Държавен вестник, брой 73 от 11.IX

Отменена със заключителните разпоредби на Инструкция за прилагане на правилника за държавните имоти - ДВ, бр. 9 от 31 януари 1964 г.

1. Основни задачи на службите "Жилищно стопанство и държавни имоти" при изпълкомите на околийските (за селата) и градските народни съвети са:

а) да издирват и заемат незаетите държавни имоти, включително и движимите вещи;

б) да актуват всички държавни недвижими имоти с изключение на полските и горските имоти и имотите, свързани с държавна тайна;

в) да картотекират всички застроени държавни недвижими имоти, включително и тези извън чертите на населените места;

г) да съставят протоколи - описи на имотите, които се предават на народните съвети и предприятията им;

д) да организират изграждане на жилищни фондове (самостоятелно или с други комунални дейности) при народните съвети като предприятия на стопанска сметка и да ги ръководят й контролират;

е) да отдават имотите под наем и да контролират събирането на наемите, ако жилищният фонд при съвета не е обособен като предприятие на стопанска сметка;

ж) да организират и контролират своевременното извършване на основния и текущия ремонти на сградите от държавния жилищен фонд, предоставени на народните съвети, независимо от това дали се стопанисва бюджетно или чрез предприятие на стопанска сметка;

з) да ръководят и провеждат мероприятия за правилното стопанисване и благоустрояване на имотите от държавния жилищен фонд и за подобряване жилищно-битовите условия на трудещите се, като провеждат контрол за спазване на установения ред и социалистическо отношение към държавните имоти от страна на наемателите;

и) да упражняват контрол по запазване и поддържане на жилищния фонд в територията на съвета, независимо от това под чие ведомство се намира, като за констатираните нередности уведомяват съответното ведомство и Министерството на комуналното стопанство и благоустройството;

к) да следят и дават съдействие за правилното стопанисване на всички държавни имоти в територията на съвета и

л) да организират широкото привличане на обществеността в опазване на държавната социалистическа собственост.

2. Основните задачи на службите "Жилищно стопанство и държавни имоти" при изпълкомите на селските народни съвети са:

а) да издирват незаетите държавни имоти и за откритите такива да съобщават на същите служби при изпълкомите на околийските народни съвети;

б) да образуват актови книги от изпратените актове за държавни имоти от службите при изпълкомите на околийските народни съвети;

в) да събират наемите от държавните имоти, включително и движимите вещи, предоставени на съветите им;

г) да организират и контролират своевременното извършване на основния и текущия ремонт на държавните имоти, предоставени на съветите им;

д) да ръководят и провеждат мероприятия за правилното стопанисване и благоустроявана на имотите от държавния жилищен фонд и за подобряване на жилищно-битовите условия на трудещите се, като провеждат контрол за спазване на установения ред и социалистическо отношение към държавните имоти от страна на наемателите;

е) да упражняват контрол по опазване и поддържане на държавния жилищен фонд в територията на съвета, независимо от това под чие ведомство се намира, като за констатираните нередности уведомяват съответното ведомство и висшестоящите си органи;

ж) да следят и дават съдействие за правилното стопанисване на всички държавни имоти в територията на съвета и

з) да организират широкото привличане на обществеността в опазване на държавната социалистическа собственост.

В народните съвети, включително и селските, в които няма изградени служби "Жилищно стопанство и държавни имоти", председателят на изпълкома със заповед възлага на определени длъжностни лица изпълнението на посочените по-горе задачи.

3. Единствен собственик на държавните имоти е народът в лицето на неговата социалистическа държава. Държавните учреждения и предприятия, включително и изпълкомите на народните съвети, не са собственици на тези имоти. На тях е предоставено само ползуването, управлението и стопанисването на държавните имоти.

Само Министерският съвет може да разпорежда с държавните имоти. Държавните учреждения и предприятия, включително и изпълкомите на народните съвети, не могат да разрешават въпроси относно продажбата, отстъпването, предоставянето за ползуване и пр. на държавните имоти.

Изпълкомите на народните съвети могат да отстъпват предоставените им държавни имоти само до реда и начина, указан в законите. В тези случаи в решенията на същите се посочва ясно законният текст, въз основа на който се отстъпва имотът.

4. Когато народните съвети и предприятията им имат нужда от държавни имоти и последните не им са отстъпени по реда на § 15, ал. 2 от правилника, изпълкомите им правят по установения ред предложение пред Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. Министърът на комуналното стопанство и благоустройството, ако намери за нужно, внася въпроса в Министерския съвет по реда на § 15, ал. 1 от правилника.

5. Параграф 15, ал. 2 от Правилника за държавните имоти има приложение само когато се отстъпват държавни имоти между държавни учреждения и предприятия, включително и народните съвети.

Държавни имоти не могат да се отстъпват на кооперативни и други обществени организации (профсъюзи, политически партии, читалища и пр.) въз основа на § 15, ал. 2 от правилника. На същите може да се отстъпва само правото на ползване държавни имоти, и то с разрешение на Министерски съвет по § 33 от Правилника за държавните имоти.

По § 15, ал. 2 от правилника могат да се отстъпват и движими вещи (земеделски машини, автомобили, добитък и пр.), но също само между държавни учреждения и предприятия, включително и народните съвети. При отстъпване на движими вещи не се иска съгласие на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

При предаване на недвижими имоти по реда на § 15, ал. 2, се иска съгласието на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, след като предварително е постигнато писмено съгласие между ръководителите на съответните ведомства. Учрежденията и държавните предприятия включително и тези на народните съвети, не могат без съгласието на съответните министерства, респективно изпълкомите на народните съвети, да искат или отстъпват ползването на държавни имоти.

