Държавен вестник, брой 83 от 25.X

Загубил значение - виж Указ № 922 за ползуване на земята и осъществяване на селскостопанската дейност и § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи

Трудовокооперативното земеделско стопанство се разви и утвърди като едро, високомеханизирано и икономически мощно социалистическо селскостопанско предприятие и изпитана форма на организация на трудещите се селяни, която обединява и мобилизира техните усилия за развитие на интензивно и високоефективно селскостопанско производство, за непрекъснато издигане на материалното и културното равнище на живота в българското село, за усъвършенствуване на социалистическото общество в Народна република България.

Кооперативното стопанисване на земята у нас се зароди в условията на капитализма под въздействието на колхозния строй в Съветския съюз и в резултат на голямото влияние на Българската комунистическа партия на село, като отпор на бедните и средните селяни против селските чорбаджии и другите експлоататори.

Социалистическата революция в България откри пътя за социалистическо преустройство и на селското стопанство. Българската комунистическа партия и Георги Димитров определиха ТКЗС като единствено правилен път за преустройство на нашето дребно, разпокъсано и изостанало селско стопанство върху социалистически основи. Трудовокооперативните земеделски стопанства изиграха историческа роля за победата на социалистическите производствени отношения на село, за осигуряване постоянен подем на селскостопанското производство и за повишаване жизненото равнище на трудещите се селяни. Кооперативният строй на село победи напълно и окончателно. Изграждането и укрепването на трудовокооперативните земеделски стопанства е велико завоевание на българските селяни и на целия български народ.

Трудовокооперативните земеделски стопанства навлязоха в нов, по-висок етап на развитие. Кооперативният строй на село разполага с крепка, постоянно разширяваща се съвременна материално-производствена база, трудолюбиви и с растящо социалистическо съзнание кооператори, с квалифицирани ръководни кадри и специалисти. В селскостопанското производство навлизат все по-широко и бързо науката, механизацията, химизацията и напояването; осъществява се последователен процес на специализация и концентрация на производството; прилагат се индустриални методи на производство. Трудовокооперативните земеделски стопанства оказват все по-активно влияние върху всестранното социалистическо развитие на селото.

За това широко разгръщане на силите и възможностите на нашия кооперативен строй особено благотворно въздействие оказаха историческите решения на Априлския пленум на ЦК на БКП (1956 г.).

Трудовокооперативните земеделски стопанства, като се опират на завоеванията на социализма в Народна република България и внедряват последователно принципите на новата система на ръководство, са в състояние да решават успешно новите задачи на социалистическото строителство на село, да осъществяват интензификация на производството, да издигат неговата ефективност и благосъстоянието на кооператорите.

1. Трудовокооперативното земеделско стопанство, в състава на което влизат селищата ....................... е социалистическа селскостопанска организация, създадена чрез доброволно обединяване на трудещите се селяни за колективно стопанисване на земята с обществени средства за производство.

2. Трудовокооперативното земеделско стопанство има за цел: чрез интензификация на производството и внедряване принципите на новата система на ръководство да увеличава и поевтинява производството, да повишава количеството на продукцията, да увеличава непрекъснато производителността на труда и рентабилността на стопанската дейност и в резултат на това да издига жизненото равнище на кооператорите.

Трудовокооперативното земеделско стопанство участвува най-активно в изграждането на материално-техническата база на социализма в Народна република България, във все по-пълното задоволяване на потребностите на обществото от селскостопански продукти и суровини.

Трудовокооперативното земеделско стопанство, като работи за осъществяването на тези задачи, съдействува да се усъвършенствуват социалистическите обществени отношения на село, да се издига общата и техническата култура на кооператорите и тяхното социалистическо съзнание, да се укрепва съюзът между работническата класа и селяните, да се преодоляват съществените различия между селскостопанския и промишления труд, между селото и града.

3. Трудовокооперативното земеделско стопанство е юридическа личност и се регистрира в районния съд. То работи на стопанска сметка и самоиздръжка. Наименованието и седалището на стопанството се определят от общото събрание. Уставът на трудовокооперативното земеделско стопанство след приемането му от общото събрание се регистрира в районния съд.

