Държавен вестник, брой 45 от 2.VI

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за извършване на проектантски услуги в съответствие с Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги (ДВ, бр. 48 от 1987 г.), наричан по-нататък за краткост "правилника".

Чл. 2. Проектантските услуги се извършват комплексно, по отделни етапи, части или проблеми на проучването и проектирането въз основа на договор между възложителите и изпълняващите проектантските услуги.

Чл. 3. Проектантските услуги се извършват от правоспособни работници и служители в извънработното им време по основното трудово правоотношение, от пенсионери, от жени в отпуск по майчинство и домакини, от инвалиди и трудоустроени лица, от учащи се в трудоспособна възраст и от граждани съгласно чл. 2, т. 7 от правилника, които:

1. се организират в малки производствени колективи - проектантски ателиета (бюра, екипи и др.), към предприятията, народните съвети, Съюза на архитектите в България (САБ), Научно-техническите съюзи в България (НТС), Съюза на Българските художници (СБХ), Съюза на научните работници в България (СНРБ) учебните заведения, кооперациите и др.;

2. се организират в кооперативни проектантски ателиета;

3. работят самостоятелно, като упражняват допълнителна трудова дейност с разрешително, издадено от съответния народен съвет по местожителството, или по трудов договор. Лицата, които работят с разрешително, могат да бъдат подпомагани от съпрузите и роднините си по права линия.

Чл. 4. (1) Правоспособността на гражданите, извършващи проектантска дейност, е определена с Наредба № 6 от 1987 г. за техническата правоспособност в строителството (ДВ, бр. 65 от 1987 г.). Специалистите, които не са включени в наредба № 6, извършват проектантски услуги по придобитата специалност с дипломата за завършено висше или средно образование.

(2) Правоспособност не се изисква за извършващите спомагателните дейности при проектантските услуги.

Чл. 5. Ръководителите на предприятията, учебните заведения, народните съвети, САБ, НТС, СНРБ, СБХ, кооперациите и др., както и техните заместници не могат да се включват в проектантските ателиета, образувани към ръководените от тях социалистически организации.

Чл. 6. (1) Броят на проектантските ателиета към една социалистическа организация не се ограничава.

(2) За улеснение на възложителите на проектантски услуги ателиетата организират свои представителства в населени места извън местонахождението си със съгласието на съответния народен съвет.

Чл. 7. (1) Проектантското ателие се образува по взаимно съгласие въз основа на учредителен договор, подписан от всички членове на колектива.

(2) С учредителния договор по ал. 1 се избира ръководител на колектива и се уреждат вътрешните взаимоотношения, включително:

1. видовете проектантски услуги, които извършва ателието;

2. начинът на разпределение, възлагане и отчитане на работата;

3. редът за разпределение на възнаграждението по специалности в зависимост от трудовото участие и приноса на отделните изпълнители на проектантската услуга въз основа на разпределителен протокол между тях. При разногласия решението на общото събрание на колектива е окончателно.

Чл. 8. Проектантското ателие изпълнява трудовата си дейност на принципа на акорда въз основа на договор за изработка (услуга) със социалистическата организация, към която се образува. Ателието сключва договора пряко или чрез свои представители при условията и по реда на Закона за задълженията и договорите.

Чл. 9. С договора по чл. 8 се определят всички права, задължения и взаимоотношения между ателието за проектантски услуги и социалистическата организация, включително за:

1. видовете проектантски услуги;

2. правата на ателието чрез ръководителя му или негови представители да сключва договори с възложителите на проектантските услуги;

3. реда за извършване и заплащане на качествения технически контрол на проектната продукция;

4. начина за упражняване на авторски надзор;

5. начина за осигуряване с материали и материално-техническа производствена база, ползуването на размножителна и електронноизчислителна техника и на информационните фондове на социалистическите организации съгласно чл. 27, 28 и 29 от правилника;

6. начина на разпределение, възлагане и отчитане на работата;

7. реда за изплащане на извършената работа;

8. изплащане на свързаните с проектантските услуги командировъчни разходи.

Чл. 10. Кооперативното проектантско ателие по смисъла на чл. 3, т. 2 осъществява стопанската си дейност въз основа на устава си, съставен в съответствие с изискванията на нормативните актове за кооперативните организации.

Чл. 11. Разрешително на лицата, извършващи самостоятелно проектантски услуги, се издава при условията и по реда на раздел V от правилника след установяване на правоспособността им по реда на чл. 4, ал. 1.

Чл. 12. Ателиетата и лицата, които извършват проектантски услуги, заверяват проектната документация, договорите и други първични отчетни документи със собствен правоъгълен щемпел с означение на наименованието (номера) и местонахождението им. Щемпелът се регистрира в изработващото го предприятие и в съответния народен съвет по местонахождение на ателието или местожителство на лицата съгласно чл. 15 от Указа за печатите (ДВ, бр. 69 от 1965 г.).

Чл. 13. (1) Проектантските услуги се извършват по договор за изработка (услуга) при условията и по реда на Закона за задълженията и договорите. Ателиетата сключват договорите с възложителите чрез ръководителя или негови представители.

(2) Поръчките за архитектурно-строителни проектантски услуги за обекти със строителна стойност над 50 хил. лв. се разгласяват чрез обяви в съответния народен съвет. Извършващите проектантски услуги правят заявка в 7-дневен срок пред съответния възложител за извършване на услугата.

(3) При сключване на договора за проектантската услуга възложителят има право на избор на извършващия проектантската услуга, включително на водещия проектант (архитект, технолог, конструктор и др.).

Чл. 14. Лицата, които извършват проектантски услуги, са длъжни да спазват:

1. нормативните актове по проучването и проектирането;

2. техническите норми за проектиране;

3. хигиенните норми и изисквания и тези по противопожарната охрана, безопасността и опазването на природната среда.