Преписките, които се изпращат при тези случаи в Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, трябва да съдържат:

а) искане за отстъпване на държавен имот, подписано от съответния министър (пом.-министър), респективно решение на изпълкома на народния съвет;

б) точно описание на имота: жилищен или нежилищен е по строеж и предназначение, местонахождение, застроено и незастроено пространство в кв. м, брой на етажите, вид на сградата (масивна, полумасивна, паянтова), квартал и парцел (за имотите извън чертите на населеното място се посочват местността и най-малко три граници);

в) за какво се използува имотът и от кого, като се посочи и за каква цел се иска.

Пример. ДТП "Нармаг" в гр. Търново иска от ГНСДТ в гр. Търново да му отстъпи ползването на недвижим имот по § 15, ал. 2 от Правилника за държавните имоти, за да се разреши въпросът, в Министерството на комуналното стопанство и благоустройството трябва да се представи:

а) писмо от министъра на вътрешната търговия, подписано от него или от съответния помощник-министър, в което да се поясни за какво се иска имотът;

б) решение на изпълкома на ГНСДТ в гр. Търново, в което да бъде изразено съгласие, че се отстъпва безвъзмездното ползуване на държавен имот, представляващ нежилищна масивна сграда, със застроено място 110 кв. м и незастроено 240 кв. м, в квартал № 5, парцел IV, на ул. "Ив. Вазов" № 5, при съседи: Иван Стоянов, ул. "Ив. Вазов", Георги Петков и празно дворно място.

Ведомството, респективно народният съвет, което отстъпва държавен имот, след получаване съгласие от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството издава заповед за предаване на имота. Съгласно § 20 от правилника имотът се предава и приема с протокол - опис, в който се отбелязват всички данни, характеризиращи имота, и основанието за неговото отстъпване. От датата на протокол - описа имотът се отписва от книгите на предаващото учреждение или предприятие и се записва в книгите на приобретателя. От тази дата последният започва да ползва доходите на имота и да заплаща неговите тежести.

Отстъпването на държавен имот между две държавни предприятия, включително и тези на народните съвети, става съгласно разпорежданията на чл. 17 от Указа за държавните предприятия ("Известия", брой 82/1951 г.).

6. Когато изпълкомите на народните съвети установят, че държавни учреждения и предприятия държат държавен имот, който не им е необходим, отправят искане до съответното ведомство да им предаде този имот по реда на § 15, ал. 2 от правилника. Ако не получат съгласие, изпълкомите на народните съвети отправят искане до Министерството на комуналното стопанство и благоустройството по реда на § 17 от Правилника за държавните имоти. В искането трябва да се даде подробно описание на имота, от кого и за какво се ползва, като се посочат и съображенията, поради които е отказано да им се даде имотът.

Ако министърът на комуналното стопанство и благоустройството намери искането на изпълкома на народния съвет за основателно, той внася доклад в Министерския съвет. Когато министърът на комуналното стопанство и благоустройството откаже да внесе въпроса в Министерския съвет и счете, че имотът е нужен на държавното учреждение или предприятие, от което се иска, изпълкомите на народните съвети не трябва да правят ново искане, докато не се яви промяна във фактическото положение.

7. За всички държавни недвижими имоти, независимо от това кой ги ползва, се съставят актове. Тези актове не се изпращат за одобрение в Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

Актовете се съставят по образеца, отпечатан в "Известия на Президиума на Народното събрание", бр. 101 от 9 декември 1952 г., и се подписват от съставителя и свидетелите, а се одобряват от председателя на изпълкома на съответния градски или околийски народен съвет.

Сградите, които се намират извън чертите на населеното място, също така, заедно със съответните празни места, се актуват.

Не се актуват непокритите държавни имоти (ниви, градини, лозя и пр.), които се намират извън чертите на населените места, както и горските площи и сградите в тях. Те се предават с протокол - опис на съответната ТПС комисия или държавния горски фонд. За своите непосредствени нужди изпълкомите на народните съвети могат да отделят част от полските имоти, без да ги предават на ТПС комисии.

Всички възникнали въпроси по управлението и стопанисването на държавния поземлен фонд и горския фонд се отправят до Министерството на земеделието или Управлението на горското стопанство при Министерския съвет.

Актовете за покритите държавни имоти, намиращи се в градовете, се съставят от службите "Жилищно стопанство и държавни имоти" при изпълкомите на градските народни съвети, а актовете за покритите държавни имоти, намиращи се в селата, се съставят от същите служби при изпълкомите на околийските народни съвети. За имотите в селата се съставят актове в 2 броя, от които единият се изпраща на съответния селски народен съвет, а другият остава в околийския народен съвет. Актови книги за тези имоти се образуват както при изпълкомите на околийските народни съвети, така и при изпълкомите на селските народни съвети.

8. Актовете за недвижими имоти, свързани с държавна тайна, се съставят от съответното министерство. Кои имоти са свързани с държавна тайна се определя от държавното учреждение или предприятие, на което е предоставен имотът. Щом службите по "Жилищно стопанство и държавни имоти" получат писмено съобщение, че имотът е свързан с държавна тайна, не актуват този имот.

