Държавен вестник, брой 37 от 18.V

Страните по този протокол,

Припомняйки член 5, параграф 9 и член 10, параграф 2 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 1998 г. (Конвенцията от Орхус),

Приемайки, че регистрите за изпускане и пренос на замърсители предоставят важен механизъм за увеличаване на корпоративната отговорност, за намаляване на замърсяването и подпомагане на устойчивото развитие, както е заявено в Декларацията от Лука, приета на първата среща на страните по Конвенцията от Орхус,

Съблюдавайки принцип 10 на Декларацията от Рио де Жанейро от 1992 г. за околната среда и развитието,

Съблюдавайки още принципите и поетите ангажименти на Конференцията по околната среда и развитието на Обединените нации от 1992 г. и по-специално на разпоредбите на глава 19 от Програма 21,

Вземайки под внимание Програмата за по-нататъшно прилагане на Програма 21, приета от Общото събрание на Обединените нации на деветнадесетата специална сесия от 1997 г., която призовава за увеличаване на националния капацитет и възможности за събиране, обработка и разпространение на информация с цел чрез подходящи средства да се улесни общественият достъп до информация за глобалните екологични проблеми,

Съблюдавайки Плана за прилагане от срещата на високо равнище за устойчиво развитие през 2002 г., в който се насърчава разработването на съгласувана, комплексна информация за химикалите, например чрез национални регистри за изпускане и пренос на замърсители,

Вземайки предвид работата на Междуправителствения форум за химическа безопасност и по-специално Декларацията за химическата безопасност от Бахая от 2000 г., Приоритетите за действие след 2000 г. и Плана за действие по регистри за изпускане и пренос на замърсители/инвентаризация на емисиите,

Вземайки предвид още дейностите, предприети в рамките на Междуорганизационната програма за безопасно управление на химикалите,

Вземайки предвид освен това работата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и по-специално Препоръката на Съвета относно създаването на регистри за изпускане и пренос на замърсители, в която Съветът приканва държавите членки да създадат и предоставят за обществен достъп национални регистри за изпускане и пренос на замърсители,

Желаейки да осигурят система, позволяваща на всеки човек от сегашните и бъдещите поколения да живее в подходяща за здравето и благосъстоянието му околна среда, като гарантират развитието на общественодостъпни информационни системи в областта на околната среда,

Желаейки също да осигурят интегрирането в тези системи на принципите, допринасящи за устойчиво развитие, като предохранителния подход, предвиден в принцип 15 на Декларацията от Рио де Жанейро за околната среда и развитието (1992 г.),

Съзнавайки връзката между подходящите информационни системи и упражняването на правата, предвидени в Конвенцията от Орхус,

Отбелязвайки необходимостта от сътрудничество с други международни инициативи във връзка със замърсителите и отпадъците, включително Стокхолмската конвенция от 2001 г.относно устойчивите органични замърсители и Базелската конвенция от 1989 г. за контрола на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане,

Съзнавайки, че целите на интегрирания подход за максимално намаляване на замърсяването и количеството отпадъци вследствие експлоатацията на промишлени инсталации и от други източници са свързани с достигане на висока степен на опазване на околната среда като цяло, с напредък към устойчиво и екологосъобразно развитие и с опазване здравето на сегашните и бъдещите поколения,

Убедени в стойността на регистрите за изпускане и пренос на замърсители като финансово изгоден инструмент за насърчаване на дейностите, съобразени с опазването на околната среда, за осигуряване на обществен достъп до информация относно замърсителите, изпускани и пренасяни в рамките на и през населени райони, както и за ползване от правителствата при определяне на тенденциите, за показване на напредъка в намаляване на замърсяването, за контрол на изпълнението на някои международни споразумения, за определяне на приоритетите и оценка на постигнатия напредък вследствие изпълнението на определени програми и политики,

Вярвайки, че регистрите за изпускане и пренос на замърсители могат да донесат значителни ползи на промишлеността чрез подобрено управление на замърсителите,

Отбелязвайки възможностите за използване на данни от регистрите за изпускане и пренос на замърсители, заедно със съответна здравна, екологична, демографска, икономическа или друг тип информация с цел по-добро разбиране на потенциалните проблеми, идентифициране на "горещи точки", предприемане на превантивни и намаляващи замърсяването мерки и определяне на приоритетите в управлението на околната среда,

Отбелязвайки значението, което има опазването на поверителността относно идентифицирани или идентифицируеми физически лица при обработване на информацията, докладвана за целите на регистрите за изпускане и пренос на замърсители в съответствие с международните стандарти за защита на данните,

Отбелязвайки също значението на разработването на международно съвместими системи от национални регистри за изпускане и пренос на замърсители с цел увеличаване сравнимостта на данните,

