Държавен вестник, брой 100 от 18.XII

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1984 г., бр. 49 от 1990 г.) С този правилник се уреждат условията и редът, при които общинските народни съвети и кметствата подпомагат гражданите с парични или в натура помощи.

Чл. 2. (1) Изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети осъществяват дейността по предходния член за живеещите на тяхната територия лица и семейства, макар и да не са техни жители.

(2) Кметствата провеждат дейността по паричното или в натура подпомагане на гражданите, които живеят на тяхната територия.

(3) В дейността си по предходния член изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети и кметствата внедряват широко общественото начало.

Чл. 3. (Попр. - ДВ, бр. 103 от 1979 г., изм., бр. 51 от 1984 г., бр. 82 от 1985 г., бр. 49 от 1990 г.) (1) Месечни помощи в пари или в натура могат да се отпускат на:

1. инвалиди с определена първа, втора или трета група инвалидност, когато не работят по независещи от тях причини;

2. неработоспособни и самотни стари хора;

3. сираци или полусираци до 18-годишна възраст;

4. деца в неравностойно социално положение до 18-годишна възраст;

5. деца с тежки телесни или душевни недъзи до 16-годишна възраст;

6. нуждаещи се семейства на отбиващи редовната си военна служба;

7. живеещи в страната чужди граждани, когато се намират в материално затруднение;

8. многодетни семейства с три деца, когато се намират в материално затруднение.

(2) За неработоспособни и самотни стари хора се смятат лицата, навършили 60-годишна възраст за мъжете и 55-годишна възраст за жените, които са загубили трудоспособността си както за своята професия, така и за всякакъв вид труд, което се удостоверява с медицинска бележка от здравната служба по местоживеенето им. Месечни помощи на тези лица не се отпускат, ако същите могат да бъдат издържани от роднини по права линия.

(3) На децата, които се подпомагат по реда на този правилник, могат да се отпускат помощи и до навършване на 25-годишна възраст, ако учат.

Чл. 4. (1) В семейството по смисъла на този правилник се включват съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца (рождени, припознати, осиновени, доведени и заварени), невстъпили в брак.

(2) Семейства с работоспособни членове, които без уважителни причини не упражняват общественополезен труд, не се подпомагат.

(3) Доходи са всички приходи на семейството, без месечните добавки за деца и добавката към пенсията на инвалидите, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.

Чл. 5. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 1984 г., бр. 82 от 1985 г.) Месечни помощи в пари или в натура се отпускат в размери според нуждата, като максималният размер на помощта заедно със собствените доходи на подпомаганите лица не трябва да надвишава месечно:

1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1990 г.) за едночленно семейство - 100 лв.;

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1990 г.) за двучленно семейство - 170 лв.;

3. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1990 г.) за тричленно семейство - 240 лв.;

4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1990 г.) за всеки следващ член - по 70 лв.;

5. (нова - ДВ, бр. 82 от 1985 г.) за многодетни семейства с три деца - 400 лв.

(2) При тежко заболяване на член от семейството или по други причини, които утежняват материалното му положение, може да се определя и по-голяма помощ, но най-много до 30 на сто от нормативите, посочени в предходната алинея.

(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1984 г.) На ежемесечно подпомаганите лица и семейства по чл. 3, ал. 1 може да се отпускат и еднократни и периодични помощи при условията е реда на членове 9 - 12, когато са изпаднали в тежко материално положение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 1990 г.) Когато в семействата с ниски доходи се отглеждат лица с увредено здраве, помощите по ал. 1 се увеличават с 30 на сто.

Чл. 6. (1) Нуждаещите се семейства на отбиващите редовната си военна служба лица се подпомагат, когато:

1. съпругата е бременна след шести лунарен месец или е инвалид, което се удостоверява с медицински документ;

2. имат деца до тригодишна възраст;

3. имат деца над тригодишна възраст, които не могат да бъдат настанени в детски заведения по здравословни причини или поради липса на места, или поради липса на такива заведения;

4. съпругата е възпрепятствувана да постъпи на работа по здравословни причини.

(2) Подпомагането по предходната алинея се прави ежемесечно независимо дали семейството живее самостоятелно или в едно домакинство с възходящите родители (майка, баща, свекър, свекърва) при условията на чл. 5.

(3) Подпомагането се извършва и когато отбиващият редовната си военна служба се намира в редовен домашен отпуск или в отпуск по болест.

(4) Когато детето е настанено в дом "Майка и дете" или друго детско заведение на пълна държавна издръжка, помощ за него не се изплаща.

(5) Когато детето е настанено в детско заведение и майката е трудоспособна, органите по социални грижи са длъжни да й окажат съдействие за настаняване на работа, а ако откаже - да спрат помощта.

(6) (Предишна ал. 2 на чл. 7 - ДВ, бр. 51 от 1984 г.) При инвалидност или смърт на войника при и по повод на редовната военна служба помощта се прекратява от деня на започване изплащането на инвалидната или наследствената пенсия.

