ПРАВИЛНИК ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ ОТ 1987 Г.
ПРАВИЛНИК ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ ОТ 1987 Г.
Обн. ДВ. бр.100 от 12 Януари 1987г., отм. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 1989г.
Отменен с § 1, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 2 на Министерския съвет от 15 февруари 1989 г. за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност - ДВ, бр. 15 от 21 февруари 1989 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този правилник урежда основните права, задължения и отговорности на предприятията, обединенията, асоциациите и другите самоуправляващи се стопански организации, общинските и областните народни съвети, кметствата и другите държавни органи при осъществяването на стопанска дейност, както и основните правила за нейното извършване.
(2) Правилникът и приетите въз основа на него нормативни актове се прилагат от всички самоуправляващи се организации - промишлени, търговски, селскостопански, транспортни, кооперативни и др., които извършват стопанска дейност.
Чл. 2. Стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на социалистическата собственост, като им се осигуряват равностойни икономически условия.
Глава втора.
САМОУПРАВЛЯВАЩИ СЕ СТОПАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ
Чл. 3. По смисъла на този правилник самоуправляващи се стопански организации са предприятията, обединенията, селскостопанските бригади и аграрно-промишлените комплекси, асоциациите, кооперативните организации, стопанските сдружения и др., определени от Министерския съвет, които извършват стопанска дейност.
Чл. 4. Предприятието е технологически, икономически, организационно и социално обособена самоуправляваща се стопанска организация стокопроизводител, чрез която трудовият колектив стопанисва и управлява предоставените му обекти на социалистическата собственост. То работи на стопанска сметка, осигурява самоиздръжката и самофинансирането си, включително във валута, и е юридическо лице.
Чл. 5. (1) Предприятието може да извършва всички дейности с изключение на изрично забранените от нормативните актове.
(2) Предприятието е длъжно да разширява производствения си капацитет в съответствие с потребностите на народното стопанство.
Чл. 6. Освен забраните, установени в нормативните актове, предприятието няма право:
1. да отказва сключването на договори за задоволяване нуждите на потребителите със стоки и услуги по асортимент и качество по определения му предмет на дейност и в рамките на производствения му капацитет;
2. да произвежда, купува, продава и внася продукция, която не съответствува на стандартизационните документи и не е осигурена с резервни части и сервизно обслужване;
3. да продава предоставените му земи, гори, земни недра и водни площи;
4. да изразходва средства от фондове с производствено предназначение за потребителски цели, нито да прехвърля средства от фондове с производствено предназначение във фондове с потребителско предназначение;
5. да изплаща работна заплата, без да са установени вътрешни норми и нормативи и правила за организация на труда и работната заплата или в тяхно нарушение;
6. да се договаря с други предприятия за ограничаване на конкуренцията и да злоупотребява с монополното си положение във вреда на потребителите;
7. да осъществява стопанска дейност, която уврежда природната среда.
Чл. 7. (1) Самоуправлението на предприятието се осъществява от органите на неговия трудов колектив: общо събрание (събрание на пълномощниците), стопански съвет, контролен съвет и ръководител.
(2) Органите по предходната алинея се образуват и осъществяват дейността си в съответствие с Кодекса на труда и с този правилник.
(3) Контролният съвет се избира и отчита пред общото събрание, което приема правила за работата му.
(4) Членовете на стопанския и на контролния съвет и ръководителят на предприятието се избират с тайно гласуване.
Чл. 8. (1) Общото събрание (събранието на пълномощниците) избира ръководителя на предприятието за срок от 5 години.
(2) Всеки има право да постави кандидатурата си за ръководител на предприятие. Право да посочват кандидати имат и всеки работник, първичните трудови колективи и ръководствата на обществените организации в предприятието, както и колективният орган на организацията, в която участвува предприятието.
(3) В избора за ръководител на предприятие участвуват само лицата, класирани от конкурсната комисия.
(4) За избран се смята кандидатът, получил не по-малко от половината гласове от присъствуващите членове на общото събрание (събранието на пълномощниците). Когато при избора нито един от кандидатите не е получил необходимия брой гласове, провежда се нов избор, при който за избран се счита кандидатът, получил най-много гласове. Новият избор може да се проведе на същото заседание или в срок от 7 дни.
(5) Избраният ръководител се назначава от:
1. министъра на икономиката и планирането - за определени от Министерския съвет предприятия;
2. председателя на изпълнителния комитет на съответния общински народен съвет - за предприятията, образувани от изпълнителния комитет;
3. председателя на съответната асоциация - за останалите предприятия.
(6) Когато органът по предходната алинея не назначи избраното лице, се провежда нов избор между другите кандидати в срок от 7 дни.
(7) При предсрочно освобождаване на ръководителя се спазва редът, предвиден за назначаването му. При нарушаване на законите органът, който е назначил ръководителя на предприятието, може да го освободи по своя инициатива.
(8) Ръководителят на предприятието:
1. организира и ръководи дейността на предприятието, на трудовия колектив и на стопанския съвет;
2. организира изпълнението на плана на предприятието, на държавните поръчки и на стопанските договори;
3. осигурява ефективното стопанисване и опазването на социалистическата собственост;
4. осигурява изпълнението на решенията на общото събрание и на стопанския съвет;
5. сключва трудовите договори, изменя и прекратява трудовите правоотношения, поощрява работниците и ги наказва дисциплинарно в съответствие с Кодекса на труда;
6. представлява предприятието.
(9) При упражняването на своите функции ръководителят осигурява защитата на държавните интереси.
(10) Разпорежданията на ръководителя в изпълнение на неговите функции са задължителни за трудовия колектив.
(11) При спор между ръководителя на предприятието и общото събрание или стопанския съвет за законосъобразността на техните решения въпросът се отнася от всяка заинтересувана страна незабавно пред компетентните органи за решаване в 14-дневен срок. Докато се вземе решение, ръководителят действува по своя преценка.
Чл. 9. (1) Управленският апарат на предприятието обслужва неговите органи на самоуправление и отговаря за изпълнението на техните решения.
(2) Издръжката, включително и разходите за работна заплата на управленския апарат на предприятието, се определя от общото събрание (събранието на пълномощниците).
(3) Когато размерът на начислените средства за работна заплата за управленския апарат е по-голям от полагащите се по утвърдения от министъра на икономиката и планирането примерен норматив, в приход на държавния бюджет се внасят отчисления в петорен размер на превишението за сметка на фонд "Работна заплата" на предприятието.
