Държавен вестник, брой 67 от 22.VIII

Отменено основание. Законът за бюджета е отменен с чл. 40 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет (Изв., бр. 91 от 11 ноември 1960 г.), който е отменен с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за устройство на държавния бюджет - ДВ, бр. 67 от 6 август 1996 г.

1. Планирането и изпълнението на републиканския бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджетите на народните съвети се извършва на основата на приетия от Народното събрание държавен бюджет.

След гласуването на държавния бюджет от Народното събрание Министерството на финансите и държавния контрол съобщава на министерствата, ведомствата, Държавното обществено осигуряване, окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет одобрените общи суми по бюджетите им, в това число и размерите на разходите, регламентирани от Министерския съвет.

По същия ред председателите на изпълнителните комитети на горестоящите народни съвети съобщават на пряко подчинените им народни съвети одобрените от сесиите общи суми по бюджетите им и в това число размера на субсидията, процентите на отчисленията от регулиращите приходи и размерите на регламентираните разходи.

В случаите, когато приходите по бюджетите на някои народни съвети надвишават разходите им, разликата се предвижда като вноска в бюджета на горестоящия народен съвет.

2. В обема на общите суми и размерите на регламентираните разходи министерствата, ведомствата и Държавното обществено осигуряване съставят бюджетите си по пълна бюджетна класификация - групи, мероприятия и параграфи, които се одобряват от съответните министри или ръководители на ведомства.

При същите условия изпълнителните комитети съставят по пълна бюджетна класификация - раздели, групи, мероприятия и параграфи, бюджетите на народните съвети, които се разглеждат и приемат на сесии.

Народните съвети в сесиите могат да изменят обема на бюджетите си, определен от Народното събрание или горестоящия народен съвет, в случаите, когато открият нови собствени приходи или от разгръщане взаимоотношенията с предприятията си на стопанска сметка.

Горестоящите народни съвети едновременно с приемане на собствените си бюджети по пълна бюджетна класификация определят общите суми на приходите и разходите, размера на субсидията, процентите на отчисленията от регулиращите приходи, вноските към висшестоящия бюджет, както и размерите на регламентираните разходи и преходящите остатъци на пряко подчинените им народни съвети.

3. Одобрените по пълна бюджетна класификация бюджети на министерствата, ведомствата, Държавното обществено осигуряване и народните съвети се разпределят по тримесечия.

4. При съставяне на бюджетите по пълна бюджетна класификация с тримесечни разпределения министерствата, ведомствата, Държавното обществено осигуряване и народните съвети се ръководят от:

а) количествените и качествените показатели на народностопанския план общо и по тримесечия;

б) сроковете за разкриване на новите и разширяване на съществуващите мероприятия;

в) задължителните и ориентировъчни разходни норми и разчетите към проектобюджетите;

г) размерите на регламентираните разходи;

д) сезонността на разходите и

е) отчетните данни за изпълнението на бюджетите през предходните години.

Народните съвети се ръководят и от сроковете за постъпване на приходите, размера на тримесечното разпределение на субсидията от републиканския бюджет или бюджета на висшестоящия народен съвет и процентите на отчисленията от регулиращите приходи.

5. Тримесечните разпределения на приходите и разходите по републиканския бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджетите на народните съвети се балансират за всяко тримесечие поотделно.

В случаите, когато през дадено тримесечие приходите надвишават разходите, превишението се отнася за покриване на разходите за следващото тримесечие.

Когато дадено тримесечие не може да бъде балансирано, всички разходи, търпящи отлагане, се предвиждат за следващите тримесечия. Ако и при това положение по бюджетите на някои народни съвети не може да се постигне балансиране, разликата се покрива от средствата на преходящия остатък, фонда за подпомагане на финансово затруднени народни съвети и на последно място с временни безлихвени заеми от горестоящия народен съвет, съответно от републиканския бюджет.

Балансирането на тримесечните разпределения на бюджетите на народните съвети с временни заеми се извършва след предварително писмено съгласие на горестоящия народен съвет, съответно Министерството на финансите и държавния контрол.

Не се допуска балансиране на четвъртото тримесечие със средства на преходящия остатък, фонда за подпомагане на финансово затруднени народни съвети и с временни заеми.

6. Тримесечните разпределения на републиканския бюджет и бюджета на Държавното обществено осигуряване се утвърждават от министъра на финансите и държавния контрол, а тези по бюджетите на народните съвети - от изпълнителните им комитети, в двуседмичен срок от утвърждаване на бюджетите по пълна бюджетна класификация.

7. Утвърдените по пълна бюджетна класификация бюджети на народните съвети с тримесечните им разпределения се изпращат на горестоящите народни съвети за включване в сборните им бюджети.

Сборните бюджети на окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет, бюджетите на министерствата, ведомствата и Държавното обществено осигуряване по пълна бюджетна класификация с тримесечните им разпределения се представят на Министерството на финансите и държавния контрол в срокове, определени от последното.

Министърът на финансите и държавния контрол преглежда представените бюджети от министерствата, ведомствата, Държавното обществено осигуряване, сборните бюджети на окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет с оглед спазването на действуващите закони, постановления и регламентираните разходи. За констатираните нарушения се уведомяват съответните министерства, ведомствата, Държавното обществено осигуряване, окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет.

По същия ред висшестоящите народни съвети преглеждат бюджетите на пряко подчинените им народни съвети и ги уведомяват за констатираните нарушения. Нарушенията се отстраняват от съответните народни съвети в най-близката им сесия.

8. След утвърждаване на тримесечните разпределения по бюджетите на министерствата, ведомствата и народните съвети по пълна бюджетна класификация главните и второстепенните разпоредители с кредити в срок до 15 дни привеждат в съответствие с кредитите на утвърдения бюджет и утвърждават бюджетните сметки на подведомствените им бюджетни учреждения. Корекциите по предходната точка се отразяват допълнително по бюджетните сметки на съответните учреждения.

9. Длъжностните лица, на които е предоставено право да разпореждат с бюджетни кредити, се наричат разпоредители с кредити. С оглед на дадените им със Закона за бюджета права разпоредителите с кредити се делят на:

а) главни разпоредители и разпоредители с кредити от II и III степен по републиканския бюджет;

б) главни разпоредители и разпоредители с кредити от III степен по местните бюджети.

10. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1973 г.) Главни разпоредители с кредити по държавния бюджет са министрите, ръководителите на централни ведомства и председателите на изпълнителните комитети на народните съвети.

11. Разпоредители от II степен са ръководителите на пряко подчинени на министерствата или ведомствата учреждения, които от своя страна имат в подчинение други учреждения. На разпоредителите с кредити от II степен главните разпоредители откриват кредити както за издръжката на ръководените от тях учреждения, така и за пряко подчинените им учреждения.

12. Разпоредителите с кредити от III степен по републиканския и местните бюджети са ръководителите на учреждения, които получават средства само за нуждите на ръководените от тях учреждения.

13. Разпоредителите с кредити от II и III степен по републиканския бюджет и разпоредителите с кредити от III степен по местните бюджети се определят от главните разпоредители с кредити.

