ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА КАТАР ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ (Ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 28 февруари 2008 г. - ДВ, бр. 28 от 2008 г. В
ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА КАТАР ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ
(Ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 28 февруари 2008 г. - ДВ, бр. 28 от 2008 г. В сила от 20 май 2008 г.)
Обн. ДВ. бр.97 от 8 Декември 2009г.
Правителството на Република България и правителството на Държавата Катар, наричани по-нататък "договарящи страни",
в желанието си да развиват икономическото сътрудничество между двете държави,
възнамерявайки да насърчават и създават благоприятни условия за инвестиции от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна на основата на взаимната изгода,
признавайки, че взаимното насърчаване и защита на тези инвестиции в съответствие с този договор ще стимулира инициативите в тази област,
се договориха за следното:
Определения
Член 1
За целите на този договор и освен ако не е предвидено друго, изброените думи и термини ще имат следното значение:
(1) Терминът "инвестиция" означава всякакъв вид вложение, установено или придобито, включително измененията във формата на такава инвестиция, в съответствие с националните закони на договарящата страна, на чиято територия е направена инвестицията, и включва по-специално, но не изключително:
a) движимо и недвижимо имущество, както и други вещни права, като ипотеки, залози и тежести;
b) акции, дялове, ценни книжа и всякакви други подобни форми на участие в дружество;
c) парични искове или искове за каквото и да е изпълнение съгласно договор, имащо икономическа стойност, свързана с инвестиция;
d) права на интелектуална собственост, както са определени в многостранните договори, сключени под егидата на Световната организация по интелектуална собственост, доколкото двете договарящи страни са страни по тях, включващи, но не ограничаващи се до авторски и сродните им права, патенти, търговски марки, търговски наименования, промишлен дизайн и права върху технологични процеси, права върху растителни видове, ноу-хау и гудуил;
e) права за извършване на стопански дейности, предвидени със закон, съгласно договор или административен акт на компетентен държавен орган, включително права за разработване, извличане или експлоатация на природни ресурси.
Всяка промяна във формата, в която са били направени инвестициите, няма да засяга техния характер на инвестиции, при условие че тази промяна не е в противоречие със законодателството на договарящата страна, на чиято територия е била извършена инвестицията.
(2) Понятието "приходи" означава сумите, получени от инвестиция или реинвестиции, и по-специално, но не изключително, включва печалба, лихва, доходи от капитал, дивиденти, хонорари и други такси.
(3) Понятието "инвеститор" означава:
a) физическо лице, което е гражданин нa едната договаряща страна в съответствие с нейното законодателство и което инвестира на територията на другата договаряща страна;
b) всяка компания, организация, дружество или друга форма на асоцииране, учредена или основана в съответствие със законодателството на едната договаряща страна и със седалище на територията на тази договаряща страна.
(4) Понятието "територия" означава:
a) по отношение на Държавата Катар: означава земите на Държавата Катар, вътрешните и териториалните води, включително морското дъно и подпочвените пластове, въздушното пространство над тях, изключителната икономическа зона и континенталния шелф, върху които Държавата Катар упражнява своя суверенитет и своите суверенни права, в съответствие с разпоредбите на международното право и вътрешните закони и разпоредби на Катар;
b) по отношение на Република България: означава територията под суверенитета на Република България, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху която Република България упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с националното си законодателство и международното право.
Насърчаване и защита на инвестициите
Член 2
(1) Всяка договаряща страна насърчава и създава благоприятни условия за инвеститорите на другата договаряща страна да инвестират на нейна територия и допуска такива инвестиции в съответствие със своите закони и разпоредби.
(2) В случай на реинвестиране на приходите от инвестиция тези реинвестиции и приходите от тях ще се ползват от същото третиране и защита както първоначалните инвестиции.
(3) Всяка договаряща страна предоставя в съответствие със своите закони и разпоредби всички необходими улеснения и разрешения за влизането, престоя и работата на нейната територия на граждани на другата договаряща страна и на ръководния състав, назначени от инвеститор на другата договаряща страна с цел да бъдат ангажирани в дейностите, свързани с неговата инвестиция, както и на членовете на техните семейства, съставляващи част от техните домакинства.
