Държавен вестник, брой 5 от 19.I

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) С наредбата се определят условията и редът за задължителното уведомяване на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) от лицензианта или титуляря на разрешение за отклонения, инциденти или аварии, наричани по-нататък "събития", в ядрени съоръжения, в обекти и при дейности с източници на йонизиращи лъчения и при превоз на радиоактивни вещества.

(2) С наредбата се определят също:

1. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) категориите събития, за които се изисква уведомяване на АЯР;

2. изискванията за съдържанието и обхвата на съобщенията и докладите за събитията, включително сроковете за тяхното предоставяне на АЯР;

3. общите изисквания към разследването, анализа и оценката на събитията за определяне на причините за възникването им и коригиращите мерки за предотвратяване на повторното им възникване;

4. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) условията и редът за използване и разпространение на информацията за събития.

Чл. 2. (1) Лицензиантът или титулярят на разрешение уведомява задължително АЯР в сроковете, определени с наредбата, за всички събития, които са класифицирани в една или няколко от категориите по глава втора.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) Лицензиантът или титулярят на разрешение може да уведомява АЯР и за други събития, които не са класифицирани в категориите по глава втора, когато прецени, че тези събития са потенциално важни за безопасността.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) Лицензиантът или титулярят на разрешение създава система за събиране, регистрация, разследване, анализ и оценка на събитията, както и за определяне и прилагане на коригиращите мерки за предотвратяване на повторното им възникване.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) Събитията, които подлежат на уведомяване съгласно наредбата, се класифицират в следните категории:

1. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) отклонения;

2. инциденти;

3. аварии.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) (1) За ядрени съоръжения категорията на отклоненията (откази, дефекти, грешки, пропуски или недостатъци) включва:

1. намаляване на мощността на енергиен блок на ядрена централа с 25 на сто или повече от нивото на мощността непосредствено преди събитието, което е предизвикано от отказ или дефект на система или компонент, от грешка или нарушение на персонала и/или от външно въздействие;

2. дефект или отказ на компонент, неправилно автоматично действие на система или компонент, дефектна или погрешна електрическа връзка или други причини, като грешка или недостатък на експлоатационна инструкция, които биха могли да попречат за изпълнението на функция по безопасност;

3. задействане на система за безопасност или на канал на система за безопасност, което не е свързано с изпълнение на функции по безопасност, включително задействане на система за пожарогасене;

4. отказ на система за безопасност или на канал на система за безопасност, възникнал при планова проверка на работоспособността на системата;

5. автоматично спиране на ядрен реактор на ядрена централа поради нарушаване на работоспособността на отделни системи или компоненти на ядрената инсталация и последвалото задействане на съответните защити;

6. възникване на риск от изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда (атмосферата и хидросферата) над установените за ядреното съоръжение норми (дозови квоти) за изхвърляне на радиоактивни вещества;

7. земетресения, наводнения или други природни явления или извънредни събития, като: експлозии, пожари, изхвърляне на токсични газове, регистрирани на площадката на ядреното съоръжение или в непосредствена близост до нея, които представляват заплаха за безопасността на ядреното съоръжение и биха могли да доведат до намаляване на мощността на енергийните блокове на ядрена централа или до тяхното спиране;

8. дефекти или откази, открити при експлоатация, техническо обслужване или инспекции на ядреното съоръжение, които, ако не бъдат отстранени, биха могли в бъдеще да предизвикат повреда на ядреното съоръжение или на конструкциите, системите и компонентите, важни за безопасността, нарушения на тяхната безопасна експлоатация или изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда;

9. откриване на недостатъци в системата за отчитане и контрол на ядрения материал;

10. откриване на факти, които показват наличието на потенциална опасност за физическата защита на ядреното съоръжение или ядрения материал;

11. природни бедствия, експлоатационни събития и произшествия, които засягат: помещения за работа или съхраняване на радиоактивни вещества; конструкции, системи и компоненти, съдържащи радиоактивни вещества; транспортни средства за превозване на радиоактивни вещества, и които създават потенциална опасност от замърсяване с радиоактивни вещества, неконтролируемо разпространение на радиоактивни вещества или облъчване на персонала и населението над установените норми.

