ПРИМЕРЕН УСТАВ НА ТРУДОВОКООПЕРАТИВНО ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО ОТ 1958 Г.
ПРИМЕРЕН УСТАВ НА ТРУДОВОКООПЕРАТИВНО ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО ОТ 1958 Г.
Обн. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 1958г., отм. ДВ. бр.83 от 25 Октомври 1968г.
Отменен с чл. 1 от Указ № 771 от 17 октомври 1968 г. за отменяване на Указа за утвърждаване Примерния устав на трудовокооперативно земеделско стопанство и за държавното ръководство на трудовокооперативните земеделски стопанства, с изключение на чл. 29 от Примерния устав - ДВ, бр. 83 от 25 октомври 1968 г.
I. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
Чл. 1. Трудовокооперативното земеделско стопанство е нов път за развитието на нашето селско стопанство, който води трудещите се селяни към социализъм.
Трудещите се селяни от с. .......... околия ......... доброволно се обединяват в трудовокооперативно земеделско стопанство с цел: с общи средства за производство, чрез групиране на земята, обобществяване на земеделския инвентар и добитъка и със задружен организиран труд на своите членове да изградят кооперативно стопанство, за да осигурят пълна победа над всички експлоататори и врагове на трудещите се, да преодолеят голямата изостаналост на дребното еднолично стопанство, да създадат висока култура на земеделието и висока производителност на труда, да осигурят заможен и културен живот на членовете на трудовокооперативното земеделско стопанство и победа на кооперативния строй на село.
II. ЧЛЕНУВАНЕ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ
Чл. 2. Членове на трудовокооперативното земеделско стопанство могат да бъдат всички трудещи се мъже и жени, навършили 16 години, които лично или членовете на техните домакинства участвуват със своя труд в производствената дейност на кооперативното стопанство, независимо от това дали притежават или не собствена земя.
За членове на трудовокооперативното земеделско стопанство се приемат и членовете на домакинството, навършили 16 години, които вземат участие в работата на кооперативното стопанство.
Местни служители и работници, които работят във или извън населеното място, но членове от техните домакинства влагат труд в стопанството, се приемат за членове на ТКЗС.
Приемат се за членове на кооперативното стопанство и трудещи се, които имат собствена земя, но живеят извън населеното място и работят в държавни и обществено-политически учреждения и организации, на служба са във войската, в народната милиция и трудовата повинност, които работят в заводите, фабриките, мините, железопътния транспорт, държавните строежи, МТС и другаде, по силата на което те и членовете на техните домакинства не могат да участвуват със собствен труд в кооперативното стопанство.
Чл. 3. Приемането на членовете на трудовокооперативното земеделско стопанство става от общото събрание по предложение на управителния съвет.
Не се приемат за членове на ТКЗС лица, лишени от избирателни права.
Чл. 4. Членовете на трудовокооперативното земеделско стопанство имат следните права:
а) да участвуват с труда си в кооперативното стопанство;
б) да участвуват с право на глас в работата на общото събрание, да се изказват по дейността и управлението на кооперативното стопанство и да критикуват недостатъците и грешките в работата на стопанството;
в) да избират и бъдат избирани в управителния и контролния съвет и издигани на ръководна работа в кооперативното стопанство;
г) да обжалват противоуставните и противозаконните решения и действия на управителните органи;
д) да участвуват в разпределението на доходите съобразно количеството и качеството на вложения от тях труд;
е) да получават рента срещу внесената от тях земя и трайни насаждения в размер, определен от устава и общото събрание;
ж) да имат заедно с членовете на своето домакинство лично стопанство в размери, определени от устава и общото събрание;
з) да бъдат подпомагани от обществените фондове и да се ползуват от културно-битовите мероприятия на стопанството съгласно установения ред от общото събрание;
и) да ползуват за лични нужди инвентар и добитък от стопанството по определения ред.
Членове на ТКЗС, които работят постоянно извън населеното място, се ползуват с право на съвещателен глас.
Чл. 5. Членовете на трудовокооперативното земеделско стопанство имат следните задължения:
а) да работят активно за постигане целите на ТКЗС и за неговото непрекъснато развитие;
б) да участвуват редовно със своя труд и труда на членовете на домакинството си в производствената дейност на кооперативното стопанство;
в) да внасят земята, инвентара, машините, добитъка, селскостопанските постройки, семена и фураж, както и встъпителна и задължителна инвентарна вноска по реда, установен в устава;
г) да участвуват редовно и активно в работата на общото събрание;
д) строго да пазят кооперативната собственост и държавните машини и съоръжения, обслужващи кооперативното стопанство;
е) да спазват изискванията на устава и да изпълняват решенията на общото събрание и разпорежданията на управителния съвет и на председателя на ТКЗС;
ж) да спазват правилата на вътрешния ред, добросъвестно да изпълняват възложените им задачи и строго да спазват трудовата дисциплина;
з) да отработват определения минимум трудодни или работни дни за годината и по сезони.
Чл. 6. Изключването или освобождаването от трудовокооперативното земеделско стопанство става само по решение на общото събрание. В протокола на общото събрание се отбелязва колко членове са присъствували на събранието и числото на тези, които са гласували за изключването или освобождаването.
Изключеният има право да обжалва решението за неговото изключване пред изпълнителния комитет на околийския народен съвет в едномесечен срок. Въпросът се решава окончателно от изпълнителния комитет на околийския народен съвет в присъствието на председателя на кооперативното стопанство и изключения.
