Държавен вестник, брой 26 от 7.III

Чл. 10. (1) Управлението на персонала обхваща: подбор, професионално обучение, повишаване на квалификацията, преквалификация, мотивиране и професионално развитие.

(2) Отговорност за управлението на персонала носи работодателят съгласно действащото трудово законодателство и тази наредба.

Чл. 11. (1) Подборът на персонала се извършва по критерии, заложени в длъжностните характеристики и утвърдени от работодателя, свързани с извършваната дейност и работното място.

(2) В длъжностната характеристика се включват:

1. изисквания за образователна степен, професионална квалификация и стаж по специалността;

2. определен обем от знания, практически умения и професионални качества;

3. списък на наредби, инструкции и др., спазването на които е задължително;

4. правата, задълженията и отговорностите;

5. нивата на подчинение в управлението - взаимоотношения с висшестоящия и подчинения персонал.

Чл. 12. (1) За работа по енергообзавеждането се допускат лица с професионално образование и квалификация и преминали подготовка за изпълняваната работа/длъжност, а за ръководни длъжности - и със съответния опит.

(2) За определени професии и специалности за работа със съоръжения с повишена опасност освен изискванията по ал. 1 се изисква и свидетелство за придобита правоспособност в съответствие с действащото законодателство.

(3) Лицата, назначавани на оперативна и ремонтна работа, преминават задължителен предварителен и периодични медицински прегледи съгласно нормативните актове за медицински прегледи на работниците.

Чл. 13. Формите за работа с персонала включват:

1. подготовка за нова работа/длъжност с обучение на работното място, включваща етапите:

а) обучение;

б) проверка на знанията;

в) допускане до самостоятелна работа;

2. периодични инструктажи;

3. проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии;

4. допълнителна специална подготовка;

5. обучение за повишаване на квалификацията.

Чл. 14. (1) Подготовката за нова работа/длъжност започва с обучение на работното място на новоназначените лица, преминаващите на нова длъжност или на друго работно място, както и прекъсналите работа по специалността за повече от 6 месеца.

(2) Подготовката се осъществява по програма, утвърдена от работодателя.

(3) Програмата за обучение включва изучаване на:

1. тази наредба и свързаните с нея нормативни актове в необходимия обем за съответната длъжност/професия;

2. длъжностните, експлоатационните инструкции и плановете/инструкциите за ликвидиране на аварии и бедствия;

3. технологичните схеми и процеси;

4. принципите на действие на съоръженията, контролните измервателни средства, средствата за управление и защита;

5. правилата за безопасност и други специални правила, ако се изискват при изпълнение на работата.

(4) За обект в строителство и реконструкция подготовката и повишаването на квалификацията на експлоатационния персонал се извършва преди приемане на обекта.

Чл. 15. (1) Когато за изпълнение на задълженията по заеманата длъжност е необходимо стажуване, то се включва при подготовка за нова работа/длъжност.

(2) Стажуването се провежда под ръководството на опитно обучаващо лице по определена за работното място програма с отчитане нивото на професионалното образование на стажанта, техническите знания, стаж по сходни длъжности, заемана длъжност преди допускане за подготовка по новата длъжност.

(3) Продължителността на стажуването се определя от работодателя, но не по-малко от 2 работни смени.

(4) Допускането до стажуване е с писмена заповед на работодателя или упълномощено от него лице.

(5) През времето на стажуване обучаваният е длъжен да:

1. усвои и придобие необходимите практически познания, навици и техники за изпълнение на задълженията по новата работа/длъжност;

2. изучи схемите, експлоатационните инструкции, противоаварийните инструкции и планове за евакуация и действие при пожари и аварии и други материали, необходими за работата му;

3. отработи професионалните и трудовите навици за работното място.

Чл. 16. (1) Знанията на персонала по тази наредба се проверяват с първоначална - встъпителна проверка, и периодична - поредна и извънредна.

(2) Списъци на длъжностите и професиите или на лицата, за които не се изисква проверка на знанията, се изготвят за всеки обект и се утвърждават от работодателя.

(3) Първоначална проверка на знанията се извършва след проведено обучение на работното място на всички новоназначени на работа, преминаващите на нова длъжност или на друго работно място, както и при прекъсване на работа за повече от 3 години.

(4) Периодичната поредна проверка се провежда не по-рядко от веднъж на:

1. три години за ръководния персонал;

2. две години за изпълнителския персонал.

(5) Извънредна проверка се провежда при:

1. влизане в сила на нови или преработени норми и правила;

2. прекъсване на работа за повече от 6 месеца;

3. въвеждане на нови съоръжения и технологии, изменения на главни схеми, реконструкции и др., които изискват придобиване на допълнителни знания;

4. нарушение на изискванията на правила, водещи до аварии и пожари или инциденти с хора;

5. предписания на инспектиращи и надзорни органи при констатирани нарушения.

(6) Обемът от знания за извънредната проверка и датата за провеждане се определят от работодателя при спазване изискванията на тази наредба и на предписанията по ал. 5, т. 5.

Чл. 17. (1) За проверка на знанията работодателят назначава изпитна комисия, състояща се от председател и най-малко от двама членове.

(2) При малък брой на персонала, когато не е възможно или целесъобразно създаване на собствена комисия за проверка на знанията, работодателят може да организира провеждането на изпитите:

1. от създадени комисии на надзорните и контролни органи на регионално ниво;

2. в специализирани учебни центрове или институти за повишаване на квалификацията.

(3) Проверката на знанията се извършва с устен изпит пред комисия или чрез тест, който може да се провежда и на компютър.

Чл. 18. (1) Проверката на знанията чрез устен изпит се извършва индивидуално по въпросник, утвърден от работодателя, с който лицето е предварително запознато.

(2) Знанията на изпитваното лице се оценяват с две степени - "издържал" и "неиздържал".

(3) Когато изпитваното лице не отговори задоволително на един от поставените въпроси, се поставя обща оценка "неиздържал".

Чл. 19. (1) За изпит с тест за всеки въпрос се обявяват по четири отговора, от които само един е верен.

(2) Изпитът с тест е успешен (издържан), когато най-малко на 75% от въпросите е отбелязан правилният отговор.

Чл. 20. (1) Резултатите от изпита се оформят с протокол, примерна форма на който е дадена в приложение № 1.

(2) Протоколът се съставя в два екземпляра и се регистрира в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение № 2.

(3) Дневникът и един екземпляр от протокола за изпит се съхраняват от длъжностно лице, определено със заповед на работодателя, а другият екземпляр от протокола - в личното досие на изпитания.

Чл. 21. (1) При успешно положен изпит на основание на протокола от изпита се издава удостоверение, примерна форма на което е дадена в приложение № 3.

(2) Удостоверението се получава лично срещу подпис в дневника по приложение № 2.

Чл. 22. (1) Лицето, неиздържало изпита за проверка на знанията, преминава повторна проверка с изпит в срок не по-късно от 1 месец.

(2) При повторно неиздържан изпит комисията вписва в протокола "повторно неиздържан изпит/тест" и председателят на комисията представя писмен доклад на работодателя със становище за пригодността на изпитваното лице за изпълняваната работа или заемана длъжност.

Чл. 23. (1) След успешно положен изпит, когато е необходимо, се провежда дублиране на работното място. Дублиране се провежда и след продължително прекъсване на работа.

(2) Продължителността на дублирането след първоначалната проверка на знанията се определя от изпитната комисия, но не по-малко от 2 работни смени.

(3) След прекъсване на работа минималната продължителност на дублирането е 2 работни смени.

(4) Допускането до дублиране се оформя с писмена заповед на работодателя или на упълномощено длъжностно лице, в която се посочват срокът на дублиране и лицето, отговорно за подготовката на дубльора.

(5) За всички действия на дубльора на работното място еднаква отговорност носят както лицето, отговорно за подготовката му, така и самият дубльор.

(6) Когато по време на дублирането се установи професионална непригодност за дадената работа, работодателят взема решение за прекратяване на подготовката в съответствие с трудовото законодателство.

Чл. 24. Допускането до самостоятелна работа се извършва след положителен резултат от проверка на знанията и когато е необходимо - стажуване и дублиране.

Чл. 25. След продължително прекъсване на работа персоналът се запознава с извършените изменения на:

1. съоръжения, схеми и режими на работа;

2. инструкции и нормативно-технически документи;

3. заповеди, технически разпореждания и други материали за дадената длъжност.

Чл. 26. Освен инструктажите, предвидени по Наредба № 3 от 1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 44 от 1996 г.), се провеждат и целеви инструктажи.

Чл. 27. Целеви инструктажи се провеждат при:

1. изпълнение на еднократни работи, които не са свързани с преките задължения на работещия;

2. ликвидиране на последици от аварии и пожари, стихийни бедствия и катастрофи;

3. съпровождане на външни лица на територията на обекта.

Чл. 28. (1) Проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии се провеждат най-малко един път годишно.

(2) Проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии за целия персонал, обслужващ енергообзавеждането, се провеждат един път на шест месеца.

(3) Работодателят може да определя и други срокове за проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии, но не по-големи от посочените в ал. 1 и 2, в зависимост от състоянието на обектите и подготовката на персонала.

Чл. 29. (1) Проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии се провеждат на работните места, а когато е необходимо - и с използване на съответни технически средства.

(2) Резултатите от проведените тренировки се регистрират в специален дневник.

(3) Лицата, получили незадоволителни оценки при тренировките, повтарят проверката в срокове, определени от работодателя.

Чл. 30. Работодателят осигурява през работно време допълнителна специална подготовка с откъсване на персонала от основните му функции най-малко един път годишно.

Чл. 31. В специалната подготовка могат да се включват:

1. изучаване на внесени изменения в инструкциите, схемите и обслужваното енергообзавеждане;

2. анализи на отклонения от технологичните процеси, пускане и спиране на съоръжения;

3. други теми.

Чл. 32. Работодателят създава условия за обучение на персонала за повишаване на квалификацията и усъвършенстване на знанията и уменията.

Чл. 33. (1) Краткосрочно обучение на персонала се провежда не по-рядко от веднъж годишно.

(2) Периодично продължително обучение на преки ръководители и специалисти се провежда не по-рядко от един път на пет години в специализирани учебни центрове, фирмени центрове, колежи или университети в срокове и по програми, съгласувани с работодателите.

Чл. 34. Оперативното обслужване на енергообзавеждането се извършва от специално подготвен оперативен или оперативно-ремонтен персонал с изпълнение на дежурство на смени.

Чл. 35. За оперативно обслужване се допускат само лица, притежаващи съответната квалификация, преминали обучение и проверка на знанията, а при необходимост - със стажуване и дублиране.

Чл. 36. (1) Оперативното обслужване се осъществява еднолично или групово.

(2) Броят и съставът на оперативния персонал в смяна се определят от работодателя с вътрешна инструкция.

Чл. 37. (1) Дежурството се изпълнява по утвърден график от работодателя.

(2) Промяната в утвърден график за дежурство се извършва само от работодателя.

(3) Промяна/разместване на дежурен персонал по работни места се извършва по ред, определен с вътрешна инструкция.

(4) Забранява се дежурство в продължение на две последователни смени освен в случаите при ликвидиране на аварии и пожари или невъзможност да бъде предадена смяната на следващия дежурен.

Чл. 38. Старшият дежурен или дежурният при еднолично дежурство по време на дежурството отговаря за:

1. осигуряване на нормална, безопасна и безаварийна работа на повереното му енергообзавеждане;

2. правилно и своевременно водене на документацията съгласно инструкциите.

Чл. 39. (1) Дежурният на смяна е длъжен да докладва веднага за изпълнението на дадено му от оперативния ръководител нареждане.

(2) Оперативният ръководител приема дадено от него нареждане за изпълнено само след потвърждение, докладвано от дежурния.

Чл. 40. (1) При възникване на авария или пожар, повреда или нарушение на режима на работа дежурният е длъжен да уведоми незабавно старшия дежурен на смяната и ръководителя на експлоатацията, както и да предприеме необходимите действия за нормализиране на обстановката.

(2) При възникване на опасност от пожар, взрив или злополука, както и на възникнали такива случаи дежурният взема зависещите от него мерки, вкл. изключване на енергообзавеждане, след което незабавно уведомява ръководния персонал.

Чл. 41. (1) Дежурният персонал при ликвидирането на авария или пожар е длъжен самостоятелно да манипулира с органите за управление независимо от присъствието на лице от ръководния персонал, като носи пълна отговорност за действията си.

(2) Ръководният персонал има право да отстрани лице от оперативния персонал при ликвидирането на авария или пожар, да възложи на друго лице от оперативния персонал или сам да поеме ръководството, ако действията на отстраненото лице са опасни или неправилни.

(3) Отговорността за по-нататъшния ход на ликвидиране на аварията или пожара се носи от лицето, наредило отстраняване на дежурния, и от лицето, приело оперативното дежурство по ал. 2.

(4) Замяната на дежурния се оформя в оперативния дневник по реда за предаване и приемане на дежурство в смяна, като се записват фамилията и длъжността на лицето, разпоредило замяната.

Чл. 42. Редът за предаване и приемане на дежурство в смяна се определя от работодателя с вътрешна инструкция.

Чл. 43. Предаващият дежурството в смяната е длъжен да запознае приемащия със състоянието и режима на работа на основните съоръжения, направените изменения в схемите за захранване, управление, защити, контрол и сигнализация, както и за:

1. изведените съоръжения за ремонт и оставените съоръжения в оперативен резерв;

2. съоръженията с отклонение в режима на работа, които трябва да се наблюдават с повишено внимание;

3. възникналите извънредни обстоятелства по време на дежурството.

Чл. 44. Приемащият дежурство в смяна е длъжен да:

1. обходи уредбите и съоръженията преди застъпване на дежурство;

2. се запознае със записите в дневниците, направени от предшестващите дежурни и от ръководния персонал, както и с нарядите/нарежданията, по които се извършват работи;

3. провери и приеме: ключовете от помещенията, ключовете за деблокиране на електромагнитните блокировки, инструкциите, дневниците и ведомостите;

4. запише в оперативния дневник състоянието на съоръженията;

5. съобщи на диспечера/дежурния инженер за встъпване в дежурство и забелязаните нередности при приемане на смяната.

Чл. 45. (1) Предаването и приемането на смяната се оформя в оперативния дневник с подписите на предаващия и приемащия дежурството.

(2) Забранява се предаване на дежурството по време на възникнала авария или пожар, както и по време на извършване на превключвания или операции за въвеждане/извеждане на основни съоръжения.

(3) Новопристигналият дежурен персонал е под разпореждането на лицето, което ръководи ликвидирането на аварията или пожара или извършването на превключванията.

Чл. 46. Забранява се напускане на дежурство в смяна без предаване на дежурството на следващия по график дежурен или на друго лице, определено от старшия дежурен, независимо от това, дали съоръженията се намират в работа или резерв.

Чл. 47. (1) Оперативният персонал е длъжен по време на дежурство в смяната да извършва периодично обходи и огледи на съоръженията по предварително определен маршрут. При обходите се оглеждат състоянието и чистотата на съоръженията, работните места и помещенията, състоянието на сигналните, защитните и противопожарните уреди и съоръжения и др.

(2) Периодичността и обхватът на огледите се определят с вътрешна инструкция, като се вземат под внимание видът и състоянието на съоръженията, условията и средата, при които работят, и други фактори.

(3) За извършените обходи се прави запис в оперативния дневник с отбелязване на часа на започване и завършване на обхода.

Чл. 48. Лицата от ръководния техническия персонал, на които е разрешен едноличен оглед в електрически уредби с напрежение над 1000 V, се определят в списък, одобрен от работодателя.

Чл. 49. (1) Оперативните превключвания се извършват само от оперативния персонал, който непосредствено обслужва съответното енергообзавеждане.

(2) Лицата от оперативно-ремонтния персонал, които имат право да извършват оперативни превключвания, се определят със списък, утвърден от работодателя.

Чл. 50. Разрешения и нареждания за оперативни превключвания по електрическите уредби, свързани с външното електрозахранване, дават диспечерите, към които се намира оперативното управление на преносната, съответно електроразпределителната мрежа, и старшият оперативен персонал на обекта.

Чл. 51. (1) В нарежданията, които се дават на лицата за извършване на оперативни превключвания, се посочва последователността на операциите.

(2) Нареждането се смята за изпълнено само след получаване на потвърждение от лицето, на което е било дадено.

Чл. 52. При авария или пожар и липса на телекомуникационна връзка със съответната диспечерска служба оперативният персонал предприема действия и извършва оперативни превключвания в съответствие с вътрешната инструкция за ликвидиране на авариите и пожарите на обекта.

Чл. 53. (1) Оперативни превключвания в електрическа уредба се изпълняват от две лица при наличие на двама и повече дежурни на смяна. Контролиращ при превключването е старшият по длъжност, но отговорност по превключването носят и двете лица.

(2) Разрешава се при еднолично дежурство в електрически уредби с напрежение над 1000 V, които имат блокировка на разединителите срещу неправилни манипулации, в комплектни разпределителни устройства (КРУ) и в комплектни трансформаторни подстанции (КТП), а също и в електрически уредби до 1000 V оперативните превключвания да се извършват еднолично от оперативния персонал.

Чл. 54. При аварийно отпадане на напрежението в електрическа уредба, свързана към електроенергийната система, оперативният дежурен персонал има готовност да получи напрежение на уредбата без предупреждение от диспечера.

Чл. 55. (1) Оперативни превключвания в електрически уредби с напрежение над 1000 V се извършват:

1. без бланка за превключване - при наличие на блокиращи устройства, които изключват неправилни операции с разединители и заземяващи устройства в процеса на тяхното превключване, както и при превключвания без особена сложност - превключвания по един извод или присъединение;

2. с бланка за превключване - при отсъствие или неизправност на блокиращите устройства, а също така при сложни превключвания; с бланка за превключване се прехвърлят и повече от едно присъединение от една към друга шинна система независимо от наличието или състоянието на блокиращите устройства.

(2) Разрешава се сложни често повтарящи се оперативни превключвания да се извършват по предварително изготвена по образец бланка за превключване.

