СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА КОНТАКТЕН ЦЕНТЪР ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ОРГАНИТЕ НА ГРАНИЧНАТА ОХРАНА, ПОЛИЦИЯТА, МИТНИЦИТЕ И СЛУЖБИТЕ ЗА АДМИНИСТРАТИВЕН К
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА КОНТАКТЕН ЦЕНТЪР ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ОРГАНИТЕ НА ГРАНИЧНАТА ОХРАНА, ПОЛИЦИЯТА, МИТНИЦИТЕ И СЛУЖБИТЕ ЗА АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ
(Утвърдено с Решение № 380 от 17 юни 2008 г. на Министерския съвет. В сила от 10 октомври 2009 г.)
Обн. ДВ. бр.83 от 20 Октомври 2009г.
Правителството на Република България и правителството на Република Гърция, наричани по-нататък в това споразумение "договарящи страни",
отчитайки целите, поставени от Договора за Европейския съюз (изменен с Договора от Ница от 26 февруари 2001 г.) и по-специално с членове 29 и 30,
отчитайки действащите двустранни споразумения, сключени между страните,
отчитайки Конвенцията за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации от 18 декември 1997 г., съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз (Конвенцията Неапол II),
водени от желанието да подобрят своето сътрудничество с оглед установяване на по-ефективна обща сигурност по своите сухопътни граници,
убедени, че едно тясно сътрудничество между договарящите страни е от голямо значение,
водени от желанието да подобрят информационния обмен между компетентните си служби,
вземайки предвид Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, подписана на 19 юни 1990 г., и текстовете за нейното прилагане и с оглед подобряване и задълбочаване на сътрудничеството между правоохранителните органи на своите страни, като полицията и митниците,
решени да се справят с нелегалната миграция и трансграничната престъпност и да установят сигурност и обществен ред чрез предотвратяване заплахите и главно чрез провеждане на ефективна борба с престъпността, особено в областта на престъпленията, свързани с наркотици, нелегалните престъпни миграционни мрежи и трафика на откраднати моторни превозни средства,
се договориха за следното:
Раздел I.
Общи положения
Член 1
(1) Договарящите страни създават съвместен Контактен център за обмен на информация и координация на дейностите за нуждите на своите органи за охрана на сухопътната граница, полицията, митниците и службите за административен контрол на чужденците.
(2) Съобразно разпоредбите в националното си законодателство компетентните органи на договарящите страни си взаимодействат при противодействието на трансграничната престъпност, както и при осигуряване на наблюдението и контрола по сухопътната граница на договарящите страни. Компетентните органи на договарящите страни осъществяват сътрудничество, взаимен и постоянен обмен на информация относно престъпления и нарушения на митническото, акцизното и миграционното законодателство, извършени по сухопътната граница на договарящите страни, както се предвижда в чл. 4 от споразумението.
Член 2
(1) Контактният център е разположен на територията на Република Гърция, Промахон.
(2) В Контактния център работят служители на компетентните национални органи на договарящите страни, които в реално време и непосредствено извършват анализ и си предават информация относно нарушения и престъпления, извършени по сухопътната граница на договарящите страни, както се предвижда в чл. 4 от споразумението.
Член 3
Компетентни органи за прилагане на това споразумение са:
1. За Република България:
Главна дирекция "Гранична полиция";
Национална служба "Полиция";
Дирекция "Миграция";
Национална агенция "Митници".
2. За Република Гърция:
Гръцката полиция;
Митническата служба.
Раздел II.
Форми и методи на сътрудничество
Член 4
(1) В съответствие с националното си законодателство компетентните органи на договарящите страни, посочени в чл. 3, си обменят информация чрез Контактния център относно:
а) нелегална миграция, контрабанда и трафик на хора;
б) незаконни дейности, свързани с организиране на канали за контрабанда и трафик на хора;
в) престъпления и нарушения, свързани с подправяне на документи за пътуване и документи за самоличност;
г) престъпления и нарушения, свързани с незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества, химически прекурсори, както и на огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни вещества, биологични и химически оръжия, отровни, ядрени и радиоактивни вещества;
д) контрабанда на цигари, пиратски и подправени продукти, произведения на изкуството, защитени видове и всякакви други престъпления и нарушения на митническите и акцизните разпоредби;
е) престъпления и нарушения, свързани с моторни превозни средства;
ж) нарушения на националните миграционни разпоредби.
