Държавен вестник, брой 58 от 22.VII

Изм., бр. 11 от 1962 г., ДВ, бр. 90 от 1965 г., РМС № 66 от 1966 г. - необн., РМС № 105 от 1972 г. - необн., РМС № 134 от 1976 г. - необн. и ДВ, бр. 34 от 1978 г.

Отменено основание - виж § 4, т. 1 от заключителните разпоредби на Кодекса на труда - ДВ, бр. 26 от 1 април 1986 г. и бр. 27 от 4 април 1986 г.

1. Когато работникът не изпълни трудовите си норми за работната смяна не по своя вина, а поради липса на необходимите условия за работа, като: неизправност на машините, несвоевременно снабдяване с материали и полуфабрикати от необходимото качество за възложената му работа, поради недостатъчно отопление, вентилация и други подобни, заплаща му се според изработеното, но не по-малко от 90% от тарифната ставка (надница) за определения му разряд.

Ръководството на предприятието съвместно с профкомитета определя случаите кога не са осигурени необходимите условия за работа, за което в тридневен срок се съставя протокол.

2. Когато работник или служител поради стихийни бедствия (бури, наводнения, заснежаване, пожари и други подобни) е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се 50% от повременното му трудово възнаграждение за загубеното работно време.

На работници и служители, взели участие в спасителните работи при стихийни бедствия, се заплаща пълният размер на повременното им трудово възнаграждение.

В такива случаи причините за неявяване на работа и участие в спасителните работи се установяват от народния съвет или от друг държавен орган.

Заплащането и в двата случая става от предприятието, учреждението или организацията, където работят работниците и служителите.

3. При превеждане на работник, работещ по трудови норми, от една работа на друга, заплаща му се по нормите на новата работа.

Когато работникът на новата работа не може да изпълнява трудовите норми, заплаща му се тарифната ставка (надница), съответствуваща на определения му разред, за срок не повече от 2 месеца, ако не е определен друг начин на заплащане от Министерския съвет.

4. Ако работникът от една категория извършва работа от друга категория, той запазва своята, но получава възнаграждението за по-високо платената категория само за времето, когато извършва по-високо платената работа.

Когато работник от една категория извършва работа на друга по-ниско платена, той запазва категорията си и получава възнаграждение за изпълняваната работа и разликата до дневното му основно трудово възнаграждение (тарифна ставка). Министерствата и ведомствата съгласувано с Държавната планова комисия и ЦСПС определят производствата и случаите, където поради естеството и условията на работата не следва да се заплаща разлика до основното трудово възнаграждение (тарифна ставка).

При работа по групови норми разлика до основното възнаграждение (тарифна ставка) не се заплаща освен в случаите, когато има строго разделение на труда и тази разлика може да се установи.

Когато служител изпълнява работа на работник, получава възнаграждение според изработеното по новата работа, но не по-малко от повременното възнаграждение за предишната работа. Когато новата работа се заплаща повременно, получава се по-високото повременно възнаграждение.

Когато работник изпълнява работа на служител, получава по-високото повременно възнаграждение.

Извършването на работата по предходните две алинеи не може да продължава повече от 45 дни в една година.

5. На новопостъпил работник, който работи на индивидуални норми и не може да изпълни трудовите норми, се заплаща според изработеното, но не по-малко от 80% от тарифната ставка, съотвествуваща на определения му разряд, и за срок не повече от 3 месеца.

Ръководствата на предприятията съвместно със съответните профкомитети съобразно характера на производството определят необходимото време за усвояване на работата, през което ще се осигурява на новопостъпилите работници 80% от тарифната ставка (надница), както и кои работници се считат за новопостъпили по смисъла на настоящата точка.

6. В захародобивните, стъкларските, керамичните и други предприятия, където поради характера на производството за ремонт на машините и съоръженията се налага спиране на работата за продължително време, на работниците от производството, които участвуват в ремонта, се заплаща съобразно извършваната работа по ремонта.

7. За времето на престои по вина на работника трудово възнаграждение не се заплаща.

8. За времето на престой не по вина на работника трудовото възнаграждение се заплаща в размер на 80% от тарифната ставка (надница) на работника с изключение на производствата, където с решение на Министерския съвет е утвърден друг размер за заплащане.