Вземайки предвид, че много страни - членки на Икономическата комисия за Европа, Европейската общност и страните по Северноамериканското споразумение за свободна търговия предприемат действия за събиране на данни за изпускане и пренос на замърсители от различни източници и за предоставяне на тези данни за обществен достъп и отбелязвайки специално в тази област дългия и ценен опит на някои страни,

Отчитайки различните подходи, прилагани при съществуващите емисионни регистри, и необходимостта от избягване дублирането на усилия и отбелязвайки необходимостта от известна гъвкавост,

Настоявайки за постепенното развитие на национални регистри за изпускане и пренос на замърсители,

Настоявайки още за изграждането на връзки между националните регистри за изпускане и пренос на замърсители и други информационни системи с обществено значение,

се споразумяха за следното:

Цел

Член 1

Целта на този протокол е разширяване на обществения достъп до информация чрез създаването на съгласувани, комплексни регистри за изпускане и пренос на замърсители (РИПЗ) с национално покритие и в съответствие с разпоредбите на този протокол, което да подпомогне участието на обществеността в процеса на вземане на решения в областта на околната среда и да допринесе за предотвратяване и намаляване замърсяването на околната среда.

Определения

Член 2

За целите на този протокол:

1. "Страна" е, освен ако в текста не е посочено друго, държава или организация за регионално икономическо сътрудничество по член 24, която се е съгласила да бъде обвързана с разпоредбите на този протокол и за която протоколът е в сила;

2. "Конвенция" е Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, приета в Орхус, Дания, на 25 юни 1998 г.;

3. "Обществеността" е едно или повече физически или юридически лица и техните асоциации, организации и сдружения в съответствие с националното законодателство или практика;

4. "Съоръжение" е една или повече инсталации, разположени на една и съща или в съседни площадки, които са собственост или се експлоатират от едно и също физическо или юридическо лице;

5. "Компетентен орган" е националният орган или органи или друга компетентна институция или институции, определени от страната да управляват системата на националния регистър за изпускане и пренос на замърсители;

6. "Замърсител" е вещество или група вещества, които могат да окажат вредно въздействие върху околната среда или здравето на човека поради своите свойства или поради постъпването им в околната среда;

7. "Изпускане" е всяко преднамерено или случайно, редовно или инцидентно постъпване на замърсители в околната среда в резултат на човешка дейност, включително разливане, излъчване, заустване, инжектиране, обезвреждане или изхвърляне, или чрез канализационни системи без крайно пречистване на отпадъчните води;

8. "Пренос извън площадката" е движението извън границите на дадено съоръжение на замърсители или отпадъци, предназначени за обезвреждане или оползотворяване, и на замърсители в отпадъчните води, предназначени за пречистване;

9. "Неорганизирани източници" са многобройни малки или разпръснати източници, от които в почвата, въздуха или водата може да бъдат изпуснати замърсители, чието комбинирано отрицателно въздействие върху тези компоненти може да бъде значително и за които е икономически нецелесъобразно да се изискват доклади от всеки индивидуален източник;

10. Термините "национален" и "с национално покритие", във връзка със задълженията на страните по този протокол, които са организации за регионално икономическо сътрудничество, се отнасят до съответния регион, освен ако не е указано друго;

11. "Отпадъци" са вещества или предмети, които:

(а) са обезвредени или оползотворени;

(b) предназначени за обезвреждане или оползотворяване; или

(c) за които националното законодателство изисква обезвреждане или оползотворяване;

12. "Опасни отпадъци" са отпадъците, дефинирани като опасни от разпоредбите на националното законодателство;

13. "Други отпадъци" са отпадъците, които не са дефинирани като опасни;

14. "Отпадъчни води" са употребените води, съдържащи вещества, които са предмет на регулиране от националното законодателство.

Общи разпоредби

Член 3

1. Всяка страна по този протокол предприема необходимите законодателни, регулативни и други мерки за прилагането му, както и съответни мерки за изпълнение на разпоредбите му.

2. Разпоредбите на този протокол не ограничават правото на страна по него да въведе и поддържа по-широкообхватен или по-достъпен за обществеността регистър за изпускане и пренос на замърсители от предвиденото в този протокол.

3. Всяка страна предприема необходимите мерки, за да гарантира, че служители, обслужващи дадено съоръжение, или членове на обществеността, които докладват на обществените органи за нарушаване от страна на определено съоръжение, на разпоредбите на националното законодателство, свързано с прилагане на този протокол, няма да бъдат наказвани, преследвани или обезпокоявани от съответното съоръжение или обществените органи за предприетите от тях действия, свързани с докладване на нарушението.

