НАРЕДБА ЗА РЕДА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ, ПОДДЪРЖАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОЛЕКТИВНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА
НАРЕДБА ЗА РЕДА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ, ПОДДЪРЖАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОЛЕКТИВНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА
Обн. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 19 Февруари 2013г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Наредбата регламентира реда за изграждане на колективните средства за защита, както и поддържането и използването им.
Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Колективните средства за защита са инженерни съоръжения - скривалища и противорадиационни укрития, чието основно предназначение е укриване на населението при въздушно нападение от бойни и промишлени отровни вещества, радиоактивни вещества и биологични агенти.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Колективните средства за защита или части от тях освен основното си предназначение могат да имат и друго предназначение, което да не възпрепятства ползването им за укриване на населението.
(3) Колективните средства за защита са "подсградни" или "отделно стоящи".
(4) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Колективни средства за защита са и подземните инженерни съоръжения, проектирани, изпълнени и въведени в експлоатация с двойно предназначение - основно - мирновременно, и допълнително - като колективни средства за защита (метрополитен, гаражи, тунели, подлези и др.). Метрополитените и подземните гаражи в производствени сгради и в сгради за обществено обслужване в урбанизираните територии от особена важност по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за защита при бедствия се проектират и изграждат и като колективни средства за защита.
(5) Колективни средства за защита са и противорадиационните укрития, изграждани в сутеренните части на жилищни, промишлени и обществени сгради.
Чл. 3. Изграждането, поддържането и използването на колективните средства за защита се извършва при условията и по реда на наредбата и при спазване изискванията на действащите нормативни актове в Република България.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи (ГДПБЗН - МВР) осъществява методическо ръководство и контрол по изграждането и привеждането в състояние на готовност за използване по предназначение на колективните средства за защита.
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Министърът на вътрешните работи дава указания за използването и поддържането на колективните средства за защита, както и за привеждането им в готовност за укриване на населението.
Чл. 6. (1) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Състоянието на помещенията, машинното оборудване, общата херметизация, поддържаният температурно-влажностен режим и водената документация на скривалищата се проверяват от контролните органи на ГДПБЗН - МВР най-малко два пъти в годината.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Заданието за проектиране на строеж по чл. 12, ал. 2 от Закона за защита при бедствия се съгласува с ГДПБЗН - МВР.
Чл. 7. (1) За всяко скривалище се изготвят паспорт при условията и по реда на Закона за устройство на територията и паспорт съгласно приложение № 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Паспортът по приложение № 1 се изготвя в два екземпляра, като единият се съхранява в ГДПБЗН - МВР.
(3) За всяко противорадиационно укритие се изготвя отчетен картон съгласно приложение № 2.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Отчетният картон по приложение № 2 се изготвя в два екземпляра, като единият се съхранява в териториално звено на ГДПБЗН - МВР по местонахождение.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) ГДПБЗН - МВР поддържа база данни с актуална информация за колективните средства за защита.
Глава втора.
РЕД ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНИ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Проектирането на колективните средства за защита се извършва съгласно наредбите по чл. 169, ал. 4 от Закона за устройство на територията.
(2) Одобряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешенията за строеж на обекти по чл. 2 се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
Чл. 9. Изграждането на колективните средства за защита извън случаите по чл. 8, ал. 1 може да се извършва по преценка на съответния възложител.
Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.)
Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.)
Чл. 12. Проектирането на новоизграждащите се колективни средства за защита, както и реконструкцията и основният ремонт на съществуващите колективни средства за защита се извършва по реда на Закона за устройство на територията.
Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.)
Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.)
Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Приемането и въвеждането в експлоатация на колективните средства за защита се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията с участие и при положително становище на представители на ГДПБЗН - МВР в държавната приемателна комисия.
(2) Приемането и въвеждането в експлоатация на колективните средства за защита се извършва в срок не по-късно от приемането и въвеждането в експлоатация на основния обект.
Чл. 16. През конструктивните елементи на изградените колективни средства за защита не се допуска допълнително прокарване на инженерни комуникации за сгъстен въздух, газо- и паропроводни инсталации, водопроводни, канализационни и други видове инсталации.
Глава трета.
ПОДДЪРЖАНЕ НА КОЛЕКТИВНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА
Чл. 17. (1) Колективните средства за защита се поддържат и управляват от ведомствата, на които са предоставени, от кметовете или от собствениците им.
(2) Отговорността за техническото състояние, готовността за ползване по предназначение и разходите по поддържането на колективните средства за защита от момента на въвеждането им в експлоатация е за сметка на органите и лицата по ал. 1.
(3) Органите и лицата по ал. 1 определят звено за поддържането на колективните средства за защита в мирно и във военно време, състоящо се от технически лица, които отговарят за експлоатацията, поддържането и отчетността.
(4) Органите и лицата по ал. 1 организират практически занятия на звената за обслужване на колективните средства за защита веднъж на 6 месеца.
(5) Поддържането на колективните средства за защита се осъществява съгласно приложение № 3 "Ред за експлоатация и поддържане на колективните средства за защита".
Чл. 18. За всяко скривалище се изготвят и се съхраняват в него:
1. план-схема на скривалището, отразяваща архитектурното разпределение на помещенията, вътрешните и външните мрежи за водоснабдяване, канализация, електроснабдяване и изключващите ги устройства, местата, където е възможно пробиване на стените при затрупване на входовете и аварийните изходи;
2. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) функционална схема за работата на оборудването при различните режими;
3. досие, съдържащо:
а) заводските паспорти и инструкции на монтираните машини и агрегати;
б) дневник за контролните проверки на скривалището;
в) дневник за отчитане работата на дизелагрегата;
г) дневник за отчитане работата по извършеното обслужване на техническото оборудване на скривалището;
д) дневник за водене на температурно-влажностния режим;
е) противопожарна инструкция;
ж) документи, свързани с изискванията за безопасни и здравословни условия на труд.
Чл. 19. За всяко противорадиационно укритие се изготвя и се съхранява от собственика:
1. план-схема на противорадиационното укритие, отразяваща архитектурното разпределение на помещенията, вътрешните и външните мрежи за водоснабдяване, канализация, електроснабдяване и изключващите ги устройства, местата, където е възможно пробиване на стените при затрупване на входовете или аварийния изход (ако има такъв);
2. функционална схема за работата на машинното оборудване при различните режими (ако има такова);
3. дневник за контролните проверки на противорадиационното укритие и дневник за отчитане работата по извършеното обслужване на техническото му оборудване.
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Главна дирекция "ПБЗН" - МВР и териториалните й звена осъществяват контрол най-малко два пъти в годината на състоянието на строителната конструкция, помещенията, оборудването, общата херметизация, поддържания температурно-влажностен режим и водената документация на скривалищата.
Чл. 21. (1) Поддържането на колективните средства за защита в готовност за ползване по предназначение се извършва от органите и лицата по чл. 17, ал. 1.
(2) В изпълнение на задълженията си по ал. 1, както и за техническото обслужване на колективните средства за защита органите и лицата по чл. 17, ал. 1 могат да използват услугите на юридически и физически лица, притежаващи необходимите технически възможности и квалификация.
Чл. 22. (1) Поддържането на технико-защитните показатели на филтър-вентилационната уредба на колективните средства за защита се осигурява чрез периодични проверки.
(2) Качественото състояние на филтър-поглътителите се определя чрез технически преглед и контролна проверка. Техническият преглед и контролната проверка се извършват веднъж на 3 години, а при наводняване на колективните средства за защита или на въздуховземащите устройства филтър-поглътителите се проверяват незабавно.
(3) Техническият преглед и контролната проверка се извършват от назначени от органите и лицата по чл. 17, ал. 1 механици по защитни съоръжения или от юридически и физически лица, притежаващи необходимите технически възможности и квалификация.
(4) След извършване на техническия преглед и контролната проверка всички разглобяеми възли на колоната на филтър-поглътителите се пломбират отново.
(5) Данните от техническия преглед и контролната проверка се отразяват в паспорта на колективните средства за защита и в дневника за отчитане на работата на филтър-вентилационната уредба.
(6) С техническия преглед на филтър-поглътителите се установява наличието на корозия, механични повреди или други дефекти, водещи до понижаване на експлоатационните и защитните им функции.
(7) При техническия преглед се осъществява и текущ ремонт на филтър-поглътителите и се вземат мерки за подобряване условията на съхранението им.
(8) Качественото състояние на филтър-поглътителите се определя по методика съгласно приложение № 4.
Чл. 23. (1) За постигане на съответната степен на защита колективните средства за защита се изпитват на херметичност. Изпитването на херметичност се провежда:
1. при завършване на строителството;
2. при приемане на съоръжението от държавна приемателна комисия;
3. в процеса на експлоатация.
(2) За постигане на необходимите параметри за херметизация на съоръженията в процеса на строителството и на монтажните работи се контролират изпълнението на железобетонните работи, елементите, преминаващи през херметизацията, и монолитните участъци на ограждащата конструкция, местата на ъглите на срещащите се под замазката конструктивни елементи.
(3) При завършване строителството на съоръжението в строително отношение изпитването на херметичност се провежда в пълен обем. За получаване на достатъчно точни резултати от изпитването е необходимо да се има предвид условието разликата между температурите на външния и на вътрешния въздух да не бъде по-голяма от 10 градуса по Целзий.
(4) Изпитването се провежда от строителя и от възложителя.
(5) Появилите се в процеса на изпитване неплътности се отстраняват. След окончателното завършване на всички монтажни работи колективното средство за защита се изпитва отново на херметизация.
(6) Резултатите от изпитванията на колективното средство за защита и на отделните помещения на херметичност са неразделна част от цялостната документация на съоръжението.
(7) Изпитването и поддържането на херметичността на колективните средства за защита се извършва по методика съгласно приложение № 5.
Чл. 24. Поддържането на агрегатите и системите на колективните средства за защита се извършва съгласно съответната инструкция на завода производител.
Глава четвърта.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОЛЕКТИВНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА
Чл. 25. (1) Укриването във всяко колективно средство за защита се извършва по предварително разработен разчет.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) За колективните средства за защита - общинска или държавна собственост, разчетът се разработва съвместно от собственика на колективното средство за защита и от териториалното звено на ГДПБЗН - МВР.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) За колективните средства за защита - частна собственост, разчетът се разработва от собственика (за етажна собственост - от управителния съвет/управителя) съгласувано с териториалното звено на ГДПБЗН - МВР и с кмета на съответната община/район.
