Държавен вестник, брой 38 от 11.IV

Чл. 6. За целите на определянето на енергийните им характеристики сградите се разглеждат като интегрирани системи, в които разходът на енергия е резултат на съвместното влияние на основните компоненти:

1. сградните ограждащи конструкции и елементи;

2. системите за поддържане на параметрите на микроклимата;

3. вътрешните източници на топлина;

4. обитателите;

5. климатичните условия.

Чл. 7. (1) Енергийните характеристики на сгради се определят по единна методология, която включва:

1. ориентацията, размерите и формата на сградата;

2. характеристиките на сградните ограждащи конструкции, елементите и вътрешните пространства:

а) топлинни и оптически характеристики;

б) въздухопропускливост;

в) влагоустойчивост;

г) водонепропускливост;

3. системите за отопление и гореща вода за битови нужди;

4. системите за климатизация;

5. системите за вентилация;

6. системите за осветление;

7. пасивните слънчеви системи и слънчевата защита;

8. естествената вентилация;

9. външните и вътрешните климатични условия.

(2) Националната методология за изчисляване на интегрираната енергийна характеристика включва задължително:

1. ориентацията, размерите и формата на сградата;

2. топлинните и оптическите характеристики, въздухопропускливостта, влагоустойчивостта, водонепропускливостта на сградните ограждащи конструкции, елементи и вътрешни пространства;

3. системите за отопление и гореща вода за битови нужди;

4. системите за климатизация;

5. системите за вентилация;

6. естествената вентилация;

7. външните и вътрешните климатични условия.

(3) При изчисляването на интегрираната енергийна характеристика могат да се включат показателите на активните слънчеви системи, други отоплителни и електрически системи, базирани на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), както и на естественото осветление.

Чл. 8. За изчисляване на показателите за разход на енергия и енергийните характеристики се приема следната класификация на сгради:

1. жилищни:

а) еднофамилни къщи;

б) жилищни сгради (блокове) с ниско, средно и високо застрояване;

в) смесени;

2. нежилищни:

а) сгради за административно обслужване - административни, офисни, представителни и др.;

б) сгради в областта на образованието - учебни, детски градини и др.;

в) сгради в областта на здравеопазването - видове лечебни заведения за болнична помощ и др.;

г) сгради в областта на хотелиерството и услугите - хотели, мотели, общежития и др.;

д) сгради в областта на търговията - търговски центрове, пазари, базари, магазини и др.;

е) сгради в областта на общественото хранене - заведения за хранене, ресторанти и др.;

ж) спортни сгради;

з) други сгради за обществено ползване - сгради в областта на културата и изкуството, в областта на транспорта и др.

Чл. 9. Показателите за разход на енергия в сгради се класифицират в три основни групи:

1. група 1 - показатели, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на ограждащите конструктивни елементи и елементите на системите за осигуряване на микроклимата:

а) коефициент на топлопреминаване през външните стени (W/m2K);

б) коефициент на топлопреминаване през прозорците (W/m2K);

в) коефициент на топлопреминаване през покрива (W/m2K);

г) коефициент на топлопреминаване през пода (W/m2K);

д) коефициент на полезно действие на генератора на топлина и/или студ (%);

е) коефициент на трансформация на генератора на топлина и/или студ;

ж) коефициент на полезно действие на преноса на топлина от източника до отоплявания и/или климатизирания обем на сградата (%);

2. група 2 - показатели, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди:

а) топлинни загуби от топлопреминаване към околната среда (kW);

б) топлинни притоци от топлопреминаване от околната среда (kW);

в) специфични топлинни загуби от топлопреминаване (W/m3);

г) специфични топлинни притоци от топлопреминаване(W/m3);

д) топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух (kW);

е) специфични топлинни загуби от инфилтрация (W/m3);

ж) общи топлинни загуби/притоци (kW);

з) общи специфични топлинни загуби/притоци (W/m3);

и) топлинна мощност на системата за отопление (kW);

й) годишен разход на енергия за отопление (kWh);

к) годишен разход на енергия за охлаждане (kWh);

л) специфичен разход на енергия за отопление (kWh/m2);

м) специфичен разход на енергия за охлаждане (kWh/m2);

н) топлинна мощност на системата за вентилация (kW);

о) годишен разход на енергия за вентилация (kWh);

п) специфичен разход на енергия за вентилация (kWh/m2);

р) топлинна мощност на системата за гореща вода (kW);

с) годишен разход на енергия за гореща вода (kWh);

т) специфичен разход на енергия за гореща вода (kWh/m2);

3. група 3 - показатели, характеризиращи енергопотреблението на сградата като цяло:

а) обща топлинна мощност за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода (kW);

б) обща специфична топлинна мощност за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода (kW/m2);

в) обща електрическа мощност за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода и осветление (kW);

г) обща специфична електрическа мощност за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода и осветление (kW/m2);

д) общ годишен разход на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода и осветление (kWh);

е) общ годишен специфичен разход на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода и осветление (kWh/m2);

ж) общ годишен специфичен разход на енергия за отопление и вентилация (Wh/m3.DD).

