Държавен вестник, брой 2 от 8.I

Правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати (наричани по-нататък страни),

желаейки успешно взаимно сътрудничество в областта на културата и културното наследство на двете държави,

убедени, че такова споразумение ще допринесе за засилване на контактите между двете държави,

имайки предвид зачитането на основните човешки права и стремейки се да насърчат разбирателството, толерантността и приятелството между всички нации, расови и религиозни групи,

убедени, че всяка култура има свое достойнство и ценност, които трябва да се уважават и пазят, и че всички култури са част от общото наследство, принадлежащо на цялото човечество,

желаейки да се разшири опазването на културното наследство и да се предостави достъп до съкровищата на националната и световната култура без дискриминация,

считайки, че увреждането или заличаването на отделни паметници на културно наследство представлява тежка загуба за наследството на всички нации по света,

считайки, че опазването на културното наследство може да бъде ефективно само в рамките на тясно сътрудничество на двустранно и международно равнище,

отчитайки принципите на Заключителния акт от Хелзинската конференция за сигурност и сътрудничество в Европа и

желаейки да се набележат конкретни мерки с цел по-нататъшно утвърждаване на принципите и целите на Конвенцията от 1972 г. за опазване на световното културно и природно наследство,

се договориха за следното:

Член 1

Всяка една от страните трябва да предприема съответни мерки за опазване и съхраняване на културното наследство на всички народностни, религиозни или етнически групи (наричани по-нататък "групи"), които живеят или са живели на територията й, включително и жертвите на престъплението геноцид по време на Втората световна война.

Понятието "културно наследство" за целите на споразумението означава места за богослужение, обекти от историческо значение, паметници, гробища и мемориали на загинали, както и архивни и други автентични и документални материали, свързани с тях.

Член 2

Страните си сътрудничат при изготвянето на идентификационни списъци на определени обекти, попадащи в приложното поле на член 1, особено тези, които са застрашени от повреда и разрушаване. Всяка от страните може да публикува тези списъци.

Член 3

Всяка една от страните гарантира, че няма дискриминация, формална или фактическа, по отношение на културното наследство на която и да е от групите по чл. 1 или по отношение на гражданите на другата страна в обсега и прилагането на своите закони и разпоредби, отнасящи се до:

а) опазване и съхраняване на тяхното културно наследство;

б) правото на съдействие за опазването и съхраняването на тяхното културно наследство; и

в) достъпа на обществеността до него.

Член 4

В случаите, в които съответната група, посочена в чл. 1, не може сама да осигури надлежно опазване и съхраняване на своето културно наследство, всяка една от страните предприема специални мерки за осигуряване на нужното опазване и съхраняване на културното наследство на нейна територия и се обръща за сътрудничество към другата страна или към нейни граждани, когато е необходима помощ.

Член 5

Обектите на културно наследство, предмет на чл. 4, които имат особено значение, се определят в списъци с обекти на културното наследство. Тези списъци се обявяват публично и се предоставят на компетентните федерални, държавни и местни органи.

Обектите на културно наследство, определени по такъв начин, ще бъдат запазени, съхранени и обозначени по начина, определен във вътрешните нормативни актове на всяка от страните. Общественият достъп до него ще бъде осигурен.

Такива списъци с обекти на културно наследство се определят от комисията по чл. 6. Комисията може също по всяко време да определи имущества за включване в списъка.

Член 6

Създава се Съвместна комисия по културното наследство, която наблюдава дейностите по прилагането на списъците, посочени в член 2 и член 5, както и изпълнява други такива функции, делегирани от страните. Всяка една от страните определя не повече от трима членове на комисията, които могат да бъдат подпомагани от заместници и съветници. Решенията на комисията изискват съгласието на всички членове. Страните си сътрудничат при осигуряването на достъп на комисията до обекти на културно наследство и до информация, необходима за изпълнение на техните задължения.

Всяка страна чрез представителя си в Съвместната комисия по културното наследство (СККН), посочена в алинея 1, може да поиска да бъдат разработени подходящи специални мерки в съответствие с процедурите на СККН с цел опазване и съхранение на намиращо се на територията на другата страна културно наследство на групи, които не влизат в обхвата на член 1, в случаите, в които такова културно наследство е свързано с културното наследство в чужбина на граждани на страната молител и е налице необходимост от опазване и съхранение. Другата страна взема под внимание мерки в рамките на обхвата на своите закони и наредби в отговор на искането.

Министерството на културата на Република България е органът по изпълнение на това споразумение от българска страна. Комисията на Съединените щати за съхраняване на американското наследство зад граница е органът по изпълнение на това споразумение от американска страна. При промяна на органа по изпълнение всяка от страните може да уведоми по дипломатически път другата страна за това.

Член 7

Нищо в това споразумение няма да бъде тълкувано по начин, освобождаващ която и да е от страните от изпълнение на нейните задължения по Конвенцията от 1972 г. за опазване на световното културно и природно наследство или на което и да е друго споразумение за опазване на културно наследство.

Член 8

Това споразумение се изпълнява в съответствие със законите и наредбите на двете страни, както и с наличните фондове.

Член 9

Споровете, свързани с тълкуването или прилагането на това Споразумение, се отнасят до органите, посочени в алинея 3 на член 6.

Член 10

Това споразумение влиза в сила от получаването на нотите, с които страните се уведомяват взаимно, че са изпълнили правните си изисквания за влизането му в сила. То може да бъде изменяно чрез писмено споразумение между страните.

Член 11

Това споразумение остава в сила, докато една от страните не уведоми другата страна писмено по дипломатически път за намерението си да го прекрати. Действието на споразумението се прекратява след изтичане на 6-месечен срок от датата на получаване на уведомлението.

Подписано във Вашингтон на 5 декември 2002 г. в два еднообразни екземпляра, всеки от които на български и английски език, като и двата текста имат еднаква сила.