Чл. 26. (1) Привеждането на колективните средства за защита в готовност за укриване е процес, включващ основни и допълнителни дейности.
(2) Основните дейности са:
1. отваряне на всички входове на колективното средство за защита за приемане на укриващите се;
2. затваряне на всички защитно-херметични устройства за технологичните отвори с мирновременно предназначение;
3. проверка на състоянието на аварийните изходи;
4. проверка на състоянието на помещенията за укриване;
5. проверка на запасите от вода за пиене и за санитарно-технически нужди и дозапасяване при необходимост;
6. разчистване на подходите към колективното средство за защита и поставяне на указателни табели;
7. включване на телефонни постове или на други средства за свръзка.
(3) Допълнителните дейности са:
1. отстраняване от помещенията за укриване на вещите, които биха препятствали настаняването на предвидените по разчет укриващи се;
2. поставяне на пейки, легла и столове в помещенията, като се осигурява широчина на проходите в колективното средство за защита, не по-малка от 120 см, но не повече от 200 см;
3. проверка на изправността на системите и агрегатите (филтър-вентилационната уредба, електрооборудване, водоснабдяване и канализация, херметични клапани, врати и капаци);
4. осигуряване при необходимост на хранителни продукти и медикаменти;
5. докомплектуване на противопожарните табла с подръчни противопожарни уреди и съоръжения.
Чл. 27. (1) Въвеждането на укриващите се в колективното средство за защита се извършва по указания на ръководителя или служителите на звеното за обслужване на защитното съоръжение.
(2) Служителите на звеното за обслужване на защитното съоръжение носят отличително облекло със съответните знаци.
(3) При въвеждането в колективното средство за защита се дава предимство на болните, инвалидите, възрастните хора, бременните жени и децата, за които се предвиждат и специално определени места в непосредствена близост до помещението на системата за филтър-вентилация.
(4) Забранява се въвеждането в колективното средство за защита на животни.
(5) След запълването на колективното средство за защита вратите се затварят и излизането се забранява до подаването на съответната команда от ръководителя на звеното за обслужване на съоръжението.
Чл. 28. В колективното средство за защита след укриването се спазва следният ред:
1. заемат се само местата, указани от служителите на звеното за обслужване на съоръжението;
2. забранено е пушенето и паленето на огън;
3. забранена е употребата на алкохол и наркотични вещества;
4. забранено е внасянето на отровни, миризливи и запалителни вещества;
5. забранено е внасянето на оръжие и боеприпаси;
6. не се допуска вдигане на шум и необосновано движение на укриващите се в помещенията;
7. при възникване на повод за тревога укриващите се задължително спазват указанията на служителите на звеното за обслужване на съоръжението;
8. напускането на колективното средство за защита се извършва по ред, определен от служителите на звеното за обслужване на съоръжението;
9. при положение че основният вход (изход) е затрупан, напускането на колективното средство за защита се извършва през аварийния изход по ред, определен от служителите на звеното за обслужване на съоръжението.
Чл. 29. (1) Използването на новоизграждащите се колективни средства за защита в мирно време се определят с проекта.
(2) Проектът за използването на колективните средства за защита в мирно време следва да осигурява както постоянната готовност на помещенията и оборудването за привеждането им в режим за укриване, така и необходимите условия за безопасното пребиваване на посетителите в мирновременното им предназначение.
(3) При предоставяне на колективни средства за защита под наем в мирно време в съответните договори задължително се включват клаузи за незабавното им предоставяне за укриване в случай на нужда, без да се вменяват тежести на собственика или на органите на Единната спасителна система.
Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) (1) Без промяна на основното им предназначение колективните средства за защита могат да се използват и с допълнително предназначение съгласно чл. 12, ал. 4 от Закона за защита при бедствия след съгласуване с териториалните звена на ГДПБЗН - МВР и издадено разрешение за строеж.
(2) Допълнителното предназначение по ал. 1 може да бъде за:
1. провеждане на обучение;
2. културно-просветни цели;
3. спортни занимания;
4. заведения за хранене и развлечения;
5. ателиета и офиси за административни и други услуги.
Чл. 31. (1) Забранява се:
1. пробиването на отвори в стените, демонтиране на оборудването или преустройство на помещенията на колективните средства за защита;
2. демонтиране, подмяна или пробиване на вратите или металните капаци на прозорците на противорадиационните укрития;
3. използване на общите помещения в противорадиационните укрития не по предназначение;
4. демонтиране на техническото оборудване на колективните средства за защита - вентилационни, електро- или водопроводни и канализационни инсталации.
(2) Забранява се в мирно време използването на елементите на инженерно-техническото и специалното оборудване на колективните средства за защита - предфилтър-поглътители, филтър-поглътители, средствата за регенерация на въздуха (регенеративни патрони и регенеративни двуредови установки, резервоари за фекалии).
(3) Подходите, входовете и помещенията за техническо оборудване, коридорите и аварийният изход на колективните средства за защита трябва да са свободни с оглед на бързото привеждане на защитното съоръжение в готовност за укриване на хора.
Чл. 32. При проектиране и изграждане на нови сгради и съоръжения сервитутът около надземните елементи на съществуващите колективни средства за защита е:
1. равен на височината на новоизграждащи се сгради и съоръжения - при височина на наземния елемент на колективните средства за защита, по-малка от 1,2 метра;
2. равен на половината от височината на сградата плюс 3 метра - при височина на наземния елемент на колективните средства за защита, по-голяма или равна на 1,2 метра.
Чл. 33. Основните, текущите, плановите ремонти и експлоатацията на колективните средства за защита, в т. ч. на инженерно-техническото и специалното оборудване, средствата за връзки и оповестяване се осъществяват от и за сметка на собственика на колективното средство за защита.
Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) (1) Премахването на колективно средство за защита се извършва по реда на Закона за устройство на територията.
(2) За премахването на колективно средство за защита кметът на общината уведомява писмено ГДПБЗН - МВР.
Чл. 35. (1) Колективните средства за защита, които не могат да се използват по предназначение, но са с некомпрометирана конструкция, се обезопасяват от собственика, като се запазва възможността за възстановяване на функционалната им пригодност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) При промяна на собствеността на колективно средство за защита на новия собственик се предават с предавателно-приемателен протокол всички документи, включително паспортът на защитното съоръжение. Новият собственик уведомява писмено ГДПБЗН - МВР за промяната на собствеността.
Заключителни разпоредби
§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Наредбата се приема на основание чл. 12, ал. 6 от Закона за защита при бедствия.
§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Указания по прилагането на наредбата издава министърът на вътрешните работи.
Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 28 ОТ 7 ФЕВРУАРИ 2013 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
(ОБН. - ДВ, БР. 16 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 19.02.2013 Г.)
§ 6. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1
(Доп. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.)
| Рег. № ...................... |
| ПАСПОРТ |
| на обект № .............. |
| Указания за попълване на паспорта |
| Паспортът на колективното средство за защита (КСЗ) се попълва от възложителя, консултанта и от представител на Министерството на извънредните ситуации при приемането и въвеждането му в експлоатация. В него се нанасят всички данни, характеризиращи неговото цялостно състояние и оборудване. В паспорта могат да се нанасят и други сведения, даващи допълнителна информация за неговата експлоатация, ремонтни и настроечни работи. |
| Паспортът се съставя в два екземпляра преди приемателната комисия. Председателят на комисията и членовете по отделните части (АС, ВиК, ОВ и електрооборудване) се подписват за обективността на данните, нанесени в паспорта. |
| I. Общи сведения |
| 6. Наименование на изпълнителя/ите, извършил/и СМР: |
| Забележка. Попълва се допълнително от собственика на колективното средство за защита. |
| 9. От кого се експлоатира в мирно време (за съоръженията с двойно предназначение): |
| 10. Предназначено за укриване на: |
| 11. Време за привеждане в готовност ......................ч. |
| 12. Реперна схема на съоръжението, включваща: |
| - защитното съоръжение; |
| - входа (входовете); |
| - аварийния изход (изходи); |
| - въздуховземания и въздухоизхвърляния. |
| II. Технически сведения |
| 5. Брой на входовете: |
| 6. Авариен изход (затрупваем или незатрупваем) |
| 7. Количество врати и капаци: |
| - защитно-херметични ...................... (бр.) |
| - херметични ...................... (бр.) |
| 12. Характеристика на инженерното оборудване: |
| а) вентилационна система |
| Венти- | Тип | Количество | Напор | Произво- |
| латори | дителност | |||
б) филтри и средства за регенерация:
| Тип | Произ- | Коли- | Съпро- | Забе- |
| води- | чество | тивле- | лежка | |
| телност | ние (mm | |||
| м3/ч | в ст.) | |||
| ПФП-300 | ||||
| ПФП-100-У | ||||
| ФП-200 | ||||
| ФП-300 | ||||
| РП-100 | ||||
| РДУ | ||||
| РЕКК | ||||
| Универсал | ||||
в) защитни устройства
| Защитни | Тип | Коли- | Произ- |
| устройства | чество | водител- | |
| ност | |||
| Кл. отсекател | КОД 5/5 | ||
| Кл. отсекател | КОД 5/1 | ||
| Глушител | ГО | ||
| отсекател | |||
| Универсална | УЗС-8 | ||
| защитна | |||
| секция | |||
| Малогабарит- | МЗС-1500 | ||
| на защитна | |||
| секция |
г) херметични клапани:
| Тип | Количество | Забележка |
| ХК-150 | ||
| ХК-200 | ||
| ХК-300 | ||
| ДХК-100 | ||
| КИД-100 | ||
д) херметични врати и капаци:
| Тип | Размери | Количество |
| ВР-5 | 80/180 | |
| 120/180 | ||
| ВР-10 | 80/180 | |
| 120/180 | ||
| МВ-2 | 80/180 | |
| 120/180 | ||
| ВР-5 (10) | 80/80 | |
| МК-2 | 80/80 | |
| III. Друго оборудване |
| 5. Система на електроснабдяване: |
| Резервно ел. захранване: |
| 6. Система В и К: |
| Помпи: |
| 7. Система за сгъстен въздух: |
| 8. Осигуреност: |
| Паспортът е съставен на ........................................ 20....... г. в два екземпляра. |
| Длъжностни лица, участвали в съставянето: |
| Възложител |
| .................................................(...............................) |
| Консултант |
| 1. .................................................(...............................) |
| 2. .................................................(...............................) |
| 3. .................................................(...............................) |
| Представител на Министерството на извънредните ситуации |
| ....................................................(...............................) |
| Съгласували: |
| Членове на Държавната приемателна комисия: |
| IV. Допълнителни данни |
| 1. Извършени ремонтни работи, контролни изпитвания и настройки, аварийни състояния и др.: |
| 2. Инструменти, инвентар и оборудване, намиращи се в колективното средство за защита: |
Приложение № 2 към чл. 7, ал. 3
| Отчетен картон на противорадиационното укритие |
| Технически данни на противорадиационното укритие: |
| Степен на защита ................ KРа |
| Авариен изход ................ входове ................................................................................. бр. |
| Оборудвано с места за сядане ........................................................................................ бр. |
| Бележки по състоянието |
| Дата: Съставил: |
Приложение № 3 към чл. 17, ал. 5
(Изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.)
