Държавен вестник, брой 75 от 24.IX

Чл. 1. (1) Тази наредба урежда реда за разработване, използуване и разпространяване на програмни продукти и свързаните с това права и задължения.

(2) Разработването на програмни продукти се извършва въз основа на задължителни държавни задачи, по договор или по собствена инициатива.

(3) Тази наредба не урежда режима на програмни продукти, придобити от чужбина.

(4) Използуването на програмни продукти, разработени в смесени организации с българско участие, се съобразява само с режима по раздел 3 на тази наредба, доколкото той не противоречи на акта за създаване на смесената организация.

(5) Използуването на програмни продукти, разработени при международно научно-техническо сътрудничество, се съобразява с режима, установен с тази наредба само по отношение на правата и действията на българската част и доколкото тази наредба не противоречи на акта, уреждащ съответната форма на научно-техническо сътрудничество.

Чл. 2. Договорите за разработване на програмни продукти се сключват между социалистическата организация-възложител и социалистическата организация-изпълнител по реда на Закона за договорите между социалистическите организации и Наредбата за договорите между социалистическите организации - НДСО (обн., ДВ, бр. 44 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 30 от 1982 г.).

Чл. 3. (1) Преди да се сключи договор за разработване на програмен продукт, възложителят съставя технико-икономическо задание. Неговото съдържание трябва да бъде съобразено с изискванията на чл. 23 от Наредбата за инженерно-внедрителските организации (НИВО) (обн., ДВ, бр. 37 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 30 и 61 от 1982 г.) при отчитане спецификата на програмната технология и внедряването на програмните продукти. Когато програмен продукт се разработва въз основа на задължителни държавни задачи, технико-икономическото задание се прилага към съответния планов акт.

(2) Възложителят може да възложи съставянето на технико-икономическото задание по ал. 1 и на специализирана организация с отделен договор.

Чл. 4. (1) Възложителят изпраща технико-икономическото задание на Централната проектно-програмна библиотека (ЦППБ), която в 15 дневен срок предава на възложителя справка, в която посочва съществуват ли в страната еквивалентни или сходни програмни продукти, които решават изцяло или частично същия проблем, и съответните цени. А ако в страната не съществуват такива програмни продукти, посочва по възможност дали могат да се придобият от чужбина и по какви цени.

(2) Въз основа на справката по ал.1 и в други проучвания възложителят взема решение дали да възложи разработването на програмния продукт. Длъжностните лица, взели това решение, отговарят за направените излишни разходи в случай на дублиране по реда на чл. 95 и 97 от Кодекса на труда. Не се счита, че е допуснато дублиране, когато новият програмен продукт притежава значително по-високи технико-икономически показатели от съществуващия.

Чл. 5. Споровете по цените и условията за изпълнение на договори, сключени въз основа на задължителни държавни задачи, се решават от органите и по реда, определен в НДСО.

Чл. 6. (1) Разработването на програмните продукти обхваща следните етапи:

1. задание за разработка (Р1);

2. алгоритмизация и програмиране (Р2);

3. опитна експлоатация и внедряване (Р3).

(2) За продължителни и големи по обем разработки може да се предвидят предаване и заплащане на подетапи (части от етапи).

(3) Договор може да се сключи:

1. само за етап Р1. Когато резултатите от етап Р1 удовлетворяват възложителя, страните могат с допълнително споразумение да уговорят продължение на разработването и за етапи Р2 и Р3;

2. за цялостната разработка - етапи Р1, Р2 и Р3. Когато резултатите от етап Р1 не удовлетворяват възложителя, той може да прекрати договора за останалите етапи.

Чл. 7. (1) Заданието за разработка е основен документ, въз основа на който се определя съответствието на разработения програмен продукт с поставената задача. Заданието за разработка трябва да бъде съобразено с изискванията на българския държавен стандарт (БДС).

(2) Възложителят е длъжен да се произнесе в срок 30 дни от получаването на заданието за разработка от изпълнителя, като го утвърди или откаже утвърждаването му.

(3) Ако възложителят утвърди заданието за разработка, изпълнителят прави заявка пред ЦППБ за получаване на регистрационен номер, като й изпраща копие от заданието за разработка. Централната проектно-програмна библиотека е длъжна да издаде регистрационен номер в 5-дневен срок.