Чл. 7. (Ал. 1 - заличена, а ал. 2 става ал. 6 на чл. 6 - ДВ, бр. 51 от 1984 г.).

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1984 г., отм., бр. 49 от 1990 г.)

Чл. 9. Еднократни помощи се отпускат на лица и семейства, намиращи се в затруднено положение поради болест, смърт, злополука, закупуване на скъпи лекарства, отоплителни материали и облекло, внезапна загуба на жилище, покъщнина и др., които не са обезщетени чрез застраховка или подпомогнати по Закона за подпомагане при обществени бедствия, независимо че доходите им са над посочените в чл. 5.

Чл. 10. (1) Еднократни помощи се отпускат на граждани, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на народното здраве, които не могат да посрещат разходите за паспортни такси и лични нужди за тях и техните придружители.

(2) Помощи за лечение в чужбина се отпускат по мотивирано предложение на органите по социални грижи и след преценка от страна на изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети.

(3) Помощта по ал. 2 се изплаща лично на гражданите, които са длъжни в седемдневен срок от завръщането си в страната да отчетат изразходваните средства. Когато не е усвоена цялата сума от получената помощ, разликата се връща на общинския (районния) народен съвет.

Чл. 11. Еднократни помощи могат да се отпускат на материално затруднени граждани, които се нуждаят от ортопедични средства и съоръжения, когато не са осигурени за всички осигурителни случаи по Кодекса на труда или Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори (обн., ДВ, бр. 67 от 1967 г., доп., бр. 15 от 1968 г., бр. 59 и 67 от 1973 г., бр. 59 от 1975 г.).

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1984 г.) Периодични помощи могат да се отпускат до шест пъти в годината на материално затруднени граждани за задоволяване на сезонни потребности, облекло, учебни пособия, лекарства и др.

Чл. 13. (1) Помощите се отпускат въз основа на писмена молба-декларация от нуждаещото се лице или по сигнал на други лица и организации до общинския (районния) народен съвет или кметството.

(2) Органът по социални грижи при общинския (районния) народен съвет или кметството в седемдневен срок от постъпването на молбата или сигнала извършва социална анкета, която обхваща преценка за материалните възможности на нуждаещите се, броя на членовете на семейството, трудоспособността им и др., и попълва анкетен лист съгласно приложението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1984 г.) В случаите по чл. 3, ал. 1, т. 6 органите по социални грижи изрично правят преценка за възможността за издръжка от роднини по права линия.

(4) Органите по социални грижи сигнализират на съответната прокуратура за завеждане на дела срещу онези лица, които са в състояние да издържат своите роднини, но не желаят да сторят това доброволно. До влизане в сила решението на съда, ако лицата (семействата) са в тежко материално положение, могат да бъдат подпомагани с еднократни помощи.

Чл. 14. (1) Помощите се отпускат по решение на председателя или упълномощен от него щатен член на изпълнителния комитет при съответния общински (районен) народен съвет по реда на чл. 17 за живеещите в населеното място - седалище на общината, а за кметствата - по решение на кмета, въз основа на преценката от извършената анкета и предложение от органа по социални грижи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1984 г.) Когато еднократните и периодичните помощи са над 200 лв., те се отпускат от изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1984 г.) Кметствата изпращат до съответния общински (районен) народен съвет молбите и изискуемите документи с предложение за подпомагане със сума над 200 лв.

Чл. 16. Месечните помощи се отпускат от месеца на подаването на молбата, а се прекратяват от края на месеца, през който е отпаднало основанието за подпомагане.

Чл. 17. Помощите се изплащат с пощенски записи:

1. еднократните и периодичните - в тридневен срок от решението за отпускането им;

2. месечните - до десето число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

Чл. 18. (1) При установяване или съмнение за неправилно изразходване на помощите, както и за улеснение на подпомаганите органите по социални грижи определят друг начин за изразходване на сумите - прикрепване към ресторант или стол за храна, закупуване на хранителни продукти, облекло, обувки, отоплителни материали и др. Сумите се оправдават с документи за закупените материали (продукти) и с разписка от лицето или от неговия родител или настойник (ако се касае за дете), че закупените неща са получени.

(2) При настъпване на промени в семейното, материалното или здравословното положение на подпомаганите лица или семейства (установени служебно или въз основа на декларация от подпомаганите) органът по социални грижи незабавно взема мерки за променяне размера или вида на помощта, съответно за нейното прекратяване.

Чл. 19. (1) За всяко лице или семейство, което се подпомага с месечни, периодични или еднократни помощи, органите по социални грижи при общинските (районните) народни съвети или кметствата водят досие, което съдържа:

1. молба;

2. медицинско удостоверение или протокол на ТЕЛК;

3. удостоверение от военното поделение (военното окръжие);

4. анкетен лист.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1983 г.) Документите по т. 2 на предходната алинея се представят от лицата, които получават помощта, а удостоверението по т. 3 се изисква служебно от органите по социални грижи.

