Държавен вестник, брой 104 от 30.XII

Загубила значение - виж Правилник за прилагане на Закона за данък върху общия доход - ДВ, бр. 100 от 6 декември 1994 г.

За прилагането на Закона за данък върху общия доход, обнародван в "Държавен вестник", брой 132 от 6 юни 1950 година, дават се следните разяснения:

По чл. 1

Законът за данък върху общия доход урежда облагането с данък на:

а) българските граждани, без оглед на тяхното местожителство и местопребиваване по време на облагането. Те се облагат за всичките им доходи, придобити както на територията на страната, така също и за доходите им придобити в чужбина, но за последните само в размери, внесени в страната. Българските граждани, които са придобили доходи в чужбина, като работници, градинари и др., се облагат не върху целия им придобит там доход, а само за внесения в страната по какъвто и да било начин и вид - в пари или натура;

б) чуждите граждани - за доходите им, придобити само на територията на страната;

в) кооперациите - за доходите, придобити от тяхната дейност;

г) акционерните и командитно-акционерните дружества и дружествата с ограничена отговорност - за доходите, придобити от тяхната дейност;

д) чуждестранните дружества и клонове на такива дружества - за доходите им, придобити в страната;

е) трудовите кооперативни земеделски стопанства - за придобитите доходи от дейността им;

ж) манастирите, църквите, синагогите, джамиите, вакъфите и религиозните общини - за доходите им от движими и недвижими градски и полски имоти, от животновъдство и частно-стопанска дейност, като: хотели, ресторанти, търговия, индустрия и др., т.е. от дейност, която не е свързана с изпълнението на непосредствените им задачи.

Същите не следва да се облагат за доходите от свещоливници, такси събирани при литургии, венчавки, кръщаване и др.

По чл. 2

Не се облагат с данък:

а) доходите, които членовете на ТКЗС получават срещу изработените в стопанството трудодни, независимо в каква форма са получени - в пари или в натура.

Не се освобождават от данък сумите, получени от членовете на ТКЗС като рента на земята;

б) доходите, придобити свръх нормата от продажбата на селскостопански произведения и приплода на добитъка през годината.

Установяването на облагаемия доход от тези произведения и животни става по определените в чл. 28 на закона норми;

в) народните пенсии, без оглед на размера им;

г) стипендиите, давани на български или чужди граждани за следване в учебни заведения в страната или чужбина;

д) заплатите и възнагражденията на чуждестранните дипломатически представители, титулярни търговски агенти, плащани от държавата, която ги е назначила, както и лицата, ползуващи се с екстериториалност по международното право, при условия на взаимност;

е) еднократните помощи, давани на лица от фондове за уволнение от взаимоспомагателни каси, при злополука, бедствие и др., а не срещу извършена работа.

Не се считат помощи, възнагражденията давани при уволнение за дългогодишна служба и др.;

ж) лихвите от влогове в банки, кооперации и Пощенската спестовна каса.

Това освобождаване не се отнася за лихвите, които се одобряват по търговски сметки, както и лихвите, одобрявани от други предприятия и учреждения, извън гореизброените.

Не се облагат с данък и лихвите от държавните и от гарантираните от държавата заеми, както и премиите от такива заеми;

з) печалбите от лотарии, разрешени от Правителството, респективно от органите на властта. Това освобождаване се отнася само за печалбата от печелившия билет, а не и за печалбата от продажба на лотарийни билети или за процентната печалба от прекупуване на печеливши билети;

и) обезщетенията по застраховки, изплащани срещу претърпяна щета от пожар, злополука, смърт и др., както и сумите, получени срещу преживени застраховки;

к) държавните предприятия, МТС, ДЗС, водните синдикати, политическите партии, обществените и масови младежки, женски и др. организации, просветните, културни, спортни и професионални съюзи, дружества, сдружения и фондации и техните книжарници, печатници, печатни издания, кина и театри.

По чл. 3

Облагането с данък става:

а) по домакинства, в лицето на главата на същите, а не поотделно на членовете, които придобиват доходите. Не се включват в облагаемата печалба на домакинството и не се облагат общо, нито се вземат предвид за определяне на облагателния процент, заплатите, надниците, пенсиите и другите възнаграждения, които се облагат по реда в глави I, II, и III от закона. Тези възнаграждения се облагат поотделно в лицето на получателите.

Глава на домакинството е най-възрастният член на същото или онзи, който фактически ръководи стопанството.

В облагаемия доход на домакинството се включват и доходите на отделните членове от съучастия в трудови колективи, събирателни дружества, командитни дружества без акции, сдружения със съучастие и граждански дружества. За сметка на това, тези сдружения, съучастия и пр. не се облагат общо.

Домакинството се образува от всички членове на семействата. За да се считат от едно и също домакинство лицата, трябва да са налице следните условия:

1. Да са роднини, без оглед на степента и линията на родството - кръвна, съребърна, по сватовство.

2. Да живеят заедно и под един покрив.

3. Да стопанисват имуществото си заедно и доходите им да са общи и

4. Да се хранят общо.

По начало се счита, че лицата, които са членове на едно семейство и работят и живеят заедно, се хранят общо, освен ако с конкретни доказателства се докаже противното.

Считат се за членове на домакинството и лицата, които макар и да не са роднини с другите членове на домакинството, живеят заедно и се издържат от домакинството, в замяна на дадените за общо ползуване земя, добитък и др.

В облагаемия доход на домакинството се включва и облага общо в лицето на главата на същото и доходът от занаят, свободна професия, търговия, наем, рента на земята и др., придобит от отделните членове на домакинството - съпруга, синове, дъщери, братя, сестри, зетьове, снахи, техни родители и др.;

б) за юридическите лица - в лицето на същите.

Както се поясни по-горе, не се облагат общо: събирателните дружества, командитните дружества без акции, сдруженията със съучастие, трудовите колективи, гражданските дружества и др. подобни. Осъществените от тях доходи се разпределят съгласно условията в същите дружества и се включват за облагане в облагаемия доход на домакинството, към което се числи съответния съдружник, съучастник и пр.

Лицата, чиито доходи са включени в облагаемия доход на домакинството, са солидарно отговорни с главата на същото домакинство за плащането на данъка.

По чл. 4

Лицата, получаващи заплати, надници, пенсии и други възнаграждения, без изброените в чл. 2 на закона, от държавния бюджет, бюджетите на народните съвети, от държавни и общински учреждения и предприятия, кооперации, организации, задруги и частни лица и дружества, за заемана служба и постоянна работа, се облагат лично с данък, изчислен по таблицата на чл. 4 от закона.

По този начин се облагат работниците и служителите при всички предприятия, учреждения, кооперации и др., кооператорите при трудово-производителните кооперации, членовете на преносните, превозните, смесените преносно-превозни задруги, работниците-теляци при баните и всички други лица, които са на служба или постоянна работа срещу заплата, надници или възнаграждения.

По този ред се облагат всички възнаграждения, плащани от същите учреждения и предприятия, включително и трудовия дивидент, раздаван от трудово-производителните кооперации на членовете на същите. Облагането на трудовия дивидент става помесечно като се разпределя съобразно времето, през което е изработен, сумира се с останалите заплати, възнаграждения и др. за съответните месеци и се облага общо, като се удържа разликата от изчисления до удържания по-рано за другите заплати и възнаграждения данък.

Не са служители и постоянни работници лицата, които не са назначени на определена служба срещу редовно плащане възнаграждение или, ако са работници, не са на постоянна работа в предприятието, а са наети да свършат някаква временна работа, каквито са лицата, които работят срещу определена комисиона, процент и др., за доставени или пласирани стоки, и пр.

Те се облагат по реда в чл. 41 от закона.

Ако възнаграждението, заплатата и др. в същото учреждение, предприятие и пр. е до 5000 лв. месечно, то не се облага, но ако е повече от 5000 лв., облага се по таблицата, без приспадане на необлагаеми 5000 лв.

Когато лице получава заплати, надници, пенсии и др. едновременно за заемана работа на две и повече места, по реда в чл. 4 се облага в мястото с по-голямото възнаграждение, а с по-малките по реда на чл. 6 от закона.

Ако работник или служител е сменил през месеца постоянното си местослужене, представя на второто място служебна бележка за полученото през месеца възнаграждение, заплата и др. от първото местослужене, за да се има предвид при изчислението на данъка в края на месеца. Ако общо възнаграждението за месеца е до 5000 лв., то не се облага, но ако е повече, изчислява се данък върху цялото, като се приспада удържания данък върху частта от възнаграждението от първото местослужене.

При изчислението на данъка доходът се закръглява на 100. Сумите до 50 лева се изпущат, а сумите над 50 лева се закръгляват на 100.

По чл. 5

В облагаемият доход, при определянето на данъка по чл. 4 от закона, се включват всички суми, получени от лицето през месеца в същото предприятие или учреждение, без оглед на наименованието им - за извънреден труд, за наднормено производство, 10% за софийските служители, допълнителни възнаграждения по чл. 18 и 21 и др. от Закона за щатните таблици на държавните служители, допълнителните възнаграждения плащани в граничните селища, обезщетенията изплащани при уволнение, натуралните възнаграждения като храна, квартира, отопление, осветление и др., по тяхната костуема стойност или, ако няма такава, по нормирана цена и всички други възнаграждения, с изключение на изброените в чл. 5 на закона.

Сумират се към заплатата, например на професорите, сумите за ректорство, деканство, лекторски, изпитни и за рецензии, които получават в университета в изпълнение на служебните им задачи.

Облагат се по този ред и работниците и служителите за възнагражденията, които получават вън от заплатата и надниците, за еднократни услуги от учреждението или предприятието, дето е постоянното им местослужене.

Когато такива възнаграждения се дават за период по-дълъг от месец, облагат се помесечно, съобразно времето, за което са изработени.