(3) Списъкът на извършваните по бланки сложни оперативни превключвания и редът за тяхното изпълнение се утвърждават от работодателя или упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 56. Оперативните превключвания в електрическите уредби се изпълняват, както следва:

1. лицето, получило нареждане за превключване, е длъжно да го повтори на нареждащия, да го запише в оперативния дневник, да отбележи фамилията на нареждащия и да уточни по оперативната схема/мнемосхема последователността на операциите, вкл. и тези по веригите на релейната защита и автоматика; при необходимост се съставя бланка за превключване или се използва типово попълнена бланка, като се запише номерът й в оперативния дневник;

2. когато превключванията се изпълняват от две лица, лицето, получило нареждането, е длъжно да обясни по оперативната схема на второто лице, участващо в превключванията, предстоящите действия;

3. при възникване на съмнения в правилността на извършваните операции превключванията се прекратяват и повторно се проверява изискваната последователност по оперативната схема;

4. когато не е ползвана бланка за превключване, извършените превключвания се описват в оперативния дневник;

5. след изпълнение на превключванията с бланка/без бланка се докладва на висшестоящия оперативен персонал за изпълнението им.

Чл. 57. (1) Бланката за оперативно превключване се попълва от лицето, получило нареждането, подписва се от лицето, изпълняващо операциите, и от контролиращото изпълнението лице, след което се занася на мястото на превключване.

(2) Операциите в бланката се записват по реда на тяхното изпълнение.

(3) В бланката освен операциите по първичната схема, в т.ч. със стационарните и преносимите заземители, се записват и операциите по веригите на релейната защита и автоматика, вкл. сваляне и поставяне на предпазители.

Чл. 58. (1) В електрическите уредби на лицето, изпълняващо оперативните превключвания, по едно превключване се предава само едно задание за провеждане на операциите.

(2) При превключвания по бланка за превключване за всяко задание се попълва отделна бланка.

Чл. 59. (1) Не се разрешава на оперативния персонал самоволно да извежда от работа блокиращи устройства.

(2) Деблокиране се разрешава само след проверка на място за изключеното положение на прекъсвача, изясняване на причините за отказ на блокировката и с разрешение на ръководния персонал.

Чл. 60. Когато задвижването на прекъсвача не е защитено от стена или метален кожух, повторното включване на изключил от защита прекъсвач без проверка на присъединеното съоръжение се извършва само дистанционно.

Чл. 61. Повторното включване на въздушна електропроводна линия след изключване от защита или неуспешно АПВ се извършва без допълнителна проверка само дистанционно, еднократно, ако включването не е забранено от вътрешна инструкция.

Чл. 127. Изискванията в този раздел се отнасят за техническата експлоатация на разпределителни електрически уредби за напрежение над 1000 V (РУВН).

Чл. 128. Всички съоръжения на РУВН работят сигурно както в условията на всички възможни работни режими, така и при къси съединения и пренапрежения в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии по чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ.

Чл. 129. (1) Прозорците на РУВН са винаги затворени. Отворите в преградните стенички между апаратите и съоръженията, съдържащи масло, са запушени. Всички отвори за преминаване на кабели са уплътнени.

(2) Всички отвори по външните стени на помещенията са обезопасени с предпазни мрежи за отстраняване на възможността за влизане на животни и птици.

Чл. 130. Разстоянието от дървета с височина над 4 m до открита РУВН е такова, че е изключена възможността за повреда на съоръженията при падане на тези дървета.

Чл. 131. Пътищата за придвижване на превозни средства до РУВН на подстанциите се поддържат в добро състояние през всяко време на годината.

Чл. 132. (1) Кабелните канали на откритите и закритите РУВН са покрити с негорими плочи, местата, където се допуска преминаване на превозни средства над кабелни канали, се отбелязват със съответни знаци.

(2) Кабелните тунели и канали на РУВН се поддържат чисти, а дренажите им осигуряват отвеждане на водите.

Чл. 133. Температурата на въздуха в помещенията на закритите РУВН не е по-висока от + 40°С и не превишава температурата на външния въздух с повече от 15°С.

Чл. 134. Отопление трябва да се предвижда само за РУВН с постоянно дежурство, и то само в тези помещения, в които постоянно се намират дежурните.

Чл. 135. Дренажите и каналите за отвеждане на масло под маслонапълнените апарати и съоръжения се поддържат в добро техническо състояние.

Чл. 136. Всички показващи и сигнални елементи, които характеризират състоянието на съоръженията, са разположени откъм страната на проходите и са достъпни за наблюдения без изключване на напрежението. Маслото не трябва да прелива от маслонапълнените апарати при промяна на температурата.

Чл. 137. (1) Когато температурата в закритите и откритите РУВН може да стане по-ниска от минус 25°С, маслените прекъсвачи, техните задвижващи устройства, клапаните на въздушните прекъсвачи и техните командни шкафове трябва да имат отопление.

(2) Температурата, при която се включва отоплението, се определя с вътрешна инструкция.

Чл. 138. Всички шарнирни съединения и лагери на прекъсвачите се мажат със студоустойчиви смазки, а успокоителите на въздушните прекъсвачи се запълват с масло, чиято температура на замръзване е с 10°С по-ниска от минималната зимна температура на дадената местност.

Чл. 139. Компресорните инсталации за сгъстен въздух, обслужващи въздухоструйните прекъсвачи, прекъсвачите и разединителите с пневматично задвижване, трябва да могат да попълват двучасовия разход на въздух за вентилация на апаратите и пропуските в системата за около 30 минути.

Чл. 140. При спрени компресори обемът на въздушните резервоари с компресорно налягане трябва да осигурява покриването на сумарния разход на въздух за едновременно изключване на най-големия брой прекъсвачи при режима на работа на уредбата и като се вземе предвид действието на защитите и на устройствата за автоматично повторно включване.

Чл. 141. Пропускателната способност на редукционните клапани осигурява възстановяване на запаса от въздух в резервоарите на всички прекъсвачи, които могат да работят едновременно при възприетите режим на работа и електрическа схема на уредбата за период 3 - 5 минути.

Чл. 142. Налягането на въздуха в резервоарите на прекъсвачите е не по-ниско от предвиденото от производителя. Състоянието на компресорната инсталация, на въздухопроводите на разпределителната мрежа и на прекъсвачите е такова, че неработната пауза на компресорите е не по-малка от 30 min.

Чл. 143. Относителната влажност на нагнетявания въздух, който се подава към въздушните прекъсвачи или към други апарати на разпределителната уредба, е не по-голяма от 50%.

Чл. 144. (1) Сушенето на сгъстения въздух може да се осъществи както по термодинамичен начин чрез повишаване на компресорното налягане на въздуха над работното не по-малко от два пъти, така и с помощта на влагопоглъщатели или и по двата начина едновременно.

(2) Ако отношението на налягането на нагнетения въздух от компресора към работното налягане е по-малко от 2, към частта на инсталацията с компресорното налягане се монтират постоянно действащи влагопоглъщатели.

(3) Местата за събиране и изпускане на кондензираната влага се затоплят. Нагревателите на отоплението се включват при необходимост по време на изпускане на влагата - при ниски температури на външния въздух.

Чл. 145. Вътрешните кухини на изолаторите на въздухоструйните прекъсвачи се продухват непрекъснато, когато това е предвидено в конструкцията. Продухването и разходът на необходимия за това въздух се контролират.

Чл. 146. (1) Към въздухоструйните прекъсвачи и към другите апарати се подава чист и без механични примеси сгъстен въздух.

(2) Въздухът се пречиства с филтри, монтирани пред компресорите, прекъсвачите или апаратите.

(3) Участъците от въздухопроводите между разпределителния шкаф и резервоарите на прекъсвачите или апаратите са изпълняват от медни или други корозионоустойчиви тръби.

(4) Допуска се въздухопроводите към задвижванията на разединителите да се изпълняват и от безшевни стоманени тръби.

Чл. 147. (1) Компресорната инсталация е с постояннодействащо автоматично управление, осигуряващо непрекъснато поддържане на нормално налягане на въздуха (компресорно и работно) и защита от ненормални условия на работа.

(2) Компресорите имат регулирани предпазни клапани за всяка степен на налягане.

Чл. 148. (1) При спадане на налягането на въздуха под допустимата граница блокировките на веригите за управление на въздухоструйните прекъсвачи трябва да възпрепятстват включването или изключването на прекъсвача и изпълнението на автоматично повторно включване, както и да осигуряват довеждането докрай на започнатата операция или цикъл "неуспешно автоматично повторно включване".

(2) Не се допуска експлоатация на прекъсвачите без блокировки.

Чл. 149. (1) Фазите на сборните и съединителните шини се означават и оцветяват в различни цветове.

(2) При променлив ток шините се оцветяват, както следва:

1. фаза L1 (фаза А) - жълта; фаза L2 (фаза В) - зелена; фаза L3 (фаза С) - червена;

2. неутралната шина (шина N) при мрежа с изолиран звезден център - светлосиня, а при заземен звезден център - редуващи се жълто-зелени ивици.

(3) Резервната шина при променлив ток се оцветява с цвета на резервираната фаза.

(4) При еднофазен променлив ток фазовият проводник се оцветява в жълт цвят, а неутралният - в черен цвят.

(5) Шината на фазата при еднофазен ток се оцветява в съответния цвят на фазата от трифазния ток.

(6) При постоянен ток шината на положителния полюс (+) се оцветява в червен цвят, на отрицателния (-) - в син цвят, а шината на неутралата - в светлосин цвят.

Чл. 150. (1) На вратите и на вътрешните стени на килиите в помещенията на закритите разпределителни уредби, върху съоръженията в откритите разпределителни уредби, на лицевите части на трансформаторните постове, на възловите станции и на комплексните разпределителни уредби има надписи, които показват предназначението на присъединяването - извода или условното му диспечерско наименование.

(2) На вратите на разпределителните уредби са окачени предупредителни табели.

Чл. 151. (1) На прекъсвача и на задвижващия го механизъм има показател за положенията им - "включено" ("В") и "изключено" ("И").

(2) На задвижването на разединителите, на заземяващите ножове на късосъединителите и на други подобни съоръжения са поставени надписи или показатели за положенията им - "В" и "И".

Чл. 152. За предотвратяване на грешни манипулации:

1. всички разединители имат блокировки със съответните прекъсвачи в РУВН, а заземяващите ножове имат блокировки със своите разединители;

2. подвижните (монтираните върху колички) части на комплектното разпределително устройство имат блокировка с прекъсвачите, а отворите към тоководещите части на комплектното разпределително устройство - блокировки с автоматично затварящи се капаци;

3. достъпните за външни лица задвижвания на разединителите се заключват с катинар;

4. ръкохватките на задвижващите устройства на заземителните ножове имат различно оцветяване от оцветяването на ръкохватките на другите заземяващи устройства;

5. вратите на шкафовете за напрежение над 1000 V на комплектните трансформаторни постове са съоръжени с блокировки на разединители за високо напрежение.

Чл. 153. Във всяка РУВН се осигуряват:

1. необходимият брой преносими заземления;

2. защитни средства и средства за оказване на първа долекарска помощ съгласно изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа;

3. противопожарни средства съобразно вътрешните инструкции, съгласувани с органите по пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 154. Персоналът, обслужващ трансформаторните постове и подстанциите без постоянен дежурен персонал, може да използва преносими заземления и защитни средства, представляващи съставна част на комплекта инструменти на ремонтно-аварийните групи или на ремонтния персонал.

Чл. 155. След основен ремонт на съоръженията в разпределителните уредби преди включването им под напрежение се извършват прегледите и изпитванията съгласно приложение № 5.

Чл. 156. Огледите на РУВН без изключване на напрежението се извършват със следната периодичност:

1. обектите с постоянно дежурство - един път на денонощието, а на тъмно - за откриване на разряди, корониране и други явления, в срок, определен от вътрешни инструкции, най-малко един път в месеца;

2. обектите без постоянно дежурство - най-малко един път на месец; трансформаторните постове и разпределителните пунктове (възловите станции) - най-малко един път на 3 месеца.

Чл. 157. (1) След изключване на късо съединение се извършва извънреден оглед, а извънредните огледи на обектите без постоянно дежурство се извършват в срок, определен от вътрешни инструкции, в зависимост от мощностите на късо съединение и от състоянието на съоръженията.

(2) При влошени местни експлоатационни и климатични условия - силно запрашаване, гъста мъгла, мокър сняг, заледяване и др., откритите РУВН се преглеждат допълнително.

Чл. 158. Всички забелязани при прегледите на РУВН неизправности се записват в дневника за дефектите и неизправностите. Забелязаните неизправности се отстраняват в най-кратък срок.

Чл. 159. При огледите в РУВН се обръща особено внимание на:

1. състоянието на помещението, изправността на вратите и прозорците, отсъствието на теч през покрива и етажите и изправността на бравите;

2. изправността на отоплението и вентилацията;

3. изправността на осветлението и заземителната мрежа;

4. наличността на лични предпазни средства;

5. нивото и температурата на маслата в апаратите и липсата на теч на масло;

6. състоянието на контактите;

7. състоянието на включвателите за ниско напрежение;

8. състоянието на пломбите на електромерите и състоянието на електромерите;

9. състоянието на изолацията (замърсяване, наличие на пукнатини и следи от повърхностни пробиви);

10. работата на сигнализацията и др.

Чл. 160. (1) В зависимост от местните условия за всяка РУВН се определят срокове за почистването й от прах.

(2) Помещенията на РУВН на съоръженията се почистват при спазване на изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа.

Чл. 161. Изправността на резервните съоръжения в РУВН - трансформатори, прекъсвачи, шини и други елементи, се проверява с включването им под напрежение в срокове, определени от вътрешни инструкции.

Чл. 162. Текущ ремонт на съоръженията в РУВН се извършва при необходимост.

Чл. 163. От всички резервоари за въздух и от водо- и маслоотделителите периодично се изпускат водата и маслото. Водата от резервоарите за въздух се изпуска най-малко един път на 3 денонощия, при постоянно дежурство или по график, одобрен от енергетика.

Чл. 164. Продухването на магистралните въздухопроводи на разпределителните уредби и смяната на пълнителите на филтрите се извършват най-малко един път в годината. Пълнителите на въздухоизсушителите се сменят при необходимост.

Чл. 165. Основен ремонт на съоръженията и апаратите в РУВН, включващ и вътрешен преглед, се извършва:

1. на маслените прекъсвачи и задвижващите ги механизми - най-малко един път на 3 години;

2. на въздухоструйните прекъсвачи и задвижващите ги механизми - най-малко един път на 2 - 3 години;

3. на разединителите, заземителните ножове, късосъединителите и задвижващите ги механизми - най-малко един път на 3 години; ремонтът на разединителите, изискващ изключване на напрежението или превключване на съоръженията от една шинна система на друга, се извършва само при откриване на дефекти по разединителите или при необходимост от почистване на изолаторите им;

4. на всички останали апарати в РУВН - токови трансформатори, напреженови трансформатори и др., в зависимост от резултатите от профилактичните изпитвания и прегледи.

Чл. 166. (1) Периодичността на извършване на извънредни основни ремонти на прекъсвачите се определя в зависимост от броя на изключените къси съединения, конструкцията на прекъсвачите, състоянието на маслото, експлоатационния опит, мощността на късо съединение в мястото, където е монтиран прекъсвачът, от стойността на контактните съпротивления и т. н.

(2) Извънредните основни ремонти на отговорните прекъсвачи се определят от енергетика.

Чл. 167. Когато ремонтните работи в откритите РУВН се извършват с помощта на автокранове, телескопични платформи и други приспособления, предварително се определят разстоянията и границите, до които могат да се придвижват товарите и механизмите.

Чл. 168. Плановопрофилактичните изпитвания на съоръженията и апаратите в РУВН се извършват, както следва:

1. на прекъсвачите, разединителите, заземителните ножове и задвижващите ги механизми - по време на основните им ремонти; измерването на tgd на маслонапълнените съоръжения и апарати - най-малко един път на 6 години;

2. на сухите реактори, силовите кондензатори и на маслонапълнените измервателни трансформатори - най-малко един път на 3 години;

3. на пръчковидните изолатори - най-малко 1 път в годината;

4. на останалите апарати, на подпорните и верижните изолатори - най-малко един път на 3 години;

5. на местата на снаждане на шините и на присъединенията към апаратурата, при липса на термоиндикатори - най-малко един път на 3 години.

Чл. 169. Изискванията в този раздел се отнасят за техническата експлоатация на разпределителни уредби с напрежение до 1000 V вкл. (РУНН), монтирани както в закрити помещения, така и на открито и изпълнявани във вид на командни пултове, разпределителни командни и релейни табла, уреди в килии и шкафове.

Чл. 170. Апаратите, уредите, проводниците, шините и техните конструкции се поддържат така, че да работят сигурно в нормални условия и в условията на къси съединения.

Чл. 171. Стените и таваните на всички помещения на РУНН се боядисват в бяло или в светли тонове, а дървените врати и прозорците се защитават от загниване.

Чл. 172. (1) Всички проводници, шини, кабели, контролни клеми и предпазители са маркирани еднотипно.

(2) Освен маркировката предпазителите имат означение и на номиналния ток на стопяемата вложка.

Чл. 173. (1) Таблата се маркират с четливи надписи, които показват машините и монтираните апарати.

(2) Надписите се поставят на лицевата страна, а при двустранно обслужване - и на задната страна на уредбите.

(3) На задвижващото устройство на комутационните апарати ясно се означават положенията "включено" и "изключено".

Чл. 174. (1) Електрическото съпротивление на изолацията на разпределителните уредби до 1000 V се измерва периодично.

(2) Изолацията на разпределителните уредби се изпитва едновременно с изпитванията на електрическите силови и осветителни инсталации, присъединени към разпределителните уредби.

(3) Съпротивлението на изолацията на всяка секция от разпределителната уредба е не по-малко от 0,5 МW.

Чл. 175. (1) Електрическата якост на изолацията на включвателите, вторичните вериги на апаратите, силовите и осветителните инсталации се изпитват с напрежение 1000 V с промишлена честота в продължение на една минута.

(2) Допуска се вместо изпитването на електрическата якост да се измерва съпротивлението с мегаомметър за напрежение 2500 V.

