Държавен вестник, брой 94 от 23.XI

Чл. 1. Органите за държавен и народен контрол работят под непосредственото ръководство на съответните органи и организации на Българската комунистическа партия, отчитат пред тях своята работа, информират ги за цялостната си дейност и в тясна връзка с тях решават практическите въпроси, които възникват при осъществяване на контролните функции.

Чл. 2. (1) Държавните органи, организациите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на органите за държавен и народен контрол при осъществяване на контролната дейност, като им създават условия за извършване на проверките, предоставят подходящи помещения за работа и всички необходими материали за изпълнение на възложените им задачи, осигуряват съответен технически персонал, както и всякакъв друг вид съдействие, което е необходимо за обективното и своевременно извършване на контролната работа.

(2) Изпълнителните комитети на народните съвети, на територията на които има изградени комитети за държавен и народен контрол или комисии и групи за народен контрол, и органите и организациите по предходната алинея са длъжни да им предоставят помещения и услуги (телефон, отопление, осветление, обзавеждане, канцеларски материали, машинопис, почистване, превоз и др.).

(3) По искане на органите за държавен и народен контрол научните и другите учреждения и организации дават заключения и извършват анализи безплатно и с предимство.

Чл. 3. Ползуването на необходимите документи и материали от поверителен характер при осъществяване на контролната дейност се извършва при спазване изискванията за опазване на държавната и служебната тайна.

Чл. 4. (1) Органите за държавен и народен контрол упражняват всеобхватен контрол за законосъобразност и целесъобразност върху определената в закона дейност на проверяваните органи и длъжностни лица.

(2) Контролът за законосъобразност обхваща правилното и точно изпълнение на законите и на подзаконовите нормативни актове, които регулират дейността на проверяваните органи и длъжностни лица.

(3) Контролът за целесъобразност обхваща преценката за правилността на подзаконовите нормативни актове, решенията, заповедите и индивидуалните административни актове на проверяваните органи и организации и на извършените от тях действия с оглед на съответствието им с условията, времето и мястото за постигане на по-ефективен резултат.

Чл. 5. (1) Органите за държавен и народен контрол осъществяват контрол върху работата на държавните, стопанските и кооперативните органи и организации за своевременното разглеждане и решаване на молбите, жалбите, сигналите и предложенията на гражданите и обществените организации и за изпълнението на взетите от тях решения.

(2) По постъпилите жалби, сигнали и предложения органите за държавен и народен контрол вземат необходимите мерки или отправят сигнали до компетентни органи.

Чл. 6. (1) Комитетите за държавен и народен контрол като колективни органи обсъждат внесените за разглеждане въпроси и вземат решения по тях.

(2) Заседанията на комитетите за държавен и народен контрол са редовни, ако на тях присъствуват повече от половината им членове.

(3) Комитетите за държавен и народен контрол вземат решенията си с обикновено мнозинство чрез явно гласуване.

(4) На заседанията на комитетите за държавен и народен контрол могат да бъдат поканени ръководители и длъжностни лица от други ведомства и организации, които имат отношение към разглежданите въпроси, както и представители на средствата за масова информация.

Чл. 7. (1) В промишлени, строителни, селскостопански и други обекти и комплекси с важно стопанско значение по решение на Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет могат да се създават комитети за държавен и народен контрол на производствен принцип.

(2) С решението за създаването им се определят тяхната степен, състав, начин на изграждане, подчиненост и отчитане на дейността им.

Чл. 8. Комитетите за държавен и народен контрол информират периодично народните съвети, които са утвърдили съставите им, за резултатите от дейността на органите за държавен и народен контрол и предлагат мерки за решаване на проблемите, които са от компетентност на народните съвети.

Чл. 9. (1) Към Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет се създава председателство като изпълнително-разпоредителен орган, който работи под ръководството на председателя.

(2) Председателството се състои от председателя и заместник-председателите на Комитета за държавен и народен контрол.

Чл. 10. (1) Председателството на Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет определя организационната структура на комитетите за държавен и народен контрол.

(2) Щатният оперативен състав на комитетите за държавен и народен контрол се назначава от председателя на Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет, а нещатният се утвърждава от съответните комитети за държавен и народен контрол.

Чл. 11. Трудовото възнаграждение на привлечените от органите за държавен и народен контрол нещатни сътрудници и специалисти по чл. 16, ал. 2 от закона обхваща и всички допълнителни възнаграждения и материални стимули.

