Държавен вестник, брой 100 от 15.XII

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. условията и редът за одобряване на организациите, които обучават медиатори;

2. изискванията за обучение на медиатори;

3. редът за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите;

4. процедурните и етичните правила за поведение на медиатора.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Обучение на медиатори могат да извършват организации, които разполагат със специалисти с квалификация и опит в медиацията и са одобрени със заповед на министъра на правосъдието.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Организация, която кандидатства за одобряване, подава заявление по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Към заявлението се прилагат:

1. копие от акта, с който е създадена организацията, когато не подлежи на регистрация;

2. учебен план и учебна програма за обучение на медиатори в съответствие с изискванията на тази наредба, както и правила за провеждане на изпита;

3. списък на специалистите, които ще извършват обучение, и копия на документи, които удостоверяват квалификацията и опита им;

4. документ за платена държавна такса, освен когато е платена по електронен път.

Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) (1) Заявлението и приложените документи се разглеждат в срока по чл. 4. За разглеждането на заявление, подадено от търговец или от юридическо лице с нестопанска цел, се извършва служебна справка в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието.

(2) При констатирани нередовности организацията се уведомява писмено, като се дават указания за отстраняването им в 14-дневен срок. Уведомлението съдържа и указание за последиците от неотстраняване на нередовностите в посочения срок.

(3) Ако подателят не отстрани нередовностите в срока по ал. 2, производството се прекратява. За прекратяването на производството организацията се уведомява писмено.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Министърът на правосъдието в 30-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите в него издава заповед за одобряване на организацията или за отказ. Заповедта за отказ задължително се мотивира, съобщава се писмено и може да бъде оспорена по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.)

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) (1) Министерството на правосъдието поддържа списък на одобрените организации за обучение на медиатори. Списъкът е публичен и съдържа: наименование на организацията и номер на заповедта за одобряване, адрес на управление; адрес на осъществяване на дейността; телефонен номер, електронен адрес; адрес на интернет страница.

(2) Организация, одобрена от министъра на правосъдието за обучение на медиатори, се вписва в списъка служебно.

(3) За всяка вписана в списъка организация се създава, поддържа и съхранява преписка.

(4) Заличаването на организация от списъка се извършва служебно след постъпило заявление за прекратяване на дейността или въз основа на заповед на министъра на правосъдието за отмяна на заповедта за одобряване по реда и при условията на чл. 12.

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) При промяна на обстоятелствата, при които е издадена заповедта за одобряване, организацията уведомява Министерството на правосъдието в 14-дневен срок от настъпването. Към уведомлението се прилагат съответните документи.

Чл. 6б. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) (1) Организацията представя доклад до министъра на правосъдието, в който се посочват:

1. брой на проведените през годината обучения по чл. 8 и 11а;

2. брой на обучените медиатори;

3. брой на издадените удостоверения;

4. друга информация за дейността на организацията, свързана с популяризирането, информирането и обучението по медиация.

(2) Докладът се представя до края на месец март на текущата година и се публикува заедно със списъка по чл. 6.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Организацията уведомява министъра на правосъдието за прекратяване на дейността по обучение на медиатори. Въз основа на постъпилото уведомление организацията се заличава от списъка по чл. 6.

Чл. 8. Обучението на медиатори се провежда в рамките на минимум 60 учебни часа и включва теоретична и практическа част. Практическата част е минимум половината от учебните часове.

Чл. 9. Теоретичната и практическата подготовка се провежда при спазване на минималните изисквания съгласно приложение № 2.

Чл. 10. Обучението на медиатори приключва с изпит, който се провежда от комисия към съответната обучаваща организация и включва тест за проверка на придобитите знания, участие в симулирана процедура по медиация и събеседване.

Чл. 11. На лицата, издържали изпита, се издава удостоверение за завършено обучение по медиация по образец съгласно приложение № 3.

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) (1) Медиаторите могат периодично да усъвършенстват знанията си, като преминават допълнително теоретично и практическо обучение по специализирана медиация в рамките на 30 учебни часа при спазване на минималните изисквания съгласно приложение № 2а.

(2) Допълнителното обучение на медиаторите, приключва с изпит, който се провежда от комисия към организациите по чл. 2, като включва тест за проверка на придобитите знания и в симулирана процедура по медиация.

(3) На лицата, издържали изпита, се издава удостоверение за завършено допълнително обучение по специализирана медиация съгласно приложение № 3а.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) (1) Министърът на правосъдието може да извършва проверки на дейността на организациите за обучение на медиатори чрез оправомощени със заповед лица. В 20-дневен срок от извършване на проверка за констатираните факти и обстоятелства се съставя протокол, който се съобщава на проверяваната организация. Проверяваната организация може да изрази становище в 7-дневен срок от съобщаването на протокола. Протоколът и становището на проверяваната организация, ако е постъпило такова в 7-дневен срок от съобщаването на протокола, се представят от извършилите проверката лица пред министъра на правосъдието.

(2) При констатирани нарушения министърът на правосъдието издава заповед, с която дава указания и срок за тяхното отстраняване на проверяваната организация.