4. При прилагане на този протокол всяка страна се придържа към предохранителния подход, предвиден в принцип 15 на Декларацията от Рио де Жанейро за околната среда и развитието (1992 г.).

5. За намаляване дублирането при докладване регистрите за изпускане и пренос на замърсители може да се интегрират до възможно приложима степен със съществуващи информационни източници като механизми за докладване, свързано с разрешителни или лицензионни режими.

6. Страните полагат необходимите усилия за постигане на сходство между различните национални регистри за изпускане и пренос на замърсители.

Основни елементи на системата регистър за изпускане и пренос на замърсители

Член 4

Съгласно този протокол всяка страна създава и поддържа общественодостъпен регистър за изпускане и пренос на замърсители, който:

(а) е свързан с определено съоръжение по отношение на точковите източници;

(b) е пригоден за докладване на неоргани-зираните източници;

(c) е свързан с докладване на определени замърсители и отпадъци, където е уместно;

(d) е многокомпонентен продукт, разграничаващ изпусканията във въздуха, почвата и водите;

(e) съдържа информация за преноса;

(f) се основава на задължително периодично докладване;

(g) включва подходящи стандартни данни, определен брой стандартни прагови стойности за докладване и ограничителни разпоредби, свързани с конфиденциалност, ако има такава;

(h) е разбираем, лесен за ползване от потребителите и общественодостъпен, включително в електронна форма;

(i) позволява участие на обществеността при разработването и изменението му;

(j) е структуриран в електронна база данни или в няколко свързани бази данни, поддържани от компетентния орган.

Устройство и структура

Член 5

1. Всяка страна осигурява данните в регистъра по член 4 да са представени в обобщена и необобщена форма, така че да позволяват изпусканията и преносите да могат да се търсят и идентифицират по следните показатели:

(а) съоръжение и географското му местоположение;

(b) дейности;

(c) собственик или оператор и доколкото е уместно, дружество;

(d) съответно замърсител или отпадък;

(e) всеки от компонентите на околната среда, в който е изпуснат замърсителят;

(f) посока на пренос съгласно член 7, параграф 5 и където е уместно, действията по обезвреждане или оползотворяване на отпадъците.

2. Всяка страна осигурява възможност данните да се търсят и идентифицират спрямо неорганизираните източници, включени в регистъра.

3. Всяка страна проектира регистъра си, като предвижда възможности за бъдещото му разширяване и като осигурява обществена достъпност на данните от докладите най-малко за десетгодишен предходен период на докладване.

4. Регистърът се проектира по начин, който да улеснява максимално обществения достъп до него чрез електронни средства, като интернет. Структурата на регистъра трябва да позволява постоянен и незабавен достъп до наличната информация по електронен път при нормални експлоатационни условия.

5. Всяка страна осигурява в регистъра си връзки със съответни съществуващи общественодостъпни бази данни, свързани с опазване на околната среда.

6. Всяка страна осигурява в регистъра си връзки със съответните регистри за изпускане и пренос на замърсители на другите страни по протокола и където е уместно, с тези на други страни.

Обхват на регистъра

Член 6

1. Всяка страна осигурява регистърът й да съдържа следната информация:

(a) изпускане на замърсители, за които се изисква доклад съгласно член 7, параграф 2;

(b) преноси извън площадката, за които се изисква доклад съгласно член 7, параграф 2;

(c) изпускане на замърсители от неорганизирани източници, за които се изисква доклад съгласно член 7, параграф 4.

2. След оценка на придобития опит от разработване на национални регистри за изпускане и пренос на замърсители и от прилагането на този протокол и отчитайки съответните процеси, протичащи на международно ниво, съвещанието на страните преразглежда изискванията за докладване по този протокол и обсъжда следните въпроси, свързани с бъдещото му развитие:

(а) преглед на дейностите по приложение I;

(b) преглед на замърсителите по приложение II;

(c) преглед на праговите стойности, определени в приложения I и II;

(d) включване на друга подходяща информация, като преноси извън площадката, съхранение, уточняване на изискванията за докладване, свързано с неорганизирани източници, или разработването на критерии за допълнително включване на замърсители по този протокол.