(2) В съответствие с националното си законодателство компетентните органи на договарящите страни, посочени в чл. 3, координират чрез Контактния център следните задачи:
а) обмен на информация, свързана с оперативно-издирвателни дейности по наблюдение и контрол на сухопътната граница на договарящите страни;
б) обмен на информация, свързана с оперативно-издирвателни дейности по разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления и нарушения, извършени по сухопътната граница на договарящите страни;
в) обмен на информация, свързана с предаване и приемане на лица по реда на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Гърция относно обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, подписана в Атина на 15 декември 1995 г.;
г) сътрудничество при осъществяване на контролирани доставки;
д) изготвяне на общ анализ на риска по сухопътната граница на договарящите страни.
(3) Служителите в Контактния център не могат да участват пряко в провеждането на оперативни мероприятия или в извършването на граничен контрол на територията на другата договаряща страна.
Член 5
(1) Обменът на информация между компетентните национални органи на договарящите страни се извършва чрез Контактния център по стандарти и правила, установени от Съвместния комитет, както се предвижда в чл. 14 на споразумението.
(2) Запитването и отговорът трябва да бъдат в писмена форма или по факс съгласно утвърдени от Съвместния комитет бланки.
(3) Устно запитване се допуска в спешни случаи, като запитването и отговорът се отразяват накратко в специален дневник и се потвърждават писмено до 24 часа от получаването.
(4) Договарящата страна, която отправя запитването, посочва за какви цели е необходима информацията и дали същата ще се използва от други компетентни органи.
(5) Всички запитвания и отговори задължително се регистрират и архивират от служителите на Контактния център. Начинът на работа и съхранение на документите в Контактния център е в съответствие с действащите национални разпоредби, относими към съответните служби.
Член 6
Кореспонденцията при взаимодействието се осъществява на български, гръцки и английски език.
Раздел III.
Структура и организация на Контактния център
Член 7
Контактният център няма статут на самостоятелно структурно звено на службите на двете страни и няма ръководни функции.
Член 8
(1) Служителите на Контактния център са пряко подчинени на съответните регионални и централни структури на своята служба в съответствие с действащото им национално законодателство.
(2) Административното ръководство на Контактния център се осъществява от ръководителите на граничните служби на договарящите страни или от упълномощени от тях лица в съответствие с националното им законодателство.
Член 9
Всяка от страните определя равен брой служители от компетентните им национални органи, които да участват в работата на Контактния център.
Член 10
(1) Работното време на Контактния център се определя от Съвместния комитет по чл. 14 от споразумението.
(2) Договарящата страна, на чиято територия се намира Контактният център, предприема всички необходими мерки за сигурността на Контактния център.
Член 11
(1) Всяка от договарящите страни осигурява необходимото телекомуникационно и друго техническо оборудване (телефони, факс машини, компютри и други) за нуждите на своите служители.
(2) Обзавеждането на помещенията на Контактния център с необходимото офис оборудване се осигурява от договаряща страна - домакин.
(3) Разходите по използването на Контактния център се поемат поравно от договарящите страни. Всяка договаряща страна поема за своя сметка разходите за собствения персонал и материали.
Раздел IV.
Статут на служителите
Член 12
(1) Служителите, назначени да работят в Контактния център, носят униформено облекло и отличителни знаци на своята служба. Служителите се задължават да носят нагръден знак с имената си, удостоверяващ принадлежността им към Контактния център, изписани на български и гръцки език, и няма да носят оръжия.
(2) Служителите на Контактния център носят отговорност за причинените от тях вреди в съответствие с националното им законодателство.
(3) Всяка от договарящите страни упражнява административни и дисциплинарни правомощия само и единствено върху собствените си служители, осъществяващи дейност в Контактния център.
(4) Органите на договаряща страна - домакин, осигуряват на служителите на другата договаряща страна, назначени в Контактния център, същата защита и съдействие както за собствените служители. Наказателноправните разпоредби на договарящата страна - домакин, за защита на държавни служители и служебни действия се прилагат и по отношение на престъпни действия, извършени срещу служители на другата договаряща страна при или по повод изпълнение на служебните им задължения.
(5) Ръководителите на Контактния център си предоставят списък с имената на служителите, назначени в Контактния център.
Раздел V.
Защита на данните и информацията
Член 13
Взаимното предоставяне на лични данни между компетентните органи на договарящите страни се извършва при спазване на националното законодателство, определените от изпращащия орган условия и следните принципи, които намират приложение както при автоматизирана, така и при неавтоматизирана обработка на данни:
1. Предоставените данни не бива да се използват без одобрение на изпращащия орган за други цели освен за целите, за които са предоставени.
2. Предоставените данни се унищожават, респективно - коригират, когато:
а) се установи неверността на данните, или
б) изпращащият компетентен орган уведоми, че данните са събрани или предоставени в противоречие на закона, или
в) данните не са необходими повече за изпълнение на задачата, за която са били предоставени, освен ако е налице изрично разрешение предоставените данни да се използват и за други цели.
