Държавен вестник, брой 17 от 2.III

Държавите - страни по този протокол,

отбелязвайки, че Уставът на Организацията на обединените нации утвърждава вярата в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност и в равноправието на мъжете и жените,

отбелязвайки също, че Всеобщата декларация за правата на човека провъзгласява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и че всеки човек трябва да притежава всички права и свободи, провъзгласени в нея, без каквато и да било разлика, в това число и разликата по отношение на пола,

напомняйки, че международните пактове за правата на човека и другите международни договори по правата на човека забраняват дискриминация, основана на пол,

позовавайки се също на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените ("конвенцията"), в която държавите страни осъждат дискриминацията по отношение на жените във всичките й форми и изразяват съгласие незабавно и с всички подходящи средства да водят политика за премахване на дискриминацията по отношение на жените,

потвърждавайки своята решимост да осигуряват пълното и равноправно осъществяване на всички права и основни свободи от жените и да предприемат всички ефективни действия за предотвратяване нарушения на тези права и свободи,

се споразумяха за следното:

Член 1

Всяка държава - страна по този протокол ("държава страна"), признава компетентността на Комитета за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените ("комитетът") да приема и разглежда съобщения, представени в съответствие с член 2.

Член 2

Съобщения могат да се представят от или от името на лица или групи от лица, намиращи се под юрисдикцията на държава страна, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на тази държава на което и да е от правата, провъзгласени в конвенцията. Когато съобщението е представено от името на лица или групи от лица, това трябва да стане с тяхното съгласие, освен ако авторът може да оправдае действията от тяхно име без тяхно съгласие.

Член 3

Съобщенията трябва да се представят в писмен вид и да не бъдат анонимни. Комитетът няма да разглежда съобщения, които засягат държава - страна по конвенцията, която не е страна по този протокол.

Член 4

1. Комитетът няма да разглежда съобщения, ако не бъде доказано, че са били изчерпани всички вътрешноправни средства за защита, освен ако прилагането на тези средства е било необосновано забавено или няма да доведе до ефективна защита.

2. Комитетът счита за недопустимо всяко съобщение, когато:

а) по същество то е било разглеждано от комитета или когато то е било или се разглежда в рамките на друга процедура на международно разследване или решаване на спорове;

б) то е несъвместимо с разпоредбите на конвенцията;

в) то е явно необосновано или недостатъчно обосновано;

г) то представлява злоупотреба с правото на представяне на съобщение;

д) фактите, предмет на съобщението, са възникнали преди влизането в сила на този протокол за засегнатата държава страна, освен ако тези факти са продължили и след тази дата.

Член 5

1. По всяко време след получаването на съобщението и преди произнасяне по същество комитетът може да отправи до засегнатата държава страна за спешно разглеждане искане държавата страна да вземе необходимите временни мерки за предотвратяване на евентуална непоправима щета на жертвата или жертвите на твърдяното нарушение.

2. Когато упражнява правомощията си по алинея 1 от този член, комитетът не се произнася по допустимостта или по съществото на съобщението.

Член 6

1. Освен в случаите, когато комитетът счита съобщението за недопустимо без позоваване на засегнатата държава страна и при условие, че лицето или лицата са съгласни да бъде разкрита самоличността им пред тази държава страна, комитетът предоставя в конфиденциален порядък всяко съобщение, което му е представено в съответствие с този протокол, на вниманието на засегнатата държава страна.

2. В шестмесечен срок получаващата държава страна трябва да представи на комитета писмени обяснения или изявления, изясняващи случая, и мерките, предприети от държавата, ако има такива.

Член 7

1. Комитетът разглежда съобщенията, получени в съответствие с този протокол, като взема предвид цялата информация, която му е предоставена от или от името на лица или групи от лица и от засегнатата държава страна, ако тази информация е предоставена на заинтересованите страни.

2. Комитетът заседава при закрити врати, когато разглежда съобщения, получени в съответствие с този протокол.

3. След разглеждане на съобщението комитетът съобщава своите становища по него заедно с препоръките си, ако има такива, на заинтересуваните страни.

4. Държавата страна обсъжда надлежно становищата на комитета заедно с препоръките, ако има такива, и в срок от шест месеца представя на комитета писмен отговор, съдържащ информация за взетите мерки относно становищата и препоръките на комитета.

5. Комитетът може да покани държавата страна да представи допълнителна информация за мерките, взети от държавата страна в отговор на становищата и препоръките, ако има такива, включително, ако комитетът счита за целесъобразно, в следващите доклади на държавата страна по член 18 от конвенцията.

Член 8

1. Ако комитетът получи достоверна информация за тежки и системни нарушения от държава страна на права, провъзгласени в конвенцията, комитетът поканва тази държава страна да сътрудничи при проучването на информацията и да представи становище относно посочената информация.