9. Всички държавни учреждения и предприятия са длъжни в месечен срок от придобиване на покрит недвижим имот да съобщят на съответната служба "Жилищно стопанство и държавни имоти", за да извърши тя актуването на имота. Когато тези служби установят, че има неактувани държавни имоти, изискват сведения от държавното учреждение или предприятие, което ги ползува, и извършват актуването им.

При промяна на ползвателя на актуван държавен имот не се съставя нов акт, а само се отбелязва промяната в графа 7 на акта. Също така при промяна на основанието за придобиване на имота от държавата не се съставя нов акт, а се извършва поправяне в графа 2 на акта. Поправките се правят с цветно мастило, като се посочва основанието за извършване на поправката и последната се подписва от председателя на съответния народен съвет, който одобрява актовете.

10. Службите "Жилищно стопанство и държавни имоти" актуват и всички държавни празни дворни места, както и държавните имоти, намиращи се в чертите на населеното място, които се използват за ниви, лозя, градини и пр.

Наемът на държавните дворни места и на другите държавни недвижими имоти, намиращи се в чертите на населените места, съгласно т. 5, ал. 3 от Наредбата за реда и начина за сключване на договори за наем на държавни нежилищни имоти ("Известия", брой 26 от 31 март 1953 г.) се определя от съответния народен съд по реда на Закона за наемите.

Кои държавни сгради се актуват се определя с оглед на това дали те са трайно или временно построени. Временните постройки не се актуват. Например временни навеси, будки, клозети, бараки и др. не се актуват.

11. Държавни имоти са и всички държавни дворни места, раздадени от народните съвети на бездомници, на които не е оформено правото на собственост по надлежния ред, както и държавните дворни места, заети от бездомници след 31 декември 1934 г. За тези дворни места не се отнася Указ № 547 ("Известия", брой 93 от 20 ноември 1951 г.). Такива имоти се актуват и заемат като държавни.

От разпоредбите на Указ № 547 са ползуват само тези лица, на които са били дадени или които са заели държавни дворни места до 31 декември 1934 г. и са ги застроили до 31 декември 1946 г., и то ако установят, че до излизането на указа са почнали плащането и са платили поне една вноска и до края на 1952 г. са изплатили пълната цена на дворното място.

Лица, които се засягат от Указ № 547, но не са изплатили или доизплатили цената на дворните места, остават собственици само на направените от тях постройки, като плащат наем за дворните места.

Пример. Иван Стоянов от Сливен е заграбил едно празно дворно място в същия град през 1934 г. и го е застроил през 1945 г. (платил е през 1949 г. една вноска и от 20 ноември 1951 г. до 31 декември 1952 г. е изплатил напълно дворното място. В този случай Иван Стоянов се ползва от разпоредбите на Указ № 547.

Ако Иван Стоянов при същите условия до 20 ноември 1951 г. не е платил нито една вноска или ако е платил няколко вноски, но до края на 1952 г. не е изплатил цялата сума, той остава собственик на постройката, като плаща наем на държавата за мястото, върху което не придобива собственост.

Всички лица, заграбили или заели държавни дворни места, както и тези, получили дворни места от народните съвети не по надлежния ред, след 31 декември 1934 г. не могат да се ползуват от Указ № 547. Те могат да претендират само за направените подобрения в мястото (постройки и др.). За одворените от ТПС комисии важи Законът за трудовата поземлена собственост и те не се засягат от Указ № 547. Отнемането на дворните места от лицата, одворени от ТПС комисии, може да става само по решение на тези комисии при спазване на условията по чл. 119 от Закона за трудовата поземлена собственост.

За имотите на иностранните лица (евреи, турци, румънци и пр.), както и за българи, които живеят извън пределите на страната, се прилага П-311-то постановление на Министерския съвет от 22 май 1953 г. Имотите на същите лица не се заемат като държавни и не се актуват. Тези имоти са предоставени на изпълкомите на народните съвети само за управление. По отношение на тях да се има предвид и окръжно № 833 от 3 юни 1953 г. на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

За имотите на лицата, изселени с постановление на Министерския съвет, се прилага Законът за трудовата поземлена собственост (ДВ, брой 176 от 1950 г.).

12. Актуваните държавни имоти, неправилно заети за такива, се освобождават и предават на собствениците по тяхно искане само по нареждане на министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Всяко лице, което счита, че даден държавен имот е негов и неправилно е зает и актуван за държавен, трябва да отправи искане до Министерството на комуналното стопанство и благоустройството чрез съответната служба "Жилищно стопанство и държавни имоти", като представи и писмени доказателства, че имотът не е държавен. Службите препращат молбите заедно с доказателствата за правото на собственост и препис от акта за държавен имот до министерството заедно с мнение относно основателността на искането, подписано от председателя на изпълкома. При освобождаване на имота от министерството службите отбелязват в съставения акт, че имотът се отписва като държавен, като посочват и заповедта на министерството за това.