Третиране на инвестициите
Член 3
(1) Всяка договаряща страна предоставя на своя територия на инвестициите от инвеститори на другата договаряща страна третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на инвестициите на своите собствени инвеститори или на инвестициите на инвеститори от която и да е трета държава, което е по-благоприятно за инвеститора.
(2) Всяка договаряща страна предоставя на своя територия на инвеститори на другата договаряща страна третиране по отношение управлението, поддържането, използването, притежаването или разпореждането с тяхната инвестиция не по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори от която и да е трета държава, което е по-благоприятно за инвеститора.
(3) Клаузите, регламентирани с горните алинеи, няма да се тълкуват като задължаващи едната договаряща страна да допуска инвеститорите от другата договаряща страна да се ползват от всяко третиране или привилегия, произтичащи от:
a) членство във или присъединяване към съществуваща или бъдеща свободна търговска зона, митнически, икономически или валутен съюз, общ пазар или всяка друга форма на регионално и международно икономическо сътрудничество;
b) споразумения за избягване на двойното данъчно облагане или други договорености или въпроси, свързани с данъчното облагане.
(4) Всяка договаряща страна си запазва правото да прави в съответствие със своето законодателство изключения от националния режим, предоставен съгласно алинеи 1 и 2 на този член. Всяко ново изключение обаче ще се прилага само за инвестиции, направени след влизането в сила на това изключение.
(5) Ако разпоредбите на вътрешното законодателство на държавата на някоя от договарящите страни или задължения по силата на настоящи или бъдещи международни споразумения, прилагани между договарящите страни, или други международни договори, по които те са страни, съдържат разпоредби, било то общи или специални, предоставящи на инвестициите от инвеститори на другата договаряща страна третиране, по-благоприятно от предвиденото в този договор, такива разпоредби имат предимство пред този договор до степента, до която са по-благоприятни.
(6) Освен ако не е определено друго, предвиденото в член 3 третиране се прилага за целия договор.
Национализация или отчуждаване
Член 4
(1) Инвестициите на инвеститорите от едната договаряща страна няма да бъдат отчуждавани или национализирани или подлагани на мерки, чийто резултат е равен на отчуждаване или национализация (наричани тук "отчуждаване") на територията на другата договаряща страна, освен по силата на закон за особено важни държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, на недискриминационна основа и срещу незабавно, ефективно и адекватно обезщетение.
(2) Това обезщетение възлиза на пазарната стойност на отчуждената инвестиция непосредствено преди да бъде извършено отчуждаването или преди предстоящото отчуждаване да стане публично известно, което е настъпило по-рано, изплаща се без забавяне и включва годишна лихва, равняваща се на 12-месечен ЛИБОР, котиран за валутата, в която са направени инвестициите, до датата на плащането.
(3) Инвеститорът на едната договаряща страна, засегнат от отчуждаването, има право съгласно закона на държавата на договарящата страна, извършила отчуждаването, на незабавно разглеждане от компетентен съдебен или друг независим орган на тази договаряща страна на неговия случай и на оценката на неговите инвестиции в съответствие с принципите, изложени в този член.
(4) Когато договарящата страна отчуждава вложенията на дружество, което е регистрирано или учредено съгласно действащото право във всяка част на нейната територия и в която инвеститори на другата договаряща страна притежават част от нейните дялове, ще се прилагат разпоредбите на алинея (1) от този член до степента, необходима на инвеститорите на другата договаряща страна, които са собственици на тези дялове, да бъде осигурено справедливо и безпристрастно обезщетение по отношение тяхната инвестиция.
Обезщетение за загуби
Член 5
На инвеститорите на едната договаряща страна, чиито инвестиции претърпят загуби, дължащи се на война или друг въоръжен конфликт, революция, извънредно национално положение, бунт, метеж или размирици, възникнали на територията на другата договаряща страна, ще бъде предоставено третиране от последната договаряща страна по отношение на реституция или обезщетение или компенсация или друго уреждане не по-малко благоприятно от това, предоставено на собствените инвеститори или на инвеститори от трета държава, което е по-благоприятно за засегнатия инвеститор.
