Държавен вестник, брой 97 от 11.XI

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат етикетирането и маркирането на екземпляри от видове животни и растения, включени в Приложения "А" и "В" на Регламент 338/97 за опазване на видовете от дива фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях (Регламент 338/97) (ОВ L 95, 8.4.2008).

(2) Разпоредбите на наредбата не се прилагат за:

1. новоизлюпени костенурки с дължина на пластрона до 100 mm;

2. новоизлюпени змии до 12 месеца от датата на излюпването;

3. екземпляри, при които физическите характеристики не позволяват да бъдат маркирани с нито един от посочените в тази наредба методи;

4. животни с тегло до 100 g, с изключение на птици;

5. екземпляри от рибни стопанства, предназначени за консумация като храни;

6. аквариумни рибки.

(3) Изключения от разпоредбата по ал. 2, т. 3 се допускат единствено с издаване на констативен протокол от съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ).

(4) Изключения от разпоредбата по ал. 2, т. 5 не се отнасят за репродуктивните екземпляри, използвани за размножаване.

Чл. 2. (1) Компетентни органи по прилагане на наредбата са:

1. министърът на околната среда и водите;

2. министърът на земеделието и храните;

3. председателят на Държавната агенция по горите.

(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице контролира маркирането и етикетирането на екземплярите и продуктите от видове по чл. 1, извън случаите по ал. 3 и 4.

(3) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице контролира маркирането на екземплярите и продуктите от видовете риби по чл. 1, включени в Закона за рибарството и аквакултурите.

(4) Председателят на Държавната агенция по горите контролира маркирането на ловните трофеи от видовете бозайници по чл. 1, включени в приложение № 4 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и по Закона за лова и опазване на дивеча.

Чл. 3. (1) За всеки екземпляр, който трябва да бъде маркиран, съответният компетентен орган по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 предоставя идентификационен номер съгласно приложение № 1. Идентификационният номер е уникален и не може да бъде използван в друг случай.

(2) Органите по чл. 2, ал. 2 създават и поддържат информационна база данни за идентификационните номера, използвани от съответните собственици за маркиране на притежаваните от тях екземпляри.

(3) За попълване на базата данни по ал. 2 в 20- дневен срок от предоставянето на идентификационни номера по ал. 1, получаване на уведомлението по чл. 4, ал. 4 и 5 и служебната бележка по чл. 11, ал. 2 органите по чл. 2, ал. 3 и 4 изпращат в МОСВ и съответната РИОСВ информация за идентификационните номера, вида на екземплярите, имената и адреса на собствениците.

(4) Маркировката на екземплярите се вписва в регистрационните карти по чл. 91, ал. 2, т. 1 ЗБР.

(5) В случаите на ползване на снимка за идентификация тя се номерира и се прилага към регистрационната карта по ал. 3, като номерът на снимката се записва в картата.

Чл. 4. (1) Собствениците подават писмено заявление по приложение № 2 до съответния компетентен орган по чл. 2, ал. 1 за предоставяне на уникални номера, които да бъдат изобразени на маркировките.

(2) В 10- дневен срок от получаването на заявлението по ал. 1 компетентният орган уведомява заявителя за номерата, които трябва да бъдат използвани за маркиране на притежаваните от него екземпляри.

(3) При маркиране на живи и препарирани животни в 15-дневен срок собственикът изпраща попълнено уведомление по приложение № 3 до съответния орган по местоживеене по чл. 2, ал. 2, 3 и 4.

(4) При настъпване на смърт на животно, маркирано съобразно тази наредба, с изключение на случаите на екземпляри от местни животински видове, когато те са пуснати в природата, собственикът писмено уведомява компетентния орган по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 и му предава използваната марка.

(5) При препариране, когато марката се ползва за вече препарираното животно, собственикът само уведомява съответния компетентен орган по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 за настъпилата промяна на състоянието на екземпляра.

Маркиране и идентифициране на живи екземпляри

Чл. 5. (1) Живите екземпляри от животински видове се маркират и идентифицират чрез:

1. електронна идентификационна система (радиочестотен микрочип);

2. затворен или отворен пръстен;

3. татуировка;

4. ушна марка;

5. снимка.

(2) Живите екземпляри се маркират съобразно вида и състоянието на екземпляра, като маркировката не трябва да вреди на здравословното им състояние.