Изисквания за докладване

Член 7

1. Всяка страна по този протокол:

(a) изисква от собственика или оператора на отделните съоръжения под нейна юрисдикция, които извършват една или повече дейности по приложение I с капацитет, надвишаващ определените в приложение I, колона 1 прагови стойности, и които:

(i) излъчват някой от замърсителите по приложение II в количества, надвишаващи праговите стойности, определени в приложение II, колона 1;

(ii) извършват пренос извън площадката на някой от замърсителите по приложение II в количества, превишаващи праговите стойности, определени в приложение II, колона 2, в случай че страната е установила изискване за докладване по преноса на отделните замърсители съгласно параграф 5 (г);

(iii) извършват пренос извън площадката на опасни отпадъци в количества, надвишаващи 2 тона на година, или на други отпадъци в количества, надвишаващи 2000 тона на година, в случай че страната е установила изискване за докладване по преноса на отпадъци съгласно параграф 5 (г);

или (iv) извършват пренос извън площадката на някой от замърсителите по приложение II чрез отпадъчните води, предназначени за пречистване, в количества, надвишаващи праговите стойности, определени в приложение II, колона 1б; да изпълнят предвиденото за този собственик или оператор задължение по параграф 2;

или (b) изисква от собственика или оператора на отделните съоръжения под нейна юрисдикция, които извършват една или повече дейности по приложение I в рамките на или над определените в приложение I, колона 2, прагови стойности за служителите и които произвеждат, обработват или използват някой от замърсителите по приложение II в количества, надвишаващи праговите стойности, определени в приложение II, колона 3, да изпълнят предвиденото за този собственик или оператор задължение по параграф 2.2. Всяка страна изисква от собственика или оператора на съоръжението по параграф 1 да предостави информацията за замърсителите и отпадъците, при които праговите стойности са били надвишени, съгласно изискванията по параграфи 5 и 6.

3. За постигане целта на този протокол дадена страна може да реши да прилага прагова стойност за изпускане или прагова стойност за производство, преработка или използване на определен замърсител, при условие че това ще увеличи обхвата на съответната информация за изпускане и пренос, налична в националния регистър.

4. Всяка страна осигурява събирането от страна на компетентния орган или определя една или повече обществени институции или компетентни органи да събират, с цел включване в националния регистър, информация за изпускането на замърсители от неорганизирани източници съгласно изискванията на параграфи 7 и 8.

5. Всяка страна изисква от собственика или оператора на съоръженията, за които се изисква докладване по параграф 2, да събират и предоставят на компетентния орган следната информация за конкретното съоръжение:

(а) наименование, адрес, географско местоположение и дейност или дейности, извършвани от съоръжението, предмет на докладването; име на собственика или оператора и където е подходящо, на дружеството;

(b) наименование и идентификационен номер на всеки отделен замърсител, предмет на докладване съгласно параграф 2;

(c) количеството замърсител, предмет на докладване съгласно параграф 2, изпуснат от съоръжението в околната среда през отчетната година, както в обобщена форма, така и по компоненти за изпусканията във въздуха, водите или почвите, включително подземно инжектиране;

(d) количествата съответно на:

(i) замърсител, предмет на докладване съгласно параграф 2, който е бил пренесен извън границите на съоръжението по време на отчетната година, като се разграничават количествата, пренесени съответно за обезвреждане и за оползотворяване, и се предоставят наименованието и адресът на съоръжението, приемащо преноса;

или (ii) отпадъци, предмет на докладване съгласно параграф 2, пренесени извън границите на съоръжението по време на отчетната година, като се разграничават количествата опасни и други отпадъци и се отбелязва с 'R' (recovery) или 'D' (disposal) дали отпадъците са предназначени съответно за оползотворяване или за обезвреждане съгласно приложение III, а при трансграничен пренос на опасни отпадъци се посочват името и адресът на приелия да извърши обезвреждането или оползотворяването, както и наименованието и местоположението на конкретния обект, на който са приети пренесените отпадъци за обезвреждане или оползотворяване;

(e) количеството на всеки замърсител, предмет на докладване съгласно параграф 2, пренесен извън границите на съоръжението по време на отчетната година чрез отпадъчните води;

(f) методиката, използвана за получаване на информацията по подточки (c) до (e), съгласно член 9, параграф 2, включително дали информацията се базира на измервания, изчисления или оценки.

6. Информацията по параграф 5 (c) до (e) включва информация относно изпускане и пренос в резултат както на рутинни действия, така и на извънредни обстоятелства.

7. Всяка страна представя в регистъра си в подходяща пространствено-аналитична форма информация за изпускането на замърсители от тези неорганизирани източници, за които е определила компетентният орган да събира данни и има възможност те да се включат. В случай че страната установи, че няма наличност на такива данни, тя предприема необходимите мерки за започване на докладване за изпускането на съответните замърсители от един или повече неорганизирани източници съгласно националните си приоритети.

8. Информацията по параграф 7 включва информация за методиката, използвана за получаване на информацията.