За разпоредители с кредити от II и III степен се определят само ръководителите на учреждения, които водят счетоводство.

14. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1973 г.) Главните разпоредители с кредити могат да възлагат частично или изцяло правата си на главни разпоредители с кредити на лица от ръководния състав, както и на началници на управления и отдели. Тези лица се разпореждат с бюджетни и извънбюджетни (фондови, специални и други) средства.

Възлагането се извършва с писмена заповед, препис от която се изпраща на съответния клон на Българската народна банка.

В случаите, когато на началници на финансово-счетоводни управления и отдели са предоставени права на главни разпоредители с кредити, те възлагат правата си на втори подпис върху парични документи на свои първи помощници с писмена инструкция, по реда на ал. II, т. 21 от Наредбата за главните счетоводители.

Този ред може да се ползува и от централните и окръжните ръководства на обществени организации.

15. Функциите на разпоредителите с кредити от всички степени при отпуск или командировка се изпълняват от лицата, които ги заместват по длъжност, а ако няма такива, назначеният временен заместник се счита по право и за разпоредител с кредита. В последния случай препис от заповедта за назначаване на временния заместник се изпраща на обслужващия банков клон.

16. Разпоредителите с кредити от всички степени са длъжни лично и чрез органите на счетоводството:

а) да обезпечават редовното и правилно финансиране на ръководените от тях учреждения за изпълнение на поставените им задачи;

б) да разходват правилно, целесъобразно и икономично предоставените им средства съобразно с тяхното пряко предназначение;

в) да се грижат за правилното съхраняване и използуване на предоставените им материални ценности;

г) да контролират дейността на материално отговорните лица - домакини, касиери, закупчици и др., и да изискват своевременното оправдаване на отпуснатите аванси и разходваните материали и

д) да не допускат образуване на свръхзапаси от материали, доставка или ползуване на услуги на кредит и образуване на дебиторни вземания.

Те са длъжни да следят за редовното водене на счетоводството и материалната отчетност, както и за своевременното представяне на отчетите по изпълнението на бюджета и извънбюджетните средства.

17. Разпоредителите с кредитите от всички степени са отговорни за причинените от тях щети на държавата, както и за щетите, нанесени от други лица в резултат на неупражнен контрол.

18. Министърът на финансите и държавния контрол, финансовите органи при народните съвети, главните разпоредители и разпоредителите с кредити от втора степен могат да ограничават или спират финансирането на учрежденията и предприятията, както и да спират изплащането на разходи при грубо нарушение на финансовата, бюджетната, щатната и платежната дисциплина, при явно нецелесъобразни и ненужни разходи, а така също и при нередовно водене на счетоводството и непредставяне в срок отчетите.

19. Финансирането на мероприятията по държавния бюджет се извършва чрез Българската народна банка и Българската инвестиционна банка в рамките на тримесечното разпределение на кредитите с оглед действителните нужди на учрежденията и предприятията, данните за фактическото изпълнение на плановете, сроковете за разкриване на новите и разширение на съществуващите мероприятия, усвоените преди това средства и наличните запаси от стоки и материали.

20. Учрежденията по републиканския и местните бюджети, ръководителите на които нямат права на разпоредители с кредити, се финансират от главните или второстепенните разпоредители с кредити (според подчинението им) по реда на Наредбата за отпускане аванси на подотчетни лица.

21. Българската инвестиционна банка финансира разходите за лимитни капитални вложения, издръжката на проектантските организации, извънлимитните капитални вложения в частта им, определена в Наредбата за извънлимитните капитални вложения, и други разходи, определени от Министерския съвет или министъра на финансите и държавния контрол. Всички останали разходи се финансират чрез Българската народна банка.

22. Финансирането на министерствата и ведомствата се извършва чрез Българската народна банка и Българската инвестиционна банка в рамките на откритите им кредити от Министерството на финансите и държавния контрол.

Кредитите се откриват от Министерството на финансите и държавния контрол по мотивирано писмено искане на главните разпоредители с изключение на кредитите за лимитни капитални вложения, които се считат за открити пред Българската инвестиционна банка с плана за финансирането им.

Откриването на кредитите се извършва с разходно предписание по установената форма.

23. Откриването на кредитите се извършва авансово до 75% от предвидените кредити за съответното тримесечие, преди настъпване на тримесечието.

След получаване на отчета за предходното тримесечие, въз основа на мотивирано искане на заинтересуваното министерство или ведомство, съобразно действителните нужди се открива кредит най-много до размера на свободния остатък от началото на годината.

За попълване прираста на оборотните средства на предприятията кредитите се откриват в размер на една трета от тримесечното разпределение преди настъпването на съответното тримесечие, а за останалата част - според нуждите на предприятията.

Кредитите за изплащане планови загуби на предприятията се откриват преди настъпване на тримесечието в пълния им размер според тримесечното разпределение, а изплащането се извършва:

а) за планови загуби, документите по които се проверяват от Министерството на финансите и държавния контрол - по платежни нареждания, издадени от съответното министерство или ведомство и проверени от Министерството на финансите и държавния контрол;

б) за планови загуби, документите по които се проверяват от Българската народна банка - след проверка от органите на банката.

Финансирането на машинно-тракторните станции се извършва по реда, установен в специална наредба.

24. Главните разпоредители с кредити представят мотивираните си искания за откриване на кредити в Министерството на финансите и държавния контрол при спазване условията на т. 19 от настоящата наредба.

Министерството на финансите и държавния контрол може да изисква и допълнителни обяснения по исканите кредити, както и да извърши проверка на място по същество за установяване размера на нуждата.

Незаконосъобразни и нецелесъобразни искания за кредити не се удовлетворяват.

След установяване на нуждите и размера на необходимите кредити главните разпоредители с кредити представят на Министерството на финансите и държавния контрол разходни предписания за уточнените суми отделно за централното управление и отделно за подведомствените учреждения и предприятия.

25. Разходните предписания се изготвят по установената форма в три екземпляра по мероприятия и параграфи, като се попълват всички реквизити. В разходните предписания не се допускат съкращения, поправки, заличавания и стъргания.

Първият екземпляр от разходното предписание се подписва от главния разпоредител с кредита и главния (старшия) счетоводител.

Вторите и третите екземпляри от проверените и намерени за редовни разходни предписания се подписват от упълномощените длъжностни лица при Министерството на финансите и държавния контрол и се завеждат в специалната книга за разходните предписания.

Първият екземпляр от разходните предписания се задържа в Министерството на финансите и държавния контрол, вторият се изпраща на Българската народна банка (Българската инвестиционна банка), а третият - на съответното министерство или ведомство.

26. Откритите кредити и извършените разходи се отчитат от Българската народна банка, Българската инвестиционна банка и разпоредителите с кредити по реда, установен в съответните инструкции.

27. Главните разпоредители с кредити разпределят откритите кредити за подведомствените учреждения съобразно техните нужди при спазване реда и условията на т. 19 от настоящата наредба.

Разпределението се извършва посредством бюджетни нареждания, които се изготвят по установената форма.

