Държавен вестник, брой 38 от 11.IV

Страните по тази конвенция,

Припомняйки член 194 от Конвенцията на ООН по морско право, 1982 г., който предвижда държавите да вземат всички необходими мерки да предотвратяват, намаляват и контролират замърсяването на морската среда,

Припомняйки още член 235 на същата конвенция, който предвижда сътрудничество между държавите в по-нататъшното развитие на съответните правила на международното право с цел осигуряването на бързо и адекватно възмездяване на всички щети, причинени от замърсяване на морската среда,

Отбелязвайки успеха на Международната конвенция за гражданската отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1992 г., и на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1992 г., в това да осигурят наличие на обезщетение за лицата, които са претърпели вреди, причинени от замърсяване в резултат на изпускане или изхвърляне на нефт, превозван в кораби в наливно състояние,

Отбелязвайки още приемането на Международната конвенция за гражданската отговорност и обезщетяването на вреди във връзка с превоза на опасни и замърсяващи вещества по море, 1996 г., която да осигури адекватно, бързо и ефективно възмездяване на щети, причинени от произшествия във връзка с превоза по море на опасни и замърсяващи вещества,

Признавайки важността на установяването на обективна гражданска отговорност за всички видове замърсяване с нефтопродукти, която е свързана с подходящо ограничаване на нивата на тази отговорност,

Отчитайки, че са необходими допълнителни мерки, които да осигурят заплащането на адекватно, бързо и ефективно обезщетение за вреди, причинени от замърсяване в резултат на изпускане или изхвърляне на корабно гориво,

Желаейки да приемат общи международни правила и процедури, които да определят въпросите на гражданската отговорност и да осигуряват адекватно обезщетяване в такива случаи,

Се споразумяха, както следва:

Определения

Член 1

За целите на тази конвенция:

1. "Кораб" означава всеки морски плавателен съд от какъвто и да е вид.

2. "Лице" означава всяко частно лице или сдружение или всяка обществена или частна организация, корпоративна или не, включително държава или някое от съставните й подразделения.

3. "Корабопритежател" означава собственика, включително регистрирания собственик, беърбоут чартьора, мениджъра и лицето, което експлоатира кораба.

4. "Регистриран собственик" означава лицето (или лицата), регистрирано като собственик на кораба, или при липсата на регистрация, лицето или лицата, които притежават кораба. В случай на кораб, притежаван от държава и експлоатиран от дружество, което в тази държава е регистрирано като оператор на кораба, под "регистриран собственик" се има предвид това дружество.

5. "Корабно гориво" означава всякакъв въглеводороден минерален нефт, включително смазочни масла, използвани или които ще бъдат използвани при експлоатирането или задвижването на кораб, както и всички остатъци от такива нефтопродукти.

6. "Конвенция за гражданска отговорност" означава Международната конвенция за гражданската отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1992 г., заедно с поправките към нея.

7. "Превантивни мерки" означава всички разумни мерки, взети от всяко лице при настъпването на инцидент с цел да предотврати или сведе до минимум щетите от замърсяване.

8. "Инцидент" означава събитие или поредица събития с един и същи произход, които причиняват щети от замърсяване или създават сериозна и непосредствена заплаха за причиняване на такива щети.

9. "Щети от замърсяване" означава:

(а) загуба или щета, причинена извън кораба от замърсяване в резултат на изтичане или изпускане на корабно гориво от кораб, където и да възникне такова изтичане или изпускане, при условие че обезщетението за замърсяване на околната среда освен загубата на печалба от замърсяването е ограничено до разходите за разумните мерки за възстановяване, които са предприети или ще бъдат предприети; и

(b) разходите за превантивни мерки и допълнителни загуби или щети, причинени от превантивни мерки.

10. "Държава, в която е регистриран корабът" означава по отношение на регистриран кораб държавата, в която е регистриран корабът, и по отношение на нерегистриран кораб - държавата, под чието знаме корабът има право да плава.

11. "Брутен тонаж" означава брутния тонаж, изчислен в съответствие с разпоредбите за измерване на тонажа, които са предвидени в Анекс I към Международната конвенция за тонажно измерване на корабите, 1969 г.

12. "Организация" означава Международната морска организация.

13. "Генерален секретар" означава Генералния секретар на Организацията.

Обхват на приложение

Член 2

Тази конвенция се прилага единствено:

(а) за щети, причинени от замърсяване:

(i) в територията, включително в териториалните води на държава - страна по конвенцията, и

(ii) в изключителната икономическа зона на договаряща държава, определена в съответствие с международното право, или ако договарящата държава не е определила такава зона - в района, намиращ се зад границата и прилежащ към териториалното море на тази държава, определен в съответствие с международното право и простиращ се на не повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;

(b) за превантивни мерки, където и да са взети, за да бъдат предотвратени или да бъдат сведени до минимум такива щети.

