Държавен вестник, брой 18 от 3.III

Чл. 10. Цялата оперативна работа по доставката на стоково-материалните ценности, съхраняването им в склада и правилното документиране на доставката се извършват от звената по снабдяването, респективно от търговските звена.

Чл. 11. Звеното по снабдяването има следните задачи:

1. урежда всички въпроси по подготовката и сключването на договорите за доставка на стоково-материални ценности;

2. контролира изпълнението на тези договори, като при неизпълнение взема необходимите мерки съгласно нормативните актове;

3. предава на приемчиците известията от транспортните документи, като нареждане за получаване на пратките и доставянето им в склада на организацията, и урежда всички други въпроси, свързани с приемането на доставените стоково-материални ценности;

4. получава фактурите за постъпващите стоково-материални ценности и ги регистрира в дневник типова форма № 16, респективно типова форма № 151. При регистрацията поставя пореден регистрационен номер върху фактурата, а също и върху приложените към нея документи;

5. проверява дали данните по всяка фактура и другите съпроводителни документи съответствуват с договора за доставка по отношение на означените асортимент, комплектност, качество, количество, цена, търговски отстъпки и срок за изпращане на стоково-материалните ценности, което се удостоверява с подпис върху фактурата с подпис върху фактурата под щемпел с надпис "Проверил". В случай че при приемането на стоково-материалните ценности се налага техническо или лабораторно изследване, това да се отбележи върху фактурата;

6. прави съответни записвания в картите, книгата и др. за оперативно отчитане изпълнението на плана за доставяне на стоково-материалните ценности и на договорите за доставка;

7. дава своевременно писмено мнение за акцептиране на фактурите или за отказ от акцепт (частичен или пълен);

8. предявява рекламация при констатиране на нередности, допуснати при доставката и при превозването им, и се грижи за тяхното уреждане, като своевременно уведомява счетоводството за одобрените рекламации;

9. грижи се за правилното съхранение на стоково-материалните ценности и за поддържане реда в местонахождението им;

10. комплектува и проверява дали данните по фактурата за постъпилите стоково-материални ценности съответствуват със складовите разписки за получените ценности, съставени и предадени от материално отговорните лица. Предава същите документи съгласно изискванията на вътрешния правилник за документооборота в счетоводството;

11. следи за спазване норматива на наличните стоково-материални ценности и недопускане образуването на свръхнормативни запаси;

12. участвува при провеждане на внезапни и периодични инвентаризации;

13. извършва други задачи по движението и документирането на стоково-материалните ценности.

Чл. 12. (1) За упражняване на оперативен контрол върху постъпващите пратки и пренасянето им от жп. гара (пристанище), респективно от склада на доставчика до складовете на организацията, по преценка на главния счетоводител се води дневник типова форма № 19, респективно отчет типова форма № 153.

(2) В организациите, в които няма обособено снабдително звено, по предложение на главния счетоводител ръководителят възлага на определени длъжностни лица изпълнението на задачите, посочени в чл. 11.

Чл. 13. (1) За получаване на стоково-материални ценности от склада на доставчика, а също и от други места (жп. гара, пристанище и други разтоварни пунктове на транспортните организации) се дава пълномощно типова форма № 54 на служител от снабдителното звено, наричан приемчик.

(2) Забранява се предаването на стоково-материални ценности на приемчици без пълномощно и личен паспорт.

Чл. 14. (1) Неамбалираните материални ценности се приемат от склада на доставчика по качество и фактическо количество чрез претегляне, преброяване или измерване.

(2) Амбалираните материални ценности се приемат от склада на доставчика по начин, посочен в договора. Когато е възприето приемането да става в оригинална опаковка, приемчикът е длъжен да провери броя на пакетите (опаковките), бруто теглата и маркировъчните знаци, а също да провери върху опаковките да няма следи от повреди, счупване и др. Във фактурата или друг документ за получаването на материалните ценности доставчикът записва изрична забележка, че стоката е приета по брой на оригиналните опаковки и бруто тегло без отваряне или с отваряне на определен брой (посочва се броят) от опаковките.

(3) При приемането на материалните ценности приемчикът получава и един екземпляр от фактурата, издадена от доставчика. При специфични условия на работа, като отдалеченост на складовете от службите и др., горестоящата организация може да разреши по изключение вместо фактура на приемчика да се предава екземпляр от Нареждане за експедиране на стоки типова бланка № 21 или типова бланка № 22, който да служи на купувача като документ за справка до получаването на фактурата.

Чл. 15. (1) При приемане на пристигналите пратки, превозени по БДЖ, и товари, превозени с автомобилния (за общо ползуване или ведомствен), водния, въздушния или друг транспорт, приемчикът е длъжен да провери броя на пакетите (опаковките), количеството и маркировъчните знаци и да ги съпостави с данните, посочени в транспортните документи, да провери дали опаковките имат следи от повреди, счупване и др.

(2) Установяването на количеството, респективно броя на пакетите (опаковките), качеството, маркировката и др. получаващата организация може да възложи на органите на Български стоков контрол - "Булгарконтрола", или на друг компетентен орган.

(3) При открити повреди на превозните средства, неизправни пломби, повреди на опаковките, а също и други признаци, които будят съмнение относно опазването на вагонните и контейнерните пратки през време на превозването им, приемчикът е длъжен писмено да поиска от транспортната организация проверка на теглото, бройките и състоянието на товара.

(4) За констатирани нередности по превоза, като несъответствия между наименованието, теглото или броя на пристигналите пратки (товари) в натури и данните, посочени в транспортните документи, а също при повреда или развала на материалните ценности транспортната организация съставя констативен протокол, един екземпляр от който предава на приемчика.

(5) Когато транспортната организация откаже да извърши проверката, респективно да състави констативен протокол, снабдителното звено е длъжно да осигури преглед от комисия, назначена от ръководителя на организацията-приемчик, в състава на която се включва и представител на общинския народен съвет (кметството), или да поиска установяване на нередностите от представител на "Булгарконтрола" или от друг компетентен орган. В документа, съставен в резултат на прегледа се отбелязва, че транспортната организация е отказала да извърши проверка, респективно да състави констативен протокол.

Чл. 16. (1) Когато получателят, след като освободи пратката от транспортната организация, констатира липси или повреди, произлезли по време на превоза, той е длъжен да поиска с писмена молба, регистрирана в транспортната организация, да се състави констативен протокол за установяване на липси и повреди след вдигане на пратката при условията и по реда, предвидени в разпоредбите на съответните транспортни организации (както в глава VII, точки 85-90 на приложение I към § 112 на Устава на железниците на НР България).