Чл. 10. (1) Имуществото на предприятието се състои от право на стопанисване и управление върху основни и оборотни средства, вземания, права върху търговски марки, промишлени образци, лицензии, дялово участие в сдружения и други права и задължения.
(2) Предприятието не отговаря за задълженията на държавата и на другите предприятия, както и държавата и другите предприятия не отговарят за неговите задължения, освен в предвидените в нормативните актове случаи.
Чл. 11. Предприятията и другите самоуправляващи се организации и общинските народни съвети могат да издават облигации и други ценни книжа и плащат дивиденти по тях по ред, определен от Министерския съвет.
Чл. 12. (1) Предприятие се образува, реорганизира и прекратява:
1. от министъра на икономиката и планирането, когато се създава с държавно имущество;
2. от изпълнителния комитет на общинския народен съвет, когато се създава с общинско имущество.
(2) За образуване на предприятията по т. 1 на предходната алинея се изисква мнението на изпълнителните комитети на съответните общински народни съвети.
(3) В акта за образуване на предприятието се определят: наименованието, предметът на дейност, седалището, предоставеното имущество или начинът, по който то ще го получи.
(4) Предприятието се смята образувано от деня на обнародването на акта в Държавен вестник освен ако в акта не е определена друга дата.
(5) Предприятието се прекратява с прехвърляне на дейността му към други предприятия или с преустановяване на неговата дейност и с ликвидацията му.
(6) Реорганизирането и прекратяването на предприятието се извършват, след като е взето мнението на трудовия колектив и е уточнен редът за преподготовка и за пренасочване на неговите членове.
Чл. 13. (1) Когато предприятието не може да изплаща задълженията си към държавата, банките и другите кредитори, както и работната заплата на персонала, то е длъжно да предприеме предписаните му мерки от държавните органи и обслужващите го банки за подобряване на икономическото си състояние.
(2) Когато с мерките по предходната алинея не се подобри икономическото състояние на предприятието, председателят на централното управление на обслужващата банка обявява предприятието за неплатежоспособно, а органът, който го е образувал, може да му окаже финансова помощ, да го реорганизира или да го прекрати чрез ликвидация.
Чл. 14. (1) По решение на стопанския съвет на предприятието се образуват поделения - заводи, фабрики, цехове, бригади, участъци, отдели, служби и др., както и програмни колективи. Те работят на принципа на самоуправлението в рамките на поставените задачи и предоставените им права и ресурси, прилагат вътрешна стопанска сметка и самостоятелно решават въпросите на вътрешната организация на дейността си.
(2) Предприятието може да предостави на своите поделения по решение на стопанския съвет правомощията си с изключение на взаимоотношенията с държавния бюджет.
Чл. 15. (1) Предприятията могат да се обединяват в обединение, като му предоставят с договор част от своите функции. Те запазват своята правна и икономическа самостоятелност съобразно този правилник и другите нормативни актове.
(2) Всяко обединение осъществява:
1. пазарна, научно-техническа, инвестиционна и социална политика;
2. планови функции;
3. координация на производствено-стопанската и социалната дейност.
Чл. 16. (1) Органи на обединението са стопанският съвет и председателят.
(2) Стопанският съвет се състои от председателя, който е и председател на обединението, ръководителите на предприятията и председателя на профсъюзния съвет на обединението, както и представител на съответната банка с право на съвещателен глас.
(3) Решенията на стопанския съвет на обединението във връзка с осъществяването на неговите функции са задължителни за всички предприятия, които участвуват в обединението.
(4) Председателят се избира от стопанския съвет с тайно гласуване, въз основа на конкурс, при условията и по реда на чл. 8 и се назначава от председателя на Министерския съвет.
(5) Председателят:
1. организира и отговаря за изпълнението на задачите, произтичащи от единната политика на стопанското обединение, като задължително съчетава интересите на предприятията с интересите на държавата;
2. отговаря пред трудовите колективи на предприятията и пред стопанския съвет на обединението за изпълнението на неговите решения;
3. представлява стопанското обединение.
(6) При спор между ръководителя и стопанския съвет на обединението се прилагат решенията на стопанския съвет.
(7) Управленският апарат на обединението обслужва стопанския съвет и осигурява изпълнението на неговите решения.
Чл. 17. (1) Обединението се образува, реорганизира и прекратява:
1. от Министерския съвет;
2. по решение на общите събрания на заинтересуваните предприятия. Решението подлежи на утвърждаване от Министерския съвет.
(2) При образуване на обединението се прилагат съответно ал. 3 и 4 на чл. 12, като в акта се посочва и съставът на обединението.
(3) Стопанският съвет на обединението приема правилник, в който се уреждат: функциите, правата и отговорностите на обединението в съответствие със сключения между предприятията договор; компетенциите на стопанския съвет и на ръководителя на обединението; редът за вземане на решения от стопанския съвет; основанията и редът за приемане на нови предприятия и за напускане и др.
Чл. 18. Издръжката на обединението, включително средства за работна заплата и за социално-битови и културни мероприятия, се осигурява чрез отчисления от дохода на предприятията по норматив, определен от стопанския съвет на обединението. Средствата за работна заплата се съобразяват с определените от министъра на икономиката и планирането препоръчителни нормативи. Когато начисленият фонд е по-голям от полагащия се по норматива, се прилага редът по чл. 9, ал. 3 за сметка на фонд "Работна заплата" на предприятията от обединението.
Чл. 19. (1) Асоциацията е икономическа групировка на самоуправляващи се стопански и други социалистически организации за ръководство на крупни производствени комплекси, която упражнява права, задължения и отговорности, определени от Министерския съвет или възложени й с договор, сключен между нейните учредители.
(2) Асоциацията:
1. разработва на основата на общия интерес стратегия за развитие на съответния производствен комплекс;
2. разработва и провежда координирана технологична, инвестиционна, пазарна и социална политика за целия комплекс;
3. координира дейността на членовете при развитието на комплекса;
4. организира дейности от общ интерес за своите членове;
5. съдействува за развитие на конкуренцията между предприятията от системата на асоциацията, както и с други предприятия;
6. подпомага разработването на плановете за развитие на производствата, включени в предмета на дейност на членовете й.
Чл. 20. (1) Министерският съвет може да предоставя на асоциацията изпълнението на отделни държавни функции.
(2) Решенията на органите на асоциацията в изпълнение на възложените й държавни функции са задължителни за съответните организации, независимо дали членуват в нея.