Чл. 176. В случаите, когато изолационното съпротивление на проводниците на силовите и осветителните инсталации е по-ниско от допустимото, незабавно се вземат мерки за възстановяване на съпротивлението на изолацията до нормалното чрез частично или цялостно подменяне на проводниците.

Чл. 177. Измерването на изолационното съпротивление на разпределителните уредби и елементите им, както и изпитването им с напрежение с промишлена честота се извършват по време на основните ремонти.

Чл. 178. Основен ремонт на електрическите съоръжения на РУНН се извършва с периодичност, определена от енергетика, най-малко един път на 3 години.

Чл. 179. Текущ ремонт на РУНН се извършва в периодите между основните ремонти с периодичност, определена от енергетика, в зависимост от местните условия, най-малко един път в годината.

Чл. 180. Огледите и почистванията от прах и замърсяване на разпределителните уредби, таблата, събирателните шини и др. се извършват в срокове, определени съобразно местните условия, най-малко един път на 3 месеца.

Чл. 181. (1) Изискванията в този раздел се отнасят за техническата експлоатация на въздушни електропроводни линии (ВЛ) с напрежение до 220 kV вкл., които се обслужват от персонала на съответното предприятие/организация.

(2) Предписанията в този раздел не се отнасят за контактни мрежи и за други специални електропроводи и съоръжения, експлоатацията на които се определя от специфични правила.

Чл. 182. (1) Въздушната електропроводна линия се приема и въвежда в експлоатация по ред, установен в съответните нормативни актове.

(2) За ВЛ се съставя досие, което съдържа най-малко:

1. проект за електрически и механични изчисления и чертежи за всички съоръжения, а за ВЛ с напрежение 220 kV - и изчисления за влиянието върху съобщителните мрежи с проект за защитата им (ако се налага), съгласувани със заинтересуваните ведомства и организации;

2. изпълнителен чертеж на трасето;

3. трифазна схема с нанесени цветове на фазите, транспозициите на проводниците и номерата им и местата на съединяване на проводниците и въжетата на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо;

4. монтажни таблици или криви за регулиране на проводниците и въжетата - за въздушни линии с напрежение 110 kV и по-високо;

5. протокол за предавателно-приемателни изпитвания по норми и в обем, предвидени в Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии;

6. актове за скрити работи на фундаментите и заземяващите устройства;

7. актове за кръстосвания и пресичания, изготвени съвместно с представители на заинтересуваните организации;

8. екзекутивен проект с чертежи за фактическото изпълнение;

9. паспорт на ВЛ;

10. инвентарен опис на линията, помощните съоръжения и наличния авариен резерв от материали;

11. документи за собственост или учредено право на строеж на необходимите земни площи за стъпките на стълбовете по трасето на линията, съгласувани със съответните органи;

12. удостоверение или договор за удостоверяване на сервитутните права съгласно разпоредбите на Наредбата за сервитутите на енергийните обекти по чл. 64, ал. 9 ЗЕ.

Чл. 183. При въвеждане на ВЛ в експлоатация или при включване след основен ремонт или реконструкция се извършват сфазировка и изпитвания в обем, предвидени в Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ.

Чл. 184. (1) В ненаселените места по дължината на ВЛ се определят предпазни зони във вид на ивица, чиито граници са прави, успоредни на оста на линията и отстоят от крайните проводници на следните разстояния:

1. за ВЛ с напрежение до 1 kV вкл. - 2 m;

2. за ВЛ с напрежение от 1 kV до 20 kV вкл. - 10 m;

3. за ВЛ с напрежение до 35 kV вкл. - 15 m;

4. за ВЛ с напрежение до 110 kV вкл. - 20 m;

5. за ВЛ с напрежение до 220 kV вкл. - 25 m.

(2) В предпазните зони по ал. 1 се забранява:

1. да се извършват строителни и изкопни работи;

2. да се складират материали;

3. да се поставят временни съоръжения;

4. да спират (гарират) машини и механизми;

5. да се извършват селскостопански работи с високогабаратни машини (с височина над 4 m) без съгласуване с организацията, която експлоатира ВЛ.

(3) Работодателите на предприятията, които експлоатират ВЛ, вземат мерки и не допускат без тяхно съгласие да се работи в предпазната зона и да се извършват дейностите по ал. 2.

Чл. 185. (1) Не е задължително да се изсича просека под ВЛ, която преминава над овощни градини и паркове, когато височината на дърветата не надвишава 4 m.

(2) Разстоянието от най-ниския проводник на ВЛ до короните на дърветата е не по-малко от:

1. за ВЛ с напрежение от 1 kV до 20 kV - 2 m;

2. за ВЛ с напрежение от 35 kV до 110 kV - 3 m;

3. за ВЛ с напрежение 220 kV вкл. - 4 m.

Чл. 186. Работодателите на предприятията/организациите, които експлоатират ВЛ, периодично уведомяват и инструктират (преди започване на полската работа) съответните общински органи, земеделските стопанства, предприятията и организациите, през чиито територии преминават ВЛ, да спазват строго изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа по отношение на предпазната зона на ВЛ.

Чл. 187. В населени места, вилни и други зони, приравнени към тях, хоризонталните разстояния от крайните проводници на ВЛ при най-голямото им отклонение до най-близките части на сгради и съоръжения са не по-малки от:

1. за ВЛ с напрежение от 1 kV до 20 kV вкл. - 2 m;

2. за ВЛ с напрежение от 35 kV до 110 kV вкл. - 4 m;

3. за ВЛ с напрежение 220 kV вкл. - 6 m.

Чл. 188. (1) Трасетата на ВЛ периодично се почистват, а израсналите дървета - се кастрят.

(2) Работодателите на предприятията/организациите, които експлоатират ВЛ, осигуряват поддържане на широчината на просеките им съобразно изискванията на наредбата, като осигуряват своевременно изсичане на отделните дървета, застрашаващи с падането си проводниците на ВЛ, и след това уведомяват организацията, чиято собственост е насаждението.

(3) Дърветата се изсичат и кастрят при изключена от напрежение ВЛ.

Чл. 189. Движението на машини и механизми - строителни, селскостопански и пр., превозването на съоръжения, конструкции и други товари под ВЛ се допускат само в случаите, когато височината на машините, механизмите и товарите е не по-голяма от:

1. при придвижване по шосе - 5 m;

2. при придвижване по черен път и извън пътя - 3,5 m.

Чл. 190. (1) Разстоянието от най-ниския проводник на ВЛ при най-голям провес до повърхността на земята в населени места е не по-малко от:

1. за ВЛ с напрежение до 1 kV вкл. - 6 m;

2. за ВЛ с напрежение над 1 kV до 110 kV вкл. - 7 m;

3. за ВЛ с напрежение 220 kV вкл. - 8 m.

(2) Разстоянието от най-ниския проводник на ВЛ при най-голям провес до повърхността на земята в ненаселени места е не по-малко от:

1. за ВЛ с напрежение до 110 kV вкл. - 6 m;

2. за ВЛ с напрежение до 220 kV вкл. - 7 m.

Чл. 191. На стълбовете на ВЛ се поставят и поддържат в изправност следните знаци:

1. номер на стълба и годината на строежа - на всички стълбове;

2. номер на ВЛ или условното й наименование - на всички стълбове;

3. означения на местата на транспозициите - за ВЛ с напрежение 35 kV и по-високо;

4. на всеки стълб - предупредителни надписи или табелки "Не се качвай! Високо напрежение! Опасно за живота!" на височина от 2,5 до 3 m от земята.

Чл. 192. Металните стълбове и металните части на стоманобетонните и дървените стълбове се покриват периодично с боя, устойчива на атмосферните влияния, а основите на поясите - с лак или битум.

Чл. 193. В процеса на експлоатацията се извършват огледи, профилактични изпитвания и проверки на ВЛ от специално подготвен за целта персонал съгласно приложение № 6.

Чл. 194. Периодичните огледи и обходи на ВЛ се извършват в срокове, определени с вътрешна инструкция, но най-малко веднъж годишно.

Чл. 195. (1) При огледите на ВЛ се регистрират:

1. скъсванията и стопяванията на отделни жила на проводниците и мълниезащитните въжета;

2. обгарянията, пукнатините и счупванията на изолатори;

3. повредите по стълбовете - наклоняване, обгаряне, цялост на бандажите и заземителните проводници;

4. искренето и разрегулирането на проводниците;

5. повредите по тръбните и искровите отводи и комутационната апаратура по ВЛ;

6. наличността и състоянието на предупредителните надписи и табели по стълбовете;

7. липсата на болтове и гайки, целостта на отделните елементи на стълбовете, скъсването на заваръчни шевове и нитови съединения на металните стълбове;

8. състоянието на стоманобетонните стълбове и приставки;

9. състоянието на просеката;

10. извършването без съгласуване на каквито и да било строителни и други работи в охраняваната зона.

(2) При откриване на дефекти с авариен характер се вземат срочни мерки за тяхното отстраняване.

Чл. 196. Върхов оглед на ВЛ с напрежение над 1000 V се извършва най-малко един път на година.

Чл. 197. Откритите през време на огледите дефекти се записват в дневника за обходи. Дефектите, които трябва да бъдат отстранени, се нанасят във ведомост за дефектите, като се посочва срокът за тяхното отстраняване. Профилактичните изпитвания се провеждат най-малко един път на година.

Чл. 198. (1) Извънредните огледи, включително нощните, се извършват след всяко автоматично изключване на ВЛ през време на заледяване, мъгла, разливане на реки, след силен вятър, в участъци със силно замърсена околна среда и пр.

(2) Необходимостта от извънредни огледи се определя от енергетика.

Чл. 199. Разрешава се да се извършват без изключване на ВЛ следните проверки и изпитвания при плановопрофилактични огледи:

1. определяне степента на загниване на частите на дървени стълбове;

2. проверка на степента на корозия и на състоянието на антикорозионното покритие на метални стълбове и метални конструкции на стоманобетонни и дървени стълбове;

3. проверка на степента на корозия на метални стълбове с разкриване на основата;

4. проверка за наличието и определяне на широчината на пукнатините в стоманобетонни стълбове и стоманобетонни приставки при спазване изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа;

5. проверка на състоянието на изолаторите на ВЛ чрез оглед;

6. измерване на съпротивлението или температурата с термовизионна камера на пресовите и болтовите съединения на проводниците на ВЛ, захранващи потребители от първа категория;

7. измерване на преходното съпротивление на заземителите на стълбовете и на мълниезащитните въжета;

8. визуална оценка на разстоянието от проводниците на ВЛ до стълбовете, мълниезащитните въжета, повърхността на земята и различните обекти в местата на приближения и пресичанията;

9. проверка и затягане на болтовите съединения на стоманорешетъчни стълбове в основата и затягане на болтовете на приставките.

Чл. 200. В участъци, подложени на силно замърсяване, изолаторите се почистват по график, одобрен от енергетика.

Чл. 201. (1) Основният ремонт на ВЛ се извършва в срок, определен от енергетика в зависимост от състоянието на ВЛ, въз основа на върховите огледи, профилактичните изпитвания и прегледите.

(2) Забранява се при основен ремонт извършване на промени в конструкцията на ВЛ и в закрепването на стълбовете без разрешение на енергетика и проектант-конструктора.

Чл. 202. (1) Местата на свързванията (съединенията) на проводниците имат механична якост не по-малка от 90 на сто от якостта на здрав проводник. Употребата на болтови клеми се допуска само във връзките, където се налага тяхното разкъсване.

(2) Проводниците от различни метали се съединяват близо до стълбовете на ВЛ, като се използват биметални клеми.

Чл. 203. (1) Не се разрешава съединяване на проводници в междустълбия, където се осъществява пресичане с други обекти.

(2) По изключение се допуска най-много по едно съединение на проводник или мълниезащитно въже в междустълбия на ВЛ с напрежение 220 kV и сечение не по-малко от 240 mm2 при пресичането им с други ВЛ и съобщителни линии.

(3) Две съединения на проводниците в едно междустълбие се допускат само в случаите, когато по време на експлоатацията при проверките и прегледите са установени дефекти, които са наложили срязване на проводниците и последващото им съединяване.

Чл. 204. Съединителите, чието преходно съпротивление е повече от два пъти по-голямо от съпротивлението на съединявания проводник със същата дължина (с дължината на съединителя), се преработват.

Чл. 205. (1) Когато са скъсани няколко жички, чието общо сечение е до 17% от сечението на проводника или мълниезащитното въже, мястото на скъсването се бандажира или се поставя ремонтна муфа.

(2) Когато на стоманено-алуминиеви проводници са скъсани жички с общо сечение до 34% от сечението на алуминиевата част на проводника, се поставя ремонтна муфа.

(3) При по-голямо сечение на скъсаните жички по ал. 1 и 2 проводникът или мълниезащитното въже се срязват и съединяват с помощта на съединители - кербов, пресов, спирален.

Чл. 206. В уредби с малки токове на земно съединение се допуска режим на работа на ВЛ с една заземена фаза до отстраняване на възникнало земно съединение. При това незабавно се вземат мерки за откриване и отстраняване на земното съединение.

Чл. 207. В мрежи с генераторно напрежение еднофазното земно съединение се отстранява за не повече от два часа.

Чл. 208. При ремонт на ВЛ се изпълняват организационните и техническите мерки, които осигуряват безопасност при работа съгласно нормативните актове.

Чл. 209. Изискванията на този раздел се отнасят за техническа експлоатация на ВЛ с напрежение до 1000 V включително, които са собственост на предприятия/организации.

Чл. 210. (1) Разстоянието от най-ниско разположените проводници до повърхността на земята при най-голям провес е най-малко 6 m за всяка местност.

(2) Разстоянието по вертикала от най-ниско разположените проводници на въздушните мрежи за ниско напрежение при най-голям провес до пресичането на проводници на съобщителни линии е най-малко 1,25 m, а до носещите въжета или контактните проводници на трамвайните и тролейбусните мрежи - 1,5 m.

Чл. 211. (1) Дървените стълбове и стълбовете с дървени приставки периодично се проверяват за загниване чрез разкопаване на дълбочина от 0,3 до 0,5 m.

(2) Стълбовете или приставките се считат за негодни, когато загниването е с дълбочина над 3 cm при диаметър на приставката или стълба 25 cm и повече.

Чл. 212. За въздушните електропроводни линии за напрежение до 1000 V вкл. техническата документация съдържа най-малко:

1. проект за мрежата с необходимите изчисления и нанесените изменения по време на строителството;

2. работни чертежи за мрежата с количествата и марките на проводниците, типовете на стълбовете, защитните заземления, защитните съоръжения срещу пренапрежения и др.;

3. акт за извършена проверка на преминаванията и пресичанията;

4. акт за скрити работи по монтажа на заземителите и за дълбочината на дупките за стълбовете;

5. описание на конструкцията на заземителите и протоколи за измерените преходни съпротивления;

6. протокол за проверка на провеса за проводниците и габаритите на ВЛ.

Чл. 213. След основен ремонт на въздушна електропроводна линия за напрежение до 1000 V се извършват проверки за:

1. техническото състояние на линията в съответствие с проекта за нея;

2. равномерното разпределение на товарите по фази;

3. защитните съоръжения от пренапрежение и заземителните устройства;

4. големината на провеса, вертикалното разстояние от най-ниската точка на проводника в междустълбието до земята и разстоянието между проводниците на мрежите в местата на кръстовките.

Чл. 214. (1) Периодичните огледи, проверки и профилактичните изпитвания се провеждат, както следва:

1. огледи на въздушната мрежа - един път на шест месеца;

2. проверка за пукнатини в стоманобетонните стълбове - един път на шест години, като се започне от четвъртата година на експлоатацията;

3. определяне степента на загниване на дървените стълбове - 1 път на 3 години;

4. проверка за степента на корозия на металотръбните стълбове - 1 път на 6 години;

5. проверка на провесите на проводниците в местата на пресичанията с други съоръжения - при всички случаи, когато възникнат съмнения за неизправности;

6. измерване на преходните съпротивления на заземителите - 1 път в първата година от експлоатацията и след това - 1 път на всеки 3 години;

7. проверка и притягане на болтовите съединения - ежегодно в първите 2 години от влизането в експлоатация, след това - при необходимост;

8. контролен оглед от инженерно-техническия персонал на предприятието/организацията - 1 път на година.

(2) При аварии, урагани, силни заледявания, наводнения, пожари близо до линията и др. се извършват извънредни огледи.

Чл. 215. (1) Междуремонтните периоди и обемът на основния ремонт се определят въз основа на резултатите от обходите, огледите, профилактичните изпитвания и измерванията.

(2) Основният ремонт обхваща подмяна на стълбове, поставяне на заземления, подменяне на приставки, проводници и осветители за улично или районно осветление (ако има такива).

(3) При всички видове ремонти се забранява промяната на конструкцията на стълбовете без необходимата проектна документация.

(4) При текущ ремонт се извършват следните видове работи:

1. отвесиране на стълбове;

2. боядисване на стоманотръбни стълбове;

3. направа на номерация и възстановяване на предупредителните табели;

4. притягане на приставки;

5. подмяна на болтове и изолатори;

6. притягане на превръзките на проводниците и пререгулиране на проводниците;

7. подмяна на некачествени заземления.

Чл. 216. При периодичните огледи се установява състоянието на:

1. изолаторите - има ли обгорени, пукнати или счупени изолатори;

2. проводниците и големината на провесите им - има ли проводници с прегорели и с накъсани жички и разрегулирани проводници;

3. стълбовете, приставките и заземленията;

4. превръзките, клемите и бандажните съединения;

5. въводите и главните предпазители;

6. кабелните глави и кабелните отклонения.

Чл. 217. Изискванията на този раздел се отнасят за техническата експлоатация на силови кабелни линии за напрежение до 110 kV включително, наричани по-нататък "кабелни линии" (КЛ).

Чл. 218. (1) Кабелната линия се приема и въвежда в експлоатация по ред, определен в нормативни актове.