| Ред за експлоатация и поддържане на колективните средства за защита |
| Достъп до колективните средства за защита (КСЗ) |
| 1. За осигуряване на достъп до КСЗ трябва да има два комплекта ключове. Единият се съхранява при собственика, а другият - при ръководителя на звеното за обслужване на защитното съоръжение. |
| 2. За осигуряване на достъп до противорадиационно укритие (ПРУ) комплект ключове задължително се съхранява при собственика (управителя на етажната собственост). |
| Общи изисквания към експлоатацията |
| 3. Подходите, входовете и помещенията за техническото оборудване на КСЗ трябва да бъдат свободни с оглед своевременното им привеждане в готовност за укриване. |
| 4. В КСЗ се забранява пробиване на отвори в стените и демонтиране на оборудването. |
| 5. За принудително вентилиране на КСЗ в мирно време се използва само вентилационната система за чиста вентилация. |
| 6. Всички херметични клапани в системите за филтър-вентилация и за пълна изолация на филтър-поглътителите и регенеративните патрони трябва да са затворени. |
| 7. Вентилаторите, херметичните клапани и спирателните кранове се номерират в съответствие с функционалната схема, а въздуховодите на отделните системи се боядисват със следните цветове: |
| а) с червен цвят - смукателният въздуховод за режим "чиста вентилация" и смукателният въздуховод в помещението на дизел-електрическата станция; |
| б) с жълт цвят - смукателният въздуховод за филтър-вентилация до колектора на центробежните вентилатори; |
| в) с бял цвят - раздавателните и изхвърлящите въздуховоди; |
| г) със син цвят - рециркулационните въздуховоди; |
| д) със зелен цвят - въздуховодите за регенерация. |
| 8. По въздуховодите с черна стрелка се означава посоката на движение на въздуха. |
| 9. На вратите, капаците и херметичните клапани се правят маркировки за отворено и затворено положение. |
| 10. Всички открити захранващи водопроводи се изолират против конденз. |
| Техническо обслужване и поддържане |
| 11. В КСЗ се осигурява температурно-влажностен режим, непозволяващ образуването на конденз по стените и металните части, чрез поддържането на температура, при която относителната влажност на въздуха през зимния период е не повече от 70 на сто, а през летния период - не повече от 80 на сто. |
| 12. През лятото в КСЗ се поддържа температура в границите 18 - 25 °С, а през зимата - в границите 10 - 16 °С. |
| 13. В КСЗ един път месечно в продължение на един час се извършва принудителна вентилация. В случай че външният въздух е с по-голямо влагосъдържание от въздуха в обекта, се използват нагревателни уреди, като вътрешният въздух се рециркулира. |
| 14. Информацията за относителната влажност на атмосферния въздух в района на КСЗ е по данни на метеорологичната станция, а влажността на въздуха в обекта се измерва с влагомер. |
| 15. Влажността може да се определи практически с бутилка вода, престояла в обекта достатъчно продължително време, с цел нейната температура да се изравни с температурата на вътрешния въздух. Бутилката се изнася от обекта, поставя се на сянка и ако по нея не се появи конденз, в КСЗ може да се вкарва външен въздух. |
| 16. Най-благоприятни за проветряване часове от денонощието в съответните годишни сезони са: |
| Период | Часове | Начин | Минимална |
| продължителност | |||
| 15.V. - 15.IХ. | 00,00 - 06,00 | Естествена вентилация | 3 часа |
| 15.IХ. - 30.ХI. | 12,00 - 18,00 | Естествена вентилация | 2 часа |
| 01.ХII. - 01.III. | По всяко време, но | Естествена и принудителна | Неколкократно |
| при температура, | вентилация | по 20 - 30 мин., през | |
| по-висока от -15 °С | интервали от 30 мин. | ||
| 01.III. - 15.V. | 07,00 - 11,00 | Предимно чрез | 2 часа |
| или | принудителна | ||
| 18,00 - 22,00 | вентилация |
| 17. Техническото обслужване и поддържане на КСЗ включва ежедневен оглед, седмичен преглед и месечно и годишно техническо обслужване. |
| 18. Ежедневният оглед и седмичният преглед се извършват от лицата, назначени за поддържане на КСЗ. При откриване на авария собственикът на обекта предприема ремонт. |
| 19. При ежедневния оглед: |
| а) се проверява изправността на електрическата инсталация; при необходимост се подменят осветителни тела и предпазители; при констатиране на неизправности се прекъсва ел. захранването и се предприемат мерки за отстраняване на аварията; |
| б) се прави външен оглед за констатиране на: незаконно влизане в обекта; проникване на повърхностни или подпочвени води; аварии във ВиК инсталацията; видими неизправности по машинното оборудване; |
| в) се извършва проветряване за поддържане на благоприятен температурно-влажностен режим; |
| г) при констатиране на аварии във ВиК инсталацията спирателните кранове се затварят и се предприемат незабавни мерки за извършване на необходимия ремонт; |
| д) при проникване на подпочвени или повърхностни води се изяснява причината и се предприемат мерки за отстраняване на аварията; |
| е) се извършва при необходимост отвеждане на водата при входовете чрез почистване на снега или на подовите сифони; |
| ж) се извършва при необходимост почистване на околовръстните отводнителни канавки за отвеждане на повърхностните води в канализацията. |
| 20. Месечното и годишното техническо обслужване се планира от собственика на КСЗ. |
| 21. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г.) Седмичният преглед, месечното и годишното обслужване включват дейностите, описани в следната таблица: |
| № | Системи, | Седмично | Месечно | Годишно обслужване, |
| по | агрегати и възли | обслужване | обслужване | извършвано от органите |
| ред | и лицата по чл. 17, ал. 3 | |||
| и/или чл. 21, ал. 2 | ||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |
| 1. | Ограждаща | Външен оглед - за видими | Външно почистване на | Проверка на |
| конструкция | повреди, пукнатини и | стени, подове и тавани | херметичността два пъти | |
| течове. | на помещенията. | в годината или след | ||
| изменение по | ||||
| ограждащата | ||||
| конструкция. | ||||
| 2. | Защитни, | Проверка на прилягането | Проверка на | Пребоядисване при |
| защитно-херметични | към касите. За | изправността на | необходимост. | |
| врати и капаци | продължаване на | ключалките (цялост, | ||
| експлоатационния срок на | наличие на дръжки, | |||
| гумените уплътнители | уплътнение на | |||
| вратите и капаците не | салниците, | |||
| трябва да се затварят | антикорозионно | |||
| плътно, а херметичните | покритие). При | |||
| врати се оставят отворени. | необходимост се | |||
| Едрогабаритните врати в | заменя салниковата | |||
| преддверията се подпират | набивка, гресира се | |||
| с дървени трупчета. | затворът, възстановява | |||
| Депланирането се | се боята. | |||
| отстранява чрез затваряне | Проверка на гумените | |||
| само на отдалечаващия се | уплътнители за | |||
| край на вратата (капака). | разлепване, скъсване, | |||
| напукване и | ||||
| втвърдяване. | ||||
| При нужда се очистват, | ||||
| подлепват се или се | ||||
| заменят с нови. | ||||
| Допуска се | ||||
| използването на | ||||
| подложки от пореста | ||||
| гума, ако вратата не | ||||
| приляга при затворени | ||||
| ключалки. | ||||
| 3. | Защитни устройства | Външен оглед и | Проверка на лекотата | Проверка на |
| (малогабаритна | почистване. | на затваряне и | херметичността между | |
| защитна секция, | отваряне на | подвижната и опорната | ||
| универсална | пластинките и | рама, между опорната | ||
| защитна секция, | смазването им. | рама и строителната | ||
| клапан за | конструкция и | |||
| свръхналягане) | регулиране. При | |||
| необходимост се притягат | ||||
| фундаментните болтове | ||||
| или се подменят | ||||
| уплътняващите гарнитури | ||||
| до плътно прилягане на | ||||
| подвижната рама. | ||||
| Демонтиране, почистване | ||||
| и смазване с тънък слой | ||||
| технически вазелин. | ||||
| Пребоядисване при | ||||
| нужда. | ||||
| 4. | Противопрахови | Външен оглед и проверка | Проверка на | Демонтиране, очукване и |
| филтри за грубо | на закрепването. | запрашеността, | промиване с 10 % горещ | |
| очистване (мрежести, | омасляването и появата | (60-70 °С) разтвор на | ||
| "Универсал" и др.) | на корозия. | натриева основа и чиста | ||
| През три месеца се | топла (40-50 °С) вода. | |||
| омасляват с висциново | Омасляване и монтиране. | |||
| масло чрез | ||||
| неколкократно потапяне | ||||
| във вана, след което | ||||
| касетката се изцежда в | ||||
| продължение на едно | ||||
| денонощие и след това | ||||
| се монтира. | ||||
| 5. | Клапани за | Външен оглед, | Проверка на величината | |
| свръхналягане (КИД) | почистване и | на свръхналягането, при | ||
| раздвижване. | което се отваря клапанът. | |||
| Веднъж на 8-10 години | ||||
| или при необходимост се | ||||
| подменят гумените | ||||
| уплътнители. | ||||
| Боядисване при нужда. | ||||
| 6. | Херметични клапани | Външен оглед и | Проверява се | Проверка на състоянието |
| (ХК) | почистване. | отварянето | на гумения уплътнител и | |
| (затварянето) да става | подмяната му при | |||
| плавно и с малко | необходимост. | |||
| усилие. Не се допуска | Притяга се салникът. | |||
| заклинване. | Проверка на плътността | |||
| на клапаните, като | ||||
| изпитваният и всички | ||||
| останали херметични | ||||
| клапани (ХК) се отварят. | ||||
| Пуска се вентилаторът. | ||||
| Към смукателния отвор на | ||||
| въздуховода се поднася | ||||
| запалена свещ. Ако | ||||
| пламъкът се отклонява | ||||