Чл. 21. (1) Асоциацията се образува, реорганизира и прекратява:
1. от Министерския съвет;
2. по решение на стопанските съвети на заинтересуваните обединения и на други социалистически организации. Решението подлежи на утвърждаване от Министерския съвет.
(2) При образуването на асоциацията се прилагат ал. 3 и 4 на чл. 12.
Чл. 22. (1) Асоциацията има:
1. основни членове, които имат права и задължения по всички въпроси на нейната дейност;
2. допълнителни членове, които са заинтересувани от провежданата от асоциацията координирана технологична, пазарна, инвестиционна и социална политика. Те членуват в асоциацията въз основа на сключен с нея договор само по въпроси от взаимен интерес.
(2) Всяка самоуправляваща се стопанска и друга социалистическа организация може да бъде основен член в една асоциация и допълнителен член в неограничен брой асоциации.
(3) Членовете на асоциацията запазват своята правна и икономическа самостоятелност, предвидени в този правилник и в другите нормативни актове.
Чл. 23. (1) Органи на асоциацията са управителният съвет и председателят. Техните правомощия се определят с правилника за устройството и дейността на асоциацията, в който се уреждат функциите, правата и отговорностите на асоциацията и редът за вземане на решение от органите й, основанията и редът за приемане и напускане и др.
(2) Управителният съвет се състои от:
1. ръководителите на организациите - основни членове;
2. председателя на асоциацията;
3. председателя на федерацията на съответните профсъюзни организации, както и представител на съответната търговска банка с право на съвещателен глас.
(3) Ръководителите на организациите - допълнителни членове, участвуват в работата на съвета с право на глас само по предмета на тяхното членуване в асоциацията.
(4) Решенията на органите на асоциацията в рамките на техните компетенции са задължителни за нейните членове.
(5) Управителният съвет избира председателя и зам.-председателите на асоциацията. Избирането се извършва в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 4.
(6) Управителният съвет на асоциацията може да създава като помощни органи изпълнително бюро и съвети по основните направления на дейността й. Съветите работят на обществени начала без щатен персонал.
(7) При спор между управителния съвет и председателя се прилагат решенията на управителния съвет. Когато спорът е във връзка с упражняването на държавни функции, председателят действува по своя преценка.
(8) Председателят на асоциацията: организира и отговаря за изпълнението на задачите, възложени й с акта за образуване на асоциацията; организира изпълнението на решенията на управителния съвет; представлява асоциацията.
(9) Управленският апарат на асоциацията обслужва управителния съвет и осигурява изпълнението на неговите решения.
Чл. 24. (1) Издръжката на асоциацията, включително за работна заплата и за социално-битови и културни мероприятия, се осигурява чрез отчисления от средствата за издръжка на нейните членове в размер, определен от управителния й съвет.
(2) Средствата за работна заплата на асоциацията се съобразяват с определените от министъра на икономиката и планирането препоръчителни нормативи. Когато начисленият фонд "Работна заплата" превишава определения по норматива, се прилага редът по чл. 9, ал. 3 за сметка на издръжката на основните членове на асоциацията.
Чл. 25. Бригадите в селското стопанство, които отговарят на изискванията на чл. 4, работят като предприятия. Те се образуват, реорганизират и прекратяват от изпълнителните комитети на съответните общински народни съвети.
Чл. 26. (1) Бригадите в селското стопанство и други производствени и обслужващи селскостопански предприятия могат да се обединяват в аграрно-промишлени комплекси (АПК).
(2) Спрямо АПК се прилагат съответно правилата, установени с този правилник за обединенията.
(3) Бригадите, включени в състава на АПК, запазват своята правна и икономическа самостоятелност.
(4) Аграрно-промишлените комплекси и бригадите работят в съответствие с този правилник и с уставите си.
Чл. 27. Отделни обединения и асоциации по решение на Министерския съвет могат централизирано да образуват и разпределят доход, да правят данъчни вноски в бюджета и да формират фондове. Предприятията и обединенията в състава им работят по правила, приети от стопанския съвет на обединението, съответно от управителния съвет на асоциацията или от Министерския съвет.
Чл. 28. (1) Кооперативните организации осъществяват стопанската си дейност и разпределят своите доходи въз основа на уставите си. Взаимоотношенията на тези организации с държавните органи, банките и другите социалистически организации се уреждат с този правилник и с други нормативни актове.
(2) Предприятията могат да образуват и да членуват в кооперации и сдружения.
(3) Обществените организации осъществяват стопанска дейност въз основа на уставите си при условията на ал. 1.
Чл. 29. (1) Гражданите могат да извършват колективна и лична трудова дейност за производство на всякакъв вид стоки и услуги освен изрично забранените от нормативните актове.
(2) Държавните органи и предприятията създават условия, организират и насърчават колективната и личната трудова дейност на гражданите.
Чл. 30. (1) Стопански сдружения се образуват с договор между заинтересуваните социалистически организации по решение на колективния им орган.
(2) Стопанските сдружения могат да бъдат: стопански дружества (дружествени предприятия); сдружения за извършване на съвместни дейности; икономически съюзи; сдружения за координация и сътрудничество и др.
(3) Предприятията и другите социалистически организации могат да се сдружават с чуждестранни юридически и физически лица за извършване на съвместна стопанска дейност в страната и в чужбина при спазване изискванията на нормативните актове.
(4) Редът за образуването, устройството и дейността на стопанските сдружения се урежда с наредба, приета от Министерския съвет.
Глава трета.
ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ
Чл. 31. (1) Държавните органи в съответствие със своята компетентност осъществяват самостоятелно или съвместно държавно ръководство в съответните сфери и дейности на народното стопанство на основата на целите и насоките за социално-икономическото развитие, предвидени с държавния план, и чрез система от икономически условия, нормативи и регулатори.
(2) Министерството на икономиката и планирането (МИП) провежда държавната политика и осъществява държавно ръководство, координация и контрол на стопанската дейност.
(3) Другите министерства и ведомства подпомагат МИП съобразно своите функции и работят в тясно взаимодействие с него.
(4) За осигуряване на взаимодействие между държавните органи по управлението на стопанската дейност към МИП се създава Икономически съвет. Компетентността и членовете му се определят от Министерския съвет.
(5) Към МИП се създава със средства от държавния бюджет фонд "Структурна и технологична политика" за финансиране на национални научно-технически проекти, за целево стимулиране на стокопроизводителите за осъществяване на структурно и технологично обновление, ускорено внедряване на научно-техническия прогрес и повишаване ефективността на производствената и търговската дейност.