(2) За обекти и дейности с източници на йонизиращи лъчения и при превоз на радиоактивни вещества категорията на отклоненията включва:

1. радиоактивен източник, уред или транспортна опаковка, които са докладвани като липсващи и впоследствие са открити неповредени или в безопасно състояние;

2. откази на защитни средства на радиоактивен източник, уред или транспортна опаковка, които биха могли да доведат до нерегламентирано облъчване на персонала или населението, до загуба или кражба на източника или транспортната опаковка, до нарушаване на целостта им или до нерегламентираното им използване;

3. неправилно позициониране на радиоактивен източник извън неговия защитен контейнер (дефектоскопия, брахитерапия), ако положението му е възстановено безопасно в съответствие с аварийните процедури;

4. неправилно опаковане на радиоактивните вещества за превоз;

5. доставка на транспортна опаковка на грешно място;

6. недостатъци в системата за отчитане и контрол на източници на йонизиращи лъчения или радиоактивни вещества;

7. откриване на факти, които показват наличието на потенциална опасност за физическата защита на обекта с източник на йонизиращи лъчения или превозваните радиоактивни вещества;

8. природни бедствия, експлоатационни събития и произшествия, които засягат помещенията за работа или съхраняване на радиоактивни вещества, конструкциите, системите и компонентите, съдържащи радиоактивни вещества, транспортните средства за превоз на радиоактивни вещества и които създават потенциална опасност от замърсяване с радиоактивни вещества, неконтролируемо разпространение на радиоактивни вещества или облъчване на персонала и населението над установените норми;

9. отклонения от разрешения режим на експлоатация на обект с източник на йонизиращи лъчения, включително използване на източници от лицензиант или титуляр на разрешение за извършване на дейности, които не са включени в обхвата на съответната лицензия или разрешение.

Чл. 6. Не се считат за отклонения от нормалната експлоатация на ядрено съоръжение следните събития:

1. намаляване на мощността на енергийния блок на ядрена централа с цел извършване на работи по техническо обслужване, предвидено в технологичния регламент за експлоатация на реакторната инсталация и в инструкциите за експлоатация на системите;

2. намаляване на мощността или спиране на енергийния блок на ядрена централа, предизвикано от извеждане от работа на системи или компоненти за отстраняване на повреди и дефекти по заявка, съгласувана по установения ред не по-малко от 24 часа преди намаляването на мощността или спирането на блока (освен събития, водещи до нарушаването на пределите и/или условията за експлоатация);

3. спиране или намаляване на мощността на енергийния блок на ядрена централа в съответствие с диспечерския график за натоварване на електросистемата поради задействане на противоаварийната системна автоматика или поради нарушения в работата на енергосистемата, както и ако това е предвидено от програмата за пуска на блока;

4. извеждане от състояние на готовност на отделни канали от системите за безопасност, което не е свързано с отстраняване на неработоспособното състояние на елементи от канала, за интервал от време, който е разрешен от технологичния регламент за експлоатация на съответното ядрено съоръжение.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) (1) Категорията на инцидентите включва:

1. събития от категорията на отклоненията по чл. 5, когато те са причинили:

а) замърсяване на околната среда с радиоактивни вещества над нормативните изисквания;

б) облъчване на лица от персонала или населението с йонизиращи лъчения над нормативните изисквания;

в) освобождаване на радиоактивни вещества в помещенията или на площадката на ядреното съоръжение или на обекта с източник на йонизиращи лъчения, което превишава установените норми;

2. липси поради загуба, кражба или друго неконтролирано преместване на ядрен материал или радиоактивни вещества (включително радиоактивни отпадъци);

3. неразрешено проникване на лица на площадката на ядреното съоръжение или на обекта с източник на йонизиращи лъчения, опит за преминаване на лица или превозни средства през защитните бариери на системата за физическа защита на ядреното съоръжение или обекта, както и други събития, представляващи заплаха за физическата защита.