(2) При отказ на транспортната организация да състави констативен протокол се постъпва по реда на чл. 15, ал. 5.

Чл. 17. (1) За всички липси и повреди на материалните ценности в случаите, посочени в чл. 15 и 16 от наредбата, снабдителното звено на ощетената организация предявява рекламация пред транспортната организация.

(2) Когато пратката не е пристигнала в срок, снабдителното звено уведомява незабавно доставчика за непристигането й и съобщава на транспортната организация номера на транспортния документ, отбелязан във фактурата, за издирване на пратката.

(3) В случай че пратката не бъде издирена, снабдителното звено уведомява писмено доставчика, който е длъжен да предяви рекламация пред транспортната организация.

Чл. 18. Ръководителите на социалистическите организации са длъжни да вземат всички необходими мерки за срочно разтоварване на пратките от транспортните средства и да осигурят необходимите измерителни уреди и съоръжения, както и персонален контрол върху работата по измерването и приемането.

Чл. 19. (1) Предаването на доставените пратки в съответния склад се извършва от приемчика срещу подпис и посочване на трите имена на материално отговорното лице върху транспортния документ или друг документ на доставчика. В този случай подписаният екземпляр от документа се връща на приемчика, а другият остава в склада до издаването на приходните складови документи.

(2) Когато доставените материални ценности, освободени от транспортната организация, се превозват от разтоварния пункт до склада с автомобилен или друг вид транспорт без придружител, превозвачът изпълнява задълженията на приемчик. Материално отговорното лице-получател се подписва (не на транспортния документ) на Бележка на експедитора типова бланка № 49, издадена от приемчика.

(3) Ръководителят на социалистическата организация с писмена заповед определя случаите, при които в отсъствие на материално отговорното лице пратките се предават на друго длъжностно лице. В транспортния документ, фактура или друг документ се посочват длъжността, трите имена на длъжностното лице и номерът на личния паспорт. Лицето, получило пратките, е длъжно да ги предаде на материално отговорното лице срещу подпис.

Чл. 20. (1) Материалните ценности, постъпващи в складовете на организацията, се подлагат на щателна проверка по отношение съответствието по асортимент, комплектност, количество (брой, тегло, метри, обем и др.) и качество с данните в съпроводителните документи, с договорените мостри и БДС.

(2) Проверката и приемането на материалните ценности в склада по количество се извършва по правило от завеждащия склада (материално отговорното лице), а по качество при необходимост - и с участието на представител на техническия и качествения контрол, респективно снабдителното звено, в деня на постъпването или в срока, определен в договора с доставчика. При липса на такъв приемането може да продължи и през следващите дни.

(3) Проверката и приемането на някои материални ценности може да се извършват от комисия, определена със заповед на ръководителя на организацията. Приемането на вносни стоки се извършва в присъствието на доставчика, а ако няма доставчик - на "Булгарконтрола" освен ако получателят прецени, че интересите му са запазени и без участието на тези представители.

(4) Получените в склада материални ценности с повреден амбалаж, с по-малко брутно тегло или с каквито и да са други признаци на възможна липса се приемат задължително при пълна количествена проверка с разтваряне на всички колети в присъствието на представител на доставчика или на общинския народен съвет (кметството).

(5) Материални ценности, намиращи се в процес на техническо или лабораторно изследване, които могат да бъдат използувани по предназначение преди получаване на резултата от изследването, както и ценности, за които няма да се направи отказ от акцепт, се проверяват и приемат по количеството по общия ред в деня на получаването.

(6) Материални ценности, които поради естеството или съгласно договора не могат да се използуват преди получаване на резултата от изследването, както и за ценности, за които е отказан акцепт, се съхраняват отделно и се записват от завеждащия склада в специална книга (карти) с подразделение на "Материални ценности, очакващи приемане" и "Материални ценности, намиращи се на отговорно пазене" по доставчици с означение на видовете материални ценности.

Чл. 21. (1) Когато се установи несъответствие с асортимента, комплектността, количеството и качеството на постъпилите материални ценности, с данните в съпроводителните документи - фактура и други документи на доставчика, както и с договорените мостри, организацията-получател, за да не загуби правата си на рекламация, отказ от акцепт и др., свиква незабавно комисия, която съставя акт за установяване на различия в количеството, недостатъци в качеството, нарушение на асортимента и комплектността на материалните ценности, типова бланка № 2 или типова бланка № 3 за установяване на несъответствието, респективно акт за установяване на различия при приемане на стоково-материални ценности типова бланка № 45.

(2) Когато при отваряне на колетите се констатира липса, повреда или несъответствие в качеството или асортимента на материалните ценности, амбалажът и опаковъчните материали се запазват на разположение на комисията.

(3) Ръководителят на организацията може да поиска установяване на качествени и количествени несъответствия в комплектността от представител на "Булгарконтрола" или от друг компетентен орган.

(4) При установени недостатъци в качеството, които поради естеството си не са могли да бъдат забелязани при прегледа на материалните ценности при приемането им, но не по-късно от шест месеца след получаването, ако в Българския държавен стандарт (БДС), отрасловите нормали (ОН) или в договора не е предвидено друго, се постъпва по начин, посочен в предходните алинеи.

Чл. 22. Рекламациите пред доставчиците за количествени, качествени и други несъответствия на получените материални ценности с условията на договора за доставката се предявяват от снабдителното звено, а там, където няма такова звено - от длъжностни лица, определени от ръководителя на организацията, по реда и сроковете, предвидени в договорите, но не по-късно от гаранционните срокове, посочени в БДС, респективно ОН, или в сроковете, предвидени в Закона за договорите между социалистическите организации, разпорежданията по Наредбата за плащанията (ДВ, бр. 18 от 1976 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1977 г.) и други нормативни актове.

Чл. 23. (1) За фактически приетото количество стоково-материални ценности по фактури, приемни актове и други съпроводителни документи материално отговорното лице издава складова разписка за получените материални ценности типова бланка № 6 или типови бланки № 7, 7а и 7б, респективно стокова разписка, типови бланки № 52, 53 или 56, 61.

(2) Складовите разписки за материалните ценности, които се приемат след техническо и лабораторно изследване, се издават в деня на получаване на документите за това изследване. Номерът и датата на складовата разписка се отбелязват в специалната книга (карти), посочена в чл. 20, ал. 6.

