Държавен вестник, брой 24 от 25.III

1. Държавната санитарна инспекция при Министерството народното здраве и социалните грижи съдействува за запазване и укрепване здравето и трудоспособността на населението, като се грижи за внедряване на съвременните постния на хигиенната наука в неговия труд и бит.

За тази цел инспекцията разработва проекти за закони, постановления и разпореждания на правителството и препоръки по санитарно-хигиенните въпроси, издава санитарни правила и норми и организира и осъществява санитарен контрол.

Решенията на Държавната санитарна инспекция в кръга на нейната компетентност са задължителни за всички ведомства, учреждения, предприятия, организации и лица.

2. Държавната санитарна инспекция упражнява контрол за спазване на законите, правилата, нормите и изискванията по санитарно-хигиенните въпроси:

в населените места, обществените и културните заведения и транспорта;

в трудовата обстановка;

за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване;

при избора на строителни площадки;

при проектирането, строителството, реконструкцията и разширението на промишлени, комунално-битови, учебно-възпитателни и други предприятия, заведения, обекти и съоръжения;

при създаването и изменението на държавни стандарти, нормали и технически правила, норми и условия;

в производството, съхраняването, транспорта и търговията с всякакви продукти и изделия, които могат да се отразят върху здравето на населението;

в борбата със заразните и паразитните болести.

3. Държавната санитарна инспекция се ръководи от главен държавен санитарен инспектор - заместник-министър на народното здраве и социалните грижи, който се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на народното здраве и социалните грижи.

Органи на Държавната санитарна инспекция са Хигиенно-епидемиологичното управление при Министерството на народното здраве и социалните грижи, хигиенно-епидемиологичните институти и клоновете към тях.

Хигиенно-епидемиологичните институти са непосредствено подчинени на министерството. Ръководителите на тези институти се назначават от министъра на народното здраве и социалните грижи, а останалият персонал на институтите - по ред установен от министъра на народното здраве и социалните грижи.

Права на санитарни инспектори могат да упражняват служители при органите на Държавната санитарна инспекция и длъжностни лица, притежаващи съответна компетентност и определени от главния държавен санитарен инспектор

4. Главният държавен санитарен инспектор има право:

да утвърждава въз основа на действуващите закони, укази и решения на Министерския съвет задължителни за всички ведомства, организации и лица санитарни правила и норми;

да дава преценка за съответствието на разработваните от ведомствата строителни, технически и други правила и норми със санитарните изисквания.

За обсъждане на най-важните санитарно-хигиенни проблеми разработване на съответни препоръки за ведомствата и организациите при Държавната санитарна инспекция се създава Хигиенен съвет с участието на отговорни представители и компетентни специалисти от Министерството на архитектурата и благоустройството, Министерството на земеделието, Министерството на вътрешната търговия, Министерството на народната просвета, Държавния комитет за планиране, отрасловите ведомства, Българската академия на науките, Академията на селскостопанските науки и Главното управление по туризма. В Хигиенния съвет могат да участвуват и представители на Централния съвет на профсъюзите.

5. Държавната санитарна инспекция (Хигиенно-епидемиологичното управление и хигиенно-епидемиологичните институти и техните клонове в окръжните центрове) извършва предварителен санитарен контрол и дава санитарни заключения по задания за проектиране, проекти и планове:

за изграждане на населени места, за промишлено, благоустройствено, хидротехническо, комунално-битово и други видове строителство;

за инсталации и уреди за пречистване на питейни и отпадни води и пречиствателни съоръжения за опазване на въздуха от замърсяване;

за машини, уреди, съоръжения и транспортни средства;

по техническите и технологическите условия за производство на хранителни продукти и всякакви изделия, чието качество може да се отрази на здравето на хората.

За компетентно разглеждане на въпросите и за осъществяване на предварителния санитарен контрол при посочените в този член служби се създават като консултативни органи експертни съвети, съставени от лица със съответна квалификация.

Главният държавен санитарен инспектор разпределя обектите, подлежащи на предварителен санитарен контрол, между органите на санитарната инспекция в зависимост от техния характер и размера на капиталните вложения.

Документите за обекти, подлежащи на санитарен контрол, задължително се представят за хигиенна експертиза на съответните органи на санитарната инспекция и могат да се изпълняват само след тяхното одобрение.

6. Главният държавен санитарен инспектор и неговите заместници и ръководителите на хигиенно-епидемиологичните институти и техните клонове могат при нарушение на санитарно-хигиенните правила, норми и изисквания да спират строителството или експлоатацията на предприятия, заведения и обекти или на части от тях до вземане на необходимите санитарни мерки.