Заплащането на престой при многомашинно обслужване се урежда от съответния министър съгласувано с Централния съвет на профсъюзите и Държавната планова комисия.

За времето на престои над утвърдената норма за всеки рейс на шофьорите от ДСО "Международен автотранспорт" трудовото възнаграждение се заплаща в размер на 50 на сто от основната заплата.

9. При започване на престоя работникът е длъжен веднага да съобщи за това на съответния ръководител. Работникът е длъжен също така своевременно да предупреждава за причините, които могат да предизвикат престой и които той е длъжен да знае.

Ако работникът не изпълни тези задължения, не му се заплаща възнаграждение за престой.

Всички престои се регистрират. Престои единични или сумирани с продължителност до 30 минути в една работна смяна не се заплащат. Ръководителите, след като са уведомени за започване на престоя, са длъжни да регистрират часа на започването и завършването на престоя.

10. При престои работниците могат да бъдат преведени на друга работа в същото или друго предприятие съгласно разпоредбите на чл. 25 от Кодекса на труда.

При отказ на работника да бъде преведен на друга работа възнаграждение за престоя не се заплаща. Отказът на работника се разглежда като нарушение на трудовата дисциплина, освен за случаите по чл. 25 от Кодекса на труда.

11. Ръководителят е длъжен да вземе всички необходими мерки за отстраняване на престоя и за използуване на освободените работници за друга работа.

12. Когато бракът е по вина на работника, прилагат се следните правила:

а) при пълен брак (когато продукцията е напълно негодна) трудово възнаграждение за бракуваната продукция не се заплаща;

б) при частичен брак (когато продукцията по качеството си не отговаря напълно на установените изисквания) трудово възнаграждение се заплаща в намален размер. Процентът на годността на продукцията и точният размер на заплащането се установяват от ръководството на предприятието, като възнаграждението не може да превишава 70% от тарифната ставка (надница) на работника за действително вложеното време.

13. Когато бракът не е по вина на работника, трудовото му възнаграждение за бракуваната продукция се заплаща в размер на 80% от тарифната ставка (надница).

На работници, чийто труд се заплаща по разценки, определени в зависимост от качеството на продукцията, пълният и частичен брак не по вина на работниците се заплаща в размер не по-нисък от 50% от тарифната ставка.

За брак поради дефекти в обработваемия материал (несъответствие на качеството на материала, шупли, пукнатини и др.), открити след завършване на обработката, на работника се заплаща трудово възнаграждение, както за годна продукция.

14. За повреда и похабяване на материал работникът носи имуществена отговорност съгласно членове 95-100 от Кодекса на труда и другите законни разпоредби.

15. Работникът е длъжен незабавно да съобщи на ръководството във всички случаи, когато забележи, че се явява брак.

Ако работникът не съобщи за това на ръководството или продължава да работи въпреки разпорежданията му, възнаграждение за по-нататъшния брак не му се заплаща, а за повредения материал се прилагат разпоредбите на точка 14 от настоящата наредба.

Ако ръководителят е дал нареждане да продължи работата, за по-нататъшния брак на работника се заплаща възнаграждение като за годна продукция, а отговорността за това носи ръководителят, който е дал нареждането.

16. При брак не по вина на работника, открит след приемане на продукцията от определеното за целта лице, на работника се заплаща възнаграждение като за годна продукция.

17. По вина на работника се счита бракът, допуснат при: неизпълнение на дадените му указания от ръководителя във връзка с работата, неспазване на установения технологически режим на работа или на дадените писмени указания, където няма писана технология, и всяко друго нарушение на трудовата и производствената дисциплина, които довеждат до брак.

18. Служител, който замества друг на работа от по-високо платена длъжност, за времето на заместването получава определено трудово възнаграждение за длъжността на замествания, ако:

а) заместването продължава повече от 14 работни дни без прекъсване;

б) заместникът по длъжност не е помощник или заместник на лицето, което замества.

Заместникът може да се назначава на длъжността на временно отсъствуващ служител с изключение на отсъствуващи поради командировка в страната или поради използуване на платен годишен отпуск.

19. Писмена заповед за заместване се издава предварително от лицето, което има право да назначава замествания.

