Държавен вестник, брой 32 от 28.IV

Член 1

(1) Всяка договаряща страна приема по молба на другата договаряща страна без формалности, различни от предвидените в това споразумение, лицето, което на територията на молещата договаряща страна не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане или пребиваване на територията на молещата договаряща страна, когато бъде доказано или съществува основателно предположение, че това лице притежава гражданството на молената договаряща страна.

(2) Гражданството се доказва или може да бъде основателно предположено на базата на всеки един документ, изброен в чл. 2 от протокола за прилагане, сключен между съответните министерства на двете договарящи страни, наричан по-нататък "протокол за прилагане", съгласно чл. 17 от споразумението.

(3) Молещата договаряща страна приема отново обратно това лице по ал. 1 при същите условия, ако при проверка се установи, че в момента на излизането от територията на молещата договаряща страна не е притежавало гражданството на молената договаряща страна.

Член 2

(1) Ако гражданството на лицето е основателно предположено въз основа на документите, посочени в чл. 2, ал. 2 от протокола за прилагане, дипломатическата мисия или консулството на молената договаряща страна по искане на молещата договаряща страна издава незабавно документ за пътуване за целите на обратното приемане.

(2) Ако предоставените документи, които дават основателно предположение за гражданството, се оспорят или ако няма такива документи, дипломатическата мисия или консулството на молената договаряща страна на територията на молещата назначава изслушване на лицето в срок от 3 работни дни след датата на получаване на искането. Изслушването се организира от молещата договаряща страна в консултация с дипломатическата мисия или консулството на молената договаряща страна. Когато е необходимо, могат да бъдат назначавани експерти, които да проверят гражданството.

(3) Ако в резултат на изслушването може да бъде установено, че лицето притежава гражданството на молената договаряща страна, дипломатическата мисия или консулството издава незабавно пътен документ най-късно до 4 работни дни след изслушването.

Член 3

(1) Информацията, която трябва да се съдържа в писменото искане за обратно приемане, е уредена в протокола за прилагане.

(2) Разходите по транспорта на лицето до летището на молената договаряща страна са за сметка на молещата договаряща страна.

Член 4

(1) Всяка договаряща страна по искане на другата договаряща страна и без други формалности освен предвидените в споразумението приема обратно граждани на трети страни или лица без гражданство, които не отговарят или вече не отговарят на изискванията за влизане или пребиваване, приложими на територията на молещата договаряща страна, ако е доказано или може да бъде основателно предположено, че са влезли на територията на молещата договаряща страна директно от молената договаряща страна след престой, пребиваване или преминаване през територията на молената договаряща страна. За целите на това споразумение "директно влизане" означава, че влизането на територията на молещата договаряща страна е станало в рамките на 3 дни след заминаването от територията на молената договаряща страна.

(2) Алинея 1 е приложима, ако влизането на граждани от трети страни или лица без гражданство на територията на молената договаряща страна или техният престой там може да бъде доказан или основателно предположен, по-специално на базата на всеки един от валидните документи или доказателство, предвидени в чл. 5 от протокола за прилагане.

(3) Всяка договаряща страна по искане на другата договаряща страна приема обратно без формалности граждани на трети страни или лица без гражданство, които не отговарят или вече не отговарят на изискванията за влизане или престой, приложими на територията на молещата договаряща страна, ако притежават валидна виза или разрешение за постоянно пребиваване от всякакъв вид, издадени от компетентните органи на молената договаряща страна.

(4) Молещата договаряща страна приема обратно на своя територия граждани на трети страни или лица без гражданство, когато последващи проверки на обратното им приемане на територията на молената договаряща страна установи, че те не са отговаряли на условията, предвидени в този член, в момента на тяхното заминаване от територията на молещата договаряща страна.