Периодичност на докладването

Член 8

1. Всяка страна осигурява информацията, включена в националния регистър, да бъде обществено достъпна, съставена и представена в регистъра за календарна година. Годината на докладване е календарната годината, за която се отнася представената информация. За всяка страна първа година на докладване е календарната година, следваща влизането в сила на този протокол за съответната страна. Докладването по член 7 се извършва годишно. Втора година на докладване може да бъде втората календарна година след първата година на докладване.

2. Всяка страна, която не е организация за регионално икономическо сътрудничество, осигурява информацията да се включи в националния регистър не по-късно от петнадесет месеца след изтичане на годината на докладване. Информацията за първата година на докладване се включва в регистъра в рамките на две години след изтичане на тази година.

3. Всяка страна, която е организация за регионално икономическо сътрудничество, осигурява информацията за определена година на докладване да се включи в регистъра шест месеца след срока, определен за страните, които не са организации за регионално икономическо сътрудничество.

Събиране и съхранение на данните

Член 9

1. Всяка страна изисква от собствениците или операторите на съоръженията, предмет на докладване по член 7, да събират в съответствие с параграф 2 и с подходяща честота данните, необходими за определяне на изпусканията и преносите извън площадката на замърсители от съоръжението, предмет на докладване съгласно член 7, както и в продължение на пет години, считано от края на съответната година на докладване, да съхраняват и предоставят на разположение на компетентните органи данните, въз основа на които е била получена докладваната информация. Архивите съдържат също информация относно начина на набиране на съответните данни.

2. Всяка страна изисква от собствениците или операторите на съоръженията, предмет на докладване по член 7, да използват най-добрата налична информация, която може да включва мониторингови данни, емисионни фактори, оценки по балансови методи, непряк мониторинг или други изчисления, инженерингови и други методи. Където е подходящо, това се извършва в съответствие с международно одобрени методики.

Качествен контрол

Член 10

1. Всяка страна изисква от собствениците или операторите на съоръженията, предмет на докладване по член 7, параграф 1, да осигурят качество на информацията, която докладват.

2. Всяка страна осигурява данните в националния регистър да са предмет на качествен контрол от страна на компетентните органи, особено по отношение на тяхната пълнота, съвместимост и достоверност, вземайки предвид указанията, които може да се разработят от съвещанието на страните.

Обществен достъп до информация

Член 11

1. Всяка страна осигурява обществен достъп до информацията, съдържаща се в нейния регистър за изпускане и пренос на замърсители, без да е необходимо заявяването на конкретен интерес и в съответствие с разпоредбите на този протокол, предимно чрез осигуряването на пряк електронен достъп чрез публичните комуникационни мрежи.

2. При условие че информацията, съдържаща се в регистъра, не може да бъде лесно достъпна за обществеността чрез преки електронни средства, всяка страна осигурява компетентните органи да предоставят при поискване тази информация чрез други ефективни средства във възможно най-кратки срокове и не по-късно от един месец след постъпване на искането.

3. Освен в случаите по параграф 4, всяка страна осигурява безплатен достъп до информацията, съдържаща се в националния регистър.

4. Всяка страна може да разреши на компетентния орган да таксува разумна цена за размножаване и изпращане на информацията по параграф 2.

5. В случай че информацията, съдържаща се в регистъра, не е леснодостъпна за обществеността чрез преки електронни средства, всяка страна осигурява електронен достъп до регистъра на общественодостъпни места, като например библиотеки, сгради, в които се помещават местните власти, или на други подходящи места.

Конфиденциалност

Член 12

1. Всяка страна може да разреши на компетентния орган да запази част от информацията в регистъра конфиденциална, при условие че публичното й оповестяване може да има неблагоприятно въздействие върху:

(а) международните отношения, националната или обществената сигурност;

(б) хода на съдебен процес, възможността за определена личност да получи безпристрастно съдебно производство или възможността за обществен орган да проведе разследване от криминален или административноправен характер;

(в) конфиденциалността на търговска или промишлена информация, когато тази конфиденциалност е защитена със закон с цел да се защити легитимен икономически интерес;

(г) права на интелектуална собственост;

(д) информация, която представлява лични данни, ако физическото лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с публичното й оповестяване, когато такава конфиденциалност е предвидена в националното законодателство;

горните основания за конфиденциалност се тълкуват ограничително, като се отчита общественият интерес от оповестяване на информацията, свързана с изпускане на замърсители в околната среда.

2. В случаите на ограничен достъп по параграф 1 (в) информацията за изпускания, свързана с опазване на околната среда, се предоставя съгласно разпоредбите на националното законодателство.

3. В случаите на ограничен достъп по параграф 1 в регистъра се отбелязва достъпът до какъв тип информация е бил ограничен и причината, поради която този тип информация се счита конфиденциална, като по възможност се предоставя обширна информация от друг тип, например относно химически вещества.