В заповедта се вписват:

а) името и длъжността на лицето, което ще бъде замествано, и на лицето, което ще го замества;

б) началният и крайният срок на заместването и

в) размерът на основната заплата, която ще получава заместникът, когато заплатата е определена "от - до".

Писмената заповед за заместване при уважителни причини по изключение може да се издаде и след като е започнало заместването, но не по-късно от един месец от започване на заместването.

Заместването на отчетническите и материално отговорните лица може да става само след предварително издадена заповед.

20. Заместването се прекратява при завръщането на замествания и при прекратяване на трудовия договор със замествания.

21. На възнаграждението за длъжността на замествания има право само служител, чиято длъжност не е определена като помощническа на длъжността на замествания.

За помощнически длъжности се считат: заместник-началник на управление, заместник-директор, заместник-главен инженер, заместник-главен счетоводител, заместник-главен прокурор, заместник-председател и други подобни.

Изборните длъжности секретар на изпълком на народен съвет и секретар на ръководен орган на обществена или кооперативна организация се считат за помощнически на длъжностите председател и заместник-председател.

22. Заместването се извършва цялостно с всички права и задължения, които произтичат от длъжността на замествания.

Не се допуска заместване на заместниците по чл. 77 от Кодекса на труда, освен когато естеството на работата налага назначаването на заместник по чл. 64.

23. Освен основната заплата за длъжността на замествания заместникът получава и допълнителни възнаграждения, полагащи се за длъжността на замествания, но съобразени с условията, на които заместникът отговаря, като: възнаграждение за прослужени години, за редовна работа, месечни добавки за деца, премии и др.

Заместникът няма право на персонална заплата, когато такава заплата получава заместваният.

24. Работник или служител, който извършва в едно и също предприятие, учреждение или организация през законно установеното работно време два или повече видове работи по съвместителство при повременно заплащане на труда, получава възнаграждение за най-високо платената работа, ако има вакантна длъжност по щата.

25. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1978 г.) Работата по съвместителство в две различни предприятия или учреждения се допуска по изключение при условие, че има вакантна длъжност по щата или при заместване по реда на чл. 64 от Кодекса на труда. Едно лице не може да изпълнява по съвместителство повече от една работа извън основната.

Лицето, което работи по съвместителство, се назначава на длъжност до 1/2 щатна единица включително, като отработва на основната си работа законоустановената за него дневна, седмична или месечна продължителност на работното време и изпълнява на тази работа изцяло производствените или служебните си задължения.

Работещите при вредни за здравето условия, за които е въведено намалено работно време, не могат да работят по външно съвместителство в същите, подобни или други производства и дейности с вредни за здравето условия. Водачите на превозни средства не могат да работят по външно съвместителство.

Жените-майки, които се намират в неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (чл. 61 от Кодекса на труда), могат да сключват и втори трудов договор съгласно чл. 74 от Кодекса на труда, включително и за надомна работа.

26. Основната работа и работата по съвместителство трябва да са в едно населено място.

При крайна нужда може да се допусне по изключение работата по съвместителство да се извършва и в друго населено място.

27. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1978 г.) Назначаването на длъжност по съвместителство става с писмена заповед от ръководителя на съответното предприятие, учреждение или организация след получаване на писменото съгласие от ръководството на предприятието, учреждението или организацията, където лицето е на основна работа.

Когато лицето, което работи по съвместителство, не изпълнява трудовите си задължения на основната работа, предприятието, учреждението или организацията отменя даденото съгласие, като писмено уведомява работника или служителя и другото предприятие, учреждение или организация, в която работи лицето. В този случай вторият трудов договор се прекратява в 15-дневен срок от датата на връчване съобщението на лицето, като се уведомява и ръководителят на основната му работа.

28. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1978 г.) Забранява се работа по съвместителство като служител в предприятие или учреждение, подконтролно на предприятието или учреждението, в което се извършва основната работа, и обратно.

Това ограничение не се отнася за професорите, доцентите, преподавателите и асистентите във висшите учебни заведения, академиците и членовете-кореспонденти, заемащи щатна длъжност, както и за старшите и младшите научни сътрудници в научноизследователските институти при Българската академия на науките и за артистичния персонал.

29. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1978 г.) Размерът на възнаграждението за работа по съвместителство се определя от лицето, което издава заповедта за назначаване, съгласно прилаганата организация на работната заплата и в зависимост от резултатите на труда, обема и качеството на работа и от ангажираността, респективно съобразно действително извършваната работа, изнесени лекции, научна разработка и други подобни. Щатната заплата (тарифната ставка) и допълнителните трудови възнаграждения, свързани с тежестта и сложността на труда, се определят в съответствие със заетите часове.

30. (Заличена - ДВ, бр. 34 от 1978 г.).

31. Лицата, работещи по съвместителство, ползуват допълнителни възнаграждения в натура, когато има предвидени такива възнаграждения съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса на труда само в едно от предприятията, учрежденията и организациите, в които работят.

Лицата, работещи по съвместителство, получават добавки по чл. 23 от отменения Закон за щатните таблици на държавните служители, добавките за непрекъснат трудов стаж по Кодекса на труда, хлебните надбавки и месечните добавки за деца само от предприятието, учреждението или организацията, при които са на основна работа.

32. За основна работа се счита оная, която работникът или служителят заема или е заемал преди назначаването му по съвместителство.

33. Разпоредбите на раздел IV от настоящата наредба не отменят Наредбата за работата по съвместителство на медицинския персонал в здравеопазната мрежа (Изв., бр. 21 от 1957 г.), но разпоредбите на точка 29 от тази наредба се прилагат и за медицинския персонал.

34. Когато на работника временно е възложено да усвоява ново производство и да извършва опити във вид на образци и опитни екземпляри, за това време му се заплаща по средно изработеното от предшествуващите три месеца, но не по-малко от тарифната му ставка (надница). По този начин се заплаща и на работническите инспектори по техническата безопасност за времето, през което извършват проверки по работните места.

35. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1962 г.) На работниците и служителите, работещи по трудови норми, за времето, през което им е възложено да предават опита си или са включени от отделни централни и местни държавни и обществени органи и организации в комисии и работни групи, привлечени са в съвещания и срещи във връзка с подработване и провеждане на мероприятия по изпълнение на планови задачи, по развитие на техниката и технологията, по подобряване организацията на производството и труда, по изработване и преглеждане на трудовите норми, в изпитни комисии за установяване разреда на работниците и други подобни, свързани с дейността на предприятието или отрасъла, както и когато се явяват на задължителни медицински прегледи, се заплаща по средно изработеното през предшествуващите три календарни месеца, но не по-малко от тарифната ставка за определения им разряд.

По същия начин се заплаща и на работниците и служителите, които работят по трудови норми и заемат ръководни длъжности в обществените организации (партийни секретари, председатели на профкомитети, секретари на ДКМС и други подобни), когато участвуват със знанието и съгласието на ръководителя на предприятието през работно време в служебни съвещания, организирани от ръководството на предприятието или други органи.

На работниците и служителите с повременно възнаграждение в посочените случаи се заплаща за това време повременното им възнаграждение.

Когато през предшествуващите три календарни месеца, които служат като основа за определяне на трудовото възнаграждение, лицето е било в домашен отпуск, в отпуск по болест, в безплатен отпуск или е отсъствувало по други законни причини, това време не се взема под внимание и полученото възнаграждение през тези три календарни месеца се дели на фактически отработените от работника или служителя дни.

36. Всички допълнителни възнаграждения (за нощен труд, за престои, за ръководство на бригади и други подобни) се заплащат върху основната месечна заплата или по тарифната ставка за определения за работника разряд.

37. Когато работник или служител с месечно възнаграждение работи по-малко от работните дни за месеца, независимо от причините за това, за дните от месеца, през които е работил, му се заплаща по следния начин: основната му месечна заплата се разделя на броя на работните дни през месеца и с получената сума се умножават отработените от него през месеца дни.