Необлагаемите с данък суми са:

а) премиите, давани на ударници и отличници за това им качество. Ударници и отличници са лицата, избрани и утвърдени за такива.

Такива премии са Димитровските награди и наградите и премиите, давани от правителството на отличили се лица;

б) възнагражденията, плащани за авторско свидетелство на изобретателите, за техническо усъвършенствуване и за рационализаторски предложения, съгласно указа, обнародван в "Д. в.", бр. 62 от 1950 год.

Доходите от патентирани изобретения не се освобождават от облагане;

в) помощите за встъпване в брак, раждане, заболяване, злополука и смърт; семейните добавки, давани на работници, служители и др.; хлебните надбавки;

г) пътните, дневните, фуражните, порционните, представителните и безотчетните пари, до размер, плащан на държавните служители. Когато се изплатят такива в по-голям размер, разликата в повече се прибавя към заплатата, надниците и др. за съответния месец и се облагат общо;

д) 40% от дохода на лицата, които заемат служба или извършват постоянна работа със собствена кола и добитък, каквито са членовете на коларските задруги, на горските кооперации и др. подобни.

Такава сума не се спада на лицата, които извършват еднократни услуги и се облагат по реда в чл. 41 от закона.

По чл. 6

Работници, служители, пенсионери и др., които се облагат по чл. 4 от закона, когато получават суми за заемана служба и постоянна работа и в друго учреждение, предприятие, организация, частни лица и др., за тези суми данъкът се изчислява по началните проценти на таблицата в чл. 4, без да се сумират със заплатата, надниците и възнагражденията от първото местослужене.

Когато получената сума на второто местослужене е до 5000 лв. включително месечно, тя не се освобождава от облагане и се плаща данък 2% .

Първо местослужене на лицето се смята мястото, от което получава по-голямото възнаграждение, заплата и др.

Пенсионери, които са едновременно на работа срещу заплата или надница и др., се облагат по реда в чл. 4 за по-голямото им възнаграждение, а по реда в чл. 6 за по-малкото такова. Когато получават пенсия в половин размер, данъкът се изчислява върху този половин размер, който в действителност се получава.

Този ред на облагане не се отнася за възнагражденията, получени от лица, които извършват случайни или еднократни услуги. Тези възнаграждения се облагат по реда на чл. 41 от закона.

По чл. 7

Данъкът върху заплатите, надниците, пенсиите и възнагражденията по чл. 4 и 6, се изчислява от учрежденията, предприятията и др. и се удържа месечно, при изплащане на втората половина от заплатата за месеца. Същият данък е за сметка на получателите.

Законът влиза в сила от 10 юни 1950 год., но с оглед на удобство и за да не се облага част от заплатата, надниците и пр. за м. юни 1950 г. по отменения закон, а друга - по новия закон, определянето на данъка по реда на чл. 4 и 6 да се извърши за заплатите, надниците и др., изработени от 1 юни 1950 год. насетне.

Удържаният данък се внася най-късно до 10 число на следния месец от удържането, по сметката на околийския народен съвет или градския такъв, непосредствено подчинен на окръжния народен съвет.

Предприятията, учрежденията и др., които теглят суми от банката за изплащане на надниците, заплатите и др., прехвърлят едновременно, при тегленето на сумите, изчисления данък върху същите по гореказаната сметка, както е разяснено по чл. 55.

По чл. 8

(Отм. - Изв., бр. 104 от 1958 г.)

По чл. 9

(Отм. - Изв., бр. 104 от 1958 г.)

По чл. 10

Адвокатите, просбописците, ходатаите и постоянните и временни сътрудници при проектантските организации за възнагражденията им, извън тези от служебните им занятия, за които се облагат по реда в чл. 4 от закона, се облагат върху месечното им възнаграждение по таблицата към чл. 10 от закона.

По този ред се облагат за възнагражденията им, извън тия за които се облагат по реда в чл. 4 от закона, инженерите, архитектите, техниците и др. кадри с висше и средно образование. По отношение на тях не се прилага чл. 41 от закона.

Данъкът се изчислява върху брутното възнаграждение, без приспадането на каквито и да било необлагаеми суми, с изключение на пътните и дневни пари по сметка, до размери, плащани на държавните служители.

При изчислението на данъка, доходът се закръглява на 100.

Едновременно с данъка се удържа и 10% за фирмена такса.

По чл. 11

Данъкът на адвокатите, просбописците и ходатаите се изчислява помесечно върху получените от тях възнаграждения от това им занятие и като юрисконсулти и се удържа при изплащането от секретаря на колектива или от секретаря на околийския съдия в населените места, където няма колектив.

Така удържаният данък се внася по сметката на околийския народен съвет или на градския такъв, непосредствено подчинен на окръжния народен съвет, най-късно до 10 число на следния месец от удържането.

По чл. 12

Данъкът на сътрудниците при проектантските организации и на техническите кадри с висше и средно образование се изчислява от учрежденията, предприятията, кооперациите и организациите при изплащането на възнаграждението. При изчислението се взема пред вид сумата на всички възнаграждения, без обложените по чл. 4, получени от лицето през същия календарен месец от всички учреждения, предприятия и пр., включително и от там дето служи, което се установява с писмена декларация, подписана от получателя. Данъкът се изчислява върху цялата сума, спада се изчисленият и удържан вече през месеца данък и от получателя се удържа разликата.

При извършени работи по договор с държавни и обществени учреждения и предприятия, облагането се извършва помесечно, като възнаграждението се дели на толкова месеци, на колкото е срока за изпълнение по договора.

Не е от значение фактически работата в какъв срок е изпълнена, бил той по-голям или по-малък.

Ако лицето е получило през някой от тия месеци и други възнаграждения, те се сумират с припадащото се възнаграждение за същия месец.

Възнагражденията за извършени работи без договори се облагат изцяло в месеца, през който са представени.

За удобство и за да не се определя данъка по правилата на отменения закон за част от дохода, получен през месец юни, а за друга част - по правилата на новия закон, последният да се приложи за от 1 юни.

Едновременно с данъка се удържа и фирмена такса в размер на 10% от данъка.

Удържаният данък се внася по сметката на околийския, съответно на градския народен съвет, подчинен непосредствено на окръжния народен съвет, най-късно до 10 число на следния месец от удържането.

По чл. 13

Домакинствата в града се облагат за доходите им от свободни професии, занаяти, търговия, наеми, рента на земята и др. по таблицата на чл. 13 от закона.

Облагането се извършва общо по една декларация, подадена от главата на домакинството. Глава на домакинството е най-възрастният член на същото или онзи, който фактически ръководи стопанството.

В тази декларация се включват всички доходи, придобити от отделните членове на домакинството. Изключение от това правило на общо облагане правят доходите от заплати, надници и възнаграждения, които се облагат по реда в дял I, глави I, II и III. Такива са заплатите, надниците, пенсиите и др. на работниците и служителите за заемана от тях служба и постоянна работа, възнагражденията на писателите и другите работници на науката и изкуствата, както и възнагражденията на адвокатите, просбописците, ходатаите, сътрудниците при проектантските организации и техническите кадри с висше и средно образование, които се облагат текущо. Тези доходи не следва да се включват в облагаемия доход на домакинството и няма да се облагат, нито да се имат предвид за определяне на облагателния процент на данъка.

Установяването на облагаемия доход става по правилата в чл. 27-32 от закона, като за земеделските култури, домашните животни и пчелите доходът се определя по нормите в чл. 28, без приспадането на каквито и да било разходи, а облагаемият доход от останалите занятия и приходоизточници се установява, като от брутните доходи се приспадат необходимо-присъщите разходи, т. е. ония разходи, без които доходът не би могъл да се осъществи. Например: наем на помещението, от което се получава дохода или в което се упражнява занятието, стойността на суровите материали, употребявани в производството, разходите за двигателна енергия, за отопление на работните помещения, за осветление, амортизацията на машините и инструментите, изплатените общински данъци и такси, данъкът върху оборота и пр.

Не се счита за необходимо присъщ разход платеният данък върху общия доход и не се приспада от облагаемия доход.

При изчислението на данъка, доходът се закръглява на 1000, като доход до 500 лв. включително се закръглява надолу, а доход от 501 лв. и повече, се закръглява на хиляда.

По чл. 14

Домакинствата в града, на които доходите от земеделие и животновъдство са повече от неземеделските им доходи, се облагат за всичките им доходи, без тези, обложени по реда в глави I, II и III, като земеделци-стопани, по реда в дял II, по таблицата на член 17 от закона.

При определянето на преобладаващия доход няма да се вземат пред вид заплатите, надниците, пенсиите и рентата на земята на работниците, служителите, пенсионерите, членовете на трудово-производителните кооперации и членовете на ТКЗС, въз основа на чл. 15, букви "б" и "в" от закона.

П р и м е р. Член на ТКЗС е получил рента на земята 43 000 лева. Същият е получил от трудодни 120 000 лева. Синът му е работник с 12 000 лева месечен доход, обложен по чл. 4 от закона. Дъщеря му е шивачка с годишен чист доход 40 000 лева. Домакинството има доходи от оставените му за лично ползуване една крава, 5 овце, 2 свини, 2 дек. люцерна и 1 декар лозе по нормите на чл. 28 от закона - 75 400 лева.

Не следва да се вземат пред вид за определяне на преобладаващия доход: рентата на земята, трудодните и надниците на сина, следователно ще се преценява по дохода 40 000 лв. на дъщерята от шивачество и дохода 75 400 от личното стопанство. Облагането трябва да се извърши по чл. 17, тъй като доходът от земеделие е преобладаващ. Ако доходът от шивачество е по-голям от дохода на стопанството, облагането следва да се извърши по чл. 13 от закона.

