Държавен вестник, брой 103 от 13.XII

Чл. 5. (1) Основание за счетоводните записвания са надлежно оформени документи или приравнени към тях технически носители на информация, съставени във връзка с дейността на организацията.

(2) Приравняването на технически носители на информация към определен вид отчетни документи, съставляващи основание за счетоводни записвания, се извършва от Министерството на финансите.

(3) Проектите за машинна обработка на счетоводната информация, които включват употреба на технически носители, приравнени към отчетни документи, се утвърждават от Министерството на финансите.

(4) Документите, респективно техническите носители на информация, се съставят предимно при извършването на стопанските операции. Те трябва да отразяват достоверно същността на стопанската операция и да съдържат задължително реквизитите, предвидени в съответния стандарт или отраслова нормала.

Чл. 6. (1) Всички документи, респективно технически носители на информация, които служат като основание за счетоводни записвания, се съставят, оформят и представят в счетоводството по ред, установен с вътрешен правилник за документооборота, ако това не се урежда с общозадължителни нормативни актове, като Наредбата за водене на касовите операции (ДВ, бр. 3 от 1980 г.) и др.

(2) За неспазване разпорежданията относно реда и сроковете за представяне на документите в счетоводството по предложение на главния счетоводител ръководителят на организацията налага на виновните лица дисциплинарни наказания съгласно Кодекса на труда.

Чл. 7. За достоверността на данните в документите, респективно техническите носители на информация, и за правилното им съставяне и оформяне носят отговорност длъжностните лица, съставили и подписали тези документи, а за законосъобразността и целесъобразността на стопанските операции носят отговорност длъжностните лица, разпоредили извършването им.

Чл. 8. Постъпилите в счетоводството документи се проверяват по отношение на законосъобразността на стопанските операции, наличието на необходимите реквизити и правилността на аритметичните изчисления, след което се приемат за осчетоводяване.

Чл. 9. (1) Отразените в документите стопански операции намират израз в счетоводни статии. Допуска се съставянето на счетоводни статии, при които:

1. една сметка се дебитира и една или повече сметки се кредитират;

2. една или повече сметки се дебитират и една сметка се кредитира.

(2) Забранява се съставянето на счетоводни статии, при които се дебитират няколко сметки и се кредитират също няколко сметки. Изключение се допуска само с разрешение на Министерството на финансите.

(3) Червени сторнировъчни счетоводни статии се съставят, когато се налагат корекции по синтетични сметки, които се водят с чисти обороти. Не се допуска съставянето на сторнировъчни червено-черни статии.

Чл. 10. Счетоводните статии, включително и съставените върху табулограми и др., се подписват от лицата, които са ги съставили, и от главния счетоводител или от упълномощени от него лица, които са ги проверили.

Чл. 11. (1) Съдържащите се данни в приетите за осчетоводяване документи, оформени в счетоводни статии, се отразяват и систематизират в счетоводната отчетност съобразно възприетата форма на счетоводно отчитане.

(2) Главните счетоводители съгласувано с горестоящите организации определят формите на счетоводното отчитане, които трябва да се прилагат в подведомствената им организация, като се съобразяват с характера и обема на счетоводната работа, наличната изчислителна и счетоводна техника, икономическата ефективност, квалификацията на счетоводните и отчетническите кадри и др.

Чл. 12. (1) При всяка от възприетите форми на счетоводно отчитане задължително се осигуряват месечните обороти по дебита и по кредита на всяка синтетична счетоводна сметка, по която са направени записвания въз основа на съставените счетоводни статии, разпределени по съответните кореспондиращи синтетични сметки. Такова разпределение по кореспондиращи сметки не се изисква, когато е дадено разрешение от Министерството на финансите за съставяне на сложни статии - няколко сметки по дебита и няколко сметки по кредита.

(2) В края на всеки месец оборотите по дебита и кредита на всяка синтетична сметка се пренасят по ръчен или механизиран способ в главна книга, табулограма, шахматни картони и др., в които се получават общите обороти от началото на годината по дебита и по кредита на всяка синтетична сметка, със или без кореспондиращи сметки, в зависимост от записванията по синтетичните сметки, съгласно разпорежданията по предходната алинея.

Чл. 13. (1) Освен синтетичното отчитане задължително се осигурява и аналитично отчитане към синтетичните сметки, по които се отразява информация за повече от един обект на отчитане.

(2) В края на всеки месец се прави сбор на оборотите по аналитичните сметки към всяка синтетична сметка и се изваждат салда по тях. Общите сборове на оборотите и салдата задължително се сверяват с оборотите и салдата на съответните синтетични сметки.

(3) Допуска се аналитичното отчитане по някои синтетични сметки да се осъществява без записвания по счетоводни карти, книги, ведомости и др., а чрез разпределение и групиране на документите съобразно възприетите обекти на отчитане (портфейлен метод, безкартонен метод и др.).

