Държавен вестник, брой 4 от 14.I

Загубила значение - виж Закон за специалните разузнавателни средства - ДВ, бр. 30 от 8 април 1994 г.

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията, редът и контролът за използването на специалните разузнавателни средства (СРС).

Чл. 2. (1) Специалните разузнавателни средства по смисъла на тази наредба са средствата и методите, които се използват за проследяване, фотографиране, филмиране, записване или извършване на други подобни действия без знанието или въпреки изричното несъгласие на контролираните лица.

(2) При използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личния живот, жилището, свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения.

Чл. 3. (1) Специалните разузнавателни средства се използват само в случаите, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на престъпления от общ характер и необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин, установен със закон.

(2) Средствата по ал. 1 могат да се използват и при конкретна нужда за защита на сигурността на страната.

Чл. 4. (1) Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на:

1. лица, за които са получени достатъчно оперативно документирани данни и са налице обективни основания да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили престъпления;

2. лица, за които са получени данни, че се използват от лицата по т. 1.

(2) Извън случаите по ал. 1 специалните разузнавателни средства могат да се използват за защита на стратегически и животоосигуряващи обекти и дейности.

(3) Средствата могат да се използват за опазване на живота и имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това.

Чл. 5. Право да искат разрешение за използване на специални разузнавателни средства и да ползват събраните чрез тях данни съобразно функциите на службата имат:

1. директорът на Националната служба за сигурност;

2. директорът на Националната полиция;

3. директорът на Централната служба за борба с организираната престъпност;

4. директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи;

5. началниците на служби "Сигурност" и "Полиция" в регионалните дирекции на вътрешните работи в страната;

6. директорът на Националната разузнавателна служба;

7. директорът на Националната служба за охрана;

8. началниците на разузнавателните и контраразузнавателните служби на Войските на МВР и на Българската армия.

Чл. 6. (1) Разрешение за използването на специални разузнавателни средства, с които се ограничават свободата и тайната на кореспонденцията и на други съобщения, както и неприкосновеността на жилището, се издава от главния прокурор и упълномощени от него прокурори от Главна прокуратура, както и от окръжните прокурори, а за военнослужещите - от съответния прокурор на Въоръжените сили. Органите на прокуратурата се произнасят с писмена резолюция незабавно след получаване на писмено мотивирано предложение от длъжностните лица по чл. 5.

(2) При установяване на други обстоятелства повторно може да се предлага ново искане.

(3) Искането и взетото решение се регистрират по установен ред в специални дневници в прокуратурата, постановила решението.

Чл. 7. (1) Специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат единствено от оперативно-техническите и специализираните оперативно-издирвателни служби на МВР.

(2) Министърът на вътрешните работи или главният секретар на МВР въз основа на разрешение по чл. 6 дава разпореждане за използване на специални разузнавателни средства, които са поискани от Националната служба за сигурност, Дирекцията на националната полиция, Централната служба за борба с организираната престъпност, Столичната дирекция на вътрешните работи, Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба, от разузнавателните и контраразузнавателните служби на Войските на МВР и Българската армия.

(3) Директорите на регионалните дирекции на вътрешните работи в страната дават разпореждане за използване на специални разузнавателни средства на територията на съответния регион.

(4) Искането и взетото решение за използване на специални разузнавателни средства се регистрират и съхраняват по установен ред в оперативно-техническите и в специализираните оперативно-издирвателни служби на МВР.

Чл. 8. (1) Срокът за използване на специалните разузнавателни средства се посочва в искането и не може да бъде по-дълъг от четири месеца.

(2) В случаи на необходимост срокът по ал. 1 може да бъде продължен по реда на чл. 6.

Чл. 9. Използването на специални разузнавателни средства се преустановява, когато:

1. е постигната предвидената цел;

2. използването им не дава резултат;

3. срокът на разрешението е изтекъл.

Чл. 10. (1) Получените данни от използване на специалните разузнавателни средства се предоставят само на службата заявител и на органа, издал съответното разпореждане.

(2) Събраните по този начин данни се унищожават по съответен ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 11. (Попр. - ДВ, бр. 5 от 1994 г.) Данните, събрани чрез използване на специални разузнавателни средства, не могат да се използват във вреда на лицето, за което се отнасят, освен в случаите на извършено престъпление и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 12. (1) В случаите на непосредствена опасност за националната сигурност, при подготовка или извършване на терористични действия и на други тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, специалните разузнавателни средства могат да се използват без разрешение, по разпореждане на министъра на вътрешните работи и главния секретар на МВР.

(2) Използването на специални разузнавателни средства по ал. 1 се преустановява, ако в срок от 24 часа не се издаде съответно разрешение, като събраната информация се унищожава.

Чл. 13. (1) Държавните органи, организации и длъжностни лица оказват съдействие на службите по чл. 7, ал. 1 за използване на специални разузнавателни средства въз основа на писмено разрешение, издадено от съответната прокуратура.

(2) Методите за използването на специалните разузнавателни средства, както и фактите и сведенията, събрани при тяхното използване, представляват държавна тайна и лицата, които ги разпространяват, носят наказателна отговорност.

Чл. 14. Контролът по използването на специални разузнавателни средства и на събраните данни се осъществява от министъра на вътрешните работи и главния прокурор на републиката.