По чл. 15

Доходите на домакинствата на село от: земеделие, лозя, овощни градини, зеленчукови градини, ливади, пипиниерство, парници, животновъдство, птицевъдство по занятие (доходът от обикновеното птицевъдство в стопанствата се освобождава от облагане), пчеларство, бубарство и други отрасли на същите, както и от занаяти, наеми от сгради, полски имоти и движимости, рента на земята, търговия и други неземеделски занятия, се облагат с данък по таблицата на чл. 17 от закона.

По горния начин се облагат доходите на стопанствата на частните земеделски стопани, доходите на личните стопанства на членовете на ТКЗС и от личните стопанства на работниците, служителите, пенсионерите и членовете на трудово-производителните кооперации.

По същия ред се облагат и домакинствата в града, които имат доходи от земеделие, животновъдство и пчеларство и тези доходи са повече от неземеделските им такива, както е разяснено по чл. 16.

По чл. 16

Домакинствата на село, които имат доходи само от неземеделски занятия, както и тия, които освен доходите си от земеделие, животновъдство и пчеларство, имат такива и от неземеделски занятия и последните са по-големи от първите, се облагат като градско население, по реда на дял I, глава IV, по таблицата на чл. 13 от закона.

При определянето на преобладаващия доход не следва да се вземат пред вид заплатите, надниците, пенсиите, трудодните и рентата на земята на работниците, служителите, пенсионерите, членовете на трудово-производителните кооперации и членовете на ТКЗС, както е разяснено по чл. 14.

По чл. 17

Данъкът на домакинствата с преобладаващи доходи от селското стопанство се определя по таблицата на чл. 17 от закона.

Домакинствата, доходите на които не надминават 50 000 лева годишно, не се облагат с данък.

Когато домакинството има доход, облагаем по чл. 17 до 50 000 лв. и има доходи и от заплати, надници, пенсии, трудодни и др., то няма да се освободи от данък, а ще му се определи такъв в размер на 4% върху облагаемия доход от земеделие, животновъдство, пчеларство и др.

Установяването на доходите става по реда в глава VI, като за земеделските култури, домашните животни и пчелите доходът се определя по нормите в чл. 28 на закона, без приспадане на каквито и да било разходи. Облагането става в лицето на главата на домакинството, което е прибрало реколтата за текущата година. Лицата, които отдават под наем такива имоти се облагат върху получения наем. Облагаемият доход от другите имоти и земеделски и неземеделски занятия се установява като от брутните приходи се приспадат необходимо-присъщите разходи, без които доходът не би могъл да се осъществи, като: наем на помещението, от което се добива дохода или в което се упражнява занятието, стойността на суровите материали употребени в производството, разходът за двигателна енергия, отопление, осветление, общински данъци, такси и др.

При изчислението на данъка доходът се закръглява на 1000.

По чл. 18

Лицата, които напуснат през течение на годината трудово-кооперативното земеделско стопанство, се облагат по чл. 17 от закона. Не са от значение причините за напущането на ТКЗС.

Облагането се извършва по нормите в чл. 28 от закона, върху имота, който се връща, с оглед на културите, с които е бил засят за реколтата на текущата година.

По чл. 19

Кооперациите, акционерните, командитно-акционерните дружества и дружествата с ограничена отговорност, чуждестранните дружества и клоновете на такива, до края на първия месец след изтичането на всяко календарно тримесечие от текущата календарна година, внасят по сметката на околийския или градския народен съвет, подчинен непосредствено на окръжния народен съвет, данък, отчислен от балансовата печалба за същото тримесечие, в размер:

а) трудово-производителните кооперации - 25%;

б) всестранните и другите видове кооперации (без тези изброени в букви "а", "в", "г" и "д") - 35%;

в) Централния кооперативен съюз, районните кооперативни съюзи и дружества, образувани между кооперации - 45%;

г) потребителните и кредитни кооперации, смесените държавно-кооперативни дружества, акционерните, командитно-акционерните дружества, дружествата с ограничена отговорност, чуждестранните дружества и клонове на такива - 55%.

Балансовата печалба за тримесечията се установява по редовно водените, съгласно закона за счетоводството и правилника за прилагането му, счетоводни книги на кооперациите и дружествата.

Кооперациите и дружествата, на които производствения процес е по-дълъг от три месеца, сезонните такива, както и тия с индивидуално производство, на които е разрешено да имат по-дълги калкулативни периоди, поради което не могат да установяват тримесечно балансовата си печалба, внасят тримесечно по 25% от размера на миналогодишния данък.

Пред вид на това, че първото тримесечие на 1950 год. е изтекло, плащането на вноската от 25% да стане едновременно с плащането на вноската за второто тримесечие, до края на м. юли 1950 год.

След съставянето на годишния баланс и окончателното установяване на годишната печалба кооперациите и дружествата правят изравняване на данъка, като довнасят до края на м. март недовнесената разлика, а ако е бил надвнесен данък, разликата се прихваща от следващите вноски.

До края на м. март се представя на началника на финансовия отдел, отделение или служба при околийския народен съвет или на градския такъв, подчинен непосредствено на окръжния народен съвет, кратък отчет за дейността на кооперацията или дружеството, към който се прилага и препис от баланса и сметка "Загуби и печалби".

По чл. 20

Годишната печалба на кооперациите и дружествата, които се облагат по чл. 19, е тази към 31 декември на годината и преди нейното разпределение.

Към същата печалба следва да се прибавят всички разходи, които не са свързани със стопанската дейност на предприятието, сумите, които са отнесени във фондовете преди приключването, или не са отразени в резултат в края на годината, данъкът върху общия доход и другите данъци, определени върху печалбата или имуществото на предприятието, ако с тях е намалена печалбата, както и погасените загуби за минали години, ако са намалили печалбата за текущата година.

От печалбата следва да се изключат сумите, които са необлагаеми на основание чл. 2 от закона, като: лихви за влогове в банки, лихви от държавни и гарантирани от държавата заеми и др.

Трудовият дивидент, раздаван от трудово-производителните кооперации, следва да се обложи като част от балансовата печалба, независимо от това, че същият се облага и по чл. 4 от закона, в лицето на получателя му.

По чл. 21

Облагаемият доход на ТКЗС е брутният приход на същите в пари и натура, осъществен през изтеклата календарна година. Стойността на натуралните приходи се взема по книгите на стопанството.

От така установения брутен приход се изключват като необлагаеми:

а) получените суми за продадените на държавата задължителни доставки, като: зърнени храни, вълна, мляко и др.;

б) получените суми от продажба на работен или продуктивен добитък, с цел да се набави расов такъв;

в) получените суми от ДЗИ, като обезщетение срещу пожар, градушка и др.;

г) изразходваните семена за посев и фураж за храна на добитъка, както и отделните такива в резерв;

д) разходите в пари и натура във връзка с производството на спомагателните предприятия. Такива са например, плодовете и зеленчуците, които се внасят във фабриките на ТКЗС за производство на пулпове, разходите за топливо и гориво в същите и др. разходи, които образуват себестойността на готовите продукти. Тези готови продукти от своя страна са част от брутния приход, като се вземат по продажната им стойност или по костуемата, когато се раздават на членовете или са налице в края на годината. Полуфабрикатите в края на годината се вземат по тяхната стойност по счетоводните книги;

е) платените възнаграждения на МТС в пари и натура, за извършената от същите работа;

ж) разходите на ТКЗС с преобладаващи интензивни култури по обработка на същите култури, като семена, торове, химикали и др., изключая сумите, платени за изработените трудодни.

По чл. 22

Трудовите кооперативни земеделски стопанства плащат върху така установената облагаема печалба данък 7%.

Облагането на ТКЗС по новия закон ще се извърши за 1951 година по брутния им приход за 1950 календарна година.

По чл. 23

Трудовите кооперативни земеделски стопанства се освобождават от данък за годината, през която са основани, както и за следващата календарна година след тази на образуването.

По чл. 24

Трудовите кооперативни земеделски стопанства внасят така изчисления им данък на два пъти: 50% до края на м. март и 50% до края на м. юни.

По чл. 25

Неплатените в сроковете по чл. 24 данъци се събират с лихва закъснение 1%. за всеки ден от просрочването, независимо от личното наказание с глоба на председателя и счетоводителя на стопанството.

Невнасянето се констатира с доклад от финансов орган, който доклад се поднася за подпис и възражения. Ако по същия постъпи в месечен срок жалба, постъпва се по реда в чл. 37 от закона. Обжалването не спира събирането на данъка и лихвата. Ако начетът се намали, събраното в повече се връща служебно.

По чл. 26

Председателят и счетоводителят на стопанството се наказват лично с глоба от 1000 до 5000 лв. за невярно изчисление на данъка и за ненавременното му внасяне.

Глобата се определя от началника на финансовия отдел, отделение или служба при околийския народен съвет или градския народен съвет, подчинен непосредствено на съответния окръжен народен съвет, въз основа на акт, съставен от финансов орган и приподписан най-малко от един свидетел. Постановлението на началника е окончателно и не подлежи на обжалване.

По чл. 27

Облагаемият доход се установява:

I. За домакинства с преобладаващ доход от земеделското стопанство:

а) за полските имоти, домашните животни и пчелите, доходите от които се установяват по нормите в чл. 28 от закона - по състоянието им към 1 юли на текущата година;

б) за доходите от останалите приходоизточници: пипиниерство, бубарство, парници, гори, върбалаци, птицевъдство по занятие, занаяти, свободни професии, наеми, рента на земята, търговия и др. - по дохода, осъществен през времето от 1 юли на предшествуващата година до 30 юни на текущата година и

II. За домакинства с преобладаващ доход от неземеделски занятия:

а) за полските имоти, домашните животни и пчелите, доходите от които се установяват по нормите в чл. 28 от закона - по състоянието им към 1 юли на изтеклата година;

б) за доходите от останалите приходоизточници - по дохода, осъществен през предшествуващата година.