Този ред не се спазва, когато се отнася до случаи, при които се описват конфискувани движими вещи на осъдени. Ако след извършване опис на конфискуваните движими имущества се представи съдебно решение, че вещите не са на осъдения или че не следва да се описват, същите се освобождават, без да се иска разрешение от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

В случаите, когато се представя съдебно решение, с което е признато правото на собственост върху недвижим имот на частно лице или изпълнителен лист, по силата на които държавата е осъдена да предаде недвижим имот, службите постъпват по реда, указан по-горе (§ 25 от правилника). Освобождаването на такива недвижими имоти става от министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

13. Когато службите "Жилищно стопанство и държавни имоти" констатират, че държавен имот се ползува без законно основание от частно физическо иди юридическо лице (например, ако частното лице е заграбило държавен имот и не го освобождава), правят предложение пред изпълкома на съответния околийски или градски народен съвет за вземане решение за заемане на имота за държавен. Решението, с което се констатира, че имотът е държавен, се изпълнява по административен ред от органите на народната милиция, които принудително изземват имота от частното лице и го предават на службата "Жилищно стопанство и държавни имоти". Съгласно чл. 93 от Закона за собствеността незаконният владелец дължи доходи за заетия от него имот. Тези доходи се дирят по съдебен ред.

14. Държавни са движимите вещи:

а) които нямат друг собственик (при смърт на лице, което няма наследници съгласно Закона за наследството);

б) на прекратените дружества, фондации и пр.;

в) конфискуваните от съдилищата и

г) придобитите по силата на закони, укази на Президиума на Народното събрание, постановление или разпореждане на Министерския съвет.

Заемането, управлението и ликвидирането на държавните движими вещи се извършва от службите "Жилищно стопанство и държавни имоти" при изпълкомите на градските и околийските народни съвети.

Не са безстопанствени и без собственик имотите, респективно вещите на лице, което е известно, но е напуснало местожителството си или е заминало извън пределите на страната.

Заемането на движимите вещи става с протокол - опис, който съдържа следните данни: кой изземва вещта, чии са вещите, подробно описание на същите, оценката им и пазача, на когото се оставят.

Службите "Жилищно стопанство и държавни имоти" водят книги за държавните движими вещи съгласно образец, изпратен от министерството с окръжно № 676 от 5 ноември 1952 г.

Книгите съдържат следните задължителни графи:

а) описание на движимите вещи, количеството им, вида, марката, фабричния номер, състоянието (годна, негодна, стара, нова и пр.);

б) основанието, на което става държавна (присъда, указ и пр.);

в) бившия собственик на вещта;

г) входящия номер и датата на протокол - описа, с който са заети вещите за държавни;

д) оценката им по действителна стойност;

е) къде и кой съхранява вещите (трите имена и адреса па пазача);

ж) кому са отстъпени за ползуване и въз основа на кое решение на изпълкома (да се посочат номерът, датата и др.);

з) дата на протокола за предаване вещта на ползвателя и

и) ако вещта е продадена по решение на изпълкома, продажната цена и номера и датата на вносния лист, с който сумата е внесена на приход в републиканския бюджет.

Вещите се оценяват въз основа единните държавни цени на дребно с приспадане процент на извехтялост.

Присъдите и постановленията или издадените по тях изпълнителни листове се изпълняват от службите "Жилищно стопанство и държавни имоти" при градските и околийските народни съвети. Имотът се изземва на самото място с протокол - опис. При изземване на вещите присъствуват: представител на изпълкома на местния народен съвет и някой съсед на осъдения. Ако вещите не могат да се изземат или пък се конфискуват идеални части от вещта, тогава се състава протокол - опис и вещите се предават за пазене; на другите съсобственици, на бившия собственик, на домашните му или за трети лица, които се подписват като пазачи. При възможност, до ликвидирането им, вещите се отдават под наем, като наемната цена се определя от изпълкома на съответния народен съвет с оглед извехтялостта им. При описване и заемане на идеални части от движими вещи в книгата за държавни движими вещи се описват всички движими вещи, като се посочва размерът на идеалните части. След ликвидиране на съсобствеността, в зависимост от ликвидацията, в книгата се отбелязва кои вещи стават изцяло държавни и кои се освобождават на съсобственика или сумата, която е получена при продажбата.

(Изм. - ДВ, бр. 68 от 1954 г.) Съгласно чл. 25 от Наказателния закон не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лична и домашна употреба, вещите, необходими за упражняване на занятието му, както и средствата за издръжка на семейството му за шест месеца.

(Изм. - ДВ, бр. 68 от 1954 г.) В такъв случай при пълна конфискация следва да се вземат за държавни всички недвижими имоти на осъдения, включително жилището му, всичките му земеделски имоти и от движимите му вещи тези, които не са упоменати в чл. 25 от Наказателния закон, като в този случай няма приложение чл. 339 от Гражданския процесуален кодекс и 206-то постановление на Министерския съвет от 1952 г.

(Изм. - ДВ, бр. 68 от 1954 г.) При частична конфискация на определен имот (движим или недвижим) или на идеални части от имуществото му също следва да се вземе за държавен определеният имот или съответните идеални части от цялото му движимо и недвижимо имущество, като също не се прилага чл. 339 от Гражданския процесуален кодекс и 206-то постановление на Министерския съвет от 1952 г.

Когато се яви спор относно собствеността на дадена вещ - дали принадлежи на осъдения или не и дали трябва да се опише и изземе, вещите се описват и изземват, а лицето, претендиращо за собственост върху тях, следва да установи правата си по съдебен ред.

Движимите вещи се предават за безвъзмездно ползуване на държавните учреждения и предприятия, включително и народните съвети, техните предприятия и служби, по решение на съответния изпълком. В случая се прилагат правилата, предвидени в Наредбата за събиране данъците и таксите ("Известия", брой 13 от 1952 г.), доколкото в настоящата инструкция не са предвидени други правила и разпореждания.