На изключения или освободения след прибиране на реколтата се отделят участъци земя от неблокираните земи на кооператорите или в края на кооперативните блокове в размер на внесената от него в ТКЗС земя.
Сметката на изключения или освободения за трудодните и за рентата на земята се урежда по правило след завършване на стопанската година.
III. ОСНОВНИ СРЕДСТВА ЗА ПРОИЗВОДСТВО
Чл. 7. Производствената дейност на ТКЗС се организира върху земята, внесена от кооператорите, и земята, предадена на кооперативното стопанство от държавата за ползуване, и се извършва с инвентар, добитък, съоръжения, стопански сгради и др., внесени от кооператорите или придобити от кооперативното стопанство, и с машини, съоръжения и стопански сгради на държавата - ползувани от ТКЗС чрез МТС, напоителни системи и други.
Чл. 8. Всички членове на кооперативното стопанство внасят в кооператива своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства, земята, която те стопанисват заедно с други сънаследници и съсобственици, а така също и земята, придобита впоследствие от тях и членовете на домакинствата им.
Внасянето на земята, собственост на членовете на домакинствата, сънаследствената и съсобствената земя става със съгласието на съответните членове на домакинствата, сънаследниците и съсобствениците.
Чл. 9. На всяко домакинство, което е влязло в кооперативното стопанство, се предоставя земя за лично ползуване на постоянно място по решение на общото събрание - в интензивните райони до два декара, а в зърнените райони до пет декара, като не се счита земята под жилищните и стопанските постройки.
Интензивните райони се определят от Министерството на земеделието и горите в съгласие с окръжните народни съвети.
На домакинства, от които един или повече трудоспособни членове не работят редовно в ТКЗС или са на постоянна работа другаде, по решение на общото събрание земята за лично ползуване може да се намалява, като им се оставя в интензивните райони не по-малко от 1 декар, а в останалите райони - не по-малко от 2 декара.
На домакинства, които не живеят в населеното място, където е ТКЗС, и не вземат редовно участие с труда си в кооперативното стопанство, не се оставя земя за лично ползуване освен собственото им застроено дворно място в размер на един парцел регулирано дворно място.
Когато регулираният дворен парцел, оставен за лично ползуване, е по-голям от определения размер на земята за лично ползуване, тогава на домакинството се оставя целият парцел. В населени места, където няма утвърден регулационен план, на домакинството се оставя за лично ползуване дворно място в размер на 1,5 декара.
Чл. 10. Приемането на земята в трудовокооперативното земеделско стопанство се извършва съгласно законно установения ред за земеустрояването на ТКЗС. Земята се приема по посочените размери в емлячните регистри или имотни ведомости на народния съвет или пък като се измери. В акта за приемането на земята се посочва размерът на цялата земна площ по културни видове и размерът на отделните парцели, а така също и качеството на земята по категории.
Земята в кооперативното стопанство се групира в блокове с оглед на нейното правилно използуване и механизирано обработване.
Земите, включени в регулационните планове на селищата, не се групират в блокове. Използуването им става от техните собственици в размер на определената за лично ползуване площ, а останалата част - от ТКЗС.
Чл. 11. Внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползуване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове.
Собствеността върху внесената земя, включена в регулационния план на селището, се запазва в нейните реални граници.
Членовете на кооперативното стопанство имат право да прехвърлят (чрез продажба, дарение, замяна или завещание) своята земя на трудовокооперативното земеделско стопанство, в което членуват, и на неговите членове.
Кооператорите имат право да прехвърлят правото на собственост върху земите, включени в регулационния план на селището, и на некооператори.
При отчуждаване на земи, внесени в ТКЗС или негова собственост, и при отчуждаване или продажба по решение на общото събрание на такива земи, включени допълнително в регулационния план на селището, получените суми се внасят във фонд "Неделим" на ТКЗС.
Земята на член от кооператива, който е изключен или освободен от общото събрание, по желание на собственика може да бъде прехвърлена на някой член от кооператива или да му бъде върната за водене на частно стопанство, но от неблокираната земя на кооператорите или в краищата на кооперативните блокове.
При наследяване, ако наследникът не е кооператор, земята, която е наследил, му се дава от неблокираните земи на кооператорите или в края на блоковете в срок, определен от общото събрание, но не по-късно от 3 години след откриване на наследството.
От момента на откриване наследството до връщане земята на наследника кооперативното стопанство заплаща на последния наем за ползуването на земята по тарифните цени на държавния поземлен фонд.
Чл. 12. При постъпване в кооперативното стопанство всеки член внася в собственост на кооператива своя и на членовете на домакинството си земеделски инвентар (машини, плугове, веялки, жътварки, брани, коли, камиони и др.); коларо-железарски и дърводелски инвентар, предприятия за преработка на селскостопански произведения (караджейки, петмезчийници, дараци и др.); помощни предприятия и машини и съоръжения (тухларници, варджийници, фурни, банциги и др.), стопански постройки, които не са нужни на домакинството за оставения в лична собственост добитък и се намират вън от стопанския му двор; работния и продуктивния добитък освен този, оставен в лична собственост; семена без заплащане в размер, необходим за засяване на земите, предадени от него за общо ползуване, и фураж без заплащане за изхранване на добитъка до новата реколта, пропорционално на внесената земя.