Отговорност на корабособственика

Член 3

1. Освен в случаите, предвидени в параграфи 3 и 4, корабособственикът по време на инцидента е отговорен за щетите от замърсяване, причинени от корабно гориво на борда на кораба или произхождащо от кораба, при условие че ако инцидентът представлява поредица от събития с един и същи произход, тогава отговорността се носи от корабособственика в момента на настъпване на първото събитие.

2. Когато повече от едно лице е отговорно по параграф 1, отговорността им е солидарна.

3. Корабособственикът не носи отговорност за щети от замърсяване, ако докаже, че:

(а) щетите са резултат от война, военни действия, гражданска война, бунт или естествен феномен от изключителен, неизбежен или непреодолим характер; или

(b) щетите са изцяло причинени от действие или бездействие, извършени с намерение да се причинят щети от страна на трето лице; или

(c) щетите са напълно причинени от небрежност или други неправомерни действия на правителство или други власти, отговорни за поддръжката на светлините или други навигационни средства, изпълняващи тази функция.

4. Ако корабособственикът докаже, че щетите от замърсяване са резултат изцяло или отчасти от действие или от бездействие, извършено с цел да се причинят щети от лицето, което става жертва на щетите, или от небрежност на това лице, собственикът на кораба може да бъде освободен от отговорност към това лице напълно или отчасти.

5. Срещу корабособственика не може да бъде предявен друг иск за обезщетяване на нанесени щети от замърсяване на околната среда, освен съгласно тази конвенция.

6. Нищо в тази конвенция не ограничава правото на регресен иск на корабособственика, което съществува независимо от тази конвенция.

Изключения

Член 4

1. Конвенцията не се прилага към щети от замърсяване, определени от Конвенцията за гражданска отговорност, независимо от това, дали обезщетението може да бъде изплатено съгласно Конвенцията за гражданска отговорност.

2. С изключение на разпоредбата на параграф 3 разпоредбите на конвенцията не се прилагат за военни кораби, спомагателни военноморски кораби или други кораби, притежавани или оперирани от държава и използвани за момента единствено за правителствени нетърговски цели.

3. Държава - страна по тази конвенция, може да реши да прилага конвенцията и за своите военни кораби или други кораби, посочени в параграф 2, като в този случай съответната държава трябва да уведоми Генералния секретар и да уточни условията и обстоятелствата, при които се прилага конвенцията.

4. По отношение на държавни кораби, използвани за търговски цели, всяка страна се отказва от привилегии, основани на статута й на суверенна държава, и ще отговаря по искове в юрисдикциите по чл. 9.

Инциденти с два или повече кораба

Член 5

Когато възникне инцидент с два или повече кораба и в резултат на това бъдат нанесени щети от замърсяване, собствениците на замесените кораби, освен ако не са освободени от отговорност по член 3, носят солидарна отговорност за всички щети, които не могат да бъдат разумно разпределени.

Ограничения на отговорността

Член 6

Нищо в тази конвенция не ограничава правото на корабособствениците и на лицето или лицата, които са предоставили застраховка или други финансови гаранции, да ограничат своята отговорност в съответствие с приложим национален или международен режим, като Конвенцията относно ограничаване на отговорността по морски искове, 1976 г., както е изменена.

Задължителна застраховка или финансова гаранция

Член 7

1. Регистрираният собственик на кораб с брутен тонаж, по-голям от 1000, регистриран в страна по конвенцията, трябва да поддържа застраховка или друга финансова гаранция, като банкова гаранция или гаранцията на друга финансова институция, която да покрие отговорността на регистрирания собственик за щети от замърсяване до стойност, равна на лимита на отговорността съгласно националния или международния режим, но при всички случаи, без да се надвишава стойността, изчислена съгласно Конвенцията относно ограничаване на отговорността по морски искове, 1976 г., както е изменена.