Негодните вещи се предават на ДСП "Отпадъци". Макар и негодни, за същите се съставя протокол - опис при изземването им и след това се предават на "Отпадъци". При отказ на ДСП "Отпадъци" да ги приеме вещите се унищожават, като се съставя протокол за целта.

Продажбата на такива вещи става само с разрешение на съответния изпълком, като самата продажба се възлага на държавните или кооперативните оказионни магазини. При конфискуване на добитък, годен само за клане, на храни, вълна, мляко и др. вещите се предават на изкупвателните организации и получените суми се внасят на приход в републиканския бюджет. Само по изключение, с разрешение от съответния изпълком и по цени, определени от него, някои конфискувани вещи могат да се продават и на частни лица.

Получените суми от продажби на държавни движими вещи се внасят на приход по републиканския бюджет, а не в приход на местните народни съвети.

При ликвидиране на съсобствени държавни движими вещи чрез доброволна или съдебна делба с парите, получени в дял на държавата, се постъпва по начина, посочен по-горе.

Държавните движими и недвижими имоти не могат да се продават на търг от народните съвети.

Вещи, за които е заведено дело за установяване право на собственост, не се ликвидират до окончателното решаване на делото. Завеждането на дело се установява със съдебно удостоверение.

На заинтересуваните при поискване се издава препис от протоколите - описи за изземване на движимите вещи.

За ликвидацията на държавни движими вещи чрез продажба, предаване на безвъзмездно ползуване и унищожаване не се иска разрешение и одобрение от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

15. Излишните или негодни основни средства на държавните учреждения и предприятия, включително и народните съвети, могат да се продават само с разрешение на Министерския съвет.

Не са излишни или негодни основни средства празните дворни места, държавните сгради, които не са в добро състояние, по-големи идеални части от съсобствени имоти между държавата и частни и други лица и т. н.

Излишни или негодни основни средства са например: негодният добитък, някои негодни машини, инвентар и апарати и малки идеални части от съсобствени имоти между държавата и частните и други лица.

За сградите, които подлежат на срутване, следва да се прилага Наредбата за премахваме на строежи, застрашени от самосрутване или вредни в хигиенно отношение (ДВ, брой 51 от 1950 г.). Решенията за събаряне на такива сгради не подлежат на одобрение от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. Получените материали при събаряне на такива сгради са движими вещи. Ако сградите се стопанисват бюджетно, те се ликвидират като движимите вещи по реда, посочен по-горе. Ако сградите са основно средство на предприятие на стопанска сметка, тяхната ликвидация става и по счетоводно установения ред за "Ликвидация на основно средство".

16. Исканията за продажба на държавни имоти, когато се отнася до такива, предоставени на народните съвети и на техните предприятия и служби, се отправят до Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

Исканията за продажба на имотите на другите държавни учреждения и предприятия се отправят до съответното министерство или ведомство, което ръководи учреждението или предприятието.

Исканията трябва да съдържат:

а) основанието да се иска продажбата;

б) подробно описание на имота и неговата действителна цена;

в) трите имена на купувача и

г) заявление на същия, че е съгласен да купи държавния имот на определената цена.

Исканията за продажба на имоти, предоставени на народните съвети, се правят по решение на изпълкома.

Основанието за продажба на даден имот се формулира ясно и се обяснява подробно защо имотът се счита за негоден или излишен. От описанието на имота да се вижда застроен ли е той и с какви сгради (жилищни или нежилищни, масивни, полумасивни, паянтови, стари, нови, годни, негодни и пр.), къде се намира имотът (в чертите на населеното място или извън тях, квартал, парцел, местност, улица и номер и най-малко три граници, ако е извън чертите на населеното място). Да се посочва в описанието колко квадратни метра е цялото дворно място, колко е застроено и колко незастроено, централно ли е или се намира в покрайнините на града, каква е кубатурата на сградата, на колко етажа е и във всеки етаж колко стаи и кухни има. Да се посочва и годината на построяването, за да се определи процентът на овехтяването. С оглед 1006-то постановление на Министерския съвет трябва да се описва и видът на постройката, а при продажба на малки идеални части от полски имоти да се показват районът и категорията на населеното място.

Мястото се оценява от комисията съгласно § 13 от Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда. Тази оценка се одобрява от изпълкома.

Съгласно Правилника за държавните имоти продажбата на държавните имоти става по тяхната действителна цена. Правилникът обаче не дава указания как да се определя тази цена. С 1006-то постановление на Министерския съвет ("Известия", брой 2 от 6 януари 1953 г.) е одобрена Тарифа за цените на недвижимите имоти, отчуждавани за държавна и обществена нужда. Държавата заплаща имотите, които отчуждава принудително (т. е. купува) по тази тарифа. Правилно е държавата да не продава държавните имоти на цени по-ниски от тези, по които тя купува, т. е. от цените, предвидени в 1006-то постановление на Министерския съвет. Поради това действителната цена не може да бъде по-ниска от тази, предвидена в тарифата. Така, за селата по-малка от 2 лв., за София - по-малка от 10 лв. и т. н. Действителната цена обаче може да бъде и по-голяма от максимума на тарифата. Например за селата повече от 4 лв., за София - повече от 20 лева, за масивни железобетонни сгради - повече от 152 лв. на 1 куб. м, за лозе 1 категория - повече от 1400 лв. на декар и т. н. (виж тарифата).