Селски стопани, които през последната една и половина години преди влизането им в кооперативното стопанство са прехвърлили (чрез продажба, дарение, замяна или завещание) конете, воловете, биволите, кравите, мулетата и инвентара, се приемат за членове при задължение да внесат от доходите си в срок от две години стойността на прехвърления добитък и инвентар.
Невнесените семена и фуражи се внасят в натура в срок от две години.
Внесеният от кооператорите жив и мъртъв инвентар и постройките се оценяват от специална комисия, избрана от общото събрание, с представител на околийския народен съвет. Оценката става по определени от държавата цени и в присъствието на кооператора, който внася инвентара и добитъка.
Чл. 13. Всяко домакинство на член-кооператор може да има дребен земеделски инвентар, необходим за обработване на неговото придворно стопанство, една крава или биволица с приплода или 1 - 2 саански кози с ярета; до две свине-майки с прасенца; от три до пет овце с агнета, а в планинските райони - от пет до десет овце с агнета, в това число до две кози с ярета; едно магаре или муле; неограничен брой домашни птици, зайци и пчелни кошери.
Планинските райони се определят от Министерството на земеделието и горите в съгласие с окръжните народни съвети.
Управителният съвет отделя част от кооперативния добитък за обслужване личните нужди на кооператорите срещу заплащане по определени от общото събрание такси.
Инвентарът и добитъкът, придобити от кооператорите след приемането им в трудовокооперативното земеделско стопанство, който надвишава определения размер на личното стопанство, се ликвидират в срок от два месеца. В противен случай същите се внасят в собственост на стопанството, като стойността им се записва за задължителна или допълнителна инвентарна вноска.
IV. ПАРИЧНИ СРЕДСТВА И ФОНДОВЕ
Чл. 14. Трудовокооперативното земеделско стопанство набира парични средства от постъпилите суми от растениевъдството, животновъдството, спомагателните предприятия и други дейности на кооперативното стопанство, както и от встъпителна и задължителна инвентарна вноска на кооператорите и други постъпления. Освен собствени средства ТКЗС ползуват краткосрочни и дългосрочни заеми от държавата.
Чл. 15. Всяко домакинство, което влиза в трудовокооперативното земеделско стопанство, внася встъпителна вноска в размер от 20 до 40 лева. Встъпителната вноска се зачислява във фонд "Неделим" на ТКЗС.
Чл. 16. Всяко домакинство, влязло в ТКЗС, внася задължителна инвентарна вноска в размер от 40 до 200 лева на декар внесена земя, съгласно решението на общото събрание. Задължителната инвентарна вноска се покрива от стойността на внесения от кооператора жив и мъртъв инвентар.
Когато стойността на внесения инвентар не покрива задължителната инвентарна вноска, кооператорът довнася разликата в пари. В случай че рентата в кооперативното стопанство е премахната, това задължение отпада.
Ако стойността на внесения жив и мъртъв инвентар надхвърли сумата на задължителната инвентарна вноска, разликата се зачислява като допълнителна инвентарна вноска, която се изплаща на кооператора в срок от 5 до 10 години.
При изключване или освобождаване задължителната инвентарна вноска се връща на кооператора в течение на 5 години, като се прави удръжка за амортизация по норми, определени от Министерството на земеделието и горите, но не повече от 75 на сто от размера на задължителната инвентарна вноска.
Чл. 17. Управителният съвет може да изразходва паричните средства само в рамките на производствено-финансовия план. Всички изменения в производствено-финансовия план подлежат на утвърждаване от общото събрание.
Свободните парични средства трудовокооперативното земеделско стопанство внася на съхранение в Българската народна банка или Държавната спестовна каса, а средствата на фонд "Неделим" - в Българската инвестиционна банка.
По утвърдения от общото събрание производствено-финансов план управителният съвет може да извършва парични разходи за производствени нужди на кооператива не повече от 70 на сто от предвидените до окончателното изясняване на изгледите за реколтата. Останалите 30 на сто служат като резерв и се изразходват само след пълното изясняване на изгледите за реколтата и след решение на общото събрание.
Чл. 18. Трудовокооперативното земеделско стопанство създава следните фондове:
а) фонд "Неделим", в който се набират средства от натуралните и паричните доходи на кооперативното стопанство за възстановяване и увеличаване на основните средства за производство (за набавяне на добитък и инвентар, създаване на трайни насаждения, мелиоративно строителство, противоерозионни мероприятия, строителство на стопански сгради); за строителство на административни сгради, читалища, детски ясли и градини, фурни, бани, перални и др.; за погасяване на заемите към Българската инвестиционна банка; за заплащане вложения от кооператорите труд в строителството, в създаване на нови трайни насаждения и други;
б) фонд "Запасен семенен" и фонд "Запасен фуражен", в които се запазват семена и фуражи в размер 10 - 15 на сто от необходимите за цялата година количества. Всяка година семената и фуражите се подменят от новата реколта;
в) фонд "Неурожай и бедствия", в който се набират продукти, които се използуват в случай на неурожайна или бедствена година. Всяка година набраните продукти се подменят от новата реколта;
г) фонд "Културен", в който се набират средства от паричните доходи на кооперативното стопанство за издръжка на детски ясли и градини, за подготовка на кадри, за подпомагане на читалищата и други културно-битови мероприятия, организирани от ТКЗС;
д) фонд "Подпомагане на нетрудоспособни кооператори", в който се набират средства от натуралните и паричните доходи на стопанството за подпомагане на пострадали от злополука, на стари, болни и недъгави кооператори, за изплащане трудодните за бременност и майчинство и др.