(3) За масовите еднородни материални ценности (руда, въглища, вар, чакъл, камък за зидане, тухли и др.), пристигащи от един доставчик няколко пъти през деня, се допуска да се съставят складови разписки за цялото количество, прието през деня. За всяко приемане през деня се издава временна разписка типова форма № 55.

(4) По преценка на главния счетоводител издаването на стокови разписки типови бланки № 52, 56, 61 може да се замени с поставяне на гърба на фактурата щемпел типова бланка № 43. Този начин не може да се прилага в случаите, когато е възприето да се работи с едноредови документи, а фактурата съдържа повече от един вид материални ценности.

(5) При доставка на книги за библиотеките не се издават складови разписки. Книгите се записват в библиотечни регистри, откъдето получават съответни номера, които се вписват във фактурата. Отговорникът на библиотеката се подписва във фактурата за получаването на книгите.

Чл. 24. (1) Бюлетини, сборници от нормативни актове и други помагала, доставени за служебно ползуване, не се записват в библиотечните регистри. Те се предоставят за ползуване срещу подпис върху фактурата, като стойността им се отнася по сметките за отчитане на разходите за производството, експлоатацията, обращението и др.

(2) Работниците и служителите при напускане или преместване от едно в друго структурно звено на организацията се задължават да предадат на ръководителя на звеното получените от тях бюлетини, сборници, нормативни актове и други помагала за служебно ползуване.

(3) Контролът за спазване на установения ред за ползуването и съхраняването на бюлетини, сборници и други нормативни актове се определя от главния счетоводител на организацията.

Чл. 25. (1) Получените материали направо от цеха, бригадата, участъка и др. се отразяват задължително като постъпили в съответните складове на организацията и предадени на звената-потребители. Движението им се документира съобразно изискванията на вътрешния правилник за документооборота.

(2) Строителните организации, както и други организации, които строят по стопански начин, заприходяват масовите строителни материали направо на обектите за продажба на дребно. Тези стоки и материали не се отразяват в разпределителните складове.

(3) Горивните и смазочните материали за автомобилния транспорт се отчитат съгласно Наредба № 1 за продажба и отчитане на петролните продукти (ДВ, бр. 59 от 1979 г.; доп., бр. 67 от 1980 г.).

(4) Закупените канцеларски материали от организациите, когато се доставят в количества, непревишаващи едномесечни нужди, и не се задържат на склад, както и материали за домакински нужди, закупени в количества за еднократна употреба, се отчитат направо като разход по предназначение, без да се отразяват по сметката за отчитане на материалите. Изразходването на закупените по този ред материали и упражняването на необходимия контрол във връзка с това се извършват по начин, определен от главния счетоводител съгласно заповед на ръководителя на организацията. В края на годината се извършва инвентаризация на наличните материали и със стойността им се намаляват разходите по издръжката на организацията.

Чл. 26. (1) Материални ценности, пристигнали преди получаването на фактурата от доставчика, се приемат от комисия, определена със заповед на ръководителя на организацията, която съставя акт за проверка и приемане на материални ценности, пристигнали без фактура типова бланка № 1, респективно акт за получени стоково-материални ценности без фактура типова бланка № 44.

(2) При установени разлики между мерките, по които получените материални ценности са посочени във фактурата, и мерките, по които е възприето да се отпускат на потребителя, комисия, назначена със заповед на ръководителя на организацията, съставя акт за превръщане от една мярка в друга типова бланка № 4. В складовата разписка за заприходяване на получените материални ценности материално отговорното лице записва мерките и количествата, установени при превръщането. Вместо съставяне на отделен акт може да се използува образец щемпел типова бланка № 5.

Чл. 27. (1) За предадената в склада готова продукция, респективно полуфабрикати, производствените единици - цех, участък, бригада и др., издават предавателен лист, пътна разписка и др. по форма и съдържание, одобрени от съответното министерство или ведомство.

(2) Когато складът се намира непосредствено до производствената единица - цех, участък, бригада и други звена, и не е необходимо ползуването на транспортни средства, предавателен документ може да не се съставя.

Чл. 28. (1) За приетата в склада готова продукция материално отговорното лице издава складова разписка за приета готова продукция (полуфабрикати) типова бланка № 19 или типови бланки № 20, 20а, 20б, 20в, 20г.

(2) Машинно съставените складови разписки съдържат реквизити, идентични на реквизитите в типовите бланки по предходната алинея, а се оформяват съгласно установения за това ред.

Чл. 29. Отпускането на материални ценности без малоценните и малотрайните предмети и неинвентарния амбалаж в производството, обращението и експлоатацията се извършва въз основа на лимитна карта типова бланка № 10 или типова бланка № 11, респективно искане за отпускане на материални ценности типова бланка № 8 или типови бланки № 9, 9а, 9б.

Чл. 30. (1) Лимитните карти се съставят преди започване на месеца, за който се отнасят, от звеното, което планира производството, когато по дадена поръчка, вид дейност, обект и др. се налага многократно отпускане на материални ценности през месеца. Картите се заверяват от звеното по снабдяването.

(2) В лимитните карти се записват лимитите за разхода на съответните материални ценности, установени въз основа на производствената програма на производствените единици и утвърдените разходни норми, като се имат пред вид и неизразходваните наличности от материални ценности, намиращи се в звената в края на месеца.

Чл. 31. (1) Искане за отпускане на материални ценности се съставя от звената-искатели (потребители) предимно в случаите, когато по дадена поръчка, вид дейност, обект и др. се налага еднократно отпускане на материални ценности през месеца или когато за разхода им не може да се определи лимит.

(2) Допълнително отпускане и замяна на материали за производството се оформя от ръководителя на организацията или от упълномощеното от него длъжностно лице чрез отделно искане за отпускане на материални ценности, в което се означава, че се отнася за допълнително отпускане или замяна.

(3) Отклонение от количествата, утвърдени като лимити за разход на материални ценности без получаване на допълнително разрешение от ръководителя на организацията, се допуска само в случаите, когато се налага от характера на опаковката, амбалажа и др.

Чл. 32. Забранява се материалните ценности, отпуснати по лимитна карта или срещу искане за отпускане на материални ценности за една поръчка или обект, да се ползуват за друга поръчка или обект.

Чл. 33. Отпускане на материални ценности за някои видове производства може да се извършва и чрез маршрутен лист по форма и съдържание, утвърден от съответното министерство и ведомство като отраслова нормала.