Член 5

Задължението за обратно приемане в съответствие с чл. 4 не се прилага по отношение на граждани от трети държави или лица без гражданство:

а) на които е издадена виза, различна от транзитна виза, виза за летищен транзит или разрешение за постоянно пребиваване от всякакъв вид от молещата договаряща страна, освен ако молената договаряща страна не е издала валидна виза или разрешение за пребиваване за по-дълъг период;

б) чието обратно приемане не е поискано от молещата договаряща страна в рамките на 12 месеца от датата, от която е станал известен фактът за техния нелегален престой на нейна територия, или освен ако не притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на молената договаряща страна;

в) с признат статут на бежанец от молещата договаряща страна съгласно Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. за Статута на бежанците, изменен с Протокола от Ню Йорк от 31 януари 1967 г., или за лица без гражданство в съответствие с Конвенцията от Ню Йорк за Статута на лицата без гражданство от 28 септември 1954 г.;

г) от съседна трета страна, на която молещата договаряща страна може да ги върне, в съответствие с условията, посочени в двустранни споразумения за обратно приемане;

д) които са изведени от молената договаряща страна в тяхната страна по произход или в трета страна, освен ако не са влезли на територията на молещата договаряща страна след престой на територията на молената договаряща страна, последващ извеждането;

е) които притежават транзитна виза, валидна за територията на молената договаряща страна.

Член 6

(1) Съдържанието на искането за обратно приемане е уредено в протокола за прилагане.

(2) Разходите по транспорт на граждани на трети страни или лица без гражданство до летището на молената договаряща страна се поемат от молещата договаряща страна.

Член 7

(1) Всяка договаряща страна по искане на другата договаряща страна разрешава транзит през своята територия на граждани на трети страни или лица без гражданство, които подлежат на извеждане или им е било отказано влизане от компетентните органи на молещата договаряща страна. Транзитът се осъществява по въздух.

(2) Молещата договаряща страна поема пълна отговорност за целия транзит на граждани на трети страни или лица без гражданство до страната крайна цел и приема обратно тези лица, ако по някаква причина пътуването не може да бъде продължено.

(3) Молещата договаряща страна трябва да информира молената дали транизитираните лица следва да бъдат придружавани от ескортиращи служители. Молената договаряща страна може:

а) да осигури сама ескорт;

б) да осигури ескорт в сътрудничество с компетентен орган от молещата договаряща страна;

в) упълномощава компетентен орган от молещата договаряща страна да осигури ескорт на нейната територия.

Член 8

Исканията за разрешение за транзитно преминаване за целите на извеждането или в случаите на отказано влизане директно се предават между компетентните органи на договарящите страни в съответствие с условията на протокола за прилагане.

Член 9

(1) Ако транзитът се осъществява под полицейски ескорт, ескортиращите служители от молещата договаряща страна следва да бъдат в цивилни дрехи, невъоръжени и снабдени с разрешение за транзит.

(2) По време на транзита ескортиращите служители са отговорни за наблюдението на гражданите на трети страни или лицата без гражданство и осигуряват качването им на самолета. Те се подпомагат от компетентните органи на молената договаряща страна и са на тяхно подчинение.

(3) Ако е необходимо, молената договаряща страна може да поеме отговорността за наблюдението на граждани на трети страни или лица без гражданство, както и качването им на самолета.

(4) Молещата договаряща страна трябва да предприеме всички необходими стъпки за осигуряването на транзита на гражданите на трети страни и лицата без гражданство до летището на молената договаряща страна, колкото е възможно по-бързо.

(5) Договарящите страни обменят всяка информация на тяхно разположение по отношение на инциденти, свързани с транзита на граждани на трети страни или лица без гражданство.

Член 10

Ако по време на транзита на лицето, подлежащо на извеждане или на което му е отказан достъп, е отказано качване на самолета или ако по някакви причини качването е невъзможно, молещата договаряща страна веднага или в рамките на 24 часа от пристигането на летището приема обратно тези лица.

Член 11

Ескортиращите служители на молещата договаряща страна, които на базата на това споразумение извършват транзита на територията на молената договаряща страна, трябва във всеки момент от транзита да бъдат в състояние да докажат своята самоличност, естеството на тяхната мисия и официалната си длъжност, показвайки разрешението за транзит, издадено от компетентен орган на молената договаряща страна.