Установяването се извършва:

а) от засятата фактическа площ със зимни и пролетни селско-стопански култури за реколтата на текущата година;

б) от фактическата площ на градините, лозята и другите многогодишни растения от плодоносна възраст;

в) от фактическата площ на ливадите;

Облага се домакинството, което е прибрало реколтата за текущата година. Лицата, които са отдали под наем полски имоти, се облагат за получения наем.

Фактическата площ се установява по картоните във връзка със сеитбата - за културите, които се заплануват и по основните данъчни (емлячни) книги и по всички възможни начини - за останалите култури.

В облагаемия доход се включва и доходът по нормите от имотите, които лицето е трябвало да засее по плана, но без разрешение ги е оставило незасети.

Необработените имоти, които не могат да се използуват и не дават никакъв доход, като сипеи, урви и др., не се облагат. Не се облага и земята в двора на домакинството, която е необходима за минаване, слагане на инструменти и др., поради което не се засява.

Облагането става по главната по доходност култура, засята в имота. Когато между същата е засята и втора култура, например фасул или тикви между царевицата, картофи между дръвчетата в овощната градина или в лозето, в облагането не се включва доходът от втората култура. Когато, обаче, овощната градина или лозето не са на плодоносна възраст, както и в случаите, когато реколтата от трайните посаждения е напълно загубена вследствие бедствие или неурожай и е освободена по реда на чл. 53, облага се по дохода от втората култура, ако е била засята такава.

Трайните посаждения, като лозя, овощни градини и др., се облагат по фактическата им площ, т. е. с оглед броя на дръвчетата, лозите и пр., които са засети на единица площ. Средният нормален за района брой на дръвчетата, лози и пр. се взема по обичайните засаждения в района или по указанията на агрономите. Когато дръвчетата или лозите са най-малко с 25% под нормалния брой, установява се каква площ биха заели при нормално засаждане и площта, която би била празна. Тази празна площ се облага по културата, която е засята между трайните посаждения. Ако между трайните посаждения не е имало втора култура, празната площ не се облага, освен ако по сеитбения план е имало задължение да се засее. В такъв случай се облага нормативния доход от културата, която е трябвало да се засее.

Ако е била засята не определената по сеитбения план култура, а друга такава, облага се тази, която има по-висок нормативен доход. Например, по план е трябвало да се засее пшеница, а е засят зеленчук - облагането няма да стане по нормата за пшеницата, а по тая на зеленчукови градини, като по-висока.

Не се считат за овощни градини имотите, в които има единични дървета или ред такива в края на имота и те заемат под 10% от площта, както и изсъхналите в повече от 90% . Същото се отнася и за останалите трайни посаждения. Такива имоти се облагат изцяло по дохода от културата, която заема главно площта.

Не се облага дохода от втората култура, която се засява на имота след прибирането на първата, освен ако тя е по-доходната. В такъв случай се облага доходът само от втората култура.

г) за домашните животни, по броя на кравите, биволиците, овцете и козите, както и на свинете над 4 месеци, а за воловете, конете, камилите, биволите и мулетата на възраст над 3 години.

Включват се за облагане всички крави, биволици, овце и кози, без оглед на това дават ли или не дават мляко на 1 юли. Изключват се от облагане телетата, малачетата, както и агнетата и яретата, родени през изтеклата зима или пролет. Овните, козлите и шилетата се включват за облагане. Включват се кобилите, жребците и биковете;

д) за пчелите, по броя на кошерите на 1 юли на текущата година, като се вземат предвид както презимувалите, така и новородените кошери.

По чл. 28

Облагаемият доход от селско-стопански източници се определя по средните норми в лева на декар, глава домашно животно или брой (кошер) пчели, определени в чл. 28 от закона.

Тези норми са средни за окръзи така както са дадени в таблицата и са изработени като са взети предвид данни на Главната дирекция на статистиката и други учреждения за средния добив от различните видове земеделски култури и домашни животни за ред години по околии и окръзи. Взети са пред вид и разходите, необходими за получаването на тези добиви, така че, при изчислението на облагаемия доход, няма да се намаляват необходимо-присъщи разходи за същите.

За някои видове култури нормите са определени по-ниски от действителните чисти доходи за насърчение на същите.

По нормите на т. 1 на таблицата се определят доходите от имотите, засети с пшеница, ръж, царевица, смес, ечемик, овес, просо и др. зърнени култури, както и всички неизброени в по-долните точки култури, като: слънчоглед, репица, соя, мак, сусам, анасон, рицин, фасул, леща, грах, мента, лавандула и др.

По нормите на т. 2 на таблицата се определят доходите от ливадите.

По нормите на т. 3 на таблицата се определят доходите от имотите, засети със захарно цвекло, дини, пъпеши, тикви и зеленчуци на поле. Облагането става по главната култура, както се разясни по чл. 27 от закона и, ако например, тиквите са засети между царевицата, доходът се определя по нормата за царевицата.

Зеленчуци на поле са лука, чесъна, зелето, морковите и др., когато са засети на поле и не се напояват.

По нормите на т. 4 на таблицата се определят доходите от люцерната.

По нормите на т. 5 на таблицата се определят доходите от памука, конопа и лена (маслодаен или влакнодаен).

По нормите на т. 6 на таблицата се определят доходите от картофите, от каквито и да било сортове.

По нормите на т. 7 на таблицата се определят доходите от ориза.

По нормите на т. 8 на таблицата се определят доходите от ориенталския тютюн и от тютюна "Виржиния". Доходът от "Махорка" се определя по нормите на т. 1 на таблицата, като неупоменат.

По нормите на т. 9 на таблицата се определят доходите от напояваните зеленчукови градини. Нормата е определена като е взето пред вид, че в градината могат да се сеят последователно един след друг няколко вида зеленчук. По тази точка се облагат градините, които през цялата година се напояват с вода от реки, кладенци и др.

По нормите на т. 10 на таблицата се определят доходите от лозята - десертни или винени. Младите лозя, които още не дават плод, не се облагат.

По нормите на т. 11 на таблицата се определят доходите от ягодите и малините, когато станат на плод.

По нормите на т. 12 се определят доходите на овощните градини. Младите овощни градини, които още не са започнали да дават плод, не се облагат.

По нормите на т. 1 се определят доходите от местните крави и биволиците. За впрегатните крави и биволици нормата се взема с намаление от 30%. Не се изключват от облагане яловите крави и биволици. Те се облагат на общо основание по т. 1.

По нормите на т. 2 се определят доходите от породистите крави - сементалска, монтафонска и др.

По нормите на т. 3 се определят доходите от овцете и козите. Включват се за облагане и шилетата, овните и козлите. Не се облагат агнетата и яретата, родени през изтеклата зима и пролет.

По нормите на т. 4 се определят доходите от свинете. Включват се свинете за угояване и за разплод, щом са навършили към 1 юли 4 месеца. По-малките не се облагат.

По нормите на т. 5 се определят доходите от конете, камилите и мулетата (катърите), които са навършили към 1 юли 3 години. Конете на професионалните колари не се облагат по норма, защото доходът от упражняваното занятие се установява в действителния му размер.

По нормите на т. 6 се определя доходът от воловете и биволите на възраст към 1 юли над 3 години. Професионалните колари не се облагат по норма за воловете и биволите, с които упражняват професията си, защото доходът от занятието им се установява в действителния му размер.

По нормите за пчелите се определят доходите от всеки кошер пчели, без оглед на това, дали пчелите са стари или новородени и дават ли или не дават мед. Броят им се взема по състоянието на 1 юли на текущата година. При установяване на дохода от същите да се имат пред вид облекченията, предвидени в чл. 47 от закона.

По чл. 29

Министерският съвет, по доклад на Министъра на финансите, може да измени частично или изцяло нормите по чл. 28 от закона.

По чл. 30

Окръжните народни съвети могат да увеличават или намаляват средните норми за някои околии до 30% за различните земеделски култури, домашни животни и пчели, но при условие, че след тия увеличения и намаления, средната норма на окръга се запазва.

Увеличението, респективно намалението на средните норми по околии се извършва от пленума на съвета, като се има предвид географското положение на населените места в окръга, топографския характер на отделните околии, климатическите и почвени условия, навреме падналите дъждове, суша, измръзване, средните добиви от различните видове земеделски култури и домашни животни, пазарните цени и др.

Това свое право окръжните народни съвети трябва да използуват много внимателно. Средната норма за всяка култура и домашно животно е определена въз основа на средния добив за целия окръг. Когато във всички околии на окръга добивите от земеделие и животновъдство са еднакви, средните норми са дадени в таблицата към чл. 28.

Ако окръжният народен съвет констатира, че в някои околии на окръга установените средни норми за окръга не могат да се приложат, същите могат да се увеличат или намалят до 30% . Този процент е максимален, следователно може да се направи увеличение или намаление и в един по-малък процент, например от 10% . Измененията на нормите да се извършват като се има пред вид броя на декарите по видове култури, броя на съответния вид животни и други статистически данни, така че намалението на нормативния доход за известни околии да се компенсира от увеличението на нормативния доход от други околии.

Тези увеличения и намаления могат да се правят само по видове, така, както са дадени в таблицата, например, намалението на нормата за люцерната в една околия може да се компенсира само с увеличението на нормата на люцерната в други околии.

За взетите решения се съставя протокол, който съдържа какви средни добиви за околиите са имани пред вид и изчисленията, от които да се вижда ясно, че общият облагаем доход за окръга, основан на средната норма по таблицата на чл. 28, остава неизменен.

Получените средни норми след увеличението и намалението, за улеснение се закръгляват на 50 - надолу, ако са до 25 лева включително и нагоре, ако са 26 лева или повече. Вследствие на тия окръглявания отклоненията на дохода за окръга не трябва да са повече от 5% в повече или по-малко.

Установените норми за околиите се съобщават на околийските народни съвети най-късно до 25 юни. В Министерството на финансите се изпраща препис от протокола за изменението на нормите.