(2) За КЛ се съставя досие, което съдържа най-малко следната документация:

1. проект на КЛ с всички внесени отклонения от проекта и с кого са съгласувани;

2. изпълнителен, екзекутивен чертеж на трасета с означенията на координатите на КЛ по отношение на съществуващите основни съоръжения или по отношение на специално установените знаци по цялата дължина на трасето;

3. актове за скритите работи, включително актовете за пресичане и сближаване на кабелите с всички подземни комуникации, а също и актове за монтажа на кабелните муфи и за огледа при полагането на кабела в кабелния канал преди заравянето му;

4. протоколи за изпитванията на КЛ след полагането им;

5. монтажни чертежи с означения на местата и отклоненията от проекта при направата на крайните кабелни глави и апаратурата за поддържане на постоянно налягане на маслото за КЛ с напрежение до 110 kV;

6. актове за изпълнение на антикорозионни мероприятия и на защита от блуждаещи токове.

Чл. 219. При приемане в експлоатация на основно ремонтирана КЛ се извършват изпитвания в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии по чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ, в това число:

1. определяне целостта на жилата и сфазировката им;

2. определяне на активните съпротивления на жилата на кабела и на работните им капацитети за КЛ с напрежение 20 kV и по-високо;

3. измерване съпротивлението на заземителите на корпусите на крайните муфи и на металните конструкции в кабелните шахти;

4. измерване на равномерното разпределение на товарите между паралелно работещи кабели;

5. проверка на действието на монтираните уредби за антикорозионна защита от блуждаещи токове;

6. изпитване на изолацията с постоянен ток с повишено напрежение.

Чл. 220. (1) Всяка КЛ има свой единен за мрежата номер или наименование. Ако линията се състои от няколко паралелни кабела, всеки от тях има един и същ номер и допълнителна буква: А, Б, В и т. н.

(2) На територията на предприятието подземните КЛ се маркират посредством пикетажни колчета (блокчета):

1. на всеки 100 m от трасето;

2. над кабелните муфи;

3. в местата на пресичанията с други подземни съоръжения;

4. при изменение на посоката на трасето.

Чл. 221. За всяка КЛ при въвеждането й в експлоатация се установяват максималните токови товари в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Тези товари се определят за участъците на трасето с най-лоши условия за охлаждане, ако дължината на участъка е по-голяма от 10 m.

Чл. 222. Температурата на загряване на кабелите се проверява предимно на участъците от трасето с най-лошо охлаждане във време и срокове, установени с вътрешни инструкции.

Чл. 223. (1) Вентилацията на кабелните колектори, тунели и шахти се проверяват периодично. Температурата на въздуха в колекторите, тунелите и шахтите лятно време да не превишава температурата на външния въздух с повече от 10°С.

(2) При необходимост за намаляване на риска от възникване и разпространение на пожари в кабелните тунели се предвижда допълнителна огнезащита на кабелите чрез разрешените за ползване огнезащитни състави (технически обмазки).

Чл. 224. Кабелни линии с напрежение 6 - 10 kV, които работят с по-нисък товар от номиналния, могат кратковременно да се претоварват съобразно данните на производителя.

Чл. 225. (1) В авариен режим КЛ с напрежение до 10 kV вкл. се допуска да се претоварват съобразно данните на производителя.

(2) Не се допуска претоварване на КЛ с напрежение 20 - 35 kV.

Чл. 226. Разрешава се претоварване на маслонапълнените КЛ с напрежение 110 kV съгласно инструкциите на производителя.

Чл. 227. (1) За КЛ с напрежение 110 kV с проекта се установяват границите и скоростта на допустимите изменения на налягането на маслото.

(2) При излизане извън посочените граници КЛ или отделна нейна секция се изключва.

(3) Включването на КЛ или секция по ал. 2 се допуска само след изясняване на причините за недопустимото увеличаване на налягането на маслото.

Чл. 228. (1) В мрежи с изолиран или неефективно заземен звезден център се допуска КЛ да работят в режим с еднофазно земно съединение до неговото отстраняване, като незабавно се уведомява дежурният в захранващата подстанция или дежурният диспечер на преносното/разпределителното предприятие, под чието ръководство ще продължи работата по отстраняване на земното съединение.

(2) Максималната допустима продължителност на режима с еднофазно земно съединение се определя от производителя на кабела или съответния стандарт.

Чл. 229. (1) Товарите на КЛ и напрежението в различните точки на мрежата се измерват най-малко два пъти годишно, в това число един път в периода на върховия товар.

(2) Въз основа на измерванията по ал. 1 се уточняват режимите и схемите на работата на КЛ. За контролиране на максималния товар се монтират амперметри.

Чл. 230. (1) Огледите на КЛ с напрежение до 35 kV се извършват, както следва:

1. трасета на положените в земята кабели - съгласно вътрешни инструкции, но най-малко един път на три месеца;

2. кабели, положени в колектори, тунели и по мостове - най-малко един път на три месеца;

3. крайни кабелни глави на линии с напрежение над 1000 V - един път на шест месеца, на линии под 1000 V - един път годишно; огледите на кабелни глави, монтирани в трафопостове, разпределителни пунктове и в подстанции, се извършват едновременно с огледите на другите съоръжения;

4. кабелни шахти - два пъти годишно;

5. подводни кабели - съгласно местни инструкции.

(2) Сроковете за огледите на КЛ от инженерно-техническия персонал се определят съобразно местните условия.

(3) При наводнения и силни дъждове се извършват извънредни обходи.

Чл. 231. (1) Огледите на трасето и съоръженията на маслонапълнените кабелни линии с напрежение 110 kV се извършват, както следва:

1. трасета на положени в земята кабели - два пъти месечно;

2. положени в колектори и тунели кабели - един път на три месеца;

3. кабелни шахти със спирателни или полуспирателни муфи - един път на три месеца;

4. апаратури за поддържане на постоянно налягане на маслото в кабелите, които имат сигнализация за изменение на налягането на маслото - един път месечно;

5. апаратури за поддържане на постоянно налягане на маслото в кабелите, които нямат сигнализация за изменение на налягането на маслото - съгласно вътрешни инструкции.

(2) Установените по време на огледите нередности се вписват в дневник за огледите.

Чл. 232. (1) Тунелите, колекторите, каналите и другите съоръжения на КЛ се поддържат чисти. Кабелите и металните конструкции, върху които са положени кабелите, при необходимост се боядисват с антикорозионни вещества.

(2) Тунелите и колекторите, в които може да попадне вода, имат средства за изпомпване на подпочвените и дъждовните води.

Чл. 233. Работодателите на предприятията/организациите, на територията на които се извършват изкопни работи близо до кабелни линии, осигуряват наблюдаващи лица, които отговарят за сигурността и целостта на КЛ.

Чл. 234. (1) В районите на електрифицирания железопътен транспорт - трамваи, железопътни линии и др., се извършва проверка на състоянието на кабелите, като се измерва и големината на блуждаещите токове.

(2) Периодичността на проверките е два пъти първата година от експлоатацията на КЛ или на електрифицирания транспорт, а след това - съгласно приложение № 7 - табл. 1.

Чл. 235. (1) При откриване на опасни потенциали и плътности на блуждаещите токове по КЛ се вземат мерки за предотвратяване разрушаването на кабелите от електрокорозия, като при това се има предвид и необходимостта от защита на кабелите от почвена или химическа корозия.

(2) Защитните уредби се наблюдават в съответствие с вътрешна инструкция.

Чл. 236. Основният ремонт на КЛ се извършва по график, разработен въз основа на огледите и изпитванията и одобрен от енергетика.

Чл. 237. (1) Ремонтните работи по крайни кабелни муфи се разрешават само при изключен и заземен от двете страни кабел.

(2) Ремонтът на крайни и съединителни кабелни муфи в разпределителните уредби и по КЛ се извършва само при пълно изключване и заземяване на линиите.

Чл. 238. (1) Разкопаване на кабелните трасета или извършване на изкопни работи близо до тях се извършва само след предварително разрешение на организацията, експлоатираща тези съоръжения.

(2) По време на изкопните работи се осигурява надзор от упълномощено лице от потребителя за запазването на кабелите, тяхното укрепване против провисване и защита от механични повреди.

(3) Мястото на изкопните работи се обезопасява с поставяне на сигнални лампи, предупредителни ленти и знаци.

Чл. 239. (1) На изпълнителя на работата се посочва точното разположение на кабелите, разяснява се начинът на работата и се взема от него писмено потвърждение, че е получил посочените сведения и указания.

(2) При механизирано разкопаване се осигуряват всички необходими мерки за защита на кабелите от механични повреди.

Чл. 240. (1) Когато при направата на изкопи за тръбопроводи се срещнат кабели и други комуникации, местата на които не са известни и не са посочени в схемите, изкопните работи се прекратяват до изясняване на положението от ръководителя на обекта и до получаване на указания от експлоатиращата съоръженията организация.

(2) Направата на изкопи и канали в места, където са положени кабели и подземни съоръжения, се извършва само с повишено внимание.

Чл. 241. (1) Разкопаването на дълбочина, по-голяма от 0,4 m, в местата, където са положени кабели, се извършва внимателно, като се има предвид, че най-малката дебелина на земния слой около кабела е 0,25 m.

(2) При навлизане в земния слой по ал. 1 пръстта се изважда от кабелния канал много внимателно и само с лопата.

(3) В случаите по ал. 2 не се използват кирки и други остри инструменти.

Чл. 242. (1) Не се разрешава разкопаване/разравяне на кабели със земекопни машини, ако разстоянието до кабелите е по-малко, а също използването на въздушни пистолети за разравяне на почвата над кабелите на дълбочина, по-голяма от 0,4 m, при нормална дълбочина на полагане на кабелите.

(2) Не се разрешава използване на клинове и други подобни инструменти на разстояние, по-малко от 5 m от трасето на кабелите.

(3) Преди започване на работа под надзор на упълномощено лице от персонала на предприятието/организацията, експлоатиращо КЛ, се извършва контролно разкриване на кабелите за уточняване на разположението и дълбочината им и се поставя временно ограждане, ограничаващо обсега на действие на строителните работи. При пробиване със сонди и извършване на взривни работи се дават специални инструкции.

Чл. 243. (1) Металните брони, екрани и мантия на силова линия се заземяват в началото и в края на линията.

(2) Допуска се заземяване само в единия край на линията, ако тя е с ограничена дължина и след извършена техническа обосновка за загубите в линията и величината на напрежението в незаземения край.

(3) Незаземеният край на КЛ се третира като проводник под напрежение и се спазват правилата по техническа безопасност при манипулация и работа по нея.

Чл. 244. (1) В процеса на експлоатацията най-малко един път на две години КЛ за напрежение 3 - 35 kV се изпитват с постоянен ток с високо напрежение съгласно приложение № 7 - табл. 2.

(2) След ремонтни работи по КЛ и разкопавания близо до кабелните трасета се извършват извънредни изпитвания.

Чл. 245. (1) Продължителността на периодите между две поредни изпитвания на КЛ, които работят в тежки условия, и непригодността на кабелите се определят от енергетика съобразно местните условия.

(2) Изпитването на положени в земята кабели, които нямат електрически пробиви в експлоатацията или при профилактичните изпитвания в продължение на 5 и повече години, се определя от енергетика, като се вземат предвид местните условия, но най-малко един път на три години.

Чл. 246. (1) Кабелните линии, положени в тунели, канали, колектори, в сградите на електрическите централи и подстанции, които не са подложени на корозия, механични повреди (закрити трасета), нямат съединителни муфи и монтирани на открито крайни муфи с остаряла конструкция, се изпитват най-малко един път на три години.

(2) Изпитването на кабелите, захранващи агрегати, се извършва по време на основните ремонти на агрегатите.

Чл. 247. Паралелно работещите кабели в подстанциите могат да се изпитват, без да се отсъединяват от шините.

Чл. 248. За да се предотвратят електрически пробиви вследствие на изсушаване на изолацията във вертикално положени участъци на кабели за напрежение 20 - 35 kV, тези кабели периодично се подменят съобразно указанията на производителя.

Чл. 249. (1) Повредените в процеса на работата или изпитванията КЛ в най-кратък срок се възстановяват и включват в работа.

(2) Образци от повредените кабели и кабелни муфи се подлагат на лабораторни изследвания за установяване на причините, предизвикали повредите, и за разработване на мероприятия за тяхното предотвратяване.

(3) При рекламации пред производителя образци от кабелите с производствени дефекти се пазят за експертизи.

Чл. 250. Лабораториите на организациите, които експлоатират КЛ, се снабдяват с апарати, уреди и подвижни измервателни и изпитвателни уредби за:

1. изпитване на действащите и новите кабелни линии и други съоръжения на мрежата;

2. провеждане на мрежови измервания и определяне на местата на повредите на КЛ;

3. изпитване на щанги, ръкавици, боти и други защитни средства.

Чл. 251. (1) При пълно прогаряне на КЛ, положени в сгради, тунели и колектори, се осигурява наблюдение, като се спазват изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа.

(2) Кабелните линии с напрежение 110 kV се изпитват само след съгласуване с преносното/разпределителното предприятие.

Чл. 252. За всяка КЛ се осигурява паспорт, съдържащ техническите данни на линията, който системно се попълва със сведенията за изпитванията, ремонтите и експлоатацията на тази линия.

Чл. 253. Преместването, огъването и изместването - без повдигане на кабели и пренасянето на муфи, да се извършват съгласно изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа.

Чл. 254. Допуска се изместването на багерен и шлангов кабел, намиращ се под напрежение, от обслужващия персонал, работещ с диелектрични ръкавици и боти или със специално захващащо устройство с електроизолационни захващащи елементи.

Чл. 399. Изискванията по този раздел се отнасят за техническата експлоатация на електрическите осветителни уредби в закрити помещения на предприятия/организации, жилищни и обществени сгради, улично и рекламно осветление.

Чл. 400. Потребителите съхраняват проектна документация на електрическата осветителната уредба, схема на осветителната мрежа, приспособления за техническо обслужване и експлоатация и картотека за текущата експлоатация, ремонта и измененията на схемите.

Чл. 401. Всяка нова или реконструирана осветителна уредба се приема и въвежда в експлоатация по ред, установен в съответните нормативни актове.

Чл. 402. Всички групови изключващи устройства и предпазители на осветителната мрежа имат надписи с наименование на захранваната уредба, с тока на настройка на прекъсвача или с номиналния ток на вложката на стопяемия предпазител.

Чл. 403. Контактите за безопасно свръхниско напрежение (12 - 50 V) се отличават от контактите за по-високи напрежения (220 или 380 V). Щепселите за безопасно свръхниско напрежение не влизат в контактите за по-високи напрежения. На всеки контакт има надпис с означение на номиналното напрежение.

Чл. 404. (1) Когато се прилага зануляване на корпуса на осветителното тяло, е задължително резбата на фасунгата да бъде присъединена към защитния проводник.

(2) Преносимите лампи за безопасно свръхниско напрежение (12 - 24 V) се присъединяват към преносими трансформатори за безопасност с помощта на гъвкави шлангови проводници.

Чл. 405. Предприятията/организациите, които експлоатират осветителни уредби с газоразрядни лампи с обща мощност над 250 kW назначават персонал специално за обслужването им.

Чл. 406. (1) В уредби с газоразрядни лампи с пуско-регулираща апаратура (ПРА) факторът на мощността се компенсира на мястото на монтирането на лампите до стойност 0,90.

(2) Допуска се в трифазни осветителни мрежи вместо компенсиране на мястото на монтирането на лампите да се прилага групова компенсация.

Чл. 407. При осветление с газоразрядни лампи пулсациите на светлинния поток се ограничават до допустимата стойност.

Чл. 408. (1) Осветителните уредби като правило се захранват от отделен трансформатор.

(2) Допуска се захранване на осветителна уредба от трансформатора, който захранва цялата електрическа уредба, при условие че отклоненията на напрежението са в граници от - 2,5% до +5% от номиналното напрежение.

Чл. 409. Включването към мрежата на аварийното осветление на преносими трансформатори и други потребители, които не се отнасят към аварийното осветление, е забранено. Към мрежата за аварийно осветление не се присъединяват контакти.

Чл. 410. Изгорелите лампи се подменят групово или индивидуално в зависимост от достъпността на лампите и мощността на осветителната уредба въз основа на технико-икономическата сметка. При групова подмяна на лампите периодичността на почистване на осветителните арматури се съгласува с периодичността на подмяната на лампите.

Чл. 411. В периодите между плановото почистване на осветителната арматура и груповата подмяна на лампите се допуска експлоатация на осветителната уредба, без да се сменят изгорелите лампи, ако осветеността в контролните точки не спада с повече от 10% под проектната.

Чл. 412. В процеса на експлоатацията осветителните уредби се подлагат на следните периодични проверки:

1. най-малко един път в годината се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност;

2. състоянието на осветителната уредба, наличие на стъкла, решетки и мрежи в осветителите, изправност на уплътненията на осветителите със специално изпълнение и т. н. се проверяват с периодичност, определена от енергетика, но не по-малко от веднъж годишно.

Чл. 413. При контролиране на осветеността се измерва и напрежението в точката на захранването и в най-отдалечената точка на осветителната инсталация.

Чл. 414. (1) Оглед и проверка на осветителната уредба се извършват при следната периодичност:

1. проверка на изправността на системата за аварийно осветление - най-малко един път на три месеца;

2. измерване на изолационното съпротивление на проводниците и кабелите - един път на три години;

3. измерване на товарите и стойността на напрежението в отделните точки на електрическата инсталация - един път годишно;

4. проверка на състоянието на съоръженията на работното и аварийното осветление и проверка на съответствието на номиналните токове на прекъсвачите и на стопяемите вложки на предпазителите с работните - един път годишно.

(2) Почистването на осветителите, подмяната на изгорелите лампи и ремонтът на инсталацията се извършват при изключено напрежение по вътрешен график.

Чл. 415. Изискванията по този раздел се отнасят за техническата експлоатация на осветителни уредби за улично и вътрешно квартално осветление на населени места.

Чл. 416. Забранява се закрепването на осветители към напречниците, поддържащи контактната мрежа на градския електрически транспорт. В районите на жп гари се разрешава монтирането на осветителни тела и от 2 до 4 прожектора на стоманорешетъчните стълбове, поддържащи контактната мрежа за променливо напрежение.

