Държавен вестник, брой 33 от 30.IV

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет от ХLI Народно събрание на 15 април 2010 г.

Издаден в София на 28 април 2010 г.

Подпечатан с държавния печат.

МОТИВИ

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет от Народното събрание на 15 април 2010 г.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Приетият на 15 април 2010 г. Закон за развитието на академичния състав в Република България трябва да уреди изключително важен кръг обществени отношения от значение за развитието на българската академична наука и висшето образование. С него се цели демократизиране израстването на академичния състав. Съвсем разбираемо той предизвика множество обществени дискусии.

Смятам обаче, че така приетият закон не урежда първично и цялостно обществените отношения в областта, която трябва да бъде предмет на неговото правно регулиране, както изисква чл. 3 от Закона за нормативните актове. Впрочем самият закон не дава отговор на въпроса какъв е неговият предмет. Според наименованието му това е закон за "развитието на академичния състав", а според чл. 1, ал. 1 - "обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности". Всъщност той не урежда развитието на академичния състав, а само елементи на реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности.

Някои от текстовете на приетия закон пораждат съмнение за несъответствие с разпоредби на Конституцията на Република България.

Член 30 и чл. 33 от него противоречат на прокламираното в чл. 53, ал. 6, изр. 2 от Конституцията задължение на държавата да упражнява контрол върху всички видове и степени училища. Контролът, който е предвиден в чл. 30, ал. 1 на министъра на образованието, младежта и науката за спазването на единните държавни изисквания, няма да се основава на закон, тъй като те ще се уредят с подзаконов акт. Липсата на ефективен контрол върху процедурите за даване на научни степени и заемането на академични длъжности и допускането на такъв само въз основа на жалби е освобождаване на държавата от конституционното й задължение за контрол върху подбора на кадрите и удостоверяването на получената научна степен.

Член 34, ал. 5 противоречи на чл. 56 във връзка с чл. 4, ал. 1, чл. 117, ал. 1, чл. 120, ал. 2 и чл. 125, ал. 1 от Конституцията. С него решенията на Арбитражния съвет се изключват от съдебен контрол. Съдебният контрол върху административните актове е "конститутивен елемент на правовата държава" (РКС № 18/1997 г.). Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, която дава възможност някои административни актове да се изключат от съдебния контрол, "е изключение и следва да се тълкува и прилага ограничително - когато са налице достатъчно сериозни и основателни причини, когато изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена" (РКС № 2/2000 г.).

Противоконституционна е и разпоредбата на чл. 34, ал. 6, която позволява да се определят такси с правилника на Арбитражния съвет. Тази разпоредба противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, която постановява, че основанията за таксите може да се определят само със закон.

Параграф 11 от преходните и заключителните разпоредби е в противоречие с конституционния принцип на академична автономия на висшите училища (чл. 53, ал. 4 от Конституцията) и с духа на установените демократични традиции. Липсата на каквато и да е уредба относно начина на формиране на Националната листа на членовете на журита и арбитри създава предпоставки висшите училища да бъдат изключени при определянето й, с което се застрашава академичната автономия.

Смятам, че разпоредбата на чл. 5, ал. 3, според която условията и редът за признаване на придобитите в чужбина научни степени се определят от висшите училища, противоречи на правото на Европейския съюз. Условията трябва да бъдат еднакви за всички български висши училища и научни организации. Признаването на придобити в чужбина научни степени би трябвало да се извършва от един орган за цялата държава и по еднакви критерии. Такива са и изискванията на Директива 2005/36/ЕО за признаване на професионални квалификации.

Не съм съгласен с изискването на чл. 15, ал. 2, изр. 1, според което "академичната длъжност се заема само при условията на основен трудов договор". Това ограничава правото да се полага допълнителен труд въз основа на външно съвместителство, каквото е допустимо за всички работници и служители по силата на чл. 111 от Кодекса на труда. При това законът съдържа и вътрешни противоречия, които ще затруднят прилагането му. Например същият чл. 15, ал. 2, изр. 1 не съответства на чл. 17 и чл. 18, ал. 3, според които академичните длъжности "асистент" и "главен асистент" се заемат по срочен трудов договор, респективно въз основа на конкурс и избор. Трудовите договори, конкурсът и изборът са съвършено различни основания за възникване на трудово правоотношение. При това конкурсът и изборът изключват трудовия договор. Същото се отнася и за академичната длъжност "доцент", която трябва да се заема по трудов договор на основание чл. 15, ал. 2, изр. 1, а според чл. 24, ал. 2 - въз основа на конкурс и избор. За академичната длъжност "професор" в чл. 29 не е предвидено нищо.

В закона са установени разпоредби в противоречие с утвърдени основни принципи на правото, като този, че всяко предложение поражда действие от момента на получаването му от адресата. В чл. 27, ал. 4, изр. 2 обаче е предвидено задължение на факултетния (научния) съвет да се произнесе по предложението на научното жури в едномесечен срок не от неговото получаване, а от момента на изготвянето му.

С чл. 35, ал. 1, т. 2 се предвижда отнемане на научна степен и освобождаване от академична длъжност заради извършено от трето лице престъпление. Това нарушава и конституционния принцип, и изискванията на международните актове, че отговорност може да се носи само за собствено виновно неправомерно поведение.

Съществените празноти на Закона за развитието на академичния състав в Република България не му позволяват да постигне регулативните си цели.