Бюджетните нареждания се изготвят в 4 екземпляра и се изпращат на обслужващия банков клон за прехвърляне на кредити по сметките на разпоредителите с кредити от II и III степен.

28. Обслужващите главните разпоредители клонове на Българската народна банка и Българската инвестиционна банка задържат първите екземпляри от бюджетното нареждане, втория и третия изпращат на банковия клон, обслужващ учреждението, на което се открива кредитът, а четвъртия връщат на издателя на бюджетното нареждане.

Банковият клон, обслужващ учреждението, на което се открива кредитът, задържа втория екземпляр от бюджетното нареждане, а третия изпраща на учреждението вместо уведомление.

29. Разпоредителите с кредити от II степен разпределят предоставените за нуждите на подведомствените им учреждения кредити също с бюджетни нареждания по реда и начина, посочени за главните разпоредители.

Не се допуска предоставянето на кредити по този ред на учрежденията, ръководителите на които нямат права на разпоредители с кредити.

30. Открити, но неизползувани през дадено тримесечие кредити не се закриват. Те могат да бъдат използувани до края на годината. Ако нуждата от откритите кредити отпадне, те се закриват посредством предписания за закриване на кредити съгласно установената форма.

Закриване на кредитите се извършва по начина, установен за откриване на кредити.

Неизползуваните към 31 декември кредити се закриват служебно.

Предвидени, но неоткрити през дадено тримесечие кредити могат да се откриват и през следващите тримесечия, когато се окаже нужда.

31. Министерството на финансите и държавния контрол може и по своя инициатива да разпореди на Българската народна банка и Българската инвестиционна банка да закрие изцяло или частично открити кредити при условията на т. 18 от настоящата наредба.

Българската народна банка и Българската инвестиционна банка закриват кредитите, след като изплатят предявените платежни документи до датата на получаване нареждането за закриване на кредитите с изключение на случаите, когато се нарежда спиране изплащането на предявени платежни документи по т. 18 на настоящата наредба.

32. Финансирането от бюджетите на народните съвети се извършва чрез Българската народна банка и Българската инвестиционна банка в рамките на тримесечните разпределения на бюджетните кредити и в зависимост от наличните средства по текущите им сметки.

Кредитите за лимитни капитални вложения по бюджетите на народните съвети се считат за открити пред Българската инвестиционна банка с плана за финансирането. По останалите видове разходи не се откриват кредити при Българската народна банка и Българската инвестиционна банка. За тях финансовите органи, главните и третостепенните разпоредители с кредити в началото на всяко тримесечие осчетоводяват плана на разходите по пълна бюджетна класификация на основание тримесечните разпределения на одобрените бюджети, съответно бюджетни сметки на учрежденията, в рамките на които се извършват разходите.

33. На народните съвети се откриват при Българската народна банка по една текуща сметка "Бюджетни средства", а съгласно Инструкция № 16500/1954 г., на околийските, районните и градските с окръжно подчинение народни съвети - и по една набирателна сметка. На селските народни съвети, където няма клонове на Българската народна банка, сметките "Бюджетни средства" могат да се откриват в клоновете на Държавната спестовна каса.

34. На главните разпоредители с кредити при окръжните, околийските, районните и градските с окръжно подчинение народни съвети и на третостепенните разпоредители с кредити при всички народни съвети се открива при Българската народна банка също по една "Текуща сметка за бюджетни разходи".

35. Началниците на финансовите отдели при окръжните, околийските, районните и градските с окръжно подчинение народни съвети в рамките на тримесечните разпределения на кредитите и в зависимост от набраните средства по текущите сметки "Бюджетни средства" прехвърлят по сметките на главните разпоредители с кредити необходимите суми за финансиране на ръководените от тях учреждения при спазване условията на т. 19 от настоящата наредба.

Прехвърлянето на средствата се извършва по формите, установени с Наредбата за плащанията, въз основа на мотивирано писмено искане на главните разпоредители с кредити.

По същия ред и при същите условия главните разпоредители с кредити прехвърлят необходимите суми по текущите сметки за бюджетни разходи на разпоредителите с кредити от трета степен за финансиране на ръководените от тях учреждения.

Когато главните разпоредители с кредити не водят самостоятелно счетоводство, по тяхно искане началниците на финансовите отдели прехвърлят необходимите средства направо по сметките на третостепенните разпоредители с кредити.

36. От сметката "Бюджетни средства" финансовите отдели изплащат плановите загуби и оборотните средства на предприятията на стопанска сметка от местно значение, а за финансиране на капиталните вложения в началото на всеки месец прехвърлят в Българската инвестиционна банка средства в размер на 1/3 от тримесечния план по една сметка на името на съответния народен съвет.

37. От сметките на главните разпоредители с кредити се изплащат разходите на ръководените от тях отдели и на подведомствените им учреждения, ръководителите на които нямат право на разпоредители с кредити от III степен. От същите сметки главните разпоредители с кредити прехвърлят необходимите средства по сметките на подведомствените им учреждения, чиито ръководители имат права на разпоредители с кредити от III степен.

38. Разходите на градските народни съвети с околийско подчинение и селските народни съвети се изплащат направо от текущите им сметки "Бюджетни средства" с изключение на разходите на подведомствените им учреждения, на ръководителите на които са дадени права на разпоредители с кредити от III степен. На тези учреждения, по разпореждане на председателите на съответните народни съвети, се прехвърлят от сметките "Бюджетни средства" необходимите суми по текущите им сметки по реда и условията на т. 35 на настоящата наредба.

39. Неизползуваните за дадено тримесечие кредити могат да се използуват през следващите тримесечия.

Неизползуваните до края на годината средства по текущите сметки на третостепенните разпоредители с кредити на 31 декември се прехвърлят служебно от Българската народна банка по сметките на главните разпоредители с кредити, а остатъците по сметките на последните се прехвърлят по текущата сметка "Бюджетни средства" на съответния народен съвет.

40. Разходите по републиканския бюджет се извършват в пределите на откритите кредити, а тези по местните бюджети - съобразно одобрените тримесечни разпределения на кредитите и предоставените средства по текущите сметки на разпоредителите с кредити.

Бюджетните разходи се изплащат с налични суми по реда, установен в Наредбата за касовите операции, или по безкасов начин по реда и формите, определени в Наредбата за плащанията.

41. Документите за изплащане на разходите (платежните документи) се издават поотделно за всеки параграф. Допуска се издаване на платежни документи за разходи по няколко параграфа в случаите, когато се теглят пари от банките за посрещане на разходи, които ще се изплащат чрез касата на съответното учреждение или чрез подотчетни лица, а така също, когато ползуваните услуги или извършените покупки са от различен характер, но от един доставчик. В тези случаи върху гърба на платежните документи се отбелязват сумите по отделните параграфи.

Платежните документи се подписват от съответните разпоредители с кредити и отговорните счетоводители. За длъжностните лица, които имат право да подписват платежни документи, учрежденията представят на обслужващите ги банкови клонове образци (спесимени) от подписите им.