След определяне действителната цена и нейното одобряване от изпълкома последният взема решение имотът да бъде продаден на определено лице. Последното трябва да заяви съгласно ли е да купи за така определената от изпълкома цена.

Оценката на имотите, които се продават, не подлежи на обжалване, както оценката на имотите, които се отчуждават. Тя се определя предварително от комисията по § 13 от Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда, одобрява се от изпълкома и се приема или не от купувача.

Предложението на изпълкома за продажба на даден държавен имот се изпраща в Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. Министърът на комуналното стопанство и благоустройството, ако намери за нужно, внася доклад в Министерския съвет, който разрешава или отказва да се извърши продажбата.

За продажба на държавни имоти, предоставени на другите учреждения и предприятия, по същия ред се представя преписката на съответния министър или ръководител на ведомството, който преценява необходимо ли е да се извърши продажбата и внася доклад в Министерския съвет за разрешаване на продажбата.

17. Правото на ползуване на държавен имот включва правото да се владее и ползува имотът съгласно неговото предназначение, включително и правото да се получават доходи от него, без той да промени вида си. В § 33 от Правилника за държавните имоти е посочено на кого и как се отстъпва правото на ползуване на държавен имот.

Правото на ползуване не може да се отстъпва другиму от ползвателя нито възмездно, нито безвъзмездно. Когато отпадне нуждата от ползуване на даден държавен имот, същият се връща обратно.

Правото на ползуване на държавен имот, застроен или незастроен, се отстъпва само в полза на кооперации и други обществени организации. То не може да се отстъпва в полза на частни лица. Правото на ползване на държавен имот от държавни учреждения и предприятия се отстъпва по реда, който се посочи в раздел II на настоящата инструкция.

Правото на ползуване трябва да се различава от договора за наем. Държавните имоти се отдават на частните лица само с договор за наем.

Кооперативната или обществената организация, получила право на ползуване върху даден държавен имот, не може да извършва в него никакви строежи освен необходимите основен и текущ ремонти. Когато кооперативната или обществената организация иска даден държавен имот, за да извърши нов строеж в него, правото да се отстъпи държавна земя за извършване на постройка с право на собственост върху постройката се дава по реда на § 38 и следващите от Правилника за държавните имоти.

Правото на ползване на държавен имот се отстъпва възмездно или безвъзмездно. Този въпрос се разрешава от Министерския съвет. На кооперациите правото за ползуване на държавен имот може да се отстъпи и безвъзмездно. Решението на изпълкома, с което се предлага безвъзмездно отстъпване правото на ползуване държавен имот от кооперации или обществени организации, трябва добре да се мотивира, за да се види необходимостта от такова безвъзмездно отстъпване.

Държавните полски имоти се отстъпват на ТКЗС за безвъзмездно ползуване.

В предложението на изпълкома за отстъпване безвъзмездно правото на ползване от държавен имот на обществени организации: читалища, профсъюзи, политически партии и пр., трябва да се пояснява за какво се използува имотът и за какво го иска обществената организация.

Когато се иска отстъпване правото на ползуване на държавен имот, предоставен на народните съвети, предложенията се правят до Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, а когато се отнася до имот, предоставен на други държавни учреждения и предприятия - до съответния министър или ръководител на ведомство.

Имотът се описва и оценява по реда и начина, указани в раздел "Продажба на държавни имоти".

Когато отстъпването правото на ползуване става възмездно поради това, че държавата запазва собствеността на имота, сумата, срещу която се отстъпва правото на ползване, може да бъде и по-малка от действителната цена на имота, но не и по-малка от минимума. Отстъпването правото на ползуване може да бъде срочно и безсрочно. Това се решава от Министерския съвет.

18. Отстъпване правото на строеж върху държавна земя е нов институт в нашето право.

Правото на строеж обхваща правото да се построи разрешена сграда и правото да се ползува земята дотолкова, доколкото е необходимо използуването й за построената сграда съобразно с нейното предназначение. Министерският съвет в своето решение може да постанови и специални условия.

Правото на строеж върху държавна земя освен на кооперации и обществени организации може да се отстъпва и на частни лица. Този, комуто е отстъпено правото на строеж, е пълен собственик на постройката. Ако той е физическо лице, с неговата смърт правата му преминават върху наследниците, включително и правото да държи постройката върху държавната земя. Собственикът на постройката може да я продава заедно с правото, което има върху земята. Обаче преди продажбата той е длъжен да я предложи за продан на изпълкома на народния съвет или на този, който е направил предложението да му се отстъпи правото на строеж върху държавна земя, ако това е друго държавно учреждение или предприятие. След отказ на последните да закупят постройката същата може да бъде продадена всекиму. Купувачът става собственик на постройката и той добива правото върху държавната земя, което е имал продавачът. При продажбата продавачът е длъжен да представи в съда удостоверение, от което да се вижда че държавата е отказала да изкупи постройката.

Когато се отстъпва правото на строеж за жилище и жилището е построено, собственикът на жилището може да ползва празното място и в него да посади овощни дръвчета, зеленчуци, цветя, да си построи бараки за сервизни помещения и други подобни. Обаче в мястото, отстъпено за строеж на жилище, лицето не може да построи магазин, складове, гаражи и други подобни, които да отдава под наем или да упражнява занятие в тях, освен ако има специално разрешение за това.