| навътре, това означава, | ||||
| че всички клапани са | ||||
| отворени. Затваря се | ||||
| клапанът, който ще се | ||||
| проверява, и отново се | ||||
| поднася свещта към | ||||
| смукателния отвор на | ||||
| въздуховода. Ако | ||||
| пламъкът се отклонява | ||||
| навътре, клапанът не е | ||||
| херметичен. По същия | ||||
| начин се проверяват и | ||||
| другите клапани. | ||||
| Неизправните ХК се | ||||
| демонтират, подменя се | ||||
| гуменият уплътнител, | ||||
| смазват се и се монтират. | ||||
| Проверка на състоянието | ||||
| на гумения уплътнител | ||||
| при фланците за | ||||
| присъединяване на ХК | ||||
| към въздуховода. | ||||
| Подмяна при | ||||
| необходимост или | ||||
| боядисване при нужда. | ||||
| 7. | Въздуховоди | Почистване, проверка и | Проверка на | |
| ремонт на укрепването. | дросел-клапите и местата | |||
| на присъединяване за | ||||
| неплътности. | ||||
| Най-малко веднъж на две | ||||
| години се регулира и | ||||
| настройва | ||||
| въздуховодната мрежа. | ||||
| Положенията на | ||||
| дроселите и клапаните за | ||||
| различните режими се | ||||
| фиксират и надписват. | ||||
| Основно почистване и | ||||
| пребоядисване при | ||||
| необходимост. | ||||
| Възстановяване на | ||||
| означения. Отстраняване | ||||
| на неплътности. | ||||
| 8. | Вентилатори | Външен оглед и | Проверка на посоката | Проверка на дебита и |
| почистване. | на въртене и | напора на вентилаторите, | ||
| натегнатостта на | количеството въздух и | |||
| ремъците. | подпора за различните | |||
| Гресиране. | режими на | |||
| Проверка за | филтър-вентилационна | |||
| прегряване на лагерите | уредба (ФВУ). Основно | |||
| и шумове. | почистване и | |||
| пребоядисване при | ||||
| нужда. За електро-/ръчен | ||||
| вентилатор веднъж на 3 | ||||
| години подмяна на | ||||
| маслото в редуктора. | ||||
| 9. | Инсталации за | Външен оглед за пропуски. | Изпускане кондензата | Проверка на |
| сгъстен въздух | (продухване) на | зареждането, | ||
| (кислород). | инсталацията. Оглед за | означенията и | ||
| Експлоатацията и | корозия и проверка на | състоянието на | ||
| техническо- | работата на | инсталацията. | ||
| то обслужване | редуцирвентила. | На 5 | ||
| години - освидетелстване | ||||
| на бутилките. | ||||
| Пребоядисване при | ||||
| нужда. | ||||
| на тези инсталации | ||||
| се провеждат | ||||
| съгласно | ||||
| изискванията на | ||||
| действащите | ||||
| нормативи. Не се | ||||
| допуска намазване с | ||||
| масла и смазки на | ||||
| вентили и резби до | ||||
| тези инсталации. | ||||
| 10. | Микроманометри | Проверка, почистване и | Основно почистване и | Презареждане и |
| (подпоромери) | настройка на "нула" | подменяне при нужда | нивелиране. Проба в | |
| (начална степен на | на спирта. | работно положение. | ||
| измерване). | Проверка на плътността | Сравняване на | ||
| на връзките. | показанията с | |||
| лабораторен | ||||
| микроманометър. | ||||
| 11. | Филтри ПФП-1000 | Почистване от прах. | Оглед за наличие на | Проверка на състоянието |
| корозия, олющена боя и | на секциите. | |||
| отстраняване на | Проверка на болтовите | |||
| дефектите. | съединения и смазването. | |||
| 12. | Филтри ФП, РП, | Почистване от прах. | Намазване на гумените | Проверка съгласно |
| ФМШ, ФМА, ФМТ | съединения с талк. | действащите инструкции | ||
| Оглед за наличие на | и методики в | |||
| корозия, олющена боя и | установените от тях | |||
| отстраняване на | срокове. Проверка на | |||
| дефектите. | състоянието и наличието | |||
| на гумените уплътнители | ||||
| и съединения. | ||||
| Боядисване при нужда, | ||||
| като се запазват | ||||
| означенията по филтрите. | ||||
| 13. | Електрооборудване | Проверява се: | Проверява се: | Проверява се: |
| на ел. табла, ел. | - изправността на апаратите | - механическата и | - равномерността на | |
| машини, апарати и | в таблата; наличието на | електрическата защита | хлабината между статора | |
| инсталации | нагар по контактите; | (блокировки); | и ротора; | |
| стабилното свързване на | - състоянието на | - затоплянето на | ||
| шините, кабелите и | надписите и | контактните връзки и | ||
| проводниците; | маркировките; | тоководещите части; | ||
| - състоянието на защитното | - закрепването и | - наличието на смазка в | ||
| заземяване на ел. таблото и | състоянието на | лагерите и при | ||
| ел. консуматорите; | четкодържателите, | необходимост замяна или | ||
| - почистване от прах, влага | четките, контактните | допълване; | ||
| и замърсяване на ел. | повърхности на | - състоянието на лаковите | ||
| таблото, апаратурите и | пусковия колектор на | и антикорозионните | ||
| консуматорите; | генератора и пусковия | покрития (възстановяване | ||
| - уплътнението на вратите на | електродвигател на | при нужда); | ||
| ел. таблото, щуцерите и | дизела. | - термичните и другите | ||
| предпазните капачки на | Повредените или | блокиращи устройства | ||
| клемните кутии; | износените четки се | (при нужда се | ||
| - състоянието на кабелите и | подменят, а | настройват); | ||
| проводниците, наличие на | неприлягащите в | - изправността на | ||
| видими нарушения по | четкодържателите | изолацията и | ||
| изолацията (пукнатини, | четки се шлайфат. | тоководещите части | ||
| разслоявания, изменение | Прекомерно | (измерване и | ||
| на цвета на изолиращите | разхлабените четки се | отстраняване на | ||
| материали); | заменят. При нужда се | недостатъците); | ||
| - изправността на | почистват с четка или | - състоянието на | ||
| комутационната апаратура | дървена клечка | съпротивленията, | ||
| (прекъсвачи, пускатели, | каналите между | апаратурите, приборите и | ||
| умшалтери и др.); | колекторните пластини; | монтажът към ел. таблата; | ||
| - наличието на | - изправността на | - отделните схеми и | ||
| диелектрически килимчета | контролно-измервателни | изправността на | ||
| пред таблата; | прибори и автоматика, | елементите; | ||
| - изправността на | предпазители, клещи | - почистват се работните | ||
| предпазителите (да се | за подмяна на | контакти или се подменят; | ||
| използват само стандартни | предпазители и други | - измерва се големината | ||
| патрони); | елементи на ел. | на налягането на | ||
| - работата на ел. | таблата; | пружините и | ||
| двигателите. | - автоматичната работа | четкодържателите и ако е | ||
| на ел. двигателите; | извън предписаните | |||
| - подсушават се | граници за дадения тип | |||
| намотките на ел. | четки, се регулират или | |||
| двигателите, като се | подменят; | |||
| включват към ел. | - измерва се изолацията | |||
| мрежата на празен ход. | между намотки и корпус и | |||
| при понижаване на | ||||
| съпротивлението се | ||||
| вземат мерки за | ||||
| възстановяването му; | ||||
| - измерва се | ||||
| съпротивлението на | ||||
| заземителната уредба. | ||||
| Извършват се | ||||
| мероприятията от | ||||
| месечното обслужване. | ||||
| 14. | Водоснабдяване | Почистват се тръбните | Преглежда се | Проверява се действието |
| арматури, помпи и кранове | състоянието на | на помпите и настройката | ||
| по водопроводната мрежа. | захранващата | на хидрофорната уредба. | ||
| Преглеждат се клозетните | водопроводна мрежа и | Проверява се състоянието | ||
| казанчета и | поплавък-вентилите в | на водопроводната | ||
| поплавък-вентилите. Пускат | техническите и | инсталация и | ||
| се помпите. | питейните резервоари. | резервоарите | ||
| Установява се изправността | Проверява се | (спирателни кранове, | ||
| им при работата. При нужда | действието на | възвратни клапи, | ||
| се натягат салниците. | хидрофорната уредба. | смукателни клапи и | ||
| Проверява се състоянието | Проверява се | обикновени смукатели, | ||
| на питейните резервоари и | състоянието на | вакуумметри, манометри, | ||
| тяхната арматура. Подменя | захранващите | нивометри, ниво на | ||
| се питейната вода в | тръбопроводи и | водата в хидрофорите, | ||
| резервоарите на всеки 72 | арматурата им вътре и | микробиологичен и | ||
| часа. | извън съоръжението. | физико-химичен състав | ||
| Подменя се водата в | на питейната вода в | |||
| резервоара за | резервоарите и | |||
| техническа вода след | хидрофорите). | |||
| проба от районната | Почистват се, промиват се | |||
| инспекция за опазване | и се дезинфекцират | |||
| и контрол на | водопроводната мрежа и | |||
| общественото здраве | резервоарите. | |||
| (РИОКОЗ). | Преди и след подмяна на | |||
| водата в резервоарите се | ||||
| взема проба от | ||||
| водоизливните кранове и | ||||
| се дава в РИОКОЗ за | ||||
| изследване на | ||||
| качествата й. | ||||
| 15. | Канализация | Проверява се състоянието | Проверява се | Демонтира се |
| на дренажните канали и | действието на | спирателният кран, | ||
| помпи. | спирателните кранове и | почиства се и се монтира. | ||
| Проверява се състоянието | се затварят, както и на | Проверява се състоянието | ||
| на клозетните клекала. | състоянието на | на останалите елементи | ||
| Проверява се визуално | канализационните | от канализационната | ||
| функционирането на | шахти, които при | система | ||
| попивните кладенци, | необходимост се | (противовзривната шахта, | ||
| септичната яма и ямата за | почистват. | ако има такава). | ||
| хлориране (ако има такава). | Ако има дренажна | Почистват се и се | ||
| Промива се канализацията | отводнителна | промиват фекалните | ||