Платежните документи на селските народни съвети се подписват от председателя на изпълнителния комитет и изпълнителя по бюджета, а за градските народни съвети с околийско подчинение - от председателите на изпълнителните комитети и отговорните счетоводители (инспектори по бюджета или изпълнители по бюджета).

42. Банките отказват плащането по платежни документи в случаите, когато:

а) кредитите по сметките на разпоредителите с кредити по републиканския бюджет или наличните суми по текущите сметки на разпоредителите с кредити по местните бюджети се окажат по-малки от размера на сумите по платежните документи;

б) документите са представени след изтичане на бюджетната година, през която са издадени;

в) документите са съставени неправилно;

г) не са представени платежни нареждания за внасяне по принадлежност следуемите се удръжки и

д) не са представени спесимени от подписите на длъжностните лица, имащи право да ангажират сметките, или съществува несъответствие между представените спесимени и подписите върху платежните документи.

43. Взаимоотношенията между бюджетните учреждения и държавните и кооперативните предприятия и организации по доставки или работи се уреждат с договори.

Договорите трябва да съдържат предмета на доставката или работата, срока за нейното изпълнение, начините и сроковете за плащането, санкциите за неизпълнение на договорите и други условия, установени с Наредбата за договорите по изпълнение на доставки, извършване на работи и услуги (ДВ, бр. 116 от 1950 г.).

След приемане на бюджетите по пълна бюджетна класификация и одобряване бюджетните сметки на учрежденията ръководителите на последните сключват окончателни договори с доставчиците в рамките на разрешените им кредити по тримесечия.

Нямат право да сключват договори ръководителите на учреждения, които не са разпоредители с кредити. Доставки и работи за такива учреждения се договорират от главните или второстепенните разпоредители с кредити според подчинението им.

Договорите се считат валидни, ако са подписани от разпоредителите с кредити и от отговорните счетоводители.

За поети ангажименти и сключени договори над одобрените в бюджета кредити, съответно бюджетните сметки, се носи отговорност от лицата, сключили договорите по Закона за държавен и ведомствен контрол.

44. Не е задължително сключването на писмени договори в следните случаи:

а) покупка на селскостопански произведения направо от производителите;

б) комунални услуги (вода, смет, канал, електрическа енергия и пр.);

в) еднократни сделки, когато тяхното изпълнение и изплащане се извършва веднага;

г) превоз на материали и стоки по земни, водни и въздушни пътища;

д) сделки, единичната стойност на които не надминава сумата 5000 лв.;

е) сделки, извършени в чужбина за издръжката на представителствата на Народна република България в чужбина.

45. Бюджетните разходи се оправдават с документи, установяващи:

а) основанията за извършване на разходите;

б) получаване на стоково-материалните ценности или оказаните услуги;

в) изплащане на доставките, работите и други.

Оправдателните документи се издават на български език с изключение на документите, издадени в чужбина.

46. Оправдателните документи се съставят при извършване на разходите и трябва да съдържат следните реквизити:

а) наименование на документите - товарителница, сметко-фактура, акт, преводно бордеро, раздавателна ведомост и пр.;

б) наименование и адрес на предприятието, организацията или лицето, което издава документа;

в) вид, количество и качество на доставените стоки или извършените работи;

г) единична стойност на доставените стоки или извършените работи и общ размер на изплатената сума;

д) дата на получаване сумата и подпис на получателя;

е) основание за цената на стоката или услугата и начина на плащането.

47. Бюджетните разходи се оправдават с посочените в предходния пункт документи, към които се прилагат и:

а) договорите за доставките или работата, когато сключването на такива договори е задължително;

б) приемателните протоколи и протоколите за анализи в случаите, когато такива протоколи се изискват съгласно Инструкцията за счетоводното отчитане на материалите в бюджетните учреждения, и

в) складова квитанция за приетите стоково-материални ценности, когато такава квитанция се изисква.

При извършване на работи по стопански начин се съставя задължително оценителен протокол, който се прилага към оправдателните документи.

48. Ако поради сезонност на приходите или други причини постъпленията по бюджетите на народните съвети се окажат недостатъчни за посрещане на неотложните им разходи, временният недостиг на средства се покрива:

а) по бюджетите на селските и градските с околийско подчинение народни съвети - с временни заеми от горестоящия народен съвет;

б) по бюджетите на околийските, районните и градските с окръжно подчинение народни съвети чрез използуване: средствата на преходящия остатък; временно свободните средства по бюджетите на пряко подчинените им народни съвети и временни заеми от горестоящите народни съвети;

в) по бюджетите на окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет чрез използуване: средствата на преходящите им остатъци; средствата на фонда за подпомагане на финансово затруднени народни съвети; временно свободните средства на пряко подчинените им народни съвети и временни заеми от републиканския бюджет.

Временният недостиг на средства се покрива при спазване поредността на източниците, посочени в букви "а", "б" и "в", и условията на ал. 3 на т. 5 от настоящата наредба.

49. Временни безлихвени заеми се отпускат в случаите, когато са планирани в тримесечните разпределения по бюджетите на народните съвети или когато постъпленията по бюджета на съответния народен съвет се окажат недостатъчни да покрият неотложните му разходи.

50. За получаване на временен заем народният съвет - заемоискател, прави мотивирано писмено искане, в което се изясняват причините за появилите се финансови затруднения, положените грижи за събиране на приходите и неотложността на разходите, за които се иска заемът. Към писменото искане се прилага подробна сметка за разполагаемите средства, очакваните постъпления до края на съответното тримесечие и за неотложните разходи, за които се иска заемът.

Изпълнителните комитети на горестоящите народни съвети по доклад на финансовите началници разглеждат и решават размерите на заемите и определят сроковете за погасяването им. Сроковете за погасяване на заемите не могат да бъдат по-късно от края на годината, през която са отпуснати.

Заемите на окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет се отпускат при същите условия от средствата на републиканския бюджет по нареждане на министъра на финансите и държавния контрол.

Министерството на финансите и държавния контрол, съответно председателите на горестоящите народни съвети уведомяват Българската народна банка и председателя на съответния народен съвет за размера на заема и срока за погасяването му.

Ако до определения срок заемът не бъде върнат, Българската народна банка заделя служебно до 30% от приходите по бюджета на народния съвет - длъжник, с оглед заемът да бъде погасен до края на годината.

51. Горестоящите народни съвети отпускат временни заеми на пряко подчинените им народни съвети от:

а) временно свободните средства по собствените им бюджети;

б) средствата на преходящите им остатъци;

в) средствата на фонда за подпомагане на финансово затруднени народни съвети и

г) временно свободните бюджетни средства на пряко подчинените им народни съвети.

Използуването на временно свободните бюджетни средства на пряко подчинените народни съвети се допуска след задълбочена проверка за установяване на това обстоятелство и без да се нарушава нормалното финансиране на бюджетните им мероприятия.

Временно използуваните средства на пряко подчинените народни съвети се възстановяват и преди срока за погасяване на заемите, когато се окаже нужда от иззетите средства.

52. Преходящият остатък по бюджетите на народните съвети представлява оборотна парична наличност, невключена в общия размер на приходите и разходите на отделните бюджети.