Чл. 12. (1) В големите предприятия, стопанските организации, учрежденията и други могат да се създават общозаводски, общостроителни, общостопански, общоучрежденски и други комисии за народен контрол, които извършват самостоятелни проверки и осъществяват организационно-методическо ръководство върху дейността на останалите комисии и групи в тези обекти.

(2) Групи или постове за народен контрол се изграждат в по-малки обекти или за извършване на определена дейност и се ръководят непосредствено от комисиите за народен контрол.

Чл. 13. (1) Комисиите и групите за народен контрол се избират чрез явно гласуване с обикновено мнозинство на общи събрания (конференции), организирани от партийните комитети или бюра с участието на обществените организации.

(2) Членовете на комисиите и групите за народен контрол се предлагат от съответните партийни комитети и ръководствата на обществените организации или от участниците в общото събрание (конференцията).

(3) Събранията или конференциите, които са избрали народните контрольори, могат да ги отзовават, когато те не са оправдали оказаното им доверие, не са проявили достатъчна активност, принципност и непримиримост към слабостите или са злоупотребили с предоставените им права. Решението се взема с обикновено мнозинство чрез явно гласуване, като въпросът за отзоваването трябва да бъде предварително обявен и включен в дневния ред.

Чл. 14. Комисиите и групите за народен контрол работят по инструкция, издадена от Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет (ДВ, бр. 87 от 1984 г.).

Чл. 15. (1) Органите за държавен и народен контрол при извършване на контролна дейност и при ползуване на правата си по чл. 16 от закона удостоверяват качеството си на контролни органи със служебни карти или със заповед на председателя на съответния комитет за държавен и народен контрол.

(2) Правата на органите за държавен и народен контрол, предоставени им с чл. 3 и 16, ал. 1 от закона и чл. 2, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 16, 17, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 21 от този правилник се упражняват от председателите, зам.-председателите, зав. отделите, зав. секторите, инспекторите на комитетите за държавен и народен контрол и от народните контрольори при изпълнение на възложените им задачи.

Чл. 16. (1) Органите за държавен и народен контрол осъществяват контролната си дейност чрез анализ на писмената документация и фактическото състояние в проверяваните обекти, като при необходимост могат да вземат преписи, справки, оригинални документи срещу разписка, да правят фотоснимки или фотокопия или да използуват други подходящи форми за доказване на констатациите.

(2) Органите за държавен и народен контрол могат да извършват проверки и по документация, съхранявана в други предприятия, учреждения или организации, които не са обект на проверката, и да вземат преписи, справки, бележки и др., когато това е необходимо.

Чл. 17. (1) Контролните органи имат право да изискват сведения от трети лица за факти и обстоятелства, които са им известни, когато писмените документи, с които се доказват констатациите, се нуждаят от допълнително изясняване.

(2) Лицата по предходната алинея са длъжни да дадат в определения им срок исканите сведения, като отразят вярно и точно всичко, което им е лично известно по въпросите, интересуващи контролните органи.

Чл. 18. (1) Органите за държавен и народен контрол имат право да изискват от проверяваните длъжностни лица да дават в определените им срокове обяснения.

(2) Обяснения могат да се вземат:

1. в хода на проверката - от лица, допуснали закононарушения или други недостатъци, за изясняване на причините и обстоятелствата, при които са действували;

2. след приключване на проверката - от ръководителя на проверявания обект по всички констатации за закононарушения и други недостатъци, отразени в докладната записка, която му се предоставя за запознаване.

(3) В обясненията, които дават ръководителите по предходната алинея, са длъжни лично да изразят становище по всички констатации на проверката за нарушения и недостатъци, като обяснят причините и обстоятелствата, при които са допуснати и посочат виновните длъжностни лица.

Чл. 19. Заключителните документи, които съставят органите за държавен и народен контрол въз основа на проверките, трябва да отговарят на следните общи изисквания:

1. да отразяват обективно разкритите нарушения и недостатъци;

2. да отразяват причините за тези явления;

3. да посочват нарушените разпоредби на съответните нормативни актове;

4. да посочват виновните длъжностни лица;

5. да съдържат необходимите данни, обуславящи възникването на отговорността по реда на паричните начети;

6. да отразяват взетите мерки по време на проверката и да съдържат предложения за отстраняване на разкритите нарушения и недостатъци и за тяхното предотвратяване в бъдеще.

Чл. 20. (1) При осъществяване на контролната дейност комитетите за държавен и народен контрол имат право да изискват от ръководителите на контролираните обекти да присъствуват на заседания на комитетите, за да дадат лични обяснения по разглежданите резултати от проверки, да информират комитетите за изпълнението на дадени им задължителни указания или за състоянието на работата в ръководените от тях обекти.

