Държавен вестник, брой 10 от 4.II

Чл. 1. (1) Тази наредба определя реда и начина за уреждане на неправомерно придобитите печалби и други доходи, наричани по-нататък "неправомерни доходи", като съдействува за последователно прилагане на икономическия подход и икономическия механизъм, спазване на съответните нормативни и административни актове и на държавната и финансовата дисциплина и за недопускане получаването на такива доходи.

(2) Неправомерни доходи по смисъла на наредбата са печалбата, приходите и средствата, придобити в резултат на неспазване на цените и нарушаване на нормативните и административните актове по цените и ценообразуването, технологията, качеството, количеството, планирането, финансирането, отчитането и др., които уреждат стопанската и финансовата дейност.

Чл. 2. (1) Тази наредба се прилага за придобитите неправомерни доходи от стопанските организации и поделенията им и от министерствата, другите ведомства, обществените организации, научните организации, бюджетните учреждения и заведения и други организации от стопанската им дейност, наричани по-нататък за краткост "организации".

(2) Организациите прилагат наредбата независимо от тяхната подчиненост, включително и когато поделението, придобило неправомерните доходи, и ощетеното поделение са от системата на една и съща организация.

Чл. 3. (1) Неправомерно придобитите доходи подлежат на връщане на ощетените организации и физически лица, когато не е изтекъл давностният срок или при условията на чл. 118 от Закона за задълженията и договорите. Връщането се извършва в срок до края на месеца, следващ отчетния месец, през който са придобити тези доходи.

(2) Ощетена е тази организация, на която са намалени стопанският резултат, постъпленията или средствата по паричните фондове в резултат на изплатени от нея средства, получени като неправомерни доходи от други организации.

Чл. 4. (1) Неправомерно придобитите доходи подлежат за внасяне в приход на републиканския бюджет от организациите, които са ги получили при случаите, когато:

1. не са известни ощетените организации или физически лица;

2. ощетените организации или физически лица са известни, но давностният срок за връщане на неправомерните доходи е изтекъл и не е извършено плащане при условията на чл. 118 от Закона за задълженията и договорите;

3. сумите не подлежат на връщане на ощетената организация поради това, че тя е получила равностойността на изплатените от нея неправомерни доходи чрез реализация на своите изделия, стоки, работи, услуги и дейности;

4. (т. 4 отм., нова - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) неправомерните доходи са придобити от спекулативно увеличение на цените на стоките и услугите при ценообразуването:

а) за допуснати нарушения по чл. 8, ал. 1;

б) за извършена реализация по цени, които не са утвърдени от компетентния орган за случаите по чл. 9, ал. 1;

5. (нова - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) неправомерния доход по чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от калкулирана по-висока от базисната рентабилност при договаряне с купувачите на цени или надбавки към действуващите цени на продукцията за случаите по чл. 39, ал. 1, т. 2 от Правилника за икономическия механизъм (обн., ДВ, бр. 9-12 от 1982 г.; доп., бр. 30 от 1982 г.), когато нарушението е установено от държавен контролен орган по чл. 39, ал. 1 от наредбата;

6. (нова - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) печалбата по чл. 30, ал. 5, получена от реализация на стоки, работи, услуги и дейности, за които няма сключени договори с потребителите;

7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) случаят е посочен конкретно в тази наредба.

(2) Сумите от неправомерно придобитите доходи се внасят в приход на републиканския бюджет по § 13 "Други приходи от народното стопанство", съответното подразделение на параграфа по бюджетната квалификация за годината с наименование "Вноски от реализирани неправомерни доходи", в срок:

1. (изм. - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) до края на месеца, следващ отчетния месец, през който са придобити неправомерните доходи - в случаите по т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 на предходната алинея;

2. до един месец от изтичане на давностния срок за връщането им на ощетените организации и физически лица - за случаите по т. 2 на предходната алинея.

(3) Когато неправомерният доход е внесен в приход на бюджета по реда на ал. 1, т. 2 и след това арбитражът или органът по чл. 79, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс не е приложил служебно давността поради пропускане на давностния срок по уважителни причини съгласно чл. 120, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, въз основа на издаденото от тях решение сумата се възстановява от бюджета.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) Когато неправомерно придобитите доходи са установени от финансовите органи по приходите от народното стопанство и от органите по цените и ценообразуването при окръжните народни съвети и Столичния народен съвет и не подлежат на връщане на ощетените организации или физически лица, те се внасят по предписание на контролния орган в сроковете по ал. 2, както следва:

1. 30 на сто от тях - по бюджетите на окръжния народен съвет или Столичния народен съвет - § 13 "Други приходи от народното стопанство", съответното подразделение на параграфа по бюджетната класификация за годината с наименование "Вноски от реализирани неправомерни доходи";

2. 70 на сто - в приход на републиканския бюджет.