(3) Маркировката по ал. 1, т. 1 и 4 се поставя само от ветеринарен лекар с ветеринарномедицинска практика съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 6. (1) За маркиране на живи животни се използват инжектируеми пасивни транспондери (електронни устройства - радиочестотен микрочип) с непроменяем код и използващи HDX- или FDX-B технология в съответствие с ISO стандарти 11784 и 11785. Транспондерите трябва да бъдат четими от четящите устройства, отговарящи на ISO стандарт 11785 и четящи HDX - или FDX-B транспондери. Разстоянието за четене на портативни четящи устройства трябва да бъде най-малко 12 сm, а за стационарните четящи устройства - най-малко 50 сm.

(2) Транспондерът по ал. 1 се имплантира в екземпляра в зависимост от съответната таксономична група на животното, като при:

1. бозайниците имплантирането е подкожно или мускулно и се извършва на нивото на задната една трета от шията или при дребните видове в междураменното пространство;

2. птиците имплантирането е подкожно или мускулно и се извършва в пекторалните мускули от лявата страна;

3. змиите имплантирането е подкожно или в мускулите на гърба в последната трета от тялото;

4. костенурки:

а) със средни и големи размери имплантирането е мускулно или подкожно в бедрения мускул квадрицепс или на страничната повърхност на опашката;

б) с малки размери, чиято кожа е много фина, имплантирането е подкожно или в бедрения мускул квадрицепс, като в краен случай може да се извърши и в коремната кухина;

5. гущери:

а) с големи размери имплантирането е подкожно на страничната повърхност на шията или в областта на мускула квадрицепс;

б) с малки размери имплантирането е в коремната кухина, в коремната страна на разстояние 1 - 2 cm от средната линия на тялото;

6. крокодилите имплантирането е подкожно на лявата странична повърхност на опашката;

7. земноводните имплантирането е в коремната кухина.

(3) Преди имплантация транспондерът се прочита предварително, а след имплантирането се проверява възможността да се чете.

Чл. 7. (1) В случай че методът по чл. 6, ал. 1 не е подходящ за маркиране поради физически или поведенчески особености на екземпляра или вида бозайник, в зависимост от случая маркирането и идентифицирането се извършват посредством:

1. татуировка върху вътрешната страна на лявото ухо или лявото бедро, на местата с най-слабо окосмяване, при условие че естественият цвят на животното позволява тя да бъде лесно различима;

2. ушна марка, която се използва за едри чифтокопитни бозайници, като се поставя върху дясното ухо или при невъзможност - на лявото ухо.

(2) На татуировките и ушните марки се изписва информация съгласно приложение № 1, т. 1, буква "a".

Чл. 8. (1) Излюпените и отгледаните на затворено птици се маркират посредством уникално номерирани затворени пръстени, поставени на тарзо-метатарзуса или тибиотарзуса и отговарящи на изискванията по приложение № 1, т. 2, буква "a".

(2) Уловените в природата птици и внесените от други страни без маркировка се маркират с радиочестотен микрочип по чл. 6, ал. 1.

(3) Когато методът по ал. 2 не е подходящ за маркиране поради физически или поведенчески особености на птицата или вида или поради това, че екземплярът ще бъде върнат в природата, маркирането се извършва с отворен пръстен, отговарящ на изискванията по приложение № 1, т. 2, буква "б".

(4) Маркировката на излюпени и отгледани на затворено птици, маркирани преди влизането в сила на задължението за маркиране, се счита за валидна, ако са изпълнени условията по ал. 1 и не са били подложени на никаква манипулация.

Чл. 9. Идентификация със снимка се прилага:

1. като допълнителен метод за по-лесно визуално разпознаване на екземпляри от петнисти котки, когато не е необходимо тяхното улавяне за прочитане на микрочипа по чл. 6, ал. 1; снимката се прави съгласно изискванията по приложение № 1, т. 1, буква "б".

2. за някои групи влечуги като алтернативен метод на този по чл. 6, ал. 1 и снимката се прави съгласно изискванията на приложение № 1, т. 3.

Чл. 10. (1) Внесените от друга държава екземпляри, които не притежават маркировка, се маркират до 10 дни от извършване на вноса съгласно чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 9.