Участие на обществеността в разработването на национални регистри за изпускане и пренос на замърсители

Член 13

1. Всяка страна осигурява подходящи възможности на обществеността за участие в разработването на национален регистър за изпускане и пренос на замърсители съгласно националното законодателство.

2. За изпълнение на разпоредбата по параграф 1 всяка страна осигурява свободен обществен достъп до информацията за мерките, свързани с разработване на национален регистър за изпускане и пренос на замърсители и възможност за предоставяне на коментари, информация, анализи и становища по отношение на процеса на вземане на решения, които компетентният орган е длъжен да вземе под внимание.

3. Всяка страна при създаване или съществено изменение на регистъра осигурява своевременно обществен достъп до информацията за взетото решение и съображенията по него.

Достъп до правосъдие

Член 14

1. Всяка страна осигурява съгласно националното си законодателство право на всяко лице, което прецени, че искането му за предоставяне на информация по член 11, параграф 2 е отхвърлено, отчасти или изцяло отказано без основание, отговорено непълно или неизпълнено съгласно изискванията на този параграф, да изиска преразглеждане на искането му от съда или друг законово установен независим орган.

2. Изискванията по параграф 1 не влизат в противоречие с правата и задълженията на страните по действащи споразумения, отнасящи се до материята, предмет на този член.

Изграждане на капацитет

Член 15

1. Всяка страна работи за повишаване на общественото съзнание за регистъра за изпускане и пренос на замърсители и осигурява необходимата помощ и указания за достъп до регистъра и за разбиране и ползване на информацията, съдържаща се в него.

2. Всяка страна осигурява изграждането на необходимия капацитет и ръководство на компетентните органи с цел да ги подпомогне в изпълнението на задълженията им, произтичащи от този протокол.

Международно сътрудничество

Член 16

1. Страните, където е подходящо, сътрудничат помежду си и се подпомагат:

(а) в международните действия в подкрепа на целите, заложени в този протокол;

(б) на основание на взаимни споразумения, сключени между заинтересованите страни, за прилагане на национални системи в изпълнение на задълженията, произтичащи от този протокол;

(в) като обменят информация по този протокол за изпускане и пренос на замърсители в пограничните райони;

(г) като обменят информация по този протокол за пренос на замърсители между страните.

2. Страните съдействат помежду си и със съответните международни организации, където е подходящо, за подпомагане на:

(а) общественото съзнание на международно ниво;

(б) трансфера на технологии;

(в) страните по този протокол, които са развиващи се държави или страни с икономики в преход, чрез предоставяне на техническа помощ за изпълнение на задълженията, произтичащи от протокола.

Съвещание на страните

Член 17

1. Създава се съвещание на страните по този протокол. Първото му заседание се свиква не по-късно от две години след влизането на протокола в сила. Впоследствие редовни заседания на съвещанието на страните се провеждат непосредствено след или едновременно с редовните срещи на страните по конвенцията, освен ако страните по протокола не решат друго. Съвещанието на страните провежда и извънредна сесия, ако за това се вземе решение по време на редовно заседание или по писмено искане на някоя от страните, при условие че в рамките на шест месеца, след като изпълнителният секретар на Икономическата комисия за Европа уведоми всички страни, искането е подкрепено най-малко от една трета от тях.

2. Съвещанието на страните осъществява постоянен преглед на прилагането и развитието на този протокол въз основа на редовни доклади на страните и в изпълнение на тази цел:

(а) следи разработването на регистри за изпускане и пренос на замърсители и съдейства за непрекъснатото им развитие и хармонизация;

(б) въвежда насоки, улесняващи докладването от страните, като взема предвид необходимостта от избягване дублирането на усилия в това отношение;

(в) утвърждава работна програма;

(г) разглежда и където е подходящо, приема мерки за укрепване на международното сътрудничество съгласно член 16;

(д) създава такива спомагателни органи, каквито са необходими;

(е) разглежда и приема предложения за изменение и допълнение на този протокол и приложенията към него съгласно разпоредбите на член 20, ако е необходимо за целите на протокола;

(ж) на първото си заседание разглежда и приема с консенсус процедурни правила за провеждане на заседанията и на съвещанията на спомагателните органи, като взема предвид процедурните правила, възприети от съвещанието на страните по конвенцията;

(з) обсъжда въвеждането на финансови разпоредби с консенсус и установяването на механизми за предоставяне на техническа помощ с цел улесняване прилагането на този протокол;

(и) където е подходящо, за изпълнение целите на този протокол търси съдействието на други международни организации;

(к) обсъжда и предприема допълнителни мерки, необходими за постигане на целите на този протокол, като приемане на указания и препоръки, подпомагащи неговото прилагане.

