Държавен вестник, брой 32 от 28.IV

Министерството на вътрешните работи на Република България и Федералният департамент "Правосъдие и полиция" на Конфедерация Швейцария постигнаха съгласие Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (наричано по-нататък "споразумението") да се прилага, както следва:

Член 1

Информация, която следва да се съдържа в искането за обратно приемане на гражданин на договаряща страна (чл. 1 (2) от споразумението)

(1) Всяко искане за обратно приемане на гражданин на договаряща страна, което е предоставено в изпълнение на чл. 1 от споразумението, следва да съдържа следната информация:

а) лични данни на засегнатото лице;

б) данни, съдържащи се в документите, изброени в чл. 2 от протокола за прилагане, които представляват средства за доказване или основателно предположение за установяване на гражданство.

(2) Формата на искането за обратно приемане следва да отговаря на образеца, установен в Анекс 1 към този протокол за прилагане.

(3) Ако лицето, подлежащо на обратно приемане, се нуждае от медицинска помощ, молещата договаряща страна я осигурява, ако това е от интерес на засегнатото лице, информация относно нуждата от специално лечение, като медицинска или друга помощ, наблюдение или медицински транспорт (линейка).

Член 2

Документи, с които се доказва или основателно предполага гражданството на лицето към една от договарящите страни (чл. 1 (2) от споразумението)

(1) Гражданството на засегнатото лице може да бъде доказано чрез следните документи:

За Република България:

а) паспорт;

б) лична карта.

За Конфедерация Швейцария:

а) паспорт;

б) лична карта.

(2) Гражданството на засегнатото лице може да бъде основателно предположено на базата на един от следните документи:

а) всеки от документите, изброени в предходната алинея, чиято валидност е изтекла;

б) документ, издаден от компетентните органи на молената договаряща страна, на базата на който самоличността на засегнатото лице може да бъде установена (свидетелство за правоуправление, моряшка книжка, военна книжка или друг документ, издаден от военни органи, и други);

в) семеен архив, удостоверяващ мястото на произход в Швейцария;

г) консулски регистрационен сертификат или част от регистрационен архив;

д) копие на един от горепосочените документи;

е) информация за засегнатото лице, надлежно записана от компетентната администрация или съдебни власти;

ж) надлежно записани показания от добросъвестни свидетели;

з) лингвистична експертиза;

и) сравнение на пръстови отпечатъци, които са регистрирани в другата договаряща страна;

й) всеки друг документ, който е приемлив за молената договаряща страна.

Член 3

Взаимна помощ при проверка на националността (чл. 2 (2) от споразумението)

(1) Ако гражданството не може да бъде доказано и не може да бъде направено основателно предположение на базата на доказателства и/или предоставените документи, дипломатическата мисия или консулският отдел зад граница на молената договаряща страна по искане на молещата договаряща страна прави изслушване по телефона или лично интервю със засегнатото лице с оглед да бъде определено гражданството му.

(2) По искане на компетентен орган на молещата договаряща страна компетентният орган на молената договаряща страна назначава експерти за определяне на гражданството на засегнатото лице.

Член 4

Информация, която следва да се съдържа в искането за обратно приемане на граждани на трети страни или лице без гражданство (чл. 6 (1) от споразумението)

(1) Всяко искане за обратно приемане на граждани на трети страни или лица без гражданство, предоставено в изпълнение на чл. 4 от споразумението, следва да съдържа следната информация:

а) лични данни и гражданство на засегнатото лице;

б) данни от документите, изброени в чл. 5 от протокола за прилагане, с които тяхното влизане или техният престой на територията на молената договаряща страна могат да бъдат доказани или основателно предположени.

(2) Формата на искането за обратно приемане следва да отговаря на образеца, установен в Анекс 1 към този протокол за прилагане.

(3) Ако лицето, подлежащо на обратно приемане, се нуждае от медицинска помощ, молещата договаряща страна я осигурява, ако това е от интерес на засегнатото лице, информация относно нуждата от специално лечение, като медицинска или друга помощ, наблюдение или медицински транспорт (линейка).