4. Член на трудовокооперативното земеделско стопанство може да бъде всеки трудещ се, навършил 16-годишна възраст, който редовно участвува с труда си в стопанството.

В ТКЗС могат да членуват и пенсионери, и трайно нетрудоспособни, които живеят на територията на стопанството.

Членовете на ТКЗС се приемат по тяхна молба от управителния съвет. Решенията на управителния съвет по молбите за членство се одобряват от общото събрание.

5. Членовете на трудовокооперативното земеделско стопанство имат следните права:

а) да участвуват редовно с труда си в кооперативното стопанство и да получават трудово възнаграждение, да бъдат награждавани;

б) да ползуват почивки и отпуски, да имат осигурени хигиенни и безопасни условия на труда;

в) да имат лично стопанство заедно с членовете на своето домакинство;

г) да участвуват с право на глас в работата на общото събрание и на събрания по села и бригади; да участвуват в обсъждане дейността на управителния съвет, на председателя и контролния съвет, на бригадирите, специалистите и другите длъжностни лица;

д) да избират и да бъдат избирани в органите на управление, за пълномощници в общото събрание, за бригадири и звеноводи и на други изборни длъжности;

е) да бъдат подпомагани от фонд Социално-битови и културни мероприятия и да се ползуват от културно-битовите придобивки на стопанството;

ж) да ползуват за лични нужди инвентар и работен добитък от стопанството по определен ред.

Член на ТКЗС, който не участвува с труда си в кооперативното стопанство, освен пенсионерите и временно нетрудоспособните, е с право на съвещателен глас.

Придобитите от членовете на ТКЗС до приемането на настоящия устав права по инвентарната и допълнителната инвентарна вноска се запазват.

6. Членовете на ТКЗС са длъжни да работят за постигане целите на кооператива, като:

а) работят активно за укрепване и разширяване материално-техническата база на стопанството, за повишаване културата на земеделието, за увеличаване и поевтиняване на производството;

б) изработват определения им минимум работни дни за годината и по сезони;

в) участвуват редовно и активно в управлението на ТКЗС;

г) пазят и рационално използуват кооперативната и държавната собственост;

д) спазват устава на стопанството, изпълняват решенията на общото събрание и на управителния съвет, разпорежданията на председателя и на длъжностните лица;

е) спазват правилника за вътрешния ред, трудовата дисциплина и добросъвестно изпълняват възложените им задачи.

С встъпването си в ТКЗС всеки член е длъжен да внесе в кооперативното стопанство своята и на членовете на домакинството си земя, инвентар, работен и продуктивен добитък, с изключение на оставените в личното му стопанство.

7. Излизането от ТКЗС по искане на кооператори или изключването им става по решение на общото събрание. Изключеният има право да иска отменяване на решението за изключването му по реда, установен за контрол върху противозаконните и противоуставните решения на управителните органи на ТКЗС. Сметката за вложения труд при прекратяване на членството се урежда след изтичане на календарната година.

8. Имуществото на ТКЗС се състои от основни и оборотни средства, ценни книжа, вземания и участие в други предприятия. ТКЗС има право на търговска марка.

9. Главното основно средство за производство в ТКЗС е земята, внесена от кооператорите, от други лица и организации или предоставена от държавата за ползуване. ТКЗС ползува безвъзмездно земите, които стопанисва.

10. Внесената в кооперативното стопанство земя за общо ползуване остава собственост на лицата, които са я притежавали, но не в реалните й граници, а в границите на земите, стопанисвани от ТКЗС. Върху тези земи ТКЗС придобива право на кооперативно земеползуване.

Собствеността върху земята, включена в регулационния план на селището (чертите на селището), се запазва в нейните реални граници.

Членовете на стопанството могат да прехвърлят правото на собственост върху внесената от тях в кооператива земя само на трудовокооперативното земеделско стопанство, в което членуват, а земите, включени в регулационния план (чертите на селището) - и на други организации или лица. Земите в регулационния план на селището (чертите на селището) се ползуват от техните собственици до размера на земята за лично ползуване.