53. Размерите на преходящите остатъци по сборните бюджети на окръзите се установяват ежегодно със Закона за бюджета за съответната година.

Окръжните народни съвети и Софийският градски народен съвет при приемане на бюджетите си в сесии определят размерите на преходящите остатъци по собствените си бюджети и по бюджетите на пряко подчинените им народни съвети при спазване на установения размер на окръга, съответно Софийския градски народен съвет.

Началниците на финансовите отдели при окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет съобщават на клоновете на Българската народна банка установените размери на преходящите остатъци по бюджетите на народните съвети от територията на окръга, съответно Софийския градски народен съвет.

За преходящите остатъци се открива специална сметка "Преходящи остатъци" в Българската народна банка.

По бюджетите на селските и градските с околийско подчинение народни съвети не се предвиждат преходящи остатъци.

54. Средствата на преходящите остатъци могат да се използуват в следните случаи:

а) когато тримесечното разпределение на кредитите по бюджета на даден народен съвет е балансирано с преходящ остатък;

б) при нови неотложни нужди, възникнали в резултат на правителствени разпоредби или случайни събития, ако по бюджетите не са предвидени кредити за такива цели или предвидените са недостатъчни. Разходите се оформяват в месечен срок, но не по-рано от 1 юли, по реда на чл. 31 и 33 от Закона за бюджета, а по чл. 32 - незабавно;

в) когато в процеса на изпълнението на бюджета не се реализират напълно приходите, запланирани по тримесечните разпределения, и

г) за отпускане на краткосрочни заеми на пряко подчинените народни съвети.

55. Разрешения за използуване средствата на преходящия остатък по букви "а", "б" и "в" се дават със заповеди от председателите на изпълнителните комитети, а тези за случаите по буква "г" - от изпълнителните им комитети, като се определят и сроковете за възстановяването им.

Разрешенията се дават по мотивиран доклад на началниците на финансовите отдели.

56. Средствата на преходящите остатъци се използуват след прехвърлянето им по текущите сметки "Бюджетни средства" на съответните народни съвети. Заедно с нарежданията за прехвърляне на средствата от преходящия остатък за случаите по букви "а", "б" и "в" на т. 54 се изпраща на Българската народна банка препис от заповедта на председателя, а за случаите по буква "г" - препис от решението на изпълнителния комитет. В заповедта на председателя или решението на изпълнителния комитет се посочват сроковете за възстановяване на заемите.

57. Възстановяването на използуваните средства на преходящия остатък се извършва в срок 3 месеца от датата на отпускането им и не по-късно от края на годината.

Когато в определените срокове не бъдат възстановени сумите на преходящия остатък, Българската народна банка служебно заделя 30% от текущите постъпления по бюджета на съответния народен съвет, които прехвърля по текущите сметки на преходящия остатък.

58. Когато в процеса на изпълнението на бюджета одобрените кредити по даден раздел, мероприятие или параграф се окажат недостатъчни, както и когато се налага да се посрещнат нови неотложни нужди, които не са могли да бъдат предвидени при съставянето на бюджета, кредити могат да бъдат осигурени чрез:

а) прехвърляне на реализирани икономии от кредити (чл. 31 от Закона за бюджета);

б) усилване от резервния фонд (чл. 32 от Закона за бюджета);

в) допълнителни бюджетни кредити (чл. 33 от Закона за бюджета).

59. Прехвърлянето на кредити от един раздел в друг, от едно мероприятие в друго и от един параграф в друг се допуска след изтичане на първото полугодие, ако са реализирани действителни икономии по разделите, мероприятията и параграфите, от които става прехвърлянето, при условие, че това няма да попречи на нормалното функциониране на мероприятията и средствата не се насочват за нецелесъобразни разходи.

60. Прехвърляне на кредити по републиканския бюджет и по бюджета на Държавното обществено осигуряване се извършва, както следва:

а) от раздел в раздел, от и за капитални вложения и стипендии, както и за усилване на кредитите за заплати на управленческия апарат - по решение на Министерския съвет;

б) от мероприятие в мероприятие - от ръководителя на съответното министерство или ведомство със съгласие на министъра на финансите и държавния контрол. По същия ред могат да се прехвърлят икономии от кредитите за заплати за усилване на кредити със същото предназначение по други мероприятия с изключение на заплатите на управленческия апарат;

в) от параграф в параграф по едно и също мероприятие от главния разпоредител с кредити.

61. Прехвърляне на кредити по бюджетите на народните съвети се извършва, както следва:

а) от и за заплати, стипендии и лимитни капитални вложения по бюджетите на окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет - по решение на изпълнителните им комитети, а по бюджетите на останалите народни съвети - по решение на изпълнителните им комитети, съгласувано с изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, съответно изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет;

б) от раздел в раздел, без кредитите по предходната точка - по решение на изпълнителните комитети на съответните народни съвети, а от мероприятие в мероприятие по един и същ раздел - по заповед на председателя на изпълнителния комитет на съответния народен съвет;

в) от параграф в параграф по едно и също мероприятие - със заповед от съответния главен разпоредител с кредити.

По бюджетите на селските народни съвети прехвърлянето се извършва по решение на изпълнителните им комитети, като за случаите по буква "а" от настоящата точка се иска и съгласието на изпълнителните комитети на съответните окръжни народни съвети, респективно Софийския градски народен съвет.

Прехвърлянето на кредити по букви "а" и "б" се извършва от изпълнителните комитети на съответните народни съвети по мотивирано писмено искане на главните разпоредители и доклад на началника на финансовия отдел за положението на кредитите, по които се искат промени, и хода на изпълнението на бюджета.

62. При обществени бедствия - епидемии, епизоотии, пожари, наводнения, срутвания и други от подобен характер, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и Софийският градски народен съвет могат да намаляват резервните фондове или кредити по отделните мероприятия и параграфи по бюджетите на народните съвети от територията на съответния окръг, респективно Софийския градски народен съвет, за оказване помощ на пострадали народни съвети.

Намалението на резервните фондове или кредити по бюджета на народните съвети се извършва с решение на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет по доклад на началника на финансовия отдел.

В съответствие с намалените резервни фондове или кредити по бюджетите на съответните народни съвети се намалява субсидията им от горестоящия народен съвет, а когато няма такава или е по-малка от намалението, се предвижда вноска в бюджета на горестоящия народен съвет.

С намалените размери на бюджетите се увеличават бюджетите на народните съвети, на които се дава помощта.

63. Съгласно чл. 31 от Закона за бюджета Министерският съвет може да изменя реда и начина за прехвърляне на кредити по бюджетите на министерствата, ведомствата и народните съвети. В този случай измененията в съответните бюджети се отразяват служебно от разпоредителите с кредити и финансовите органи.

64. За посрещане на нови непредвидени нужди, възникнали през течение на годината, или за нужди, кредитите за които са се оказали недостатъчни, се предвиждат резервни фондове по републиканския бюджет и бюджетите на народните съвети.