(5) (Нова - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) Неправомерните доходи от нарушения на цените по чл. 7 и чл. 10, ал. 1, 2 и 3 в стопанските организации и поделенията им независимо от тяхното подчинение, разкрити от контролните органи на общините, се внасят изцяло в бюджетите на общинските народни съвети, на чиято територия се намират тези организации и поделения.

(6) (Нова - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) Когато стопанските организации и поделенията им са получили неправомерните доходи от бюджетни учреждения и заведения (министерства, ведомства, народни съвети и др.) с произход от предходни години, те уреждат тези доходи, както следва:

1. получените от министерствата, ведомствата, окръжните народни съвети, Столичния народен съвет и бюджетните учреждения и заведения към тях - 50 на сто се възстановяват на същите, а останалите 50 на сто се внасят в републиканския бюджет;

2. получените от общинските народни съвети и бюджетните учреждения и заведения към тях - 50 на сто се възстановяват на същите, 25 на сто се внасят в бюджета на окръжния народен съвет и 25 на сто - в републиканския бюджет.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) За невнесените в републиканския бюджет и в бюджетите на народните съвети, както и за невърнатите в определения срок на ощетените организации неправомерни доходи, организациите, получили тези доходи, внасят в републиканския бюджет - § 39 "Глоби, лихви и конфискации":

1. лихви за всеки просрочен ден, включително датата на окончателното уреждане на неправомерно придобитите доходи, както следва:

а) по 0,03 на сто от датата на придобиването на неправомерните доходи - за случаите по чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1, т. 2 (за периода до изтичането на давностния срок) и чл. 22, ал. 1, т. 1, когато несвоевременното връщане на ощетените организации е установено от контролните органи, посочени в чл. 39, ал. 1;

б) (изм. - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) по 0,05 на сто - за случаите по чл. 4, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 и ал. 4, 5 и 6 и за тези по чл. 4, ал. 1, т. 2 (за периода след изтичането на давностния срок);

2. глоби в размер до 10 на сто върху сумата на неправомерните доходи.

(2) Глобата по т. 2 на предходната алинея се налага отделно от следуемите се лихви за закъснение, включително и когато неправомерно придобитите доходи доброволно са върнати на ощетените стопански организации и физически лица или са внесени в приход на бюджета и паричните фондове, но след сроковете, определени с чл. 3, ал. 1, изречение последно, и чл. 4, ал. 2. Размерът на санкцията зависи от характера на допуснатите нарушения, сумата и продължителността на времето, през което са ползувани придобитите неправомерни доходи. Определя се от ръководителя на съответния контролен орган, установил нарушенията, или от инспектора по приходите от народното стопанство към съответния окръжен народен съвет или Столичния народен съвет, когато нарушенията са установени от него.

(3) Санкциите, внесени в приход на републиканския бюджет от организации на бюджетна издръжка, са за сметка на средствата, предвидени за издръжката им.

Чл. 6. Неправомерните доходи, които не са посочени конкретно в наредбата, но са придобити в нарушение на нормативните или административните актове по чл. 1, ал. 2, се уреждат по реда и начина, установени с тази наредба.

Чл. 7. Неправомерен доход е печалбата, придобита от:

1. неспазване на цените за стоките, услугите и дейностите, операциите, тарифите за транспорт, класа на товарите, коефициента на пътя, франкирането, строително-монтажните работи, отстъпките и надценките и други условия на общите положения на съответните ценоразписи;

2. неспазване на цените по степените на качеството (екстра, първо, второ и т.н.);

3. неспазване на комплектността, при която са определени цените на изделията;

4. включените в повече от полагаемите се разходи в доставните цени на материалите и изделията франко строителния обект на организацията-изпълнител от неспазване на цените и разходите за транспортиране, товарене, разтоварване, пренасяне, доставно-складови разходи, надценки и отстъпки, по-големи транспортни разстояния, коефициент на пътя, класа на товарите, обемните тегла на материалите и др.;

5. неправилно превръщане на цените, определени за едни натурални мерки в други (бройки, тегло, обем, метраж и др.);

6. грешки в изчисленията и включени в повече от полагаемите се разходи при предлагането и определянето на цените.

Чл. 8. (1) Неправомерен доход е печалбата, придобита в резултат на неправилно определени цени на стоки, работи, услуги и дейности от министерствата, другите ведомства и стопанските организации съобразно предоставените им компетенции или по договаряне в нарушение на нормативните изисквания за цените и ценообразуването (неправилно определяне на разходите за материали, труд, непреки разходи, калкулиране на по-високи проценти на печалба, фири и отпадъци от нормативно определените и др.).