Получените суми при отчуждаване на земи от блоковете на ТКЗС и при отчуждаване или продажба по решение на общото събрание на ТКЗС на земи, или право на строеж върху земи, включени допълнително в регулационния план на селището (чертите на селището), се внасят във фонд Разширяване и техническо усъвършенствуване.

На член на ТКЗС, който е изключен от общото събрание, се връща равностойна на внесената земя, ако се занимава със земеделие. При наследяване на внесени в ТКЗС земи наследникът, ако не е кооператор, получава равностойна на внесената от наследодателя земя в съответствие с дела му при условие, че се занимава със земеделие.

11. Трудовокооперативното земеделско стопанство може да продава или заменя основни средства за производство (без земята) с решение на управителния съвет на държавни предприятия или учреждения, на кооперации и други обществени организации, на членовете на ТКЗС и по изключение на други лица.

12. Трудовокооперативното земеделско стопанство създава следните фондове:

а) фонд Разширяване и техническо усъвършенствуване, средствата за който се набират от отчисления от общия доход на ТКЗС, от амортизационни отчисления, постъпления от ликвидация на основни средства и от застрахователни обезщетения за унищожени основни средства и др. и се използуват за внедряване на научно-техническия прогрес в производството, за разширяване и укрепване материално-производствената база на стопанството и за оборотни нужди;

б) фонд Социално-битови и културни мероприятия, средствата за който се набират от ежегодни отчисления от общия доход на ТКЗС и се изразходват за подпомагане на нетрудоспособни кооператори и за издръжка на цялата културна, просветна и социално-битова дейност на стопанството;

в) фонд Резервен за възнаграждение на труда, средствата за който се набират от ежегодни отчисления от общия доход на ТКЗС и се използуват за покриване на загубите при неурожай и природни бедствия на отделните производствени единици, за стабилизиране годишното заплащане на труда на кооператорите в стопанството.

По решение на общото събрание може да се създават и други фондове.

Размерът на отчисленията от доходите за фондовете се определя от общото събрание.

Редът за набиране, съхраняване и изразходване на средствата на фондовете се урежда с правилник, издаден от управителния съвет на Централния съюз на ТКЗС.

13. Трудовокооперативното земеделско стопанство насочва дейността си главно към увеличаване и поевтиняване на общата и стоковата продукция.

За целта:

разширява и модернизира своята материално-производствена база;

създава високодоходна структура на земеделското производство, като използува най-пълно земята, материалните средства и труда на кооператорите;

задълбочава специализацията на стопанството съобразно с научно обоснованите насоки за интензификация на района;

разширява комплексната механизация, автоматизацията и химизацията на селскостопанското производство;

организира на промишлена основа производството;

осигурява постоянно нарастване на производителността на селскостопанския труд и на ефективността на производството;

провежда мероприятия за повишаване на почвеното плодородие;

внедрява високодобивни сортове и високопродуктивни породи животни и други.

14. Трудовокооперативното земеделско стопанство може да организира допълнителни стопански дейности, промишлени предприятия и предприятия за преработка на селскостопански продукти - консервни работилници, винарски изби, изваряване на ракия, сушилни за плодове и зеленчуци, плодохранилища, мандри, фурни, ремонтни работилници, производство и добиване на строителни материали (ломен камък, пясък, тухли) и други след съгласуване с компетентни органи.

ТКЗС може да извършва на други предприятия, организации или лица услуги с трактори, автотранспорт, жива теглителна сила, ремонт в своите работилници, с групи кооператори и други, както и да им дава под наем неизползувани основни средства. Таксите за извършване на услуги се определят от управителния съвет на ТКЗС и не могат да бъдат по-високи от таксите, установени от държавните органи.

ТКЗС може да участвува с други кооперативни или държавни предприятия и организации в изграждане и стопанисване на общи селскостопански и промишлени предприятия, угоителни предприятия, птицеферми, консервни предприятия, напоителни съоръжения, язовири, помпени станции, ремонтни работилници, плодохранилища, хладилни площи и други.