Член 5

Документи, с които влизането на граждани на трети страни или лица без гражданство и техният престой на територията на молената договаряща страна могат да бъдат доказани или основателно предположени (чл. 4 (2) от споразумението)

(1) Влизането на граждани на трети страни или лица без гражданство и техният престой на територията на молената договаряща страна могат да бъдат доказани чрез един от следните документи:

а) печат за влизане или заминаване или друг еквивалентен белег, прикрепен към пътния документ;

б) печат за влизане в трета държава, съседна на молената договаряща страна, вземайки предвид маршрута и датата на пресичане на границата;

в) печат за влизане върху фалшифициран или фалшив паспорт;

г) виза или разрешение за пребиваване, издадени от компетентен орган на молещата договаряща страна;

д) извлечение от данните, вписани в регистрационната служба или всякакво официално вписване на територията на молената договаряща страна;

е) валиден пътен документ или билет, който може формално да потвърди влизането през външната граница;

ж) печат от граничен контрол на трета държава, поставен на граничен контролно-пропускателен пункт, който се намира на пресечна точка на обща граница с молената договаряща страна;

з) отпечатъци, взети от компетентните органи.

(2) Влизането на граждани на трети страни или лица без гражданство и техният престой на територията на молената договаряща страна могат да бъдат основателно предположени чрез един от следните документи и индикации:

а) издаден от компетентен орган на молена договаряща страна документ, на базата на който може да бъде установена тяхната самоличност, като свидетелство за правоуправление на МПС, моряшка книжка или разрешително за оръжие;

б) разрешение за пребиваване, изтекло повече от 3 месеца преди датата на отправяне на искането за обратно приемане;

в) копие на някой от горепосочените документи, сверено с оригинала, предоставен от молената договаряща страна;

г) документ за използване на всякакво моторно превозно средство, регистрирано на територията на молената договаряща страна;

д) издаден на лицето билет;

е) фактури за хотел;

ж) карти за посещение на лекар, зъболекар и др.;

з) фактури за обмен на валута;

и) карти за достъп до публични или частни институции;

й) доказателство за заплащане на хотел, медицински или други услуги;

к) чекове;

л) водена кореспонденция от засегнатото лице по време на престоя му на територията на молената договаряща страна;

м) показания от държавни служители или други лица;

н) логични и достатъчно точни обяснения на засегнатото лице, съдържащи обективно проверима информация, която може да бъде проверена от молената договаряща страна;

о) проверима информация, доказваща, че засегнатото лице е използвало услугите на пътна агенция или превозвач.

Член 6

Информация, която следва да се съдържа в исканията за транзит за целите на извеждането или в случаите на отказано влизане от молещата договаряща страна (чл. 8 от споразумението)

(1) Всяко искане за транзит, предоставено в съответствие с чл. 7 на споразумението, следва да съдържа следната информация:

а) лични данни и гражданство на засегнатото лице;

б) пътни документи, издадени на нейно/негово име;

в) дата на пътуването, транспортни средства, време и място на пристигане на територията на молената договаряща страна, време и място на полета от територията на молената договаряща страна, държава и място на пътуването;

г) информация за ескортиращите служители (лични данни, длъжност, пътен документ).

(2) Формата на искането за транзит следва да отговаря на образеца, установен в Анекс 2 към този протокол за прилагане.

Член 7

Летища за обратно приемане и транзит (чл. 17 от споразумението)

(1) В Република България:

а) Аерогара София.

(2) В Конфедерация Швейцария:

а) Женева;

б) Цюрих.

Член 8

Сътрудничество между компетентните органи (чл. 18 от споразумението)

(1) Компетентните органи за прилагането на Споразумението са:

За Република България:

Министерството на вътрешните работи на Република България:

ГД "Гранична полиция", отдел "ОДГ".

За Конфедерация Швейцария:

Федерална служба по миграция.

(2) Подробности за компетентните органи и всички промени, отнасящи се до компетентните органи, или детайлите за тях се съобщават незабавно на компетентните органи на другата договаряща страна.

(3) Компетентните органи обменят образци на документи, изброени в чл. 2, ал. 1 от протокола за прилагане.

Член 9

Език за комуникация

Освен ако договарящите страни не решат друго, компетентните органи на договарящите страни при прилагането на споразумението комуникират писмено и устно на английски език.

Член 10

Заключителни разпоредби

(1) Протоколът за прилагане влиза в сила и спира действието си едновременно със споразумението.

(2) Протоколът за прилагане не се прилага по време на спиране действието на споразумението.

(3) Изменения в протокола за прилагане се извършват чрез взаимно съгласие между Министерството на вътрешните работи на Република България и Федералния департамент "Правосъдие и полиция" на Конфедерация Швейцария.

Подписано в София на 21 ноември 2008 г. в два оригинални екземпляра на български, немски и английски език. В случаи на различия при тълкуването на протокола за прилагане предимство има английският вариант.

Анекс 1

Анекс 2