Държавен вестник, брой 13 от 14.II

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за осъществяване на рационално хранене на работниците, служителите и учащите се.

Чл. 2. Единната държавна политика и методическото ръководство на организацията, дейността и развитието на столовото хранене се осъществяват от Министерството на производството и търговията с потребителски стоки с активното участие и помощ на министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, стопанските и други организации.

Чл. 3. Структуроопределящото звено и най-прогресивната форма за столовото хранене са кулинарните комбинати, в които се приготовлява храна, а ведомствата, учрежденията, стопанските организации и учебните заведения получават готовата храна и осъществяват нейната реализация и консумация в собствените им столове. В този случай те са част от единната система за столово хранене.

Чл. 4. Навсякъде в наредбата за краткост наименованието "столове за обществено хранене" се заменя със "столове".

Чл. 5. Столовете се организират към учрежденията, ведомствата, стопанските организации и учебните заведения.

Чл. 6. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети организират и ръководят столовото хранене на територията на окръга независимо от ведомственото подчинение на съответните учреждения, организации и учебни заведения.

Чл. 7. Непосредственото ръководство и постоянен контрол върху дейността на столовете към специализираните предприятия за столово хранене, СП "Столово хранене" и ОСП "Студентски общежития и столове" се осъществяват от техните ръководители. Ръководството и контролът на столовете към ведомствата, учрежденията, стопанските организации и учебните заведения се осъществяват от съответните административни ръководства. Профсъюзните ръководства към тях могат да оказват помощ и контрол относно столовото хранене.

Чл. 8. Практическата дейност на столовете се ръководи от управител. Правата и задълженията му се уреждат с правилника за вътрешния ред на стола, който трябва да бъде утвърден от ръководителя на ведомството, учреждението, стопанската организация, учебното заведение или специализираното предприятие за столово хранене.

Чл. 9. (1) Откриването на нови столове за работници и служители се извършва по решение на колективния орган за управление, а за учащите се - от изпълнителния комитет на съответния общински (районен) народен съвет при наличието на следните условия:

1. да има налице най-малко 80 души, желаещи да се хранят в стола;

2. в близост до ведомството, учреждението, стопанската организация или учебното заведение да няма друг стол или търговско заведение за обществено хранене, в които могат да се хранят нуждаещите се;

3. да са осигурени подходящи производствени, складови, административно-битови и други помещения, отговарящи на нормативните изисквания;

4. за ученическите столове - при допълнително лимитиране на персонал за стола от изпълнителния комитет на съответния общински (районен) народен съвет.

(2) Столове със столуващи до 80 души се откриват по изключение със съгласие на изпълнителния комитет на окръжния (Столичния) народен съвет и при вземане мнението на окръжния съвет на Българските професионални съюзи.

Чл. 10. Въпросите по организацията и работата на диетичните столове и секции се решават в съответствие с Наредба № 5 за общественото диетично хранене (ДВ, бр. 68 от 1985 г.).

Чл. 11. (1) За по-пълното осигуряване нуждите от столово хранене министерствата, другите ведомства, стопанските организации и изпълнителните комитети на окръжните (Столичния) народни съвети да предвиждат в своите планове капитални вложения, валута и средства за ново строителство, реконструкция и модернизация за съвременно оборудване на столовете и другите обекти за обществено хранене.

(2) Материално-техническата база на столовото хранене се изгражда в съответствие с развитието на селищните системи върху основата на съвременните постижения на техническия прогрес за широко внедряване на промишлени технологии и високоефективни форми на обслужване.

(3) При недостиг на столове за обществено хранене изпълнителният комитет на съответния общински (районен) народен съвет с помощта на профсъюзните органи съгласувано с ръководството на стопанските организации определят търговските заведения за обществено хранене с неуплътнен капацитет, които осигуряват на договорна основа условия за хранене на обяд на работници и служители от близки до тях учреждения и стопански организации.