38. За трудов стаж по дял II от Кодекса на труда се зачита времето, прекарано на работа по трудов договор от работници и служители в държавни, обществени и кооперативни предприятия, учреждения и организации, както и при частни предприятия или лица срещу трудово възнаграждение, независимо от начина на заплащането му, а също така и признатото за трудов стаж време по Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, с изключение на:

а) времето, през което лицата са упражнявали частно занаят, търговия или свободна професия, както и доброволно осигурените, освен ако това време им е признато за трудов стаж за получаване на възнаграждения за прослужени години;

б) времето, през което лицата са работили като шофьори в Съюза за обществен автомобилен транспорт (СОАТ, бивш СТОП) или като шофьори при преносно-превозните задруги, работещи със собствени моторни коли;

в) времето, през което лицата са работили в ТКЗС като членове-кооператори, освен за изпратените на село съгласно постановлението на Министерския съвет от 14 февруари 1955 г. и измененията и допълненията му;

г) времето в повече от действително изслуженото, зачитано само за пенсия;

д) времето, което се зачита в повече при превръщане на трудов стаж от една категория труд в друга;

е) времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.

39. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1965 г.) Когато трудовият стаж е прекъснат поради прекратяване на трудовия договор от страна на работника с предизвестие, без съгласието на предприятието, учреждението или организацията, или едностранно, без предизвестие, ако е бил длъжен да направи предизвестие, или поради дисциплинарно уволнение, той се възстановява като непрекъснат, ако трудовият договор през следващите три години трудов стаж не е прекратяван по посочените причини и на работника или служителя не е наложено дисциплинарно наказание по чл. 130, букви "г" и "д" от Кодекса на труда.

40. Повременното трудово възнаграждение обхваща:

а) основната заплата по щатната таблица или персоналната заплата;

б) получаваната лично от работника или служителя заплата съгласно решение на Министерския съвет, докато лично заема длъжността;

в) възнаграждението за прослужени години, за непрекъснато прослужени години или за редовна работа (клас или процент);

г) добавката от 10% върху основната месечна заплата по чл. 23 от Закона за щатните таблици на държавните служители;

д) постоянните добавки към основната месечна заплата за тежък, вреден за здравето или висококвалифициран труд, за работа при лоши битови условия или други, установени от Министерския съвет;

е) надниците и заплатите, определени в таблиците към Надничния блок, заедно с процентните увеличения и намаления, предвидени за някои длъжности в зависимост от района, в който се намира предприятието, учреждението или организацията;

ж) тарифната ставка;

з) увеличенията по Постановления № 272 и № 405 на Министерския съвет и ЦК на БКП от 1951 г. и 1952 г.;

и) други увеличения на основната заплата, установени с постановления на Министерския съвет.

Повременното трудово възнаграждение за работници и служители, които нямат определено такова възнаграждение, се изчислява съгласно таблицата към Правилника за приложение на дял III от Кодекса на труда.

Времето до 1 януари 1958 г., признато със законни разпоредби за трудов стаж за получаване на възнаграждение за непрекъснат трудов стаж по Кодекса на труда, за прослужени години, за непрекъснато прослужени години или за редовна работа, се зачита и след тази дата за трудов стаж за получаване на посочените възнаграждения от лицата, които до 1 януари 1958 г. на тези основания са имали право на такива възнаграждения (процент или клас).

41. Разделите I и II от настоящата наредба не се отнасят за работниците от селското и горското стопанство с изключение на работниците от ремонтните заводи и работилници, ДВП "Ветпромснаб", ветеринарните и производствените институти и другите промишлени предприятия при Министерството на земеделието и горите.

Държавната планова комисия и ЦС на профсъюзите съгласувано със съответните министерства и ведомства могат да определят и други производства, в които да ограничат приложението на разделите I и II от настоящата наредба.

42. Настоящата наредба не се отнася за членовете-кооператори от трудово-производителните кооперации.

43. Настоящата наредба се издава въз основа на чл. 180 от Кодекса на труда, влиза в сила от 1 август 1958 г. и отменя Наредбата за заплащане на престоите и брака в промишлеността, строителството и транспорта, утвърдена с Постановление № 208 на Министерския съвет от 11 април 1953 г. (обн., Изв., бр. 32 от 1953 г.); Наредбата за заместване на служителите и работата по съвместителство (обн., Изв., бр. 19 от 1953 г., изм., бр. 94 от 1954 г.) и всички други разпоредби, които й противоречат.

44. Контролът по приложението на настоящата наредба се възлага на министерствата и на Централния съвет на профсъюзите. Комитетът по труда и работната заплата след съгласуване с Централния съвет на профсъюзите и Министерството на финансите дава указания по приложението й.