(2) В случаите на нарушения по предходната алинея и чл. 7, т. 6 за неправомерен доход се счита разликата между цената, по която е извършена реализацията, и цената, установена след отстраняване на грешките и нарушенията.

Чл. 9. (1) Неправомерен доход е печалбата, придобита при реализацията на изделия, стоки, работи и услуги по цени, които не са утвърдени от компетентния орган.

(2) Размерът на неправомерния доход по предходната алинея е разликата между цената, по която е извършена реализацията, и фактическата себестойност на изделията, стоките, работите и услугите. Когато отчетената фактическа себестойност не се води по изделия и видове услуги, а общо по групи, цехове или за цялата организация, неправомерният доход се установява като разлика между цената, по която е извършена реализацията, и отчетената себестойност на 100 лв. стокова продукция за групата, цеха или организацията, в която е включена себестойността на проверяваните изделия или услуги.

Чл. 10. (1) Неправомерен доход е разликата между нерегистрираната цена и регистрираната по установения ред по-ниска цена от компетентния орган.

(2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) Неправомерен доход е и получената в повече печалба в резултат на калкулирана по-висока от базисната рентабилност при договаряне на цени или надбавки към действуващите цени на продукцията за количества в малки (пробни) серии, по еднократни поръчки и предявени от купувачите по-високи или специфични изисквания за случаите по чл. 39, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Правилника за икономическия механизъм. Базисна рентабилност е постигнатата през предходната година или планираната за текущата година рентабилност за поделението, цеха или групата изделия.

(3) (Нова - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) Неправомерен доход е и печалбата за случаите по чл. 39, ал. 1, т. 2 от Правилника за икономическия механизъм, когато по отчет е постигната по-висока от базисната рентабилност, която не се дължи на по-доброто използуване на материалните ресурси и живия труд.

(4) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 46 от 1982 г.) На виновните длъжностни лица, допуснали реализация на изделия, стоки, услуги и дейности по нерегистрирани цени и за случаите по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 се търси отговорност по реда на чл. 38, ал. 2.

Чл. 11. Неправомерен доход е разликата в повече между цените, по които се продават стоково-материалните ценности, и ценоразписните им цени, когато върху тях не е извършена преработка, освен случаите, когато на съответните организации е разрешено по съответния ред на основание нормативните актове да включват към ценоразписните цени надценки и доставно-складови разходи.

Чл. 12. (1) Неправомерен доход са реализираните в общественото хранене разлики между определените средни цени и фактическите покупни цени (включително търговските отстъпки) на хранителните продукти, когато:

1. не е извършено коригиране на средните цени през следващата година за връщане на тези разлики на потребителите;

2. размерът на тези разлики в края на отчетната година не е намален в сравнение с остатъка им в края на предходната година.

(2) Неправомерен доход в общественото хранене е и допълнителната надценка върху храната и напитките за музика, когато тя не е предоставена.

Чл. 13. (1) Неправомерен доход е стойността на заплатените, но неизвършени и непредоставени хотелиерски, туристически и други услуги, като храна, напитки, отопление, клас на транспортните услуги, категория на хотелите, културните мероприятия и др.

(2) Когато храната и напитките са заплатени и предоставени, но не са консумирани и са продадени повторно на други клиенти:

1. ако са заприходени по установения ред, те се уреждат като излишъци по реда, определен с Наредба № 10 за внасяне в бюджета стойността на излишъците, неправомерно реализираните икономии и коносаментните разлики от стоково-материални ценности (обн., ДВ, бр. 39 от 1979 г., изм., бр. 34 от 1980 г.);

2. ако не са заприходени, стойността им се урежда като неправомерен доход по тази наредба.

(3) Не са неправомерни доходи:

1. стойността на заплатените хотелиерски, туристически и други услуги, когато те не са ползувани и не са предоставени повторно на други клиенти;

2. получени приходи от нощувки, когато леглата не са използувани и са предоставени на други клиенти.

Чл. 14. Неправомерен доход е разликата над пределните цени, получена при продажбата на пресни плодове и зеленчуци.

Чл. 15. (1) Неправомерен доход е стойността на невложени или вложени в по-малко в изделията, услугите, строително-монтажните работи и други суровини, материали, детайли, както и неизвършени операции, предвидени в нормативните и административните актове и техническата документация (цени, калкулации, стандарти, отраслови нормали, рецептури, сметни норми и др.), в резултат на което се влошават показателите за качеството и потребителските свойства на изделията и услугите.