(2) За ядрените съоръжения категорията на инцидентите включва и:

1. отказ на система за безопасност да изпълни функциите си по безопасност, включително отказ за задействане на автоматична защитна функция или започнато, но незавършено изпълнение на защитната функция;

2. нарушаване на пределите и условията за експлоатация, определени в технологичния регламент за експлоатация на ядреното съоръжение;

3. падане и/или повреждане на горивна касета или топлоотделящи елементи, касета-екран, поглътител на неутрони или транспортен контейнер, запълнен със свежо (необлъчено) или с отработено ядрено гориво;

4. пожар в помещения за съхраняване на свежо (необлъчено) или на отработено ядрено гориво;

5. възникване на аварийни състояния с ниска честота на поява и проектни аварии с много ниска честота на поява;

6. попадане на чуждо тяло в контура за циркулация на топлоносителя за охлаждане на активната зона на реактора (първичния топлоносител) на енергиен блок на ядрена централа.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) Категорията на авариите включва:

1. стопяване или повреда на горивото на ядрен реактор или изхвърляне на значителни количества радиоактивни вещества в пределите на ядреното съоръжение;

2. сериозно увреждане на здравето или смърт на лица от персонала или населението, които са настъпили или могат да настъпят поради облъчване с йонизиращи лъчения;

3. изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда, което причинява облъчване на населението, значително превишаващо установените норми, и което води до радиоактивно замърсяване на обширни територии.

Чл. 9. Уведомяването на АЯР за възникнали събития (отклонения, инциденти и аварии) включва:

1. оперативно съобщение за събитието (отнася се само за инциденти и аварии);

2. предварително писмено съобщение за събитието;

3. доклад за резултатите от разследването и анализа на събитието;

4. допълнителен доклад за анализ на събитието.

Чл. 10. (1) Оперативното съобщение се предава в АЯР само при възникване на инцидент или авария от дежурния инженер на ядрената централа или от друго упълномощено длъжностно лице на лицензианта или титуляря на разрешение по телефон, телефакс, електронна поща (или чрез друго средство за връзка, осигуряващо незабавно получаване на информацията) в срок до един час от регистрирането на събитието.

(2) Оперативното съобщение съдържа:

1. пълното наименование на ядреното съоръжение и номер на енергийния блок (за ядрена централа) или наименованието на обекта с източници на йонизиращи лъчения;

2. дата и час на възникване и/или регистриране на събитието;

3. състояние на ядреното съоръжение или на обекта с източници на йонизиращи лъчения преди събитието;

4. кратко описание на събитието и предполагаемите причини;

5. състоянието на ядреното съоръжение или на обекта с източници на йонизиращи лъчения по време на предаването на съобщението;

6. кратка информация за предприетите мерки.

(3) Оперативното съобщение се предава на председателя на АЯР или на упълномощено от него длъжностно лице от АЯР.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г., изм. - ДВ, бр. 5 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2011 г.) В случай на инцидент по чл. 7, който може да доведе до авария или да създаде опасност от радиологични последствия за населението или околната среда, както и в случай на авария по чл. 8 оперативното съобщение по ал. 1 се предава също и на оперативния дежурен служител на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР и на други органи на изпълнителната власт в съответствие с наредбата по чл. 123 ЗБИЯЕ и вътрешния и външния авариен план.

Чл. 11. (1) Предварителното писмено съобщение за събитието се изпраща в АЯР от упълномощено длъжностно лице на лицензианта или титуляря на разрешение по телекс, телефакс или електронна поща в срок до 24 часа от регистрирането на събитието или в първия работен ден след събитието, ако то е възникнало през неработен ден. Ако телексът, телефаксът или електронната поща временно не работят, предварителното съобщение се предава по телефона, като след това се потвърждава по телекса, телефакса или електронната поща в срок до три денонощия.