По решение на общото събрание може да се създават и други фондове - "Оборотен", "Заплащане гарантиран минимум за труда на кооператорите" и други.
Размерът на средствата, които се заделят за фондовете, се определя от общото събрание по реда на устава.
Изразходването на фондовете се урежда със специални правилници, приети от общото събрание в съгласие с правителствените разпоредби.
V. ДЕЙНОСТ НА ТРУДОВО-КООПЕРАТИВНОТО ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО
Чл. 19. Трудовокооперативното земеделско стопанство развива своята дейност по план съобразно природо-икономическите условия като многоотраслово високодоходно стопанство.
Своята дейност трудовокооперативното земеделско стопанство провежда с цел да повишава непрекъснато доходите на ТКЗС и кооператорите чрез високопроизводително използуване на земята, чрез постоянно увеличаване на селскостопанското производство и намаляване разходите на труд и средства за единица продукция.
Трудовокооперативното земеделско стопанство се задължава да изпълнява точно установените от правителството планове за селскостопанското производство и задълженията на стопанството към държавата.
Трудовокооперативното земеделско стопанство се задължава да развива своята дейност при точно спазване на законите, наредбите и инструкциите, издадени от органите на държавата.
Чл. 20. Ръководството и всички членове на трудовокооперативното земеделско стопанство се задължават:
а) да повишават добивите от кооперативните поля, като внедряват правилни сеитбообращения, културна обработка на почвата, унищожаване на плевелите, навременна и добра обработка на всички култури, торене с оборски и минерални торове, борба с болестите и неприятелите по растенията и животните, навреме и без загуби прибиране на реколтата, напояване и поддържане на напоителните съоръжения, правилно стопанисване на горите, залесяване и посаждане на горски полезащитни пояси и други;
б) да подбират за посев най-добрите семена и ги пазят от разхищение, да разширяват сортовите посеви, да провеждат всички агротехнически мероприятия за увеличаване добива от всички култури;
в) да извършват правилно земеустрояване на кооперативните земи с цел да се използува най-рационално цялата земя, да водят борба с почвената ерозия и да подобряват пустеещите земи;
г) да използуват най-рационално наличната теглителна сила, целия инвентар, семена и други средства за производство, принадлежащи на кооперативното стопанство, а също така да използуват тракторите, двигателите, вършачките и другите машини, предоставени на кооперативното стопанство от държавата чрез МТС; непрестанно да полагат грижи за поддържане в добро състояние на кооперативния добитък и инвентар;
д) да организират високостокови животновъдни ферми, пчелини, рибарници и др.; постоянно да увеличават броя на продуктивния добитък във фермите, да подобряват породата и повишават продуктивността на добитъка чрез кръстосване, подобряване на храненето, отглеждането и контрола върху продуктивността на животните и да спазват установените зоотехнически и ветеринарни правила;
е) да разширяват фуражното производство и подобряват пасищата и ливадите за осигуряване изхранването на кооперативния добитък и подпомагане изхранването на добитъка в лична собственост на кооператорите;
ж) да организират на кооперативни начала за нуждите на кооперативното стопанство строеж на стопански и други обществени постройки, изкуствени езера, язовири, канали и др., като използуват преди всичко местните строителни материали и труда на кооператорите;
з) да развиват съобразно местните природни и икономически условия разни спомагателни и странични отрасли, предприятия и дейности, които да подпомагат развитието на основното производство на кооперативното стопанство, да осигуряват по-добро използуване труда на кооператорите и увеличаване доходите на стопанството;
и) да повишават трудовата квалификация на кооператорите, да съдействуват за подготвянето на бригадири, лозари, градинари, овощари, животновъди, трактористи, шофьори и др.; да повишават културното равнище и социалистическото съзнание на членовете на кооперативното стопанство чрез широко разпространяване на вестници, книги и списания; широко използуване на радиото, киното, библиотеките, читалните; създаване на културни условия за работа в полето и фермите; организиране широка просветна дейност сред жените, младежите и девойките; да съдействуват за подобряване културния облик на селищата и бита на кооператорите чрез построяване и организиране на читалища, детски ясли и градини, фурни, бани, перални и др.;
к) да изучават и внедряват широко челния опит в селскостопанското производство и в организацията и ръководството на общественото стопанство на ТКЗС;
л) да привличат жените в кооперативното производство и в обществено-културния живот на кооператива, като издигат способните и с добър опит жени на ръководна работа, освобождавайки ги от бремето на домакинската работа чрез организиране на детски ясли и градини, фурни, перални и други;
м) да организират активно участие на младежите и девойките в производството, като смело издигат способните от тях на отговорна работа в ръководството на трудовокооперативното земеделско стопанство.
VI. ОРГАНИЗАЦИЯ, ЗАПЛАЩАНЕ И ДИСЦИПЛИНА НА ТРУДА
Чл. 21. Всички работи в трудовокооперативното земеделско стопанство се извършват с личния труд на кооператорите и членовете на домакинствата им съгласно правилника за вътрешния ред, одобрен от общото събрание. Наемането на постоянни работници за селскостопански работи на кооперативното стопанство се допуска само за лица със специални познания (агрономи, зоотехници, инженери, техници и др.).
Наемането на временни работници се допуска само в изключителни случаи, когато срочните работи не могат да бъдат извършени в нужния срок при наличните сили на кооператорите и членовете на семействата им. Допуска се наемане на временни работници и за строителни работи в кооперативното стопанство.
