенцията за привилегиите и имунитетите на ООН, приета от Общото събрание на ООН на 13 февруари 1946 г., която е подписана от правителството на България.

В уверение на което долуподписаните надлежно упълномощени лица подписаха този план за действие по програмата в страната в София, Република България.


ПРИЛОЖЕНИЕ I:


РАМКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ И РЕСУРСИТЕ НА ПДПС - БЪЛГАРИЯ



1 Данни на Евростат: Население и социални условия/ Условия за живот и социална закрила/ Доходи, социално включване и условия за живот.

2 Национален статистически институт, "Население и демографски процеси през 2007 г.".


Промени настройката на бисквитките