(2) Формата на предварителното писмено съобщение се определя от лицензианта или титуляря на разрешение съгласувано с АЯР и включва като минимум следната информация:

1. пълното наименование и оперативно обозначение на ядреното съоръжение и номер на енергийния блок (за ядрена централа) или наименование на обекта с източници на йонизиращи лъчения;

2. дата и час на възникване и/или регистриране на събитието;

3. състояние на ядреното съоръжение или на енергийния блок (за ядрена централа), или на обекта с източници на йонизиращи лъчения преди събитието;

4. кратко описание на възникването, протичането и ликвидиране на последствията от събитието;

5. предполагаемите причини за събитието, включително описание на нарушенията на пределите и условията за експлоатация (ако има такива);

6. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) оперативни наименования на повредените или отказалите конструкции, системи и компоненти, място, характер и причина за повредата или отказа;

7. състояния на ядреното съоръжение или на съответния енергиен блок (за ядрена централа), или на обекта с източници на йонизиращи лъчения по време на възникване на събитието;

8. радиационни последствия от събитието (ако има такива);

9. предварителна оценка на събитието по Международната скала за ядрените събития (ИНЕС).

(3) Предварителното писмено съобщение се изпраща на председателя на АЯР или на упълномощено от него длъжностно лице от АЯР.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г., изм. - ДВ, бр. 5 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2011 г.) Предварителното писмено съобщение за инцидент по чл. 7, който може да доведе до авария или да създаде опасност от радиологични последствия за населението или околната среда, както и за авария по чл. 8, се изпраща също и на оперативния дежурен служител на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР, на оперативния дежурен център на Министерството на вътрешните работи и на други органи на изпълнителната власт в съответствие с външния авариен план.

(5) След изпращането на предварителното писмено съобщение, ако е необходимо или при поискване от АЯР, лицензиантът или титулярят на разрешение е длъжен да информира допълнително АЯР за развитието на събитието и в частност за:

1. всяко по-нататъшно понижаване на нивото на безопасността на ядреното съоръжение или на обекта с източници на йонизиращи лъчения;

2. предварителните резултати от анализа и разследването на събитието;

3. ефективността на предприетите коригиращи мерки;

4. характеристики и/или състояния на съоръжението или обекта, които не са били ясни в момента на откриването и/или регистрирането на събитието.

Чл. 12. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) Докладът за резултатите от разследването и анализа на събитието, отпечатан на хартия, заедно с всички приложения към него се изпраща в АЯР от упълномощено длъжностно лице на лицензианта или титуляря на разрешение по пощата не по-късно от един месец от регистриране на събитието. Информацията, включително протоколът от анализа на събитието, се изпраща и в електронен вид.

(2) Формата на доклада за резултатите от разследването и анализа на събитието се определя от лицензианта или титуляря на разрешение съгласувано с АЯР и включва като минимум освен информацията по чл. 11, ал. 2, т. 1 и 2 и следната информация:

1. подробно описание на събитието, което съдържа:

а) експлоатационното състояние на ядреното съоръжение или на енергийния блок (за ядрена централа), или на обекта с източници на йонизиращи лъчения преди събитието;

б) начина, по който е било открито и/или регистрирано събитието;

в) описание на хронологичната последователност на развитието на събитието, включително: автоматичното или ръчното задействане на системите за безопасност; хронологична последователност на работата на автоматиката и намесата на оперативния персонал и тяхната оценка; анализ на спазването на инструкциите и процедурите; откази или грешки в процеса на развитие на събитието; диаграми и таблици, показващи изменението на ключовите параметри;

2. оценка на събитието от гледна точка на безопасността (оценка на безопасността):