15. Стопанската дейност на кооператива се организира върху основата на перспективни и годишни производствени планове, изработени с най-широкото участие на кооператорите, в съответствие с основните изисквания на народното стопанство.

Перспективните и годишните производствени планове се разработват върху основата на сключените дългосрочни и годишни договори.

16. От получената селскостопанска продукция ТКЗС:

осигурява необходимите семена за посев и фураж за общественото животновъдство;

подпомага личните стопанства на кооператорите със семена за посев и фураж;

изпълнява задълженията по договорите за продажба;

задоволява нужди на членовете на ТКЗС и на техните домакинства с хранителни продукти;

дава премии на кооператорите за увеличаване на производството;

продава извъндоговорна продукция на държавни организации, на кооперативния пазар и други.

17. Работите в трудовокооперативното земеделско стопанство се извършват с личен труд на кооператорите. За оказване квалифицирано ръководство на стопанската дейност ТКЗС може да назначава с трудов договор съответни специалисти.

През периодите на високо трудово напрежение стопанството може да приема на работа временни работници по трудов договор.

18. Основна форма на организация на труда в кооперативното стопанство е производствената бригада, която има постоянен състав от кооператори. Към бригадата се прикрепват за трайно ползуване определени участъци земя и други основни средства за производство. Бригадата е обособена на вътрешностопанска сметка.

За ръководството на бригадата кооператорите избират бригадир и бригаден съвет за срок от две години. Бригадирът се утвърждава от управителния съвет.

ТКЗС могат да създават и други форми на организация на труда.

Управителният съвет разпределя кооператорите по производствени единици или ги назначава в ТКЗС на установени длъжности, като се съобразява с тяхното желание, с оглед да бъде използуван най-целесъобразно трудът на всеки един според неговата трудова квалификация, опит и физически възможности.

Свободните административни длъжности в ТКЗС се обявяват на кооператорите и на тях се назначават чрез състезание най-подходящите кандидати.

19. За оперативно изпълнение на производствените задачи кооператорите при нужда се организират в звена или групи съобразно с характера на труда и състава на бригадата. Съставът на звеното се определя със съгласието на кооператорите и се утвърждава от бригадния съвет. Кооператорите от звеното избират звеновод, който се одобрява от бригадния съвет. Звеното може да бъде поставено на вътрешностопанска сметка.

20. За да се осигурява оперативно и правилно ръководство на производствените единици, в ТКЗС може да се създават производствени участъци. За ръководство на производствения участък кооператорите избират ръководител и производствен съвет за срок от две години. Избраният ръководител на участъка се утвърждава от управителния съвет.

21. Работата в кооперативното стопанство се организира въз основа на акордната система.

Кооперативното стопанство разработва трудови норми, оценки на труда, нормативи за разход на труд и на средства за единица продукция. Съобразно с техническия напредък кооперативното стопанство извършва периодически подобрения в нормите и нормативите.

22. Общото събрание определя задължителен минимум работни дни на кооператорите за годината и по сезони. Не пенсионерите и на трайно нетрудоспособните кооператори не се определя задължителен минимум работни дни.

23. За нарушаване на производствената и трудовата дисциплина, както и за други нарушения на устава и правилника за вътрешния ред на виновните лица се налагат следните дисциплинарни наказания:

а) мъмрене; б) строго мъмрене с предупреждение; в) преместване на по-ниско платена работа за срок до 3 месеца; г) преместване на по-ниско платена работа; д) изключване.

По нареждане на бригадира или специалиста недоброкачествената работа се поправя от кооператора, без да му се заплаща за това.

24. Дисциплинарните наказания се налагат от управителния съвет. Наказанията "мъмрене" и "строго мъмрене с предупреждение" може да се налагат и от производствения или бригадния съвет. Дисциплинарните наказания на председателя, членовете на управителния съвет и контролния съвет и наказанието "изключване" се налагат от общото събрание на ТКЗС.