Чл. 34. За получаване на дефицитни и скъпо струващи материали и др., които не се лимитират, включени в списъка, утвърден от ръководителя на организацията, е задължителна заверка на съответния документ от счетоводството.

Чл. 35. Количествата на отпуснатите, подлежащи на изписване обемисти строителни материали (пясък, вар, баластра, тухли, камък за зидане и др.), когато няма възможност да се установят чрез фактическо измерване, могат да се определят с акт-сметка за изписване на обемисти материали типова форма № 44.

Чл. 36. Длъжностните лица, които издават исканията за получаване на материални ценности от склада, упражняват контрол върху постъпването на тези ценности в цеха, участъка и други звена (искатели).

Чл. 37. Ръководителите на производствените и други звена са длъжни да вземат необходимите мерки за упражняване контрол при влагането в производството на получените материални ценности.

Чл. 38. (1) Преместването на стоково-материални ценности от един склад (магазин) в друг с различни материално отговорни лица в една и съща организация се извършва след получаване на разрешение от лицето, което има право да дава такива разпореждания. То се оформя с предавателно-приемателна разписка за преместване на материални ценности от склад в склад и за други случаи типова бланка № 13 или типови бланки № 14, 14а, 14б, респективно стокова разписка типови бланки № 52 и 53, респективно типова бланка № 56 или типова бланка № 61.

(2) С предавателно-приемателни разписки типова бланка № 13 или типови бланки № 14, 14а, 14б се оформява и предаването от производствените единици (цехове, участъци, бригади и др.) в складовете на останалите неизразходвани в производството материали, отпадъци от производството, материали от бракувана продукция, от ликвидирани основни средства и от разваляне на временни съоръжения.

Чл. 39. (1) Отпускането на малоценни и малотрайни предмети на работниците и служителите за употреба се извършва:

1. чрез инструменталните служби в организацията;

2. чрез определени от ръководителя длъжностни лица при организацията;

3. направо от складовете на организацията.

(2) Инструменталните служби и определените длъжностни лица по точка 2 на предходната алинея, когато има такива, получават необходимите малоценни и малотрайни предмети от склада срещу предавателно-приемателна разписка за преместване на материални ценности от склад в склад и за други случаи типова бланка № 13 или типови бланки № 14, 14а, 14б.

(3) Оперативното отчитане и контролът на малоценните и малотрайните предмети, предадени на работниците и служителите за употреба, в зависимост от възприетия начин на отпускането им се осъществяват в складовете и инструменталните звена от материално отговорните лица, а в другите звена на организацията - от определените за целта длъжностни лица.

(4) Отпускането на малоценни и малотрайни предмети на работниците и служителите се оформява със:

1. разписка за получени инструменти, специално и обикновено работно облекло типова форма № 45 или типова форма № 45а или с личен картон типова форма № 46;

2. инструментални марки (жетони) при краткотрайно ползуване, които се зачисляват на отделния работник срещу подпис в разписка типова форма № 45 или в личен картон типова форма № 46. При получаването на инструмент работникът предава на материално отговорното лице марката (жетона), която се поставя на мястото на инструмента.

(5) Връщането на малоценните и малотрайните предмети от работниците и служителите става срещу получаване обратно на разписката или марката (жетона) от материално отговорното лице.

Чл. 40. Малоценни и малотрайни предмети с единична стойност до размер, определен по реда на чл. 47, ал. 1 от Наредбата за счетоводната отчетност (ДВ, бр. 12 от 1981 г.) се отнасят в разход при предаването им в употреба и за тях се води само оперативно (извънсчетоводно) отчитане от материално отговорното лице. Първоначално отпускане на такива предмети се извършва срещу типова форма № 45 или типова форма № 45а, върху която се поставя щемпел "За отнасяне в разход и оперативно отчитане" и се предава в счетоводството.

Чл. 41. (1) При уволняване или преместване на работник или служител в друго звено на организацията (цех, участък, бригада), обслужвано от друго материално отговорно лице, числящите се на работника или служителя малоценни и малотрайни предмети подлежат на връщане в склада, за което на работника или служителя се попълва справка (обходен лист).

(2) На работниците и служителите, уволнени или преместени, касовата служба изплаща заплатата им само при наличие на справка от материално отговорното лице за предаване (връщане) на числящите се инвентарни предмети, инструменти и др.

Чл. 42. (1) Предаването на инструменти, инвентарни предмети за ремонт, специално и работно облекло за поправка материално отговорното лице оформя с опис, съставен в два екземпляра. Единият екземпляр заедно с предметите се предава в ремонтната работилница (ателието), а другият, подписан от лицето, приело предметите за ремонт, респективно поправка, се съхранява от материално отговорното лице.

(2) Предадените за ремонт инструменти и инвентарни предмети и за поправка специално и работно облекло продължават да се отчитат от материално отговорното лице.

Чл. 43. (1) Бракуването на малоценни и малотрайни предмети, негодни за употреба, се извършва от комисия, която съставя акт за бракуване на малоценни и малотрайни предмети типова бланка № 17 или типова бланка № 18, при спазване на Наредба № 878 за реда и начина за обезпечаване и бракуване на негодни или ненужни суровини и материали и други стоково-материални ценности (ДВ, бр. 90 от 1977 г.).

(2) Унищожаването на бракуваните предмети след отделянето на използуваемите отпадъци от тях се извършва от комисия. Използуваемите отпадъци се заприходяват с предавателно-приемателна разписка типова бланка № 13 или типови бланки № 14, 14а, 14б.

Чл. 44. (1) Отпускането на материални ценности за преработка в други организации се извършва в съответствие със сключения договор, потвърдителни писма и др. въз основа на заповед за отпускане на материални ценности за продажба или преработка навън типова бланка № 12.

(2) Отпускането на суровини, материали, малоценни и малотрайни предмети и други материални ценности (без готовата продукция, полуфабрикатите и стоките) за продажба в случаите и по реда, предвидени в действуващите нормативни актове, става по предложение на ръководителя на снабдителното звено въз основа на заповед за отпускане на материални ценности за продажба или преработка навън типова бланка № 12, подписана от ръководителя на организацията и главния счетоводител, разрешил отпускането.

(3) По същия ред се отпускат материални ценности, предназначени за основната дейност, когато се предават за капитални вложения или за социално-битови и културни мероприятия на организацията.

Чл. 45. (1) Договарянето и продажбата на готовата продукция и стоките, предаването им на клиентите и правилното документиране на продажбата се извършва от звеното по пласмента (а в търговските организации - от търговското звено).