а) (изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) последствия от събитието, включително: нарушение на предели и/или условия за експлоатация; изхвърляне на радиоактивни вещества извън определените граници в помещения на ядреното съоръжение или на обекта с източници на йонизиращи лъчения, на площадката и в околната среда; облъчване с йонизиращи лъчения на лица от персонала и от населението; повреди и откази на конструкции, системи и компоненти;

б) анализ на важността на събитието от гледна точка на безопасността - определяне нивото на събитието по Международната скала за оценка на ядрените събития (ИНЕС);

в) влияние на събитието върху осигуряването на основните функции по безопасност и върху защитата в дълбочина (нарушение на критични функции по безопасност и действия за възстановяването им, използвани процедури за управление на аварията);

г) потенциални последствия от събитието при други експлоатационни условия;

д) справка относно други подобни събития, които са възникнали по-рано в същото ядрено съоръжение или в обекта с източници на йонизиращи лъчения;

3. причини за събитието:

а) списък на отказите на системите и компонентите и на грешките и нарушенията на персонала;

б) непосредствени (директни) причини за отказите на системите и компонентите и за грешките и нарушенията на персонала;

в) коренни причини за отказите на системите и компонентите и за грешките и нарушенията на персонала;

4. коригиращи мерки:

а) възстановителни, краткосрочни и дългосрочни коригиращи мерки, включително график за тяхното изпълнение, и отговорни длъжностни лица или административни подразделения;

б) мерки, целящи предотвратяване на повторното възникване на събитието, включително мерки за предотвратяване възникването на събитието при други възможни обстоятелства;

5. списък на приложенията към доклада за резултатите от разследването и анализа на събитието.

Чл. 13. (1) Допълнителният доклад за анализ на събитието се изготвя в случай, че лицензиантът или титулярят на разрешение е открил важна допълнителна информация за обстоятелствата, причините и коригиращите мерки, в резултат на което е прието решение за допълнително разследване и анализ на събитието.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) Допълнителният доклад за анализ на събитието, отпечатан на хартия и в електронен вид, заедно с всички приложения към него се изпраща в АЯР незабавно след неговото изготвяне и подписване по установения от лицензианта или титуляря на разрешение ред.

(3) Формата на доклада за резултатите от разследването и анализа на събитието се определя от лицензианта или титуляря на разрешение съгласувано с АЯР.

(4) В случай на авария по чл. 8 се допуска коренните причини за отказите на системите и компонентите и за грешките и нарушенията на персонала да бъдат представени в АЯР като част от допълнителния доклад за анализ на събитието, но не по-късно от 4 месеца от датата на възникването на аварията.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) Разследването, анализът и оценката на събитията се извършват по ред и в срокове, определени от управителния орган на лицензианта или титуляря на разрешение, като се спазват сроковете за изпращане на докладите за резултатите от разследването и анализа на събитията, определени с наредбата.

(2) Лицензиантът или титулярят на разрешение съставя комисия за разследване и анализ на събитието в съответствие с реда и сроковете по ал. 1.

(3) В комисията за разследване и анализ на събитията, чиято предварителна оценка на важността за безопасността по скалата ИНЕС е равна или е по-голяма от ниво 2, задължително се включват инспектори на АЯР.

(4) Докладът за резултатите от разследването и анализа на събитието се изпраща в АЯР в срока по чл. 12, ал. 1.

(5) Допълнителният доклад по чл. 13, ал. 1 се изпраща в АЯР в срока по чл. 13, ал. 2 и 4.