Дисциплинарните наказания се налагат, след като се изслушат обясненията на нарушителя, не по-късно от 3 месеца от откриване на нарушенията и до една година от извършването им.

Ако в продължение на една година от деня на налагане дисциплинарното наказание кооператорът не бъде повторно наказан, наложеното му наказание отпада освен наказанието "изключване".

25. Кооператорите ползуват правата по хигиената и безопасността на труда съгласно Кодекса на труда.

26. Общият доход на стопанството се образува, като от общата продукция се приспаднат направените през годината материално-производствени разходи.

27. От общия доход на ТКЗС се отделят средства за централизираните и кооперативните фондове, за застрахователни вноски, обществени осигуровки, данъци и други съгласно законите и решенията на общото събрание.

Остатъкът се разпределя между кооператорите според участието им в създаването на този доход.

28. Заплащането на кооператорите се определя според участието им в стопанската дейност и от резултатите от техния труд.

За стопанската си дейност производствената единица получава колективно възнаграждение - нормативната част от получената от нея чиста продукция (общ доход) и от общия доход на стопанството.

Колективното трудово възнаграждение се разпределя между кооператорите според трудовото им участие.

29. През годината производствената единица получава от стопанството аванс до 80 на сто от планирания общ размер на трудовото възнаграждение, а след изясняване на очакваните резултати от стопанската дейност - до 90 на сто от очакваното изпълнение.

Текущото премиране става от средствата на производствената единица, определени в нейната производствено-финансова задача.

30. Възнаграждението на председателя на ТКЗС, на зам.-председателя и на главните специалисти се определя въз основа на нормативи според размера на общия доход и дохода на едно заето лице в производството.

Бригадирите и специалистите в бригадите и отраслите получават възнаграждение, което е част от колективния фонд на производствената единица и се определя по нормативи в зависимост от крайните резултати на бригадите или дейностите, които ръководят.

По решение на общото събрание в стопанството може да се прилагат и други форми на обвързване заплащането на труда на кооператорите с крайните резултати.

Всяко ТКЗС разработва правилник за организация и заплащане на труда.

31. Когато поради природни бедствия или независещи от производствената единица причини тя не постигне запланираните доходи, по решение на общото събрание управителният съвет допълва трудовото възнаграждение от фонд Резервен за възнаграждение на труда до размер на фактическата загуба.

32. Трудовокооперативното земеделско стопанство организира социално битови и културни мероприятия за кооператорите и членовете на техните домакинства.

33. Кооператорите, които са изработили определения минимум работни дни за годината и по сезони, имат право на платен годишен отпуск.

Редът на ползуването и размерът на отпуските се определят в правилника за организацията и заплащането на труда.

34. Трудовокооперативното земеделско стопанство подпомага кооператорите при строеж на жилища, при обзавеждане и при други нужди. Кооператорите могат да създават взаимоспомагателна каса. Стопанството може да отпуска заеми на касата от собствени средства.

35. По решение на общото събрание със средства на фонд Социално-битови и културни мероприятия ТКЗС може:

да участвува в строителството на детски ясли, детски градини, обществени кухни и столове, читалища, клубове, болници, пътища, интернати, почивни домове и санаториуми, спортни игрища, съоръжения и други за нуждите на ТКЗС и кооператорите;

да подпомага читалищата, да издържа детски градини, обществени кухни и столове, да организира масова селскостопанска просвета и да съдействува за повишаване общата култура на кооператорите, да създава културни условия за работа на полето и фермите, да съдействува за облекчаване труда на кооператорите;

да съдействува за разширяване на обществената инициатива за подобряване културно-битовите условия живот на село.

36. Бременните жени-кооператорки имат право на четири месеца платен отпуск по майчинство, от които до 45 дни преди раждането и останалите след раждането.

Обезщетението за времето на отпуска се определя въз основа на средното месечно възнаграждение през последните 12 месеца. Възнаграждението на кооператорките-майки за извършената от тях работа до навършване на 8-месечна възраст на детето се заплаща с 25 на сто увеличение.