Чл. 14. Допуска се, когато възникналите разчети с клиентите, доставчиците и др. през даден месец се уреждат през същия месец, да не се извършват записвания по синтетичните и аналитичните сметки за отчитане на сметните взаимоотношения с тях.

Чл. 15. В края на всеки месец въз основа на оборотите и салдата по синтетичните и аналитичните сметки се съставят оборотна ведомост и баланс.

Чл. 16. (1) След изтичане на отчетната година и съставяне на годишния баланс по всички аналитични сметки (партиди) в счетоводните регистри се извеждат салда.

(2) В началото на годината счетоводните регистри за синтетичните и аналитичните сметки (партиди) се откриват със сумите на салдата в пълно съответствие с представения счетоводен баланс за изтеклата година.

Чл. 17. При съставянето на счетоводните документи, книжа и регистри не се допускат изтривания, поправяния и зацапвания както в текстовата част, така и в цифровите данни. Забраняват се записвания над и под редовете, с изключение на случаите, когато това изрично е разрешено с нормативен акт.

Чл. 18. (1) В счетоводните документи допуснатите грешки се поправят с мастило или химикал, като се зачертава неправилният текст или сума с една черта, така че да се чете зачертаното, и над зачертаното се написва правилният текст или сума. На празното поле срещу поправката се написва бележка, която се заверява с подписите на лицата, подписали документа.

(2) В касовите и банковите платежни документи поправки не се допускат. Това не се отнася до поправките, които банките правят във връзка с провеждания от тях контрол.

Чл. 19. (1) Допуснатите грешки в счетоводните регистри се поправят до представянето на счетоводния отчет по следния начин:

1. когато при поправката не произтича изменение в кореспонденцията на сметките - по начина, установен за поправяне на грешките в счетоводните документи съгласно чл. 18;

2. когато при поправянето на грешката се изисква изменение на кореспонденцията на сметките - чрез съставянето на допълнителни или сторнировъчни (червени или черни) счетоводни статии, в които задължително се посочват номерът и датата на счетоводната статия, в която е допусната грешката и която се поправя. Допълнително съставените статии се регистрират в съответните счетоводни регистри по общият ред.

(2) Грешките, допуснати в счетоводните регистри за даден отчетен период, открити след представянето на счетоводния отчет, се поправят чрез счетоводни статии, които допълнително се записват по общия ред в счетоводните регистри за текущия период, през който са открити, като незабавно се уведомяват адресантите на изпратения счетоводен отчет за отразяване на направените поправки. При поправяне на грешки за минали години със записвания по счетоводните регистри за текущата година не се допуска съставянето на червени сторнировъчни статии.

Чл. 20. При механизирано водене на счетоводната отчетност поправянето на допуснатите грешки в счетоводните документи и регистри се извършва по начин, определен във внедрения проект за механизиране и автоматизиране на финансово-счетоводната дейност, при спазване на изискванията на чл. 19.

Чл. 21. Всички счетоводни документи, технически носители на информация, регистри, отчети и други книжа се съхраняват в отделна счетоводна архива, в отделни помещения и шкафове под отговорността на главния счетоводител и на натовареното с тази задача длъжностно лице.

Чл. 22. (1) Главните счетоводители определят начина за подреждането, подвързването, надписването, опаковането и т. н. на всички счетоводни документи, регистри (табулограми) за синтетично и аналитично отчитане, периодични и годишни отчети и др., като съблюдават строг режим на икономии.

(2) Предадените в счетоводната архива папки, пакети и др. с документи, счетоводни регистри, отчети и др. се регистрират в специална архивна книга по начин, улесняващ справките.

(3) Техническите носители на информация се опаковат, надписват и съхраняват по ред, определен с внедрените проекти за механизиране и автоматизиране на финансово-счетоводната дейност.

Чл. 23. (1) От счетоводната архива могат да се получават за временно ползуване папки, пакети и др. със счетоводни документи, регистри и др. само с разрешение на главния счетоводител или упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Счетоводни документи, регистри и други книжа могат да се предават на органите на предварителното следствие, прокуратурата или съда при писмено искане от тях и на основание нареждане на ръководителя на организацията. При предаването им се съставя протокол. На мястото на иззетите документи се поставят (по преценка на ръководителя и главния счетоводител) заверени преписи или фотокопия на тези документи или само писмена бележка, съдържаща основанието за предаването и датата на предаването.

(3) Изземването на счетоводни документи, регистри и др. от органите на финансовия контрол се извършва по реда на т. 27 от Наредбата за приложение на Закона за финансовия контрол (Изв., бр. 9 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 74 от 1974 г).

Чл. 24. При унищожаване или изгубване на счетоводни документи, технически носители на информация, счетоводни регистри, отчети и др., което поражда съмнение за извършено престъпление, главният счетоводител уведомява ръководителя на организацията, а последният е длъжен да констатира това със съответен акт и да уведоми писмено органите на милицията.