Чл. 22. Управителният съвет разпределя трудоспособните кооператори в постоянни производствени бригади, утвърдени от общото събрание.
Бригадите в полевъдството се създават за срок не по-малък от едно пълно сеитбообращение, а при трайните насаждения и в животновъдството - за срок не по-малък от 5-6 години.
Към всяка бригада в растениевъдството се прикрепват постоянни площи земя от сеитбооборотните полета, необходимият инвентар, работен добитък и производствени постройки. Към животновъдните бригади се прикрепват продуктивен добитък, необходимия за обслужване инвентар, теглителна сила и стопански постройки.
Във всяка бригада могат да се създават няколко звена в зависимост от конкретните условия на кооперативното стопанство.
Чл. 23. Разпределянето на работата между кооператорите в бригадата се извършва от бригадира, който е длъжен да организира най-целесъобразно използуване труда на всеки кооператор от бригадата съобразно трудовата квалификация, опита и физическата сила на кооператора, като не допуска влиянието на никакво роднинство и приятелство.
Чл. 24. Работите в кооперативното стопанство се извършват върху основата на груповия, малкогруповия и индивидуалния акорд.
Кооперативното стопанство разработва за всички работи диференцирани трудови норми и оценки в трудодни, а също така и норми за производството и разходите съобразно конкретните производствени условия - състоянието на почвата, степента на механизацията, постигнатата изработка от добрите кооператори в стопанството и опита на челните кооперативни стопанства.
Извършената работа от всеки кооператор се приема и отчита ежедневно от бригадира.
Всяка седмица бригадирът пресмята извършената работа, изчислява за нея трудодни, които записва в трудовата книжка на кооператора и предава в счетоводството на кооперативното стопанство.
Управителният съвет ежемесечно съставя ведомост за изработените от всеки кооператор трудодни и я поставя на видно място за контрол от кооператорите.
Най-късно до 31 януари на следващата година и най-малко 10 дни преди общото годишно събрание управителният съвет обявява за сведение на всички кооператори общия брой на трудодните, изработени през годината от всеки кооператор.
Чл. 25. Заплащането на труда на кооператорите става съобразно получените резултати от техния труд, така че кооператорите, които са работили по-добре и са произвели по-голяма, по-доброкачествена и по-евтина продукция, да получат по-високо заплащане на своя труд.
Общото събрание определя начините на заплащането на труда с оглед да се засилва материалната заинтересуваност на кооператорите за получаване на повече и по-евтина продукция от общественото стопанство на ТКЗС.
Чл. 26. За да се осигури срочно и доброкачествено изпълнение на работите в стопанството, общото събрание ежегодно определя за всеки трудоспособен кооператор задължителен минимум трудодни или работни дни за годината и по сезони.
От старите и продължително нетрудоспособните кооператори не се изисква да отработват задължителен минимум трудодни или работни дни.
На бременните жени-кооператорки се дава три месеца отпуск - един преди раждането и два след раждането - като им се записват месечно по толкова трудодни, колкото те са отработвали средно месечно през последните 12 месеца.
Броят на трудодните, отработени от кооператорките-майки за времето, докато новороденото дете навърши 8-месечна възраст, се увеличават с 25 на сто.
Чл. 27. За немарливо и безотговорно отношение към имуществото на стопанството, за отсъствие от работа без уважителни причини, за неотработване на задължителния минимум трудодни или работни дни за годината и по сезони, за недоброкачествена работа и за други нарушения на трудовата дисциплина, на устава и правилника за вътрешния ред управителният съвет налага на виновните (ако нарушението не влече по-тежки наказания) следните наказания: да поправи недоброкачествената работа, без за това да се записват трудодни; предупреждение; мъмрене; порицание пред общото събрание; лишаване от услуги от ТКЗС и от използуване на социалните и културно-битовите мероприятия на стопанството; глоба в размер до 5 трудодни. През годината кооператорът може да бъде глобен най-много общо с 15 трудодни.
На кооператорите, които не са отработили определения минимум трудодни или работни дни, полагаемото им се възнаграждение за рента на земята и трайните насаждения се намалява до 50 на сто и не им се дава допълнително възнаграждение за преизпълнение на плана.
Кооператори, които поради болест, злополука, повикване във войската и други независещи от тях причини не са могли да отработят определения минимум трудодни или работни дни, получават в пълен размер следващото им се натурално и парично заплащане срещу внесената от тях земя и трайни насаждения.
Кооператор, който без уважителни причини не е отработил определения минимум трудодни или работни дни по сезони, се авансира в размер до 50 на сто от раздавания натурален и паричен аванс.
Чл. 28. Всяко разхищение на кооперативната и държавната собственост или вредителско отношение към имуществото и добитъка на стопанството, към машините на ТКЗС се смята като измяна на общото кооперативно дело и като помощ на враговете на народа.
Виновните лица за такова престъпно подронване на кооперативното дело се предават на съд за налагане наказание по законите на Народна република България.
Чл. 29. За причинени щети на ТКЗС при изпълнение на възложената им работа виновните кооператори носят пълна имуществена отговорност.
Когато щетата е резултат от небрежно действие или бездействие, което не е престъпление, виновните кооператори отговарят в размер на действителната щета, но не повече от 500 лева.
По пълната имуществена отговорност се произнася съдът, а по ограничената отговорност - управителният съвет. Решението на управителния съвет не подлежи на обжалване.