(2) Не са неправомерни доходи реализираните икономии от вложените по-малко суровини и материали от предвидените в разходните норми, технологиите, българските държавни стандарти (БДС), отрасловите нормали и др. в производството на промишлени изделия, стоки и извършени услуги, строително-монтажни работи (без хранително-вкусовите и тези по договаряне) и др., ако това е допустимо по посочените стандартизационни документи, като ефектът се ползува от организациите в случаите, когато:

1. няма нарушение на изискванията на стандартизационните документи за изделията, стоките, услугите, строително-монтажните работи и др.;

2. не са занижени показателите за качеството;

3. не са влошени потребителските свойства.

(3) Спазването на условията по предходната алинея се доказва от организациите пред контролните органи, посочени в чл. 39, ал. 1, със съответна документация.

Чл. 16. (1) Неправомерен доход е печалбата, придобита от включени в цените, но невложени етикети, упътвания, листовки, целофан, ципер, фишове и др. и неизвършени производствени операции, което е в нарушение на стандартизационните и други нормативни изисквания по отношение на вътрешната и външната опаковка или маркировка.

(2) Не се счита за неправомерен доход печалбата по предходната алинея, когато това е решено от съответния компетентен орган с нормативен акт, в който са посочени редът и начинът за уреждане на икономиите и това е спазено от организацията.

Чл. 17. (1) Неправомерен доход е печалбата, придобита в нарушение на "Указания за изменение на цените на стоките и услугите, при чието производство или извършване се заменят суровини, материали и детайли" на Главното управление по цените при Министерството на финансите.

(2) За разликата в стойността в по-малко при заменяне на суровини, материали и детайли по реда на предходната алинея се прилагат и изискванията на чл. 15.

Чл. 18. (1) Неправомерен доход е стойността на суровините и материалите, неотчетени на ишлемедателя с готова продукция или услуги по утвърдените разходни норми или рандемани на суровините, материалите и вида на договорената продукция или услугите.

(2) Не е неправомерен доход стойността на неотчетените суровини и материали при преработка на ишлеме, когато това е резултат на намалени количества на отпадъците, без да са нарушени изискванията на БДС или отрасловите нормали за готовата продукция, както и при преработка на ишлеме от външнотърговска дейност, ако тази стойност е отразена в резултата на организациите за текущата година.

Чл. 19. (1) Неправомерен доход е стойността на получената в повече стандартна продукция от вложените суровини и материали, определени като разход за достигане на рандемана.

(2) Не е неправомерен доход стойността на готовата продукция, получена в повече, когато е отразена в резултата на организацията за текущата година и:

1. това е предвидено в съответните специфични технологии;

2. продукцията, получена над рандемана, е за сметка на намалени количества на отпадъците при спазване на изискванията на БДС или отрасловите нормали.

Чл. 20. Неправомерни доходи са излишъците в складовете на организациите за битови и комунални дейности, получени в резултат на вложени в по-малко или невложени материали при извършване на услугите.

Чл. 21. Неправомерни доходи са средствата, придобити в резултат на неправилни количествени, респективно стойностни увеличения (бонификации) в повече или намаления (бонификации и рефакции) в по-малко спрямо допустимите изисквания на БДС, при които са определени цените. Те се възстановяват на ощетените организации за случаите по чл. 3 или се внасят в приход на републиканския бюджет за случаите по чл. 4.

Чл. 22. (1) Неправомерен доход е разликата в цените от продажбата на нестандартна продукция като стандартна, която се урежда съгласно чл. 14 на Инструкция № 57 за нестандартната продукция (ДВ, бр. 23 от 1976 г.), както следва:

1. възстановява се на ощетените организации в десетдневен срок след изтичане на месеца, през който е получено уведомлението за намаление на цената, при спазване изискванията за давност по чл. 3, ал. 1;

2. внася се в приход на републиканския бюджет в срок от 20 дни след изтичане на месеца, през който е получено уведомлението за намаление на цената, когато ощетените организации не са известни.

(2) Неправомерен доход е и реализираната печалба от нестандартна продукция, която се внася в приход на републиканския бюджет в срока, определен с чл. 4, ал. 2, т. 1.

Чл. 23. Неправомерни доходи са невнесените в републиканския бюджет отбиви от цената на едро на продукция с разрешени временни отклонения от изискванията на стандартизационните документи (БДС 9492-77).

Чл. 24. Неправомерни доходи са:

1. печалбата от превозна дейност, когато в резултат на неправилно товарене, разтоварване, транспортиране и съхранение на стоки и товари те са станали нестандартни;

2. приходите от транспортна дейност, получени в резултат на разчленяване на курсове, надписване на превозни разстояния и количества на превозени товари.