Чл. 15. Лицензиантът или титулярят на разрешение трябва да създаде всички необходими условия за работата на комисията за разследване и анализ на събитията, като:

1. запазване непроменена обстановката в мястото на възникване на събитието дотолкова, доколкото това не представлява нарушение на инструкциите и процедурите за действия при аварии;

2. предоставяне на неограничен достъп на членовете на комисията до всички проектни материали, експлоатационни документи (инструкции, процедури и др.) и до писмените обяснения на персонала;

3. предоставяне на всички експлоатационни данни, включително диаграми на регистриращите прибори, разпечатки, магнетофонни записи на оперативните разговори, оперативни дневници;

4. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) извършване на всички необходими пресмятания, лабораторни изследвания, изпитвания и проверки, фотографиране на конструкции, системи и компоненти.

Чл. 16. (1) Комисията извършва разследване на събитието, което има за цел да събере и систематизира необходимата информация за успешното осъществяване на анализа и оценката на събитието, определянето на неговите коренни причини и коригиращите мерки.

(2) Разследването се извършва като правило в следните области:

1. определяне на експлоатационните състояния и другите условия преди възникването на събитието;

2. хронология на събитието;

3. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) реакция на конструкциите, системите и компонентите при възникване на събитието;

4. действия на персонала при възникване на събитието и в процеса на неговото развитие;

5. предвестници на събитието (ако има такива);

6. реакция на лицензианта или титуляря на разрешение и предприемане на мерки за възстановяване нормалното състояние на съоръжението;

7. радиологични последствия от събитието (ако има такива);

8. нарушения на нормативните изисквания на АЯР и на другите специализирани органи за контрол по чл. 13 ЗБИЯЕ;

9. важност на събитието за безопасността на съоръжението.

(3) Разследването на събитието започва колкото може по-скоро, за да се осигури, че информацията не е загубена или унищожена и че всички доказателства са налични. Разследването на събитието не трябва да възпрепятства персонала в неговите действия за достигане на стабилно състояние на съоръжението или обекта.

(4) Членовете на персонала, които са участници или свидетели на събитието, представят писмени обяснения за събитието. На основата на писмените обяснения, записите в оперативните дневници и показанията на записващите прибори комисията пристъпва към възпроизвеждане на хронологичната последователност на събитието, която се актуализира при получаване на нови данни.

Чл. 17. Разследването на събитието няма за цел да определя вината на персонала за допуснати грешки или нарушения или да дава препоръки за административни мерки. Основната цел на разследването е да установи фактите, свързани с възникването и развитието на събитието, за да могат да бъдат определени коренните причини и съответните коригиращи мерки за подобряване на безопасността на съоръжението или обекта.

Чл. 18. Комисията извършва анализ и оценка на събитието, които имат за цел да установят и оценят данните и фактите, свързани със следните фази на анализа:

1. възпроизвеждане на хронологичната последователност на събитието (какво се е случило);

2. определяне на отказите и нарушенията (как се е случило събитието);

3. анализ на причините:

а) директна (непосредствена) причина (защо се е случило събитието);

б) коренна причина (защо не е било предотвратено събитието);

4. оценка на важността на събитието за безопасността (какво би могло да се случи);

5. определяне на коригиращите мерки за предотвратяване повтарянето на събитието.

Чл. 19. (1) В процеса на анализа на базата на хронологичната последователност на събитието се определят отказите, дефектите, грешките и нарушенията и съответно се избират тези от тях, които трябва да бъдат анализирани в дълбочина. Определят се също директните (непосредствените) причини за всеки анализиран отказ, дефект, грешка или нарушение, коренните им причини и способстващите фактори.

(2) Анализът на събитията, свързани с човешкия фактор, трябва да съдържа причините и обстоятелствата, при които са се проявили проблемите в човешкото поведение, способствали възникването и развитието на събитието. В резултат на анализа се определят областите на човешките грешки и другите проблеми в човешкото поведение, които могат да бъдат свързани с процедурите, обучението, комуникациите, взаимодействието човек-машина, управлението или надзора.

Чл. 20. (1) На базата на определените в хода на анализа коренни причини за възникване на събитието лицензиантът или титулярят на разрешение определя съответни коригиращи мерки.