Член 12

(1) Исканията за разрешение за транзит за целите на извеждането или в случаите на отказано влизане могат да бъдат отказани:

а) ако в страната, крайна цел на прехвърлянето на граждани на трети страни или лица без гражданство, има риск от преследване по расови, религиозни, национални причини, принадлежност към определена социална група или политически убеждения;

б) ако в страната, крайна цел на прехвърлянето на граждани на трети страни или лица без гражданство, съществува риск за лицето да бъде обект на наказателно преследване или санкции;

в) по причини за опазване на националната сигурност, обществения ред или други национални интереси на молената договаряща страна.

(2) Гражданин на трета страна или лице без гражданство, подлежащи на транзит, може да бъдат върнати на молещата договаряща страна при последващо установяване на обстоятелствата по ал. 1.

Член 13

(1) Информацията, която следва да се съдържа в писменото искане за транзит, се намира в протокола за прилагане.

(2) Разходите по транзита до границата на страната крайна цел, както и разходите от възможно връщане се поемат от молещата договаряща страна.

Член 14

(1) Лични данни, предадени във връзка с обратното приемане на лица, могат да се отнасят само до следното:

а) особености на лицето, което подлежи на обратното приемане (собствено име, предишни имена, прякори или псевдоними, майчино име, бащино име, дата и място на раждане, пол, настояща и предишна националност);

б) лична карта или паспорт;

в) други подробности, които са необходими за идентифицирането на лицето, което подлежи на обратното приемане, както и

г) маршрут и престои по време на пътя.

(2) Личните данни могат да бъдат обработвани единствено от компетентните органи, отговорни за прилагането на споразумението, и изключително за целите, посочени в споразумението. Договарящата се страна, която предава данните, трябва да осигури тяхното правилно използване само за необходимите за предаването цели, като не се надхвърлят изискванията на целите, за които се предават данните. Ако предадените данни са неправилни или ако предаването им е било противоправно, договарящата страна, която ги е получила, трябва да бъде незабавно уведомена. Тя трябва или да коригира, или да унищожи съответните данни. Предаващата данните страна трябва да даде своето писмено съгласие, преди данните да могат да бъдат предавани допълнително на други органи. Предаваните лични данни се съхраняват толкова дълго, колкото е необходимо за целите, за които са предадени.

(3) Договарящите се страни са задължени ефективно да защитават личните данни от изтриване, неразрешени достъп, промяна или разпространяване.

(4) При предоставяне на данни договарящите страни регистрират предаването и получаването на такива данни и отбелязват всяка допълнителна дейност, свързана с тези данни.

(5) Всяка договаряща страна уведомява при молба другата договаряща страна за използването на данните и за постигнатите вследствие на това резултати.

(6) Националното законодателство в областта на защита на личните данни на всяка договаряща страна остава приложимо при обработката на лични данни и правата на субектите.

Член 15

(1) Молената договаряща страна отговаря незабавно на искането за обратно приемане по отношение на свои граждани и в рамките на максимум 7 работни дни от датата на получаване на искането. Този срок може да бъде удължен до 10 работни дни в случаите, посочени в чл. 2, ал. 2 от това споразумение. Причината за отказ следва да бъде в писмена форма.

(2) Гражданин на молената договаряща страна, подлежащ на искане за обратно приемане, може да не бъде предаден, докато искането за обратно приемане не се одобри от компетентните органи на молената договаряща страна и компетентните органи на молещата договаряща страна не бъдат уведомени за това. Като правило одобрението на обратното приемане е валидно за срок 30 календарни дни. Този срок може да бъде удължен толкова дълго, колкото е необходимо за преодоляване на правни и практически пречки.

(3) Молената договаряща страна отговаря незабавно на искането за обратно приемане на гражданин на трета страна или лице без гражданство в рамките на максимум 15 работни дни от датата на получаване на искането. Причината за отказ следва да бъде в писмена форма.