Чл. 25. Сроковете за съхраняването на счетоводната архива (документи, регистри и други книжа) и редът за нейното предаване или унищожаване след изтичането на тези срокове се уреждат с Наредба № 896 за съхраняване на счетоводните документи (ДВ, бр. 54 от 1975 г.).

Чл. 26. (1) Въз основа на данните от текущото счетоводно отчитане, отразени по счетоводните регистри (табулограми, главна книга, шахматни картони и др.), в края на отчетните периоди организациите съставят счетоводни баланси.

(2) С разрешение на горестоящата организация отделни звена, дейности и др. на организациите могат да се обособяват на вътрешен баланс. Активите и пасивите на тези баланси се включват в общия баланс на организацията.

Чл. 27. (1) При съставянето на счетоводния баланс трябва да се спазват следните изисквания:

1. пълно и точно отразяване на всички стопански операции за отчетния период и резултатите от инвентаризацията на паричните средства, основните средства, стоково-материалните ценности и разчетите;

2. равенство на оборотите и салдата по отделните аналитични сметки с оборотите и салдата по съответните синтетични сметки от главната книга;

3. единство на показателите от счетоводния баланс с данните от синтетичната и аналитичната отчетност.

(2) Неспазването на изискванията по предходната алинея е основание да се счита, че счетоводният баланс е неправилно съставен и се връща за корекция.

Чл. 28. За съзнателно представени неверни отчетни данни и променени оценки на статии от счетоводния баланс ръководителите, главните счетоводители и другите длъжностни лица, които са подписали баланса и другите формуляри от счетоводния отчет, носят отговорност съгласно Наказателния кодекс, Закона за финансовия контрол, Кодекса на труда и др.

Чл. 29. (1) Капиталните вложения и източниците на тяхното финансиране се включват в баланса на организациите като отделни раздели на актива и пасива.

(2) С разрешение на съответните министерства и ведомства в зависимост от обема на капиталните вложения, начина на тяхното осъществяване и др. се допуска съставянето на вътрешен отделен баланс за капиталните вложения.

Чл. 30. Капиталните вложения се показват в баланса по фактическите разходи, извършени от инвеститора.

Чл. 31. Завършеното строителство и монтираните машини и съоръжения, както и завършените работи по допълнителното строителство и дообзавеждането към него, увеличаващо първоначалната стойност на обектите, след приемането им по реда, установен с Правилника за капиталното строителство (ДВ, бр. 55 от 1980 г.) и указанията за прилагането му, се включват в състава на основните средства със съответствуващото увеличение на фонда в основни средства, с цялата сума на всички фактически разходи, включително разходите по доставката, монтажа и оборудването.

Чл. 32. При строителство на обекти машините и съоръженията, които подлежат на монтаж, както и инвентарът, инструментите и др., доставени за капиталното строителство, се считат за въведени в действие и се включват в състава на основните средства от момента на въвеждане в действие на строящия се обект (етап и подобект). Дотогава разходите за тях и източниците за финансирането им се включват в баланса в раздела за капиталните вложения.

Чл. 33. (1) Разходите за пусковия период на въведените в действие основни средства или на части от тях, разходите за вътрешно преместване на инвентар, машини и инсталации, които не изискват монтаж, както и разходите по експлоатацията и опазването на основните средства, включително земите, земните недра, горските и водните имоти, не се включват в увеличаване на стойността на основните средства, а се отчитат като разходи за производството, обращението, експлоатацията и др.

(2) Разходите за пусковия период на въведените в действие основни средства се включват в разходите за производството, обращението, експлоатацията и др. в сроковете, предвидени в план-сметката за тези разходи, одобрена от горестоящата организация.

Чл. 34. (1) Разходите за капитални вложения върху наети основни средства се показват в баланса и включват в състава на основните средства по общия ред, установен за капиталните вложения.

(2) Разходи за капитални вложения върху наети основни средства, принадлежащи на частни лица, могат да се извършват само с разрешение на ръководителя на горестоящата организация, който дава съгласие с оглед на стопанската целесъобразност.

(3) Завършените капитални вложения по наети основни средства, които след изтичане на договора за наем преминават в разпореждане на наемодателя, се отписват от баланса на наемателя и се включват в състава на основните средства на наемодателя срещу увеличение на фонда му в основни средства.

Чл. 35. Разходите за прекратени незавършени обекти (етапи или подобекти) на строителството се отписват от баланса с разрешение на съответния орган, утвърдил поименния списък, в който е включен този обект, съгласно Правилника за капиталното строителство.

Чл. 36. (1) Основните средства се показват в актива на баланса по тяхната първоначална (възстановителна) стойност независимо от това, дали са в действие или в бездействие.

(2) Начисленото изхабяване на основните средства до размера на първоначалната им стойност се отразява в отделна регулираща статия на пасива на баланса.