(2) На повиканите по предходната алинея длъжностни лица се предоставят за предварително запознаване подлежащите на разглеждане материали, които засягат тяхната дейност, най-малко три дни преди заседанието на комитетите за държавен и народен контрол.

Чл. 21. При осъществяване правото си на присъствие в заседания на ръководните органи на контролираните обекти органите за държавен и народен контрол имат право да изискват от тях плановете, отчетите, справките и други материали, подлежащи на разглеждане.

Чл. 22. Комитетът за държавен и народен контрол при Държавния съвет:

1. упражнява контрол по Закона за държавен и народен контрол на територията на НРБ и върху дейността на български органи и организации извън територията на страната;

2. ръководи и организира дейността на всички органи за държавен и народен контрол, определя основните им задачи, дава им методически указания, разглежда отчети и информации, обсъжда техни предложения и др.

Чл. 23. Комитетите за държавен и народен контрол и комисиите и групите за народен контрол могат да правят предложения по чл. 17, т. 6, 7 и 8 от закона до Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет.

Чл. 24. С цел да се постигне по-голяма съгласуваност в работата и се избегне дублиране при осъществяването на контрола Комитетът за държавен и народен контрол при Държавния съвет и неговите органи по места изискват от съответствуващите им по степен специализирани държавни контролни органи:

1. да съгласуват с Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет проектите за нормативни актове, които уреждат устройството, правата и задълженията им;

2. да съгласуват със съответните комитети за държавен и народен контрол и помежду си годишните планове за контролната дейност, да се информират своевременно за започването на проверките и да си оказват съдействие според тяхната компетентност;

3. да извършват при необходимост отделни проверки или ревизии по искане от Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет или от съответните окръжни комитети за държавен и народен контрол;

4. да предприемат със съответните органи на държавния и народен контрол съгласувани или съвместни проверки, да участвуват в проверки, организирани от съответните комитети за държавен и народен контрол, и да им представят при поискване материали и документи от извършени от тях проверки и ревизии;

5. да участвуват при разработването на въпросите за усъвършенствуване на единните принципи, методологията и критериите на държавния контрол.

Чл. 25. (1) Решенията на Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет и на окръжните комитети за държавен и народен контрол за осъществяване на координацията и контрола са задължителни за съответствуващите им по степен специализирани държавни контролни органи.

(2) Спор, възникнал между комитет за държавен и народен контрол и специализиран държавен контролен орган, се решава от Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет съгласувано със съответното министерство или друго ведомство.

Чл. 26. Председателството на Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет:

1. осъществява контрол по изпълнението на плана и решенията на Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет, грижи се за прилагането на единни принципи, методология и критерии в контролната работа;

2. определя начина на реализация на по-важните проверки, извършени от органи на Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет, взема решения по проверки, по които няма данни за налагане на наказания или парични начети, дава задължителни указания или предложения за отстраняване на констатираните нарушения и слабости и за подобряване на работата в проверяваните обекти;

3. прави необходимите промени в плана за работа на Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет, за което информира комитета;

4. дава мнение по предложенията за промени в съставите на окръжните комитети за държавен и народен контрол и обсъжда кадровите въпроси, засягащи оперативния състав на органите за държавен и народен контрол;

5. изслушва информации за работата на отдели на Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет, на комитети за държавен и народен контрол и на комисии за народен контрол;

6. приема мероприятия по повишаване квалификацията на кадрите, изучаване и внедряване на положителния опит в контролната работа на органите за държавен и народен контрол.

Чл. 27. Комитетите за държавен и народен контрол като колективни органи:

1. обсъждат и приемат решения по материали от проверките съобразно предоставените им права от закона;

2. обсъждат и решават основните въпроси от организацията, задачите и дейността на органите за държавен и народен контрол на съответната територия.

Чл. 28. (1) С решенията си комитетите за държавен и народен контрол от всички степени при условията на чл. 20, т. 1, 2 и 3 от закона могат да дават задължителни указания, да правят обосновани предложения и да спират разпореждания и действия на органи и длъжностни лица от проверяваните обекти.

(2) Задължителни указания се дават за отстраняване на установените при проверките и проучванията нарушения или неизпълнение на нормативните актове, правителствените разпореждания и решения и др. Тези указания могат да се отнасят до отмяна или изменение на незаконосъобразни актове, издадени от проверяваните органи и длъжностни лица, или за извършване на необходимите действия и мероприятия за възстановяване на законността и предотвратяване на нарушенията.