Получилият правото на строеж върху държавна земя е длъжен да извърши същия в двегодишен срок. Този срок по уважителни причини може да бъде продължен от съответния министър, под чието ведомство се намира отстъпената държавна земя. Ако строежът не бъде извършен в двегодишния (съответно продължения) срок, правото се погасява.

Отстъпване правото на строеж върху държавна земя става въз основа на молба от организацията или физическото лице, което иска отстъпване на това право. В молбата се посочва какво място се иска и каква сграда (жилищна или нежилищна) ще се построи и за каква цел, ако ще се строи нежилищна сграда.

Подадената молба се разглежда от изпълкома на съответния народен съвет, който определя мястото, неговата големина и цената, за която се отстъпва правото на строеж, ако отстъпването става възмездно. За лицата, които отговарят на условията, посочени в § 46 от Правилника за общественото подпомагане ("Известия", брой 1 от 1952 г.), да се прави предложение за безвъзмездно отстъпване правото на строеж.

След решението на изпълкома молителят следва да подаде заявление - декларация, че е съгласен да му се отстъпи правото на строеж за цената, определена от изпълкома, ако отстъпването е възмездно.

Молбата, заявлението - декларация и решението на изпълкома с данни за молителя относно неговото семейно и материално състояние се изпращат в Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, когато се отнася до отстъпване правото на строеж върху държавна земя, предоставена на народните съвети. В останалите случаи - в съответното ведомство или министерство, което ръководи учреждението или предприятието, което управлява или стопанисва отстъпваната държавна земя.

Преписката за отстъпване правото на строеж да съдържа:

а) молба за отстъпване правото па строеж върху държавен имот, която да съдържа декларация, че строежът ще бъде извършен в двегодишен срок, с посочване каква сграда ще построи: жилищна или нежилищна;

б) протокол за оценка на мястото за строеж, ако мястото се отстъпва възмездно. В протокола се посочват квадратурата на мястото, местонахождението, парцелът и кварталът, ако е в регулационния план, и местност и граници, ако е извън регулационния план, и определената цена на квадратен метър;

в) ако е частно лице, удостоверение за семейно положение и материално състояние на лицето и семейството му, като се посочва ясно имат ли покрити имоти той и членовете на семейството му и сведение за деловите му качества и общественото му положение;

г) решение на изпълкома, с което се предлага да се отстъпи правото на строеж. В решението да се посочват трите имена на лицето, да се опише имотът и ако се прави предложение за безвъзмездно отстъпване, да се мотивира защо. Ако предложението е за възмездно отстъпване, да се посочи глобалната сума;

д) скица на мястото, ако има регулационен план, и окомерна скица със съседи, ако няма план;

е) заявление - декларация на молителя, че е съгласен да му, се отстъпи правото на строеж на цената, определена, от изпълкома, ако отстъпването е възмездно.

Съответният министър след преценка на данните по преписката внася доклад в Министерския съвет, който постановява отстъпване правото на строеж върху държавна земя или отказва същото.

При отстъпване правото на строеж върху държавна земя народните съвети трябва да извършват същото строго планомерно, като запазват празни дворни места за обществени строежи и за обезщетяване лица, на които ще се отчуждават имоти за държавна и обществена нужда, както и да държат строга сметка за перспективното развитие на благоустройствените мероприятия в населеното място.

19. Замяната на държавни имоти с имоти на кооперации, други обществени организации и частни лица е сделка, при която трябва да се постигне пълно доброволно съгласие между страните относно заменяване на имотите им, тяхната оценка и евентуалните доплащания от някои от страните.

Замяната трябва строго да се различава от обезщетяването с недвижим имот на лицата, чийто досегашен недвижим имат се отчуждава за държавна и обществена нужда. Неправилно е, когато се извършва обезщетяване с недвижим имот, изпълкомите да вземат решения, че се дава "в замяна" на отчуждавания имот друг държавен недвижим имот. В този случай да се говори само за "обезщетяване с държавен недвижим имот".

По пътя на замяната може да става уедряване на държавните имоти, и то само при изричното съгласие на останалите съсобственици.

Когато даден частен имот или имот на кооперация или обществена организация е нужен на държавата и частното лице или кооперативната или друга обществена организация е съгласна доброволно да отстъпи своя имот и вместо него да получи друг държавен имот, да не се прави предложение за отчуждаване, а такова за замяна.

Предложения за замяна трябва да се правят само когато същата се явява в интерес на държавата.

Когато се заменят държавни имоти, предоставени на народните съвети, докладът до Министерския съвет се внася от министъра на комуналното стопанство и благоустройството, а когато се отнася до имоти, предоставени на други държавни учреждения или предприятия - от съответния министър или ръководител на ведомството.

Изпълкомът в своето решение трябва да излезе с конкретно предложение, като подробно описва и двата заменявани имота. Ясно трябва да се посочва кой е държавният и кой е частният имот. Имотите се описват по вид, като се посочва сградите дали са жилищни или нежилищни, както и кварталът, парцелът, местността, застроено и незастроено място в кв. м, три граници и пр. Въобще имотът се описва с данните, които точно и ясно конкретизират същия.

Заменяните имоти се оценяват по тяхната действителна цена, като оценката им не може да бъде по-малка от минимума по тарифата за цените на недвижимите имоти, отчуждени за държавна и обществена нужда (1006-то постановление на Министерския съвет). В решението на изпълкома се посочва цената и на двата имота и се одобрява оценката, направена от комисията по § 13 от Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда. Към преписката се прилага заявление декларация от другата страна, че е съгласна със замяната и определената цена.