(4) В селата изграждането на нови столове да става само след като е уплътнен капацитетът на съществуващите търговски заведения за обществено хранене и на столовете.

Чл. 12. За създаване на по-добра материална база и възможности за повишаване производителността на труда и намаляването на тежкия физически труд учрежденията, ведомствата, стопанските организации и учебните заведения могат да се обединят, за да изграждат общи централни кухни, общи производствени и складови помещения и сборни столове, като поемат приспадащата им се част от разходите съобразно броя на хранещите се работници, служители и учащи се. Това трябва да се извършва особено в малките селищни системи (селата), в които има разкрити по няколко стола с малък брой столуващи.

Чл. 13. За постигане на по-висока степен на социално-икономическа ефективност на столовото хранене върху основата на концентрация на производството, пълно използуване на материално-техническата база, икономия на обществен труд, разнообразяване и подобряване качеството на храната, висока култура на обслужването и нови организационно-управленски структури в големите селищни системи, където има значителен брой столове, се изграждат единни предприятия за обществено хранене, СП "Столово хранене", ОСП "Студентски общежития и столове", кулинарни комбинати и др. Дейността им се урежда с вътрешен правилник.

Чл. 14. Всеки новооткрит стол се регистрира в окръжния народен съвет (в специализирания орган по търговия) и в окръжния изчислителен център. Столовете към учебните заведения се регистрират и в дирекция "Народна просвета" към окръжния народен съвет (за гр. София - в съответния районен народен съвет).

Чл. 15. Народните съвети с помощта на профсъюзните органи разпределят и зачисляват на храна в столовете на други ведомства, стопански организации и търговски заведения за обществено хранене, ако позволяват условията, съобразно капацитетните им възможности работници и служители от учреждения, ведомства, стопански организации и учебни заведения, които нямат столове за обществено хранене.

Чл. 16. (1) С оглед задоволяване нуждите на работниците, служителите и членовете на техните семейства, както и използуването на наличната материална база, някои столове могат да се използуват вечер като стол-ресторанти.

(2) Въпросите по организацията и дейността на стол-ресторантите се уреждат с Наредба № 1 от 1983 г. на бившето Министерство на вътрешната търговия и услугите (МВТУ) и Централния съвет на Българските професионални съюзи за работата и отчетността на стол-ресторантите.

Чл. 17. Цялостната издръжка (режийни, текущи ремонти, обзавеждане с кухненски инвентар, машини и съоръжения) на столовете за обществено хранене се поема от учрежденията, ведомствата, стопанските организации и народните съвети, към които са тези столове.

Чл. 18. (1) Режийните разноски се осигуряват за едно хранене на един столуващ, а за студентите - две хранения дневно. Учрежденията, ведомствата, стопанските организации и учебните заведения, които не работят на смени, могат да организират вечерно хранене в рамките на икономиите от предвидените средства за режийни разноски за едно хранене.

(2) Размерът на режийните разноски за издръжка на столовете на ведомствата и учрежденията се определя от Министерството на финансите и Министерството на производството и търговията с потребителски стоки, като се взема мнението на Централния съвет на Българските професионални съюзи. За стопанските организации и техните поделения, работещи съобразно Правилника за икономическия механизъм (обн., ДВ, бр. 9-12 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 30 от 1982 г., бр. 8, 51 и 86 от 1983 г., бр. 12, 13 и 103 от 1984 г., бр. 3 от 1985 г. и бр. 2 от 1986 г.), режийните разноски се определят от колективния орган за управление, а за ученическите и студентските столове - от Министерския съвет.

(3) Диетичните столове работят по фактически извършени режийни разходи.

Чл. 19. В режийните разноски на столовете се включват:

1. заплати;

2. начисления за държавно-обществено осигуряване;

3. транспортни разходи:

а) по доставката на стоките;

б) по реализацията на стоките;

4. разходи за дообработка, сортировка, опаковка и съхранение на стоките;

5. разходи за гориво и електроенергия за производствени нужди (в общественото хранене);

6. разходи и загуби от амбалаж;

7. загуби от стоки:

а) загуби от стоки в допустимите норми;

б) загуби от стоки над допустимите норми (само за отчета);

8. наеми, амортизация, поддръжка и текущи ремонти;

9. командировки;

10. глоби, неустойки и денгуби (само за отчета);

11. разходи по управлението;

12. други разходи.