Преводи
Член 6
(1) Всяка договаряща страна гарантира на инвеститорите на другата договаряща страна в съответствие със своите закони и разпоредби свободния превод на суми, свързани с техните инвестиции, и по-специално, но не изключително:
a) капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържането или увеличаването на инвестиция;
b) приходи от инвестиция;
c) изплащането на всеки свързан с инвестиция заем, включително лихвите по него;
d) постъпления, получени от пълната или частичната ликвидация на инвестиция;
e) суми, необходими за плащането на разходите, възникващи при функционирането на инвестицията, като:
изплащане на заеми;
плащане на патенти или лицензионни такси;
плащане на други такси;
f) обезщетението, платимо в съответствие с членове 4 и 5;
g) възнагражденията и заплатите, получени от гражданите на другата договаряща страна за работа или услуги, извършени във връзка с инвестиции, направени на нейна територия в съответствие с нейните закони и разпоредби.
(2) Преводите, посочени в предходната алинея, се извършват без забавяне в свободно конвертируема валута по преобладаващия обменен курс в деня на превода на територията на договарящата страна, където е направена инвестицията.
(3) Разпоредбите на алинеи (1) и (2) на този член ще се прилагат без ущърб на мерките, приети от Европейския съюз.
Суброгация
Член 7
Ако едната договаряща страна или определена от нея агенция извърши плащания на някои от своите собствени инвеститори по силата на обезщетение, гаранция или договор за застраховка срещу инвестиция, извършена на територията на другата договаряща страна, първата договаряща страна или определената от нея агенция има в този случай пълни права на суброгиране по отношение на правата, действията и исковете до същата степен като нейния предшественик.
Разрешаване на спорове между едната договаряща страна и инвеститор на другата договаряща страна
Член 8
(1) Спор между инвеститор на едната договаряща страна и другата договаряща страна относно задълженията на последната съгласно този договор, във връзка с инвестиция на първия, се разрешават, доколкото е възможно, чрез преговори.
(2) Ако такива спорове не могат да бъдат разрешени в рамките на шест месеца от датата, на която някоя от страните по спора е поискала разрешаване чрез преговори, засегнатият инвеститор може да отнесе спора пред:
a) компетентния съд на договарящата страна, която е страна по спора; или
b) в случай на спор по отношение на членове 4, 5,6 и 7 от този договор засегнатият инвеститор може да избере вместо това да отнесе спора за разрешаване чрез арбитраж пред:
i) арбитражен съд ад-хок, установен съгласно Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по Международно търговско право (UNCITRAL); или
ii) Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, създаден по силата на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, подписана във Вашингтон на 18 март 1965 г. (ICSID), в случай че и двете договарящи страни са страни по конвенцията.
За тази цел всяка договаряща страна с настоящото декларира своето съгласие за посочения международен арбитраж.
Ако възникне спор и страните по спора решат да го отнесат пред съд или арбитраж, чрез отнасянето му към една от инстанциите, определени в алинея 2 на този член, те се отказват от правото си да се отнесат към другите.
(3) Решението е окончателно и задължително за двете страни по спора и ще се изпълнява в съответствие с вътрешното право на засегната договаряща страна.
Процедурата по признаване и изпълнение на приетото решение от националния съд или арбитраж се определя в съответствие с процесуалното право на договарящата страна, на чиято територия ще се изпълнява решението.
Разрешаване на спорове между договарящите страни
Член 9
(1) Спорове между договарящите страни относно тълкуването и прилагането на този договор се разрешават по дипломатически път и чрез преговори между договарящите страни.
(2) Ако спор между договарящите страни не може да бъде разрешен в рамките на шест месеца от започването на преговорите, по молба на някоя от договарящите страни и след писмено уведомление до другата договаряща страна той се отнася пред арбитражен съд.