(2) Звеното по пласмента (търговското звено) има следните по-важни задачи:

1. урежда всички технически въпроси по подготовката и сключването на договорите за продажбата на готовата продукция и стоките;

2. следи за изпълнението на тези договори. При неизпълнение взема необходимите мерки, включително и за търсене на отговорност;

3. издава нареждания за експедиране на готовата продукция и стоките, контролира издаването на спецификациите, документите за качеството (сертификата) и други документи, свързани с продажбата, и урежда всички въпроси, свързани с предаването на готовата продукция и стоките;

4. издава фактурите за продадената продукция и стоките. По преценка на ръководителя на организацията и на главния счетоводител фактурите могат да се издават от счетоводството;

5. прави съответните записвания в картите или книгата за оперативно отчитане на изпълнението на плана за продажбата на готовата продукция и стоките;

6. урежда всички въпроси, свързани с рекламациите по транспортирането и предаването на готовата продукция и стоките.

Чл. 46. (1) Отпускането на готова продукция, респективно полуфабрикати, за продажба и на стоки за продажба на едро става въз основа на нареждане за експедиране на стоки типова бланка № 21 или типова бланка № 22.

(2) За продажбата се издава фактура - платежно искане типови бланки № 23, 24, 24а, или фактура типова бланка № 25, респективно фактура типови бланки № 50, 50а, или фактура типови бланки № 54, 55.

(3) При издаване на фактурата се спазват и следните изисквания:

1. когато продукцията или стоките се предават от склада направо на приемчик, изпратен от купувача, доставчикът издава фактура при предаване-приемане и връчва на приемчика съответния брой екземпляри срещу подпис;

2. при специфични условия на работа, като отдалеченост на складовете от службата, която издава фактурите, и други уважителни причини, горестоящата организация по изключение може да разреши вместо фактура на приемчика да се предава един екземпляр от нареждане за експедиране на стоки типова бланка № 21 с данни за количествата и цените на отделните видове стоки или продукция;

3. когато продукцията или стоките се изпращат чрез транспортна организация и няма възможност в пратката да се приложи фактура, вместо нея се прилага един екземпляр от нареждане за експедиране на стоки типова бланка № 21. При положение, че пратката се състои от няколко колета, те се номерират последователно и нареждането за експедиране на стоки типова бланка № 21 се поставя в последния колет. В случай че естеството на продукцията или стоката не позволява нареждането за експедиране на стоки типова бланка № 21 да се постави в пратката, то се прилага към транспортния документ;

4. когато се използува нестандартна опаковка или в един колет се поставят различни по вид стоки, в него задължително се поставя опаковъчен лист типова форма № 194;

5. когато фактурата не е предадена на приемчик или не е поставена в пратката, тя се изпраща на купувача препоръчано не по-късно от следващия работен ден след предаване или експедиране на пратката;

6. когато няма възможност транспортните разходи да бъдат включени във фактурата, в определения по предходната точка срок тя се изпраща без включване на транспортните разноски. Най-късно един ден след получаване на документите за транспортните разходи доставчикът издава допълнителна фактура на клиента, в която се посочва "към фактура №.. от ....".

(4) Спазването на срока за изпращането на фактурите се установява чрез пощенското клеймо.

(5) При предаване на продукция или стоки от склада на приемчика във фактурата се вписват и трите имена на приемчика и номерът и датата на пълномощното му.

Чл. 47. (1) Отпускането на стоки от разпределителните складове на търговските организации на дребно, както и от складовете на единните организации за търговия на дребно, на магазини, будки, ресторанти и др. се извършва въз основа на стокови разписки типова бланка № 52 или типова бланка № 53, 61.

(2) Отпускането на стоки при централизираното им превозване от складовете на търговските организации на едро до магазините, ресторантите и др. на търговските организации за обществено хранене се оформя по начин, установен от съответното министерство (ведомство) съгласувано с Министерството на финансите.

(3) Отпускането на стоки за масова ежедневна консумация, като мляко, месни произведения, хляб, хлебни изделия, бира, безалкохолни напитки, спиртни напитки и др., от доставчиците направо на магазините и други заведения за продажба на дребно се оформя със стокови разписки, въз основа на които доставчикът изготвя рекапитулация по магазини с означение на номера на всеки обект на дребно и по видове стоки. Рекапитулацията е основание за издаване на фактура.

(4) Доставчикът е длъжен да изпрати или предаде на предприятието-получател по един екземпляр от издадената фактура, рекапитулацията и стоковите разписки за предадените стоки.

Чл. 48. (1) Продажбата на стоки на дребна на населението може да става въз основа на касови бележки или без документ.

(2) Материално отговорното лице (продавачът) предава ежедневно на инкасатора или касиера на организацията събраните суми от извършените продажби. За целта материално отговорното лице съставя отчет на дневните продажби типова бланка № 57, респективно типова бланка № 58 или типова бланка № 59.

(3) Когато заведенията за продажба на дребно продават по установения ред стоки на социалистическите организации, те издават фактури типова бланка № 54 или № 55.

(4) Съответните министерства и ведомства определят случаите, когато при продажба на дребно следва да се издават фактури на частни лица.

Чл. 49. В организациите, при които има служба "Пропуск" при отпускането на материални ценности за изнасяне навън от територията им, на получателя се издава разрешение за изнасяне типова бланка № 52 или се прави заверка, заменяща разрешението върху друг документ - фактура, стокова разписка, нареждане за експедиране и др., издавани за целта в повече с един екземпляр.

Чл. 50. (1) Оформяването на операциите по движението на амбалажа се извършва с отделни първични документи или със същите документи, с които се оформя движението на материалните ценности, поставени в амбалажа.

(2) Неинвентарният амбалаж се отчита на общо основание като другите материални ценности с възможност за начисляване на изхабяване по предварително изготвен погасителен план.

(3) Инвентарният амбалаж и неговото движение се отчита съгласно Наредбата за отчитане на основните средства (ДВ, бр. 13 от 1981 г.), а малоценният и малотрайният - по реда, определен за отчитане на стоково-материалните ценности.