(3) Бюджетните учреждения и обществените организации, които не с задължени да начисляват амортизационни отчисления, не отчитат и не показват в баланса си изхабяване на основните средства.

Чл. 37. Закупените употребявани основни средства се отразяват в актива на баланса на организациите-купувачи по първоначалната (възстановителната) им стойност, като разликата до покупната им стойност се отразява в пасива на баланса като изхабяване на основните средства, а в бюджетните учреждения и обществените организации, които не начисляват изхабяване - във фонда в основни средства.

Чл. 38. Сумите, получени от продажба на излишни основни средства, се отнасят в съответните фондове след погасяването на банковите кредити за набавянето на тези основни средства.

Чл. 39. Бракуването и ликвидирането на основните средства, които са станали негодни за по-нататъшна употреба, се извършват по реда, установен с Наредбата за бракуване и ликвидиране на негодните основни средства на държавните стопански организации (ДВ, бр. 47 от 1971 г.), Правилника за организация на стопанската дейност (ДВ, бр. 100 от 1975 г.; попр. бр. 14 от 1976 г.; изм. и доп., бр. 4 и 63 от 1977 г. и бр. 67 от 1978 г.).

Чл. 40. Отчитане на основните средства се извършва в съответствие с Наредбата за отчитане на основните средства.

Чл. 41. (1) Амортизационните отчисления на основните средства се начисляват и внасят по ред, установен в Наредбата за амортизационните норми (ДВ, бр. 69 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 96 от 1975 г., бр. 33 от 1978 г., бр. 55 от 1979 г. и бр. 54 от 1980 г.) и Таблицата за амортизационните норми (ДВ, бр. 96 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1978 г. и бр. 58 от 1979 г.).

(2) Общата сума на амортизационните отчисления се включва в разходите за производството, обращението, експлоатацията и др.

(3) Амортизационните отчисления на основните средства, дадени под наем, начислявани от наемодателя по общите норми, се покриват от получения наем.

Чл. 42. (1) Разходите за извършените основни ремонти на основните средства се отнасят в намаление на паричния фонд, от който се извършва финансирането.

(2) Бюджетните учреждения и обществените организации, които не начисляват и не внасят амортизационни отчисления, покриват тези разходи от средствата, предоставени за издръжката им.

(3) Редовните основни ремонти на наетите основни средства се извършват за сметка на средствата на наемодателя.

Чл. 43. Не се отнасят към основните средства, а се включват в оборотните средства:

1. малоценни предмети със стойност до 100 лв. включително независимо от срока на служенето им, с изключение на възрастния продуктивен добитък, който се отчита като основни средства независимо от стойността му. В рамките на този лимит министерствата и ведомствата могат да определят за системата си и по-ниски лимити;

2. малотрайни предмети, които могат да служат до една година и са със стойност над лимита, определен в предходната точка. Оценката за трайност в тези случаи се дава от специалист, определен от ръководителя на организацията, който подписва документа, с който се заприходява предметът;

3. палети от всички видове със стойност до 300 лв. включително независимо от срока на служенето им и неинвентарният амбалаж, който се продава със стоката независимо от стойността и срока на служене;

4. щанците, матриците (без линотипните), металните кофражни платна и металните скели, независимо от стойността и срока на служенето им;

5. младите животни и животните за угояване, продуктивните възрастни птици, зайците и пчелните семейства, рибите-производители, зверовете и другите дребни продуктивни животни (овце, кози, свине и др.) независимо от стойността и срока на използуването им, с изключение на показните екземпляри в зоопарковете, които се отчитат като основни средства;

6. автомобилните гуми на транспортните средства независимо от стойността и срока на служенето им;

7. брезентите на транспортните средства независимо от стойността и срока на износването им;

8. специалното и обикновеното работно облекло и обувки, униформеното облекло, бельото и постелните принадлежности независимо от стойността и срока на износването им;

9. специалните инструменти и приспособления и металните форми и калъпи, които служат за еднократно производство на дадено изделие или за еднократно производство на предварително определена серия независимо от стойността им;

10. магнитните ленти, магнитните барабани и дисковите пакети независимо от стойността и срока на служенето им;

11. машини и образци за модели, опитни лабораторни полупромишлени инсталации, стендове, техническа документация, патенти, лицензии и др., набавени за научноизследователски и проектно-конструкторски цели, до предаването им за ползуване при разработването на съответните теми и задачи, независимо от срока за износването и стойността на тези предмети;

12. неоновите и други осветителни тела (без прожекторите и полилеите със стойност над 100 лв.), всички видове фирми, рекламни табла и др., включително и тези по пътищата, независимо от трайността и стойността им;

13. библиотечният фонд от техническа и художествена литература независимо от стойността и трайността им;

14. филмите независимо от срока на ползуването и стойността им.