Чл. 25. (1) Неправомерни са резервираните в нарушение на нормативните и административните актове суми от предходни години, неоснователно отчетени в разходите за стопанската дейност (себестойност на промишлената продукция, разходи за изкупвателната, търговската и пласментно-снабдителната дейност, себестойността на строително-монтажните работи, експлоатационните разходи и др.), в реализацията или в печалбата, респективно загубата, което е довело до намаление и неправилно отчитане на крайния финансов резултат за предходните години и увеличаването му през следващите години.

(2) Неправомерни доходи по смисъла на предходната алинея са резервираните суми от:

1. неправилно разпределение на отклонението между твърдите отчетни и фактическите цени на материалите, което е довело до увеличаване на материалните разходи;

2. неправилно разпределение на разликата между плановата и фактическата себестойност на готовата продукция, когато себестойността на реализираната продукция е увеличена с по-голяма от полагаемата се разлика;

3. намалена оценка на незавършеното производство, в резултат на което себестойността на готовата продукция, завършените услуги или други дейности неправилно е увеличена с разликата между действителната и намалената оценка на незавършеното производство;

4. начислени в повече от полагаемите се:

а) резерв за предстоящи разходи и за гаранции;

б) разходи за изхабяване на малоценни и малотрайни предмети, автомобилни гуми, метални платна за кофраж, метални и други скелета, палети и др. - в употреба;

5. начислени в повече суми в разходите за стопанската дейност от полагаемите се, с което неоснователно е намален остатъкът на разходите за бъдещи отчетни периоди;

6. неправилно отчислени за наличните стоки при търговската и пласментно-снабдителната дейност:

а) в повече търговски отстъпки и надценки;

б) в по-малко транспортни разходи;

7. получени, но неотчетени приходи от стопанска дейност;

8. невключени във финансовия резултат от изправната страна по договорите приходи по решени и влезли в сила до края на предходната година решения по арбитражни дела;

9. излишъци и кредитни остатъци по партидите на стоково-материалните ценности и готовата продукция, които не са закрити и отнесени в резултата за годината, през която са възникнали, освен в случаите, когато те са резултат на незаприходени до края на годината доставки на стоково-материални ценности, което е станало през следващата година;

10. изписани на разход, но неупотребени в производството суровини, материали, детайли, резервни части и др., невключени в незавършеното производство и незаприходени до края на съответната предходна година чрез намаление на материалните разходи по установения ред;

11. задълженията към кредиторите по разчети между кооперативни и обществени организации, по които е изтекъл давностният срок и не са извършени плащания при условията на чл. 118 от Закона за задълженията и договорите, когато тези задължения не са отнесени във финансовия резултат по реда, установен с чл. 64, ал. 2 на Наредба № 12 за счетоводната отчетност (ДВ, бр. 12 от 1981 г.) до края на отчетната година, през която е следвало да бъдат осчетоводени;

12. други неправилно резервирани суми от предходни години в нарушение на нормативните актове.

(3) Не се считат за неправилно резервирани суми от предходни години получените приходи или намаление на разходите през текущата година, когато те са резултат на стопански операции с произход от минали години и нямат характер на резервиране като посочените нарушения в предходната алинея.

(4) Резервираните в нарушение на нормативните актове суми от предходните години, посочени в ал. 2, се разпределят и отнасят през текущата година на установяването им, както следва:

1. когато са установени от длъжностните лица, които ръководят отчитането на стопанската дейност, 80 на сто от тях се внасят в приход на републиканския бюджет и 20 на сто - във фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" на организацията;

2. когато са установени от контролните органи, посочени в чл. 39, ал. 1, резервираните суми се внасят изцяло в приход на републиканския бюджет.

(5) Внасянето на сумите в републиканския бюджет и фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" по предходната алинея се извършва от организациите в срока, определен с чл. 4, ал. 2, т. 1.

Чл. 26. (1) Неправомерни доходи са неоснователно отнесените суми в разходите за стопанската дейност или финансовия резултат, които е следвало да бъдат за сметка на фондовете или на други източници.