Резервните фондове представляват неразпределени кредити по мероприятия и параграфи на съответните бюджети. От резервните фондове не могат да се извършват направо разходи. При възникване на нуждата, съобразно вида, естеството и размера на разхода, който следва да се извърши, се намалява размерът на кредита по резервния фонд, а се усилват със същия размер кредитите по съответните раздели, мероприятия и параграфи.

Усилването на кредити от резервния фонд по републиканския бюджет се извършва по решение на Министерския съвет, а по бюджетите на народните съвети - по решения на изпълнителните им комитети, по мотивирано писмено искане на съответните главни разпоредители с кредити.

65. Размерите на резервните фондове се определят при утвърждаване на бюджетите. Те се увеличават в размер на стойността на свръхнормативните запаси, констатирани в края на предходната година в бюджетните учреждения, на които съответно се намаляват кредитите по бюджетните сметки за текущата година.

В размер на стойността на констатираните свръхнормативни запаси в учрежденията, финансирани от бюджетите на министерствата и ведомствата със заповед на министъра на финансите и държавния контрол, се увеличава резервният фонд на републиканския бюджет, а за учрежденията, финансирани от бюджетите на народните съвети - със заповед на началника на финансовия отдел се увеличава резервният фонд по бюджета на съответния народен съвет.

Преписи от заповедите се изпращат на главните разпоредители с кредити за отразяване в бюджетите, съответно бюджетните сметки на учрежденията, в които са констатирани свръхнормативните запаси.

66. Освен редовните кредити по отделните бюджети през второто полугодие могат да се разрешават и допълнителни бюджетни кредити.

Допълнителни бюджетни кредити се разрешават за стопански, благоустройствени, здравни, културно-просветни и други мероприятия, включително за капитални вложения, но не и за увеличаване на разходите за издръжката на управленческия апарат.

Допълнителните бюджетни кредити се покриват от преизпълнението на собствените приходи или от нови приходоизточници, ако това не е резултат на изменения в размерите на данъците, таксите и други държавни приходи или въвеждане на нови такива.

Преизпълнението на приходите през годината може да служи за допълнителни бюджетни кредити, ако са налице данни, че то ще се запази до края на годината.

Преизпълнението на приходите, което е резултат на занижено планиране или предсрочно събиране, не може да служи като източник за допълнителни бюджетни кредити.

Околийските, градските с окръжно подчинение народни съвети и Софийският градски народен съвет могат да използуват за допълнителни бюджетни кредити 10% от годишната свръхпланова печалба на предприятията от общодържавно значение, намиращи се на тяхна територия, но само за благоустройствени нужди.

67. Допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет и бюджета на Държавното обществено осигуряване се разрешават от Министерския съвет по доклад на министъра на финансите и държавния контрол, а тези по бюджетите на народните съвети - от изпълнителните им комитети по доклад на финансовите началници, съгласувано с председателите на окръжните народни съвети, съответно на Софийския градски народен съвет. Допълнителните бюджетни кредити по бюджетитена окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет се разрешават от изпълнителните им комитети съгласувано с министъра на финансите и държавния контрол.

В решенията за допълнителните бюджетни кредити задължително се посочват източниците за покриването им.

68. Всички изменения, извършени по реда на чл. 31-33 от Закона за бюджета, задължително се съобщават на съответните финансови органи в срок от 7 дни за отразяване в бюджетите. В противен случай се счита, че няма изменение. В същия срок се уведомяват и разпоредителите с кредити от II и III степен, за да отразят промените в бюджетните сметки на ръководените от тях учреждения.

69. Извънбюджетни средства са всички суми, които се събират и разходват от бюджетните учреждения по силата на специални закони, укази и постановления, без да се включват в държавния бюджет, както и сумите по депозити, гаранции, по поръчение и други подобни.

70. Извънбюджетните средства се съхраняват задължително по специални текущи сметки в Българската народна банка, Българската инвестиционна банка или Държавната спестовна каса в зависимост от това къде се съхраняват бюджетните средства на съответния народен съвет или бюджетно учреждение.

Разходите за лимитни капитални вложения и извънлимитни капитални вложения в частта им, определена в Наредбата за извънлимитните капитални вложения, финансирани с извънбюджетни средства, се изплащат от Българската инвестиционна банка.

71. Разходването на извънбюджетните средства се извършва само по прякото им предназначение. Не се допуска използуването на извънбюджетните средства за редовни бюджетни разходи или за други цели, както и смесването им в една сметка с бюджетните средства.

72. Извънбюджетни средства са:

а) специалните средства;

б) сумите по поръчение;

в) депозитните суми и сумите за гаранция.

73. Специални средства са извънбюджетните средства на учрежденията по държавния бюджет, които постъпват и се разходват за специални цели, без да се отразяват в приходната и разходната част на държавния бюджет.

Учрежденията по държавния бюджет получават право да събират и разходват специални средства по силата на закон, указ или по решение на Министерския съвет.

74. Разпоредители със специалните средства са ръководителите на учрежденията, които са и разпоредители с бюджетните средства.

75. За специалните средства бюджетните учреждения съставят ежегодно приходо-разходни сметки.

Когато на едно учреждение са предоставени повече от един вид специални средства, за всеки вид се съставят отделни приходо-разходни сметки.

76. В приходната част на приходо-разходните сметки за специалните средства се включват:

а) остатъците от предшествуващата година, когато в специалните закони, укази и постановления на Министерския съвет не е предвидено, че тези остатъци се внасят в приход на съответния бюджет, и

б) предполагаемите приходи за планируемата година, изчислени по размерите, предвидени в специалните закони, укази и постановления.

77. Разходите по специалните средства се предвиждат в размер на действително необходимите, но не повече от проектираните приходи. Разходите се разпределят по видове съобразно класификацията за бюджетните разходи, а за производствени дейности или строителство по стопански начин - по отделна класификация, одобрена от Министерството на финансите и държавния контрол.

Сметките за специалните средства се съставят по форми, установени от Министерството на финансите и държавния контрол.

78. Годишните проектосметки за специалните средства отделните учреждения представят на съответното министерство, ведомство или отдел на изпълнителния комитет на съответния народен съвет, а за градските с околийско подчинение и селските народни съвети - на изпълнителните им комитети.

Министерствата, ведомствата и отделите при народните съвети разглеждат проектосметките с оглед на тяхната законосъобразност, правилност, пълнота и целесъобразност. Разгледаните еднотипни сметки на подведомствените учреждения се обединяват в сводни приходо-разходни сметки.

Към приходо-разходните сметки се прилагат и необходимите разчети, обосноваващи проектираните приходи и разходи.

79. Сборните приходо-разходни сметки на учрежденията по републиканския бюджет се утвърждават от министъра на финансите и държавния контрол, а на учрежденията, финансирани от бюджетите на народните съвети - от съответните изпълнителни комитети.

Приходо-разходните сметки за специалните средства се представят за утвърждаване едновременно с бюджетопроектите, ако не са предвидени други срокове в специалните закони и пр., и се утвърждават в срок от 1 месец след одобряване на държавния бюджет от Народното събрание.