Чл. 417. При изолирано закрепване на осветителни тела към стълбовете и носещите конструкции на контактната мрежа металните части на осветителната арматура се свързват с нулевия проводник. Не се препоръчва повторно заземяване на нулевия проводник на носещите стълбове на контактната тролейбусна мрежа, за да се избегне масовото повреждане на лампите при скъсване на контактния проводник и допирането му до стълба и за осигуряване на безопасно обслужване на лампите.

Чл. 418. Яркостта или осветеността в контролните точки се измерва най-малко един път в годината. Намалението на осветеността спрямо нормираната не трябва да бъде по-голямо от 10 на сто.

Чл. 419. Нормираната яркост или осветеност се поддържа чрез периодично почистване на осветителите и прожекторите, подмяна на лампите и модернизиране на осветителните уредби чрез използване на по-ефективни източници на светлина, осветителни тела и прожектори.

Чл. 420. Уличното осветление се включва и изключва по денонощен график, изработен от експлоатиращото предприятие/организация и съгласуван с местните органи на властта и заинтересуваните организации.

Чл. 421. Осветителите се почистват със снемане на рефлекторите най-малко два пъти годишно. В участъци, подложени на силно замърсяване, почистването се извършва по специален график.

Чл. 422. (1) Ремонтът и експлоатацията на уредбите за улично осветление се извършват само от електротехнически персонал.

(2) Всички работи върху стълбовете се извършват при изключено напрежение.

Чл. 423. (1) При централизирана автоматична система на управление на уредбите за улично осветление се осигурява денонощно дежурство на оперативен и ремонтно-оперативен персонал, който има на разположение транспортни средства и телефонна връзка. Тези изисквания се отнасят и за обслужването на уредбите за рекламно осветление с газоразрядни лампи.

(2) Едновременно с почистването на осветителите се проверява изправността на закрепващите детайли и на контактите. Профилактичното почистване на осветителите се извършва през деня.

(3) Подмяната на изгорели лампи и повредени осветители може да се извършва нощем, ако работните места са достатъчно добре осветени.

Чл. 424. Работите на височина с помощта на технически подемни средства се извършват от специално обучен и подложен на изпит персонал.

Чл. 425. Изискванията по този раздел се отнасят за техническата експлоатация на рекламни осветителни уредби, изпълнени с газоразрядни тръби с тлеещ разряд със студен катод.

Чл. 426. (1) Устройството за рекламно осветление се избира съгласно изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

(2) Всички работи по газоразрядните осветителни уредби се извършват само при изключено напрежение в съответствие с местни инструкции.

Чл. 427. Всяка рекламна газоразрядна уредба се осигурява с проектна и техническа документация, утвърдена скица на уредбата, шаблони на нестандартни детайли (тръби), електрическа схема, акт за приемане на уредбата в експлоатация, договор за техническо обслужване, отчетен картон за профилактичните изпитвания, ремонти и огледи, график за включване и изключване.

Чл. 428. (1) Проектните и техническите документации на газоразрядните осветителни уредби се съхраняват от собственика или от специализираното предприятие/организация, което извършва техническата експлоатация на тези уредби.

(2) Техническите документи на газоразрядните уредби, актът за приемане, договорът за техническо обслужване, отчетният картон за профилактични изпитвания и ремонти, графикът за включване и изключване на уредбите се съхраняват от собственика на уредбата.

Чл. 429. (1) Работодателят или енергетикът на предприятието/организацията, притежаващо рекламна газоразрядна уредба, определя лице от персонала, което отговаря за своевременното включване и изключване на уредбата и за ежедневния й външен оглед.

(2) Предприятията/организациите, които нямат собствен квалифициран персонал за техническо обслужване на газоразрядни уредби, могат да предадат функциите по обслужването на уредбите на специализирана организация по договор.

Чл. 430. Лицето, което отговаря за газоразрядната уредба, незабавно информира техническия персонал, експлоатиращ уредбата, или организацията, провеждаща експлоатацията, за всички неизправности в работата на уредбата и за забелязаните повреди - мигане или изгасване на тръби, частични разряди на елементите, радиосмущения и др.

Чл. 431. При плановите профилактични ремонти на рекламните газоразрядни уредби се извършват:

1. затягане на закрепването, заменяне на негодните тръбодържатели, свръзки и накрайници, почистване на тръбите и външен оглед на защитните свързвания - зануляването или заземяването;

2. преглед на устройствата за автоматика и програмно управление;

3. измерване на изолационното съпротивление на електрическата инсталация и отстраняване на откритите дефекти;

4. измерване на заземителните съпротивления и отстраняване на откритите дефекти.

Чл. 432. При установяване на видими повреди газоразрядните реклами се изключват.

Чл. 433. Работещите по монтажа и ремонта на газоразрядни уредби, разположени по покриви, стени и на височини, се подлагат на предварително и периодично (един път годишно) освидетелстване от медицинска комисия за работа на височина.

Чл. 434. (1) Ремонтните работи по газоразрядните уредби се извършват само през деня.

(2) В комплекта уреди и приспособления, използвани от монтажните и ремонтните бригади, задължително има:

1. индикатор за високо напрежение;

2. високочестотен индикатор с батерийно захранване за проверка на изправността на тръбите;

3. комплект проводници с изолация за високо напрежение и със запоени пружинни клеми;

4. монтажни инструменти с изолирани дръжки;

5. предпазен пояс и въже.

Чл. 435. Специализираните предприятия/организации за монтаж и експлоатация на газоразрядни рекламни уредби работят по местни инструкции за ремонт, експлоатация и контрол на газоразрядните уредби.

Чл. 436. (1) При техническата експлоатация на гориво-транспортното стопанство се осигуряват:

1. непрекъсната работа на железопътния, автомобилния и водния транспорт, наличен в района на потребителя, и механизирано разтоварване на превозните средства в предвидените срокове;

2. приемане на горивото от доставчика и провеждане на контрол върху него;

3. вземане на проби от постъпващото гориво съгласно действащите стандарти и правила;

4. подготовка и подаване на гориво към котлите;

5. съхраняване на запас от гориво при минимални загуби;

6. предотвратяване на замърсяването на околната среда с прах и нефтопродукти;

7. спазване на нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност.

(2) Споровете между страните относно качеството и количеството на доставяното гориво се уреждат съгласно сключения между страните договор.

Чл. 437. (1) Разтоварването на горивото, складирането и уплътняването на фигурите се извършват механизирано.

(2) Механизмите и оборудването на складовете за гориво, включително и резервните, се поддържат в състояние, обезпечаващо номиналната им производителност.

Чл. 438. За предотвратяване на самозапалването на въглищата не се разрешава:

1. смесването на въглища от различни марки;

2. формирането на фигурите по време на дъжд, при високи температури на въздуха или при повишаване на температурата вътре в купа.

Чл. 439. Горивото се складира в правилно оформени фигури - стифове. Фигурите са с изравнена повърхност и откоси с наклон към края на стифа за безпрепятствено оттичане на дъждовните води.

Чл. 440. (1) При складиране на самозапалващи се въглища във фигури отделните слоеве се уплътняват чрез механизирано трамбоване. Откосите на фигурите се уплътняват с повишено внимание.

(2) Състоянието на фигурите и температурата на складираните самозапалващи се въглища системно се контролира, като се вземат мерки за ликвидиране на откритите огнища.

(3) При повишаване на температурата над 60°С горивото се подава за изгаряне.

Чл. 441. Когато горивото се подава от склада само чрез булдозери и скрепери, резервът от скрепери и булдозери е най-малко 30% от предвидения в проекта брой на тези машини.

Чл. 442. (1) Мостовите претоварвачи са с ограничители на относителното придвижване на опорните крака - един спрямо друг.

(2) Забранява се работата на крановете и мостовите претоварвачи при неизправни спирачки, противоплъзгащи устройства, крайни изключватели и при деформирани ограничители.

Чл. 443. В котелното горивото се подава механизирано.

Чл. 444. (1) Механизмите за подаване на твърдо гориво за изгаряне работят с определена по график последователност.

(2) Дублиращите механизми работят поредно така, че престоят им в резерв, с изключение на случаите на ремонт, не надвишава една седмица.

Чл. 445. (1) Механизмите за подаване на горивото са автоматизирани или се управляват дистанционно от централното табло.

(2) В процеса на експлоатация се осигурява сигурна работа на сигнализациите, блокировките и защитите, осъществяващи спиране на транспортьорите при буксуване и падане на лентите и при препълване на улеите.

(3) Забранява се работата на съоръженията и устройствата за подаване на гориво при липса или при неизправни ограждащи и спиращи устройства на механизмите.

Чл. 446. В галериите и естакадите на лентовите транспортьори, във възлите за пресипване на горивото по главния му път и по пътя за подаване на гориво в склада, в дробилния корпус и в подземните части на разтоварващите устройства се поддържа температура на въздуха не по-ниска от + 15°С.

Чл. 447. (1) За транспортьорите на гориво в подземни галерии и естакади се използва студоустойчива лента, а при монтирането на обикновена лента се осигурява нейното подгряване.

(2) При раздробяване на въглища размерът на парчетата не надвишава 25 mm, а остатъкът на сито 10 x 10 mm е не повече от 5%.

(3) В случаите на запушване на дробилното съоръжение при работа с въглища с повишена влажност се допуска увеличаване на остатъка до 14% при сито 10 x 10 mm.

Чл. 448. За осигуряване на качествено раздробяване хлабините между валовете на валцовите дробилки, между чуковете и отбиващата плоча и между скарата и прътите на чуковите дробилки периодично се контролират и поддържат в нормираните граници.

Чл. 449. (1) Металните и дървените парчета, трески и корени се отстраняват механизирано преди подаване на горивото в дробилките и мелниците.

(2) Механизирано се отстраняват и уловените чужди предмети от помещенията за подаване на гориво.

Чл. 450. В трошачните уредби постъпва постоянен по широчина поток от гориво, като се вземат мерки - загряване, вибриране и др., които изключват възможността от запушване на ситата и трошачките с влажно гориво.

Чл. 451. За осигуряване на задръстването на бункерите с гориво се осигурява нагряване на стените, пневмообръщатели, вибратори и др.

Чл. 452. Влажните въглища в бункерите периодично след не повече от 7 до 10 денонощия се изразходват до минималното ниво.

Чл. 453. При преминаване към продължително изгаряне на друго гориво - газ или мазут, бункерите с въглища се изпразват напълно.

Чл. 454. Пробите от постъпващото за изгаряне гориво се вземат и обработват с помощта на механизирани пробовземачи и уреди за отделяне на пробата.

Чл. 455. При преминаването към използване на друга марка гориво и винаги след ремонт на пробовземащата уредба се извършват изпитвания.

Чл. 456. (1) По конструкциите на сградите, вътре в помещенията и по съоръженията за подаване на гориво не се допуска натрупване на прах. Механизмите за подготовка на гориво - трошачки, сита и др., се уплътняват добре, а местата за прехвърляне на горивото се осигуряват с устройства за осигуряване на чистотата на въздуха в помещенията за подаване на гориво в съответствие със санитарните норми. В помещенията за подаване на гориво периодично се контролира запрашеността на въздуха.

(2) За ефикасно очистване от прах на отделяния въздух се осигуряват аспирационни устройства.

(3) Помещенията се почистват механизирано чрез прахозасмукване или чрез измиване с вода по утвърден график.

(4) В помещенията за горивоподаване се организира системен контрол за съсредоточаване на газ във въздуха.

Чл. 457. Основен ремонт на механизмите в складовете за гориво и на подавачите на гориво се извършва по необходимост, но най-малко един път на три години, а текущ ремонт - по утвърден график.

Чл. 458. Оборудването за разтоварване, помпите и тръбопроводите се заземяват за отвеждане на статичното електричество и за защита при попадения на мълнии.

Чл. 459. Мазутът се разтоварва най-малко от двама човека.

Чл. 460. Улеите за гравитачно разтоварване на мазут се поддържат чисти и изправни. След завършване разтоварването на цистерната изливните улеи се почистват и покриват с капаци.

Чл. 461. Хидравличните затвори, преградните стени и филтрите пред приемните резервоари периодично се почистват.

Чл. 462. В паропроводите за загряване на мазута в приемателния пункт се поддържа абсолютно налягане на парата от 0,8 до 1,2 МРа и температура от 200 до 250°С.

Чл. 463. За осигуряване на нормална работа на преливните помпи мазутът в приемните резервоари се подгрява до температура от 60 до 70°С.

Чл. 464. Не се допуска температурата на мазута в резервоарите да надвишава 90°С.

Чл. 465. (1) Резервоарите се очистват от утайки при необходимост.

(2) Вътрешен оглед на резервоарите с отстраняване на всички забелязани недостатъци се извършва най-малко един път на три години.

(3) Отпадъците от почистването на резервоарите, приемните улеи, филтрите, мазутоподгревателите и др. се изгарят в специално определени места или в огнищата на котлите.

(4) Забранява се складирането на отпадъци от почистването на територията на мазутното стопанство.

Чл. 466. (1) Дъждовните и снежните води от територията на мазутното стопанство се очистват.

(2) Водите по ал. 1 се отвеждат в канализацията или към съоръженията за пепелоизвозване само след тяхното очистване.

Чл. 467. Съдържанието на нефтопродукти във води, изхвърляни във водоеми за общо ползване, се контролира периодично при спазване на изискванията на нормативните актове.

Чл. 468. Разходите на мазут се отчитат по нивото му в резервоарите или с разходомери.

Чл. 469. Всички резервоари за мазут се осигуряват с таблици за отчитане на наличното съдържание на мазут.

Чл. 470. За нормалната работа на горелките се осигурява непрекъснато подаване в котелното на загрят и филтриран мазут в количество и с налягане.

Чл. 471. Не се допуска вискозитетът по Енглер на подавания мазут да превишава:

1. три градуса - за горелки с механично разпръскване на горивото и употребяващи мазут като основно гориво;

2. четири градуса - за горелки с механично разпръскване на горивото и употребяващи мазут като разпалващо гориво;

3. шест градуса - при използване на парни горелки.

Чл. 472. Налягането в напорните мазутопроводи за захранване на механични горелки се поддържа постоянно. Отклоненията от проектното налягане не надвишават +/- 0,1 МРа.

Чл. 473. (1) Фините филтри за мазут се почистват, когато съпротивлението им при нормално натоварване се повиши с 50% в сравнение с началното съпротивление при чист филтър.

(2) Мазутоподгревателите се почистват при нужда най-малко един път годишно.

Чл. 474. Резервните мазутни помпи, мазутоподгреватели и филтри се поддържат в състояние на готовност за незабавно включване в работа.

Чл. 475. Магистралните и рециркулационните мазутопроводи на котелните цехове работят непрекъснато. При ремонт мазутопроводът сигурно се изключва от действащите мазутопроводи, основно дрениран и пропарен.

Чл. 476. Основен ремонт на мазутните помпи се извършва по необходимост, но най-малко един път на две години, а текущ ремонт - по утвърден график.

Чл. 477. По график най-малко един път в седмицата се извършва проверка на действието на устройствата за контрол и сигнализация на температурата и налягането на мазута и на показанията на изведения на пулта за дистанционно управление нивомер, показващ нивото на мазута в резервоарите.

Чл. 478. Мазутните стопанства за разпалване може да се експлоатират без постоянен дежурен персонал.

Чл. 479. Устройството и експлоатацията на газовите стопанства на потребителите, на газорегулиращите пунктове, газопроводите и пещните устройства отговарят на изискванията на тази наредба и на Наредбата за устройство и безопасна експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (обн., ДВ, бр. 97 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 115 от 2002 г.).

Чл. 480. (1) Не се допускат колебания на налягането на газа в газопровода към котелния цех, по-големи от определените в проекта.

(2) По график най-малко един път в месеца се проверява действието на устройствата за контрол и сигнализация на максималното и минималното налягане на газа в газопровода след автоматичните регулатори на налягането.

Чл. 481. При пълнене с газ газопроводите се продухват цялостно. Продухването се счита за завършено, когато обемното съдържание на кислород в газа, установено чрез вземане на проби, не надвишава 1%.

Чл. 482. Когато се изпразват от газ, газопроводите се продухват с въздух или инертен газ до цялостното изтласкване на газа. Продухването се счита за завършено, когато обемното съдържание на газ във въздуха не надвишава 1%.

Чл. 483. Газопроводите периодично по график се дренират чрез специални щуцери, разположени в ниските точки на газопровода. Не се допуска изхвърлянето на отделените от газопроводите течности в канализацията.

Чл. 484. (1) По одобрен график се извършват обходи на трасетата на подземните газопроводи, намиращи се на територията на потребителя.

(2) При обходите се проверява съдържанието на газа в шахтите на газопроводите и в разположените на разстояние до 15 m от двете му страни други шахти - телефонни, топлофикационни, канализационни и др., колектори, мазета на сгради и други помещения, в които е възможно съсредоточаване на газ.

Чл. 485. (1) При откриване на газ в някои от съоръженията по чл. 484, ал. 2 допълнително се оглеждат шахтите, мазетата и другите подземни съоръжения в радиус 50 m от газопровода.

(2) Едновременно с проветряването на съоръженията и мазетата се вземат неотложни мерки за откриване и отстраняване на изтичането на газ.

(3) Монтираната в шахтите на газопроводите арматура - шибри, кранове, компенсатори и др., периодично се подлагат на оглед и ремонт по утвърден график от работодателя.

(4) Оглед на газопроводите в котелните цехове се извършва един път на смяна.

Чл. 486. Проверка на плътността на съединенията и арматурите на газопроводите в котелните цехове по външни признаци за изтичане на газ - звук, миризма, опипване и намазване на съмнителните места със сапунен разтвор, се извършва един път в денонощие. Проверка със сапунен разтвор на газопроводите на котела се извършва и след ремонт на котела.

Чл. 487. Забранява се откриването на изтичане на газ чрез огън.

Чл. 488. Всички открити неизправности по действащите газопроводи незабавно се отстраняват.

Чл. 489. Употребата на промишлен газ - доменен, газогенераторен, коксов, отпадъчен и др., се извършва съобразно специални инструкции.

Чл. 510. Изискванията по тази глава се отнасят за техническата експлоатация на котелни уредби с налягане до 4,0 МРa и температура до 200°С.

