Държавен вестник, брой 31 от 23.IV

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за оказване и заплащане на медицинска помощ на чужденци в случаите, когато те не се ползват с правото на достъпна медицинска помощ като българските граждани.

Чл. 2. По реда на тази наредба се оказва медицинска помощ и на чужденци, изпратени на лечение съгласно договори в областта на здравеопазването, страна по които е Република България.

Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) Наредбата се прилага за чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно или преминават транзитно през страната.

(2) Тази наредба се прилага и в случаите, когато на лицата по ал. 1 е продължен срокът за краткосрочно пребиваване.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.)

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) (1) Наредбата не се прилага за чужденци или за лица без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България.

(2) Наредбата не се прилага и за лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или предоставено право на убежище.

(3) Наредбата не се прилага за чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерски съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (ДВ, бр. 48 от 1993 г.) и Постановление № 228 на Министерски съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (ДВ, бр. 42 от 1997 г.).

(4) Наредбата не се прилага и за лица, които пребивават в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание (обн., ОВ, L 149 от 1971 г. Специално българско издание от 2007 г.: гл. 05, т. 01, стр. 26 - 73) и Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета (обн., ОВ, L 74 от 1972 г. Специално българско издание от 2007 г.: гл. 05, т. 01, стр. 74 - 155).

Чл. 5. (1) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на Закона за здравното осигуряване, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

(2) Медицинската помощ, оказана на лицата по ал. 1 от лечебни заведения, се заплаща по цени, определени от съответните лечебни заведения.

Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.)

Чл. 7. Лицата по чл. 3 заплащат стойността на предоставените им медицински услуги, които са свързани със:

1. осигуряване на кръв и кръвни продукти;

2. трансплантация на органи, тъкани и клетки;

3. извършване на имунизации и реимунизации.

Чл. 8. Допълнително поисканите услуги извън оказваната медицинска помощ, както и разходите за престой в лечебното заведение на допуснатите придружители на чужденци се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) (1) Медицинската помощ на чужденци от страни, с които Република България има сключени спогодби или договори за сътрудничество в областта на здравеопазването, се оказва по реда на тези спогодби.

(2) Министерството на здравеопазването обявява на интернет страницата си списък на действащите международни актове за сътрудничество в областта на здравеопазването между Република България и други страни.

Чл. 10. (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, когато влизат в Република България или преминават транзитно през нея, трябва да притежават медицинска застраховка или здравна осигуровка.

Чл. 11. (1) Лечението на членовете на дипломатическите, консулските и другите постоянни представителства на чуждите страни у нас и акредитираните към Министерството на външните работи на Република България постоянни представители и експерти на международни организации, на техните сътрудници и технически персонал и на членовете на семействата им се извършва съгласно сключените спогодби и договори.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) В случаите, когато няма сключени спогодби и договори или в тях не се уреждат условията за получаване на медицинска помощ, лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) Медицински прегледи, изследвания и лечение на чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно или преминават транзитно през страната, се извършват във всички лечебни заведения.

(2) Имунизациите и реимунизациите на лицата по ал. 1 се извършват от имунизационните кабинети на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

(3) Медицинските дейности, свързани с осъществяването на граничен здравен контрол и извършвани в районите на граничните контролно-пропускателни пунктове, се изпълняват от специализираните звена (екипи) на съответната РИОКОЗ.

Чл. 13. (1) Лечебните заведения определят начина и сроковете на заплащане на медицинската помощ.

(2) Лечебните заведения са длъжни да поставят на общодостъпни места в сградата на лечебното заведение информация относно:

1. цената на медицинските услуги;

2. случаите, когато лицата заплащат медицинска помощ;

3. начина и срока на заплащане на медицинската помощ.

Чл. 14. (1) Лекарят, приел чужденец по реда на тази наредба, е длъжен да му разясни информацията по чл. 13, ал. 2, както и да го уведоми за медицинската помощ, която ще му бъде оказана, и за периода на лечение.

(2) При постъпване в лечебното заведение за болнична помощ се изготвя предварителна сметка за стойността на лечението.

(3) Окончателната сметка за оказаната медицинска помощ се изготвя след приключване на лечението. В този случай се издава фактура за цялата стойност на лечението в три екземпляра - за болния, за касата и за счетоводството на лечебното заведение за болнична помощ.

Чл. 15. (1) Извънболничните медицински услуги се извършват след предварителното им заплащане в касата на лечебното заведение, РИОКОЗ и НЦЗПБ, за което се издава фактура в три екземпляра - за болния, за касата и за счетоводството на лечебното заведение.

(2) Номерът на фактурата по ал. 1 се записва в съответните амбулаторни книги.

Чл. 16. Не се заплащат лекарствата, консумативите и манипулациите, когато са приложени по повод на настъпили усложнения по вина на лечебното заведение.

Чл. 17. Лечебните заведения, в които се провежда болнично лечение на лицата по чл. 3, изпращат до съответната служба за административен контрол на чужденците допълнителна адресна карта за чужденци в срок 24 часа от постъпването им в лечебното заведение.

Чл. 18. (1) При изписване от лечебно заведение за болнична помощ на чужденец, който заплаща лечението си по реда на тази наредба, или след оказване на извънболнична медицинска помощ на такова лице се издава медицинско свидетелство, което съдържа:

1. изходящ номер и дата на издаване;

2. имената на лицето, възраст, от коя страна е, постоянен адрес и адрес на пребиваване в Република България;

3. дата на постъпване, дата на изписване, обективното състояние, резултатите от направените параклинични изследвания, диагноза и проведено лечение;

4. името на лекуващия или извършилия прегледа лекар.

(2) Медицинското свидетелство се подписва от ръководителя на лечебното заведение, началника на отделението и от лекуващия или извършилия прегледа лекар, като се вписват имената им и се подпечатва с печата на заведението. Медицинските свидетелства се подписват от лекарите по реда на извършените прегледи.

Чл. 19. (1) Медицинското свидетелство се издава на български език, написано на машина на бланка на лечебното заведение - на цял лист формат А4, като името и адресът на лечебното заведение се написват в горния край на документа.

(2) Медицинското свидетелство и фактурите по чл. 14, ал. 3 и чл. 15, ал. 1 се заверяват в Министерството на здравеопазването по искане на чужденеца.

Чл. 20. Ежегодно до 30 януари регионалните центрове по здравеопазване изпращат обобщено сведение за броя на лекуваните чужденци на територията на съответните райони по страни в Националния център по здравна информация.

Чл. 21. Рентгенографиите и описанието им се предават на чужденците, заплатили лечението си, срещу подпис, като копие от описанието се съхранява в лечебното заведение.

Чл. 22. (1) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статус.

(2) Чужденците, които не притежават медицинска застраховка, заплащат стойността на оказаната им спешна медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение.

(3) За оказана спешна медицинска помощ на чужденците по чл. 5, ал. 1 в лечебните заведения, с изключение на центровете за спешна медицинска помощ, ръководителят на лечебното заведение незабавно уведомява застрахователната организация, която е извършила застраховането на чужденеца или извършва посредническа дейност за такъв вид плащания. В уведомлението се посочват името на лицето, диагнозата, тежестта на заболяването и стойността на лечението в левове.