Преди утвърждаване на приходо-разходните сметки за специални средства се проверява: законното основание за образуването на специалните средства; правилността на направлението на средствата; съблюдаването на режима на икономии, пълнотата и правилността на изчисление на приходите и пр., като при констатирани нередности се правят съответните поправки. При утвърждаване на сметките се определя и съответният фонд работна заплата.

80. Ръководителите на министерствата и ведомствата и началниците на отрасловите отдели при народните съвети в двуседмичен срок от получаване на утвърдените сводни приходо-разходни сметки привеждат в съответствие и утвърждават сметките за специалните средства на подведомствените им учреждения.

Копия от приходо-разходните сметки за специалните средства се изпращат на обслужващите съответните учреждения клонове на Българската народна банка (Държавната спестовна каса).

81. Разходването на специалните средства се извършва в съответствие с точното предназначение и размер на сумите по утвърдените приходо-разходни сметки, но не повече от действително постъпилите приходи.

82. Изменение в сметките на отделните учреждения - увеличение на разходите по един параграф за сметка намаление на други, се допуска в рамките на един вид специални средства с разрешение на органа, който е утвърдил сметката.

83. Ако има преизпълнение на приходите през течение на годината и се налагат допълнителни разходи, допуска се съставянето на допълнителна сметка по реда, установен за годишните сметки.

84. Към специалните средства спадат и: средствата от самооблагане на населението; фонд "Разширяване на промкомбинатите"; фонд "Обзавеждане на търговската мрежа"; "Курортен фонд"; фонд "Жилищно строителство"; фонд "Подпомагане на финансово-затруднени народни съвети" и други.

Събирането и разходването на средствата на фондовете се извършва по реда за специалните средства, ако в законите, указите и постановленията и наредбите за приложението им не е предвиден друг ред.

85. От реализираните излишъци по бюджетите на народните съвети се заделя 30% за оказване помощ на временно затруднени народни съвети. Средствата се внасят по специална сметка в Българската народна банка на името на окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет не по-късно от датата за годишното приключване на сметките и съставяне на годишните отчети по изпълнението на местните бюджети. От тези средства може да се оказва временна помощ на народните съвети от територията на окръга, съответно Софийския градски народен съвет, чрез отпускане на временни безлихвени заеми по реда и условията на т. 49-51 вкл. на настоящата наредба.

В случай на обществени бедствия - епидемии, епизоотии, наводнения, срутвания, пожари и други подобни, разходите за които не могат да бъдат посрещнати с бюджетните средства на пострадалите народни съвети, по решение на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, съответно на Софийския градски народен съвет, може да им се окаже безвъзмездна помощ от средствата на фонда. Безвъзмездната помощ се отпуска срещу мотивирано писмено искане от пострадалия народен съвет, придружено с подробна сметка за неотложните разходи, които трябва да се извършват във връзка с природното бедствие.

В случай че отпуснатите безвъзмездно средства не се разходват напълно, остатъците се възстановяват по сметката на фонда.

86. Суми по поръчение са средствата, които се поставят в разпореждане на бюджетни учреждения от други учреждения, организации, предприятия и лица за изпълнение на определени поръчения.

Такива суми са:

а) сумите, изпращани на бюджетни учреждения за изплащане на обезщетения, доставки и други;

б) сумите, които се получават в съдебните и други учреждения за предаване или внасяне по принадлежност, и

в) сумите, изпращани на бюджетните учреждения за извършване на общи доставки.

87. До изразходване или предаване по принадлежност сумите по поръчение се съхраняват в общата извънбюджетна сметка на съответното учреждение или народен съвет в обслужващия банков клон.

88. Сумите по поръчение се разходват или внасят в строго съответствие с указанията на изпращача.

89. След изразходване или внасяне по принадлежност на сумите по поръчение, но не по-късно от края на годината, учреждението, получило поръчението, е длъжно да отчете пред изпращача извършените разходи съобразно неговите указания - чрез изпращане на документи или отчет по формата за касовите и фактическите разходи на бюджетните учреждения и обяснителна записка.

Неизразходваните или невнесените по принадлежност в срок суми по поръчение се връщат на изпращача с обяснения за причините за неизпълнение на поръчението.

90. Сумите, които постъпват в бюджетните учреждения на временно хранение и подлежат на връщане или предаване по принадлежност при настъпване на определени условия, са депозитни суми. Сумите, които постъпват за обезпечаване вземания на държавата за неотклонение на обвиняеми по наказателни дела и други, са гаранции.

Към депозитите и гаранциите спадат:

а) сумите, оставени от болни на съхранение в здравни и други заведения;

б) гаранции и залози, които се предвиждат по специални закони, наредби, правилници и пр. в бюджетните учреждения (съдилища, библиотеки, училища и пр.);

в) сумите, внесени до разрешаване на съдебни спорове и други подобни.

91. Сумите по депозити и гаранции бюджетните учреждения съхраняват по текущата си сметка за извънбюджетни средства в обслужващите ги банкови клонове.

Вносителите на депозити и гаранции са длъжни да спазват реда и условията, предвидени в специалните закони, укази, правилници и пр. Ако не е предвиден такъв ред при внасянето на сумите, вносителите задължително отбелязват целта на внасянето на сумите, за кого са предназначени и условията и сроковете за предаването им по принадлежност или връщането.

92. Връщането на депозитите и гаранциите и внасянето им по принадлежност се извършва по нареждане на ръководителя на учреждението и отговорния счетоводител след настъпване на определените условия.

93. Остават в полза на съответния бюджет (според подчинението на учреждението) всички депозити и гаранции в пари, ценни книжа и ценности, непоискани в срок от 2 години от датата, когато са станали изискуеми.

94. Ръководителите на бюджетните учреждения носят отговорност за правилното, законосъобразно и целесъобразно съхраняване, разходване и отчитане на всички видове поверени им извънбюджетни средства.

95. Изпълнението на бюджета започва на 1 януари и приключва на 31 декември.

Държавните, кооперативните и обществените учреждения, организации и предприятия са длъжни да внесат до 31 декември подлежащите на внасяне до тази дата вноски в бюджета на държавата.

До същата дата събирачите на държавни приходи са длъжни да внесат и отчетат пред Българската народна банка събраните до края на годината приходи.

Финансовите отдели при народните съвети са длъжни да изискват от всички длъжностни лица дадените им квитанционни книги за събиране на приходи и да проверяват изпълнението на разпоредбите на предходната алинея.

96. Клоновете и агенциите на Държавната спестовна каса и телеграфопощенските станции са длъжни да отчетат до 31 декември пред Българската народна банка направените преводи в полза на бюджета.

97. Финансовите отдели при народните съвети до 7 януари на следващата година са длъжни да уточнят с клоновете на Българската народна банка сумите, числящи се по набирателните им сметки към 31 декември, да ги разпределят и да дадат нареждане на банката за прехвърляне по текущите сметки "Бюджетни средства" на съответните народни съвети.

Тези суми най-късно до 10 януари на следващата година се зачисляват от клоновете на Българската народна банка и Държавната спестовна каса (за селата) по сметките на съответните народни съвети с дата 31 декември.