(3) Такъв арбитражен съд се съставя за всеки отделен случай по следния начин:
В рамките на три месеца от получаването на молбата за арбитраж всяка договаряща страна назначава един член на съда. Тези двама членове след това избират гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи страни се назначава за председател на съда в рамките на два месеца от датата на назначаване на другите двама арбитри.
(4) Ако в рамките на периодите, определени в алинея (3) на този член, не бъдат направени необходимите назначения, всяка договаряща страна може при липса на друга договореност да покани президента на Международния съд в Хага да направи необходимите назначения. Ако президентът е гражданин на някоя от договарящите страни или по друг начин е възпрепятстван да изпълни посочената функция, вицепрезидентът ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако вицепрезидентът е гражданин на някоя от договарящите страни или ако той също е възпрепятстван да изпълни посочената функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.
(5) Председателят и членовете на съда трябва да бъдат граждани на държави, с които двете договарящи страни поддържат дипломатически отношения.
(6) Ако по което и да е време на процедурите съгласно алинеи (2), (3) и (4) на този член договарящите страни постигнат задоволително решение на спора, те ще оттеглят случая от арбитражния съд.
(7) Арбитражният съд взема решението си на базата на разпоредбите на този договор, както и на общоприетите принципи и правила на международното право. Арбитражният съд взема решението си с мнозинство на гласовете. Това решение е окончателно и задължително за договарящите страни. Съдът определя своя собствена процедура.
(8) Всяка договаряща страна поема разходите на своя собствен член на съда и за своето представяне в арбитражния процес. Разходите на председателя и останалите разходи се поемат поравно от договарящите страни.
Консултации
Член 10
Всяка договаряща страна може да предложи на другата договаряща страна да започнат консултации относно всички въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на този договор. Другата договаряща страна ще предприеме необходимите мерки за провеждането на тези консултации.
Прилагане на други правила
Член 11
(1) Освен ако не е предвидено нещо друго в този договор, всички инвестиции ще се ръководят от действащите закони на територията на договарящата страна, където е направена тази инвестиция.
(2) Независимо от алинея (1) на този член, нищо в този договор няма да пречи на договарящата страна домакин да предприема действия за защита на съществени интереси, свързани с нейната сигурност или на обществения ред или на нравствеността, засягаща обществения ред, или при обстоятелства с изключителна спешност в съответствие с нейните закони, прилагани на недискриминационна основа.
(3) Разпоредбите на този договор няма да възпрепятстват Република България да изпълнява задълженията си, произтичащи от членството й в Европейския съюз, и няма да възпрепятстват Държавата Катар да изпълнява задълженията си, произтичащи от членството й в Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив.
Прилагане на този договор
Член 12
Договорът се прилага за всички инвестиции, направени от инвеститор на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна, независимо дали са направени преди или след неговото влизане в сила, но няма да се прилага за спорове и искове, които вече са възникнали преди неговото влизане в сила.
Изменения
Член 13
Този договор може да бъде изменян и допълван по взаимно съгласие на договарящите страни. Такива изменения и допълнения се правят под формата на отделни протоколи, представляващи неразделна част от този договор, и влизат в сила в съответствие с разпоредбите на член 14 от този договор.
Влизане в сила и продължителност
Член 14
(1) Този договор влиза в сила от датата на получаването на последното писмено уведомление, потвърждаващо изпълнението на съответните вътрешни процедури, изискващи се за влизането в сила на договора.
(2) Този договор остава в сила за период от десет години и ще продължи да бъде в сила след това за последващи периоди от десет години, докато някоя от договарящите страни не уведоми писмено по дипломатически път поне една година предварително другата договаряща страна за намерението си да прекрати договора.
(3) По отношение на инвестициите, направени преди датата на прекратяване на този договор, разпоредбите на членове от 1 до 13 ще останат в сила за последващ период от десет години от датата на прекратяване на този договор.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това от техните правителства, подписаха този договор.
Изготвен в Доха на 8-ия ден от ноември 2007 г. в два екземпляра на български, арабски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различие при тълкуването предимство ще има текстът на английски език.