(4) Неутвърждаването на заданието за разработка прекратява по-нататъшното разработване на програмния продукт.

(5) Изменения в утвърденото задание за разработка се правят само със съгласие на възложителя.

(6) Възложителят, когато установи, че разработването на програмния продукт е технически или икономически нецелесъобразно, може да прекрати договора, като заплати на изпълнителя действително извършените работи и обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите доходи или договорената неустойка. Същите последици има и прекратяването на договора по чл. 6, ал. 3, т. 2, когато заданието за разработка е съставено съобразно договорните изисквания, но не е утвърдено поради икономическа или техническа нецелесъобразност за по-нататъшно разработване.

Чл. 8. (1) На етап Р2 изпълнителят разработва опитен образец на програмния продукт, който включва програмен код, записан на носители, и документация в обем и вид, уточнени в заданието за разработка.

(2) Етап Р2 се счита завършен, когато възложителят приеме извършените работи по начин, уговорен в договора.

Чл. 9. (1) Етап Р3 включва следните работи:

1. опитна експлоатация и проверка на програмния продукт;

2. коригиране на грешките, открити при опитната експлоатация;

3. съставяне на програмна документация.

(2) Етап Р3 завършва с приемни изпитания или внедряване на програмния продукт по начин, уговорен в договора.

Чл. 10. (1) В двумесечен срок от приключване на етап Р3 изпълнителят изпраща на ЦППБ анотация на програмния продукт по определен от нея образец.

(2) Ако разработването бъде преустановено преди завършване на програмния продукт, изпълнителят уведомява ЦППБ в срок от 14 дни.

(3) Въз основа на анотациите и други данни ЦППБ съставя и разпространява каталог на съществуващите в страната програмни продукти и издава справките по чл. 4, ал. 1.

Чл. 11. В договора за разработване страните са длъжни да уговорят неустойки за неизпълнение, забава предаването и приемането на етапи и на цялостната разработка, за некачествено изпълнение и за забава или отказ да се заплатят уговорените цени. Ако такива неустойки не са уговорени, прилага се неустойката по чл. 21, ал. 1 НДСО.

Чл. 12. (1) Централната проектно-програмна библиотека формира от съществуващите в страната програмни продукти Национален проектен и програмен фонд (НППФ).

(2) Програмните продукти се включват в НППФ по взаимно съгласие на ЦППБ и възложителя.

(3) При включване на програмен продукт в НППФ възложителят представя в ЦППБ: дубликат на документацията и програмите, записани на технически носители, според спецификацията освен ако в договора му с ЦППБ не се предвижда друго.

Чл. 13. Председателят на Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП) след съгласуване с възложителя може да разпореди определен програмен продукт с доказани възможности за мултипликация да бъде включен допълнително в НППФ. В този случай ЦППБ е разпространяваща организация при условията на чл. 14, ал. 2 от тази наредба.

Чл. 14. (1) Възложителят е стопанин на програмния продукт и има правата на собственика по смисъла на чл. 31, ал. 1 НИВО. Той разпространява програмния продукт, като го отстъпва за ползуване на трети организации чрез договор по цени, ненадвишаващи цените за продажба, посочени в Ценовия правилник на Главното управление по цените. Получените суми се разпределят между изпълнителя и възложителя съгласно чл. 31, ал. 1 НИВО. Отстъпване по инициатива на изпълнителя по смисъла на чл. 31, ал. 1 НИВО е налице, когато той отправи до възложителя писмено предложение за отстъпване на програмния продукт на определен потребител и за определена цена.

(2) Възложителят може да предостави правото на разпространяване на изпълнителя, на ЦППБ или на трета организация. За тази цел възложителят и разпространяващата организация сключват договор, в който задължително се уговарят: границите на разпространяване и евентуално броят на внедряванията, цената, по която ще се отстъпва програмния продукт на потребителите, комисионната на разпространяващата организация, режимът на усъвършенствуванията на програмния продукт, отговорността за нарушения на договора и отговорността спрямо потребителя за недостатъци и грешки в програмния продукт. Правото на разпространяване може да се предостави и с договора за разработване на програмния продукт.

(3) За всеки открит и отстранен недостатък или грешка разпространяващата организация уведомява потребителите, на които е отстъпила програмния продукт.