Чл. 32. Вредите, причинени на самоуправляващите се организации от решения на държавни органи или произтичащи от неизпълнение на техните задължения, се обезщетяват от тези органи. Споровете се разглеждат от държавния арбитраж. Когато от указанията произтичат вреди за граждани, осъществяващи стопанска дейност, те могат да търсят обезщетение по съдебен ред.
Чл. 33. Държавните органи създават условия за разгръщане на конкуренцията и упражняват контрол, за да не се допускат злоупотреби с монополното положение на отделни стокопроизводители, като:
1. използуват съответни икономически стимули и санкции;
2. контролират равнището на цените;
3. отнемат в полза на бюджета дохода, получен в резултат на злоупотреба с монополното положение или по друг неправомерен начин, и търсят отговорност от виновните лица;
4. правят предложения пред компетентните органи за: реорганизиране на предприятия, единствени производители, или за образуване на нови със същия предмет на дейност; осигуряване конкурентен внос на продукция; създаване на кооперативни, индивидуални и други форми на стопанска дейност; създаване на смесени предприятия с чужди фирми; използуване възможностите на свободните безмитни зони и т. н.
Чл. 34. Държавните органи, банките и държавният арбитраж контролират предприятията за задоволяване обществените потребности по предмета на дейността им. При неизпълнение на това задължение печалбата, получена от реализацията на произведената продукция извън предмета на дейността им, при незадоволено потребителско търсене се внася в приход на бюджета.
Чл. 35. Изпълнителните комитети на общинските и областните народни съвети и кметствата осъществяват функции по стопанската дейност в съответствие с този правилник и с другите нормативни актове.
Глава четвърта.
ПЛАНИРАНЕ
Чл. 36. (1) Министерството на икономиката и планирането във взаимодействие и координация с другите министерства, изпълнителните комитети на народните съвети, банките, самоуправляващите се стопански организации и Централния съвет на Българските професионални съюзи (ЦС на БПС) разработва проект на държавен план.
(2) С държавния план се определят: цели, темпове и основни икономически пропорции; баланси на технологичните връзки; приоритети и структурно преустройство на икономиката, включително и на инвестициите; материални, трудови, стойностни, валутни и финансови баланси; социално и духовно развитие; насоки за развитието на производствената, техническата и социалната инфраструктура на отделните региони и на структуроопределящите производства в тях; насоки за участие на страната в международното разделение на труда и в социалистическата икономическа интеграция.
Чл. 37. (1) Проектът на държавния план се предоставя като информация на: предприятията, обединенията, асоциациите и банките; общинските и областните народни съвети; министерствата и другите ведомства, ЦС на БПС и други обществени организации.
(2) Заедно с проекта на държавния план се предоставят икономическите условия, нормативите и регулаторите за:
1. цени и правила за образуването им;
2. данъци и други вноски в държавния бюджет и в бюджетите на общинските народни съвети;
3. лихвени проценти;
4. валутни курсове;
5. нормативи и показатели за реализиране, изразходване и за продажба на държавата и за покупка на валута;
6. мита по вноса и такси по износа;
7. нормативи за дотации и премии по изделия или групи изделия;
8. нормативи за минимални отчисления за паричните фондове;
9. нормативи за ускорена амортизация на технологичното оборудване в приоритетни отрасли и производства;
10. нормативи за степен на задоволяване на населението със стоки и услуги;
11. лимити за някои суровини, материали, енергоносители, машини и др.
Чл. 38. (1) В държавния план може да се включват държавни поръчки за:
1. ограничен кръг особено важни натури - средства за производство и предмети за потребление за вътрешния пазар и за износ, за които държавата е поела задължения пред други страни;
2. усвояване на особено важни нови технологии, нови изделия, нови суровини, както и за важни фундаментални и приложни изследвания;
3. изграждане или технологично обновяване на отделни инвестиционни обекти с национално значение.
(2) Предложенията за държавни поръчки се съобщават с проекта за държавен план. При необходимост в течение на плановия период МИП може допълнително да възлага държавни поръчки.
(3) Държавните поръчки може да се възлагат и въз основа на конкурс на организациите, които предлагат най-изгодни условия за изпълнението им.
(4) При възлагане на държавните поръчки МИП:
1. осигурява с предимство снабдяването с някои суровини, материали, валута и др.;
2. при необходимост може да предостави: държавни кредити за финансиране на капитални вложения; данъчни облекчения; временни дотации или субсидии; средства от държавния бюджет за финансиране на научно-технически изследвания и за усвояване;
3. може да осигури погашения на кредити и изплащане на лихви за сметка на държавния бюджет.
(5) Държавни поръчки може да се възлагат и за производство на стоки и услуги, необходими за народното стопанство, за които не са сключени договори между предприятията или които не са осигурени при разработването на плановете на обединенията.
(6) Изпълнителните комитети на областните и общинските народни съвети може да възлагат поръчки за задоволяване потребностите на населението на съответната територия на предприятията по чл. 12, ал. 1, т. 2 при спазване изискванията по предходните алинеи.
Чл. 39. (1) Предприятията разработват своите планове въз основа на информацията по проекта за държавния план, утвърдените икономически условия, нормативи и регулатори, приетите от стопанския съвет на обединението разработки по цялостната му дейност, собствените пазарни, технологични и други разработки и сключените договори.
(2) Планът на обединението се разработва съвместно от предприятията и се приема от неговия стопански съвет. На тази основа предприятията уточняват своите планове.
(3) При различия между предприятията в процеса на съставянето на плана на обединението неговият стопански съвет търси взаимноприемливи решения и при необходимост оказва икономическо съдействие на предприятията.
(4) Приетият от стопанския съвет план на обединението се представя в МИП за информация и контрол за изпълнение на държавните поръчки.
Чл. 40. (1) В процеса на съставянето на плановете МИП с участието на съответните държавни органи и банки води диалог с обединенията на предприятията.
(2) Когато в резултат на диалога не се постигне съгласие по въпроси от важно народностопанско значение, те се внасят от МИП или обединението в Министерския съвет със становище за тяхното решаване.
Чл. 41. Обединенията и предприятията осъществяват оперативна организация, координация и контрол по изпълнението на плановете си.
Глава пета.
ЦЕНООБРАЗУВАНЕ
Чл. 42. (1) Предприятията образуват цените на едро на стоките и услугите на основата на реалните цени, по които те се продават на представителните за страната външни пазари. При ценообразуването се вземат предвид и:
1. очакваните изменения в международните цени, включително очертаващият се темп на инфлация, като се отстранява влиянието на случайни фактори;
2. съотношението между търсенето и предлагането;
3. специфичните търговско-икономически условия на сделките по износа и вноса.