Чл. 44. (1) Изхабяването на предадените в употреба предмети, посочени в т. 1, 2, 3, 4, 7, 8, 10 и 14 на чл. 43, се начислява в зависимост от срока на използуването им или като се начисляват 50 на сто от стойността им при предаването им в употреба, а останалите 50 на сто (след спадане стойността на получените отпадъци по цена на възможното им използуване или реализация) при изваждането им от употреба като негодни. При едновременно ползуване и на двата начина за изхабяване на тези предмети в една организация главният счетоводител задължително осигурява отделна отчетност за всеки вид изхабяване.

(2) Не се начислява изхабяване на животните, посочени в т. 5 на чл. 43.

(3) Изхабяването на автомобилните гуми на транспортните средства се изчислява според извършения пробег на база установените нормени пробези за отделните марки и размери гуми.

(4) Специалните инструменти, приспособления и др., посочени в т. 9 на чл. 43, се изхабяват чрез включване на цялата им фактическа стойност в разходите за производството на съответното изделие или серия изделия.

(5) Машините, образците за модели и други предмети, посочени в т. 11 на чл. 43, при предаването им за ползуване по разработването на съответните теми и задачи се отнасят в размер на цялата им стойност в разходите по темите и задачите. След завършването им, ако състоянието им позволява да се използуват по предназначение, те се записват в баланса по фактическа стойност като безвъзмездно получени основни средства или малоценни и малотрайни предмети (в зависимост от стойността им и срока на служене).

(6) На предметите, посочени в т. 12 и 13 на чл. 43, се начислява 100 на сто изхабяване още при набавянето им.

(7) На всички малоценни и малотрайни предмети, набавени със средства на фонд "Социално-битови и културни мероприятия", за нуждите на профорганизацията, за физкултурата, за художествена и друга самодейност се начислява 100 на сто изхабяване още при набавянето им.

Чл. 45. В бюджетните учреждения и обществените организации за нестопанската им дейност не се правят отчисления за погасяване стойността на малоценните и малотрайните предмети и другите оборотни средства, посочени в чл. 43, ако с нормативен акт не е предвидено друго. Спомагателните стопанства и дейности към бюджетните учреждения и обществените организации, които калкулират себестойност (разходи за обращения, експлоатация и др.) или са на стопанска сметка, правят такива отчисления.

Чл. 46. (1) Малоценните и малотрайните предмети се показват в актива на баланса по доставната им стойност. Сумата на изхабяването им се показва по отделна корективна статия в пасива на баланса.

(2) Малоценните и малотрайните предмети в организациите за обществено хранене се отчитат съгласно Наредбата за отчетността в общественото хранене (ДВ, бр. 34 от 1979 г.).

Чл. 47. (1) Малоценните и малотрайните предмети със стойност до лимита, установен от съответното министерство и ведомство, в пределите на 10 лв. за единица, когато се предават в употреба, могат да се отнасят направо в разходите за производството, обращението, експлоатацията и др. На тези предмети по указание на главния счетоводител се осигурява оперативно отчитане и контрол.

(2) С разрешение на Министерството на финансите министерства и ведомства по изключение и в зависимост от специфичните условия могат да определят и по-високи лимити от 10 лв.

(3) Разпоредбите на ал. 1 на този член не се отнасят за малоценните и малотрайните предмети, които представляват основна част от инвентара на организацията, например съдовете и приборите в общественото хранене, бельото и постелният инвентар в хотелите, болниците и др.

Чл. 48. (1) Суровините, основните и спомагателните материали, горивата, резервните части и др. се показват в баланса по фактическа доставна стойност, в която се включват всички разходи по изкупуването и доставянето им в складовете на организациите-купувачи.

(2) Бюджетните учреждения и обществените организации показват в баланса си стоково-материалните ценности по предходната алинея, както следва:

1. за дейността на бюджетна издръжка - по фактурна стойност. Разходите по изкупуването и доставката се отнасят като разходи по бюджета;

2. за нуждите на спомагателните стопанства и дейности, обособени на стопанска сметка, и за тези, които калкулират себестойност по продукцията, обращението, експлоатацията и др. - по фактическа доставна стойност.

Чл. 49. (1) Суровините и материалите, предадени за преработка в други организации, се показват в баланса по съответните статии за суровините и материалите по възприетите за тях цени, увеличени с транспортните разходи, разходите за преработка и др.

(2) Чуждите суровини, материали и др., приети за преработка на ишлеме, се отчитат зад баланса по цени, предвидени в договора, или по цените, по които се отчитат собствените суровини и материали от този вид. Когато получените за преработка на ишлеме чужди суровини, материали и др. по необходимост се съхраняват общо със собствените, те се отчитат текущо по сметката за отчитане на тези стоково-материални ценности и по сметката за отчитане на кредиторите. При съставянето на баланса тяхната стойност се приспада от съответните статии, а приетите за преработка суровини и др. се показват зад баланса.

Чл. 50. (1) Готовата продукция от собствено производство се показва в баланса по фактическа заводска себестойност.