(4) Гратисният амбалаж, стойността на който е включена в цената на стоката, се показва във фактурата на доставчика по вид, размер и количество, като:

1. при получаването му гратисният амбалаж се оценява от купувача по цени, определени в съответните документи (ценоразписи на Главното управление по цените към ДКП и др.), а при липса на такива, по цени на възможната реализация, по ценоразписи за стопанските организации, установени от комисия и оформени с акт за оценка на амбалажа, включен в стойността на стоката типова бланка № 46;

2. в търговските организации на дребно и заведенията за обществено хранене заприходяването на амбалажа се извършва при постъпването му заедно със стоките, а в организациите за търговия на едро - при освобождаването от стоката или по преценка на главния счетоводител в момента на постъпването му.

(5) Когато при приемането на материалните ценности теглото на амбалажа е определено условно, фактическото тегло се установява след освобождаването му от комисия, която съставя акт за установяване на разликите между фактическото и условното тегло на амбалажа типова бланка № 48 за всяка отделна фактура, в която е включен амбалаж, чието тегло подлежи на проверка.

Чл. 51. При отчитане на амбалажа следва да се спазват изискванията на Наредбата за движението, изкупуването и съхранението на амбалажа в търговското обращение и материално-техническото снабдяване (ДВ, бр. 5 от 1974 г.) и Инструкция № 2 за движението, изкупуването и съхранението на амбалажа в търговското обращение и материално-техническото снабдяване (ДВ, бр. 33 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1974 г. и бр. 3 от 1978 г.).

Чл. 52. (1) Стоково-материалните ценности се отчитат по цени, както следва:

1. материалите - по фактическа доставна себестойност, по твърди отчетни цени (планови, планово-разчетни и др.) или по фактурни цени;

2. готовата продукция - по фактическа производствена себестойност, по планова себестойност или по цени на едро и по държавни изкупни цени;

3. стоките в търговията - по единни държавни цени на дребно или по други цени съгласно указанията на Министерството на вътрешната търговия и услугите, съгласувани с Министерството на финансите и Комитета по ЕССИ;

4. стоките в снабдителните организации и външнотърговските организации - съобразно указанията на съответното министерство или ведомство, съгласувани с Министерството на финансите и Главното управление по цените към ДКП и Комитета по ЕССИ;

5. амбалажът - по ценоразписни цени, а при липса на такива - по цени на възможната им реализация.

(2) Първичните документи за прихода и разхода на материалните ценности се остойностяват поединично и групово и се осчетоводяват съответно по дебита и кредита на сметките за отчитане на стоково-материалните ценности в съответствие с приетия начин на отчитане.

Чл. 53. (1) При осчетоводяване на прихода по твърди отчетни цени отклонението от твърдите отчетни цени за всяка група материални ценности се отразява в отделна аналитична партида на сметката, по която се отчита отклонението. Когато материалните ценности имат голямо значение за себестойността на продукцията, отклонението за някои видове материали от твърдите им отчетни цени може да се отчита отделно за всеки вид от тези материали.

(2) При осчетоводяване на изразходваните материални ценности се изчислява разликата между стойността на изразходваните материали по твърди отчетни цени и тяхната фактическа доставна себестойност. Така установената разлика се отнася в намаление или увеличение на отклонението от твърдите отчетни цени, отчитано в съответната аналитична партида на синтетичната сметка за отклонението. В сметките за отчитане на разходите за производството и в други сметки в зависимост от предназначението на разхода се отнася фактическата доставна себестойност на изразходваните материали.

(3) Фактическата доставна себестойност на изразходваните материални ценности общо и по направления са установява, като:

1. стойността на материалните ценности по твърди отчетни цени се коригира със сумата на отклонението от твърдите отчетни цени, установени с помощта на процент за даден вид или група материали по формулата:

където: Он означава салдо на отклонението на наличните материални ценности в началото на месеца; Од - сума на отклонението на доставените материални ценности през месеца; Мн - салдо на материалните ценности в началото на месеца по твърди отчетни цени; Мд - сума на доставените материални ценности за отчетния месец по твърди отчетни цени. По преценка на главния счетоводител отклонението на изразходваните материали от твърдите отчетни цени може да се установи и с натрупване от началото на годината по посочената формула;

2. сумата на отклонението, която съответствува на изразходваните материали, се установява, като стойността на същите материали по твърди отчетни цени се умножи с процента на отклонението в общата стойност на материалите и се раздели на 100.

(4) Фактическата доставна себестойност на изразходваните материали може да се установи и като стойността им по твърди отчетни цени се умножи с процента за установяване на фактическата доставна себестойност на материалите и се раздели на 100. Процентът за установяване на фактическата доставна себестойност на материалите се получава, като към 100 се прибави, респективно извади, процентът на полученото отклонение по формулата от предходната алинея.

Чл. 54. При отчитане на материалните ценности по фактурни цени вместо "Отклонение от твърди отчетни цени" се отчитат сумата на транспортно доставените разходи и надбавките на снабдителните организации, които (за да се изчисли фактическата доставна себестойност на вложените по предназначение материали) винаги се прибавят към стойността по твърди отчетни цени.

Чл. 55. При отчитане на готовата продукция и материалите по фактическа себестойност продадената готова продукция и изразходваните материали по преценка на главния счетоводител се остойностяват по метода на изчерпването или по средни претеглени цени.

Чл. 56. (1) Отчитането на стоково-материалните ценности се организира на ниво складове, магазини, материално отговорни лица и синтетични сметки по номенклатурни номера съгласно номенклатура, съставена въз основа на Единния класификатор на продукцията и Единния класификатор на строителната продукция на Комитета по единна система за социална информация. По преценка на главния счетоводител отчитането може да се извършва и по вътрешни номенклатури с възможност за прилагане на единните класификатори.

(2) Отчитането на изразходваните стоково-материални ценности се осъществява и по изделия, групи изделия или видове дейности, както и по статии на калкулацията.

Чл. 57. Стоково-материалните ценности отчитат в местонахождението им по количество с означение на цената, при определени условия - и по стойност, а в счетоводството - по количество, цена и стойност на основание първични счетоводни документи, оформени по установения ред.

Чл. 58. Аналитичното отчитане на стоково-материалните ценности се организира ръчно или машинно с използуване на сметачно-клавишна, сметачно-перфорационна или електронноизчислителна техника във варианти за комбинирано използуване или в соло режим.

Чл. 59. При машинна обработка на данните за движението на материалите, горивата, амбалажа, малоценните и малотрайните предмети и на готовата продукция се осигурява необходимата отчетна информация за прихода и разхода, разпределението на прихода и разхода по източници и направление, отклонението от твърдите отчетни цени, отклонението от установените норми, размера на залежалите стоково-материални ценности, изпълнението на договорите с доставчиците и клиентите, резултатите от инвентаризациите, отчитане движението на стоково-материалните ценности по отчетна форма 1 МС.