(2) В случаите по предходната алинея се постъпва, както следва:

1. ако отнесените суми са с произход от текущата година, правят се счетоводни изправителни записвания и възстановяване на отклонените оборотни средства;

2. ако тези суми са с произход от предходни години, те се внасят в приход на републиканския бюджет по реда, установен с чл. 4, ал. 2, т. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) Неправомерен доход са и отнесените в повече амортизационни отчисления във фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" и в разходите за стопанската дейност от полагаемите се съгласно Таблицата за амортизационните норми (обн., ДВ, бр. 96 от 1975 г.; доп., бр. 33 и 40 от 1978 г., бр. 58 от 1979 г. и бр. 54 от 1980 г.) през предходни години, неприхванати съгласно т. 19, ал. 2 от Наредбата за амортизационните норми (обн., ДВ, бр. 69 от 1968 г.; изм., бр. 55 от 1979 г.) до края на годината, през която са начислени.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) Източник на средства за счетоводните изправления и вноските са сметките на съответните фондове или на други източници. При липса или недостиг на средства по тези сметки, вноските за бюджета се правят от разплащателната сметка на съответната организация, които впоследствие се възстановяват от първите постъпления по сметките на фондовете или другите източници.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) Неправомерен доход е и увеличението на печалбата в резултат на извършени разходи от фондовете или други източници, които е следвало да се отнесат в разходите за стопанската дейност или финансовия резултат. Изправлението на тези неправомерни доходи се извършва през текущата година независимо от периода, през който е допуснато нарушението, чрез увеличаване на разходите за стопанската дейност или намаляване на финансовия резултат и възстановяването им на съответните фондове и други източници. За времето от нарушението до неговото изправление на основание чл. 61, ал. 2 от Правилника за финансиране на стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 64 от 1978 г.; изм., бр. 80 от 1980 г. и бр. 3 от 1981 г.) се внася глоба в републиканския бюджет в размер 0,03 на сто за всеки просрочен ден.

Чл. 27. (1) Неправомерен доход е печалбата, придобита от дейността "Производство на стоки за потребление от отпадъчни, маломерни и нестандартни материали" в нарушение на нормативните актове в случаите, когато:

1. са получени средства от реализация на изделия, стоки, услуги и дейности, разходите за които са отнесени в основното производство и съпътствуващото производство на стоки за потребление от редовни материали;

2. (изм. - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) печалбата е придобита от реализация на изделия, стоки, услуги и дейности, произведени в основното или съпътствуващото производство от редовни материали, а е отчетена като печалба от дейността "Производство на стоки за потребление от отпадъчни, маломерни и нестандартни материали".

(2) Неоснователно получените средства по сметките на паричните фондове и целевите партиди от разпределението на неправомерните доходи по предходната алинея се уреждат по реда, установен с чл. 26, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бл. 46 от 1982 г.) Източник на средства за съответните счетоводни направления и вноски са сметките на паричните фондове и целевите партиди от дейността "Производство на стоки за потребление от отпадъчни, маломерни и нестандартни материали". При липса или недостиг на средства по тези сметки и партиди се постъпва по реда, установен с чл. 26, ал. 4.

Чл. 28. (1) Неправомерни доходи са неоснователно получените средства от надбавки към цените на едро, премии (ценови разлики) за изкупена селскостопанска продукция, ценови разлики при реализацията, експортни премии при износа, дотации от бюджета и др.

(2) Неоснователно получените средства по предходната алинея се уреждат в срока, определен с чл. 4, ал. 2, т. 1, както следва:

1. сумите с произход от текущата година се възстановяват на източниците, откъдето са получени;

2. сумите с произход от предходни години се внасят в приход на републиканския бюджет.

Чл. 29. Неправомерни доходи са задълженията към кредиторите и депонентите в държавните организации, както и депонентите в кооперативните и обществените организации, по които е изтекъл срокът на погасителната давност, не са извършени плащания при условията на чл. 118 от Закона за задълженията и договорите и не са внесени в бюджета по установения ред.

Чл. 30. (1) Неправомерни доходи са неизплатените в давностния срок или при условията на чл. 118 от Закона за задълженията и договорите дължими неустойки от неизправната страна по сключените договори в нарушение на закона и Наредбата за договорите между социалистическите организации (ДВ, бр. 44 от 1980 г.).

(2) Неправомерен доход е присъдената от арбитража в полза на държавата и невнесена в бюджета неустойка (изцяло или част от нея), когато той е образувал служебно дело при бездействие на организациите за търсене на правата си по сключените договори.

(3) Неизплатените от неизправната страна по договора суми за неустойки не са неправомерни доходи, когато съгласно Наредбата за договорите между социалистическите организации те не са дължими, включително и неизплатените неустойки, вреди и пропуснати доходи в размер до 1000 лв. за отделно нарушение, които могат да не се търсят от страните по договора.

(4) Неизплатените суми от дължими неустойки по ал. 1, както и присъдените от арбитража в полза на държавата по ал. 2, в случаите, когато не са внесени от неизправната страна направо в бюджета по решение на арбитража, се внасят в приход на републиканския бюджет в срока, установен в чл. 4, ал. 2, т. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 46 от 1982 г., отм. с указания № АО-16-53 на МФ от 31.07.1987 г., необнародвани)

Чл. 31. Неправомерен доход е стойността на суровините, материалите, готовата продукция и други стоково-материални ценности, придобити безвъзмездно в нарушение на нормативните актове. Тези стоково-материални ценности се заприходяват и отразяват като вземане на доставчика. Когато срокът за погасителната давност е изтекъл и не са извършени плащания при условията на чл. 118 от Закона за задълженията и договорите (без тези вземания между кооперативните организации), стойността им се внася в приход на републиканския бюджет в срока, установен в чл. 4, ал. 2, т. 1.

