УКАЗ № 14 ОТ 01.02.2010 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
УКАЗ № 14 ОТ 01.02.2010 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Обн. ДВ. бр.9 от 2 Февруари 2010г.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от ХLI Народно събрание на 20 януари 2010 г.
Издаден в София на 1 февруари 2010 г.
Подпечатан с държавния печат.
МОТИВИ
за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Народното събрание на 20 януари 2010 г.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Приетият на 20 януари 2010 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за пореден път внася изменения в нормативната уредба на изключително важна материя, която пряко засяга националната сигурност, отбраната и въоръжените сили на Република България.
В закона се съдържат редица правилни и обосновани законодателни решения, които аз подкрепям. Сред тях са усъвършенстването на правната уредба относно недопускането на конфликт на интереси, възстановяването на сухопътните войски, военновъздушните сили и военноморския флот като видове въоръжени сили. С измененията се подновява договорното начало при осъществяването на военната служба и се разширяват някои от гражданските права на военнослужещите, към което трябва да се стремим. Развива се и идеята за оптимизиране на интегрирания модел на ръководство на отбраната. Оценявам положително факта, че Българската армия е определена като национална военна институция.
Въпреки това намирам за спорни някои законодателни решения.
Не мога да се съглася с изменението на законовата уредба с § 28, което фактически води до отмяната на чл. 82, ал. 2 от действащия ЗОВСРБ. По същество става дума за това, че е премахната изричната разпоредба, която предвижда подчиненост на началника на отбраната на Президента на Републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ Въоръжените сили. Практически чрез това законодателно решение не се посочва субординацията и йерархическата зависимост на началника на отбраната спрямо държавния глава, когато той взема решения в областта на националната сигурност.
Искам да се отстранят съмненията, че се ограничават правомощията на Президента на Републиката, който и да е той, по отношение ръководството на Въоръжените сили. В Решение на Конституционния съд № 23 от 25.09.1998 г. по к.д. № 14 от 1998 г. ясно е посочено, че президентът е главнокомандващ Въоръжените сили в мирно и военно време. Бъдещата уредба трябва да гарантира достатъчно ясно ръководните функции на президента по отношение командването на Въоръжените сили и механизмите за тяхното осъществяване. Затова намирам за необходимо да се преразгледа § 28 от ЗИДЗОВСРБ.
При прилагането на сега действащия закон въпреки разпоредбите, гарантиращи социална осигуреност на военнослужещите, се породиха съмнения за порочни практики и за заобикаляне на законодателната уредба. Независимо от това смятам, че трябва да продължат усилията за постигането в бъдеще на по-добър социален статус на военнослужещите като важен елемент от мотивацията за професионалната им дейност.
Поради това намирам за необосновани и някои разпоредби от приетия закон, засягащи социалната осигуреност на военнослужещите.
На първо място, оспорвам предвиденото в закона изискване (§ 116, изменящ чл. 235 от действащия закон), с което се предвижда обезщетенията на военнослужещите да се изплащат при условия и ред, определени с акт на министъра на отбрана. Според мен не може да се предоставя на оперативната самостоятелност на министъра на отбраната да определя, вкл. и сроковете за изплащането на обезщетенията. Условията и сроковете следва да са установени в закона, за да се гарантират правната сигурност и законните интереси на военнослужещите, с които всеки може предварително да е запознат. В условията на криза се очаква военнослужещите да имат по-тежки проблеми при интегриране в обществото. Затова своевременното получаване на средствата за обезщетение е важно за тяхната адаптация и по-нататъшна трудова реализация.
На второ място, смятам за неприемливо отпадането на възможността военнослужещите да придобиват едно жилище от жилищния фонд на Министерството на отбраната през целия срок на службата при ясно определени условия. Съзнавам, че на този етап, при сегашното състояние на жилищния фонд на МО, това е трудно осъществимо, но в перспектива не бива да се изключва тази възможност. Министерството на отбраната не бива да бъде законово ограничавано, а насърчавано да провежда гъвкава политика по този въпрос. Не можем да мотивираме постъпването и оставането на военна служба, да разчитаме на нормалното попълнение на армията и изпълнението на нейните задачи, без да е гарантиран минимално социалният статус на военнослужещите, които продължително са работили в армията. Опасявам се, че отмяната на чл. 304 и свързаните с него разпоредби от ЗОВСРБ чрез § 129 от ЗИДЗОВСРБ и липсата на конкретна заместваща нормативна уредба ще демотивират сериозно сегашните военнослужещи и бъдещите попълнения на армията.
Уважаеми дами и господа народни представители,
На основание чл. 101, ал.1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като оспорвам § 28, § 116 и § 129.