| обилно с вода. | система - проверява се | резервоари и защитните | ||
| състоянието й и дали | шахти. | |||
| работи (канализация, | Почистват се септичните | |||
| ревизионни шахти и ел. | ями (ако има такива). | |||
| помпи). | Боядисва се при нужда | |||
| Проверява се | спирателният кран и | |||
| проводимостта на | други корозирали | |||
| тръбите. | повърхности. | |||
| Извършва се пробно | ||||
| водочерпене на ръчен | ||||
| режим на дренажните | ||||
| помпи за подпочвена | ||||
| вода. | ||||
| Проверява се | ||||
| автоматиката на | ||||
| дренажните помпи и | ||||
| двойното им ел. | ||||
| захранване. | ||||
| Извършва се пробно | ||||
| пускане на помпите за | ||||
| фекални води (10-15 | ||||
| мин. до изхвърляне на | ||||
| течността). Натягат се и | ||||
| се гресират салниците | ||||
| на фекалните помпи. | ||||
| 16. | Двигател с вътрешно | - прави се оглед на | Извършва се: | На всеки три години |
| горене | агрегата, механизмите за | - подготовка за | (160-170 часа работа на | |
| управление и | пускане-превърта се | двигателя) се извършва: | ||
| контролно-измервателната | коляновият вал ръчно | - подмяна на маслото в | ||
| апаратура; | два-три оборота; | картера на двигателя и на | ||
| - вентилират се | проверява се нивото на | гориво-нагнетателната | ||
| помещенията за дизела и | маслото в картера на | помпа; | ||
| за ГСМ; | двигателя, в горивната | - подмяна на масления | ||
| - почистват се агрегатът от | помпа с високо | филтър; | ||
| прах и течове и | налягане и в | - подмяна (почистване) на | ||
| помещенията; | регулатора и при нужда | въздушния филтър. | ||
| се долива; | ||||
| - прави се външен оглед за | проверява се нивото на | На всеки шест години | ||
| комплектуваността и | охлаждащата течност в | освен операциите от | ||
| изправността на | охладителната система | другите обслужвания се | ||
| спомагателните системи; | и действието на | извършва следното: | ||
| - дозарежда се с гориво, | въздухоохладителната | - подменят се | ||
| масло и охлаждащата | система; | филтриращите елементи | ||
| течност (при необходимост) | - проверява се нивото на | на горивния филтър; | ||
| горивото в цистерните и | - подменя се | |||
| се източват утайките; | охладителната течност; | |||
| - обезвъздушава се | - опреснява се (подменя | |||
| горивната система, | се) дизеловото гориво и | |||
| оглеждат се | се почистват | |||
| акумулаторът и | резервоарите. | |||
| пусковият | Изпускат се утайките от | |||
| електродвигател; | горивния и масления | |||
| - контролно-проверочно | филтър и | |||
| пускане на двигателя, | филтър-утайника към | |||
| по време на което се | гориво-нагнетателната | |||
| намагнитват намотките | помпа; филтрите се | |||
| на генератора и се | промиват. | |||
| зареждат | Източват се утайките от | |||
| акумулаторите (ако | горивния и от масления | |||
| двигателят не е | резервоар. | |||
| разработван, се | Маслото се подменя | |||
| провежда | най-малко веднъж на три | |||
| разработването му | години. Измиват се в | |||
| съгласно заводската | содов разтвор и се | |||
| инструкция); | омасляват въздушните | |||
| - ръчката се поставя на | филтри. | |||
| пълна газ, завърта се | Извършва се | |||
| ключът за превъртане | контролно-тренировъчен | |||
| на коляновия вал, но не | цикъл на стартовите | |||
| повече от пет-шест | акумулатори. | |||
| секунди, и ако | Частично или пълно се | |||
| двигателят не | пребоядисва | |||
| заработи, | дизел-генераторът. | |||
| манипулацията се | ||||
| повтаря след повече от | ||||
| минута; след три | ||||
| неуспешни опита се | ||||
| търси причината; при | ||||
| успешно пускане газта | ||||
| се регулира на | ||||
| минимални обороти и се | ||||
| проверява налягането | ||||
| на маслото да бъде | ||||
| между 2 и 4 кг/см2; | ||||
| след 10-15 минути | ||||
| работа на празен ход и | ||||
| подгряване на | ||||
| двигателя оборотите се | ||||
| увеличават постепенно | ||||
| до номиналните | ||||
| (честота 50 херца), | ||||
| включва се главният | ||||
| прекъсвач, | ||||
| напрежението се | ||||
| регулира чрез | ||||
| реостата; агрегатът се | ||||
| натоварва | ||||
| последователно с | ||||
| консуматори не | ||||
| по-малко от | ||||
| 60 % от номиналния | ||||
| товар и работи така в | ||||
| продължение на 1-1,5 | ||||
| часа; до подгряване на | ||||
| двигателя 45-50 °С не | ||||
| трябва да се | ||||
| увеличават оборотите и | ||||
| да се натоварва | ||||
| агрегатът; не трябва да | ||||
| се оставя да работи | ||||
| продължително на | ||||
| празен ход; по време | ||||
| на работа се проверява | ||||
| нормално ли | ||||
| функционират всички | ||||
| системи и прибори; | ||||
| следи се за | ||||
| температурата на | ||||
| охлаждащата вода | ||||
| (75-85 °С), налягането | ||||
| на маслото (допуска се | ||||
| 1,2 до 5 кг/см2, "ток на | ||||
| зареждане" до 10 | ||||
| ампера) и се избягват | ||||
| резките натоварвания и | ||||
| разтоварвания; следи | ||||
| се за неспецифични | ||||
| шумове и се прави | ||||
| оглед за течове; | ||||
| превърта се ръчката на | ||||
| масления филтър; при | ||||
| прекратяване на работа | ||||
| двигателят около пет | ||||
| минути се оставя на | ||||
| малки обороти, след | ||||
| което ръчката на газта | ||||
| се връща в положение | ||||
| "стоп"; | ||||
| - проверява се | ||||
| закрепването към | ||||
| фундамента и | ||||
| притягането на | ||||
| болтовите съединения; | ||||
| - намазват се резбите и | ||||
| шарнирните възли с | ||||
| технически вазелин; | ||||
| - почистват се | ||||
| корозирали | ||||
| повърхности. | ||||
| Забележка. За обекти, | ||||
| в които по различни | ||||
| причини влажността е | ||||
| по-голяма от 80 %, | ||||
| агрегатът се пуска и | ||||
| натоварва два пъти | ||||
| месечно. | ||||
| 17. | Акумулатори да се | Почиства се кутията от | Веднъж на три месеца | |
| пазят от сътресения и | влага и прах, като се | (през зимния | ||
| удари, от огън в | внимава да не попадат | период-всеки месец) се | ||
| близост до пробките, | боклуци в отворените | извършва | ||
| от късо съединение | пробки. | разрядно-заряден | ||
| на полюсите. | цикъл, като: | |||
| Накрайниците на | - проверява се нивото и | |||
| проводниците се | гъстотата на | |||
| притягат здраво към | електролита и при | |||
| полюсните пластини. | необходимост се | |||
| По време на работа | долива дестилирана | |||
| да не се допуска | вода; | |||
| разреждане под 1,75 | - разрежда се с | |||
| волта на клетка. | консуматор (ел. | |||
| крушка); | ||||
| - зарежда се със | ||||
| зарядно устройство със | ||||
| сила на тока 1/10 от | ||||
| ампеража на | ||||
| акумулаторната | ||||
| батерия в продължение | ||||
| на 10 часа. | ||||
| 18. | Климатични шкафове | Външен оглед. | Почистване на | Обслужване по |
| KS, KGS, КТ1, КТ2, | въздушния и водния | технологична карта. | ||
| КSТ, КША и др. | филтър. | Дозареждане с фреон | ||
| при нужда. | ||||
| Пребоядисване при | ||||
| нужда. | ||||
| 19. | Комуникационно | На три месеца се | - измерва се | |
| оборудване | проверява: | изолационното | ||
| - изправността на | съпротивление на | |||
| телефонните апарати и | телефонните чифтове | |||
| телефонните линии, | (трябва да бъде | |||
| свързващи | по-голямо от 1000 ома); | |||
| скривалището с | - измерва се | |||
| градската и фирмената | съпротивлението на | |||
| телефонна | антеноотвода на | |||
| централа-чрез | телевизионната антена | |||
| установяване на | (следва да бъде по-малко | |||
| двустранен разговор. | от 10 ома); | |||
| - измерва се | ||||
| изолационното | ||||
| съпротивление на | ||||
| антеноотвода за УКВ | ||||
| радиотелефона (трябва | ||||
| да бъде по-голямо от 100 к ома). |
Забележка. При провеждане на годишно обслужване се включват и мероприятията, извършвани в месечното обслужване, а при месечното се включват и мероприятията, извършвани при седмичното обслужване.
Приложение № 4 към чл. 22, ал. 8
МЕТОДИКА
за определяне качественото състояние на филтър-поглътителите в колективните средства за защита
Технически преглед
1. Техническият преглед на филтър-поглътителите (ФП) се извършва за:
а) определяне на херметичността;
б) измерване на съпротивлението;
в) проверка за наличието и състоянието на гумените уплътнения между ФП;
г) проверка за наличие на ръжда и деформации (побитости) по корпуса;
д) проверка за преовлажняване и наводняване;
е) проверка за неподвижност на шихтата;
ж) проверка за пробив на противодимния филтър и за агрегиране на шихтата.
Определяне на херметичността на ФП
2. Определянето на херметичността на ФП започва с проверка на херметичността на колоната на ФП. Със специалния ключ предварително се затягат до отказ фланците на безболтовите съединения между ФП и между ФП и въздуховодите и се притягат хомутите на гумените муфи.
Определяне херметичността на ФП при филтър-вентилационната уредба (ФВУ) с разходомер - (фиг. 1)
Фиг. 1. Схема на ФВУ с разходомер
1 - вентилатор с електродвигател; 2 - разходомер; 3 - двоен херметичен клапан; 4 - филтър-поглътители; 5 - безболтови съединения; 6 - гумени муфи с хомути.
Процедура:
Двойният херметичен клапан 3 се затваря напълно и се включва вентилаторът 1. При нехерметичност на колоната ФП поплавъкът на разходомера 2 се повдига и се върти. В този случай всички шевове и съединения се проверяват на слух или с помощта на пламъка на свещ (на нехерметичните участъци се чува свистене и пламъкът се засмуква).