При определянето на средните норми за Софийски окръг са взети пред вид добивите и от гр. София и съставните му села. При определянето на средните норми за околиите, Софийският окръжен народен съвет следва да има пред вид и София, и да определи средните норми и за града.

По чл. 31

Околийските народни съвети могат да увеличават или намаляват средните норми, определени им от окръжния народен съвет, за някои населени места или техни местности до 30% за различните земеделски култури, домашни животни или пчели, но при условие, че след тия намаления и увеличения, средната норма за околията се запазва.

За всяко увеличение или намаление в съставения протокол се посочват основанията, както е пояснено по чл. 30.

Към тия изменения да се пристъпва само в крайни случаи, при доказани уважителни причини и основания.

Препис от протокола за изменението на нормите се изпраща на окръжния народен съвет за сведение и на селските и градски общински народни съвети за изпълнение, най-късно до 5 юли.

Началникът на финансовия отдел при околийския народен съвет или градския народен съвет, непосредствено подчинени на окръжния народен съвет, изпраща в Министерството на финансите таблица за определените норми по населени места в околията му, най-късно до 10 юли.

Определените от околийските народни съвети норми са окончателни и се прилагат при облагането на всички данъкоплатци от населеното място или отделна местност.

По чл. 32

Облагаемият доход от занятия и приходоизточници, без тези, доходът на които се определя по нормите на чл. 28 от закона, се установява въз основа на осъществените доходи, по счетоводните книги на данъкоплатеца, ако води такива, по другите му книжа и по книгите и книжата на учреждения, кооперации и др., както и от разпит на самия данъкоплатец и други лица.

Такива занятия и приходоизточници са: свободни професии, наеми, рента на земята, произвеждане и продажба на разсад, цветя, доходи от експлоатация на парници, гори, ракита, от бубарство, греньорство, от коне, волове и мулета за работа извън собственото стопанство, от мелници, тепавици, ярмомелки, дараци, казани за варене ракия и др. По този ред се установява и доходът от земите, които не се облагат като недоходоносни - мочурища, сипеи, урви, пасбища и пр., ако дават някакъв доход.

Установяването на дохода се извършва от финансов орган, при съдействието на представител на съответната професионална организация, към която членува данъкоплатецът или членовете на домакинството му, които са осъществили облагаемия доход.

При установяването на облагаемия доход, от брутния приход се спадат необходимо присъщите разходи, без изразходването на които не би могъл да се осъществи доходът. Такива са: наем на помещението, в което се упражнява занятието или от което се получава доходът, стойността на материалите, вложени в производството, заплатите на работниците, разхода за двигателна енергия, отоплението и осветлението на помещението, в което се упражнява занятието или се добива доходът, платените общински данъци и такси, данъка върху оборота, амортизацията на машините и инструментите и пр.

Не е разход и не следва да се приспада платеният данък върху общия доход.

По чл. 33

Лицата, които се облагат с данък по реда в дял I, глава IV по таблицата на чл. 13 от закона, подават всяка година до 15 януари декларация, в която обявяват приходоизточниците си и доходите, придобити от тях през изтеклата календарна година.

Лицата, които през течение на годината прекратят занятието си и престанат окончателно да получават доходи, които се облагат по реда на глава IV, подават декларация в петнадесетдневен срок от прекратяването, в която обявяват дохода си, придобит от началото на текущата година до датата на прекратяването. По тази декларация се извършва веднага облагането с данък на лицето, вместо да се изчака срока за общото подаване на декларации, след изтичане на годината.

Министърът на финансите, при особени случаи, може да определя и други срокове за подаване на декларации.

Декларациите се подават от главата на домакинството или от негово име от някой пълнолетен член на същото домакинство.

Чуждите граждани, които не живеят в страната, подават декларациите си лично или чрез упълномощени от тях лица.

Декларациите се подават във финансовите отдели, отделения или служби при околийските народни съвети или при градските народни съвети, подчинени непосредствено на окръжните народни съвети. В населените места, където няма такива отдели, отделения или служби, декларациите се подават в местните народни съвети, а последните ги препращат на съответните служби.

Облагането се извършва по местожителство на данъкоплатеца или, ако няма такова, по мястото на най-големия доход.

Данъкоплатците, които водят счетоводни книги, прилагат към декларацията си препис от баланса и сметка "Загуби и печалби".

Лицата, натоварени с приемането на декларациите, ги преглеждат внимателно и, ако не са подписани, поканват данъкоплатците да ги подпишат. Ако декларацията е подадена по пощата, дава се 7-дневен срок на данъкоплатеца за подписване. Ако в този срок не се върне подписана декларацията, данъкоплатецът се счита за нарушител и се наказва по чл. 58 от закона.

Подадените при общото подаване декларации се вписват в приемателен списък, а подадените през течение на годината - във входящия регистър.

Приемателните списъци се заверяват в края на срока от лицето, което е било натоварено с приемането на декларациите и от началника на финансовия отдел, отделение или служба, или от председателя на местния народен съвет.

На данъкоплатците се издава датирана разписка, която служи за доказателство за подаването на декларацията.

По чл. 34

Облагането на домакинствата с преобладаващ селскостопански доход, по дял II, глава V, става по служебни бележки, по състоянието към 1 юли на текущата година, а не по подадени декларации.

Служебните бележки се изготвят от натоварени със заповед от председателя на местния народен съвет служители и за верността на данните по тях се приподписват от главата на домакинството или някой пълнолетен член от същите домакинства.

Тези бележки се изготвят въз основа на предварително изготвен списък обр. № 1, който съдържа данни, необходими за облагането с данък на всички домакинства в населеното място. Той се изготвя за всички домакинства, без оглед на това дали те подлежат на облагане по чл. 13 или по чл. 17 от закона, т. е. по декларация или по служебна бележка. За изготвянето му се използуват списъците във връзка със сеитбата, основните данъчни (емлячни) книги, декларациите за застраховка срещу градушка, списъците за държавни доставки на мляко, вълна и др., книгите за гражданското състояние и др. За събирането на необходимите данни могат да се използуват блоковите отговорници, десетарския апарат и др.

По списъка обр. № 1 се отмятат лицата, за които са изготвени служебни бележки, а останалите се изчакват да подадат декларации в края на годината.

Този списък се пази в канцеларията на местния народен съвет и по него се наблюдава движението на данъкоплатците и включването им в облагането с данък. За да могат тия списъци да служат за по-продължително време, след името на всеки данъкоплатец се оставя поне по три празни реда.

По чл. 35

След установяването на облагаемия доход по правилата в закона, по служебните бележки и по декларациите данъкът се определя от финансов орган, натоварен със заповед от началника на финансовия отдел, отделение или служба при околийския народен съвет или градския народен съвет, непосредствено подчинен на окръжния народен съвет.

Определените данъци се съобщават на данъкоплатците с отделни съобщения, изготвени от финансовия орган. По такъв начин се съобщават данъците, определени по декларации и по служебни бележки. Няма да се прилага съобщаването с общи обявления, нито ще се излага списък на данъкоплатците.

По чл. 36

На домакинствата, които постоянно използуват наети работници при обработването на полските си имоти, отглеждането на домашните си животни или при упражняването на занаята, данъкът се определя по общия ред на закона, т. е. при спазването на нормите по чл. 28 и се увеличава с:

а) 10%, когато се използува един работник;

б) 15%, когато се използуват двама работници и

в) 30%, когато се използуват повече работници.

Под постоянно използуване на наети работници се разбира извършването на работата, която служи като източник на препитание главно с наети работници, макар през цялата година да не са работили.

По чл. 37

Определените данъци могат да се обжалват в месечен срок от съобщаването им, пред началника на финансовия отдел, отделение или служба при околийския народен съвет или градския народен съвет, непосредствено подчинен на окръжния народен съвет.

Обжалването може да се извърши от главата на домакинството или от някой пълнолетен член на същото.

Жалбите се разглеждат еднолично от началника на финансовия отдел, отделение или служба най-късно до 2 месеца от постъпването им. Данъкоплатецът се уведомява писмено за датата на разглеждането на жалбата му, за да се яви, ако желае, и да представи допълнително устни и писмени доказателства в своя подкрепа.

Решението си началникът написва върху декларацията или служебната бележка, а освен това води кратък протокол за заседанията, в който отбелязва кои жалби е разгледал и какво е решението му по тях.

Решенията на началника на финансовия отдел, отделение или служба при околийския народен съвет или градския народен съвет, подчинен непосредствено на окръжния народен съвет, могат да се обжалват, в месечен срок от съобщаването им, пред началника на финансовия отдел при окръжния народен съвет. Жалбите се подават чрез съответния началник, чието решение се обжалва, по тях се събират сведения и най-късно в месечен срок от подаването им, се препращат на съответния началник на финансовия отдел при окръжния народен съвет.

Последният разглежда жалбата по реда, установен по-горе за началниците на финансовите отдели и др. при околийските народни съвети, в срок 1 месец от постъпването им във финансовия отдел.

Решенията на началника на финансовия отдел при окръжния народен съвет могат да се обжалват в месечен срок от съобщаването им, пред Министерството на финансите, като последна инстанция.

Жалбите се подават чрез началника на финансовия отдел, отделение или служба при околийския народен съвет или градския народен съвет, към който е обложен данъкоплатецът.

Облагателната преписка и жалбата, със събрани по нея сведения, се изпраща в Министерството на финансите най-късно в месечен срок от постъпването на последната.

Обжалването на данъка не спира събирането му в определените срокове. Ако данъкът се изплати напълно и впоследствие се намали, надвнесената сума се връща служебно.

По този начин се обжалват и разглеждат всички облагателни преписки по отменените закони със Закона за данъка върху общия доход, както е разяснено по чл. 65.