Вземанията на трудовокооперативното земеделско стопанство по ограничената отговорност се покриват с давност от три години.
Членовете на управителния и контролния съвет, председателят, счетоводителят, агрономът, домакинът, бригадирите и други длъжностни лица носят имуществена отговорност съгласно Закона за държавния ведомствен контрол и Кодекса на труда, когато са причинили щети на кооперативното стопанство в качеството си на длъжностни лица.
VII. ДОХОДИ НА ТКЗС И ТЯХНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
Чл. 30. Натуралните и паричните доходи на ТКЗС, получени от растениевъдството, животновъдството, спомагателните и страничните отрасли и предприятия и други дейности на кооперативното стопанство се разпределят по решение на общото събрание в съгласие с устава.
Разпределението на доходите, предназначени за кооператорите, се прави изключително според вложения в производството труд и внесените в кооперативното стопанство земя и трайни насаждения.
Чл. 31. От получените земеделски и животински продукти трудовокооперативното земеделско стопанство отделя:
а) семена за посев;
б) за изпълнение на задълженията към държавата и за изплащане в натура за работите, извършени от МТС;
в) фураж за изхранване на кооперативния добитък до новата реколта;
г) за възобновяване и попълване на запасните фондове - "Семенен" и "Фуражен";
д) за изплащане допълнително възнаграждение на труда за надпланово производство;
е) за свободна продажба;
ж) от 2 до 7 на сто от пшеницата, царевицата и слънчогледа за фонд "Неделим";
з) до 2 на сто от зърнено-хлебните, царевицата, слънчогледа и други за фонд "Подпомагане на нетрудоспособни кооператори" и до 3 на сто в случай че не се плаща рента;
и) до 1 на сто за фонд "Неурожай и бедствия";
к) по решение на общото събрание за фонд "Заплащане гарантиран минимум за труда на кооператорите" и за други фондове.
Останалото количество се разпределя за труда и земята или само за труда.
Чл. 32. От получените парични доходи трудовокооперативното земеделско стопанство отделя:
а) за изплащане на държавата установените по закон данъци, за застраховките, за погасяване на заемите за производствени нужди, за лихви на заемите, за фонд "Пенсиониране земеделските стопани-кооператори" и за заплащане в пари за работите, извършени от МТС;
б) за извършените разходи за производствени нужди;
в) до 2 на сто за покриване на административно-управленческите разходи на кооперативното стопанство;
г) за изплащане премии за надпланово производство.
Останалата сума от паричните доходи се разпределя така:
а) от 5 до 15 на сто за фонд "Неделим";
б) до 2 на сто за фонд "Подпомагане на нетрудоспособни кооператори";
в) до 2 на сто за фонд "Културен";
г) по решение на общото събрание за фонд "Заплащане гарантиран минимум за труда на кооператорите" и за други фондове;
д) не по-малко от 80 на сто за труда и земята или само за труда.
По решение на общото събрание от натуралните и паричните доходи, предназначени за рентата, може да се отдели до 1 на сто за подсилване на фонда "Подпомагане на нетрудоспособни кооператори".
Рентата за фондовите земи, дадени на трудовокооперативното земеделско стопанство за ползуване, и рентата за собствените земи на ТКЗС по решение на общото събрание се отнася към фонд "Неделим" или за разпределение на труда. Рентата за наетите земи след приспадане на наема се разпределя по същия начин.
Чл. 33. По решение на общото събрание определените за труда и земята земеделски и животински продукти и парични доходи се разпределят по един от следните начини:
а) не по-малко от 75 на сто за заплащане на труда съответно на броя на трудодните, отработени от всеки кооператор за годината, и до 25 на сто за изплащане на рентата съответно на количеството и качеството на земята, внесена от всеки член на кооперативното стопанство;
б) към общия брой на отработените от кооператорите трудодни се прибавят трудодните, изчислени за рента на земята в размер до 4 трудодни на декар, определен от общото събрание, и върху всички трудодни се разпределят натуралните и паричните доходи, останали за разпределение между кооператорите.
Чл. 34. За внесените в трудовокооперативното земеделско стопанство трайни насаждения (лозя и овощни градини) кооператорите, които са внесли такива, получават рента до 25 на сто от чистия доход на трайните насаждения или им се начисляват до 5 трудодни на декар. Трайните насаждения на всеки кооператор при приемането им се оценяват според плодоношението, възрастта и сорта и се определя още колко години ще плододават. Стойността на внесените от кооператорите насаждения служи за база за разпределяне на рентата. Тази стойност ежегодно се намалява със сумата на годишната амортизация, а след окончателното амортизиране на трайните насаждения кооператорите получават рента само за земята.
Чл. 35. Чистите доходи, получени от стопанските отрасли, предприятия и дейности, които не са свързани със земеделието (работилници, караджейки, варджийници, рибарници, пчелини и др.), се разпределят само върху трудодните.
Чл. 36. Полагащото се възнаграждение за трудодни и земя се изплаща отделно в натура и отделно в пари. Рентата в натура за земята на кооператорите, които не живеят в населеното място и не работят в стопанството, се изплаща в пари по цени на държавните доставки, а за другите продукти - по действуващите изкупни цени.
Чл. 37. Всеки месец управителният съвет дава на кооператорите срещу отработените от тях трудодни паричен аванс в размер до 50 на сто от паричното възнаграждение, предвидено по годишния производствено-финансов план на кооперативното стопанство.