(2) Продукцията от селскостопанското производство и от помощните стопанства към организациите от другите отрасли се показва в баланса през годината по планова себестойност или по изкупни цени, а в годишния баланс - по фактическа себестойност.

Чл. 51. (1) Незавършената продукция, работи и услуги се показват в баланса по фактическа себестойност.

(2) Незавършените работи по основния ремонт се показват в баланса в размер на фактически извършените разходи за тях.

(3) Отпадъците от производството се показват в баланса по цени на възможното им използуване или реализация.

Чл. 52. (1) Стоките в търговията на едро и търговията на дребно се показват в баланса по цени на дребно, а в общественото хранене - по цени на дребно, увеличени с определената надценка. Транспортните разходи върху наличните стоки и разликата между стойността по цените на дребно и по покупни цени се показват в отделни статии на баланса.

(2) С разрешение на Министерството на финансите и Комитета по единна система за социална информация стоките могат да се показват в баланса и по покупни цени и други цени.

Чл. 53. Неинвентарният амбалаж се показва в баланса по покупни ценоразписни цени. По същите (или приравнени) цени се показва и полученият гратисен амбалаж, като същата стойност се посочва и в пасива на баланса по отделна регулираща статия. С разрешение на Министерството на финансите се допуска гратисният амбалаж да се отчита и показва зад баланса.

Чл. 54. (1) Стоково-материалните ценности на път (по изплатени или акцептирани фактури) се показват в баланса по съответните статии за наличните собствени стоково-материални ценности по фактурна стойност (включително и посочените във фактурата транспортни и други разходи).

(2) Организациите с търговска дейност могат да показват стоките на път, включително стойността на фактурирания неинвентарен амбалаж и транспортни разходи, по възприетия за наличните стоки начин.

(3) Стоково-материалните ценности, приети на отговорно пазене или на съхранение, се показват зад баланса по договорни цени, а когато няма такива - по приблизителна стойност.

Чл. 55. (1) Реализираните стоково-материални ценности, изпълнени работи и оказани услуги не се показват в баланса.

(2) За реализирани се считат изплатените от клиентите по издадени фактури стоково-материални ценности, изпълнени работи и оказани услуги след постъпване на сумите по банковата сметка или в касата на продавача.

(3) Изпратените стоково-материални ценности и предадените работи и оказани услуги по фактури, предадени за инкасо в банката, се показват в баланса в отделна статия по фактическа себестойност. С разрешение на Министерството на финансите тези стоково-материални ценности могат да се показват и по друга стойност.

Чл. 56. Стоково-материалните ценности, които са загубили напълно или частично потребителната си стойност, се отписват или показват в баланса по цени на възможното им използуване или реализация.

Чл. 57. Отчитането на суровините, материалите, стоките, амбалажа и малоценните и малотрайните предмети се извършва по реда, определен с Наредбата за отчитане на стоково-материалните ценности.

Чл. 58. (1) Разчетите с банките, с поделенията на отделен баланс, с горестоящата организация, с доставчиците, с клиентите, с подотчетните лица, с инвеститорите, с предприемачите, с другите дебитори и кредитори и т. н. се посочват в баланса по размери съгласно данните от счетоводството при условие, че са направени необходимите сверявания и съгласувания, предвидени в Наредба № 1 за инвентаризация на стопанските средства на социалистическите организации (ДВ, бр. 95 от 1979 г.).

(2) При неизравнени разчети с банките, с поделенията на отделен баланс и с горестоящите организации балансите се считат за неправилно съставени. Ако при проверката на другите разчети се явяват различия, които до съставянето на баланса не могат да бъдат отстранени по взаимно съгласие, всяка страна посочва в баланса си сумите, които са отразени при нея. Заинтересуваната страна е задължена в определените срокове да предаде материалите по разногласието за разрешаване от съответния орган (горестояща организация, арбитража и др.).

Чл. 59. (1) Претенциите за неустойки, вреди, глоби и др. и дължимите по тях суми се установяват по реда и в сроковете, посочени в нормативните актове и сключените договори, уреждащи взаимоотношенията между социалистическите организации.

(2) Изправната и виновната договаряща се страна отразяват сумата на търсените (дължимите) неустойки, вреди, глоби и др. до тяхното признаване или окончателно присъждане зад баланса. Признатите или окончателно присъдени суми до получаването (изплащането) им се отразяват по статиите за дебиторите и кредиторите, като същата сума се посочва в баланса и като предстоящи приходи (разходи). По статиите за дебиторите и кредиторите се посочват и инкасираните суми по едностранно установени неустойки, вреди, глоби и др. съгласно Наредбата за договорите между социалистическите организации (ДВ, бр. 44 от 1980 г.).

(3) Търсените, респективно дължимите, неустойки, вреди, глоби и др. се отразяват в разходите за производството, обращението, експлоатацията и др., респективно във финансовия резултат, след изтичане на срока за възражения или окончателното им присъждане и фактическото получаване на сумите и отразяването им по банковите сметки на организациите. Предварително инкасираните суми по неустойки, вреди, глоби и др. се отразяват в резултата след окончателното им присъждане или изтичане на срока за възражения.