Постановленията на органите на Държавната санитарна инспекция за спиране на строителството или експлоатацията могат да бъдат обжалвани пред съответния висшестоящ орган.

7. Който наруши разпоредбите на този указ, на издадените въз основа на него санитарни правила и норми или не изпълни разпорежданията на органите на Държавната санитарна инспекция, издадени в границите на тяхната компетентност, се наказва с глоба до 400 лв., ако извършеното деяние не съставлява престъпление.

8. Санитарките инспектори упражняват правата си на територия, определена от главния държавен санитарен инспектор. Те имат право:

да извършват санитарни проверки на предприятия, заведения и обекти, да съставят актове при установяване на нарушения;

да предписват на ръководителите на предприятия, заведения и обекти, обществени организации и лица при установяване на санитарни нарушения или за предотвратяването им необходимите санитарно-хигиенни и противоепидемични мерки с посочване на срока за тяхното изпълнение;

да забраняват съхраняването и използуването на хранителни продукти или други изделия, окачествени като негодни за употреба и вредни за здравето, и да дават разпореждане за тяхната преработка или унищожаване;

да изискват от ръководствата на ведомствата, организациите, предприятията, обектите и учрежденията да налагат дисциплинарни наказания на лицата, нарушили разпоредбите на този указ, и временно да отстраняват заболелите, които застрашават здравето на населението;

да предлагат на органите на прокуратурата привличане на нарушителите към наказателна отговорност;

да налагат глоби на длъжностни лица и граждани в рамките на своята компетентност.

9. Нарушенията по този указ се установяват с актове, съставени от санитарните инспектори.

Въз основа на съставените актове главният държавен санитарен инспектор или упълномощени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.

За маловажни санитарни нарушения санитарните инспектори могат да налагат глоби до 5 лв., независимо от това къде е констатирано нарушението, без да се съставя акт и да се издава наказателно постановление.

Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършва съгласно с разпоредбите на глава XXVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.

Наказателни постановления, с които е наложена глоба до 20 лв. включително, не подлежат на обжалване.

Глобите се събират от касиера на предприятието, заведението или обекта, където работи нарушителят, в съгласие с чл. 341 от Гражданския процесуален кодекс. За лицата, които не са на работа, събирането на глобите се извършва от финансовите органи при народните съвети по реда за събиране на държавните вземания.

10. В осъществяване контрола за поддържане на чистотата в населените места участвуват органите на Министерството на вътрешните работа, на Министерството на архитектурата и благоустройството, на Министерството на земеделието, на Министерството на народното здраве и социалните грижи и службите по комунална дейност при народните съвети.

11. Санитарният контрол върху продуктите от животински произход се извършва от санитарните и ветеринарно-санитарните органи.

12. Държавната санитарна инспекция работи в тясно сътрудничество с органите на Комитета за държавен контрол и помага за квалификацията на народните контрольори, заети в контрола но хигиената. Главният държавен санитарен инспектор със съгласието на началника на съответната инспекция за държавен контрол може да даде на някои народни контрольори, съобразно с тяхната подготовка, права на санитарни инспектори (извънщатни санитарни инспектори към инспекцията за държавен контрол), без право да издават наказателни постановления.

13. Всички държавни и стопански органи и лица са длъжни да съдействуват на органите на Държавната санитарна инспекция при изпълнение на техните функции.

При необходимост органите на прокуратурата и Министерството на вътрешните работи оказват съдействие на Държавната санитарна инспекция за привеждане в изпълнение на нейните решения.

14. Министърът на вътрешните работи, министърът на народната отбрана, министърът на транспорта, председателят на Комитета за държавна сигурност и началникът на Главното управление на трудовата повинност съгласувано с главния държавен санитарен инспектор определят реда и начина за извършване на санитарен контрол в поделенията, предприятията и службите от съответните ведомства.

15. За приложение на указа главният държавен санитарен инспектор издава правилници, наредби и инструкции.

16. Този указ отменя Указа за създаване на Държавна санитарна инспекция и за правата на санитарно-противоепидемическата служба, обнародван в Известия, бр. 4/1951 г. Издадените въз основа на него правилници, наредби и инструкции остават в сила до заменяването им с рови.

Изпълнението на указа се възлага на министъра на народното здраве и социалните грижи.

Издаден в София на 19 март 1986 г. под № 257 и подпечатан с държавния печат.