За авансирането на кооператорите се отделят най-малко 25 на сто от всички реализирани през месеца парични доходи на стопанството.
В началото на вършитбата се дава натурален аванс от зърнени храни в размер от 10 до 15 на сто от предаденото на държавата зърно. Авансирането на кооператорите в по-голям размер се извършва след окончателното издължаване на държавните доставки, натуралното заплащане на извършената работа от МТС и натуралните заеми на стопанството. След прибиране на реколтата и установяване на окончателното производство, като се осигурят необходимите семена и фураж до новата реколта и полагащите се количества за фондовете и други нужди, кооперативното стопанство раздава до 80 на сто от останалата продукция в аванс на кооператорите. Определеното количество продукти за авансиране се разпределя върху заплануваните трудодни и земя, а се дава срещу отработените трудодни и внесената земя от всеки кооператор. В края на годината, след приключване на сметките, се извършва окончателно разпределяне и изплащане на полагащото се възнаграждение за труда и земята.
VIII. УПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДОВО-КООПЕРАТИВНОТО ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО
Чл. 38. Управлението на трудовокооперативното земеделско стопанство се изгражда на основата на вътрешнокооперативната демокрация.
Чл. 39. Трудовокооперативното земеделско стопанство се управлява от общото събрание, а в промеждутъка между събранията - от управителния съвет на кооперативното стопанство.
Чл. 40. Общото събрание е върховен орган и единствен пълновластен господар на кооперативното стопанство.
Общото събрание:
а) приема устава на кооперативното стопанство и измененията и допълненията в него;
б) избира председателя, управителния и контролния съвет на кооперативното стопанство;
в) сваля от длъжност преди срока, за който са избрани, председателя и членовете на управителния и контролния съвет, ако те работят лошо и не оправдават доверието на кооператорите;
г) приема нови членове и изключва членове от стопанството;
д) определя размера на встъпителната и задължителната инвентарна вноска, на рентата за земята, на личното стопанство земя и добитък, размера и използуването на фондовете и създава нови фондове;
е) приема и контролира изпълнението на производствено-финансовия план, земеустройствения план, трудовите норми и оценките им в трудодни, плана за разхода на трудодните по култури, бригади и ферми и начините на заплащането на труда;
ж) определя задължителния минимум трудодни или работни дни за трудоспособните кооператори за годината и по сезони, като изхожда от конкретните условия на стопанството;
з) утвърждава разпределянето на паричните и натуралните доходи в края на годината;
и) произнася се по годишния отчет и дейността на управителния съвет, председателя и длъжностните лица в стопанството и по заключителния доклад и дейността на контролния съвет;
к) разглежда периодически отчетите на управителния съвет по изпълнението на производствено-финансовия план;
л) разглежда резултатите от ревизиите на контролния съвет и инвентаризацията на имуществото, както и резултатите от финансовите ревизии и начети и взема отношение по тях;
м) определя броя на административния и обслужващия персонал в кооперативното стопанство и размера на възнаграждението му;
н) одобрява назначаването и уволняването на счетоводителя, селскостопанските специалисти, бригадирите, завеждащите ферми и ръководителите на спомагателните и страничните предприятия;
о) утвърждава бригадите, техния състав и производствените им задачи;
п) приема правилник за вътрешния ред на стопанството;
р) утвърждава договорите, които стопанството сключва с МТС, изкупвателните организации и напоителните системи;
с) решава въпроса за сливането на кооперативното стопанство с други стопанства.
Общото събрание решава поменатите въпроси в присъствието на не по-малко от половината членове с право на решаващ глас; а въпросите за утвърждаването и изменението на устава, сливането на стопанството с други ТКЗС, избора на управителен съвет, председател и контролен съвет и размера на фондовете, личното стопанство и рентата и за изключване на членове - в присъствието на не по-малко от две трети от общото число на членовете с право на решаващ глас.
Общото събрание взема решение с мнозинство на членовете с право на решаващ глас при явно гласуване.
Чл. 41. В големите кооперативни стопанства по изключение могат да се провеждат общи събрания и чрез пълномощници.
Свикването на общо събрание чрез пълномощници става с разрешение на изпълнителния комитет на съответния околийски народен съвет.
Чл. 42. Общото събрание се свиква от управителния съвет с писмена покана, оповестена най-малко седем дни преди деня на събранието. В поканата се посочва дневният ред, денят, часът и мястото на събранието.
Общото събрание може да се свиква от контролния съвет или от 1/4 от общия брой на членовете, ако управителният съвет откаже свикването.
Чл. 43. Управителният съвет на ТКЗС е изпълнителен орган на общото събрание и ръководи кооперативното стопанство съобразно законите на страната, устава и решенията на общото събрание.
Управителният съвет носи отговорност за проведените от него незаконни и противоуставни решения на общото събрание.
Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за причинените щети на кооперативното стопанство, които са последица на техните незаконни противоуставни действия или бездействия.