37. Не могат да бъдат отстранявани или премествани на друга работа освен с тяхно съгласие кооператорки след четвъртия месец на бременността им, майки до навършване на 8-месечна възраст на децата, кооператорки, чиито съпрузи отбиват редовната си военна или трудова служба, а така също кооператори и кооператорки, докато ползуват отпуск.

Преместените на друга работа кооператорки след четвъртия месец на бременността запазват получаваното до преместването им възнаграждение, освен ако възнаграждението за новата работа е по-високо.

38. Със специален закон се уреждат положението на кооператорите за пенсиониране по старост, обезщетения за временно и трайно загубване на трудоспособността поради болест, трудова злополука и други.

39. Управлението на трудовокооперативното земеделско стопанство се изгражда върху принципите на кооперативната демокрация.

40. Върховен орган на кооперативното стопанство е общото събрание. То:

а) приема устава на кооперативното стопанство, измененията и допълненията към него. Общото събрание може да включва в устава правила по въпроси, неуредени от Примерния устав, както и да уточнява и приспособява отделни разпоредби от него, доколкото това се налага от конкретните условия и съответствува на основните положения на Примерния устав и Закона за ТКЗС;

б) приема правилника за организацията и заплащането на труда и правилника за вътрешния ред на стопанството;

в) избира председател, членове на управителния съвет, председател и членове на контролния съвет на ТКЗС;

г) снема от длъжност преди срока, за който са избрани, председателя и членове на управителния съвет, председателя и членове на контролния съвет, когато не оправдават доверието на кооператорите;

д) одобрява приемането на нови членове, изключва и се произнася по искания за прекратяване на членство;

е) определя размера на личното стопанство на кооператорите;

ж) приема и контролира изпълнението на производствено-финансовия план;

з) произнася се по годишния отчет на ТКЗС и дейността на управителния и контролния съвет, както и по работата на председателя и длъжностните лица в стопанството. Разглежда констатациите по извършените финансови ревизии и взема решения;

и) определя организационната и производствената структура на стопанството, броя на административния и обслужващия персонал;

к) решава въпросите за членуване в съюза, за участие в предприятия, както и за сливане, разделяне и други реорганизации на ТКЗС.

Общото събрание решава посочените въпроси в присъствието на не по-малко от половината членове с право на решаващ глас, а въпросите за приемане и изменение на устава, за разделяне, сливане и други реорганизации на стопанството, както и за участие в други предприятия - в присъствието на не по-малко от 2/3 от общия брой на членовете.

41. Въпросите, които са от компетентност на общото събрание, може да бъдат решавани от събрание на пълномощниците, с изключение на въпросите за сливане, разделяне и други реорганизации на ТКЗС.

Събранието на пълномощниците се счита за законно, ако на него присъствуват не по-малко от 80 на сто от избраните делегати. Пълномощниците се избират на събрание на бригадите, като на не повече от 10 кооператори се избира един пълномощник.

Решенията на събранието на пълномощниците се правят достояние на кооператорите в производствените единици.

42. Общото събрание се свиква от управителния съвет най-малко 4 пъти в годината с покана, оповестена поне седем дни преди деня на събранието. В поканата се посочват дневният ред, денят, часът и мястото на събранието.

Общото събрание може да се свика и от контролния съвет или от 1/4 от общия брой на членовете или на избрани пълномощници, ако управителният съвет откаже то да бъде свикано.

43. Управителният съвет на ТКЗС се състои от 7 до 15 членове. Той ръководи кооперативното стопанство в съгласие с решенията на общото събрание, с Устава на ТКЗС и със законите на страната.