3. По молба на изпращащия компетентен орган компетентният орган на договарящата страна, който е получил данните, предоставя информация за тяхното използване.
4. Компетентният орган, който предоставя данните, гарантира верността, необходимостта и актуалността на изпратените данни. Ако се окаже, че са предоставени неверни или неточни данни или данни, които не е трябвало да бъдат предоставяни, или правомерно предоставени данни съгласно законите на държавата на изпращащия или получаващия орган трябва да се унищожат на по-късен етап, органът, който ги получава или изпраща, бива незабавно информиран, за да унищожи или нанесе от своя страна съответните корекции съгласно т. 2.
5. Компетентният орган, който получава данните, е длъжен ефикасно да защити получените данни от нерегламентиран достъп, промени и разпространение.
6. В случай на нерегламентиран достъп или разпространение на предоставените данни компетентният орган на получаващата договаряща страна уведомява незабавно органа, предоставил данните, за обстоятелствата, при които е настъпил нерегламентираният достъп или разпространение, както и за предприетите мерки за предотвратяване на подобни ситуации в бъдеще.
7. Органът, който предоставя, и органът, който получава данните, се задължават да водят на отчет предаването, получаването, коригирането или унищожаването на данните.
8. При предоставянето на данните компетентният орган, който предоставя данните, информира в съответствие с националното си законодателство за срока за унищожаване на предоставените данни.
9. Лицето, за което трябва да бъдат или вече са били предоставени данни, получава по негова писмена молба информация за предоставените данни и за целта, за която ще бъдат използвани, при условие че това е допустимо съгласно националното законодателство на държавите на договарящите страни. Ако засегнатото лице подаде молба за достъп, коригиране или унищожаване на тези данни, получаващият орган взема своето решение в съответствие със становището на предоставящия орган, като това становище трябва да е съобразено с приложимото национално законодателство.
10. Компетентният орган, до който е подадена молба за предоставяне на информация от гражданин на другата договаряща страна, е длъжен незабавно да информира за това компетентния орган на другата договаряща страна, преди да предостави такава информация.
11. Данни могат да бъдат предоставени на трета страна само с писменото съгласие на договарящата страна, която ги е предоставила.
12. Предоставянето на данни може да бъде отказано, ако това ще застраши националната сигурност или обществения ред.
13. Договарящите страни предприемат всички необходими мерки в съответствие с националното си законодателство за недопускане причиняването на вреди на трети лица във връзка с изпращането, получаването и използването на данни, както и за отстраняване на причините, довели до евентуални неблагоприятни последици от тази дейност.
Раздел VI.
Съвместен комитет
Член 14
(1) Договарящите страни създават Съвместен комитет, който се състои от по четирима представители на компетентните органи във всяка от договарящите страни и се събира два пъти в годината в сградата на Контактния център.
(2) Комитетът приема свои вътрешни правила.
(3) Комитетът следи за прилагането на споразумението, установява мерките, необходими за изпълнението му, и предлага протоколи за изпълнение, насочени към точно определени мерки, свързани с прилагането и изпълнението на това споразумение. Подобни протоколи за изпълнение се одобряват от компетентните органи на договарящите страни в съответствие с националното им законодателство.
Раздел VII.
Заключителни разпоредби
Член 15
(1) Това споразумение не засяга правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от други международни договори, по които те са страни.
(2) Всички различия в тълкуването или прилагането на това споразумение се решават чрез консултации между договарящите страни.
Член 16
Всяка от договарящите страни може временно, изцяло или частично да откаже съдействие, ако прецени, че ще се застраши националната й сигурност или други важни обществени интереси или ако това противоречи на националното й законодателство. Другата договаряща страна се уведомява своевременно в писмена форма, като се посочват мотивите, които обуславят отказа.
Член 17
(1) Това споразумение влиза в сила след изтичане на 30 дни от датата на получаване на последното писмено уведомление, с което договарящите страни взаимно се уведомяват за изпълнението на вътрешноправните процедури, необходими за влизането му в сила.
(2) Това споразумение може да бъде изменяно или допълвано по взаимно писмено съгласие на договарящите страни. Измененията и допълненията влизат в сила по реда на ал. 1.
(3) Това споразумение може да бъде денонсирано от всяка от договарящите страни. В такъв случай споразумението престава да действа 6 месеца след датата на уведомлението.
Член 18
Това споразумение се сключва за срок 5 години и автоматически се подновява за следващи периоди по 5 години, ако нито една от договарящите страни 6 месеца преди изтичане на срока на действие на това споразумение не уведоми другата договаряща страна за намерението си да прекрати неговото действие.
Подписано в София на 29 април 2008 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български, гръцки и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването на разпоредбите на това споразумение предимство има текстът на английски език.