2. Свидетелство, което удостоверява, че е в сила застраховка или друга финансова гаранция съгласно разпоредбите на тази конвенция, трябва да бъде издадено на всеки кораб, след като властите на страната по конвенцията установят, че разпоредбите на параграф 1 са спазени. По отношение на кораб, регистриран в страна по конвенцията, такова свидетелство се издава или заверява от съответните компетентни органи в държавата, където е регистриран корабът; по отношение на кораб, който не е регистриран в страна по конвенцията, свидетелството може да бъде издадено или заверено от съответните органи на която и да е страна по конвенцията. Това свидетелство трябва да бъде под формата на модела, представен в приложението на конвенцията, и трябва да съдържа следните данни:

(а) име на кораба, отличителен номер или букви и пристанище, в което е регистриран;

(b) наименование и седалище на регистрирания собственик;

(c) корабен идентификационен номер на ИМО;

(d) вид и продължителност на гаранцията;

(e) име и основна кантора на застрахователя или на друго лице, което предоставя гаранция, и където е възможно, кантората, където е сключена застраховката или гаранцията;

(f) срок на валидност на свидетелството, който не трябва да е по-дълъг от срока на валидност на застраховката или другата гаранция.

3. (а) Страна по конвенцията може да упълномощи институция или организация, призната от нея, да издава свидетелството, посочено в параграф 2. Такава институция или организация трябва да информира държавата за издаването на всяко свидетелство. При всички случаи страната по конвенцията гарантира изцяло пълнотата и точността на свидетелството, издадено по този начин, и предприема действия, за да гарантира изпълнението на своето задължение.

(b) Страните по конвенцията уведомяват Генералния секретар за:

(i) специфичните отговорности и условия по правата, делегирани на институциите или организациите, признати от тях;

(ii) оттеглянето на упълномощаването и

(iii) датата, от която упълномощаването влиза в сила или се оттегля; делегираните пълномощия не могат да влязат в сила по-рано от три месеца от датата, в която Генералният секретар е уведомен за делегирането им.

(c) Институцията или организацията, упълномощена да издава свидетелството в съответствие с тази параграф, трябва като минимум да има право да оттегля свидетелствата, ако условията, при които са били издадени, не се поддържат. При всички случаи институцията или организацията трябва да докладва за такова оттегляне на държавата, от чието име е било издадено свидетелството.

4. Свидетелството трябва да бъде на официалния език или езици на издаващата го страна. Ако използваният език не е английски, френски или испански, текстът трябва да включва превод на един от тези езици, а ако съответната държава прецени, официалният език на държавата може и да не бъде включван в свидетелството.

5. Свидетелството трябва да бъде на борда на кораба, а копие от свидетелството трябва да бъде депозирано при властите, които поддържат данните за корабния регистър, или ако корабът не е регистриран от страна по конвенцията, при властите, които издават или заверяват свидетелството.

6. Застраховка или друга финансова гаранция не отговоря на разпоредбите на този член, ако може да бъде прекратена по други причини освен изтичането на срока на валидност на застраховката или гаранцията, посочени в свидетелството съгласно параграф 2 на този член, преди да са изтекли три месеца от датата, на която властите, посочени в параграф 5 на този член, са уведомени за прекратяването й, освен ако свидетелството не е върнато на властите или в същия период не е издадено ново свидетелство. Предходните разпоредби също така се прилагат при всякакви промени, поради които застраховката или гаранцията повече не отговаря на разпоредбите на този член.

7. Държавата, където е регистриран корабът, трябва съгласно разпоредбите на този член да определи условията, при които се издава свидетелство и валидността му.

8. Нищо в конвенцията не ограничава страните по конвенцията да разчитат на информация, получена от други страни, от Организацията или от други международни организации, свързана с финансовото състояние на застрахователите или институциите, осигуряващи гаранция за целите на конвенцията. В такива случаи страната по конвенцията, която разчита на такава информация, не се освобождава от отговорност като държава, която издава свидетелство съгласно параграф 2.

9. Свидетелства, издадени или заверени от страна по конвенцията, се признават от другите страни по конвенцията за целите на тази конвенция и имат същата сила като свидетелствата, издадени или заверени от тях, дори и ако са издадени или заверени за кораб, който не е регистриран в страна по конвенцията. Страните по конвенцията могат по всяко време да изискат консултация с държавата, която е издала или удостоверила свидетелството, ако смятат, че застрахователят или институцията-гарант, посочена в застрахователното свидетелство, не разполага с финансовата възможност да отговори на задълженията, наложени от конвенцията.

10. Всеки иск за компенсация на щети от замърсяване може да бъде заведен директно срещу застрахователя или друго лице, което осигурява финансовата гаранция, за отговорността на регистрирания собственик за щети от замърсяване. В такъв случай ответникът може да прави възраженията (с изключение на несъстоятелност или ликвидация на корабособственика), на които корабособственикът има право, включително ограниченията съгласно член 6. Освен това, дори корабособственикът да няма право на ограниченията на отговорността съгласно член 6, ответникът може да ограничи своята отговорност до стойност, равна на поддържаната застраховка или друга финансова гаранция, изисквана съгласно параграф 1. Също така ответникът може да направи възражение, че щетите от замърсяване са резултат от преднамерено лоша експлоатация от страна на корабособственика, но ответникът не може да прави възражение, което може да направи в съдебен процес, заведен от корабособственика срещу ответника. Ответникът при всички случаи има право да изиска присъединяването на корабособственика в процеса.