Ако колоната ФП е нехерметична, по същия начин се проверява херметичността на отделните ФП 4, като останалите предварително се снемат от колоната и установката се монтира с един ФП.
Определяне херметичността на ФП при ФВУ без разходомер - (фиг. 2)
Фиг. 2. Схема на ФВУ без разходомер
1 - вентилатор с електродвигател; 2, 3 и 4 - филтър-поглътители; 5 - безболтови съединения; 6 - гумени муфи с хомути; 7 и 8 - херметични клапани
Процедура:
Затваря се херметичният клапан 8 на входния въздуховод на колоната на ФП, отваря се клапанът на изходния 7, пуска се вентилаторът 1 и всички съединения и шевове се проверяват на слух или с пламък на свещ аналогично както при определянето на херметичността на ФП при ФВУ с разходомер.
Ако колоната ФП е нехерметична, по същия начин се проверява херметичността на отделните ФП 4, като останалите предварително се снемат от колоната и установката се монтира с един ФП.
Определяне коефициента на нехерметичност (засмукване) на ФП - (фиг. 3)
Фиг. 3. Схема на установка за определяне коефициента на нехерметичност
1 - ФП; 2 и 3 - заглушки; 4 - заглушки с два щуцера; 5 - гумени маркучи; 6 - вертикален воден манометър; 7 - реометър за 8; 4,8; 3,2 и 1,6 L/min; 8 - тройник; 9 - винтова щипка
Процедура:
За целта долният и страничният отвор на ФП се херметизират със заглушки 2 и 3, а на входния отвор се поставя херметизираща заглушка с два щуцера 4. С помощта на гумени маркучи 5 единият щуцер се свързва с вертикален воден манометър 6, а другият - с реометър 7 с обхват 10 L/min. Отвива се щипката 9, пуска се сгъстен въздух във ФП и чрез затягане на щипката въздушният поток се регулира така, че налягането, отчетено по вертикалния манометър 6, да стане равно на отбелязаното върху корпуса на ФП съпротивление.
При пълна херметичност на ФП показанието на вертикалния манометър не се променя и реометърът не показва разход на въздух.
При нехерметичност реометърът непрекъснато показва разход на въздух.
Коефициентът на нехерметичност се определя в проценти по формулата:
| V | ||
| К= | ----------------- | 100, |
| 16,7 . W | ||
където:
К е коефициентът на нехерметичност, %;
V - показанието на реометъра, L/min;
W - номиналната производителност на ФП, m3/h;
16,7 - преводен коефициент от m3/h в l/min (1000/60).
Практически ФП се счита за херметичен, когато К = 1 %, което съответства на показание на реометьра за 8 L/min, а ФП - 100, ФП - 200 и ФП - 300 - когато К = 0,1 %, което съответства на показания на реометъра, съответно 1,6 L/min, 3,2 L/min и 4,8 L/min.
Ако нехерметичността на ФП е по-голяма от допустимата, без да се прекратява подаването на въздух, шевовете между цилиндричната му част и дънната се намазват със сапунен разтвор и по образувалите се мехурчета се фиксират нехерметичните участъци.
Определяне херметичността на ФП чрез надуване
Процедура:
Отворите на ФП се херметизират със заглушки, както при определяне коефициента на нехерметичност (засмукване) на ФП. Единият щуцер се свързва чрез гумен маркуч с вертикален воден манометър. Другият се свързва с гумен маркуч, през който чрез надуване с уста във ФП се създава налягане, равно на отбелязаното върху корпуса му съпротивление. Маркучът се защипва с щипка, след което се отчита показанието на манометъра. Херметичността на ФП се счита за добра, ако в продължение на една минута няма промяна в показанията на манометъра. При нарушена херметичност, без да се променя налягането, шевовете на ФП се намазват със сапунен разтвор и разхерметизираните места се откриват по образувалите се мехурчета.
Измерване на съпротивлението на ФП
3. Съпротивлението на ФП и на колоната на ФП се измерва при добра херметичност. Дебитът на въздушния поток е равен на номиналната производителност на ФП. Обикновено се започва с измерване съпротивлението на колоната на ФП.
Измерване съпротивлението на ФП при ФВУ с разходомер - (фиг. 4)
Фиг. 4. Схема на филтро-вентилационна установка с разходомер
1 - вентилатор с електродвигател; 2 - разходомер; 3 - ФП; 4 - двоен херметичен клапан; 5,6 - щуцери; 7 - маркучи; 8 - вертикален воден манометър
Процедура:
Установката се пуска на режим филтър-вентилация и чрез изменение положението на десния херметичен клапан 4 и наблюдаване показанието на разходомера 2 дебитът на въздушния поток, минаващ през колоната ФП, се докарва до необходимата стойност. След това маркучите 7 на вертикалния воден манометър 8 се свързват с щуцерите 5 и 6, разположени на входния и изходния въздуховод на колоната, и по разликата в нивата на манометъра се отчита съпротивлението. То трябва да е средноаритметично от съпротивленията на отделните ФП, включени в колоната.
При липса на щуцери свързването на манометъра с входния и изходния въздуховод на колоната може да стане с помощта на медицински игли. За целта уширеният край на иглите се съединява с гумените маркучи на манометъра, а заостреният се вкарва през гумена муфа във въздуховода така, че срезът му да бъде успореден на въздушния поток.
Аналогично се измерва съпротивлението на отделните ФП. Страничните отвори на останалите филтри се освобождават от въздуховода, закриват се със заглушки и отново се свързват с въздуховода. Включва се вентилаторът, дебитът на въздушния поток се привежда в съответствие с номиналната производителност на изследвания ФП и съпротивлението му се измерва по гореописания начин.
Измерване съпротивлението на ФП при ФВУ без разходомер (фиг. 5)
Фиг. 5. Схема на филтро-вентилационна установка без разходомер
1 - вентилатор с електродвигател; 2 - ФП; 3 - въздуховод за вътрешна рециркулация; 4 - дроселен клапан; 5, 6, 7 и 8 - херметични клапани; 9 - тръба на Прандел; 10 - наклонен спиртен манометър; 11 - вертикален воден манометър; 12 - щуцери; 13, 14 - гумени маркучи; 15 - отвор
Процедура:
В отвора 15 на изходния въздуховод на колоната ФП с помощта на гумена тапа тръбата на Прандел 9 се фиксира в центъра на въздуховода с отвора срещу въздушния поток. С помощта на гумени маркучи 13 щуцерите й се свързват със съответните щуцери на нивелиран наклонен спиртен манометър 10. С други гумени маркучи 14 се свързва вертикалният воден манометър 11 с щуцерите 12, разположени на входния и изходния въздуховод на колоната. Отварят се дроселният 4 и херметичните клапани 5, 6, 7 и 8 и се включва вентилаторът 1. Чрез постепенно притваряне на дроселния клапан 4 показанието на наклонения манометър 10 се докарва до необходимата стойност, съответстваща на номиналната производителност на колоната (табл. 1), при което по вертикалния манометър 11 се отчита съпротивлението й.
Таблица 1 |
|
| Дебит, m3/h | Показание на наклонения манометър в mm при К = 0,2% |
| 100 | 150 | 200 | 250 | 300 | 350 | 400 | 450 | 500 | |
| 50 | 1,0 | - | - | - | - | - | - | - | - |
| 75 | 2,5 | 0,5 | - | - | - | - | - | - | - |
| 100 | 4,0 | 1,0 | - | - | - | - | - | - | - |
| 150 | 8,5 | 2,0 | 0,5 | - | - | - | - | - | - |
| 200 | 15,5 | 3,0 | 1,0 | 0,5 | - | - | - | - | - |
| 300 | 35,0 | 7,0 | 2,0 | 1,0 | 0,5 | - | - | - | - |
| 400 | 65,0 | 12,5 | 4,0 | 1,5 | 1,0 | 0,4 | - | - | - |
| 500 | 100,0 | 19,0 | 6,0 | 2,5 | 1,5 | 0,6 | 0,4 | - | - |
| 600 | 156,0 | 28,0 | 8,5 | 3,5 | 2,0 | 1,0 | 0,6 | 0,3 | - |
| 900 | 314,0 | 61,0 | 19,5 | 8,0 | 4,0 | 2,5 | 1,2 | 0,8 | 0,2 |
| 1000 | 400,0 | 78,0 | 24,5 | 10,0 | 5,0 | 2,6 | 1,5 | 1,0 | 0,3 |
Измерване съпротивлението на отделни ФП
Процедура:
Страничните отвори на останалите филтри се освобождават от въздуховода, закриват се със заглушки и отново се свързват с въздуховода. Включва се вентилаторът, дебитът на въздушния поток се привежда в съответствие с номиналната производителност на изследвания ФП и съпротивлението му се измерва по гореописания начин.
В съоръжения, където няма подходящи условия за измерване на съпротивлението на отделни ФП, се използва установка, показана на фиг. 6.
След сглобяване на установката по схемата манометрите се нивелират. В наклонения манометър 7 се налива спирт до нулата с относително тегло 0,810, а във вертикалния 8 - вода. Затваря се дроселният клапан 2, вентилаторът 1 се включва и чрез постепенно отваряне на клапана по показанието на наклонения манометър 7 дебитът на въздуха се докарва до номинална производителност на изследвания ФП (табл. 2).
След установяване на необходимия дебит на въздушния поток по показанието на вертикалния манометър 8 се отчита съпротивлението на изследвания ФП в mm воден стълб. Нанася се върху корпуса му на мястото на стария надпис.
Фиг. 6. Схема на установка за измерване на съпротивлението на ФП
1 - вентилатор с електродвигател; 2 - тръба с дроселен клапан; 3 - удължителна тръба; 4 - тръба на Вентури; 5 - тръба с щуцер; 6 - гумени маркучи; 7 - наклонен манометър; 8 - вертикален манометър; 9 - гумени муфи; 10 - ФП
Таблица 2 |
|
| Дебит, m3/h | Показание на наклонения манометър (mm) при коефициент |
| 0,2 | 0,6 | 0,8 | Приведено в mm воден стълб | |
| 50 | 40 | - | - | 8 |
| 100 | 112,5 | - | - | 22,5 |
| 200 | - | 150 | - | 90 |
| 300 | - | - | 190 | 152 |
Проверка за наличието и състоянието на гумените уплътнения между ФП
4. Първо се демонтира колоната ФП. За целта тя се освобождава от входния и изходния въздуховод и се изтегля встрани. Отделните ФП се разделят един от друг и се проверява наличието и състоянието на уплътнителите. Ако те са втвърдени или разкъсани, се подменят с нови.