(2) Цените на стоките и услугите, които не се продават на външните пазари или се произвеждат за пръв път, се определят на основата на представителна международна цена на аналогични изделия (услуги) или в съотношение с цените на сродни изделия (услуги), като се отчитат разликите в качествените параметри.
(3) Цените, образувани в съответствие с предходните алинеи, са пределни (максимални) и подлежат на регистриране.
Чл. 43. (1) Конкретните цени, по които стоките и услугите се реализират в страната, се договарят между производителите и потребителите и не може да надвишават регистрираните пределни цени.
(2) Цените на основни стоки и услуги за населението, както и на някои средства за производство се определят от Министерския съвет. Той утвърждава и номенклатурата на стоки и услуги, чиито цени се определят от други държавни органи.
(3) Когато Министерският съвет разпореди да се продават стоки и услуги по цени, по-ниски от установените по чл. 42, или да се предоставят с намаление или безплатно, разликата се покрива от държавния бюджет.
Чл. 44. Цените на крайната продукция са лимитиращи по отношение на цените на комплектуващите и междинните изделия, които влизат в нея. Тази разпоредба не се отнася за комплектуващи и междинни изделия, които се продават директно на външния пазар.
Чл. 45. Предприятията могат по своя преценка да реализират продукцията си по намалени цени за сметка на финансовите резултати.
Чл. 46. (1) За ограничаване и спиране производството на морално остаряла, демодирана и с ниско техническо равнище и качество продукция Комитетът по качеството може:
1. да предлага на компетентните държавни органи по цените да намаляват пределните цени;
2. да налага отбиви от договорените цени, като отбивите се внасят в приход на държавния бюджет.
(2) Приходите, реализирани от продажбата на нестандартна продукция, фактурирана като стандартна, се внасят в държавния бюджет независимо от санкциите по другите нормативни актове.
Чл. 47. Редът и начинът за образуване, регистриране, договаряне и изменяне на цените на стоките и услугите и за споровете и контрола по цените, както и специфичните правила по ценообразуването се определят с наредба, приета от Министерския съвет.
Глава шеста.
ОБРАЗУВАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОХОДА И ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С БЮДЖЕТА
Чл. 48. (1) Предприятията образуват и разпределят доходите си на основата на паричните постъпления от реализация на продукцията съгласно приложената схема.
(2) От печалбата се изплащат: данъците и вноските за държавния бюджет и общинските народни съвети; лихвите и погашенията по банковите кредити и застраховките.
(3) Погашенията и лихвите по кредитите за капитални вложения се изплащат от печалбата преди облагането й с данък върху печалбата и от фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване".
(4) Доходът на предприятието се формира от остатъчната печалба след плащанията по предходните алинеи, от дотациите и субсидиите от бюджета и от включения в търговската себестойност на реализираната продукция фонд "Работна заплата".
(5) От дохода на предприятието последователно се формират фондовете на предприятието, отчисления за издръжка на обединението и средства за изплащане на фонд "Работна заплата".
Чл. 49. (1) Предприятията внасят в държавния бюджет, съответно в общинските народни съвети: данък върху оборота; акцизи; данък върху основните производствени фондове; рентен данък; данък върху собствените оборотни средства; данък върху работната сила; вноски за общинските народни съвети; данък върху печалбата и мита.
(2) Нормативите за данъците и вноските по предходната алинея са единни за всички предприятия.
(3) Освобождаване на дейности, производства и територии от плащане на данъци се извършва по решение на Министерския съвет или упълномощен от него орган.
(4) Печалбата от реализация на нови изделия, технологии и услуги, с които се осигуряват нови технологични и пазарни пробиви, може да се освобождава от облагане за срок до 2 години по решение на министъра на икономиката и планирането.
Чл. 50. (1) Предприятието образува: фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване"; фонд "Социално-битови и културни мероприятия"; фонд "Стопански риск"; фонд "Валутен" и фонд "Работна заплата". Други парични фондове се образуват по решение на Министерския съвет.
(2) Отчисленията от дохода за съответните фондове се извършват по нормативи, определени от стопанския съвет, съобразно нормативите, утвърдени от Министерския съвет.
Чл. 51. (1) Обединението образува фондовете "Развитие и техническо усъвършенствуване", "Валутен" и "Стопански риск" чрез отчисления от съответните фондове на предприятията.
(2) Стопанският съвет на обединението определя размера на отчисленията по предходната алинея съобразно потребностите за изпълнение на набелязаните цели. Тези отчисления не може да бъдат повече от 50 на сто от начислените през годината средства от печалбата за съответните фондове.
(3) Амортизационните отчисления на предприятията не може да се централизират в обединението.
(4) При изразходването на средствата по фондовете на обединението се спазват съответно ограниченията, предвидени в чл. 6, т. 4.
Чл. 52. (1) По решение на управителния съвет към асоциацията може да се образуват целеви фондове, които да се използуват за изпълнение функциите на асоциацията.
(2) Отчисления във фондовете на асоциацията се правят за изпълнение на определени от управителния съвет цели и не може да бъдат повече от 50 на сто от начислените през годината средства по съответните фондове на основните членове на асоциацията. Допълнителните членове отчисляват средства за фондовете в съответствие с договора за участие в асоциацията.
(3) Отделни членове на асоциацията могат да й предоставят допълнително средства в левове и валута за решаване на задачи от техен общ интерес.
Чл. 53. (1) С предоставени от държавния бюджет средства и от други източници се създава към определена от Министерския съвет банка самообновяващ се фонд за държавно кредитиране на капитални вложения. Редът за ползуване на тези средства се определя с наредба, приета от Министерския съвет.
(2) Министърът на икономиката и планирането може да отстъпва част от данъците:
1. за финансиране развитието на производството в отделни общини или кметства, както и за стимулиране производството на определени от него стоки и услуги;
2. за покриване на част от разходите при покупка и внедряване на високоефективна техника и технологии.
Чл. 54. (1) От държавния бюджет може да се предоставят:
1. премии към цените за: стимулиране производството на продукция, с която се усвояват върхови постижения на науката и техниката; ускорено преодоляване на дефицита и задоволяване на повишеното потребителско търсене; подобряване на външноплатежните отношения и увеличаване производството на дефицитна селскостопанска продукция;
2. нормативни дотации по изделия и групи изделия като разлика между себестойността на продукцията средно в отрасъла и цената на едро;
3. нормативни дотации за превоз на пътници по ред, определен от министъра на икономиката и планирането.