Ако се явява разлика в цената на двата имота, ясно да се покаже в решението на изпълкома кой ще доплаща и колко. Ако ще доплаща частното лице, изпълкомът трябва да вземе решение и за сроковете, в които ще стане изплащането на разликата. Ако от разликата, която се явява в полза на частното лице, последното се откаже, отказът му трябва да бъде изразен писмено, като това обстоятелство се отбелязва и в решението на изпълкома. При разлика в полза на държавата, която Министерският съвет е одобрил да се изплаща в срокове, в полза на държавата се вписва законна ипотека върху имота, който получава в замяна частното лице.

20. При замяната да се изисква от частните лица, кооперациите и другите обществени организации да представят документи, установяващи тяхното право на собственост върху имотите, които те дават в замяна на държавните имоти. Тези документи да се прилагат също към преписката.

21. Правилникът за държавните имоти предвижда следните способи за ликвидиране на съсобствеността между държавата, обществените и кооперативни организации и частни лица върху движими и недвижими имоти: а) съдебна делба; б) доброволна делба; в) продажба частта на държавата; г) замяна и д) откупуване на недържавната част. Последните четири способа се осъществяват само при доброволното съгласие на останалите съсобственици.

22. Съдебната делба е ликвидиране съсобствеността по правилата за делба на наследство от съда.

За да заведат дела за делба държавните учреждения и предприятия, включително и изпълкомите на народните съвети, на които са предоставени държавните имоти, последните искат съгласие от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. Като страна в делбеното производство пред съда участва ползвателят на държавната част от съсобствения имот. За изпълкомите на народните съвети по такива дела се явява председателят на изпълкома или негов пълномощник. Да не се иска съгласие за съдебна делба за такива имоти, които не могат реално да се поделят. Поради това искането за даване съгласие за завеждането на дела за делба трябва да съдържа точно описание на държавните имоти, каква е частта на държавата и между кого е съсобствеността и съотношението на същата.

За завеждане на дела за делба на съсобствени имоти от частни лица и обществени организации не се иска разрешение от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, нито решението на съда, с което се постановява делбата на съсобствения имот, се одобрява от Министерския съвет.

23. Доброволната делба изисква съгласието на всички съсобственици. Тя трябва да бъде конкретно уговорена.

Когато се уговаря доброволна делба на държавен имот, съсобствен с обществени организации или частни лица и предоставен на народните съвети, в решението на изпълкома трябва да бъде описан подробно целият съсобствен имот, а след това подробно и делът, който се дава на всеки съсобственик. Всеки имот, предмет на делбата, да се оцени поотделно по неговата действителна цена. В решението задължително трябва да се каже дали делбата е в интерес на държавата и в какво се състои този интерес.

Да не се предлагат за одобрение доброволни делби, които са в частен интерес. Частните лица, които имат интерес от делбата, да се насочат към съдебна такава.

Оценката на имотите, които се делят, да се извършва по действителната им цена, като се има предвид казаното по-горе за продажба на държавни имоти. Когато при определяне на дяловете е необходимо парично доплащане за изравняване, това трябва да бъде изразено писмено и да се впише в решението на изпълкома. Също така да се изрази писмено и впише решението на изпълкома и отказът на частното лице от заплащане на суми, които са в негов интерес. Към преписката да се прилага и нотариално заверена декларация от всички останали съсобственици, че са съгласни с уговорената доброволна делба. Декларацията да има следното съдържание: "Подписания ......... от гр. (с.) ........., ул. ........., № ... заявявам, че съм съгласен с решение № ... от ......... г. на изпълкома на ......... народен съвет, в което е уговорено как да разделим съсобствения имот, състоящ се от ......... и находящ се в ......... .

24. За останалите способи за ликвидиране на съсобствеността: продажба на държавната част, покупка частта на останалите съсобственици и отстъпване на съсобствениците в замяна на тяхната част друг държавен имот, важи казаното по-горе за продажбата и замяната на държавен имот.

Когато се вземе решение да се продаде съсобствен имот между повече лица и продажбата е възложена не на всичките съсобственици, да се спазват разпорежданията на чл. 33 Закона за собствеността.

Изпълкомите на народните съвети в краен случай да правят предложение за закупуване на идеални части с цел за уедряване на държавната част. Нецелесъобразно е понастоящем да се изкупуват имоти, които за известно време още могат да останат в съсобственост. Да не се заплануват средства по реда на извънлимитните капиталовложения за закупуване на идеални части от съсобствени имоти. Изкупуването на същите да става само по реда на Правилника за държавните имоти.

25. Частните лица и обществените организации, когато получават държавен имот по покупка, отстъпване правото на ползване, отстъпване правото на строеж върху държавна земя, при замяна и доброволна делба, могат да не се снабдяват с нотариални актове за придобитите имоти. Решението на изпълкома заедно с постановлението на Министерския съвет служат като документ, достатъчен за установяване правото на собственост. Носителите на тези документи, ако желаят, могат да ги впишат в съда.

Когато тези лица пожелаят да се снабдят и с нотариални актове, в съда се явява председателят на изпълкома или негов пълномощник, който изповядва сделката, без да се иска разрешение и пълномощно от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

26. Настоящата инструкция, издадена въз основа на § 49 от Правилника за държавните имоти, да се доведе до знанието на всички окръжни, околийски, градски и селски народни съвети в страната.