Чл. 511. При експлоатацията на котелни уредби се спазват изискванията на тази наредба и действащата нормативна уредба.

Чл. 512. Общият ред, последователността и условията за изпълнение на основните технологически операции, осигуряването на безаварийна и екологически безопасна експлоатация на котелните уредби се определят с инструкциите по експлоатация, противоаварийните инструкции и планове за евакуация и действие при пожар, инструкциите на производителя и тези правила.

Чл. 513. При техническата експлоатация на котлоагрегатите се осигуряват:

1. сигурността и безопасността в работата на всички основни и спомагателни съоръжения;

2. номиналните паропроизводителност и параметри на парата и водата;

3. икономичният и безшлаковият режим на работа, определени на базата на режимни изпитания, разработените на тази база режимни карти и инструкции на производителя.

Чл. 514. Преди пускане в действие на котел след ремонт или след продължителен престой, преди да се затворят люковете и местата за влизане:

1. се проверява вътрешността на котела за наличие на хора, предмети, инструменти;

2. се демонтират заглушките по тръбопроводите към котела и балансите;

3. се проверява изправността на всички спомагателни съоръжения.

Чл. 515. (1) След затваряне на люковете и местата за влизане:

1. се закриват всички наряди за работа;

2. се проверяват контролно-измервателната апаратура, средствата за дистанционно управление и механизмите към тях, защитите и блокировките и средствата за оперативна връзка;

3. котелът се запълва съгласно инструкциите с деаерирана вода.

(2) Котелът се пуска в действие под ръководството на началника на смяната или на старши машиниста на котелния цех, а след ремонт - под ръководството на енергетика.

Чл. 516. (1) Не се допуска при пълнене с вода на неизстинал котел с естествена циркулация температурата на питателната вода пред барабана да се различава с повече от 40°С от температурата на стените му.

(2) При по-голяма разлика в температурите пълненето на котела с вода се забранява.

Чл. 517. (1) Преди разпалване и след спиране на котли, изгарящи газ и мазут, пещта и всички газоходи, включително рециркулационните, се вентилират с димните и въздушните вентилатори съобразно предвидената в проекта продължителност.

(2) При пламъчнотръбните котли вентилацията се осъществява с въздушни вентилатори. При изгаряне на твърди горива газоходите се вентилират с продължителност не по-малка от 5 min посредством димните вентилатори. При кратковременно - до 30-минутно спиране на котлоагрегата, се допуска вентилиране на пещта непосредствено преди пускане.

(3) При липса на автоматично управление на горелката към котела или ако то е повредено, операциите по ал. 2 се извършват от оперативния персонал ръчно.

Чл. 518. Преди разпалването на котли с газово гориво отклонението от газопровода, служещо за включване на котела, се продухва с газ чрез газова свещ.

Чл. 519. При разпалване на парните котли се контролира нивото на водата. Проверката на водопоказващите прибори с продувка и сравняване на показанията на снижените показатели на нивото на водата с водопоказателите с пряко действие се осъществява от всяка смяна със записване в оперативния дневник.

Чл. 520. (1) Не се допуска разходът на вода през водогрейните котли по време на експлоатация да е по-малък от 1/3 и по-голям от 3 пъти от номиналния разход на вода през котела.

(2) Спазването на изискването по ал. 1 се осигурява чрез регулиращата арматура на рециркулационната линия на водогрейния котел.

Чл. 521. Котелът се разпалва в зависимост от топлинното му състояние по графика за пускане в действие. Графикът за пускане в действие се съставя въз основа на резултатите от изпитването на пусковите режими и с отчитане на конструктивните особености на съоръженията.

Чл. 522. При разпалване нагревните повърхности в пещта се нагряват равномерно.

Чл. 523. (1) Ако преди пускането в действие на котела са били разглобявани фланцови съединения и отвори, при достигане на налягане от 0,3 до 0,5 МРа болтовите съединения се притягат.

(2) Забранява се притягане на болтовите съединения при по-високи налягания.

Чл. 524. Котелът се включва към общия паропровод след основно дрениране и подгряване на свързващия паропровод. При включване на котела налягането в него е близко до налягането в общия паропровод.

Чл. 525. В котелните цехове се съхраняват резервни разпалващи и основни горелки, в т.ч. и резервни разпръсквателни дюзи към механичните горелки за течно гориво с обозначена върху тях номинална производителност за изпитателното им налягане.

Чл. 526. (1) Температурата на постъпващия във въздухоподгревателя въздух е:

1. за влажни несернисти горива - с 10°С по-висока от точката на втечняване на съдържащите се в димните газове водни пари;

2. за сухи несернисти горива - не по-ниска от 30°С.

(2) При работа на котлите със сернисти горива (с редуцирано съдържание на сяра 0,2% и повече) температурата на въздуха на входа на основния въздухоподгревател се избира така, че да се осигурява защита на нагревните повърхности от корозия и наслояване на пепел. При избора на тази температура се вземат под внимание корозионните характеристики на димните газове.

Чл. 527. Не се допуска при изгаряне на "сернист мазут" с малък излишък на въздух в пещта температурата на въздуха пред тръбните въздухоподгреватели да е по-ниска от 70°С, а пред регенеративните въздухоподгреватели - от 60°С.

Чл. 528. (1) Котли, изгарящи мазут като основно или резервно гориво, имат постоянно готови за действие уредба за отстраняване на отлаганията върху конвективните нагревни повърхности и устройства за измиване на регенеративните въздухопроводи, за събиране, неутрализиране и отвеждане на обмивните води. Забранява се пускането в действие на мазутни котли при неизправна очистваща уредба.

(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за пламъчнотръбните котли, работещи с високосернист мазут.

Чл. 529. (1) Забранява се употребата на мазутни горелки без осигурено подаване на въздух към тях.

(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за пламъчнотръбните котли, работещи с високосернист мазут.

Чл. 530. При продухването на механични горелки и мазутопроводи с пара не се допуска подаването на мазут в паропровода.

Чл. 531. Контролира се при температура на обкръжаващия въздух +25°С температурата на повърхността на зидарията да не превишава 55°С.

Чл. 532. Пещта и целият газов тракт на котлоагрегата се уплътняват.

Чл. 533. Просмукването на въздух в газовия тракт от изхода на паропрегревателя, в точка с температура не по-висока от 600°С, до изхода на димосмукателя при всички натоварвания на котела, без отчитане на просмукването в прахоуловителя, да не превишава:

1. при тръбен въздухоподгревател - 10%;

2. при регенеративен въздухоподгревател - 20%.

Чл. 534. (1) Просмукването на въздух в електрофилтрите да не надвишава 10%, а в циклонните или мокрите прахоуловители - 5% от проектния дебит на въздуха.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за котли, работещи с надналягане по газовия тракт, каквито са пламъчнотръбните котли и др.

Чл. 535. (1) Експлоатационни изпитвания на котлите се провеждат при въвеждането им в експлоатация след извършени конструктивни изменения, при преминаване към изгаряне на друг вид или марка гориво и за изясняване на причините за отклонения от нормалните параметри.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за котли, работещи с надналягане по газовия тракт, каквито са пламъчнотръбните котли и др.

Чл. 536. Котлите имат необходимите приспособления за провеждане на експлоатационни изпитвания.

Чл. 537. (1) При изваждане на котела в резерв се вземат мерки за консервиране на пароводния тракт - запълването му с деаерирана вода или с азот под налягане.

(2) При продължителност на спирането, надхвърлящо три денонощия, и запълване с вода се добавят консервиращи реагенти.

Чл. 538. Забранява се ускореното охлаждане на спрян котел чрез доливане и източване на вода.

Чл. 539. Източването на водата от спрян котел се разрешава, след като налягането в котела се изравни с атмосферното, а при наличие на валцови съединения - при температура на водата не по-висока от 80°С.

Чл. 540. При спиране на котела и след вентилирането му всички шибри на газовъздушния тракт, отвори, люкове и направляващи апарати на засмукващите и нагнетяващите устройства се затварят плътно.

Чл. 541. При продължителен престой на напълнения с вода котел през зимния период внимателно се контролира плътността на газовъздушния тракт, на нагревните повърхности и на техните продухващи и дренажни устройства, както и на импулсните линии на пароводния тракт, вземат се мерки за подгряване на водата в котела и за поддържане на положителна температура вътре в пещта.

Чл. 542. (1) При монтирани на открито котлоагрегати се поддържа положителна температура в пещта, газоходите на неработещите котли, укритията на барабаните, фронта на горелките и в долната част на котлоагрегатите.

(2) При нужда за подгряване на водата в котела се използва пара от страничен източник.

(3) Отоплителните системи на датчиците на уредите за топлотехнически контрол, на автоматичните регулатори и на защитите, на импулсните лампи и употреба на "спътници" и др. се поддържат в изправност.

Чл. 543. При спиране за ремонт на котел с естествена циркулация пускането на вентилатор за охлаждане се разрешава най-малко след 10 h, като разликата между температурите на метала в горната и долната част на барабана не превишава 40°С.

Чл. 544. Дежурният персонал контролира спрените котли до пълното спадане на налягането и прекъсване на захранването на електродвигателите.

Чл. 545. Котелът се спира незабавно при случаите, посочени във вътрешната инструкция за експлоатация и нормативните актове за технически надзор на съоръжения с повишена опасност.

Чл. 546. Котелът се спира в срокове, посочени във вътрешната инструкция за експлоатация.

Чл. 547. Основен ремонт на котлите се прави в зависимост от техническото им състояние.

Чл. 548. Малки дефекти, открити при експлоатацията на котелния агрегат - пропуски на прах, пара, просмукване, вибриране на механизми, шлакуване на пещта и др., се отстраняват през време на работа на агрегата, ако това е допустимо от правилата за безопасност.

Чл. 549. За осигуряване на оптимално протичане на технологичните процеси и контролиране на енергийните разходи основните и спомагателните топломеханични машини и съоръжения на потребителите имат устройства за топлотехнически контрол, автоматично управление и технологична защита.

Чл. 550. Контролните уреди, автоматичните регулатори, апаратурите за технологична защита и сигнализация, информационните и управляващите системи, логичните устройства и устройствата за дистанционно управление на спиращите регулиращи органи с всички отнасящи се към тях съединителни тръбни или кабелни връзки се поддържат в изправно състояние и се намират в действие при работа на агрегатите.

Чл. 551. Действителната точност на уредите за топлотехнически контрол съответства на означения на скалата им клас на точност.

Чл. 552. Автоматичните регулатори на топлинните процеси осигуряват икономична работа на агрегатите, а устройствата за технологична защита - безотказно действие при нарушение на нормалния режим на работа на съоръженията.

Чл. 553. Устройство за технологична защита може да се извежда от работа само въз основа на разпореждане от енергетика. Изключения, предвидени във вътрешна инструкция, се допускат при пускане на съоръженията.

Чл. 554. Монтираните на табла пултове и до съоръженията устройства за технологична защита имат външни отличителни знаци за тяхното предназначение и принадлежност.

Чл. 555. Таблата, преходните кутии и сглобяемите кабелни кутии се номерират. Всички клеми и свързаните към тях проводници, импулсните линии на контролно-измервателните средства и на автоматичните регулатори се маркират, а датчиците и вторичните уреди - с надписи за тяхното предназначение.

Чл. 556. Настройките на технологичните защити се определят от производителя на основните съоръжения и се уточняват по време на пусковите изпитвания на агрегата.

Чл. 557. Устройствата на настройващите се защити се пломбират. Само работниците от цеха за топлинна автоматика и измервания могат да свалят пломбите, като записват това в оперативния дневник.

Чл. 558. (1) Технологичните защити се снабдяват със сигнални релета или с други сигнализиращи устройства, посочващи причината за възникване на авариен режим на работа на съоръженията.

(2) Всички случаи на задействане или извеждане от действие на защитите се записват в оперативния дневник и впоследствие се анализират.

Чл. 559. Технологичните защити се проверяват с периодичност, определена в местни експлоатационни инструкции.

Чл. 560. Преди всяко пускане на агрегатите се изпробват технологичните защити и устройствата за автоматично включване на резерва (АВР).

Чл. 561. Защитите за проверка се изключват по предварително подготвен наряд. Забранява се извършването на ремонти и настройки по намиращите се в действие защити и по вторичните им вериги.

Чл. 562. След основен ремонт на котлоагрегата се изпитват регулаторите на захранването на котела чрез изменяне на парния товар.

Чл. 563. Устройствата за топлинна автоматика и топлотехнически контрол да не се подлагат на вибрации над пределно допустимите, определени от производителя.

Чл. 564. (1) Температурата на въздуха в местата, където се монтират шкафовете на таблата с устройствата за топлинна автоматика и контрол, не превишава 45°С.

(2) Таблата се уплътняват добре, имат постоянно осветление, щепселни контакти за 12 и 220 V и осигурена възможност за подаване на сгъстен въздух. Вратите на таблата се заключват.

Чл. 565. За контрол, защита, сигнализация и автоматично управление на уредите се осигурява резервно електрическо захранване с ръчно и автоматично превключване. За контрол на напрежението се осигурява светлинна и звукова сигнализация. Изправността на устройството за автоматично включване на резервното захранване се проверява периодично, съгласно вътрешна инструкция.

Чл. 566. Регулиращите и спиращите органи на съоръженията се поддържат в такова състояние, че задвижването им се извършва без претоварване на електродвигателя.

Чл. 567. Тежестите на клапанните лостове на регулаторите с пряко действие да осигуряват свободно преместване на лостовете.

Чл. 568. Регулиращите устройства за захранването на котлите, поддържането на горивния процес и др. се настройват по динамичните характеристики на съоръженията, получени по опитен път.

Чл. 569. Настройките на регулиращите устройства се вписват в картите за настройка на регулаторите.

Чл. 570. Регулиращата арматура и изпълнителните органи за спиране и подаване на работен флуид се поддържат с необходимата експлоатационна плътност.

Чл. 571. Характеристиките на регулиране на регулиращата арматура се извършват съгласно вътрешни инструкции и предписанията на производителя.

Чл. 572. Импулсните линии на уредите за топлотехнически измервания и на устройствата за автоматично управление, защита и сигнализация се монтират с необходимия наклон и периодично се продухват по време на експлоатация.

Чл. 573. Силовите и контролните кабели се експлоатират съгласно изискванията на част втора, глава единадесета и се проверяват по Приложение № 7.

Чл. 574. Средства за измерване се проверяват и изпитват в срокове и обем съгласно разпоредбите на Закона за измерванията.

Чл. 575. Проверките на средствата за измерване като правило се извършват едновременно с основния ремонт на съоръженията.

Чл. 576. При въвеждане в експлоатация на устройства за автоматично управление, защита и топлотехнически измервания освен другите необходими документи на потребителя се предават и:

1. принципни и монтажни схеми на технологичните защити и автоматичното регулиране;

2. протоколи за измерванията на блендите на разходомерите;

3. протокол за измерване на съпротивлението на изолацията на проводниците и кабелите на електрическата инсталация;

4. структурни схеми на защитата;

5. протоколи за лабораторна проверка на устройствата за автоматично управление, защита и топлотехнически измервания;

6. схеми на защитите, автоматичните регулатори, средствата за измерване, сигнализацията и дистанционното управление с внесените изменения при настройката;

7. инструкции за експлоатация на средствата за контрол и управление.

Чл. 577. Проверките и ремонтите на стационарните средства за измерване се документират в паспорта.

Чл. 578. Сведенията за ремонтите на регулаторите се записват в дневника за ремонтите.

Чл. 579. За опазването и чистотата на външните части на устройствата за автоматика, защита и топлотехнически измервания отговаря оперативният персонал от съответните цехове на потребителя, в които са разположени тези устройства.

Чл. 580. Устройствата, уредите и апаратурите като правило се ремонтират едновременно с ремонта на основните съоръжения.

Чл. 581. Ремонтирането на регулиращите органи и свързването им с изпълнителните механизми, редукторите на електрозадвижванията, както и на дроселните органи на разходомерите, арматурите, щуцерите и др. се извършва от персонала, който ремонтира основното съоръжение.

Чл. 582. (1) Текущите и основните ремонти - без смяна на намотките, както и профилактичните изпитвания на електрическите двигатели на задвижванията на спиращите и регулиращите органи на устройствата за автоматично регулиране, на защитите и на дистанционното управление се извършват от персонала на енергийното стопанство.

(2) Ремонтите със смяна на намотките на електродвигателите на задвижванията по ал. 1 се извършват от персонала на енергийното стопанство или от външна фирма по договор.

Чл. 583. Преди включване в действие на спомагателно съоръжение се проверява изправността на предпазните и автоматичните устройства и контролно-измервателните уреди.

Чл. 584. Предпазните клапани на спомагателните съоръжения се проверяват след монтаж и след ремонт, но най-малко един път на шест месеца.

Чл. 585. Не се допуска използването на спирателна арматура за редуциране на налягане.

Чл. 586. Питателните помпи автоматично поддържат налягането в системата.

Чл. 587. Забранява се включването на питателна вода при неизправност дори само на една от защитите или на едно от средствата за дистанционно управление.

Чл. 588. Резервните питателни помпи се намират в състояние на постоянна готовност за пускане в действие.

Чл. 589. Резервните питателни помпи се изпробват 1 път месечно.

Чл. 590. Периодично по график се проверява действието на устройството на автоматично включване на резервата (АВР) при включване на питателните помпи с електрическо задвижване.

Чл. 591. Деаераторът се изключва незабавно от действие при възникване на пропуски на пара от заваръчните шевове на акумулиращия резервоар или на колонката.

Чл. 592. При работа на помпи, вентилатори и аналогично оборудване температурата на лагерите не превишава с 40 - 50°С температурата на обкръжаващия въздух и е не по-висока от 70°С.

Чл. 593. При експлоатацията на тръбопроводи се спазват изискванията на тази наредба и нормативните изисквания за устройство и технически надзор на тръбопроводи за водна пара и гореща вода.

Чл. 594. Преди включване на студен тръбопровод се проверява изправността на топлинната изолация, реперите и опорите, възможността за свободно разширяване на тръбопровода при загряване, състоянието на дренажите и обезвъздушителите, на предпазните устройства и на уредите за топлинен контрол.