(2) Премиите и дотациите по предходната алинея се определят с държавния план. Министърът на икономиката и планирането може да отпуска допълнително премии и дотации и в процеса на изпълнението на държавния план.
(3) От държавния бюджет не се предоставят дотации за морално остаряла и нетърсена продукция, както и когато загубата и ниската рентабилност се дължат на субективни причини.
Чл. 55. Когато цените на дребно на отделни стоки са по-ниски от утвърдените от държавните органи цени на едро, разликата се покрива от държавния бюджет като дотация до цени на дребно.
Чл. 56. Министерството на икономиката и планирането може да отпуска субсидии на отделни предприятия, за които нормативните премии и дотации не осигуряват самофинансиране на разширеното възпроизводство и производствено-стопанската дейност.
Чл. 57. Министърът на икономиката и планирането отпуска премии, дотации и субсидии въз основа на програми за намаляване на разходите и повишаване на ефективността.
Чл. 58. (1) Обединенията и предприятията осигуряват самофинансирането си във валута.
(2) Валутните средства може да се използуват само за производствено-стопанска дейност.
(3) Предприятията може да отстъпват на банката част от собствената си конвертируема валута и да закупуват допълнително такава валута по ред, определен от председателя на Българската народна банка и министъра на икономиката и планирането.
Чл. 59. Министърът на икономиката и планирането дава указания за образуването, разпределянето и използуването на дохода, печалбата и фондовете, определя сроковете за плащане на данъците и вноските и при необходимост утвърждава специфични правила за някои отрасли и дейности.
Глава седма.
РАБОТНА ЗАПЛАТА
Чл. 60. При формирането на фонд "Работна заплата" и при определянето на индивидуалното трудово възнаграждение се спазват следните изисквания:
1. да се създава заинтересуваност за производство на търсена на пазара продукция;
2. да се стимулира усвояването на постиженията на научно-техническия прогрес;
3. да се намалява числеността на персонала;
4. да се осигурява пряка връзка между получаваната заплата и крайния резултат;
5. да се постига пълна еднопосочност с въздействието на другите икономически регулатори;
6. нарастването на производителността на труда да изпреварва нарастването на средната работна заплата;
7. индивидуалните заплати да се изплащат в рамките на фонд "Работна заплата";
8. да се осигурява диференциация на индивидуалната работна заплата както в съответните категории персонал, така и между тях;
9. да не се допуска ограничаване максималния размер на индивидуалното трудово възнаграждение;
10. при добросъвестно изпълнение на възложените задачи да се гарантира трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, установена за страната.
Чл. 61. (1) Неустойките, отбивите от цените и обезщетенията поради основателни рекламации за качество, допуснат брак над технологичните норми, обезценки за некачествена продукция и други санкции, свързани с качеството на продукцията, са за сметка на фонд "Работна заплата".
(2) Индивидуалните заплати се намаляват с размера на обезщетението за вредите по предходната алинея, когато лично виновно са причинени на бригадите, предприятието или на други самоуправляващи се стопански организации, при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда.
Чл. 62. Министерският съвет определя условията и реда за образуване и използуване на фонд "Работна заплата" и на индивидуалните заплати с оглед гарантиране на планираната ефективност на икономиката, интересите на държавата и на трудовите колективи.
Глава осма.
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С БАНКИТЕ
Чл. 63. (1) Предприятията и обединенията осъществяват взаимоотношенията си с банките на икономическа и договорна основа и може да бъдат обслужвани и да получават кредити от различни банки.
(2) Банките въздействуват и подпомагат чрез кредитирането, разплащанията, лихвения процент, дяловото участие и други специфични лостове изпълнението на държавния план и плановете на самоуправляващите се стопански организации.
(3) Банките упражняват всестранен контрол чрез лева върху стопанската дейност на предприятията, върху ефективното използуване на собствените им средства и предоставените кредитни ресурси в съответствие със стратегията, определена в държавния план. В случай на отклонения от стратегията банките могат да не отпускат кредити и да не разрешават използуване на собствените средства, като уведомяват съответните държавни органи.
Чл. 64. (1) Предприятията получават кредити от банките по принцип на конкурсна основа и само за ефективни мероприятия. Кредитите за капитални вложения се отпускат със срок за издължаване до 10 години.
(2) Банките могат да не предоставят кредити на предприятия, които не осигуряват ефективно стопанисване и управление на предоставените им обекти на социалистическата собственост.
(3) Банките не изпълняват нареждания на държавни органи за отпускане на кредити в противоречие с изискванията по предходните алинеи.
(4) Банките могат да кредитират извършването на рискови научноизследователски и технологични разработки, изпълнявани от програмни и творчески колективи или от отделни научни работници и специалисти.
Чл. 65. (1) Лихвите по кредитите и депозитите се договарят между предприятията и банките.
(2) Лихвите по кредитите и депозитите във валута се определят в съответствие с условията на международните валутни пазари.
(3) Банките могат да предоставят кредити с намален лихвен процент за решаване на важни за народното стопанство задачи.
(4) Когато по решение на Министерския съвет банкови кредити се отпускат по лихвени проценти, по-ниски от договорения лихвен процент, разликите са за сметка на държавния бюджет.
Чл. 66. Предприятията могат да се договарят за извършване на плащания на доставки и услуги при условията на фирмен (търговски) кредит при договорена между тях лихва.
Глава девета.
НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И ТЕХНОЛОГИЧНА ДЕЙНОСТ
Чл. 67. (1) Предприятията и обединенията осъществяват научноизследователската и технологичната си дейност самостоятелно чрез свои вътрешни структурни звена или чрез други организации за изследвания и технологии, програмни колективи, научни организации, колективи за техническо и научно творчество на младежта и др.
(2) Задачите по научноизследователската и технологичната дейност може да се възлагат и чрез конкурс въз основа на технико-икономическо задание.
Чл. 68. (1) Организациите за изследвания и технологии - институти, центрове, научни и технологични обединения и др., се образуват, реорганизират и прекратяват като предприятия и обединения по реда на този правилник по предложение на заинтересуваните страни.
(2) Вътрешните структурни звена за научноизследователска и технологична дейност в предприятията се образуват от тях и работят на вътрешна стопанска сметка.