2. Като вземе под внимание евентуалните становища на засегнатата държава страна, както и всяка достоверна информация, с която разполага, комитетът може да натовари един или повече от членовете си да проведат разследване и да докладват спешно пред комитета. Когато е оправдано и със съгласието на държавата страна, разследването може да включва и посещение на територията й.

3. След като проучи резултатите от такова разследване, комитетът ги предоставя на засегнатата държава страна заедно с коментари и препоръки.

4. Засегнатата държава страна в шестмесечен срок от получаване на резултатите, коментарите и препоръките на комитета представя своите становища на комитета.

5. Такова разследване се осъществява конфиденциално и като се търси съдействието на държавата страна по време на всички етапи на процедурата.

Член 9

1. Комитетът може да покани засегнатата държава страна да включи в доклада си по член 18 от конвенцията подробности за мерките, взети в отговор на разследване, проведено по член 8 от този протокол.

2. Комитетът може, ако се налага, след изтичане на шестмесечния срок по член 8, алинея 4 да покани засегнатата държава страна да го информира за мерките, взети в отговор на това разследване.

Член 10

1. Всяка държава страна може по време на подписване или ратификация на този протокол или присъединяването си към него да декларира, че не признава компетенцията на комитета по членове 8 и 9.

2. Всяка държава страна, която е направила декларация в съответствие с алинея 1 от този член, може по всяко време да оттегли тази декларация чрез уведомление до Генералния секретар.

Член 11

Всяка държава страна взема всички необходими мерки, за да осигури на лицата под нейна юрисдикция, които са подали съобщение до комитета съгласно този протокол, да не бъдат обект на лошо третиране или заплашване.

Член 12

Комитетът включва в годишния си доклад по член 21 от конвенцията обобщение на дейността си по този протокол.

Член 13

Всяка държава страна се ангажира да информира и популяризира конвенцията и този протокол и да улеснява достъпа до информация за становищата и препоръките на комитета, в частност по въпросите, засягащи тази държава страна.

Член 14

Комитетът създава свои процедурни правила, които ще спазва при изпълнение на функциите си, възложени му от този протокол.

Член 15

1. Този протокол е открит за подписване от всяка държава, която е подписала, ратифицирала или се е присъединила към конвенцията.

2. Този протокол подлежи на ратифициране от всяка държава, която е ратифицирала или се е присъединила към конвенцията.

Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

3. Този протокол е открит за присъединяване за всяка държава, която е ратифицирала или се е присъединила към конвенцията.

4. Присъединяването влиза в сила чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 16

1. Този протокол влиза в сила три месеца след датата на депозиране при Генералния секретар на Организацията на обединените нации на десетия ратификационен документ или документ за присъединяване.

2. По отношение на всяка държава, която ратифицира или се присъедини към този протокол след влизането му в сила, този протокол влиза в сила три месеца след датата на депозиране на нейния ратификационен документ или документ за присъединяване.

Член 17

Не се допускат резерви по този протокол.

Член 18

1. Всяка държава страна може да предложи изменение в този протокол и да го представи на Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Генералният секретар съобщава всички предложения за изменения на държавите страни с молба да го/я уведомят дали желаят свикването на конференция на държавите страни, за да разгледат и гласуват съответните предложения. В случай че най-малко една трета от държавите страни подкрепят нейното свикване, Генералният секретар свиква конференцията под егидата на Организацията на обединените нации. Всяко изменение, прието от мнозинството на държавите страни, които са присъствали и гласували на конференцията, се внася за одобрение от Общото събрание на Организацията на обединените нации.

2. Измененията влизат в сила след одобряването им от Общото събрание на Организацията на обединените нации и след като бъдат приети от две трети от държавите - страни по този протокол, в съответствие с техните конституционни процедури.

3. След влизане на измененията в сила те стават задължителни за тези държави страни, които са ги приели, като другите държави страни остават обвързани от разпоредбите на този протокол и на всички негови предишни изменения, които са приели.

Член 19

1. Всяка държава страна може да денонсира този протокол по всяко време чрез писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Денонсирането влиза в сила шест месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар.

2. Денонсирането няма да попречи на прилагането на разпоредбите на този протокол по отношение на съобщение, представено в съответствие с член 2, или на разследване, провеждано по член 8 преди влизането в сила на денонсирането.

Член 20

Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява всички държави за следното:

а) подписвания, ратификации и присъединявания по този протокол;

б) датата на влизането в сила на този протокол и всяко изменение съгласно член 18,

в) денонсирания съгласно член 19.

Член 21

1. Този протокол, чиито текстове на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език имат еднаква сила, се депозира в архива на Организацията на обединените нации.

2. Генералният секретар на Организацията на обединените нации предава заверени копия от този протокол на всички държави, посочени в член 25 на конвенцията.