(2) Коригиращите мерки имат за цел да отстранят коренните причини за събитието и по този начин да предотвратят неговото повторно възникване.

(3) За всяка коригираща мярка се определят срокът за изпълнение и отговорностите по нейното изпълнение.

(4) Лицензиантът или титулярят на разрешение създава необходимата организация за контрол на изпълнението на коригиращите мерки.

Чл. 21. (1) Лицензиантът или титулярят на разрешение съхранява информацията за отклоненията, инцидентите и авариите през целия период на експлоатация на ядреното съоръжение или на обекта с източници на йонизиращи лъчения. Информацията трябва да съдържа подробно описание на събитието, причините, последствията за безопасността и предприетите коригиращи мерки.

(2) Лицензиантът или титулярят на разрешение създава система за управление на информацията за отклонения, инциденти и аварии, която трябва да създава условия за лесно сортиране и обработване на информацията и извличане на необходимите данни.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) На базата на информацията за отклонения, инциденти и аварии, както и на базата на експлоатационни данни лицензиантът или титулярят на разрешение извършва анализ на експлоатационния опит, включително статистически анализи по определени показатели за безопасна експлоатация. Информацията за откази на конструкции, системи и компоненти се използва за актуализиране на вероятностната оценка на безопасността на ядреното съоръжение.

(4) Показателите за безопасна експлоатация на ядреното съоръжение и методиката за тяхното пресмятане се определят от лицензианта или титуляря на разрешение съгласувано с АЯР.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) При анализа на експлоатационния опит (обратна връзка от експлоатационния опит) се определят тенденциите в поведението на персонала и работата на оборудването, както и тенденциите на различните показатели за безопасна експлоатация и се правят изводи и препоръки за подобряване експлоатацията и техническото обслужване на конструкциите, системите и компонентите, както и за усъвършенстване подготовката и обучението на персонала или за подобряване ръководството на дейностите по експлоатация на ядреното съоръжение или обекта с източници на йонизиращи лъчения.

Чл. 22. (1) Важността на събитията по отношение на ядрената безопасност и радиационната защита се определя на базата на Международната скала за класификация на ядрените събития (скалата ИНЕС) на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) - Виена.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) Методиката за определяне важността на събитията по отношение на ядрената безопасност и радиационната защита (нивото по скалата ИНЕС) се определя от председателя на АЯР.

(3) Първоначалното ниво на събитието по скалата ИНЕС се определя от лицензианта или титуляря на разрешение, а окончателното ниво по скалата ИНЕС се определя от председателя на АЯР.

Чл. 23. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) В съответствие с правомощията си по чл. 5 ЗБИЯЕ председателят на АЯР предоставя по съответния ред информация за събития в ядрените съоръжения, обектите с източници на йонизиращи лъчения и при превоз на радиоактивни вещества в Република България на специализираните международни организации, в които страната ни членува, на държавни органи, юридически лица и гражданите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) Гражданите се информират за събития, инциденти и аварии също и от лицензианта или титуляря на разрешение на базата на скалата ИНЕС, както следва:

а) за събития от нива 0 и 1 по скалата ИНЕС, когато тези събития могат да предизвикат обществен интерес или интерес в съседни страни - в срокове по преценка на лицензианта или титуляря на разрешение;

б) за събития от нива 2 и 3 по скалата ИНЕС - не по-късно от 24 часа от възникване на събитието;

в) за събития от ниво 4 до ниво 7 по скалата ИНЕС - незабавно, но не по-късно от един час от регистриране на събитието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) Лицензиантът или титулярят на разрешение информира гражданите за отклонения, инциденти и аварии чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет или по друг подходящ начин.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2017 г.) Информирането на гражданите по ал. 2 не отменя задълженията на лицензианта или титуляря на разрешение и органите на изпълнителната власт за информиране на населението при аварии съгласно изискванията на наредбата по чл. 123 ЗБИЯЕ, както и съгласно вътрешния и външния авариен план.