Всички постъпления с неизяснен произход се отнасят:

а) за републиканския бюджет - по параграф "От разни непредвидени", и

б) за местните бюджети - по параграф "Разни неданъчни и случайни постъпления".

По същите параграфи се внасят в приход на съответните бюджети всички депозити, гаранции, преходящи суми и други, вземанията по които към 31 декември са покрити с давност.

В случай че по набирателните сметки на народните съвети останат неразпределени суми, Българската народна банка служебно отнася тези суми в приход на републиканския бюджет по параграф "От разни непредвидени".

Възстановените след 31 декември суми по аванси и вноски от дебитори се внасят в приход на съответния бюджет според подчинението на учреждението, което е отпуснало аванса.

98. Начиная от 15 декември разпоредителите с кредити прекратяват отпускането на аванси на подотчетните лица с изключение на аванси за храна, командировки, медикаменти и превързочни материали.

Подотчетните лица са длъжни да отчетат отпуснатите им аванси в сроковете, предвидени в Наредбата за отпускане аванси на подотчетни лица, не по-късно от 31 декември.

Наличните суми в касите на учрежденията и народните съвети на 31 декември се внасят, както следва:

а) неизползуваните суми, предназначени за бюджетни разходи - на възстановяване кредита по сметките на съответното учреждение в банката;

б) извънбюджетните средства - по текущата сметка за извънбюджетните средства;

в) удържаните данъци - в приход на съответния бюджет, и

г) удържаните запори и други - по прякото им предназначение.

На 31 декември, след приключване на работния ден, в касите на учрежденията и народните съвети не трябва да има пари в наличност, освен сумите за заплати, срокът за депонирането на които не е настъпил.

99. Разпоредителите с кредити от всички степени са длъжни да вземат необходимите мерки за изплащане на всички задължения, поети в рамките на предвидените по бюджета кредити или по приходо-разходните им сметки за извънбюджетните средства.

Неизплатените до 31 декември задължения поради спор в съда и арбитража се изплащат от кредитите със същото предназначение за следващата година.

Разпоредителите с кредити не могат да поемат задължения извън рамките на предвидените кредити по бюджета за текущата година.

Не се допуска авансиране на разходи за работи и доставки, които ще се извършват през следващите години, освен в случаите, предвидени в специалните закони и наредби.

100. Българската народна банка (Държавната спестовна каса за селата) прекратява приемането на платежни документи след 31 декември за изплащането на разходи за сметка на кредити за изтеклата година.

Извършените до 31 декември разходи за капитални вложения се изплащат от Българската инвестиционна банка до 15 януари на следващата година с дата 31 декември.

101. Остатъците към 31 декември от открити акредитиви, особени сметки и лимитирани чекови книжки на името на бюджетни учреждения се закриват служебно от клоновете на Българската народна банка и Българската инвестиционна банка и се отнасят по сметките, откъдето са били взети при откриването им.

102. Клоновете на Българската народна банка и Българската инвестиционна банка закриват служебно числящите се на 31 декември остатъци от открити кредити на бюджетните учреждения.

По същия ред се закриват и текущите сметки за бюджетните средства на учрежденията по местните бюджети, като свободните остатъци от тези средства се прехвърлят служебно:

а) от сметките на третостепенните разпоредители с кредити - по сметките на главните разпоредители с кредити;

б) от сметките на главните разпоредители с кредити (след зачисляване на сумите по предходната буква) - по сметките "Бюджетни средства" в Българската народна банка на съответния народен съвет.

103. Клоновете на Българската народна банка и Държавната спестовна каса най-късно до 7 януари на следващата година изпращат извлечение от сметките на разпоредителите с кредити по републиканския и местните бюджети.

Клоновете на Българската инвестиционна банка изпращат такива извлечения най-късно до 20 януари на следващата година.

104. Разпоредителите с кредити от всички степени са длъжни да уточнят сметките си с клоновете на Българската народна банка и Държавната спестовна каса най-късно до 10 януари на следващата година, а за сметките при Българската инвестиционна банка - до 25 януари.

Констатираните различия в сметките между клоновете на Българската народна банка, Държавната спестовна каса или Българската инвестиционна банка и бюджетните учреждения се изправят в сроковете по предходната алинея.

105. В сроковете по предходната точка финансовите органи при народните съвети, клоновете на Българската народна банка, Българската инвестиционна банка и Държавната спестовна каса уточняват и изправят допуснати грешки по сметките "Бюджетни средства" на народните съвети.

106. Финансовите органи и Българската народна банка са длъжни да вземат съответни мерки най-късно до 31 декември за погасяване на отпуснатите краткосрочни заеми и за възстановяване средствата на преходящите остатъци.

107. Остатъците от бюджетни средства по сметките на народните съвети към 31 декември в Българската инвестиционна банка се възстановяват по сметките "Бюджетни средства" в Българската народна банка на съответния народен съвет в началото на следващата година. Тези остатъци, независимо че към 31 декември са в Българската инвестиционна банка, се включват в бюджетния излишък на народните съвети.

108. Разпоредителите с кредити от всички степени са длъжни да вземат своевременно мерки за извършване на инвентаризация на основните средства, стоково-материалните ценности, сметките в банките, разчетите с подотчетните лица, дебитори и кредитори, паричните средства в касата и пр. в поверените им учреждения в сроковете и по реда, предвиден в Инструкцията за инвентаризацията в бюджетните учреждения.

Приключването на счетоводните книги в бюджетните учреждения и народните съвети се извършва в сроковете и реда, предвидени в инструкциите за годишното приключване на счетоводните книги в бюджетните учреждения.

109. Бюджетните учреждения и финансовите органи съставят периодични и годишни отчети за изпълнение на бюджетните и извънбюджетните сметки по форми, одобрени от Министерството на финансите и държавния контрол, съгласувани с Държавната планова комисия и Централното статистическо управление.

Редът за съставяне на годишните и периодичните отчети и сроковете за представянето им се установяват с отделни инструкции на Министерството на финансите и държавния контрол.

Държавните предприятия и организации освен установените за тях отчети представят на висшестоящите си организации периодични отчети за получените средства от бюджета в сроковете и по формите за бюджетните учреждения.

Настоящата наредба се издава на основание чл. 52 от Закона за бюджета и отменя: Инструкцията за изпълнение разходната част на републиканския бюджет (Изв., бр. 1 от 2 януари 1953 г.), Инструкцията за изпълнение разходната част на местните бюджети (Изв., бр. 1 от 2 януари 1953 г.), Наредбата за приложение на чл. 31, 32 и 33 от Закона за бюджета (Изв., бр. 21 от 12 март 1954 г.), Наредбата за съставяне и утвърждаване на тримесечни разбивки (Изв., бр. 88 от 3 ноември 1953 г.), Наредбата за събиране, изразходване и отчитане на извънбюджетните средства (Изв., бр. 37 от 10 май 1955 г.), Инструкцията за преходящите остатъци по бюджетите на народните съвети (Изв., бр. 32 от 22 април 1955 г.) и всички инструкции, наредби и окръжни, които й противоречат.