Проверка за наличие на ръжда и деформации (побитости) по корпуса на ФП
5. Установява се чрез оглед на ФП от всички страни. При поява на ръжда по корпуса на ФП засегнатите участъци се натискат с отвертка. Ако се получи пробив на корпуса, ФП се бракува. В противен случай ръждата се почиства. На боядисване подлежат и олющени участъци, като се внимава да не се повреди маркировката по корпуса. При наличие на деформации на 30 мм в дълбочина и след извършване на контролна проверка ФП се бракува.
Проверка за преовлажняване и наводняване на ФП
6. Първо се прави оглед на най-долния филтър от колоната. За целта се сваля заглушката от долния отвор и се оглежда вътрешната страна. Върху нея не трябва да има следи от наводняване - ръждиви петна, утайки от шихта и др. С помощта на лампа или джобно фенерче се оглеждат вътрешният перфориран цилиндър и противодимният картон. Цилиндърът не трябва да е ръждясал, а цветът на картона трябва да е еднороден, без петна и следи от вода.
Накрая ФП заедно с поставените заглушки се претегля, като теглото му не трябва да превишава пределно допустимото, посочено в таблица 3.
Нормално тегло могат да имат и преовлажнени или наводнени ФП, които впоследствие са изсъхнали. В този случай меродавни са резултатите от оглеждането на заглушката, перфорирания цилиндър и противодимния картон.
Таблица 3 |
||||||
| Наименова- | Начално тегло | Пределно | Максимален | Височина | Съпротив- | Съпротив- |
| ние на ФП | по техническите | допустимо | диаметър | с капака, | ление по | ление средно |
| условия, kg | тегло при | по канта, | mm | ТУ макс., | фактическо, | |
| експлоата- | mm | mm | mm | |||
| ция, | ||||||
| kg | ||||||
| ФП-50у | 32 | 35 | 440 | 300 | 45 | - |
| ФП-50/25 | 15,5 | 16,5 | 320 | 300 | 65 | - |
| ФП-100 | 60 - 62 | 70 | 550 | 507 | 60 | 40 - 45 |
| ФП-100у | 56 - 58 | 66 | 550 | 507 | 60 | 40 - 45 |
| ФП-100/50 | 33 | 36 | 445 | 420 | 65 | 50 - 55 |
| ФП-200-59 | 70 | 80 | 570 | 520 | 105 | 85 - 90 |
| ФП-300 | 65 - 66 | 75 | 580 | 610 | 85 | 85 |
Проверка за неподвижност на шихтата на ФП
7. Неподвижността на шихтата се установява чрез преобръщане или разтръскване на филтъра. При проверката не трябва да се чува шум от пресипващ се въглен и от изходния отвор на ФП не следва да изпадат зърна от въглен-катализатора. В противен случай ФП се бракува.
Проверка за пробив на противодимния филтър и за агрегиране на шихтата на ФП
8. Дефектите се установяват чрез измерване на съпротивлението на ФП. При наличие на такива съпротивлението на филтъра се отклонява с 20 и повече процента от указаното на маркировката. В този случай след извършване на описаната по-долу контролна проверка ФП се бракува.
За пробив на противодимния филтър може да се съди и по наличието на нарушаване целостта на картона, особено на гънките и местата, прилепващи към вътрешния перфориран цилиндър.
Контролна проверка на ФП
9. Контролната проверка се извършва за оценка на защитните свойства на ФП по отношение на отровните вещества (ОВ). Проверката се извършва при дебит на въздушния поток, равен на номиналната производителност на изпитваните ФП след предварително определяне на херметичността им. Контролната проверка започва с изпитване на ФВУ като цяло. При загуба на защитни свойства се проверява всеки ФП поотделно. Негодните се бракуват.
В качеството на ОВ при извършване на контролна проверка се използват: етилмеркаптан (при липса на етилмеркаптан - хлорпикрин) - за определяне защитните свойства на шихтата, и хлорацетафенон - за определяне защитните свойства на противодимния филтър.
Пред въздуховземащото устройство на ФВУ, включено на режим "филтър-вентилация", се създава определена концентрация от ОВ. Парите и аерозолите на веществото попадат във ФП и в случай на неизправност проникват в съоръжението, където се откриват по характерното им органолептично въздействие.
Определяне защитните свойства на шихтата на ФП
10. След определяне херметичността на колоната ФП и след установяване на дебита на въздушния поток до номиналната й производителност ФВУ се пуска на режим "филтър-вентилация". В началото на всмукателния й въздуховод се поставя тавичка с размери 200 x 100 mm, в която има предварително изчислено количество етилмеркаптан (с разчет по 3 ml на всеки ФП с производителност 100 m3/h).
При затруднен достъп до въздуховода съдът се поставя във въздуховземащата щихта възможно най-близо до отвора му. В този случай количеството етилмеркаптан се удвоява.
При отрицателни температури същите количества етилмеркаптан се наливат по равно в два съда.
Шихтата се счита за годна, ако до 10 минути след поставянето на тавичките във въздуховода в съоръжението не се усеща никаква миризма на етилмеркаптан.
При работа с хлорпикрин същото количество от него се напоява върху тампон, който се поставя в началото на въздуховземащото устройство откъм ветрената страна. По-нататък се процедира както и с етилмеркаптан. Ако шихтата е негодна, в съоръжението се усеща дразнещото сълзотворно действие на хлорпикрина.
В установените случаи на преминаване на ОВ в съоръжението вентилаторът се изключва незабавно. Херметичният клапан на входния въздуховод на колоната ФП се затваря, отстранява се съдът с ОВ и ФВУ се включва на режим "чиста вентилация" до пълно проветряване на съоръжението. След това се проверява изправността на шихтата на всеки ФП поотделно. За целта страничните отвори на останалите ФП се освобождават от въздуховода, закриват се с плоски заглушки и отново се свързват с него. Пуска се ФВУ и дебитът на въздуха се установява в съответствие с номиналната производителност на изследвания ФП. При повторно усещане на миризма на ОВ установката се оставя да работи до пълното й изчезване и без да се спира вентилаторът, в началото на смукателния въздуховод се поставя отново съд с ОВ.
При извършване на контролна проверка лицата, непосредствено работещи с етилмеркаптан (хлорпикрин), не трябва да влизат в съоръжението. Забранява се внасянето на етилмеркаптан (хлорпикрин) в съоръжение, чиито ФВУ подлежат на контролна проверка.
След завършване на контролната проверка останалите количества ОВ и тампони подлежат на унищожаване чрез изгаряне.
Определяне защитните свойства на противодимния филтър на ФП
11. ФВУ се включва на режим "чиста вентилация" и на разстояние 10 - 20 cm от отвора на въздуховземащото устройство се възпламенява хлорацетофенонова отровнодимна шашка. Счита се, че противодимните филтри на изпитваните ФП са изправни, ако до 10 минути след възпламеняване на шашката не се усети дразнене на очите и слизестите части на носа и гърлото на лицата в съоръжението.
В случаите на неизправност незабавно се изключва вентилаторът, затваря се херметичният клапан на входния въздуховод на колоната ФП и ФВУ се включва на режим "чиста вентилация" до пълно проветряване на съоръжението. По същия начин се проверява изправността на противодимния филтър на всеки ФП поотделно, като се спазва последователността на работа при определяне годността на шихтата.
ФП с неизправна шихта или противодимен филтър се демонтират, херметизират се със заглушки, поставя им се надпис "отработен" и се бракуват, а на тяхно място се поставят нови.
Всички дейности, свързани с използване на ОВ и отровнодимни шашки, се извършват с противогаз и защитни ръкавици. Трябва да се избягва продължителен контакт с парите им поради адсорбция от облеклото.
Свойства, съхранение и транспортиране на етилмеркаптан и отровнодимни шашки
12. Етилмеркаптанът (C2H5SH) представлява безцветна летлива течност с характерна неприятна миризма и температура на кипене +37°С. Техническият продукт има жълто-зелен цвят. Миризмата му се усеща при концентрация 1,10-6 mg/L, докато безвредната е 1,10-2 mg/L. Отнася се към отровните вещества. Съхранява се в стоманени бутилки, снабдени с херметични вентили.
Отровнодимните шашки представляват картонени цилиндри, запълнени с димообразуваща смес, съдържащи хлорацетофенон или друг отровен димообразувател. Отстрани димообразуващата смес е ограничена от две диафрагми, които имат отвори за излизане на дима. Отворите на цилиндъра са затворени херметично с картонени капачки, към които са закрепени ленти за отваряне на шашката. При възпламеняването й се образува отровен дим със сълзотворно действие. Хлорацетофенонът се усеща при концентрации 3,10-5 mg/L, а непоносимата му концентрация е 4,5.10-3 mg/L. Съхраняват се в дървени сандъци, опаковани в пакети по три броя.
Съхраняването, транспортирането, изразходването и отчитането на горепосочените вещества се извършва в съответствие с изискванията за съхраняване, транспортиране, унищожаване и отчитане на ОВ. Малки количества за еднократно използване при контролна проверка се съхраняват и транспортират в стъклени съдове с шлиф, поставени в кутия с активен въглен.
Прибори и материали, нанасяне на данни, маркиране
13. Приборите и материалите, използвани при технически преглед и контролна проверка на ФП, са посочени в таблица 4.