По чл. 38

Началникът на финансовия отдел, отделение или служба при околийския народен съвет или градския народен съвет, непосредствено подчинен на окръжния народен съвет, може да коригира извършените в нарушение на закона ниски облагания. Тези корекции се извършват след като по преписката се съберат данни за действително осъществените доходи, от които да се установява, че облагането е извършено наистина ниско, че не са спазени нормите и др. Решението си началникът написва върху декларацията или служебната бележка и се протоколира накратко в протоколната книга.

Решението се съобщава писмено на данъкоплатеца и той може да обжалва същото в месечен срок пред началника на финансовия отдел при окръжния народен съвет, а решението на последния - пред Министерството на финансите, по реда в чл. 37 от закона.

По този ред се коригират и всички сезирани облагания по отменения Закон за данъка върху общия доход и другите отменени от него закони.

По чл. 39

Влезли в законна сила данъци могат да се ревизират в срок една година от определянето им, когато се установи, че са допуснати явни грешки.

Такива са всички грешки, които се дължат на явно неправилно разбиране или прилагане на закона или наредбите по приложението му, на неправилно включване на необлагаеми по закона доходи в облагаемия доход, на неправилно включване на лица в домакинството, макар фактически да не са такива, неправилни сборове, грешно изчисление на данъка и др.

Изправянето на грешките става по искане на заинтересованите данъкоплатци. Искането трябва да се направи писмено и в срок от една година от облагането, т. е. от датата, когато облагането е влязло в сила.

Ревизията се извършва:

а) когато данъкът по декларацията или служебната бележка е в размер до 20 000 лв., от началника на финансовия отдел, отделение или служба при околийския народен съвет или градския народен съвет, непосредствено подчинен на окръжния народен съвет;

б) когато данъкът е до 100 000 лв. - от началника на финансовия отдел при окръжния народен съвет;

в) когато данъкът е над 100 000 лв. - от Министерството на финансите.

По чл. 40

Министърът на финансите може да натовари и други финансови органи с разглеждането на жалбите и изправянето на грешките. Това става по искане на съответните началници на финансови отдели, отделения и служби.

По чл. 41

На лицата, които извършват еднократни услуги на учреждения, предприятия, кооперации, дружества, организации, частни лица, които водят счетоводни книги и др. подобни се удържа 10% данък върху полученото брутно възнаграждение при изплащането.

Когато еднократната услуга се извършва със собствена кола и добитък, данък се удържа по 6%, без да се спада от възнаграждението 40%, необлагаеми.

Постановленията на този член от закона се отнасят за еднократно извършени услуги от лица, които не са наети на постоянна работа при предприятието или учреждението.

Такива са:

а) възнагражденията на лица за обща работа, като пренасяне на стоки, въглища, почистване помещения, събиране на селскостопански произведения от лица, които не са на служба в същото предприятие, пласиране на книги, за посредническа дейност, извършване на малки строежи, ремонти и др.;

б) възнаграждения на колари и файтонджии и наематели на поща и

в) възнаграждения на занаятчии и полузанаятчии за всички услуги, извършвани от същите, като поправка на електрически, водни и др. инсталации, боядисване и ремонт на сгради, врати и др.

По този ред се облагат и възнагражденията, плащани на вещи лица, за участие в комисии, експертизи, заседателни пари и др. възнаграждения за работи, извършвани от лица, които не са наети на служба или на постоянна работа при същото предприятие или учреждение.

Не се облагат по този ред възнагражденията, плащани на писателите и другите работници на науката и изкуствата, на адвокатите, просбописците, ходатаите, сътрудниците при проектантските организации и на техническите кадри с висше и средно образование. Те се облагат по реда в чл. 8 и 10 от закона.

Не се удържа данък по този ред на преносно-превозните задруги, кооперациите, ТКЗС, държавните стопанства и предприятия, обществените организации, ДАП, СОАТ и др. Облагането на същите става по общия ред и при изплащането на възнагражденията на тези предприятия и организации няма да се удържа данък.

Когато при извършване на услугата са вложени материали, при изчислението на данъка, тяхната стойност по нормирани цени се изключва от общото възнаграждение.

Удържаният данък се внася най-късно до 10 число на следния месец от този на удържането, по сметката на околийския народен съвет или на градския народен съвет, непосредствено подчинен на окръжния народен съвет.

По чл. 42

Всички лица, включително и клоновете на чуждестранните дружества, които изплащат или одобряват печалби, дивиденти, лихви и др. на лица в чужбина, юридически или физически, удържат данък, изчислен по таблицата на чл. 13 от закона.

Така удържаният данък се внася по сметката на околийския народен съвет или градския народен съвет, непосредствено подчинен на окръжния народен съвет, най-късно до 10 число на следния месец от удържането.

По чл. 43

Удържаният данък по чл. 41 и 42 се приспада от данъка, който е определен на данъкоплатеца по подадената от него декларация или по служебна бележка, в които се обявява и дохода от тези приходоизточници и се включва в облагаемия доход.

Когато данъкоплатецът има и други приходоизточници, съответният данък се намира пропорционално на доходите, включени в облагаемия доход.

Ако удържаният данък е по-голям от припадащия се данък на занятието (включително и дохода от частни лица, които не са удържали данък по чл. 41), следва да се приспадне данъкът само до размер, определен по декларацията за занятието.

Разликата от надвнесения данък по чл. 41 и чл. 42 не се връща.

По чл. 44

Лицата, които извършват еднократни услуги на учреждения, предприятия, организации и др. подобни, за които им се удържа данък по чл. 41 от закона, издават разписки от талон за полученото възнаграждение.

Такива разписки издават и наемодателите на наемателите си за получения наем от сгради, полски имоти, движимости и др.

Не издават такива разписки общите работници и коларите. Общи работници следва да се разбират лицата, извършващи услуги, които нямат характер на занаятчийски или полузанаятчийски. Не следва да издават разписки от талон лицата, които пренасят или превозват стоки, правят изкопи, почистват помещения и всички други услуги от общ характер, за които не е необходимо да добият една по-голяма подготовка чрез системно обучение.

Лицата, които системно се занимават с експертизи, явяване в съда и другаде като вещи лица и пр., издават разписки от талон.

Лицата, които извършват занаятчийски и полузанаятчийски услуги, издават сметки от талон по чл. 15 от Закона за данъка върху оборота - обр. № 5 (д. о.), а останалите лица и наемодателите издават разписки по установения образец. Тези талони се заверяват предварително от началника на финансовия отдел, отделение или служба при околийския народен съвет или градски народен съвет, подчинен непосредствено на окръжния народен съвет.

В текста на разписката се вписва цялата сума на възнаграждението, каква е нормираната цена на вложените материали, ако има такива и сумата на данъка, удържан въз основа на чл. 41 от закона.

Обгербват се с 1% разписките за получаване на наеми, а останалите разписки и сметки не подлежат на обгербване.

По чл. 45

Всички учреждения, предприятия, кооперации, частни лица и др. са длъжни да дават на финансовите органи исканите им сведения във връзка с облагането с данък на данъкоплатците.

По чл. 46

Домакинствата на членовете-кооператори на ТКЗС, на трудово-производителните кооперации, както и на домакинствата на работниците, служителите и пенсионерите, които стопанисват имоти и животни до размерите, оставяни за лично ползуване на членовете на ТКЗС по устава на същите и обработват тези имоти с личния си труд плащат определения им данък, за доходите от тези имоти и животни, с намаление от 25% .

Учителите, агрономите, фелдшерите и ветеринарните фелдшери на държавна служба, когато стопанисват имоти и домашни животни до размер на нормите, определени в устава на ТКЗС, се освобождават напълно от данъка, съответствуващ на дохода от тези имоти и животни.

Когато в населеното място няма ТКЗС, размерът на имотите, които се оставят, се определя по устава на ТКЗС в най-близкото населено място.

Качеството на служител, работник, член-кооператор, пенсионер се установява със служебна бележка, издадена от съответните кооперации, учреждения и пр.

Намалението се дава, когато всички имоти са до размера на устава. Ако някой вид е в по-голям размер, такова намаление не се дава на домакинството.

Когато в домакинството има и други облагаеми доходи, данъкът който трябва да се намали с 25% се установява пропорционално на дохода от имотите и животните по устава.

По чл. 47

Домакинствата, които имат пчелни кошери, се ползуват от следните облекчения:

а) когато броят на кошерите е до броя на членовете на домакинството, доходът от кошерите изцяло не се облага, т. е. не се включва в облагаемия доход;

б) когато кошерите са до двойния брой на членовете на домакинството, доходът от всички кошери се взема в половин размер от определения по нормата на чл. 28 от закона.

Когато кошерите са повече от двойния брой на членовете на домакинството, доходът от кошерите се включва в облагаемия доход в пълния му размер.

Това облекчение се дава на всички домакинства, без оглед на това по кой член се облагат - по чл. 13 или по чл. 17.

По чл. 48

Домакинствата, които се облагат по реда в дял II, глава V, по чл. 17, като земеделско население и имат годишен доход, облагаем с данък по правилата на закона до 120 000 лв., се ползуват от следните облекчения:

а) когато в състава им на 1 юли на годината влизат 4 и повече деца на възраст под 12 години - 20%;

б) когато домакинството се състои от сама работоспособна жена с едно или повече деца на възраст под 12 години - 50%;

в) когато единственият работоспособен мъж в домакинството е повикан през годината на редовна военна или трудова служба или работи на постоянна подземна работа в мини - 50%;

г) когато единственият работоспособен член на домакинството работи през целия сезон като горски работник - 50%;

д) когато членовете селски стопани са над 60 години и няма други работоспособни членове в домакинството, се освобождават от данък.

При установяването на дохода 120 000 лв. на домакинствата се имат пред вид и доходите от пенсия, заплати, надници и др. възнаграждения, обложени по правилата в глави I, II и III на закона.