Чл. 32. Неправомерен доход са получените в повече от бюджета суми поради неправилно преостойностяване на наличните стоково-материални ценности при изменение на цените.

Чл. 33. (1) Неправомерни доходи са:

1. придобитите средства за непроизведена продукция, неизвършени услуги или друг вид работи;

2. фактически отчетената печалба за фактурирани незавършени изделия, услуги и дейности.

(2) Неправомерно придобитите средства по предходната алинея при строително-монтажното производство се установяват, след като се вземат пред вид изпълнените, но неизплатени и изплатените, но неизпълнени натурални видове работи за обекта през предходните години.

Чл. 34. Неправомерни доходи са невнесените средства в приход на републиканския бюджет, определени с нормативни актове на Министерския съвет и други компетентни органи, като:

1. средства от блокирани незаети щатни бройки;

2. суми от намаление на предвидени с плана материални и други парични разходи;

3. невнесени икономически санкции за продукция, атестирана във втора категория със знак "2", невнедряването на лицензии и производството на продукция по тях и др.

Чл. 35. Неправомерен доход е стойността на излишъците, неправомерно реализираните икономии и коносаментните разлики от стоково-материални ценности, които се установяват и уреждат съгласно разпоредбите на Наредба № 10 на Министерството на финансите и на тази наредба.

Чл. 36. (1) Установените неправомерни доходи в организациите, начина за уреждането на които не е даден в съответните членове на тази наредба, се отразяват, както следва:

1. когато са с произход от текущата година, съставят се съответни изправителни счетоводни записвания за намаляване на резултатите от стопанската дейност и за уреждане на взаимоотношенията с ощетените организации при условията, предвидени по чл. 3, или внасяне на сумите в приход на републиканския бюджет за случаите, предвидени в чл. 4;

2. когато са с произход от предходни години, неправомерно получените доходи са за сметка на резултата от текущата година и се уреждат чрез:

а) отнасяне в материалните сметки, когато съответните неправомерни доходи са от характер за отразяване чрез тях;

б) увеличаване на разходите за стопанската дейност (себестойност на промишлената продукция, разходите за изкупвателната, търговската и пласментно-снабдителната дейност, себестойност на строително-монтажните работи, експлоатационните разходи и др.), когато съответните неправомерни доходи съгласно нормативните актове са от характер за отразяване чрез тях. При преустановено производство на продукция, изделия и дейности, за които се отнасят неправомерните доходи от предходните години, изправлението се извършва чрез увеличаване на непланируемите общозаводски разходи;

в) намаляване на печалбата или увеличаване на загубата, от операции от минали години, когато неправомерните доходи не са от характера на посочените в предходните букви;

г) отразяване на взаимоотношенията по букви "а", "б" и "в" с ощетените организации и физически лица, републиканския бюджет и паричните фондове.

(2) Неправомерните доходи, начините за уреждане на които са дадени конкретно в съответните членове на тази наредба и имат характера на посочените в предходната ал. 1, т. 2, букви "а" и "б", се отразяват по предвидения в тях ред.

(3) Когато организациите, придобили неправомерните доходи, не прилагат нормативните актове за управление на икономиката и не образуват парични фондове, предвидените средства по тази наредба за превеждане по сметката на фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" на организациите се отнасят към средствата от други източници с инвестиционно предназначение.

Чл. 37. (1) Ощетените организации отразяват върнатите им средства, установени като неправомерни доходи в други организации, както следва:

1. когато върнатите средства са с произход от текущата година, те се възстановяват на източниците, от които са направени плащанията, и се прави изправление на осчетоводените преди това неблагоприятни резултати;

2. когато върнатите средства са с произход от предходни години:

а) 70 на сто от тях се отнасят във фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" на организацията и 30 на сто се внасят в приход на републиканския бюджет, без да се отразяват в схемата за образуване и разпределение на общия доход (печалбата), когато са от оборотни средства;

б) изцяло по сметките на паричните фондове, включително и по фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване", когато те са послужили като източник за направените плащания.

(2) Когато ощетените организации не прилагат нормативните актове за управление на икономиката и не образуват парични фондове, предвидените средства по тази наредба за превеждане по фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" на ощетените организации се отнасят към средствата от други източници с инвестиционно предназначение.