Чл. 60. Вземанията на организациите от работниците и служителите, които са напуснали работа преди изтичане на сроковете по сключените трудови договори, както и от младите специалисти за неявяване на работа по разпределение, се отразяват по реда на чл. 59, като окончателно получените суми се отразяват по фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване", а за организациите, които нямат такъв фонд - за внасяне в бюджета.

Чл. 61. (1) Сумата на вземанията по липси, злоупотреби и разхищения на стоково-материални ценности и др., включително и сумите, за които е предявен иск пред съда или са присъдени, се посочват в баланса по отделна статия "Разчети по липси и начети" по цени, определени със Закона за финансовия контрол. Разликата между сумите на начета и себестойността на липсващите или повредени стоково-материални ценности се показва в пасива на баланса в отделна статия.

(2) По статията "Разчети по липси и начети" на баланса се посочват и дължимите суми от парични начети по намалена отговорност до инкасирането им, както и признатите злоупотреби, подлежащи на внасяне в бюджета. Същата сума се насочва в пасива на баланса в отделна статия.

(3) Вземанията по липси, злоупотреби и разхищения, предявените искове за събирането на които са отхвърлени с влезли в сила окончателни решения, независимо от годината на възникването им се отчитат като непланируеми разходи за производството, обращението, експлоатацията и др., а при бюджетните учреждения и обществените организации, ако са възникнали във връзка с нестопанската им дейност, се закриват за сметка на финансирането.

Чл. 62. Вземанията (освен тези по липси, злоупотреби и разхищения), по които е изтекъл срокът на погасителната давност, както и тези, предявените искове за събирането на които са отхвърлени с влезли в сила окончателни решения, се отписват от баланса и се отнасят в загуба, а при бюджетните учреждения и обществените организации, ако са възникнали във връзка с нестопанската им дейност - за сметка на финансирането.

Чл. 63. (1) Ръководителите на организациите могат да разрешават отписването от баланса и отнасянето в загуба на несъбираеми и трудносъбираеми вземания от страната и от чужбина по реда и в размерите, определени в Правилника за организация на стопанската дейност.

(2) Отписаните от баланса вземания поради неплатежоспособност на длъжника задължително се отразяват зад баланса, като се търси възможност за събирането им при промяна в имущественото положение на длъжниците. Събраните суми от такива длъжници се отнасят във фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" на организацията, а в бюджетните учреждения, ако са възникнали във връзка с нестопанската им дейност, се внасят в приход на бюджета, а от стопанска дейност и от обществените организации - за сметка на финансирането.

Чл. 64. (1) Задълженията към кредиторите и към депонентите, погасени поради изтичане на срока за давност и по които не са извършени плащания при условията на чл. 118 от Закона за задълженията и договорите, подлежат на внасяне в приход на бюджета до края на месеца, следващ тримесечието, през което е изтекъл срокът на погасителната давност, а в бюджетните учреждения и обществените организации се отнасят за сметка на финансирането.

(2) Задълженията към кредиторите (без тези към депонентите) по разчети между кооперативните и обществените организации, по които е изтекъл срокът на погасителната давност, се отразяват във финансовия резултат в срока, определен в предходната алинея.

(3) Неполучените дивиденти и дялов капитал от напусналите членове-кооператори след изтичането на давностния срок по решение на управителния съвет на кооперацията могат да се отнасят по фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" на тази организация.

Чл. 65. Получените на законно основание безвъзмездно основни средства, стоково-материални ценности и други средства се отразяват в баланса като увеличение на съответния фонд съобразно предназначението и използуването на тези средства.

Чл. 66. Разходите, извършени за сметка на паричните фондове, не се включват в разходите за производството, обращението, експлоатацията и др., а се отнасят в намаление на съответните фондове в зависимост от характера им.

Чл. 67. (1) Извършените разходи през даден отчетен период, които се отнасят за следващи периоди и следва да се погасяват през тях, се показват в баланса по отделна статия като разходи за бъдещи периоди. Тези разходи подлежат на отразяване в разходите за производството, обращението, експлоатацията и др. в продължение на не повече от две години, а при особени случаи съответните министерства и ведомства съгласувано с Министерството на финансите и Държавния комитет за планиране могат да определят и по-продължителни срокове за погашение.

(2) Предвиденият в предходната алинея ред за отразяване на разходите се ползува и при начисляване изхабяването на малоценните и малотрайните предмети в размер на 50 на сто от стойността им при предаването в употреба.

(3) Разходите за бъдещи периоди от вида на минноподготвителните работи от експлоатационен характер (тези, които са финансирани с оборотни средства) подлежат на погасяване в сроковете за използуването им.