(4) В случаите по ал. 2 приходите от разпространяването след приспадане на разходите и комисионата на разпространяващата организация се разпределят от нея съгласно чл. 31, ал. 1 НИВО.

(5) Стопанин или разпространяваща организация, които не преведат на правоимащите сумите по този член в уговорените срокове, ако няма уговорени срокове, до 30 дни от получаването им, ги заплащат заедно с неустойка по чл. 21, ал. 1 НДСО.

(6) Когато програмният продукт е създаден в смесена организация с българско участие и съгласно чл. 1, ал. 4 от наредбата се подчинява на установения в нея режим, възложител и стопанин е българската организация, финансирала разработването на програмния продукт, а изпълнител - българската организация, участвуваща в смесената организация. Когато няма българска организация-възложител, правата и задълженията й по този раздел се осъществяват от българската организация-изпълнител.

Чл. 15. (1) Потребителят на програмен продукт може да извърши внедряването сам или да го възложи другиму срещу отделно заплащане. Когато разпространяващата организация не извършва внедряването, тя не отговаря за недостатъци и грешки освен ако изрично е поела такава отговорност в договора за отстъпване на програмния продукт. Изпълнителят отговаря спрямо потребителя при условията на предходното изречение, ако има правата на разпространяваща организация. Отговорността по тази алинея не може да бъде за срок, по-малък от 12 месеца от приемане на внедряването.

(2) Потребителят има право да използува получения програмен продукт само за нуждите на собствената си организация. Той няма право да го предава възмездно или безвъзмездно на други организации, поделения или лица. Потребителят може да мултиплицира програмния продукт в своята система, ако това е уговорено в договора със стопанина на програмния продукт и е заплатил цена за всяко внедряване. Мултиплициране е налице и когато потребителят използува програмния продукт на собствена или чужда изчислителна техника за нуждите на други организации.

(3) Не е налице мултиплициране по смисъла на ал. 2, когато възложителят или организацията, на която той е предоставил разпространението съгласно чл. 14, ал. 2, отстъпва програмния продукт на потребител с изрична уговорка за използуване на определена изчислителна машина и независимо от броя организации, които ще го използуват на тази машина.

(4) Потребител, който предаде другиму програмен продукт в нарушение на алинеи 2 и 3, дължи на правоимащите максималната цена за продажба по Ценовия правилник и уговорената с договора неустойка. Когато претърпените вреди и пропуснатите ползи са по-големи, правоимащите могат да търсят разликата по общия ред.

Чл. 16. Всеки може да усъвършенствува съществуващ програмен продукт. Разпространението му се извършва със съгласие на организацията, разпространяваща програмния продукт, който е бил предмет на усъвършенствуването.

Чл. 17. Когато програмен продукт е разработен като част от автоматизирана система за управление, той се разпространява като самостоятелен продукт съобразно тази наредба.

Чл. 18. (1) Отстъпването на програмни продукти на чуждестранни физически или юридически лица независимо от вида на правната сделка се извършва само възмездно чрез специализирана външнотърговска организация (ВТО). Външнотърговската организация сключва вътрешен договор с възложителя или организацията, на която той е предоставил правото на разпространение с договора по чл. 14, ал. 2.

(2) Безвъзмездно отстъпване в чужбина или на чуждестранни лица може да се извършва само с разрешение на председателя на ДКНТП, министъра на външната търговия, както и със съгласие на всеки отделен случай на възложителя или организацията, на която той е предоставил правото на разпространение с договор по чл. 14, ал. 2.

Чл. 19. При изнасяне в чужбина на програмни продукти, части или етапи от него в изпълнение на актове за международно сътрудничество на митническите власти се представя документ от Министерството на външната търговия или от ДКНТП, с който се удостоверява, че обектът за износ не се подчинява на реда, установен в предходния член.

Чл. 20. При митнически нарушения, извършени при износ на програмни продукти, стойността на обекта се изчислява по Ценовия правилник.

Чл. 21. Цената, получена от износа по чл. 18, ал. 1 след приспадане на разходите по сделката и комисионата (печалбата) на ВТО, се разпределя между правоимащите съгласно чл. 14, ал. 1.

Чл. 22. (1) Който наруши разпоредбите на тази наредба, се наказва по реда на чл. 31 от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностните лица на ДКНТП, а наказателните постановления се издават от председателя на ДКНТП.