(4) Гражданин на трета страна или лице без гражданство, подлежащ на искане за обратно приемане, може да не бъде предаден, докато искането за обратно приемане не се одобри от компетентните органи на молената договаряща страна и компетентните органи на молещата договаряща страна не бъдат уведомени за това. Като правило одобрението на обратното приемане е валидно за срок от 30 календарни дни. Този срок може да бъде удължен толкова дълго, колкото е необходимо за преодоляване на правни и практически пречки.

(5) Компетентният орган на молещата договаряща страна уведомява компетентния орган на молената договаряща страна за пристигането на лицето, подлежащо на обратно приемане, поне 3 работни дни предварително.

(6) Искането за транзит трябва да бъде предоставено от компетентния орган на молещата договаряща страна през работни дни поне 48 часа преди транзита или в случаите, когато транзитът се осъществява в почивни дни или официални празници, трябва да бъде предоставено 72 часа по-рано чрез защитени комуникационни средства, по-специално чрез факс.

(7) Компетентният орган на молената договаряща страна отговаря незабавно и в рамките на максимум 48 часа през работни дни или на следващия работен ден, ако искането за транзит е отправено през почивните дни или по-време на официален празник.

(8) Всички разходи на молената договаряща страна, свързани с прилагането на това споразумение, в случай че са предизвикани от молещата договаряща страна, трябва да бъдат възстановени в рамките на 30 дни след получаване на фактурата.

Член 16

Всяко искане за обратно приемане или за транзит следва да бъде отправено директно до компетентния орган чрез защитени комуникационни средства, по-специално чрез факс.

Член 17

Министерството на вътрешните работи на Република България и Федералният департамент "Правосъдие и полиция" на Конфедерация Швейцария сключват протокол за прилагане, който влиза в сила едновременно със споразумението и в който се определят летищата за обратно приемане и транзит, както и компетентните органи, отговорни за прилагането на това споразумение.

Член 18

(1) Компетентните органи на договарящите страни си сътрудничат и провеждат консултации при прилагането на това споразумение.

(2) Всяка договаряща страна може да изиска свикване на среща на експерти от двете договарящи страни, които да изясняват въпроси, свързани с прилагането на това споразумение.

(3) Договарящите страни уреждат по дипломатически път затруднения, свързани с прилагането на това споразумение.

Член 19

Това споразумение не засяга задълженията на договарящите страни, произтичащи от други двустранни или многостранни международни споразумения, по които договарящите страни са обвързани, и по-специално:

а) Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. относно статута на бежанците, изменена с Протокола от Ню Йорк от 31 януари 1967 г.;

б) Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи (Рим, 4 ноември 1950 г.);

в) международни споразумения за правна помощ и екстрадиция;

г) споразумения между ЕО и Конфедерация Швейцария относно критериите и механизмите за установяване на страната, отговорна за проучване на искането за убежище, депозирани в държава членка или Швейцария, след влизането му в сила и прилагането.

Член 20

(1) Споразумението се сключва за неопределен срок.

(2) Това споразумение влиза в сила на 30-ия ден след датата на последната нотификация, чрез която договарящите страни се уведомяват взаимно за изпълнението на националните изисквания, необходими за влизането в сила на това споразумение.

(3) Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица и Протокола за прилагане на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, подписани в София на 18 юли 1994 г., прекратява действието си от датата на влизане в сила на това споразумение.

(4) Всяка договаряща страна може да спре по важни причини, изцяло или частично, действието на това споразумение посредством уведомление в писмен вид до другата договаряща страна. Спирането на прилагането на споразумението влиза в сила от датата на получаване на уведомлението от другата договаряща страна. Договарящите страни се уведомяват взаимно за по-нататъшното прилагане на това споразумение по дипломатически път.

(5) Всяка договаряща страна може да предложи изменения на споразумението или протокола за прилагане. Те влизат в сила съгласно разпоредбите на ал. 2.

(6) Всяка договаряща страна може да денонсира споразумението писмено по дипломатически път. Споразумението престава да се прилага на 90-ия ден след получаването на нотата за денонсиране от другата договаряща страна.

Подписано в София на 21 ноември 2008 г. в два оригинални екземпляра на български, немски и английски език. В случаи на различия при тълкуването на споразуменията предимство има английският вариант.