Основен принцип във всяка правова държава е този, че правата и задълженията на гражданите и на държавните институции произтичат от закона (арг. от чл. 4, ал. 1 от Конституцията). В противоречие с него обаче в различни разпоредби на приетия закон се предвижда, че за да се приложи в пълния му обем, е необходимо да се издаде от Министерския съвет правилник за неговото прилагане, правилник за дейността на предвидения Арбитражен съвет и съответни правилници на висшите училища и научните организации. Законът допуска в тези подзаконови актове да се уреждат условия и ред за придобиване на научни степени и академични длъжности (чл. 1, ал. 3; чл. 4, ал. 3; § 9, ал. 2 ПЗР, § 10 ПЗР и др.). При това от предвидените делегации не е ясно дали овластяването се отнася до цялата материя, уредена в закона, или до отделни нейни части. Това е важен въпрос, тъй като единствено законът като нормативен акт, приет от Народното събрание, гарантира равната мяра и установява гаранциите за постигане на юридическо равенство на всички граждани пред закона.

В закона липсват дори минимални изисквания (условия) за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. Предоставянето на компетентността за тяхното уреждане на висшите училища и научните организации (чл. 1, ал. 3) ще доведе до съществени различия между тях. Тази празнота не може да бъде попълнена с делегацията на Министерския съвет за издаване на правилник за прилагане на закона, защото с подзаконов акт не може да се уреждат условия, а само ред за упражняване на права и задължения, установени в закон. Изключването на единните държавни изисквания от предмета на закона е сериозна предпоставка за различия и липса на гаранции за законосъобразното и справедливо прилагане на закона.

В чл. 4, ал. 3 е предвидено, че журито провежда своето заседание при условия и по ред, определени с правилниците на висшите училища и научните организации. Така не е отчетено, че условията трябва да бъдат уредени на законово ниво, тъй като в противен случай се създава възможност за неравно третиране на желаещите да се посветят на академична кариера. С § 2 от допълнителните разпоредби се дава възможност да се изключи прилагането на норми на закона, които уреждат броя на членовете на журито чрез разпоредби в правилниците на висшите училища и научните организации. Не би могло с акт на висше училище или научна организация да се изключи прилагането на законова разпоредба, която има материалноправен характер и установява състав на орган.

В чл. 13, ал. 1 е предвидено, че защитата на дисертационен труд се осъществява пред жури от 7 хабилитирани лица при условията и по реда на чл. 9. В последната разпоредба обаче не са предвидени нито условия, нито ред, а само състав на жури при защита на дисертационен труд.

В чл. 14, ал. 1 не е определено как се установява редът, към който се препраща за издаване на дипломи за научни степени. Член 22, ал. 1 не урежда начина на оценяване на кандидатите от журито. Всяко оценяване изисква предварително определена и известна система. В чл. 30, ал. 3, изр. 2 има празнота и поради това неяснота относно информацията, която се публикува в "Държавен вестник", а това е изключително важен въпрос, защото определя началото на срока за обжалване.

В чл. 30, ал. 5 не е уредено кои органи извършват проверката - дали това са длъжностни лица в Министерството на образованието, младежта и науката, или други. В чл. 34, ал. 4 е посочено, че Арбитражният съвет може да потвърди или отмени решения на висшето училище или научната организация, но не е изяснено за решения на кои органи става дума.

В закона има множество разрешения, които могат да бъдат обсъдени още веднъж.

Спорно е решението по чл. 17 за приемането на асистенти въз основа на трудов договор вместо на конкурс, което освен че нарушава десетилетна академична традиция, ще доведе до това, че за асистенти няма да бъдат приемани професионално най-подходящите, а най-близките до работодателя кандидати.

Будят възражения разпоредбите на чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, които поставят като еднакво изискване за заемане на всички академични длъжности (главен асистент, доцент и професор) наличието единствено на научната степен "доктор". Не са установени дори минимални изисквания за педагогически опит поне за висшите длъжности. Това по никакъв начин не насърчава развитието на академичния състав. Всеки, който има тази научна степен, ще кандидатства направо за длъжността "професор". За разлика от това законодателно разрешение в мотивите към законопроекта правилно се отчиташе, че длъжностите "професор" и "главен изследовател" се заемат от лица, които са на длъжностите "доцент", съответно "старши изследовател".

Не може да бъде възприето и правилото по чл. 32, ал. 2 за формирането на Арбитражния съвет ad hoc. Това е сериозно нарушение на принципа на независимост и обективност при решаването на правни спорове.

Не приемам решението по § 7, ал. 2, т. 1, според което досегашните звания "асистент", "старши асистент", "главен асистент" и "научен сътрудник" - трета, втора и първа степен, се заменят с "асистент". Това решение не отчита положения труд, публикации и научно-преподавателска работа за години назад от множество научни работници, които са отдали част от живота си на академичната кариера и последователно са израствали в професията си. Това е социално несправедливо и юридически недопустимо.

Идеята законът да намери бързо приложение би могла да бъде осуетена с нормите на § 9, ал. 2 и § 15 от преходните и заключителните разпоредби, ако не се изменят всички закони, свързани с него, както и ако не се приемат актовете на Министерския съвет и на висшите училища. Би трябвало с този закон да се изменят всички закони, чиито разпоредби са свързани с тази материя.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Като се ръководя от горните мотиви, свързани с противоконституционност на определени разпоредби, противоречие на разпоредби с изисквания на правото на Европейския съюз, празноти и съдържателни недостатъци и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане от Народното събрание чл. 1, ал. 3, чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 3, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 2, изр. 1, чл. 17, чл. 18, ал. 1 и ал. 3, чл. 22, ал. 1, чл. 24, ал. 1 и ал. 2, чл. 27, ал. 4, изр. 2, чл. 29, ал. 1, чл. 30, чл. 32, ал. 2, чл. 33, чл. 34, ал. 4, ал. 5 и ал. 6, чл. 35, ал. 1, т. 2, § 2 от допълнителните разпоредби, както и § 7, ал. 2, т. 1, § 9, ал. 2, § 10, § 11 и § 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България.