44. Управителният съвет има следните права и задължения:

а) организира и ръководи изпълнението на производствено-финансовия план, социалните и културно-битовите мероприятия и другите задачи във връзка с дейността на стопанството;

б) осигурява и отговаря за изпълнението на задълженията на кооперативното стопанство към държавата, кооператорите, предприятията, организациите и лицата, с които стопанството има взаимоотношения;

в) изработва перспективните и годишните производствено-финансови планове и правилниците и ги внася за приемане от общото събрание;

г) приема норми, разценки и нормативи за работата и заплащането на труда;

д) свиква общото събрание на кооператорите и подготвя въпросите на дневния ред;

е) отчита периодически пред общото събрание своята работа и резултатите от дейността на кооперативното стопанство, на производствените единици и на отраслите;

ж) анализира резултатите от производствената дейност на кооператива по отрасли, култури и производствени единици;

з) назначава и уволнява длъжностните лица в стопанството;

и) организира периодически съвещания в производствените единици;

к) разглежда решенията на контролния съвет и ревизионните актове на органите на финансовия контрол и взема решения по тях;

л) решава текущите въпроси от дейността на кооперативното стопанство, с изключение на въпросите, които са от компетентност на общото събрание на кооператорите.

Заседанията на управителния съвет се свикват по покана на председателя, а при отказ - от 1/3 от членовете на управителния съвет. Заседанието се счита за редовно, когато на него присъствуват поне 2/3 от членовете му.

В заседанията на управителния съвет имат право да участвуват със съвещателен глас членовете на контролния съвет и главните специалисти.

45. Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за нанесените на кооперативното стопанство щети, които са резултат на техните незаконни и противоуставни действия или бездействия.

46. Председателят на ТКЗС организира текущата дейност на кооперативното стопанство въз основа на решенията на общото събрание и на управителния съвет и го представлява пред държавните учреждения, предприятия, организации и лица. В помощ на председателя управителният съвет избира между членовете си заместник-председатели.

47. Контролният съвет на ТКЗС се състои от 3 до 9 души. Основната му задача е да упражнява контрол върху органите на управление и производствените единици за най-пълно използуване на производствените средства и труда, за опазване на общественото имущество от разхищение. За тази цел:

проверява цялата производствено-финансова дейност на стопанството;

контролира счетоводните документи за разхода на труд и на паричните и материалните средства според законите; плана и установения ред в стопанството; правилното съхраняване и икономичното използуване на средствата и материалите; спазването на трудовата, финансовата, договорната и държавната дисциплина в стопанството; създаването и използуването на фондовете на ТКЗС; спазването на нормативите за разход на труд и за заплащане на труда на кооператорите и други;

периодично проверява дейността на стопанството;

произнася се по доклада на управителния съвет пред годишното отчетно събрание за резултатите от дейността на стопанството и за работата на управителния съвет през годината;

разглежда жалбите на кооператорите срещу управителния съвет и длъжностни лица в ТКЗС и излиза с предложения за отстраняване на допуснатите нарушения.

Контролният съвет поставя пред компетентните кооперативни и държавни органи въпроса за търсене на материална и съдебна отговорност от кооператорите, допуснали нарушения, щети и злоупотреби в стопанската дейност на ТКЗС.

Когато председателят на контролния съвет е овластен с правата на финансово-ревизионен орган, той може да съставя актове за начет.

Контролният съвет отчита своята дейност пред общото събрание.

Правата, задълженията и задачите на контролния съвет в ТКЗС се определят с наредба от управителния съвет на Централния съюз на ТКЗС.

48. Председателят и членовете на управителния съвет и председателят и членовете на контролния съвет се избират за срок от две години измежду предложените кандидати чрез тайно гласуване. За избран се счита този кандидат, който получи най-много гласове, но не по-малко от половината на гласувалите.

Не могат да бъдат едновременно членове на управителния съвет, на контролния съвет или на управителния и контролния съвет кооператори, които се намират помежду си в брак или родство по права линия (баща, син, внук и пр.) и по съребрена линия (брат, сестра, чичо, вуйчо и леля).

Не могат да бъдат избирани за членове на контролния съвет кооператори, които са подотчетни лица в ТКЗС или които през изтеклата година са били членове на управителния съвет.

49. Главният счетоводител води финансовото стопанство на ТКЗС и организира отчетността и счетоводството по установените форми. Той е подчинен на управителния съвет и заедно с председателя подписва всички парични и счетоводни документи. Главният счетоводител отговаря за отчетността, финансовата дисциплина и разходването на средства, материали и труд в рамките на производствено-финансовия план.