Чл. 10. (1) Показателите за разход на енергия се изчисляват по методите, определени в Наредба № 7 от 2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради:

1. детайлен метод - за целите на проектирането и изграждането на сгради, при оценяване на съответствието на инвестиционни проекти с изискванията за енергийна ефективност, както и при сертифицирането на сгради съгласно Наредбата за сертифициране на сгради за енергийна ефективност по чл. 16, ал. 1 ЗЕЕ;

2. опростен метод - за целите на прединвестиционните и обемно-устройствените проучвания за доказване на нормативната допустимост за реализация на обектите, за съставяне на задание за проектиране, за изработване на идеен проект, както и за извършване на анализи и експресни оценки на енергоспестяващи решения и мерки.

(2) Стойностите на показателите за топлинни загуби и топлинна мощност се определят при външна изчислителна температура за зимни условия.

(3) Стойностите на показателите за топлинни притоци и охладителна мощност се определят при външната изчислителна температура за летни условия.

(4) Показателите за специфични топлинни загуби, специфична мощност и специфичен разход на енергия се изчисляват за:

1. единица от общата полезна площ на сградата, определена по външните й размери;

2. единица от брутния обем на сградата, определен по външните й размери.

Чл. 11. Изчисляването на показателите за разход на енергия включва и стойностите на експлоатационните характеристики на вложените в сградата продукти, елементи, комплекти и системи, съответстващи на техническите спецификации.

Чл. 12. В зависимост от предназначението си енергийната характеристика (ЕР) на сградата може да се определи по един от следните начини:

1. като един от показателите за разход на енергия:

EP = P (IV.1),

където Р е показател, определен по чл. 9;

2. като съвкупност от няколко показателя за разход на енергия:

EP = {Pi, i = 1, 2, ..., M} (IV.2),

където:

Pi е i-тият показател, определен по чл. 9;

М - общият брой на избраните показатели.

Чл. 13. Енергийната характеристика има смисъл на интегрирана енергийна характеристика и се определя със стойности на две нива: потребна енергия и първична енергия в случаите, когато отразява годишен разход на енергия или специфичен годишен разход на енергия.

Чл. 14. (1) Стойността на енергийната характеристика като потребна енергия се определя с годишното количество енергия, което се доставя или трябва да бъде доставено в сградата.

(2) Стойността на енергийната характеристика като първична енергия се определя, като всяка една съставяща на потребната енергия се увеличи със съответстващите й загуби за добив/производство и пренос по формулата:

където:

Q е количеството първична енергия (kWh);

Qi,H - количеството потребна енергия с i-тия енергоносител (kWh);

ei - коефициентът, отчитащ загубите за добив/производство и пренос на i-тата съставляваща на потребната енергия съгласно приложение № 2.

Чл. 15. Енергийните характеристики за годишен разход на енергия имат екологичен еквивалент на причинени емисии въглероден двуокис, който се определя по формулата:

където:

ЕcР е количеството емисии СО2 (тонове);

Qi - количеството на i-тия вид енергиен ресурс/енергия в годишния разход на енергия (kWh);

fi - коефициентът на екологичен еквивалент на i-тия вид енергиен ресурс/енергия (g/kWh) съгласно приложение № 3.

Чл. 16. (1) Еталонните стойности на показателите за ограждащите конструкции и елементи се определят съгласно приложение № 4.

(2) Еталонните стойности на интегрираните енергийни характеристики за разход на енергия в сгради се получават чрез пресмятане по методите, определени в Наредба № 7 от 2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради. Стойностите на топлотехническите характеристики на сградните ограждащи конструкции и елементи, както и ефективностите на елементите и агрегатите на системите за отопление, охлаждане, вентилация и подготовка на гореща вода за битови нужди се вземат по действащите нормативни актове.

Чл. 17. Съответствието с изискванията за енергийна ефективност е изпълнено, когато стойността на енергийната характеристика на сградата е по-малка или равна на еталонната й стойност (ЕРmax):

ЕР Ј ЕРmax (V.1).

Чл. 18. Когато съдържанието на енергийната характеристика се изчерпва само с показателите по чл. 9, т. 1, буква "д" и/или буква "е", и/или буква "ж", съответствието с изискванията за енергийна ефективност е изпълнено, когато стойността на енергийната характеристика на сградата е по-голяма или равна на еталонната й стойност:

ЕР > ЕРmax (V.2).