3. Съвещанието на страните съдейства за обмена на информация за опита, придобит при докладване на преноси, използвайки двата подхода, свързани съответно с отчитането на определени замърсители или на определени отпадъци. Въз основа на придобития опит се проучват възможностите за сближаване на двата подхода, като се отчита общественият интерес за достъп до информация съгласно член 1 и цялостната ефективност на националните регистри за изпускане и пренос на замърсители.

4. Организацията на обединените нации, нейните специализирани агенции и Международната агенция за атомна енергия, както и всяка държава или организация за регионално икономическо сътрудничество с право да подпишат този протокол съгласно член 24, но които не са страни по него, и всяка междуправителствена организация, свързана със сферата на действие на този протокол, имат право да участват като наблюдатели на заседанията на съвещанието на страните. Приемането и участието им е обект на процедурните правила, приети от съвещанието на страните.

5. Всяка неправителствена организация, свързана със сферата на действие на този протокол и която е уведомила изпълнителния секретар на Икономическата комисия за Европа за желанието си да бъде представлявана на заседание на съвещанието на страните, има право да участва като наблюдател, освен ако една трета от присъстващите на заседанието страни възрази. Приемането и участието й са обект на процедурните правила, приети от съвещанието на страните.

Право на глас

Член 18

1. Освен в случаите по параграф 2 всяка страна по този протокол има право на един глас.

2. Организациите за регионално икономическо сътрудничество по въпроси от тяхната компетенция упражняват правото си на глас с брой гласове, равен на броя на държавите членки, които са страни по протокола. Организациите няма да упражняват правото си на глас, ако държавите членки упражнят индивидуално това право, и обратното.

Приложения

Член 19

Приложенията към този протокол са неразделна част от него и препратките към този протокол се отнасят също до приложенията към него, освен ако изрично не е указано друго.

Изменения и допълнения

Член 20

1. Всяка страна може да предлага изменения и допълнения на този протокол.

2. Предложенията за изменение и допълнение на този протокол се разглеждат на заседание на съвещанието на страните.

3. Всяко предложение за изменение и допълнение на този протокол се представя в писмена форма на секретариата, който го съобщава на всички страни най-малко шест месеца преди заседанието, на което се предлага за приемане от страните, от други държави или организации за регионално икономическо сътрудничество, които са дали съгласието си за обвързване с протокола, но за които разпоредбите му все още не са влезли в сила, и от подписващите страни.

4. Страните се стремят да постигнат споразумение с консенсус по всяко предложено изменение или допълнение на този протокол. Ако въпреки усилията консенсус не се постигне, измененията и допълненията в краен случай се приемат с мнозинство от три четвърти от присъстващите на заседанието и гласуващи страни.

5. По смисъла на този член "присъстващи и гласуващи" страни са страните, които присъстват на заседанието и подават положителен или отрицателен вот.

6. За всяко изменение и допълнение на този протокол по параграф 4 секретариатът уведомява депозитаря, който го предоставя на всички страни, на други държави или организации за регионално икономическо сътрудничество, които са дали съгласието си за обвързване с протокола, но за които разпоредбите му все още не са влезли в сила, и на подписващите страни.

7. Изменение, което не се отнася до приложение към протокола, влиза в сила за страните, които са го ратифицирали, одобрили или приели, на деветдесетия ден след получаването от депозитаря на уведомленията за тяхната ратификация, одобрение или приемане от най-малко три четвърти от страните по протокола при приемане на изменението. Впоследствие то влиза в сила за всяка друга страна на деветдесетия ден, след като тя депозира своето уведомление за ратификация, приемане или одобрение при депозитаря.

8. При изменение на някое от приложенията към този протокол страна, която не е съгласна с изменението, писмено уведомява за това депозитаря в рамките на дванайсет месеца след съобщаване на изменението. Депозитарят незабавно информира всички страни относно всяка получена нотификация за неприемане. Страна, представила нотификация за неприемане, може по всяко време да я оттегли, при което съответните изменения по приложението влизат в сила за нея.

9. При изтичане на дванадесетмесечния период от датата на съобщаване на изменението от страна на депозитаря съгласно параграф 6 изменението на приложение влиза в сила за тези страни, които не са представили нотификация по параграф 8, при условие че не повече от една трета от страните по протокола при приемане на изменението са представили нотификация за неприемане.

10. В случаите, когато изменение на някое от приложенията е директно свързано с изменение на този протокол, то влиза в сила след влизането в сила на изменението по протокола.