11. Страна по конвенцията не може да разреши на кораб, плаващ под нейно знаме, към който се прилага този член, да бъде експлоатиран, освен ако не му е издадено свидетелство съгласно параграфи 2 или 14.

12. Съгласно разпоредбите на този член всяка страна по конвенцията трябва да гарантира, по силата на националното си законодателство, че застраховка или друга гаранция до размера, посочен в параграф 1, е в сила по отношение на всеки кораб с брутен тонаж, по-голям от 1000, където и да е регистриран, ако влиза или напуска пристанище на нейна територия или пристига или напуска съоръжение в нейните териториални води.

13. Въпреки разпоредбите на параграф 5 страна по конвенцията може да уведоми Генералния секретар, че за целите на параграф 12 от корабите не се изисква да имат на борда си или да представят свидетелството, изисквано от параграф 2, когато влизат или напускат пристанища или когато пристигат или напускат морски терминали в нейните териториални води, при условие че страната по конвенцията, която издава свидетелството, изисквано по параграф 2, уведоми Генералния секретар, че поддържа архив в електронен формат, до който имат достъп всички страни по конвенцията, който удостоверява съществуването на свидетелство и позволява на страните по конвенцията да бъдат освободени от задълженията им по параграф 12.

14. Ако кораб, собственост на страна по конвенцията, не поддържа застраховка или друга финансова гаранция, разпоредбите на този член в това отношение не са приложими за него, но корабът трябва да има на борда свидетелство, издадено от съответните власти на държавата, в която е регистриран, в което се посочва, че корабът е притежаван от държавата и отговорността на кораба се покрива в границите, предвидени в съответствие с параграф 1. Такова свидетелство трябва да следва в колкото е възможно най-голяма степен модела, предвиден от параграф 2.

15. Всяка държава по време на ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване към тази конвенция или по всяко време след това може да декларира, че този член не се прилага за кораби, експлоатирани изключително в района на тази държава, посочен в член 2 (а)(i).

Срокове

Член 8

Правата на обезщетение по тази конвенция се погасяват, ако не е заведен иск за това в срок три години от датата на настъпване на щетата. В никакъв случай не може да бъде заведен иск по-късно от шест години от датата на инцидента, причинил щетата. Когато инцидентът е породен от няколко събития, срокът от шест години започва да тече от датата, на която е настъпило първото събитие.

Подсъдност

Член 9

1. Когато инцидент е причина за замърсяване на територия, включваща териториални води, или в зона, определена по член 2 (а)(ii) на една или повече страни по конвенцията, или са били взети превантивни мерки за предотвратяване или свеждане до минимум на щетите, нанесени в такива територии, включващи териториални води, или в такава зона, исковете за възстановяване на щетите срещу корабособственика, застрахователя или други лица, гарантиращи отговорността на корабособственика, могат да се разглеждат само в съдилищата на всяка такава страна по конвенцията.

2. Всеки ответник трябва да получи своевременно известие за предприетите действия срещу него по параграф 1.

3. Всяка страна по конвенцията гарантира, че нейни съдилища имат право да разглеждат искове за компенсация на щети съгласно тази конвенция.

Признаване и изпълнение

Член 10

1. Всяко решение, взето от съд с право да разглежда спора съгласно член 9, което подлежи на изпълнение в държавата, в която е произнесено, където не може да бъде обжалвано с редовни средства, се признава във всяка държава - страна по конвенцията, освен:

(а) когато решението е взето посредством измама; или

(b) когато ответникът не е получил своевременно известие или не му е била дадена справедливо възможност да изложи своята теза.

2. Всяко решение, взето по параграф 1, влиза в сила във всяка държава - страна по конвенцията, след изпълнението на изискванията на тази страна. Процедурата не трябва да дава възможност за възобновяване на производството.

Заменяща клауза

Член 11

Тази конвенция заменя всяка действаща конвенция или такава, която е открита за подписване, ратифициране или присъединяване към датата, на която тази конвенция е открита за подписване, но само дотолкова, доколкото тя влиза в противоречие с клаузите на други действащи такива; нищо от разпоредбите в този член не засяга задълженията на държавите, които са страни по тази конвенцията, които произтичат от друга конвенция към държави, които не са държави - страни по тази конвенция.

