НАРЕДБА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, КОИТО РАБОТЯТ В ДРУГИ ДЪРЖАВИ ЧРЕЗ ПОСРЕДНИЧЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКИ ФИРМИ ИЛИ ОРГАНИЗАЦИИ
НАРЕДБА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, КОИТО РАБОТЯТ В ДРУГИ ДЪРЖАВИ ЧРЕЗ ПОСРЕДНИЧЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКИ ФИРМИ ИЛИ ОРГАНИЗАЦИИ
Обн. ДВ. бр.38 от 11 Май 1990г., отм. ДВ. бр.70 от 28 Август 1992г.
Отменена с § 2, т. 11 от заключителните разпоредби на Постановление № 162 на Министерския съвет от 18 август 1992 г. за приемане на Наредба за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели - ДВ, бр. 70 от 28 август 1992 г.
Чл. 1. Тази наредба урежда въпроси, свързани с правата в Народна република България на български граждани, които работят с трудов договор в юридически лица, еднолични фирми и учреждения със седалище в други държави и са постъпили на работа чрез посредничеството на българска фирма или организация.
Чл. 2. (1) Българската фирма или организация осигурява на българския гражданин договорената от нея в чужбина работа, административно-правни и други услуги за срока на работата му, заеми с минимална лихва за посрещане на разходи в мястото на работата, авансово заплащане през първия месец на работа и др.
(2) За услугите, които българската организация извършва във връзка с изпращането и работата на българския гражданин в друга държава, и за осигуряване на правата му в Народна република България и в другата държава тя получава комисиона, размерът на която се определя по взаимна договореност.
Чл. 3. (1) Българските граждани, постъпили на работа в друга държава по реда на тази наредба, могат да се осигуряват в Народна република България за всички осигурителни случаи за своя сметка. Осигурителните вноски в държавното обществено осигуряване се внасят чрез българската фирма или организация, която е осигурила работата. Времето на работа в друга държава, за което са правени осигурителни вноски, се зачита за трудов стаж.
(2) Осигурителните вноски по предходната алинея се изчисляват от последното месечно брутно трудово възнаграждение, получено преди заминаването от страната, а когато при излизането от страната българският гражданин не е работил по трудово правоотношение или е бил осигурен за своя сметка, вноските се изчисляват върху трудовото възнаграждение за съответната длъжност в Народна република България.
(3) Осигурителните вноски се внасят в български левове. Обезщетението се изплаща също в левове от българската фирма или организация, която е осигурила работата.
(4) При ползуване на отпуск поради временна нетрудоспособност, бременност, раждане и осиновяване в страната на работата от българските граждани, осигурени в Народна република България, паричното обезщетение се изплаща съгласно българския закон независимо от обезщетението, което се плаща по местния закон.
Чл. 4. На неработещите съпрузи на българските граждани, постъпили на работа по реда на тази наредба в други държави, се признава трудов стаж III категория за придобиване право на пенсия за изслужено време и старост за времето, през което са пребивавали заедно с тях, ако са направили съответните вноски в държавното обществено осигуряване. Учрежденията и организациите, където работят българските граждани, са длъжни да им предоставят неплатен отпуск за това време.
Чл. 5. Внесеното в страната трудово възнаграждение във валута от българските граждани, които работят в други държави, се освобождава от облагане с данъци в Народна република България, ако е обложено в държавата, където е придобито.
Преходни и Заключителни разпоредби
Параграф единствен. Заварените отношения между българските граждани на работа в друга държава и изпращащите организации се уреждат по тази наредба, ако е налице съгласие от българския гражданин.