Секретариат

Член 21

Изпълнителният секретар на Икономическата комисия за Европа изпълнява следните функции като секретариат, свързани с този протокол:

(а) подготовка и обслужване на заседанията на съвещанието на страните;

(б) предаване на страните на доклади и друга информация, получена в съответствие с разпоредбите на този протокол;

(в) отчитане пред съвещанието на страните на дейностите, извършвани от секретариата;

(г) други функции, определени от съвещанието на страните, в зависимост от наличните ресурси.

Преглед на съответствието

Член 22

На първото си заседание съвещанието на страните установява с консенсус несъдебни, неконфронтационни, с консултативен характер процедури за сътрудничество и институционални разпоредби за оценка и насърчаване постигането на съответствие с разпоредбите на този протокол и с цел да се обърне внимание на случаите на несъответствие. При установяване на тези процедури и разпоредби съвещанието на страните обсъжда дали да разреши да се предоставя информация на членове на обществеността по въпроси, засягащи този протокол.

Разрешаване на спорове

Член 23

1. При възникване на спор между две или повече страни относно тълкуването или прилагането на този протокол те търсят разрешение чрез преговори или други мирни средства, приемливи за страните по спора.

2. При подписване, ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване към този протокол или по всяко време след това дадена държава декларира писмено пред депозитаря, че за споровете, неразрешени в съответствие с параграф 1, тя приема единия или и двата от следните начини за разрешаване на спорове, който става задължителен за всяка страна, поела същото задължение:

(а) отнасяне на спора до Международния съд;

(б) арбитраж съгласно процедурите по приложение IV.

Организация за регионално икономическо сътрудничество може да представи подобна декларация по отношение на арбитража съгласно процедурите по буква (б).

3. В случай че страните по даден спор приемат и двата начина на уреждане на спорове по параграф 2, спорът може да бъде отнесен само до Международния съд, освен ако страните по диспута не се споразумеят за друго.

Подписване

Член 24

Този протокол е открит за подписване в Киев (Украйна) от 21 до 23 май 2003 г. по време на петата Конференция на министрите "Околна среда за Европа" и впоследствие - в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк - до 31 декември 2003 г., за всички държави - членки на Организацията на обединените нации, и за всяка организация за регионално икономическо сътрудничество, състояща се от суверенни държави - членки на Организацията на обединените нации, на която държавите членки са делегирали права по отношение на въпросите, предмет на този протокол, включително правото да сключва споразумения, свързани с тези въпроси.

Депозитар

Член 25

Генералният секретар на Организацията на обединените нации е депозитар на този протокол.

Ратификация, приемане,одобряване и присъединяване

Член 26

1. Този протокол подлежи на ратификация, приемане, одобрение от подписалите го държави и организации за регионално икономическо сътрудничество съгласно член 24.

2. Този протокол е открит за присъединяване за държавите и организациите за регионално икономическо сътрудничество по член 24, считано от 1 януари 2004 г.

3. Всяка организация за регионално икономическо сътрудничество по член 24, която става страна по протокола, без никоя от нейните държавите членки да е страна, се обвързва с всички задължения по този протокол. Ако една или повече от държавите - членки на такава организация, е страна по протокола, организацията и нейните държави членки вземат решение за съответните си отговорности за изпълнение на задълженията по този протокол. В такива случаи организацията и държавите членки нямат право да упражняват едновременно своите права по този протокол.

4. В своите документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване организациите за регионално икономическо сътрудничество по член 24 заявяват обхвата на своята компетентност по отношение на въпросите, предмет на този протокол. Те информират също депозитаря за всяко съществено изменение в обхвата на своите компетенции.

Влизане в сила

Член 27

1. Този протокол влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране на шестнадесетия документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

2. За целите на параграф 1 всеки документ, депозиран от организация за регионално икономическо сътрудничество, не се счита за допълнителен към документите, депозирани от държавите - членки на тази организация.

3. За всяка държава или организация за регионално икономическо сътрудничество, която ратифицира, приеме или одобри този протокол или се присъедини към него след депозирането на шестнадесетия документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, протоколът влиза в сила на деветдесетия ден след датата, на която тази държава или организация е депозирала своя документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

Резерви

Член 28

По отношение на този протокол не могат да се правят резерви.

Резерва и оттегляне

Член 29

По всяко време след изтичането на три години от датата, на която този протокол е влязъл в сила за дадена страна, тази страна може да се оттегли от протокола, като писмено уведоми депозитаря. Всяко такова оттегляне влиза в сила от деветдесетия ден от получаването на уведомлението от депозитаря.

Автентични текстове

Член 30

Оригиналът на този протокол, чиито текстове на английски, френски и руски език са еднакво автентични, се депозира при Генералния секретар на Обединените нации.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Съставен в Киев на двадесет и първи май две хиляди и трета година.