Чл. 15. (1) Авторският надзор е неразделна част от проектантската услуга. Той се урежда с договора за извършването й.

(2) Авторският надзор се извършва в съответствие с изискванията на чл. 31, 32, 33, 34 и 35 от Наредбата за взаимоотношенията в инвестиционния процес (ДВ, бр. 18 от 1987 г.), БДС 15001 и другите нормативни актове, а при липса на такива - по договаряне.

Чл. 16. (1) Авторският надзор се упражнява съобразно договора по чл. 8 пряко от ателието или от специалисти на социалистическата организация или от съюза, към който е създадено.

(2) Авторският надзор за проектантските услуги, извършвани по реда на чл. 3, т. 2 и 3, се осигурява от изпълнителите им.

(3) За упражняване на авторски надзор и при изпълнение на проучвателни работи лицата, извършващи проектантски услуги, уреждат отсъствията си от работа по основното трудово правоотношение при условията на Кодекса на труда.

Чл. 17. (1) Проектантските услуги подлежат на качествен технически контрол съгласно Наредба № 9 за качествения технически контрол в проектантските организации (ДВ, бр. 73 от 1985 г.). Качественият технически контрол се извършва от:

1. специалистите на звената за качествен технически контрол на социалистическите организации, към които са образувани проектантски ателиета, или от други организации на договорна основа;

2. специализирани ателиета за извършване на качествен технически контрол, създадени по реда на тази наредба;

3. граждани - въз основа на разрешително.

(2) Лицата, които извършват качествен технически контрол, спазват изискванията на раздел II от наредбата по ал. 1.

(3) Кооперативните проектантски ателиета ползуват собствен качествен технически контрол или нает на договорна основа.

(4) Лицата, извършващи качествен технически контрол, трябва да имат необходимата квалификация и трудов стаж най-малко 6 години по съответната специалност съгласно чл. 11, ал. 3 от наредбата по ал. 1.

Чл. 18. Взаимоотношенията между извършващия проектантската услуга и извършващия качествен технически контрол се уреждат на договорна основа, като за качествения технически контрол се заплаща процент от цената на проектантската услуга.

Чл. 19. (1) Проектантските услуги, подлежащи на експертиза, се разглеждат и приемат по реда на глава пета от Наредбата за взаимоотношенията в инвестиционния процес или БДС 15001. Подробните градоустройствени планове се разглеждат и приемат от Съветите за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура към народните съвети съгласно чл. 4 и 8 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 62 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 24 от 1975 г., бр. 87 от 1976 г., бр. 37 от 1978 г., бр. 7 и 44 от 1980 г., бр. 38 от 1983 г., бр. 48 от 1985 г. и бр. 53 от 1987 г.).

(2) В съставите на съветите по ал. 1, които разглеждат и приемат проектантски услуги, се включват висококвалифицирани специалисти (архитекти, художници и др.) съобразно спецификата на услугата.

(3) Съюзът на архитектите в България, Научно-техническите съюзи в България, Съюзът на българските художници и Съюзът на научните работници в България предлагат комплектуването на съставите на съветите по ал. 1 с необходимите специалисти за гарантиране качествено изпълнение на проектантските услуги.

(4) Специалистите на съветите по ал. 1 се включват в съставите им независимо от тяхното местожителство.

(5) Проектите за дизайн и за художествено-пространствено оформление се разглеждат и приемат от съответната Специализирана държавна комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура или от съответния компетентен орган по дизайна.

Чл. 20. Финансово-счетоводната дейност при изпълнението на проектантските услуги се извършва, както следва:

1. за ателиетата по чл. 3, т. 1 - по реда на чл. 39, ал. 2 и 3 и чл. 42 от правилника;

2. за кооперативните ателиета по чл. 3, т. 2 - по реда на чл. 39, ал. 4 от правилника;

3. за работещите с разрешително по чл. 3, т. 3 - по реда на чл. 39, ал. 3 и чл. 42 от правилника.

Чл. 21. (1) Дейността на проектантските ателиета се извършва на основата на конкуренция относно качеството, срока и цената на проектантските услуги.

(2) Цените на проектантските услуги се определят с договорите за извършването им в рамките на регистрираните пределни цени съгласно установения ред с нормативните документи по ценообразуването, а за услуги, за които няма цени - по договаряне при спазване изискванията на чл. 31 от правилника.

(3) В договора страните могат да предвидят и авансово изплащане от възложителя на част от цената на проектантската услуга.

Чл. 22. (1) Проектантските услуги се заплащат:

1. след като са утвърдени от техническата служба на съответния народен съвет - в случаите, когато това е задължително;

2. след подписване на двустранен протокол между възложителя и изпълнителя за приемане на проектантската услуга;

3. след изпълнение на изискванията на чл. 19.

(2) Проектантските услуги, които не са приети по реда на ал. 1 и не отговарят на договорните условия, не се заплащат и авансово получените суми се връщат на възложителите, а причинените от това щети се изплащат от проектанта съгласно чл. 23.

Чл. 23. (1) Извършващите проектантски услуги носят имуществена отговорност, предвидена в съответните нормативни актове и договорните условия, за срочното и качественото изпълнение на услугите.

(2) За некачествено извършени проектантски услуги и причинени щети на физически и юридически лица прекият изпълнител, контролният специалист и ръководителя на проектантското ателие носят административнонаказателна отговорност съгласно чл. 44, 46 и 47 от правилника и чл. 169, 170 и 171 от Закона за териториално и селищно устройство, ако Наказателният кодекс не предвижда друга по-тежка отговорност.