Чл. 44. Управителният съвет има следните права и задължения:
а) организира и ръководи изпълнението на производствено-финансовия план, социалните и културно-битовите мероприятия и другите задачи във връзка с дейността на стопанството;
б) отговаря за изпълнението на задълженията на кооперативното стопанство към държавата, към кооператорите и към предприятия, организации и лица, с които стопанството има взаимоотношения;
в) изработва перспективните и производствено-финансовите планове, производствените задачи на бригадите и фермите, работните планове, трудовите норми и оценките им в трудодни, правилника за вътрешния ред и правилника за използуване на фондовете и ги внася за приемане от общото събрание;
г) назначава и уволнява длъжностните лица в стопанството, награждава отличилите се кооператори в производството и налага наказания на провинилите се;
д) свиква общото събрание и определя неговия дневен ред;
е) отчита пред общото събрание своята работа и цялостната дейност на кооперативното стопанство периодически и в края на годината;
ж) разглежда решенията на контролния съвет и ревизионните актове на органите на ведомствения и финансовия контрол в 15-дневен срок от постъпването им;
з) решава всички текущи въпроси от дейността на кооперативното стопанство, като решенията по онези въпроси, които са от изключително право на общото събрание, внася за одобряване от същото.
Управителният съвет се свиква периодически на заседания от председателя на стопанството и взема решения с мнозинство.
В заседанията на управителния съвет имат право да участвуват със съвещателен глас членовете на контролния съвет, специалистите, счетоводителят, бригадирите, завеждащите ферми и други кооператори.
Чл. 45. Управителният съвет се състои от 5 до 11 души, които се избират от общото събрание за две години.
Чл. 46. За ежедневно ръководство на кооперативното стопанство и неговите бригади, ферми и предприятия, а също така и за всекидневно провеждане на решенията на общото събрание и управителния съвет, общото събрание избира председател на стопанството, който същевременно е и председател на управителния съвет.
Председателят представлява кооперативното стопанство пред държавните органи, обществените и кооперативните организации и отделните граждани.
В помощ на председателя по негово предложение управителният съвет избира из средата на своите членове заместник-председател.
Чл. 47. Счетоводителят води отчетността и счетоводството по установените форми и е подчинен на управителния съвет и на председателя на кооперативното стопанство.
Счетоводителят няма право да се разпорежда със средствата на стопанството, да дава аванси и да изразходва натуралните и паричните фондове. Тези права имат само управителният съвет и председателят на кооперативното стопанство. Всички разходни документи задължително се подписват от председателя и счетоводителя. Правата и задълженията на счетоводителя се определят със специална инструкция на Министерството на земеделието и горите.
Счетоводителят може да бъде и нает отвън.
Чл. 48. В помощ на управителния съвет по организирането и провеждането на производствената дейност на стопанството се назначават специалисти-агрономи, зоотехници, ветеринарни лекари и други.
Специалистите заедно с управителния съвет и председателя отговарят за срочното и доброкачествено провеждане на агротехническите и зооветеринарните мероприятия. По своята специалност в съгласие с председателя или управителния съвет те дават разпореждания, които са задължителни за бригадирите, завеждащите ферми и кооператорите.
Чл. 49. Бригадирите и завеждащите ферми осъществяват всекидневно ръководство на бригадите и фермите и отговарят за изпълнението на производствените задачи. Техните разпореждания са задължителни за кооператорите от бригадите и фермите.
Чл. 50. Контролният съвет на трудовокооперативното земеделско стопанство се състои от 3 или 5 души и се избира за две години. Той проверява цялата производствено-финансова дейност на управителния съвет, контролира записани ли са в приход натуралните и паричните постъпления, следи за правилното разходване на трудодните, паричните и материалните средства според плана и установения ред в стопанството, контролира как се пази и използува имуществото, набирането и изразходването на обществените фондове на стопанството, как се гледа добитъкът, навреме ли се изпълняват задълженията към държавата, как се плащат и събират дълговете на стопанството.
Контролният съвет периодически извършва проверки на всички сметки между стопанството и кооператорите, проверява правилно ли се записват трудодните, редовно ли се дават аванси и дали се разпределят правилно доходите.
За констатираните щети на стопанството контролният съвет е длъжен да търси материална отговорност от виновните лица, а когато има извършено престъпление - да предава виновните лица на съдебните органи.
Контролният съвет извършва проверка редовно всеки четири месеца, а при нужда може да проверява дейността на управителния съвет във всяко време.
Контролният съвет прави доклад пред общото събрание за дейността на управителния съвет. Контролният съвет отговаря за дейността си пред общото събрание.
Чл. 51. Не могат да бъдат членове на управителния съвет или на контролния съвет, или едновременно в управителния и контролния съвет кооператори, които се намират помежду си в брак или родство по права линия (баща, син, внук и пр.) и по съребрена линия (братя и сестри, чичо, вуйчо и леля).
Не могат да бъдат избирани за членове на контролния съвет кооператори, които са подотчетни лица в ТКЗС или които през изтеклата година са били членове на управителния съвет.
Чл. 52. Трудовокооперативното земеделско стопанство е юридическо лице с наименование ............................ и седалище в с. (гр.) ............ околия .............
Настоящият устав, приет от общото събрание, се регистрира в околийския народен съвет, след което трудовокооперативното земеделско стопанство се смята юридически оформено.
Приет от общото събрание на ТКЗС ................... в с. (гр.) .............. околия ............. на ........ 19 ... г.
Председател на събранието:
Секретар на събранието:
Печат
Членове на управителния съвет:
1. ..................................
(Председател на ТКЗС)
2. ..................................
3. ..................................
4. ..................................
5. ..................................
6. ..................................
7. ..................................
8. ..................................
9. ..................................
10. ..................................
11. ..................................
Зарегистриран от изпълнителния комитет на околийския народен съвет в гр. (с.) ........... с протокол № ... от ........ 19 ... г.
Председател на изпълнителния комитет:
Секретар на изпълнителния комитет:
Печат