Чл. 595. По време на експлоатация на паропроводите се:

1. проверяват топлинните разширения - по показанията на реперите и липсата на вибрации;

2. периодично контролират пълзенето, качествата на метала на основните тръбопроводи и качествата на заваръчните съединения - чрез дефектоскопия;

3. следи за плътността на арматурите и на фланцовите съединения.

Чл. 596. Пълзенето и качествата на метала и на заваръчните съединения се проверяват в съответствие с изискванията на специализираните нормативни актове за технически надзор на парните и водогрейните котли и на съответните стандарти.

Чл. 597. Схемите на тръбопроводите и тяхната експлоатация изключват възможности за повреди на тръбопроводите за ниско налягане при наличие на връзки с тръбопроводите за високо налягане.

Чл. 598. По време на загряване на главни паропроводи и на паропроводи с междинно загряване задължително се спазват нормираните скорости на изменение на температурата на метала и се контролират техните топлинни разширения.

Чл. 599. В хоризонталните си участъци всички паропроводи имат наклон по посока на движението на флуида, не по-малък от 1:250.

Чл. 600. (1) Отделяният кондензат при загряване, изстиване и изпразване на тръбопроводите се отвежда към дренажната система.

(2) При събиране на няколко дренажни тръбопровода на всеки от тях се монтира спирателна арматура.

(3) Кондензатът и топлината от постоянните дренажни тръбопроводи се използват повторно в топлинния цикъл.

Чл. 601. На шибрите и вентилите на тръбопроводите се поставят надписи с названия или номера в съответствие със схемата на тръбопроводите, както и указатели за посоката на въртене на задвижващото колело и за степента на отваряне на спиращия орган.

Чл. 602. Арматура, която се намира постоянно или продължително при подналягане, се уплътнява.

Чл. 603. (1) Тръбопроводите и арматурите се ремонтират по време на ремонта на съответните агрегати.

(2) Ремонтираните арматури се изпитват на плътност:

1. при налягане, равно на 1,25 от работното - когато ремонтът е свързан с демонтиране на арматурата;

2. при работно налягане - когато арматурата е ремонтирана на място.

Чл. 604. Преди монтирането им на място предпазните устройства се регулират на стенд, като се извърши проверка на плавността на хода на регулиращите органи и на плътността на спиращите органи.

Чл. 605. Не се допуска работа на тръбопроводите и съоръженията с нарушена топлинна изолация.

Чл. 606. (1) При температура на обкръжаващия въздух +25°С температурата на повърхността на изолацията не превишава 45°С за обекти с температура на топлоносителя до 200°С включително.

(2) Топлинната изолация на фланцовите съединения, арматурата и участъците от тръбопроводите, подлагани на периодичен контрол, се изпълнява от отделни лесно свалящи се елементи.

(3) Топлинната изолация на тръбопроводи и повърхности на съоръжения с температура над 200°С, намиращи се в близост до маслени резервоари, маслопроводи, мазутопроводи и кабелни линии, се покриват с метални или специални пластмасови покрития.

Чл. 607. (1) Обектите, чиято температура на флуида е по-ниска от температурата на обкръжаващия ги въздух, се покриват с антикорозионно и топлоизолационно покритие.

(2) Когато повърхността на топлинната изолация е без метална обшивка, тя се боядисва. При наличие на метална обшивка или покритие с алуминиева боя върху повърхността се нанасят маркировъчни пръстени.

(3) Оцветяването и означенията на тръбопроводите за пара и вода отговарят на специализираните нормативни актове за технически надзор и на съответните стандарти.

Чл. 608. Този раздел се отнася за техническа експлоатация на термопомпите, предназначени за получаване на топлинна енергия с използване на нископотенциална топлина.

Чл. 609. Използването на термопомпите е целесъобразно при едновременно производство на изкуствен студ и топлинна енергия.

Чл. 610. Резервирането на термопомпите се определя от изискването за надеждността на източника за топлина.

Чл. 611. Системите за топлоснабдяване с използването на термопомпи се изпълняват с две и повече машини или уредби за охлаждане. Допуска се използването на една машина или уредба за охлаждане с регулируема мощност.

Чл. 612. Частите на термопомпите, подложени на ниски температури, се изработват от материали, които запазват структурата си по време на експлоатацията.

Чл. 613. Не се допуска експлоатация на термопомпи без изправни защити.

Чл. 614. Помещенията с температура 0°С и по-ниска се снабдяват със система за светлинна и звукова сигнализация "човек в камерата" с изведен сигнал на операторския пулт.

Чл. 615. Експлоатацията на термопомпите се извършва по документацията на производителя, изискванията на техническия надзор и вътрешните инструкции.

Чл. 616. Системите с термопомпи се освидетелстват по време на пусково-наладъчните работи и периодично по време на експлоатация, като резултатите се нанасят в паспорта на обзавеждането.

Чл. 617. Термогенераторите се използват за инфрачервено или въздушно отопление и вентилация на помещения с различно предназначение.

Чл. 618. Термогенераторите, използващи като гориво природен газ, се експлоатират и изпитват съгласно нормативните изисквания за работа с природен газ и при спазване на изискванията за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 619. Термогенераторите, използващи електроенергия, както и тяхната експлоатация се осъществява съгласно нормите и правилата за устройство и експлоатация на електрооборудването.

Чл. 620. Термогенераторите, използващи дизелово гориво, отговарят на изискванията за изгаряне на течни горива.

Чл. 621. Термогенераторите се оборудват и експлоатират при действащи автоматика и защити.

Чл. 622. В експлоатационните инструкции се отразяват и изискванията на производителя.

Чл. 623. Към възобновяемите термогенериращи топлоизточници се отнасят енергосистеми, използващи алтернативни видове горива - биомаса, биогаз, генераторен газ и др., както и възобновяеми източници на енергия - енергия на слънцето, вятъра, топлината на земята и др., а така също и рядко използвани видове енергия или вторични технологични енергоносители.

Чл. 624. Особеностите на експлоатация за всяка конкретна топлогенерираща енергосистема се определят от инструкциите на производителя.

Чл. 625. Термогенериращите термосистеми се оборудват със съответните системи за химическа подготовка на водата, регулация, автоматика, блокировки и сигнализация, както и системи за опазване на околната среда.

Чл. 626. Тази глава определя изискванията за техническа експлоатация на топлопреносните мрежи, осигуряващи непрекъснато снабдяване на потребителите с топлина под формата на гореща вода или пара при минимални загуби на топлоносител и топлина.

Чл. 627. Всички съединения на тръбите в топлопреносните мрежи се заваряват, с изключение на местата за присъединяване на фланцови арматури. Допуска се заваряване на фланцови арматури непосредствено към тръбопроводите.

Чл. 628. (1) В топлопреносните мрежи се употребява стоманена арматура от ковък темперован чугун при полагане в земята на тръбопроводи с диаметър до 80 mm и температура на топлоносител до 200°С.

(2) Забранява се използване на арматура от сив чугун.

Чл. 629. Арматурите с диаметър 350 mm и по-голям - при водни топлопреносни мрежи, и с диаметър 200 mm и по-голям - при парни топлопреносни мрежи, имат обходни - байпасни линии.

Чл. 630. Вентилите и шибрите на топлопроводите имат:

1. означения съгласно оперативните схеми и експлоатационните инструкции;

2. означения на посоката на движение на топлоносителя и на посоките на въртене на маховиците при отваряне и затваряне;

3. дистанционно, механично или електрическо задвижване - когато са недостъпни или обслужването им е свързано с опасност за експлоатационния персонал, а при диаметър 400 mm и по-голям освен ръчното задвижване имат и механизирано задвижване - електрическо или хидравлично.

Чл. 631. Елементите на тръбопроводите, които се обслужват или периодично се наблюдават и се намират на височина над 2,5 m, се монтират на площадки с постоянни стълби и парапети.

Чл. 632. За топлопреносните мрежи се осигурява компенсация за температурните разширения чрез разделяне на компенсационни участъци с неподвижни подпори.

Чл. 633. За контролиране на параметрите на топлоносителя при всички отклонения от основните водни магистрали - подаващи и връщащи, се монтират щуцери за манометри и гилзи за термометри.

Чл. 634. (1) Проходимите колектори за топлопроводи и големите възлови шахти с монтирани електрически съоръжения се снабдяват с електрическо осветление, което се поддържа в изправност и се проверява съгласно вътрешната инструкция.

(2) В проходимите канали се монтира нагнетателно-смукателна вентилация.

Чл. 635. (1) Подземните камери се осигуряват най-малко с два входни люка със стълби.

(2) Допуска се камерите с вътрешна площ до 2,5 m2 да бъдат само с един люк.

Чл. 636. В проходимите и полупроходимите канали през всеки 300 m от трасето и в крайните точки на отделните участъци се изграждат люкове, непропускащи повърхностни води.

Чл. 637. Диаметрите на изпускателните щуцери се определят от условието - тръбопроводите с диаметър до 300 mm да се изпразват за не повече от 2 h, а с диаметър 500 mm - за не повече от 4 h.

Чл. 638. Във всички най-ниско разположени точки на трасето и в долната част на вертикалните участъци на паропроводите се изграждат дренажни устройства за продухване. При паропровода с наклон по посока на движението на парата дренажните устройства се монтират през 400 - 500 m, а при обратен наклон - през 200 - 300 m.

Чл. 639. В парните мрежи, транспортиращи наситена пара, дренажните устройства се монтират в правите им участъци през 250 - 300 m - когато наклонът съвпада с посоката на движение на парата, и през всеки 200 m - при обратен наклон.

Чл. 640. (1) При паропроводи за наситена пара кондензатът непрекъснато се отвежда през кондензоотделителите.

(2) Не се допуска работа на кондензоотделителите към общ кондензопровод без наличието на възвратни клапи.

Чл. 641. За да се осигури дренирането, каналите и тунелите за топлопроводите се изграждат с наклон не по-малък от 3:1000, а в най-ниските им точки имат устройства за отвеждане на водата.

Чл. 642. Когато няма възможност за гравитачно отвеждане на водата от съоръженията, по чл. 641 се осигурява дренирането й с помпи, непозволяващо достигане и до най-ниската точка на изолацията.

Чл. 643. Топлопроводът се съединява с канализацията чрез хидравличен затвор.

Чл. 644. Допуска се прокарването в общ канал на топлопроводи с други тръбопроводи, освен ако тръбопроводите са за леснозапалими или химически агресивни вещества.

Чл. 645. Забранява се строителството, складирането на материали и засаждането на многогодишни насаждения по трасетата на топлопроводите.

Чл. 646. При прокарване на топлопроводите над улици и пътища височината над земята на най-ниско разположената точка от изолацията на тръбопровода да е най-малко 4,5 m, при преминаване над неелектрифицирана железопътна линия - най-малко 6,4 m, а над електрифицирана железопътна линия - най-малко 7 m.

Чл. 647. В случаите, когато разстоянието от най-ниско разположената точка на изолацията на топлопровода до нивото на земята е под 2 m, се осигуряват условия за безопасно преминаване на пешеходци над топлопровода - стълби с парапети и др.

Чл. 648. (1) Външната повърхност на топлопроводите се защитава с топлоустойчиви антикорозионни покрития. Не се разрешава въвеждането в експлоатация на топлопреносни мрежи без външно антикорозионно покритие на тръбопроводите.

(2) Тръбопроводите, арматурите и фасонните части се покриват с топлинна изолация.

Чл. 649. (1) Забранява се употребата в топлопреносните мрежи на горими и гниещи топлоизолационни материали и на топлоизолационни материали, съдържащи вещества, които отделят киселини, концентрирани алкали и сяра (в частност шлаки и кизелгур).

(2) Забранява се използването на насипна изолация в каналите. За закрепване на висяща изолация се употребява корозионноустойчив тел - поцинкован, помеден.

Чл. 650. Изпълнението на подземните топлопреносни мрежи изключва възможността за попадане на вода върху топлопроводите.

Чл. 651. (1) Всички новомонтирани топлопреносни мрежи се подлагат на проверка за:

1. хидравлична плътност под налягане;

2. изпитване при максимална изчислителна температура на топлоносителя;

3. измерване на блуждаещите токове;

4. изпитвания за определяне на топлинните и хидравличните загуби.

(2) Въз основа на резултатите от изпитванията по ал. 1 се определят показателите за топлинните и хидравличните загуби на топлопреносната мрежа.

(3) Когато отделни новомонтирани участъци се включат към топлопреносната мрежа през отоплителния сезон, проверката при изчислителната температура се проверява след приключване на отоплителния сезон.

(4) Проверката на топлопреносната мрежа при изчислителна температура се извършва, като се поддържа максималната температура на водата в крайните участъци на мрежата в продължение най-малко на 30 min.

Чл. 652. (1) Водните топлопреносни мрежи и кондензопроводите се промиват преди въвеждане в действие и след монтаж или основен ремонт.

(2) В отворените системи на топлоснабдяване тръбопроводите на топлопреносните мрежи се промиват с питейна вода, докато се достигнат показателите, съответстващи на санитарните норми.

(3) След промиването необработената вода се източва и се заменя с деаерирана мрежова вода.

Чл. 653. Новомонтираните паропроводи се продухват, като парата се изхвърля в атмосферата.

Чл. 654. След монтаж, ремонт или временно спиране топлопреносните мрежи се пускат в действие по предварително изготвен и утвърден график от работодателя.

Чл. 655. При пускането в действие на парните мрежи се извършват следните основни операции:

1. загряване и продухване на паропроводите;

2. напълване и промиване на кондензопроводите;

3. включване на потребителите и извършване на пусково регулиране на мрежата.

Чл. 656. (1) Преди да започне загряването, всички шибри на отклоненията от загрявания участък се затварят плътно, а дренажите на паропровода се отварят.

(2) Основната магистрала се загрява първа, а след това - всяко отклонение поотделно. За паропроводи с дължина до 200 m загряването на основния паропровод и на отклоненията от него може да се извърши едновременно.

Чл. 657. При пускането в действие на водните топлопреносни мрежи се извършват следните основни операции:

1. напълване на мрежата с вода;

2. промиване на мрежата;

3. установяване на циркулация на водата;

4. проверка на плътността на мрежата;

5. включване на потребителите и регулиране на мрежата.

Чл. 658. При въвеждане в действие на водни мрежи след монтаж промиването се извършва, като в края на подаващия и на обратния топлопровод се монтират временни утайници. Утайниците се демонтират след второто промиване.

Чл. 659. Ежегодно след завършване на отоплителния сезон топлопреносните мрежи се изпитват под налягане, за да се открият подлежащите на отстраняване при основния ремонт слаби места и дефекти. След основния ремонт изпитването на мрежата под налягане се повтаря, като се проверява плътността на монтираната спирателна и регулираща арматура.

Чл. 660. Водните топлопреносни мрежи се изпитват с налягане, равно на 1,25 от работното налягане в подаващия колектор на топлоцентралата, но не по-ниско от 1,6 МРа за подаващите тръбопроводи и от 1,2 МРа - за връщащите. Стойностите на изпитвателните налягания се отнасят за най-високо разположените по релефа на местността части на топлопреносните мрежи.

Чл. 661. Контролни изпитвания на топлопреносните мрежи при изчислителната температура се извършват един път на две години, а за определяне на топлинните и хидравличните загуби по участъци - един път на пет години.

Чл. 662. Състоянието на подземните тръбопроводи се контролира ежегодно, като по график се пробиват отвори в почвата до тръбопроводите (шурфовки) на всеки 2 km от трасето. Първата проверка се извършва не по-късно от 3 години след пускането на топлопровода в експлоатация. При всяка проверка се съставя акт, в който се посочват състоянието на тръбопровода, почвата, строителната конструкция и изолацията на тръбите и начинът за възстановяването им.

Чл. 663. (1) Корозията на тръбопроводите от блуждаещи токове се контролира при снемане на общи потенциални диаграми на топлопроводите най-малко един път на три години.

(2) В зоните на действие на електрически защити от блуждаещи токове снемането на потенциални диаграми се извършва един път в годината, поредно при летни и при зимни условия.

Чл. 664. Вътрешната корозия на водните топлопреносни мрежи и кондензопроводи се контролира периодично чрез анализиране на мрежовата вода и кондензата и чрез монтиране на индикатори за корозия в най-характерните точки.

Чл. 665. Разкопаване на тръбопроводи или извършване на работи в близост до тях от външни организации се допуска с разрешение и под контрола на предприятието/организацията, която стопанисва топлопреносната мрежа.

Чл. 666. Металните конструкции на топлопреносните мрежи - греди, мъртви опори, естакади, мачти и други елементи, се покриват с корозоустойчива боя.

Чл. 667. (1) Средногодишната загуба на топлоносител от изтичане за един час да не превишава 0,25% от обема на водата в топлопреносната мрежа и присъединените към нея системи за топлопотребление.

(2) Сезонната норма на загубата на топлоносител от изтичане се определя в границите на средногодишната стойност на загубите.

Чл. 668. (1) За всеки район от топлопреносната мрежа се съставя списък на шахтите и проходимите канали, изложени на опасност от проникване на газ.

(2) Задължително преди започване на работа в такива шахти се проверява за наличие на газ.

(3) Газоопасните шахти са отбелязват на оперативната схема на топлопреносната мрежа, а люковете им се боядисват и сигурно заключват.

Чл. 669. (1) При нормален режим секциониращите шибри и спирателната арматура се поддържат в напълно отворено положение.

(2) Забранява се регулиране на дебита на топлоносителя чрез тях.

Чл. 670. (1) Топлопроводите се обхождат по график.

(2) При обхождането се проверява състоянието на топлинната изолация, на салниковите компенсатори, на дренажните устройства и на строителните конструкции на топлопроводите и абонатните станции.

(3) Резултатите от огледите се вписват в дневник за обходите, а откритите дефекти се отстраняват във възможно най-кратък срок.

Чл. 671. (1) Топлопреносните мрежи се ремонтират при необходимост на база на резултатите от периодичните огледи (обхождания), изпитванията, ежегодните изпробвания под налягане и почвените пробиви (шурфовки).

(2) Основен ремонт на работещите без прекъсване топлопреносни мрежи се извършва един път на 2 - 3 години, едновременно с ремонта на топлофикационните съоръжения.