Чл. 38. (1) Длъжностните лица, които ръководят отчитането на стопанската дейност на организациите, са задължени:

1. да организират и провеждат предварителен контрол за недопускане на неправомерни доходи;

2. текущо и в срок да установяват и възстановяват по предназначение допуснатите неправомерни доходи в съответствие с реда и начина, установени в тази наредба.

(2) При неспазване на задълженията по предходната алинея и за нарушенията на нормативните или административните актове по чл. 1, ал. 2, установени от органите на последващия контрол, посочени в чл. 39, ал. 1, на ръководителите на организациите и съответните длъжностни лица съобразно степента на виновното им поведение се търси предвидената в нормативните актове:

1. административна и имуществена отговорност по Закона за административните нарушения и наказания, Кодекса на труда и Закона за финансовия контрол;

2. наказателна отговорност по чл. 225 от Наказателния кодекс при нарушаване на цените и установения ред за ценообразуване;

3. отговорност чрез намаляване на индивидуалната работна заплата на виновните длъжностни лица.

Чл. 39. (1) Последващият контрол по прилагането на тази наредба се извършва от органите на:

1. държавния и народния контрол;

2. ревизионния (държавен и ведомствен) финансов контрол;

3. (изм. - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) Министерство на финансите - Главно управление по цените и други негови органи;

4. Българската народна банка;

5. (изм. - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) Държавния комитет за наука и технически прогрес - Главно управление по стандартизация и неговите поделения;

6. (нова - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) министерствата и ведомствата съобразно предоставените им компетентности;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) инспекторите по приходите от народното стопанство и органите по цените и ценообразуването при окръжните народни съвети, Столичния народен съвет и общинските народни съвети;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 46 от 1982 г.) други контролни органи съобразно компетенцията им извън системата на министерството или ведомството, на което е подчинена организацията, която се проверява.

(2) Контролните органи по предходната алинея задължително посочват в съставените документи за извършените ревизии и проверки (актове, доклади, записки, справки и др.) нарушените текстове на нормативните или административните актове и съответните членове на тази наредба.

Чл. 40. За отстраняване на нарушенията на съответните нормативни или административни актове и уреждане на неправомерно придобитите доходи по реда на тази наредба се дават указания от:

1. ръководителя на организацията или горестоящата й организация, когато неправомерните доходи са установени от длъжностните лица, които ръководят отчитането на стопанската дейност;

2. ръководителя на контролния орган, установил нарушенията;

3. финансовия орган по приходите от народното стопанство към съответния окръжен народен съвет или Столичния народен съвет чрез акт или справка, когато нарушенията са установени от него.

Чл. 41. (1) Възражения по констатациите за допуснатите нарушения и размера на неправомерно придобитите доходи се правят по следния ред и срокове:

1. по констатации на органите на ревизионния финансов контрол - съгласно Закона за финансов контрол (обн., Изв., бр. 91 от 1960 г.; изм., ДВ, бр. 32 от 1977 г. и бр. 57 от 1978 г.), наредбата за прилагането му (обн., ДВ, бр. 9 от 1961 г.; доп., бр. 74 от 1964 г.) и Наредбата за работата на ревизионния финансов контрол (необнародвана);

2. по констатации на контролните органи по цените и ценообразуването - пред ръководителя на контролния орган, установил нарушението, в 7-дневен срок от връчването на доклада за извършената проверка;

3. от всички останали контролни органи:

а) в 30-дневен срок от съставянето на акта или уведомлението за извършеното нарушение - пред ръководителя на контролния орган, установил нарушението;

б) възражения срещу решението по предходната буква - в тримесечен срок от връчването му пред горестоящия ръководител на контролния орган, които се изпращат чрез контролния орган, установил нарушението, с неговото писмено становище по направеното възражение.

(2) Възраженията на организациите по констатациите и решенията по т. 2 и т. 3, буква "б" на предходната алинея, които се правят пред горестоящия ръководител на контролния орган, могат да се изпращат и на горестоящите им организации. Последните имат право да вземат отношение и дадат бележки пред горестоящия ръководител на контролния орган в 14-дневен срок от датата на възражението, които се разглеждат при окончателното решение на въпроса.

(3) Направените възражения от организациите не спират изпълнението на дадените указания за уреждане на неправомерно придобитите доходи по реда на тази наредба и произтичащите от това взаимоотношения с бюджета, паричните фондове и ощетените организации. Възраженията на физическите лица се уреждат съобразно окончателното решение. Когато възраженията са уважени от съответните органи, неправомерните доходи и платените лихви и санкции се възстановяват от източниците, в които са внесени.