Чл. 68. (1) За отразяване на разходите, които се извършват неравномерно през годината, се ползува резерв за предстоящи разходи, който се формира чрез предварително включване на суми в разходите за производството, обращението, експлоатацията и др. равномерно през отделните отчетни периоди на годината. Фактически извършените разходи, за които е създаден резерв за предстоящи разходи, се погасяват за сметка на резерва.

(2) В края на всеки отчетен период неизползуваните резервирани суми се показват в баланса по отделна статия като "Резерв за предстоящи разходи", а изразходваните в повече от резервираните суми - като "Разходи за бъдещи периоди". В края на годината резервираните суми задължително се свеждат до фактическите разходи чрез доначисляване или сторниране на разликата в разходите за производството, обращението, експлоатацията и др. В годишния баланс не се допуска показването на "Резерв за предстоящи разходи", с изключение на случаите, когато по предложение на съответното министерство и ведомство е дадено специално разрешение от Министерството на финансите.

Чл. 69. В баланса на организациите могат да се показват и резервирани суми за гаранции, предназначени за изплащане на разходите по извършването на поправки на продадена продукция, стоки и др. с гаранционен срок. Размерите на тези средства, начинът на използуването им и др. се уреждат с БДС и с други нормативни актове, съгласувани с Министерството на финансите.

Чл. 70. (1) Резултатите (печалбите и загубите) от цялостната стопанска дейност на организациите, както и от дейността към бюджетните учреждения и обществените организации, обособени на стопанска сметка, се показват в баланса по отделни статии - в пасива като "печалба" и в актива като "загуба".

(2) Резултатите (положителни или отрицателни) от дейността на комунално-битовите и културните мероприятия към организациите се отнасят в увеличение, респективно в намаление, на фонда на социално-битовите и културните мероприятия и не се показват отделно в баланса.

Чл. 71. (1) Загубата от погиване и повреди на основни средства и стоково-материални ценности вследствие на стихийни бедствия само в случай на щети, по които Държавният застрахователен институт не носи отговорност, и когато не е установена вина, се отнася в намаление на съответните основни фондове в зависимост от предназначението и източника на финансирането на повредените и погиналите средства.

(2) По реда на предходната алинея се отнасят и загубите от кражба на основни средства и стоково-материални ценности, установени от органите на МВР, ако не е разкрит крадецът и материално-отговорното лице няма вина. Отразяването се извършва след прекратяването на следственото дело, но не по-късно от една година от датата на откриването на кражбата. Евентуално постъпилите впоследствие средства във връзка с така отразените загуби се отнасят по фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване", респективно фонд "Социално-битови и културни мероприятия".

(3) Постъпилите суми от имущественото застраховане на погиналите основни средства се отнасят в увеличение на фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване", респективно на фонд "Социално-битови и културни мероприятия", в зависимост от предназначението на погиналите основни средства след погасяване на банковите кредити, ползувани за това имущество.

(4) Стойността на погиналите основни средства и стоково-материални ценности при бюджетните учреждения и обществените организации се отнасят за сметка на съответните източници на финансирането им.

Чл. 72. (1) Разходите и приходите, станали известни през отчетната година във връзка със стопански операции, извършени през минали години, се отнасят в загуба, респективно в печалба за отчетната година, ако с нормативен акт не е предвидено друго насочване на тези средства.

(2) Когато разходите и приходите засягат социално-битовите и културните мероприятия, те се отнасят в намаление, респективно увеличение, на фонд "Социално-битови и културни мероприятия".

(3) Неотчетената печалба през дадена година в нарушение на нормативните актове и на тази наредба през следващата година се третира като неправомерно резервирана сума от предходни години и се урежда по установения ред с Наредбата за неправомерните доходи (ДВ, бр. 40 от 1978 г.).

Чл. 73. Разпределението на печалбата през текущата година в съответствие с утвърдените за това нормативни актове се посочва в актива на баланса по съответните статии за отчисленията от печалбата.

Чл. 74. Крайните финансови резултати (печалбата или загубата), отразени в годишния счетоводен баланс по статиите за печалбите, респективно загубите, от текущата година, през следващата година се показват в началния баланс съответно по статиите за печалбите, респективно загубите, от минали години. Закриването на тези статии и на статиите за отчисленията от печалбата се извършва след одобряването на годишните счетоводни отчети по указания на горестоящата организация, приела счетоводния отчет.

Чл. 75. (1) Всички организации са задължени да извършват инвентаризация на основните средства, стоково-материалните и паричните ценности, разчетите с дебиторите и кредиторите и по останалите статии на баланса по реда и в сроковете, предвидени в Наредба № 1 за инвентаризация на стопанските средства на социалистическите организации.

(2) Резултатите от извършените инвентаризации задължително се отразяват в баланса за месеца, през който е приключила инвентаризацията. Резултатите от инвентаризациите, започнали през текущата година, задължително се отразяват в годишния баланс. Изключение се допуска само с разрешение на Министерството на финансите.