Децата на възраст до 16 години, сакатите и инвалидите, които са неспособни сами да изкарват прехраната си, се смятат за нетрудоспособни членове на домакинствата.

Членовете на домакинствата, които са повикани на редовна военна или трудова служба и ония, които следват в учебни заведения с курс не по-малък от 1 година, не се считат за работоспособни, по смисъла на закона.

Престарели селски стопани, които си служат с постоянно наети работници, не се ползуват от облекчението по буква "д".

Намалението на данъка се дава след като същият се определи и се намали въз основа на чл. 46 и 47 от закона.

По чл. 49

Домакинствата, чиито посеви или животни са пострадали от бедствия, се ползуват с намаление на данъка в размер, определен от Министерския съвет.

Предложение за такова намаление се прави от съответния околийския народен съвет или градски народен съвет, подчинен непосредствено на окръжния народен съвет, пред министъра на финансите, който докладва в Министерския съвет.

По чл. 50

Риболовците, за дохода им от това им занятие, плащат определения им данък с намаление 50% .

Това облекчение се отнася за риболовците-физически лица, които работят самостоятелно или са членове-кооператори или на служба, или на работа при предприятия. С 50% намаление внасят данъка си и риболовните кооперации.

Когато риболовец е обложен с данък за доходи и от други приходоизточници, данъкът от риболовството се установява пропорционално на дохода.

Глухонемите и слепите се освобождават от данък, когато доходът от самостоятелното им занятие е до 80 000 лв. годишно. При по-голям доход, разликата над 80 000 лв. се облага, т. е. от установения чист доход се спадат 80 000 лв. и данъкът се определя на остатъка по началните проценти на съответната таблица. Това облекчение на слепите и глухонемите не се отнася за възнагражденията им, облагаеми по правилата в дял I, глави I, II и III.

По чл. 51

Лицата, които станат членове-кооператори на ТКЗС до 1 юли на годината и внесат имота и добитъка си съгласно устава на същото, се облагат с данък като членове-кооператори. При облагането на такива лица в облагаемия доход се включва само доходът от имотите, които са останали вън от стопанството, съгласно устава, както и неземеделските доходи.

По отношение на тези лица се прилагат и облекченията, предвидени в чл. 46 от закона.

Когато лицата станат членове-кооператори на ТКЗС след 1 юли на годината, т. е. след облагането, получават намаление на четвъртинките от данъка, сроковете на които са предстоящи.

При намалението се прави преизчисление на данъка, като се взема под съображение доходът, който би се обложил, ако лицето беше член-кооператор по време на облагането и се прави намаление по чл. 46, ако се полага такова.

Така установеният данък се изважда от сумата на първоначално определения данък и от остатъка се предават в намаление четвъртинките, сроковете за доброволното плащане на които не са изтекли, като се има пред вид, че сроковете за доброволното плащане на данъка са до края на септември, октомври, ноември и до 20 декември.

Ако например, лице е станало член-кооператор през м. ноември, следва да се намалят четвъртинките за ноември и декември.

По чл. 52

Трудово-производителните кооперации се освобождават от данък за месеца, през който са учредени, както и за следващите 12 месеца. За дата на учредяването се счита датата на вписването в съда.

Когато срокът за освобождаването изтича по средата на календарното тримесечие, вноската за данък се определя в размер на толкова третини от тримесечната печалба, колкото месеци от тримесечието кооперацията не се освобождава от данък.

Трудово-производителните отдели при всестранните кооперации, които са вписани в съда като юридически личности и водят отделно счетоводство (чл. 59 от Закона за кооперациите), се ползуват от това облекчение, при условие, че са новообразувани, а не само юридически обособени отделно, след като са съществували фактически и по-рано.

По чл. 53

Министерският съвет, по доклад на министъра на финансите, при особено важни случаи, може да облекчи или освободи от данък населението в някои райони на страната или някои доходи.

По чл. 54

Удържаният данък по реда в дял I, глави I, II и III и дял V, глава VIII, се внася по сметката на околийския народен съвет или на градския народен съвет, подчинен непосредствено на съответния окръжен народен съвет (София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен), най-късно до 10 число на следния месец от удържането.

Тези данъци са от:

а) заплатите, надниците, пенсиите и другите възнаграждения на работниците, служителите и др. - чл. 4 и 6;

б) възнагражденията на писателите, артистите и другите работници на науката и изкуствата - чл. 8;

в) възнагражденията на адвокатите, просбописците, ходатаите, сътрудниците при проектантските организации и техническите кадри с висше и средно образование - чл. 10;

г) възнагражденията за еднократни услуги - чл. 41 и

д) печалбите, дивидентите, лихвите и др., които се изплащат или одобряват на лица в чужбина - чл. 12.

Този начин за внасяне данъка се отнася за учрежденията, предприятията и др., които изплащат възнагражденията без да теглят суми от банката. Когато се теглят суми от банката, има приложение чл. 55.

По чл. 55

Предприятията, учрежденията, организациите и др., които теглят от банката суми за изплащането на надниците, заплатите и възнагражденията, прехвърлят едновременно, при тегленето на сумите, изчисления данък върху същите по сметката на околийския народен съвет или градския народен съвет, непосредствено подчинен на окръжния народен съвет.

Това се извършва при тегленето на сумата за изплащане на заплатите, надниците и възнагражденията за втората половина на месеца. Банката задържа от общата сума следващия се данък и го внася по съответната сметка срещу вносна бележка, изготвена от отчетника.

По чл. 56

Определеният данък по дял I, глава IV, на градското население, се плаща на четири равни части: до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 31 декември на текущата година.

Когато данъкът не е още определен до тия срокове, плаща се по една четвъртинка от последния определен данък, без той да се предава на бирника. След определянето на данъка и предаването му за събиране, тези платени четвъртинки се прихващат, а ако платената сума е по-голяма, разликата се връща служебно.

По чл. 57

Определеният данък по дял II, глава V, на селското население, се плаща на четири равни части: до 30 септември, до 31 октомври, до 30 ноември и до 20 декември на текущата година.

Когато данъкът не е още определен до тия срокове, съответните четвъртинки с изтекли срокове се плащат без лихва-закъснение до първия предстоящ срок, а ако са изтекли всички срокове - до края на следния месец от предаването на данъка за събиране.

По чл. 58

Данъкът по чл. 13 и 17 се определя в увеличен размер:

а) 10%, когато декларацията е подадена през течение на 30 дни след определения срок за подаване;

б) с 50%, когато декларацията е подадена след изтичането и на горния срок от 30 дни и преди нарушението да е констатирано от финансов орган;

в) със 100%, когато не е подадена декларация или в подадената такава не е посочен някой приходоизточник.

Със 100% увеличение се определя данъкът и на земеделците-стопани, които при подписването на служебната бележка и най-късно при проверката от финансовия орган, не посочат някой свой приходоизточник, пропуснат да се впише в бележката.

Определянето на данъка с увеличенията от 10% или 50% става по подадената декларация, а определянето на данъка с увеличението 100% се извършва въз основа на доклад на финансов орган. Този доклад се поднася на данъкоплатеца за подпис и възражения. Определянето на данъка по доклада се извършва от финансов орган по общия ред в закона. Определеният данък се съобщава със съобщение на данъкоплатеца и той може да обжалва по реда в чл. 37 от закона.

Обжалването на данъка не спира събирането му, включително и на увеличението.

По чл. 59

Неплатените в сроковете за доброволно плащане, както и неудържаните или удържани, но невнесени в срок, данъци, се събират с лихва за закъснение 1%. за всеки ден от просрочването.

Лихва 1%. за всеки ден от просрочването следва да се събира:

а) върху неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци по глави I, II, III и VIII и

б) върху данъците, определени по реда в глави IV и V от закона, които не са платени в сроковете, определени в чл. 56 и 57.

Лихвите за закъснение върху данъците, които се определят по декларация или служебна бележка, се събират едновременно с данъците. Такава лихва не се налага върху увеличенията от 10%, 50% и 100% .

За неудържаните данъци по реда в дял I, глави I, II и III и дял V, глава VIII, както и за лихвата за закъснение, са солидарно отговорни лицата, по чиято вина не е удържан данъкът, и получателят на възнаграждението, от когото не е удържан данък.

Когато данъкът е бил удържан, но не е внесен на време или въобще не е внесен, получателят на възнаграждението не е отговорен за данъка и лихвата.

Неудържането или удържането, но невнасяне в срок на данъка, се установява с доклад на финансов орган, който доклад се поднася за подпис и възражения. Определянето на данъка се извършва от финансов орган. За определения данък и лихва-закъснение се връчва съобщение на лицата, които могат, ако желаят, да обжалват, по реда в чл. 37 от закона.

Обжалването на данъка не спира събирането му заедно с лихвата в сроковете, определени в закона.

По чл. 60

Началниците, директорите, счетоводителите на учрежденията, предприятията, организациите и др. се наказват лично с глоба от 1000 до 5000 лв. за невярно изчисление на данъка и за ненавременното му внасяне. Това наказание е вън от лихвата 1%. на ден и солидарната отговорност за данъка.

С глоба от 1000 до 5000 лв. се наказват и ръководните лица и счетоводителите на кооперациите, акционерните дружества и др., за непредставяне на отчета по чл. 19 от закона, както и лицата, които не издават разписки от талон по чл. 44 от закона.

Нарушението се установява с акт, съставен от финансов орган и приподписан поне от един свидетел. Актът се поднася на нарушителите за подпис и възражения. Въз основа на същия се издава постановление от началника на финансовия отдел, отделение или служба при околийския народен съвет или градския народен съвет, подчинен непосредствено на окръжния народен съвет.

Постановлението е окончателно и не подлежи на обжалване.

По чл. 61

Лицата, които са били обложени по този закон с данък по реда в дял I, глава IV, като градско население и преминат на облагане по реда в дял II, глава V, като селско население, за първата година на облагането по реда в дял II, глава V, се облагат за дохода от неземеделски приходоизточници, осъществен през времето от 1 януари до 30 юни на годината.