(2) Екземплярите, които са маркирани в съответствие с изискванията по чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 в друга държава, която се явява страна на произход или реекспорт за тях, запазват маркировката си и се считат за маркирани в съответствие с тази наредба.

Чл. 11. (1) В случай че маркировката на животното трябва да бъде отстранена за извършване на ветеринарна процедура, ново маркиране се извършва не по-късно от един месец от датата на отстраняването на старата маркировка и съгласно изискванията по тази наредба.

(2) В случаите на ал. 1, когато не е възможно използването на старата маркировка, ветеринарният лекар, извършил манипулацията, издава служебна бележка съгласно приложение № 4, в която отразява промяната на маркировката.

(3) Свалената при манипулацията по ал. 1 маркировка, която не може да се ползва за по-нататъшно маркиране на екземпляра, се предава на съответния компетентен орган по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 заедно със служебната бележка по ал. 2, което обстоятелство се вписва в информационната база данни по чл. 3, ал. 2.

(4) Маркировката по ал. 3 се съхранява от компетентния орган по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 за период една година, след което се унищожава, за което се съставя констативен протокол.

Чл. 12. (1) Защитените видове животни от приложение № 3 от Закона за биологичното разнообразие, за които притежателят е придобил разрешение за отглеждане или за изследване извън естествената им среда, се маркират най-късно до 10 дни от тяхното улавяне.

(2) Директорът на РИОСВ осигурява присъствието на експерт на РИОСВ в случаите на маркиране на екземплярите по ал. 1.

Маркиране на препарирани и хербаризирани екземпляри

Чл. 13. (1) Препарираните екземпляри се маркират с уникален номер, състоящ се от букви и цифри, който се:

1. издълбава, залепва или заковава на поставката на препарата или опаковката му;

2. изписва с мастило на вътрешната страна на екземпляра, когато препаратът е разпъната кожа или съществува възможност номерът да се изпише от вътрешната страна;

3. изписва на подходящо място на външната страна на екземпляра, когато той представлява кост или друга част от тялото на животното.

(2) Изключение от изискванията по ал. 1 се допускат в случаи по чл. 4, ал. 5.

(3) Препарираните екземпляри извън случаите по ал. 2, които са били маркирани приживе, запазват уникалния номер на маркировката си, като тя се изписва съгласно чл. 1.

Чл. 14. Препарираните екземпляри, които са внесени в страната без маркировка, се маркират по реда на чл. 13, като номерът на маркировката включва буквения ISO код на страната износител, номера на разрешителното или сертификата по CITES, издадени от страната на износа, и годината на издаването му.

Етикетиране на храни и изделия

Чл. 15. При етикетиране на храни, в състава на които има части или екстракт от видове по чл. 1, ал. 1, се отбелязват съответният вид и номерът на документа по CITES, с който са внесени, без това да нарушава изискванията на други нормативни актове за етикетиране на тези продукти.

Чл. 16. (1) За етикетиране на хайвер, предназначен както за вътрешния, така и за международния пазар, се прилага единната система за етикетиране и идентификация съгласно изискванията на Регламент 338/97 и приложение № 5, буква "А".

(2) Етикетите по ал. 1 са за еднократна употреба и се поставят на всеки съд с хайвер, който се предлага за продажба в търговската мрежа.

(3) Етикетът се залепва на съда с хайвер така, че да обхваща кутията по начин, който не позволява да бъде премахнат и пренесен на друг съд, без да се наруши неговата цялост.

(4) Върху етикетите на кутиите с хайвер, които са били внесени в страната и препакетирани, се изписва и номерът на документа по CITES, с който е осъществен вносът.

Чл. 17. (1) Изделията и стоките, които представляват или съдържат екземпляри по чл. 1, ал. 1, се маркират посредством етикет, а когато са изделия от слонова кост, се прави и снимка за индентификация съгласно приложение № 5, буква "Б".

(2) Върху етикета на сувенири, бижута, кожени изделия, обувки и други стоки се отбелязват съответният биологичен вид и номерът на документа по CITES, с който е извършен техният внос или вносът на материалите за тяхното производство, както и името на обекта, където са произведени.

(3) Изделията или частите от слонова кост, които са маркирани с етикет в съответствие с изискванията по ал. 1, в друга държава, която се явява страна на произход или реекспорт за тях, запазват етикета си.