Подписване, ратифициране, приемане, одобрение и присъединяване

Член 12

1. Конвенцията е открита за подписване в седалището на Организацията от 1.Х.2001 г. до 30.IХ.2002 г., а впоследствие остава открита за присъединяване към нея.

2. Държавите могат да станат страни по тази конвенция чрез:

(а) подписване без уговорка за ратифициране, приемане или одобрение;

(b) подписване с уговорка за ратифициране, приемане или одобрение с последващи ратифициране, приемане или одобрение; или

(c) присъединяване.

3. Ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване се извършват чрез депозиране на съответния документ при Генералния секретар.

4. Всеки документ за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване, депозиран след влизането в сила на изменение на тази конвенция, отнасящо се до всички страни по конвенцията, или след приключването на действията за влизане в сила на съответното изменение, отнасящо се до тези държави, се счита като отнасящ се до конвенцията със съответните изменения и допълнения.

Страни с повече от една правна система

Член 13

1. Ако една държава има две или повече териториални единици, в които се прилагат различни правни системи, приложими към разпоредбите на тази конвенция, при подписване, ратифициране, приемане, одобряване и присъединяване държавата може да декларира, че тази конвенция се прилага във всички териториални единици или само в една или повече от тях. Тази декларация може да се измени чрез формулирането на друга декларация по всяко време.

2. Генералният секретар трябва да бъде уведомен за всяка една такава декларация и в нея трябва изрично да са посочени териториалните единици, за които се отнася тази конвенция.

3. Относно страна по конвенцията, която прави такава декларация:

(a) в определението на регистриран собственик по член 1(4) разпоредбите, които се отнасят до страната, следва да се тълкуват като разпоредби, които се отнасят до териториалната единица;

(b) разпоредбите, които се отнасят до страната, в която е регистриран корабът, а във връзка със свидетелството за задължителна застраховка и със страната, която го издава или заверява, следва да се тълкуват като разпоредби, които се отнасят до съответната териториална единица, в която е регистриран корабът и която издава или заверява свидетелството;

(c) разпоредбите на тази конвенция към изискванията на националното законодателство следва да се тълкуват като разпоредби, които се отнасят до законодателството, което се прилага в дадената териториална единица; и

(d) разпоредбите в чл. 9 и 10, които се отнасят до съдилищата и решенията, които трябва да се признават в страните по конвенцията, следва да се тълкуват като разпоредби, които се отнасят до съдилищата и решенията, които трябва да се признаят в дадената териториална единица.

Влизане в сила

Член 14

1. Тази конвенция влиза в сила след изтичане на една година от датата, на която 18 държави, включително 5 страни, чийто общ брутен тонаж на корабите възлиза на не по-малко от 1 милион, или са подписали конвенцията с уговорка за ратифициране, приемане и одобрение, или са депозирали документи за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване при Генералния секретар.

2. За всяка държава, която ратифицира, приеме, одобри или се присъедини към конвенцията, тази конвенция ще влезе в сила за държавата 3 месеца след датата на депозиране на съответния документ.

Денонсиране

Член 15

1. Тази конвенция може да бъде денонсирана от всяка държава - страна по конвенцията, по всяко време след датата, на която тя влиза в сила за съответната страна.

2. Денонсирането се осъществява чрез депозиране на документ при Генералния секретар.

3. Денонсирането влиза в сила след изтичане на една година или след изтичането на по-дълъг период, посочен в документа за денонсиране, след като се депозира при Генералния секретар.

Поправка или изменение

Член 16

1. Организацията свиква конференция за разглеждане на поправките и измененията към тази конвенция.

2. Конференцията се свиква от Организацията по молба на не по-малко от една трета от страните по конвенцията.

Депозитар

Член 17

1. Конвенцията се депозира при Генералния секретар.

2. Генералният секретар:

(а) информира всички страни, които са подписали или са се присъединили към тази конвенция, относно:

(i) всяко ново подписване или депозиране на документ заедно с датата;

(ii) датата, на която тази конвенция влиза в сила;

(iii) депозираните документи за денонсиране на тази конвенция заедно с дата на депозирането и датата, на която денонсирането влиза в сила; и

(iv) други декларации и известия, направени във връзка с тази конвенция;

(b) изпраща заверени автентични копия на тази конвенция до всички страни, които са я подписали, и до всички страни, които се присъединяват към нея.

Изпращане до ООН

Член 18

Непосредствено с влизането в сила на тази конвенция текстът й се предава от Генералния секретар на Секретариата на Организацията на обединените нации за регистриране и публикуване съгласно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации.

Езици

Член 19

Тази конвенция е съставена в един екземпляр на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език, като всички текстове са еднакво автентични.

Съставена в Лондон на двадесет и трети март две хиляди и първа година.