Таблица 4 |
|||
| № | Наименование | Мярка | Количество |
| по | |||
| ред | |||
| 1. | Тръба на Вентури с вентилатор и електродвигател | комплект | 1 |
| 2. | Тръба на Прандел | бр. | 1 |
| 3. | Манометър вертикален воден | бр. | 1 |
| 4. | Манометър наклонен спиртен | бр. | 1 |
| 5. | Медицински игли | бр. | 9 |
| 6. | Гумени маркучи 3mm | бр. | 2 |
| 7. | Заглушки с два щуцера | бр. | 3 |
| 8. | Заглушки гумени | бр. | 3 |
| 9. | Втулка с нипел и щуцер | бр. | 1 |
| 10. | Кръстачка с нипел и щуцер | бр. | 1 |
| 11. | Тавичка 200 x 100 mm | бр. | 2 |
| 12. | Везна до 100 kg с точност ± 0,5 kg | бр. | 1 |
| 13. | Етилмеркаптан (хлорпикрин) технически | г | за еднократна употреба |
| 14. | Отровни димни шашки | бр. | 1 |
| 15. | Преносима електрическа лампа | бр. | 1 |
14. В паспорта на КСЗ се нанасят следните данни за ФВУ:
| Дата на прегледа | Резултати от прегледа (проверката). | Подпис на лицето, извършило прегледа |
| (проверката) | Открити дефекти на ФП, възможни | (проверката) |
| причини и мерки за отстраняването им |
(попълват се резултатите от изпитването) |
| Количество и марка на ФП, монтирани в установката |
15. ФП се маркират, както следва:
| № | Година на | № на | Начално | Съпротивление на | Дата на |
| по | производство | партидата | тегло на ФП, | ФП в mm воден | монтажа |
| ред | кг | стълб | |||
16. Резултатите от техническия преглед и контролната проверка се нанасят и върху ФП.
Приложение № 5 към чл. 23, ал. 7
МЕТОДИКА
за изпитване на херметичност на колективните средства за защита
Общи изисквания при изпитване на херметичност
1. На изпитване на херметичност се подлага цялото съоръжение по външната линия на херметизация и отделните му помещения.
2. Херметичността на съоръжението или отделното помещение се определя от загубите (изтичането) на въздух след създаване на свръхналягане във вътрешния обем. Свръхналягането в изпитваното съоръжение или отделно помещение се създава от съществуващата приточна вентилация или преносими центробежни вентилатори.
3. Нормата за разхода на въздух (загубите) се изчислява и се отразява в протокол, приложен към документацията на колективните средства за защита (КСЗ).
Ред за провеждане изпитването на херметичност
4. Работата по откриване и отстраняване на неплътности се провежда в последователни етапи и завършва, когато се открият и отстранят всички неплътности.
5. Най-вероятни места за неплътности са:
а) местата на пресичане на железобетонни елементи;
б) преградните стени и покривната плоча;
в) бетонни шевове и пукнатини;
г) местата на преминаване на инженерните комуникации през елементите на строителната конструкция;
д) херметичните врати и капаци;
е) уплътняването на херметичните клапани (ХК) и клапаните за свръхналягане (КИД).
Етапи на изпитване
6. На първия етап на изпитване строителната конструкция се оглежда за наличие на видими неплътности по границата на херметизация. Скритите неплътности в конструкциите, особено в местата на отливане на касите на вратите, капаците и другите закладни детайли, се проверяват чрез почукване с чук с цел откриване на пукнатини и празнини.
7. Качеството на уплътнителните устройства на херметичните врати и капаци се проверява чрез оставена непрекъсната следа върху касата от намазана креда (тебешир) по гумения уплътнител на плоскостта (платното).
8. Не се допуска механическа повреда на гумения уплътнител - некачествено залепване в местата на съединяване на гумения уплътнител, неплътно прилягане на гумения уплътнител към планките на платното.
9. Херметичните клапани и КИД се проверяват на плътност, като се изпитват чрез няколко цикъла на работа при затворено положение.
10. Херметичните устройства на влизането и преминаването на инженерните комуникации се проверяват за неплътности чрез външен оглед.
11. Участъците на топлинните комуникации, преминаващи през линията на херметизация, се подлагат на изпитване на плътност в съответствие с техническите условия на монтаж и преминаване на дадената система.
12. Установените при външен оглед неплътности се отстраняват, както следва:
а) пукнатини и празнини в бетона - чрез нагнетяване или запълване с подходящи за целта разтвори;
б) в местата на неправилното прилягане на гумения уплътнител на херметичните врати и капаци към касата платното се изправя с едновременно регулиране на ключалката;
в) неплътностите на ХК и КИД - чрез настройка и регулиране.
13. При завършване на указаните по-горе работи се провежда фактическа проверка на херметизацията на съоръжението. Проверката се заключава в определяне на фактическите пропуски на въздух с методите на прякото или косвеното измерване.
14. На втория етап се определят фактическите пропуски на въздух по метода на прякото измерване посредством замерване разхода на приточния въздух при постоянна величина на подпора.
15. Преди началото на изпитването всички херметични устройства трябва да са приведени в съответстващо положение, сифоните и хидравличните затвори се запълват с вода.
16. В изпитваното съоръжение с помощта на вентилатор се подава въздух и се създава подпор 98,1 N/кв. м (10 мм воден стълб), контролиран по микроманометър (подпоромера).
17. Подаването на въздух се регулира така, че величината на подпора в изпитвания обект да не се изменя. След установяване на стабилен подпор (98,1 N/кв. м) се провежда измерване на количеството въздух, подаван в съоръжението.
18. Измерването на разхода на въздуха може да се извърши и при друга величина на подпора със следната приведена към подпор 98,1 N/кв. м формула:
Z98,1 = (98,1 x Zф)/Нф куб.м/h,
където:
Z98,1 е разходът на въздуха (куб.м/h) при подпор 98,1 N/кв.м;
Zф - фактическият разход (куб.м/h) на въздуха при изпитването;
Нф - фактическият подпор при изпитването (N/кв.м).
19. Използваните при изпитването микроманометри могат да се поставят вътре и/или вън от КСЗ.
20. При измерване на подпора в съоръжението микроманометърът се свързва с предвидената за целта тръба.
21. При измерване на подпора в отделните помещения за преминаването на тръбата за подпоромера се използват съществуващите тръбопроводи или пробките на вратите.
22. Фактическият разход на въздух се определя като среден разход от три замервания при резултати, неотличаващи се повече от 10 % един от друг.
23. Получените резултати се сравняват със заложените в проекта параметри за херметичност. Ако при проверката на херметичност се установят пропуски на въздух, отговарящи на заложените по проект, съоръжението се счита за херметизирано.
24. Ако проверката на херметичност при този втори етап на изпитване даде отклонения от предвидените по проект пропуски на въздух, се провежда следващ, трети етап на изпитване.
25. На третия етап се използва методът на косвеното измерване. Под метод на косвеното измерване се разбира изчисляване величината на загубите на въздух чрез косвен показател - скоростта на падане на подпора в съоръжението или в изпитваното помещение след прекратяване вкарването на външен въздух.
26. При този метод се измерва времето в секунди, за което се понижава свръхналягането в съоръжението. Всички херметизиращи устройства на изпитваното помещение или цялото съоръжение се поставят в съответстващо положение и с помощта на вентилатор се създава свръхналягане, което се контролира по подпоромера.
27. След създаване на необходимото свръхналягане в обекта се затварят ХК и КИД по притока на въздуха и се изключва вентилаторът.
28. След прекъсване на потока на въздуха се наблюдава спадането на свръхналягането и се засича времето със секундомер.
Измерването се прави в два диапазона на свръхналягане:
| а) първи диапазон: | |
| - подпор в началото | 784,5 N/кв.м |
| (80 мм воден стълб); | |
| - подпор в края | 392,2 N/кв.м |
| (40 мм воден стълб); | |
| б) втори диапазон: | |
| - подпор в началото | 196,1 N/кв.м |
| (20 мм воден стълб); | |
| - подпор в края | 98,1 N/кв.м |
| (10 мм воден стълб). | |
29. Взема се средната величина от три последователни измервания, и то когато резултатите не се различават един от друг с повече от 10 %.
30. Ако периодите от време за спадане на свръхналягането в двата диапазона се окажат равни, това означава, че в ограждащата конструкция на обекта не съществуват големи пропуски.
31. Бързото падане на свръхналягането в първия диапазон в сравнение с втория диапазон показва наличието на големи пукнатини и отвори, а също така и възможно неплътно затваряне на ХК, КИД, врати и капаци.
32. Възможно е прилагането и на косвения метод, при който се извършва следното:
а) затварят се всички ХК, КИД и устройства, свързващи обекта с външната среда, с изключение на ХК на смукателния въздуховод за първи режим на ФВУ;
б) вентилаторът се включва на първи режим, докато подпорът в обекта достигне 80 - 100 мм воден стълб, след което ХК на смукателния въздуховод се затваря и вентилаторът се изключва;
в) със секундомер се измерва времето Тф, за което подпорът в обекта намалява от 30 мм до 15 мм воден стълб; подпорът се измерва с микроманометър (подпоромер);
г) измереното време се сравнява с времето Т, определено по проект, или ако не е определено, се пресмята по емпиричната формула:
Т = 120 x V0/F (сек.),
където:
V0 е чистият обем на обекта в куб.м;
F - площта на обекта в кв.м.
Херметизацията на обекта се счита за удовлетворителна, ако измерената стойност Тф е по-малка от пресметнатата Т с не повече от 10%
Тф > 90% Т.
Проверката се извършва трикратно и се взема средноаритметичната стойност на Тф.
Ако Тф < 90 %Т, значи, че по ограждащата конструкция на съоръжението има пропуски, които следва да се отстранят.
След отстраняването им отново се проверява херметичността в горната последователност.
Изпитваното на херметичност съоръжение трябва да се намира в стадий на установен температурен режим.
33. При четвъртия етап се откриват местата на големите пропуски по ограждащата конструкция. Преди започване на изпитването всички херметизиращи устройства на съоръжението (помещението) се привеждат в съответстващо положение.
34. Неплътностите се откриват по слух по шума от излизащия въздух, по отклонението на пламъка на свещ, поднесена към местата, откъдето може да излиза въздух, или по образуването на мехурчета (когато се използва сапунен разтвор) от страна на помещението с по-ниско налягане.
Отстраняване на неплътностите
35. Неплътностите се отстраняват:
а) при пропуски на въздух през възлите, където са проведени мероприятия за херметизация - чрез допълнително използване на херметизиращи пасти, образуващи въздухонепроницаема корица;
б) при пропуски на въздух в местата на закладните части на съединяването на касите със строителната конструкция, а също така при преминаването на инженерните комуникации - чрез нанасяне на допълнителен херметизиращ слой;
в) при пропуски на въздух през заваръчните шевове на въздуховодите и тръбопроводите - чрез допълнителна заварка;
г) при пропуски на въздух при фланците на тръбопроводите и въздуховодите - чрез затягане на болтовете на фланцовите съединения или чрез подмяната им;
д) при пропуски на въздух през салниковите устройства - чрез набиване на допълнителен уплътнител и чрез затягане на салника.
36. След изпълнение на мероприятията за отстраняване на неплътностите съоръжението отново се изпитва на херметичност.