Този начин на облагане доходите от тези неземеделски приходоизточници цели да не се извърши повторно облагане за времето от 1 юли до 31 декември на предшествуващата година доходът за което време е обложен по декларацията, подадена към 15 януари.

По чл. 62

Министърът на финансите може да нареди текущо облагане и внасяне на данъка на отделни категории данъкоплатци.

Начинът на облагането и редът за внасянето на данъка на такива категории данъкоплатци ще се урежда с отделни наредби.

По чл. 63

За прилагането на закона Министерството на финансите ще изработи наредби.

По чл. 64

От определения данък за 1950 календарна година по дял II, глава V, на земеделските стопани се спада данъкът върху общия доход, наложен за доходите от календарната 1949 година по отменения Закон за данък върху общия доход.

Ако определеният данък за 1950 календарна година е по-голям, следва да се предаде на бирника за събиране само разликата. Ако данъкът за 1949 година е по-голям от този за 1950 година, разликата не се връща. Ако тази разлика не е още събрана, следва да се събере.

Спадането се отнася само за данъка, а не и за връхнините върху него, каквато е тази по чл. 227 от Закона за общественото осигуряване. Тези връхнини следва да се съберат, ако не са изплатени.

Върху данъка, определен по новия Закон за данък върху общия доход, не се събират никакви връхнини.

Ако земеделецът-стопанин е бил обложен за 1949 година и върху доходи, каквито няма през 1950 год., следва да се прихване само данъкът, съответствуващ на останалите доходи, които са обложени и през 1950 год. Размерът на данъка се намира чрез пропорционалното му разделяне, съобразно доходите.

Ако облагането за 1950 година е станало по отделни семейства, а сега общо в домакинство, следва да се приспадне общата сума на данъка на семействата, които сега са групирани в едно домакинство.

По чл. 65

Законът за данък върху общия доход, обнародван в "Държавен вестник", брой 132 от 6 юни 1950 година, отменя:

1. Закона за данък върху общия доход, обнародван в "Държавен вестник", брой 234 от 12 октомври 1946 год. и всичките му изменения и допълнения.

Данъкът по чл. 35 от горния отменен закон се плаща от учрежденията и предприятията за заплатите, надниците и възнагражденията за 1950 година, независимо от това, че и самите работници, служители и др. се облагат по реда в чл. 4, 6 и 41 от новия закон.

Това се отнася за данъка, който по силата на отменения Закон за данък върху общия доход, бяха длъжни да внасят учрежденията и предприятията за своя сметка върху заплатите, надниците и др., изплащани на работниците, служителите и на лицата, извършили еднократни услуги. Когато данъкът, по силата на отменения закон, е бил за сметка на получателите, предприятията, учрежденията и др. не следва да плащат този данък 6%, а самите получатели следва да се обложат по реда в новия закон.

Изчислението на този данък от 6% става по правилата в отменения Закон за данък върху общия доход и окръжните по приложението на същия.

Висящите пред окръжните съдилища дела, по жалби подадени пред същите до 10 юни 1950 година, деня на влизане на закона в сила, по отменения Закон за данък върху общия доход, както и по всички отменени от него по-стари данъчни закони, се разглеждат от същите окръжни съдилища без събиране на нови доказателства.

Недовършените облагания за всички минали години по отменените данъчни закони, се извършват съобразно законоположенията от материален характер, били в сила за тези облагания, но при спазване процедурата по новия закон.

Сезираните облагания ще се коригират по реда в чл. 38, а жалбите ще се разглеждат по реда в чл. 37 от закона.

Жалбите срещу решенията на контролните инстанции, които до деня на влизане на закона в сила не са били подадени пред окръжните съдилища, следва да се разгледат от началниците на финансови отдели при окръжните народни съвети.

Обжалването на данъците за минали години след 10 юни 1950 година става без предплащане на 25% или 30%, но обжалването не спира събирането им и те следва да се предадат веднага на бирниците за събиране.

2. По Закона за приходите и разходите на народните съвети, обнародван в "Държавен вестник", брой 271 от 18 ноември 1948 година:

а) извънреден облог, на населението, събиран по чл. 2. От влизането в сила на Закона за данък върху общия доход, т. е. от 10 юни 1950 година, този текст от Закона за приходите и разходите на народните съвети се отменява и от тази дата насетне не могат да се установяват нови извънредни облози. Разрешените досега такива извънредни облози се събират от населението по установения ред;

б) годишен данък върху мелници, маслобойни, тепавици, дараци и др. (чл. 5, т. 4), за от началото на 1951 год.

Освобождаването се отнася само за мелниците и др. на държавните, кооперативните и обществените учреждения, предприятия и организации.

Частните физически и юридически лица (акционерни, о. о. д-во, събирателни дружества и др.), ще плащат такъв данък и в бъдеще;

в) право на фирма в размер на 10% от данъка върху общия доход - чл. 5, т. 6.

Освобождаването се отнася за кооперациите и обществените организации (държавните предприятия не плащаха фирмено право и досега) и ще се прилага при плащането на данъка, определен съгласно новия Закон за данък върху общия доход.

Частните лица - физически и юридически, ще плащат и в бъдеще фирмено право;

г) данък по 4 лв. на килограм продаден тютюн, произведен в територията на съвета - чл. 5, т. 7, за от 1 януари 1951 година.

Това освобождаване ще се прилага за продажби, станали след 1 януари 1951 година.

д) данък до 1 лв. на килограм тютюн на листа, който данък се плаща от Тютюневия монопол при внасянето на тютюна в първия склад - чл. 5, т. 8.

Това освобождаване се отнася за тютюна, внесен в складовете след влизането на закона в сила;

е) данък до 2 лв. на килограм тютюн на листа за манипулация - чл. 5, т. 9. Освобождаването се отнася за количествата манипулирани тютюни след влизането на Закона за данък върху общия доход в сила;

ж) данък до 1 лв. на килограм произведена в територията на съвета оризова арпа - чл. 5, т. 10.

Освобождаването се отнася за оризовата арпа, произведена след влизането на закона в сила;

з) данък до 5 лв. на тон каменни въглища, произведени в територията на съвета - чл. 5, т. 11.

Освобождаването ще се прилага за въглищата, произведени след влизането на закона в сила;

и) данък до 1 лв. на килограм сол, произведена и продадена в територията на съвета - чл. 5, т. 12.

Освобождаването ще се прилага за солта, която се продава след влизането на закона в сила, но е произведена след тази дата;

к) данък 4% върху стойността на продадените на рибната борса или тържище риба - чл. 5, т. 13, считано от влизането на закона в сила;

л) такса на глава едър и дребен добитък;

м) такса за кучета, съгласно Указа за борба с беса - чл. 8, т. 5;

н) такса върху безмоторните превозни средства.

Освобождаването от таксите по букви "л", "м" и "н" се отнася за от 1951 година, тъй като сроковете за събиране на същите за 1950 година са изтекли преди влизането на Закона за данък върху общия доход в сила. Несъбраните такси за минало време следва да се съберат.

3. Забележката към т. 11 на чл. 4 от Закона за данък върху оборота се отменява. При облагането с данък по новия Закон за данък върху общия доход, няма да се налага увеличение 10% на занаятчиите и полузанаятчиите за възнагражденията от поправки, както и на лицата, които упражняват свободни професии.

4. Буква "б" на чл. 227 от Закона за общественото осигуряване. Върху данъка, определен по новия Закон за данък върху общия доход, няма да се налага и събира връхнина от 10%, 20%, 30% или 40% от земеделците-стопани за осигуровка.

По чл. 66

С изменението на ал. 6 на чл. 30, т. 2 от Наредбата-закон за гербовия налог се установява, че няма да се обгербват договорите, съставяни от предприятия и обществено-стопански организации, включително и кооперациите и кооперативните съюзи, за стопанската им дейност в пределите на страната, когато тази стопанска дейност е във връзка с държавния народностопански план. Щом дейността, която се урежда с договорите, се отнася до работи във връзка с изпълнението на държавния народностопански план, тези договори не се обгербват, когато се съставят от предприятия и обществено-стопански организации.

С изменението на т. 7 на група VIII, отдел Б. Особени разпореждания, от приложението към чл. 32, т. 2, буква "г", се установява да не се обгербват книжата по трудовата дейност на трудещите се, законите за защита на труда и разпоредбите, издавани по тяхното приложение, както и трудовите договори - индивидуални и колективни, подавани или издавани до и от всички учреждения, предприятия и лица.

Под трудещи се разбират физическите лица, които срещу давания от тях личен труд получават заплата, надници или възнаграждения.

Такива книжа са: заявленията и молбите, подавани до когото и да било за назначение, уволнение, преместване, повишение, за отпуск и за провеждане на друга длъжност или местослужене, удостоверения (свидетелства), издавани от когото и да било, щом като са във връзка с трудовата дейност на трудещите се; ведомостите (раздавателните списъци) за изплащане на заплати, надници и други възнаграждения, разписки за получаване на възнаграждения, сметки за пътни и дневни, както и всички книжа, издавани, съставяни, представяни и подавани по законите за защита на труда и разпоредбите, издавани по тяхното приложение, както и по трудовите договори - индивидуални и колективни.

Бел. ред. Сиела Норма

(Бел. ред. Сиела Норма) В наредбата са отразени измененията, обнародвани в "Държавен вестник". Текстовете на наредбата кореспондират със съответните текстове на Закона за данък върху общия доход към обнародването му в "Държавен вестник", бр. 132 от 1950 г.

(Бел. ред. Сиела Норма) Размерите на възнагражденията, заплатите и другите доходи, на данъците, глобите и др. по наредбата са съобразно размерите им преди паричната реформа от 1952 г.