Чл. 19. (1) Принадлежност на сградата към клас на енергопотребление от А до G се установява чрез сравнение на стойността на интегрираната енергийна характеристика със скала на класовете на енергопотребление.

(2) Скалата на класовете на енергопотребление се съставя на основата на две стойности на интегрираната енергийна характеристика: ЕРmax,r и ЕРmax,s, определени като първична енергия или като потребна (доставена) енергия, или спестени емисии въглероден двуокис, както следва:

1. ЕРmax,r - общ специфичен разход на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода и осветление, изчислен по методите, определени в Наредба № 7 от 2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради; стойностите на топлотехническите характеристики на сградните ограждащи конструкции и елементи, както и ефективностите на елементите и агрегатите на системите за отопление, охлаждане, вентилация и подготовка на гореща вода за битови нужди се вземат по действащите нормативни актове към момента на извършване на оценката;

2. ЕРmax,s - общ специфичен разход на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода и осветление, изчислен по методите, определени в Наредба № 7 от 2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради; стойностите на топлотехническите характеристики на сградните ограждащи конструкции и елементи, както и ефективностите на елементите и агрегатите на системите за отопление, охлаждане, вентилация и подготовка на гореща вода за битови нужди се вземат по действащите нормативни актове към годината на въвеждане на сградата в експлоатация.

(3) Границите на класовете на енергопотребление се определят, както следва:

(4) Принадлежността на сградата към конкретния клас на енергопотребление се изобразява графично във форма, посочена в приложение № 5.

Чл. 20. За изчисляване на показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на промишлени системи се приема класификация по индустриални отрасли:

1. черна металургия;

2. цветна металургия;

3. химическа промишленост;

4. неметални минерални суровини;

5. рудодобивна промишленост;

6. хранително-вкусова промишленост;

7. текстил, кожа и облекло;

8. дървен материал и изделия от него;

9. целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост;

10. машини, метални изделия и оборудване;

11. превозни средства;

12. други, включително строителство.

Чл. 21. (1) За определяне на енергийните им характеристики промишлените системи се разглеждат като интегрирани системи.

(2) Разходът на енергия в интегрираните системи е резултат от съвместното влияние на основните компоненти:

а) технологична система;

б) гориво-енергийна (в т.ч. електроенергийна и топлоенергийна) система;

в) други системи (водоснабдяване, сгъстен въздух, студопроизводство и други).

Чл. 22. Показателите за разход на енергия се класифицират в две групи:

1. група 1 - показатели, характеризиращи процесите на енергопреобразуване в промишлените системи:

а) коефициент на полезно действие при енергопреобразуващите процеси (%);

б) коефициент на полезно действие при производство на електрическа енергия (%);

в) коефициент на полезно действие при производство на топлинна енергия (%);

г) коефициент на полезно действие при използване на вторични енергийни ресурси (%);

д) дял на покритие на товара с възобновяема енергия (%);

2. група 2 - показатели, характеризиращи енергопотреблението:

а) разход на енергия за определен период от време (kWh);

б) енергийна интезивност на единица добавена стойност (kWh/лева);

в) специфичен разход на енергия (kWh/единица продукция);

г) инсталирана мощност (kW);

д) разполагаема мощност (kW);

е) използвана мощност (kW).

Чл. 23. Показателите по чл. 22 се определят:

1. по видове енергийни ресурси;

2. по отделни технологични потребители;

3. по структурни единици на промишлената система;

4. общо за промишлената система.

Чл. 24. (1) Показателите за специфичен разход на енергия за конкретно производство се изчисляват за:

1. единица краен продукт (m, m2, m3, kg, брой и т.н.);

2. единица добавена стойност.

(2) Когато над 20 % от разхода на енергия зависи от климата, показателите за специфичен разход на енергия и за енергийна интензивност се изчисляват, както следва:

1. специфичният разход на енергия се изчислява за съответстващата на конкретното производство единица краен продукт и един денградус (DD) и има размерност kWh/единица продукция, умножена по DD;

2. енергийната интензивност се изчислява за съответстващата добавена стойност на конкретното производство и един денградус (DD) и има размерност kWh/лева, умножена по DD.

Чл. 25. Когато промишлената система включва и сгради, показателите по чл. 23 се допълват с показатели по чл. 10.

Чл. 26. Енергийните характеристики на промишлените системи се определят по единна методология, която включва:

1. вида на технологичния процес;

2. материални и енергийни потоци;

3. характеристики на основните и спомагателните съоръжения:

а) системи за отопление и гореща вода за битови нужди;

б) системи за водоснабдяване, сгъстен въздух, студопроизводство и др.;

в) системи за климатизация;

г) системи за вентилация;

д) системи за осветление;

е) системи за оползотворяване на вторични и възобновяеми енергийни ресурси;

4. характеристики на сградите (промишлени и административни).