Чл. 69. (1) Програмният колектив е основна форма за създаване, усвояване и трансфер на научноизследователски и технологични продукти. След изпълнението на задачата по договора, за която е създаден, той се прекратява.
(2) Ръководителят на програмния колектив се назначава въз основа на конкурс от социалистическата организация, която е създала колектива.
Чл. 70. (1) Научните и технологичните продукти имат стоков характер и са предмет на договорни отношения.
(2) Със средства от фонд "Стопански риск", а при недостиг - от фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване" на предприятията и обединенията, както и със средства от държавния бюджет може да се финансират рискови научноизследователски и технологични разработки, които да се възлагат на програмни и творчески колективи или на отделни научни работници и специалисти.
Чл. 71. (1) Организацията-стокопроизводител може да предостави на участниците в програмни и творчески колективи и отделни изпълнители допълнително определен процент от обема на продажбите или от печалбата, реализирани в резултат на усвоения от нея разработен научноизследователски и технологичен продукт.
(2) Сумите по предходната алинея се изплащат за срок и в размери, определени с договора между страните при спазване утвърдената от министъра на икономиката и планирането скала.
Чл. 72. (1) Научноизследователските и технологичните продукти, които не са обект на особена правна закрила, принадлежат на:
1. организацията, където са създадени;
2. организацията-възложител, когато са създадени в изпълнение на договор;
3. гражданите, които са ги създали самостоятелно, извън изпълнението на служебни или договорни задължения.
(2) Организациите и гражданите с договор могат да отстъпват или да предоставят за използуване от други организации продуктите по ал. 1, които им принадлежат.
(3) Министърът на икономиката и планирането може да предоставя на заинтересуваните организации използуването на продуктите по ал. 1, притежавани от организации или от граждани, когато те отказват да ги предадат в нарушение на обществените интереси, като определя условията на използуването и възнаграждението, което следва да се заплати на притежателите.
Чл. 73. (1) Министърът на икономиката и планирането може да награждава трудови колективи и отделни специалисти за изпълнение на предварително възложени от него научноизследователски и технологични задачи. Размерът на наградите се определя при възлагането на задачите и не може да надвишава 100 хил. лв. за трудовите колективи и 5000 лв. за отделни специалисти.
(2) По решение на стопанския съвет на самоуправляващите се стопански организации може да се изплащат на трудови колективи и на отделни участници за изпълнение на предварително възложени задачи за усвояване награди до 50 хил. лв. за колектив и до 2000 лв. за отделен специалист. Средствата за награди се осигуряват от фонд "Работна заплата".
Чл. 74. Научни работници могат да работят във всички структурни звена на самоуправляващи се стопански организации, като запазват своите научни степени и звания.
Глава десета.
ИНВЕСТИЦИОННА ДЕЙНОСТ
Чл. 75. (1) Инвеститорът ръководи и организира инвестиционния процес, финансира капиталните вложения и осигурява въвеждането на фондовете и достигането на проектните мощности и носи пълна икономическа отговорност за спазване на техническите, технологичните, икономическите и нормативните изисквания при осъществяване на инвестиционния процес.
(2) Инвеститор може да бъде:
1. предприятието, когато организира и финансира модернизация, реконструкция и разширение на мощностите;
2. обединението и асоциацията, когато по решение на стопанския съвет, съответно управителния съвет, организира и финансира изграждането на нови предприятия;
3. предприятието, обединението или друга социалистическа организация - участник в сдружение, на което съдружниците са възложили да организира инвестиционния процес за изграждане на съвместни обекти;
4. изпълнителният комитет на съответния народен съвет - за обекти от социалната, техническата и производствената инфраструктура;
5. кооперативните и обществените организации.
Чл. 76. (1) Проектант може да бъде българска или чуждестранна организация за проучване и проектиране, временен проектантски колектив и др. Проучване и проектиране може да се извършват и от строителя и доставчика на машините и съоръженията.
(2) За обекти над определена от Министерския съвет стойност проучването и проектирането задължително се извършват с участието най-малко на една чуждестранна организация или колектив.
(3) Проучвателните и проектните работи, одобрени от експертизата и утвърдени от инвеститора, не подлежат на съгласуване с други органи.
Чл. 77. (1) Изпълнител е българска или чуждестранна организация, която извършва архитектурно-строителни и монтажни работи.
(2) С предимство се изпълняват обектите, свързани с държавните поръчки на инвеститорите.
Чл. 78. (1) Стойността на обектите се договаря в рамките на пределната цена, установена в съответствие с наредбата по чл. 47.
(2) Строителството се заплаща след окончателното завършване и приемане на обекта или на подобекти, които могат да се въведат в експлоатация. Текущо авансиране на изпълнителя се допуска в размер, определен от Министерския съвет.
Чл. 79. Приемането на обектите се извършва от приемателна комисия, която се председателствува от представител на държавния технически контрол.
Чл. 80. (1) Предприятията за строителна и монтажна дейност могат да изграждат като инвеститори със собствени средства и с банкови кредити обекти от производствената и извънпроизводствената сфера.
(2) Обектите по предходната алинея се продават като готов строителен продукт по цени, определени от държавните органи по цените, а когато няма такива - по договор между продавача и купувача, или да се дават под наем.
(3) Обекти като готов строителен продукт може да се изграждат от предприятията за строителна и монтажна дейност на собствен риск или по предварително сключен договор с купувача.
Чл. 81. Всички инвестиционни проекти задължително се подлагат на технико-икономическа, архитектурно-градоустройствена, социална и екологична експертиза, организирани от инвеститора.
Чл. 82. Взаимоотношенията между участниците в инвестиционния процес се уреждат с наредба, приета от Министерския съвет.
Глава единадесета.
ТЪРГОВСКА И СНАБДИТЕЛНА ДЕЙНОСТ
Чл. 83. (1) Предприятието извършва търговска дейност чрез:
1. свое специализирано звено;
2. специализирано звено в състава на обединението;
3. сдружение или дружествено търговско предприятие;
4. специализирано предприятие за търговска дейност;
5. други форми.
(2) Стопанският съвет на предприятието определя формата на търговската дейност, като се ръководи от критериите за ефективност.
Чл. 84. (1) Отговорност за задоволяване потребностите на вътрешния пазар с предмети за потребление, средства за производство, суровини, материали и др. носят:
1. предприятията-производители, когато не са доставили договорените стоки;
2. предприятията за търговска дейност, когато не са поръчали и договорили необходимите стоки по срокове, количество, качество, асортимент, сезони и т. н.