(3) Задължителните указания трябва да бъдат законосъобразни и ясно формулирани, да не ограничават оперативната самостоятелност на проверяваните длъжностни лица и да не възпроизвеждат задължения, които се съдържат в закон или подзаконови нормативни актове. В решението на комитета се определя срок за тяхното изпълнение.

(4) Приема се, че задължителното указание не е изпълнено, когато не е приключило цялостното му изпълнение в определения срок.

(5) Контролните органи правят обосновани предложения, когато установят целесъобразни възможности за подобряване организацията и ефективността в дейността на проверяваните обекти или за действия, включени в оперативната самостоятелност на съответните длъжностни лица.

(6) В предложенията се определя срок за разглеждането им, неспазването на който съставлява основание за налагане на наказание съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от закона.

(7) Органът, до който е отправено предложението, е длъжен да съобщи на контролните органи резултата от обсъждането в определения му срок.

(8) Спирането на разпореждания и действия на органи и длъжностни лица се постановява след приключване на проверката или проучването, а когато характерът на действията или разпорежданията налага спешност, то може да бъде постановено и в хода на проверката или проучването.

(9) Задължителните указания, предложенията и спирането на разпореждания и действия могат да се дават и с решение на председателството на Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет, със заповед или с писмо на председателя или зам.-председателите на Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет, както и със заповед или с писмо на председателите или заместник-председателите на комитетите за държавен и народен контрол, когато са им предоставени тези права съгласно чл. 29 от закона.

(10) Наказанията, паричните начети, предупрежденията и общественото порицание се налагат само с решения на комитетите за държавен и народен контрол, на които са предоставени тези права.

Чл. 29. (1) При определяне размера на наказанията се вземат пред вид всички обстоятелства, при които е извършено нарушението и които имат значение за определяне степента на вината на нарушителя.

(2) Закононарушенията по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 1 от закона обхващат нарушения на законите, указите и решенията на Държавния съвет, постановленията, разпорежданията и решенията на Министерския съвет, правилниците, наредбите, инструкциите и другите актове на министерства и други ведомства, както и на други органи, на които е възложено да упражняват ръководство и контрол върху определени дейности.

(3) За нарушения на държавната дисциплина по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 1 от закона се считат нарушенията на плановата, договорната, технологичната, трудовата, щатната и финансовата дисциплина, злоупотребата със служебно положение, даването на неверни сведения и отчети, безстопанствеността и разточителството, бюрократизмът и др.

Чл. 30. Шестмесечният срок по чл. 22, ал. 2 от закона се включва в рамките на общия петгодишен срок от извършването на нарушението, след изтичането на който не може да се търси отговорност.

Чл. 31. Ръководствата на съответните учреждения или организации издават заповеди на основание решенията на комитетите за държавен и народен контрол, с които са наложени наказания по чл. 20, т. 6, букви "г", "д" и "е" от закона.

Чл. 32. Вредите по чл. 25, ал. 1 от закона обхващат само действително нанесените щети на проверявания обект без евентуално пропуснати ползи.

Чл. 33. (1) Ако комитетът в случаите по чл. 27 от закона отмени или измени сам обжалваното решение, той комплектува преписката с всички необходими материали от проверката, изразява писмено становище по възражението и изпраща материалите на Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет.

(2) Новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 от закона са тези, които не са били известни на комитета за държавен и народен контрол при налагане на наказанието или паричния начет.

(3) Фактическа грешка по смисъла на чл. 27, ал. 3 от закона е налице при несъответствие между изразеното становище в мотивите на решението и приетото в диспозитива, погрешно посочване на виновните лица, размер и пресмятане на суми и др.

(4) Правна грешка по смисъла на чл. 27, ал. 3 от закона е налице при позоваване на отменен нормативен акт или на акт, който не третира този вид дейност, погрешна квалификация на установените факти, като нарушения или недостатъци и др.

Чл. 34. Когато материалите от проверката се изпращат за разглеждане от другарския съд, комитетът за държавен и народен контрол не взема решение за налагане на наказание на лицата, чиито действия ще бъдат разгледани.

Чл. 35. (1) Комитетите за държавен и народен контрол с решение могат да обявяват благодарност, да награждават или да предлагат за награди проверявани от тях колективи или отделни лица, когато са налице условията на чл. 20, т. 4 от закона, като дават гласност на тези решения чрез средствата за масова информация.

(2) Предложенията за държавни и правителствени награди се правят чрез Комитета за държавен и народен контрол при Държавния съвет.

Чл. 36. Възпрепятствуване работата на органите за държавен и народен контрол по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 2 от закона е налице, когато не им се осигури необходимото време или достъп до проверявания обект, подходящо място за работа, необходимите документи и др.