Чл. 60. (1) Аналитичното отчитане на стоково-материалните ценности с използуване на клавишна изчислителна техника се води на картони с определен формат и съдържание с цикъл на обработка на първичните документи за прихода и разхода по график, утвърден от главния счетоводител на организацията.

(2) В условията на картотечно-документалния метод за проверка и контрол се предвижда получаване на табулограма "Оборотна ведомост" в количествено и стойностно изражение на стоково-материалните ценности, която представлява извлечение от аналитичната картотека. Тя се съпоставя със синтетичните сметки и отчетните групи за стоково-материалните ценности, водени в счетоводството за установяване на равенство.

(3) В условията на оперативно-салдовия метод на отчитане на стоково-материалните ценности се получава табулограма "Оборотна ведомост", в която се извеждат само стойностните остатъци по синтетични сметки и отчетни групи на материалните ценности за установяване на равенство.

Чл. 61. (1) Отчитането на стоково-материалните ценности с използуването на електронноизчислителна техника се организира по безкартотечния метод. Въз основа на стандартизираните първични документи информацията се пренася на технически носители, като за необходимата техническа и икономическа информация за управление се получават табулограми - оборотни ведомости, справки и др., съобразно утвърдения проект за механизиране и автоматизиране на подсистемата.

(2) Получените табулограми се разпределят за складово отчитане на движението и контрола по наличността на стоково-материалните ценности, а за счетоводството - като основание за извършване на счетоводно записване по кореспондиращи сметки.

(3) Организацията по предаване на документите за обработка от електронноизчислителния център, връщането им на организацията и представяне на необходимата информация за управление по отчитане на движението на стоково-материалните ценности - ведомости, справки и други табулограми, се извършва по предварително уточнен график, подписан от ръководителя на организацията и ръководителя на изчислителния център.

Чл. 62. При ръчния способ на работа аналитичното отчитане се води от материално отговорното лице за прихода и разхода по количество с означение на цената на карти за складово отчитане на материалите типова форма № 35. Допуска се аналитичната картотека да се води по количество, цена и стойност на карти за аналитичното отчитане на стоково-материалните ценности типова форма № 282. Картите се предават на материално отговорните лица срещу опис на издадените карти за отчитане на материалните ценности в склад № ... типова форма № 53.

Чл. 63. Предаването на първичните документи от склада в счетоводството се извършва със съпроводителен опис типова форма № 34 или направо срещу подпис на съответния счетоводител в картите или книгата, водена от материално отговорното лице или по друг начин, установен от главния счетоводител по вътрешен график.

Чл. 64. (1) В условията на линейния метод на отчитане на стоково-материалните ценности данните от първите екземпляри на първичните документи за материалните ценности в счетоводството се систематизират поотделно за прихода и разхода по складове, синтетични сметки и номенклатурни номера - шифри по ЕКП и ЕКСП. Систематизирането се извършва чрез ежедневно подреждане на тези документи, като периодично през месеца и за целия месец се сборуват количествените и стойностните данни и се записват на гърба на последния документ. По преценка на главния счетоводител може да се избегне сборуването на стойностните данни и през месеца. В този случай се остойностяват само сборовете на количествата за месеца.

(2) Систематизирането на данните от първите екземпляри на първичните документи може да става и чрез ежедневно нанасяне на тези данни от отделните документи или на сборните данни от документите за деня във ведомостта за движение на материалните ценности, за прихода и разхода на материалните ценности, водена поотделно за всеки склад с графи или редове за отделните синтетични сметки и номенклатурни номера - шифър по ЕКП и ЕКСП.

(3) В края на месеца сборните данни за количествата и техните стойности се пренасят на отделни редове във ведомостта за движението на материалите типова форма № 36, водена по складове и по материално отговорни лица.

(4) Въз основа на така записаните месечни обороти за прихода и разхода и остатъците в началото на месеца във ведомостта типова форма № 36 се установяват остатъците по количества и стойности в края на месеца, които се съпоставят с остатъците на материалните ценности по картите на складовото отчитане за установяване на равенство между тях, като откритите грешки трябва да бъдат изправени преди приключване на сметките.

(5) Приходните първични документи за доставените материални ценности след систематизирането на данните по посочените начини се прилагат към съответните фактури. Когато по преценка на главния счетоводител или по искане на материално отговорното лице приходните първични документи се издават в два екземпляра, към фактурите се прилага първият екземпляр.

(6) Данните от вторите екземпляри на разходните първични документи се систематизират по синтетични сметки за отчитане направлението на разходите по цехове, бригади и др. и по статии на калкулацията. Систематизирането се извършва чрез ежедневно подреждане по реда на издаването на тези документи. Стойностните данни, а за статиите на калкулацията - и някои количествени данни от документите, се сумират и записват на гърба на последния документ. Въз основа на получените данни в края на месеца се съставя сборна ведомост типова бланка № 284.

(7) Систематизирането на данните от вторите екземпляри на разходните първични документи може да става и чрез ежедневно нанасяне на тези данни от отделните документи или на сборните данни от документите за деня в сборна ведомост типова форма № 284 по направления, водена поотделно за всеки склад с графи или редове за отделните синтетични и аналитични сметки за отчитане направлението на разходите по цехове, участъци, бригади и др. и за статиите на калкулацията.

(8) За установяване на равенство месечните обороти на разхода в стойностно изражение във ведомостта за разпределение разхода на материалните ценности по направление се съпоставят със същите данни по ведомостта за движението на материалите типова форма № 36.

(9) При отчитането на готовата продукция, респективно полуфабрикатите, данните от първичните документи се систематизират по складове, синтетични сметки, номенклатурни номера и по производствени единици, цехове, участъци, бригади от които е постъпила продукцията.

Чл. 65. (1) При оперативно-салдовия метод отчитането на стоково-материалните ценности в счетоводството се води само по стойност, а в складовете от материално отговорните лица - по вид и количество, а когато е необходимо - и с означаване на цената.

(2) За осигуряване на взаимната връзка между складовото и счетоводното отчитане в счетоводството се открива книга за остатъците на материалните ценности типова форма № 58 (салдова книга) отделно за всеки склад, респективно материално отговорно лице, номерирана, прошнурована и заверена от ръководителя и главния счетоводител и подпечатана с печата на организацията. В нея в началото на годината се попълват от счетоводството графите: № по ред, номенклатурен номер (шифър по Единния класификатор на продукцията), номер на позицията, наименование на материалните ценности, единична мярка, норма на запаса, отчетна цена и данните за остатъци в началото на годината.