(2) Виновните за незадоволяване на потребителското търсене предприятия са длъжни да осигурят допълнително производство или внос за своя сметка, а виновните длъжностни лица носят имуществена и дисциплинарна отговорност.
Чл. 85. (1) Производство на луксозни, деликатесни и маркови стоки за населението може да се организира само от предприятията, които разполагат с необходимите за това технологии, материални ресурси и подготвена работна сила и са задоволили исканията на търговските предприятия за висококачествени и модни стоки за народно потребление.
(2) Луксозните, деликатесните и марковите стоки може да се продават само в определени от изпълнителните комитети на общинските народни съвети специализирани магазини, които отговарят на необходимите изисквания.
(3) Параметрите на луксозните, деликатесните и марковите стоки се определят със стандартизационните документи, утвърдени, съответно регистрирани, от Комитета по качеството.
(4) Приходите на производствените и търговските предприятия, реализирани от производството и продажбата на луксозни, деликатесни и маркови стоки в нарушение на изискванията по предходните алинеи, в двоен размер се отнемат в полза на държавния бюджет.
Чл. 86. (1) Предприятията организират доставката на стоки и други материални ресурси на търговска основа или чрез посредничеството на търговска организация.
(2) С предимство се осигурява снабдяването на потребители, които изпълняват национални целеви комплексни програми или държавни поръчки.
(3) Търговските организации получават надценки (отстъпки) само за материалните ресурси, които се купуват или продават с тяхно участие. За извършване на допълнителни услуги по реализацията на материалните ресурси търговските организации могат да договарят комисионни възнаграждения.
Чл. 87. (1) Валутните постъпления и разходите в конвертируема валута, както и печалбата и загубата от износа или вноса са за сметка на предприятието-производител освен ако с договора е предвидено друго.
(2) Държавните органи и обединенията обезщетяват вредите и пропуснатите доходи на предприятието, когато без негово знание и съгласие са приели решения или са сключили договори по външнотърговската дейност, с които засягат икономическите му интереси.
(3) Работната заплата на персонала на външнотърговските организации (звена), както и на задграничните кадри се поставя в зависимост от обема на валутните постъпления, възвръщаемостта на износа и постигнатите по-изгодни цени в сравнение с определените от производителя.
Чл. 88. Министърът на икономиката и планирането отнема правото на предприятията за самостоятелна търговска дейност, когато предприятията, осъществяващи непосредствено търговска дейност в страната и в чужбина, системно нарушават нормативните условия и изисквания. За външноикономическата дейност решението се съгласува с министъра на външноикономическите връзки.
Чл. 89. За разнообразяване на асортимента и за задоволяване на потребителското търсене предприятията могат да извършват обменни операции.
Глава дванадесета.
СТОПАНСКИ ДОГОВОРИ
Чл. 90. Взаимоотношенията между предприятията, между тях и други социалистически организации и вътрешните звена по чл. 14 се организират на основата на стопански договори.
Чл. 91. (1) При виновно неизпълнение на договорите предприятието дължи реално изпълнение и носи отговорност за неустойките, вредите и пропуснатите доходи. Неустойките и обезщетенията за вредите и пропуснатите доходи се събират по безакцептен или исков ред.
(2) Държавните контролни органи извършват проверки и търсят отговорност за несключване и неизпълнение на договорите. Право да проверяват и да привеждат в действие отговорността имат и държавно-обществените органи и изпълнителните комитети на народните съвети. Когато установят, че социалистическите организации не търсят отговорност, те уведомяват държавния арбитраж, който образува служебно дело при спазване изискванията на чл. 13, буква "в" от Закона за държавния арбитраж.
(3) Търговските и обслужващите банки са задължени да контролират изпълнението на сключените договори и да привеждат задължително в действие договорната отговорност, като уведомяват и съответните контролни органи и държавния арбитраж за прилагане на санкции. За неизпълнение на това задължение виновните длъжностни лица от банките се наказват с глоба по чл. 32, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, съответно по чл. 18, ал. 2, буква "б" от Закона за държавния арбитраж.
(4) Редът и правилата за сключването и изпълнението на отделните видове стопански договори между социалистическите организации, както и отговорността за тяхното неизпълнение и редът за реализирането й се регулират с наредба, приета от Министерския съвет.
(5) С платените неустойки по договорите се намалява доходът на предприятието.
Заключителни разпоредби
П а р а г р а ф е д и н с т в е н. Този правилник се приема на основание чл. 46 от Закона за единния държавен план за научно-техническото и социално-икономическото развитие на Народна република България през деветата петилетка (1986-1990 г.), влиза в сила от 1 януари 1988 г. и ще се прилага до 1990 г. включително.
Приложение към чл. 48
Схема за образуване и разпределение на печалбата и дохода |
П о к а з а т е л и | № на реда | |
1 | 2 | |
1. | Парични постъпления от реализация на продукция | 1 |
2. | Търговска себестойност на реализираната продукция | 2 |
3. | Други печалби и загуби | 3 |
4. | Данък върху оборота | 4 |
5. | Акцизи | 5 |
6. | Рентен данък | 6 |
7. | Балансова печалба (р. 1 - р. 2 +- р. 3 - р. 4 - р. 5 - р. 6) | 7 |
8. | Застраховки | 8 |
9. | Данък върху основни производствени фондове | 9 |
10. | Данък върху собствени оборотни средства | 10 |
11. | Данък върху работната сила | 11 |
12. | Вноски за общинските народни съвети | 12 |
13. | Погашение и лихви по заеми за капитални вложения | 13 |
14. | Данък върху печалбата | 14 |
15. | Мита | 15 |
16. | Лихви по заеми за оборотни средства | 16 |
17. | Премии, дотации и субсидии | 17 |
18. | Начислени средства за работна заплата в себестойността на | |
реализирана продукция, вкл. ДОО | 18 | |
19. | Доход на предприятието (р. 7 - р. 8 - р. 9 - р. 10 - р. 11 - р. 12 - | |
р. 13 - р. 14 - р. 15 - р. 16 + р. 17 + р. 18) | 19 | |
20. | Фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване" | 20 |
21. | Фонд "Социално-битови и културни мероприятия" | 21 |
22. | Фонд "Стопански риск" | 22 |
23. | Издръжка на стопанското обединение | 23 |
24. | Средства за фонд "Работна заплата", вкл. ДОО (р. 19 - р. 20 - | |
р. 21 - р. 22 - р. 23) | 24 |