(3) Текущ ремонт на топлопреносните мрежи се извършва най-малко един път годишно.

(4) Едновременно с ремонта на магистралните топлопроводи се ремонтират всички отклонения от тях и възлите за управление на местните системи.

Чл. 672. Резервоарите за събиране на кондензата се обзавеждат със:

1. водоуказателни устройства;

2. устройства за сигнализация на горно и долно ниво;

3. термометри за измерване на температурата на кондензата;

4. пробовземащи устройства;

5. предохранителни устройства от повишено налягане;

6. средства за контрол на налягането;

7. външни метални стълби; при височина на резервоара над 1500 mm - стационарни вътрешни стълби;

8. топлоизолация.

Чл. 673. Системите за събиране и връщане на кондензат се оборудват със:

1. разходомери;

2. манометри;

3. термометри;

4. пробовземащи устройства.

Чл. 674. Изхвърлянето на кондензат в битовата канализация се допуска след предварително охлаждане до 40°С. Кондензатът може да се охлажда при изхвърляне в производствена канализация само при постоянно течащи води.

Чл. 675. Не се допуска последователен монтаж на кондензни гърнета на един и същи дренажен - кондензен тръбопровод.

Чл. 676. Не се допуска дренирането на повече от едно съоръжение с един общ кондензатоотделител - кондензно гърне.

Чл. 677. Не се допуска поставяне на кондензно гърне на събирателен дренажен тръбопровод независимо дали отделните входящи дренажни тръбопроводи са с монтирани кондензоотделители на тях или не.

Чл. 678. При необходимост от повдигане на кондензата на височина над точката на кондензатоотделяне след кондензното гърне се поставя възвратен вентил.

Чл. 679. При използване на кондензни помпи за връщане на кондензата експлоатацията им се извършва съгласно инструкциите на производителя.

Чл. 680. При експлоатация на кондензноотделителните устройства се осигурява отстраняването на въздуха и въглеродния диоксид от кондензата.

Чл. 681. При експлоатацията на системите за събиране и връщане на кондензата се осъществява:

1. контрол за качеството и разхода на връщащия се кондензат;

2. обслужване на събирателните резервоари, помпи, дренажни устройства и автоматичното въздухоотделяне.

Чл. 682. При констатиране на хидравлични удари в кондезопроводите те се ревизират и евентуално подменят, за да не се допуска вторично изпарение в тях.

Чл. 683. Ако качеството на връщащия се кондензат не отговаря на нормите за питателна вода, той се очиства до достигане на нормите в зависимост от конкретните технически условия.

Чл. 684. Закритите резервоари за кондензат се изпитват на плътност с налягане 1,5 от работното, но не по-малко от 0,3 МРа. Откритите резервоари се контролират чрез напълване с вода.

Чл. 685. Този раздел се отнася за експлоатация на резервоари за акумулиране на топлина, наричани по-нататък топлинни акумулатори.

Чл. 686. Топлинните акумулатори за съхраняване на гореща вода се снабдяват със:

1. преливна тръба от допустимото ниво за запълване на резервоара;

2. свързваща тръба с атмосферата, осигуряваща свободно постъпване на въздух в топлинния акумулатор, изключваща създаването на вакуум и повишаване на налягането, по-високо от атмосферното;

3. от външната страна - топлинна изолация и метално покритие;

4. от вътрешната страна - антикорозионна защита;

5. автоматично регулиране на нивото и блокировка на захранващите помпи с нивото;

6. АВР на помпите;

7. автоматично устройство за превключване към резервно електрозахранване;

8. сигнализация за горно и долно ниво и автоматическо прекратяване подаването и източването на вода във всички подаващи и съединяващи тръбопроводи;

9. дренажна линия с арматура;

10. средства за измерване на ниво и температура в резервоара и налягането в тръбопроводите;

11. дистанционно измерване нивото на водата.

Чл. 687. (1) Новомонтираните и намиращите се в експлоатация след ремонт топлинни акумулатори се изпитват на плътност, с наблюдаване за възможни дефекти в отремонтираните места и съединенията.

(2) Изпитванията се извършват чрез запълване с вода до максимално допустимото ниво по проект, при температура на околния въздух не по-малка от 5°С и температура на водата не по-висока от 45°С.

(3) Топлинните акумулатори за гореща вода са издържали изпитването по ал. 1 и се допускат в експлоатация, ако в продължение на 24 часа по тяхната повърхност или по краищата на дъната не се появяват течове и нивото на водата не се промени.

Чл. 688. При въвеждане в нормална експлоатация след изпитанията топлинните акумулатори се запълват с химически почистена деаерирана вода с температура не по-висока от 95°С.

Чл. 689. Около топлинните акумулатори се определя охранителна зона и се поставят предупредителни знаци, забраняващи достъпа на външни лица, и се предвиждат защитни мероприятия, изключващи попадането на гореща вода в производствените помещения при евентуалното им разрушаване.

Чл. 690. Ежедневно при приемане и предаване на смяната се извършва визуален оглед на топлинния акумулатор и прилежащите съоръжения към него.

Чл. 691. Оценката на техническото състояние на топлинните акумулатори се извършва:

1. визуално - всяка година след завършване на отоплителния сезон;

2. измерване дебелината на стените, дефектоскопия на метала и заварките и определяне остатъчния ресурс на метала - веднъж на 3 години.

Чл. 692. Пределно допустимите корозионни износвания на топлинните акумулатори са:

1. за дъната - 50% от проектната дебелина;

2. за носещата конструкция и краищата на дъната - 30%;

3. за долната половина на стените - 20%, независимо от площта на износване.

Чл. 693. (1) С тази глава се определят изискванията за техническа експлоатация на системите за отопление и вентилация, използващи за топлоносител гореща вода.

(2) Допуска се използването и на други топлоносители в системите за отопление и вентилация, в т.ч. и електроенергия при технико-икономическа обосновка.

Чл. 694. За източник на топлинна енергия в системите максимално се използва вторичната топлина от технологичните енергийни уредби.

Чл. 695. Отклоненията на средноденонощната температура на водата, постъпваща в системите за отопление, вентилация, кондициониране и горещо водоснабдяване, са в границите на +/- 3% от температурния график за дадения район.

Чл. 696. При експлоатацията на системи за отопление, вентилация и горещо водоснабдяване часовата загуба на топлоносителя не превишава 0,25% от обема на водата в системата, включваща и водата в разклонителната тръбопроводна мрежа.

Чл. 697. Промивка с водопроводна или техническа вода на системата се извършва ежегодно след завършване на отоплителния сезон и след монтаж и основни ремонти на тръбите.

Чл. 698. За защита от вътрешна корозия системата се поддържа постоянно запълнена с деаерирана химически очистена вода или кондензат.

Чл. 699. Изпитванията за плътност на системата с гореща вода се извършват ежегодно след завършване на отоплителния сезон и преди въвеждането в експлоатация, след извършените ремонти при следните налягания:

1. елеваторни възли и водоподгреватели - 1 МРа;

2. системи с чугунени отоплителни тела, стоманени щамповани радиатори и системи с панелно и конвекторно отопление - 2 МРа;

3. за системи за горещо водоснабдяване - работното налягане в системата +0,5 МРа;

4. за калорифери от системите за отопление и вентилация - по данни на производителя.

Чл. 700. Системите за отопление, работещи с пара, се изпитват съгласно нормативните изисквания за технически надзор.

Чл. 701. През зимния период при отрицателни температури на външния въздух в случай на прекратяване циркулацията на водата системата се дренира.

Чл. 702. Абонатната станция в предприятия/организации, които имат собствени източници на топлина, може да бъде изградена в котелния цех или в отделно помещение. Едно предприятие/организация може да има няколко цехови абонатни станции.

Чл. 703. Всички абонатни станции се намират под контрола на енергетика.

Чл. 704. Абонатната станция се обзавежда със:

1. принципни схеми на парните и водните мрежи;

2. схема за събиране и връщане на кондензата;

3. инструкция за обслужване;

4. норми за разход на топлоносител, вкл. и за връщания кондензат;

5. режимни графици.

Чл. 705. (1) Спирателната и регулиращата арматура в абонатната станция са номерирани в съответствие със схемата на станцията.

(2) Регулиращата арматура се оборудва с указател на отварянето, а спирателната арматура - с указател "отворено" и "затворено".

Чл. 706. Тръбопроводите и резервоарите за кондензат се боядисват с цветове, съответстващи на изискванията на действащата техническа нормативна уредба.

Чл. 707. Абонатната станция е съоръжена със:

1. спирателна арматура на подаващите и връщащите тръбопроводи за мрежова вода и на тръбопроводите за пара и кондензат;

2. устройства за изпускане на въздух - в най-високите точки на водната мрежа, а за източване на кондензата - в най-ниските точки на паропроводите, и дренажи за изпразване на системите;

3. регистриращи, самопишещи уреди за измерване на налягането, температурата и разхода на гореща вода в подаващите и връщащите тръбопроводи и кондензопроводи;

4. водомер на байпаса на основния шибър на захранващия или на връщащия топлопровод - за контрол на плътността на водната мрежа;

5. показващи уреди за измерване на налягането - до спирателната арматура на подаващите и на връщащите тръбопроводи, на всеки подаващ тръбопровод след шибрите на разпределителния колектор, на засмукващия и на нагнетателния тръбопровод и на всяка помпа;

6. качествена топлинна изолация.

Чл. 708. На скалите на манометрите с червена черта се обозначават пределно допустимите стойности на разрешеното налягане.

Чл. 709. (1) При липса на сигурни устройства за автоматика и контрол абонатните станции на предприятията/организациите, употребяващи пара, се обслужват от постоянен дежурен персонал.

(2) Всички параметри на топлоносителя се записват в специален дневник, а оперативните превключвания, аварии и нарушения на режима - в дневника на дежурния персонал.

Чл. 710. В системите за отопление чрез пара се осигуряват:

1. равномерно нагряване на всички нагревателни тела;

2. пълно кондензиране на постъпващата в нагревателните тела пара;

3. пълно събиране и връщане на кондензата.

Чл. 711. В системите за отопление чрез топла вода се осигуряват:

1. равномерно нагряване на всички отоплителни тела;

2. отклонение на температурата на връщащата се вода с не повече от 2°С спрямо предвидената по графика;

3. запълване с вода на най-високо разположените точки на системата;

4. налягане в системата, ненадвишаващо допустимото за отоплителните тела;

5. коефициент на смесване при директно присъединените отоплителни системи не по-малък от изчисления.

Чл. 712. Местните системи за водно отопление се запълват с вода от топлопреносната мрежа.

Чл. 713. Обслужването на системите за водно и парно отопление включва:

1. пълен оглед на скритите елементи на системите - най-малко един път в месеца;

2. основен преглед на най-отговорните елементи на системите - помпи, спирателна арматура, средства за измерване, автоматични устройства - най-малко един път в седмицата;

3. обезвъздушаване на системите съгласно местните инструкции;

4. почистване на външната повърхност на отоплителните тела от прах - най-малко един път в седмицата;

5. промиване на утаителите - периодичността на промивките се определя в зависимост от степента на замърсяването, установена по разликата в показанията на манометрите преди и след утаителите;

6. ежедневен контрол на температурата и налягането на топлоносителя, нагряването на отоплителните тела и температурата на контролните точки в помещенията.

Чл. 714. (1) След завършване на отоплителния сезон отоплителните системи се промиват до пълно избистряне на водата. Допуска се промиването да се извърши със сгъстен въздух.

(2) За защита от корозия системите са постоянно пълни с деаерирана вода, с изключение на времето за ремонт.

Чл. 715. Дефектите на отоплителната система се записват в специален дневник и се изготвя план за ремонтните работи. Дефектите, които не изискват изпразване на системата, се отстраняват веднага.

Чл. 716. Графиците за текущ и основен ремонт на отоплителната система се съгласуват с графиците за ремонт на отопляваните помещения, като се осигурява пълно завършване на всички ремонтни работи не по-късно от 15 дни преди началото на отоплителния сезон.

Чл. 717. (1) Преди започване на отоплителния сезон цялата отоплителна система се изпитва под налягане. Системата се изпитва независимо от това дали е ремонтирана или не.

(2) Стойностите на изпитвателните налягания се приемат, както следва:

1. за съоръженията в абонатните станции - 1,25 от работното налягане, като за работно налягане се приема налягането пред входния шибър - откъм страната на захранващата мрежа;

2. за отоплителни системи - не по-малко от 0,6 МРа.

Чл. 718. Новите и основно ремонтираните системи за горещо водоснабдяване се изпитват за плътност с налягане, равно на работното налягане плюс 0,5 МРа, но не повече от 1 МРа.

Чл. 719. При периодично и кратковременно използване на вода за горещо водоснабдяване с голям дебит се използват резервоари-акумулатори.

Чл. 720. (1) При източник на топлина за отопление и горещо водоснабдяване максимално се използва парата от топлоизползващите апарати посредством кондензоохладители или баки-акумулатори за пара.

(2) Отоплението на предприятия/организации се извършва с топлоносител топла вода. Парно отопление се допуска само по изключение за малки консуматори.

Чл. 721. Топлината и водата за горещо водоснабдяване при непосредствено водочерпене се отчита с два топломера и водомера, монтирани на подаващия и на връщащия тръбопровод в абонатната станция.

Чл. 722. (1) Преди въвеждане в експлоатация ремонтираните отоплителни системи се подлагат на топлинно изпитване.

(2) Топлинното изпитване се провежда при температура на топлоносителя, съобразена с външната температура по време на изпитването.

(3) В процеса на топлинното изпитване се извършват настройка и регулиране на отоплителната система.

Чл. 723. В този раздел се определят изискванията за техническа експлоатация на системите за въздушно отопление, вентилация и кондициониране в предприятия/организации.

Чл. 724. Преди приемане в експлоатация (след монтаж или реконструкция) инсталациите за въздушно отопление се подлагат на изпитване за определяне на ефективността на действието им, на съответствието на паспортните и проектните данни и за спазването на санитарните норми.

Чл. 725. В процеса на изпитването се определят:

1. производителността и налягането на вентилаторите;

2. скоростта на въртене на вентилаторите и електродвигателите;

3. инсталираната мощност и действителното натоварване на електродвигателите;

4. разпределението на въздуха и налягането му в разклоненията на въздухопроводната мрежа и в крайните точки на всички участъци;

5. температурата и относителната влажност на подавания и изхвърляния въздух;

6. топлинната производителност на калориферите;

7. температурата на водата преди и след калориферите;

8. температурата и влажността на въздуха преди и след овлажнителната камера;

9. коефициентът на очистване на въздуха от филтрите;

10. наличието на просмукване или изтичане на въздух от отделните елементи - въздуховоди, фланци, камери, филтри и др.

Чл. 726. (1) Изпитванията се провеждат за изчисления товар и при температура на въздуха по температурния график.

(2) Преди започването на изпитванията се отстраняват откритите по време на огледа дефекти.

Чл. 727. Забелязаните дефекти по време на изпитването и настройването на вентилационната система се вписват във ведомостта за дефектите и своевременно се отстраняват.

Чл. 728. Техническото ръководство по експлоатацията на отоплителните, вентилационните и кондициониращите системи се осъществява от енергетика.

Чл. 729. Направените по време на монтажа, ремонта или при изпитванията изменения във вентилационната система се отразяват в паспортите и в експлоатационните инструкции.

Чл. 730. (1) Най-малко един път в седмицата експлоатационният персонал извършва основен преглед на съоръженията на системата на въздушно отопление и вентилация, като проверява режима на работа, положението на шибрите, нагряването на въздуха в калориферите, състоянието на топлопроводите и т. н.

(2) Инсталациите се обхождат ежедневно от дежурния персонал.

Чл. 731. (1) Редът за включване и изключване на уредбите и системите за отопление и вентилация се определят с вътрешна инструкция.

(2) В почивни и празнични дни отоплително-вентилационните инсталации се изключват.

Чл. 732. Ремонтът на отоплително-вентилационните системи, обслужващи пряко технологичния процес, се извършва едновременно с ремонта на технологичните съоръжения.

Чл. 733. (1) Калориферите за въздушно отопление се почистват чрез продухване със сгъстен въздух или с пара в зависимост от замърсяването им най-малко един път на три месеца.

(2) Калориферите се продухват и преди началото на отоплителния сезон.

Чл. 734. (1) За предпазване от замърсяване през летния период всички калорифери се затварят от страната на входа на въздуха.

(2) Въздухопроводите се почистват от прах и пепел най-малко два пъти годишно, а при необходимост и по-често с местни инструкции.

(3) Защитните мрежи и жалузи пред вентилаторите се почистват от прах най-малко един път на три месеца.

Чл. 735. Металните въздухоприемни шахти и външните решетки на жалузите имат антикорозионно покритие, което ежегодно се проверява и възстановява.

Чл. 736. Температурата на водата в системите на горещо водоснабдяване се поддържа в зададените интервали с автоматични регулатори.

Чл. 737. В откритите системи за осъществяване на циркулацията на топлоносителя се монтира диафрагма между мястото за отбора на вода в системата на горещото водоснабдяване и мястото за включване на циркулационния тръбопровод.

Чл. 738. Предприятия/организации, използващи топлинна енергия за горещо водоснабдяване с кратковременно ползване, монтират топлинни акумулатори или водоподгреватели с необходимия капацитет за изравняване на сменния график на потребление.

Чл. 739. При експлоатацията на системите за горещо водоснабдяване:

1. се осигурява качество на горещата вода в съответствие със санитарно-хигиенните норми;

2. се поддържа температура на горещата вода в местата на водоползване в системите на централизирано горещо водоснабдяване не по-ниска от 60°С в откритите системи за топлоснабдяване, не по-ниска от 50°С в затворените системи и не по-висока от 75°С за двете системи;

3. се осигурява разход на гореща вода с установените норми.

Чл. 740. При експлоатация на системите за горещо водоснабдяване се следи за:

1. изправността на оборудването, тръбопроводите, арматурата, контролно-измервателните прибори и автоматика;

2. данните от контрола на параметрите на топлоносителя и качествените показатели.

Чл. 741. Не се разрешава използване на мрежова вода за горещо водоснабдяване от затворени системи.