Държавен вестник, брой 44 от 12.VI

Правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко, наричани по-нататък "страните",

в съответствие с международните договорености, по които двете държави са страни, и съответните техни национални законодателства,

водени от желанието да развиват и укрепват приятелските връзки и сътрудничеството между двете държави,

загрижени от разпространението на организираната престъпност и нерегламентираната миграция,

убедени в значението на международното сътрудничество като ефикасен инструмент за превенция и противодействие на престъпността,

водени от принципите на реципрочност и взаимно сътрудничество,

се споразумяха за следното:

Области и форма на сътрудничеството

Член 1

1. Страните си сътрудничат чрез техните компетентни органи с цел предотвратяване на заплахи за обществения ред и сигурност, както и за превенция и противодействие на престъпления.

2. Сътрудничеството обхваща в частност борбата срещу:

1) тероризма;

2) организираната престъпност;

3) трафика на наркотични вещества и химически прекурсори;

4) нерегламентираната миграция и трафика на хора;

5) незаконното производство и трафик на оръжия, боеприпаси, взривни вещества, ядрени, радиоактивни или химически вещества;

6) кражбата, трафика и укриването на произведения на изкуството и на културни и антични ценности;

7) фалшифицирането на пари и прокарването в обращение на подправени парични знаци и други разплащателни средства;

8) изпирането на пари;

9) финансирането на тероризма;

10) кражбата и незаконния трафик на моторни превозни средства;

11) престъпленията в киберпространството;

12) посегателствата срещу интелектуалната и художествената собственост;

13) посегателствата срещу собствеността.

3. По взаимно съгласие страните разширяват своето сътрудничество в други области от взаимен интерес.

Форми на сътрудничество

Член 2

1. Сътрудничеството между компетентните органи на страните обхваща:

1) обмена на информация относно обстоятелства, узнаването на които може да допринесе за предотвратяване на нарушения на обществения ред, за сигурността на държавата и за борбата с престъпността, особено относно използваните начини на действие (modus operandi), превенцията и разкриването на престъпни деяния;

2) обмен на опит относно техниките и средствата за превенция и противодействие на престъпността;

3) обмен на опит в определени области на борбата с организираната престъпност, по-специално чрез провеждане на експертни срещи;

4) в случай на нужда извършване на съответните им територии чрез компетентните органи на страните на операции на място, за които те имат пряк интерес, за предотвратяване на заплахи за обществения ред и за сигурността на държавата, както и за противодействие на престъпни деяния, включително контролирани доставки;

5) взаимно подпомагане при издирването, локализирането и идентифицирането на лица.

2. Компетентните органи на страните си оказват оперативно съдействие, когато изрична молба е отправена от молещата страна към замолената страна.

3. Компетентният орган на всяка от страните предоставя информация по ал. 1, т. 1, 2 и 3 на компетентния орган на другата страна, дори и без да е отправена молба, ако тази информация би била от интерес за другата страна за предотвратяване на заплахи за обществения ред и сигурност, както и за превенцията и противодействието на престъпни деяния. Страните си сътрудничат особено когато на територията на едната от тях се подготвя или е извършено престъпно деяние от такова естество и има сериозни основания да се счита, че това би имало някакви последици за другата страна.

4. Информациите и съответните документи в тяхна подкрепа, получени съгласно този член от молещата страна, не могат да бъдат предоставяни на трета страна без предварителното писмено съгласие на замолената страна, която ги е предоставила.

Отказване на съдействие

Член 3

1. Замолената страна има право да откаже изцяло или частично молбата за помощ или сътрудничество, ако прецени, че тази молба би накърнила нейния национален суверенитет, сигурността й, основните й интереси или националното й законодателство.

2. В случай че замолената страна откаже молба за съдействие и сътрудничество, тя уведомява молещата страна за причините за този отказ.

Компетентни органи

Член 4

Компетентни органи за изпълнение на това споразумение са:

- За правителството на Република България:

министърът на вътрешните работи и упълномощени от него лица.

- За правителството на Кралство Мароко:

министърът на вътрешните работи и упълномощени от него звена, между които Бюрото Интерпол или други офицери за връзка, акредитирани от едната или от другата страна.

Защита на личните данни

Член 5

Компетентните органи на страните взаимно си предоставят лични данни при следните условия:

1. Предоставените данни се използват само за целите, за които са предоставени.

2. По молба на изпращащия орган институцията, получила данните, информира за тяхното използване.

3. Изпращащият компетентен орган гарантира верността и актуалността на предоставените данни. Ако се окаже, че предоставените данни са неверни или такива, които не е следвало да бъдат предоставени съгласно законодателството на изпращащия орган, органът, който ги получава, бива незабавно информиран, за да унищожи или нанесе съответните корекции съгласно т. 4.

4. Предоставените данни или се унищожават, или се коригират, когато:

1) се установи тяхната неверност, или

2) изпращащият компетентен орган уведоми, че данните са събрани или предоставени в противоречие на закона, или

3) данните не са необходими повече за изпълнение на задачата, за която са били предоставени, освен ако е налице изрично разрешение данните да се използват за други цели.

5. Ако органът, който получава данните, има основание да смята, че предоставените данни са неверни или трябва да бъдат унищожени, той незабавно уведомява за това изпращащия орган.

6. Органът, който получава данните, е длъжен ефикасно да защитава получените данни от всякакво унищожаване, неправомерен достъп, промени или разпространение.

7. При предаване на данни изпращащият орган и органът получател съставят протокол, регистрират предаването и получаването и водят на отчет всички последващи действия по отношение на тези данни.

Защита на класифицираната информация

Член 6

Страните обменят класифицирана информация след сключване на отделно споразумение за взаимен обмен и защита на класифицираната информация между двете държави.

Консултации

Член 7

Компетентните органи на страните могат при необходимост да провеждат консултации, за да обсъждат мерки по изпълнението на това споразумение.

Отношение към други международни договори

Член 8

Разпоредбите на това споразумение не засягат правата и задълженията, произтичащи от други международни договори, по които страните са страни.

Решаване на спорове

Член 9

1. Споровете относно тълкуването и прилагането на това споразумение се уреждат чрез директни преговори между компетентните органи на страните.

2. Ако в хода на преговорите съгласно ал. 1 не се постигне съгласие, въпросът се решава по дипломатически път.

Влизане в сила и прекратяване

Член 10

1. Това споразумение се сключва за неопределен срок и влиза в сила от датата на подписването му.

2. Всяка от страните може да прекрати едностранно това споразумение чрез писмено уведомление, отправено до другата страна по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила три месеца след получаване на уведомлението.

Подписано в София на 12 март 2009 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, арабски и френски език, като при спор меродавен е текстът на френски език.