(3) Към досиетата се прилагат данни от периодичните проверки, писма и нареждания от по-горни инстанции за подпомагането на лицата (семействата) и други сведения във връзка със законосъобразното отпускане на помощта.

Чл. 20. (1) Министерството на народното здраве и окръжните народни съвети чрез органите по социални грижи оказват методична помощ и упражняват контрол за правомерното отпускане на помощите от общинските (районните) народни съвети и кметствата.

(2) Изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети оказват методична помощ по паричното подпомагане на кметствата, намиращи се на територията им.

(3) При установяване на неправилно отпуснати помощи:

1. когато е отпусната неправилно, помощта се отменя и се уведомяват финансовите органи за възстановяване неправилно изплатените суми;

2. когато е отпусната неправомерно вследствие на неверни данни или подправени документи, помощта подлежи на връщане от получателя независимо от отговорността, която той носи по Наказателния кодекс и по други нормативни актове.

Чл. 21. Изпълнителният комитет на общинския (районния) народен съвет осигурява безплатно пътуване с трамваите, тролейбусите и автобусите на следните инвалиди - жители или работещи на територията на съответния съвет, и на техните придружители, ако имат право на придружители:

1. инвалиди от войните и фашизма;

2. военнослужещи, пострадали при изпълнение на служебните си задължения в мирно време;

3. пострадали при въздушни нападения през Втората световна война или във връзка с тях;

4. пострадали в борбата за защита на народната власт след 9 септември 1944 г.;

5. инвалиди по трудова злополука с I и II група инвалидност;

6. инвалиди с I и II група инвалидност, получаващи гражданска инвалидна пенсия;

7. чужди граждани - инвалиди от войните и фашизма, които по политически причини са емигрирали в нашата страна;

8. слепи граждани;

9. участници в Македоно-Одринското опълчение.

Чл. 22. Военноинвалидите и слепите граждани, както и придружителите им, ако имат право на придружители, пътуват по железниците в страната с 30 на сто намаление от редовната тарифа в дните от вторник до петък включително и с 50 на сто намаление през всички дни на седмицата по Черно море и река Дунав с корабите на СО "Воден транспорт".

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1990 г.) Изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети по предписание на здравните органи осигуряват безплатно балнеолечение и калолечение на лицата по чл. 3, ал. 1 без тези по т. 6, 7 и 8, както и на придружителите им, ако имат право на придружители.

(2) Безплатно балнеолечение се осигурява и на следните лица, когато се намират в материално затруднение:

1. участниците в Македоно-Одринското опълчение;

2. (изм. - ДВ, бр. 51 от 1984 г.) родителите и вдовиците на загиналите в борбата против фашизма и капитализма или в Отечествената война.

(3) Пътните пари за балнеолечение са за сметка на лицето, което отива на лечение, освен в случаите, когато то отговаря на условията за подпомагане по този правилник.

(4) Кандидатите за балнеолечение подават молби до общинския (районния) народен съвет, като към тях прилагат карти за курортен подбор.

(5) (Нова - ДВ, бр. 49 от 1990 г.) На инвалидите с определена първа група инвалидност с чужда помощ се заплащат таксите за телефонни услуги, но не повече от 50 лв. на тримесечие.

Чл. 24. Инвалидите от войните и фашизма, както и участниците в Македоно-Одринското опълчение ползуват безплатно хигиенните бани в страната.

Чл. 25. Инвалидите от войните и фашизма и вдовиците с деца на такива инвалиди ползуват безвъзмездно право на строеж за собствени жилища върху държавен регулиран жилищностроителен парцел.

Чл. 26. Изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети при строеж на нови жилища или от наличния жилищен фонд задоволяват с предимство жилищните нужди на инвалидите от войните и фашизма и вдовиците с деца на такива инвалиди, съгласно чл. 10 от Указа за общественото подпомагане (обн., Изв., бр. 77 от 1951 г.; доп., бр. 69 от 1956 г. и бр. 65 от 1957 г.).

Чл. 27. (1) Органите по социални грижи при общинските (районните) народни съвети и кметствата със съдействието на обществените организации осъществяват постоянен или периодичен патронаж над лицата и семействата, които са в тежко семейно или материално положение.

(2) Патронажът по предходната алинея се изразява в поддържане на контакт с тези лица или семейства, като при необходимост се отпуска парична помощ за задоволяване на отделни потребности (осигуряване храна или лекарства при заболяване, снабдяване с топливо, оказване съдействие за настаняване в болнични заведения, при трудоустрояване, при настаняване на деца в детски заведения и др.).

Чл. 28. Органите по социални грижи посредством бюрата за работната сила и ръководителите на предприятията оказват съдействие за настаняване на подходяща работа на лица, които са изтърпели наказание лишаване от свобода. При необходимост те съдействуват и за осигуряване на жилище или за настаняване в общежитие към съответното предприятие.