(3) След изтичането на месеца материално отговорното лице пренася от складовата картотека в салдовата книга количествените остатъци на материалните ценности в края на месеца, като отбелязва поредните номера на записванията, срещу които са изведени остатъците на материалните ценности в салдовата книга. В отделни случаи това може да се извършва от счетоводен работник. Правилността на записванията в салдовата книга трябва да бъде потвърдена от материално отговорното лице, като:

1. количествените остатъци на материалните ценности, вписани в салдовата книга, се остойностяват в счетоводството по твърди отчетни цени. Стойностните данни се сумират по отделни групи материални ценности и по счетоводни сметки, респективно партиди;

2. за отдалечените складове пренасянето на остатъците на материалните ценности в салдовата книга се извършва в счетоводството въз основа на ведомостта за остатъците типова форма № 59, представяна от материално отговорното лице.

(4) Обработването на първичните документи се извършва, като се имат пред вид следните особености:

1. стойностните данни от първите екземпляри се систематизират поотделно за прихода и разхода само по складове, синтетични сметки и отчетни групи на материалните ценности без систематизирането им по номенклатурни номера (шифри). За готовата продукция систематизирането се извършва и по номенклатурни номера (шифри) по Единния класификатор на продукцията. Количествените данни не се систематизират;

2. в края на месеца сборните стойностни данни от групите на първите екземпляри от документите, респективно от ведомостите за прихода и за разхода на материалните ценности, се пренасят в оборотната ведомост - типова форма № 285а, в която се извеждат остатъците по синтетичните сметки и отчетни групи на материалните ценности. За установяване правилността на записванията по складовата картотека се извършва съпоставяне на остатъците в края на месеца по оборотната ведомост типова форма № 285а с остатъците по салдовата книга типова форма № 56;

3. месечните обороти на разхода по оборотната ведомост типова форма № 285а трябва да се равняват на оборотите по таблица № 1, респективно ведомост за разпределението на разхода на материалите по направления.

Чл. 66. Методът за отчитане на стоково-материалните ценности чрез двойна картотека се прилага по изключение и се изразява във воденето на отделни картотеки за аналитично отчитане на стоково-материалните ценности както в склада, така и в счетоводството, като в края на месеца се съпоставят записванията в двете картотеки за установяване правилността на воденето им.

Чл. 67. (1) Аналитичното отчитане на стоково-материалните ценности може да се осъществява и чрез единна картотека, съхранявана в склада, но водена от счетоводен работник ръчно или чрез използуване на съвременна изчислителна техника.

(2) В периоди, определени от главния счетоводител и задължително в края на месеца, счетоводният работник (оператор) съставя оборотна ведомост - извлечение от партидите на единната картотека.

Чл. 68. Материално отговорните лица са длъжни грижливо да съхраняват картотеката или табулограмите за отчитане движението на стоково-материалните ценности в складовете, да не допускат други лица да правят справки по тях и да не вземат отделни карти или данни по тях без разрешение на главния счетоводител на организацията.

Чл. 69. Въз основа на данните от складовото отчитане материално отговорното лице е задължено да съобщава в снабдителното звено за отклоненията на фактическата наличност на стоково-материалните ценности от установените по норматив, а също и за наличността на залежали ценности.

Чл. 70. (1) Служители от счетоводството на организацията трябва да извършват периодично през месеца и задължително в края на месеца проверки непосредствено в складовете в присъствието на материално отговорното лице за своевременното оформяване на складовите операции и воденето на складовите карти и контрола по представените табулограми за аналитично отчитане. Тези служители да извършват частични проверки за съответствието на фактическите наличности с данните по картите и табулограмите на отделни стоково-материални ценности и особено на дефицитните и скъпо струващите.

(2) За констатираните слабости и нарушения в работата на материално отговорното лице и за резултатите от частичните проверки на остатъците съответният служител е длъжен да впише своите бележки и констатации в специална номерирана и прошнурована книга, която се води във всеки склад за тази цел. Книгата периодически се представя в счетоводството за контрол върху работата на материално отговорното лице в склада.

Чл. 71. Когато складовете са отдалечени от счетоводството и не е възможно или е неудобно служителят от счетоводната служба да отива поне веднъж седмично в тях, допуска се по преценка на главния счетоводител контролът за правилното оформяване на складовите операции и за воденето на складовите карти или табулограми да се осъществява по правило в счетоводството на организацията по график и не по-малко от един път месечно в складовете.

Чл. 72. (1) Всяка социалистическа организация организира оперативно-количествено отчитане и контрол за използуването на стоково-материалните ценности по предназначение.

(2) Оперативното отчитане се организира в зависимост от естеството на суровините и материалите и от технологическия процес на производството. То се възлага на лицата, отговорни за правилното използуване на материалите в производството.

Чл. 73. (1) Чрез оперативното отчитане на използуването на материалите в производството и особено на дефицитните и скъпо струващите трябва да се установяват отклоненията от действуващите разходни норми по всяка партида от разходвания материал, което се установява по работни места, смени, бригади или общо за цеха въз основа на претегляне, измерване или преброяване на всяка партида от разходваните материали и необходимите данни от оперативната отчетност и първичната счетоводна документация.

(2) При невъзможност или нецелесъобразност на партидно отчитане за установяване на отклоненията от разходните норми могат да се използуват документите за свръхлимитно отпускане на материали в производството, както и да се провеждат периодични инвентаризации на остатъците на материалите в производството по отделни изпълнители, бригади, участъци или общо за цеха, за всяка смяна, денонощие, седмица или месец - в зависимост от специфичността на производството и необходимостта от детайлизация на отчитането.

Чл. 74. В строителните организации фактическият разход на материали също се съпоставя с действуващите технически норми. Изписването на материалите, изразходвани свръх нормите, се извършва само с разрешение на ръководителя на строителната организация или на лицата, упълномощени за това.

Чл. 75. Въз основа на данните от текущото отчитане цеховете, производствените бригади и други звена представят на съответните звена на организацията сведения за отклоненията от нормите и за ползуването на материалите в производството. Сведенията се използуват за целите на анализа и контрола на разходването на материалите, а също и за разработване на мероприятия за по-нататъшното увеличаване на икономиите или за отстраняване на допуснатите преразходи на материали.