(3) При неизпълнение на дадените указания в определения за това срок министърът на правосъдието може да отмени заповедта за одобряване на организацията за обучение на медиатори. Заповедта за отмяна задължително се мотивира, съобщава се писмено и може да бъде оспорена по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 13. (1) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Министърът на правосъдието или определено от него длъжностно лице създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) В Единния регистър на медиаторите се вписват данните по чл. 8а, ал. 2 от Закона за медиацията. Регистърът е публичен с изключение на данните за единен граждански номер и личен номер на чужденец.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.)

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Лице, което кандидатства за медиатор, подава в Министерството на правосъдието заявление за вписване в ЕРМ по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

Чл. 15. Към заявлението се прилагат:

1. (отм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.)

2. удостоверение по образец съгласно приложение № 3 за успешно завършен курс на обучение за медиатор в одобрена от министъра на правосъдието организация;

3. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) документ за съдимост, когато лицето не е български гражданин;

4. (доп. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) декларация, че лицето не е поставено под запрещение, не е лишено от право да упражнява професия или дейност и не осъществява функции по правораздаване в системата на съдебната власт;

5. (доп. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) документ за платена държавна такса, освен когато е платена по електронен път.

Чл. 16. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) За целите на разглеждане на заявлението данните за съдимостта на българските граждани се установяват служебно. Когато са спазени изискванията на закона, министърът на правосъдието в 30-дневен срок от подаване на заявлението издава удостоверение на медиатора за вписването му в ЕРМ.

(2) Удостоверението съдържа: трите имена на медиатора, номер на удостоверението и дата, уникален номер, под който медиаторът е вписан в регистъра.

(3) Уникалният номер на медиатора в ЕРМ се образува от датата на вписване и от поредния номер на вписването за деня.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) (1) При нередовности на документите кандидатът за медиатор се уведомява писмено, като се дават указания за отстраняването им в 14-дневен срок. Уведомлението съдържа и указание за последиците от неотстраняването на нередовностите.

(2) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, производството се прекратява. Кандидатът за медиатор се уведомява писмено за прекратяването на производството.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Когато кандидатът за медиатор не отговаря на нормативните изисквания, министърът на правосъдието със заповед отказва вписване в ЕРМ. Заповедта за отказ задължително се мотивира, съобщава се писмено и може да бъде оспорена по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.)

Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Медиатор, вписан в ЕРМ, заявява писмено до министъра на правосъдието за промени в обстоятелствата, които подлежат на вписване, в 14-дневен срок от настъпването им. Заявлението е по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Отписване на медиатор от ЕРМ се извършва въз основа на заявление по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Когато бъде нарушена забраната по чл. 4 или отпадне някое от изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от Закона за медиацията, министърът на правосъдието издава заповед за заличаване на медиатора от ЕРМ. Заповедта за заличаване задължително се мотивира, съобщава се писмено и може да бъде оспорена по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 21. (1) За започване на процедура по медиация се подава предложение от едната или от двете страни по спора до медиатора, което съдържа:

1. имената на страните;

2. адрес, телефон, факс;

3. кратко описание на спора.

(2) Когато медиаторите са сдружени по смисъла на чл. 4, изр. 2 от Закона за медиацията, предложението се подава до сдружението.

Чл. 22. (1) Медиацията протича в рамките на една или повече срещи.

(2) Срещите се насрочват след съгласуване с всяка от страните в удобно за тях време.

Чл. 23. Медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици в началото на първата среща.

Чл. 24. Медиаторът изисква от страните да изразят писмено или устно своето съгласие за участие, след като се убеди, че те са разбрали същността и последиците от медиацията.

Чл. 25. Медиаторът създава благоприятна обстановка за свободно общуване на страните по спора с цел те да подобрят отношенията си и да постигнат споразумение.

Чл. 26. Медиаторът осигурява условия споразумението между страните да се постигне по взаимно съгласие и с разбиране на договореностите в него.

Чл. 27. Медиаторът не може да дава правни съвети, а само подпомага страните да постигнат взаимно приемливо споразумение.

Чл. 28. Медиаторът уважава мнението на всяка от страните по спора и изисква уважение от тях.

Чл. 29. Медиаторът има право да прекрати медиацията, ако собствената му преценка и етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по законен или етичен начин.

Чл. 30. Медиаторът приема да посредничи между страните по спора, при условие че може да запази своята безпристрастност. По време на процедурата той не следва да проявява предразсъдъци и пристрастия, основани на личните качества на страните, тяхното минало или представянето им в процедурата по медиация.

Чл. 31. При представянето си на страните медиаторът разкрива обстоятелствата, които могат да доведат до конфликт на интереси.

Чл. 32. Медиаторът пази тайна за обстоятелствата, фактите и документите, които са му станали известни в хода на процедурата по медиация.

Чл. 33. При прекратяване на функциите си медиаторът не е освободен от задължението си да пази тайна, свързана с дейността му като медиатор.

Чл. 34. (1) Медиаторът започва процедурата по медиация, след като страните приемат условията за заплащане на труда му.

(2) Медиаторът не може да определя под условие размера на възнаграждението си или да го обвързва с изхода от решаването на спора.

Чл. 35. Медиаторът популяризира дейността си по начин и със средства, които дават вярна представа за медиацията.