50. Специалистите отговарят за организацията и изпълнението на стопанските планове и задачи на сектора, който ръководят. Те разработват и отговарят за технологията на производството и за внедряването на техническия прогрес. Разпорежданията на специалистите за спазването на установената технология на производството са задължителни. Правата и задълженията на специалистите се определят с правилника за вътрешния ред, изработен въз основа на наредба на Министерството на земеделието и Централния съюз на ТКЗС.

51. Производственият съвет организира стопанската дейност в производствения участък и се отчита периодически пред кооператорите. Неговите права и задължения се определят в правилника за вътрешния ред.

52. Бригадирът ръководи бригадата и отговаря за изпълнението на производствените и финансовите й задачи. Неговите разпореждания са задължителни за кооператорите от бригадата.

Бригадният съвет оказва помощ на бригадира в изпълнението на производствените задачи на бригадата, в социалното подпомагане на кооператорите и други. Той се грижи за укрепване на трудовата дисциплина и за създаване на задружен живот в бригадата.

Правата и задълженията на бригадния съвет се определят от правилника за вътрешния ред.

53. Кооператорите имат право на свое лично стопанство. Неговият размер се определя от общото събрание в рамките, предвидени в устава:

на всяко домакинство се предоставя земя за лично ползуване на постоянно място в размер до 2 декара в интензивните райони и до 5 декара в зърнените райони, като не се счита земята под жилищните и стопанските постройки. В планинските райони на домакинство може да се дава допълнително още до 5 декара неподходяща за машинно обработване земя.

Характерът на района - интензивен, зърнен или планински - се определя от съответния окръжен народен съвет.

Земята за лично ползуване се дава на постоянно място. Промяна на районите на земите за лично ползуване може да се извършва само по решение на общото събрание.

По решение на общото събрание земята за лично ползуване може да се обработва общо.

Ако общото събрание намери за целесъобразно, размерът на земята за лично ползуване може да бъде определен в зависимост от броя на членовете на домакинството и от тяхното трудово участие в ТКЗС, без да надвишава нейният максимален размер, определен в ал. 2 на този член.

Земята, предоставена за лично ползуване, служи предимно за производство на фураж. Трайните насаждения, създадени върху земята, предоставена за лично ползуване, са собственост на кооператорите. При прекратяване правото на лично ползуване върху трайните насаждения домакинството получава обезщетения. Размерът на земята, която може да се засади с трайни насаждения и интензивни култури, се определя от общото събрание.

54. Земята за лично ползуване на домакинствата, членовете на които живеят на територията на стопанството, но нито един от трудоспособните членове не работи в ТКЗС, по решение на общото събрание се намалява до размер на: в интензивните райони не по-малко от 1 декар, в зърнените райони не по-малко от 2 декара и в планинските райони не по-малко от 3 декара, ако членовете на домакинството са внесли земя. По изключение по решение на общото събрание земя за лично ползуване може да се дава и на домакинства, чиито трудоспособни членове не работят в ТКЗС и не са внесли земя в него, но живеят на територията на стопанството.

На домакинства, членовете на които не живеят на територията на ТКЗС и не вземат редовно участие с труда си в кооперативното стопанство, не се оставя земя за лично ползуване освен собствените им дворни или вилни места в размер на 1 регулиран парцел.

55. Всяко домакинство може да отглежда в личното си стопанство: 1 крава или биволица с приплоди или 1 - 2 саански кози с ярета; до 2 свине-майки; до 5 свине за угояване; до 5 овце с приплодите; а в планинските и полупланинските райони до 15 овце с приплодите, в това число до 2 кози с ярета; 1 магаре или муле; неограничен брой домашни птици, зайци и пчелни кошери.

За нуждите на личните си стопанства кооператорите имат право да притежават необходимия инвентар, селскостопански постройки и съоръжения.

Ако кооператорът увеличи броя на животните или инвентара в личното си стопанство над определения максимален брой и вид, той е длъжен в двумесечен срок от придобиването му да ликвидира притежаваното в повече. В противен случай ТКЗС изкупува животните.