Чл. 20. (1) Ведомствата, учрежденията, стопанските организации и изпълнителните комитети на народните съвети предвиждат средства за режийни разноски както за работниците и служителите, така и за членовете на техните семейства в утвърдените размери съобразно броя на столуващите. Броят на столуващите се определя от административното, с помощта на профсъюзното ръководство на база записалите се за храна работници, служители, членове на техните семейства и учащите се за цялата година с разпределение по шестмесечие и се съобщава на предприятията за столово хранене или отделния стол. Въз основа на представения списък на броя на столуващите се планират и отчитат режийните разноски.

(2) Ведомствата, учрежденията, стопанските организации и учебните заведения, които работят на смени и дават закуска и обяд, определят броя на хранещите се, като към общия брой на столуващите, които се хранят на обяд, се прибавят 50 на сто от броя на столуващите, които се хранят на закуска. При всички останали хранения - вечерно, нощно и др., се събира броят на хранещите се от всяко хранене поотделно.

Чл. 21. При сборните столове, в които се хранят работници и служители от различни ведомства, учреждения и стопански организации, режийните разноски се планират и отчитат на база заявения брой столуващи от всяко от тях по установения норматив режийни разноски.

Чл. 22. Издръжката на столовете и бюфетите, чийто капацитет не може да се използува изцяло поради недостатъчен брой на столуващите, но по социални съображения се налага съществуването им, се осигурява въз основа на фактическите разходи. Това става с решение на колективния орган за управление.

Чл. 23. При обединяване на два и повече столове по отношение само на приготвяне на кухненската продукция или на полуфабрикати, без да са под едно административно ръководство, сметните отношения във връзка с услугите, които се извършват помежду им, се уреждат по споразумение (договаряне) - на базата на фактически извършени разходи. Столовете, които заплащат услугите, включват тези суми в режийните си разноски, а столовете, които получават възнаграждение за извършената услуга, намаляват режийните си разноски с тази сума.

Чл. 24. (1) Членовете на семействата, които не работят, имат право на столова храна от стола на ведомството, учреждението и стопанската организация, в което работи главата на семейството. При невъзможност да се хранят в стола, по преценка на колективния орган за управление могат да получават един път дневно (за обяд) храна за в къщи по цени на стола.

(2) Когато работят и двамата съпрузи, останалите неработещи членове на семейството могат да се хранят при един от съпрузите по избор, но работещите съпрузи трябва да се хранят в столове на техните ведомства, учреждения и стопански организации. Децата - учащи се, имат право на храна в един от столовете, в които се хранят техните родители, само в случаите, когато в учебното заведение, в което учат, няма организиран стол.

(3) Когато ведомствата, учрежденията и стопанските организации, в които работят съпрузите, нямат собствени столове, съпрузите се хранят в стола, определен за учреждението им (стопанските организации), а неработещите членове на семействата се хранят по избор при единия от тях.

Чл. 25. В случая, когато едно ведомство, учреждение или стопанска организация има цехове (поделения) в дадено населено място или извън него, отдалечени от стола на организацията, работниците и служителите от тези цехове (поделения) и членовете на техните семейства могат да бъдат зачислявани на храна в други столове, като организацията заплаща за тях съответните режийни разноски. Зачисляването на храна към други столове може да стане само по решение на колективния орган за управление.

Чл. 26. (1) Командированите работници и служители имат право на столова храна в столовете към ведомствата, учрежденията и стопанските организации, в които са командировани, или в столовете, където се хранят техните работници и служители, съгласно чл. 27 от Наредбата за служебните командировки в страната и обезщетенията при преместване на работа в друго населено място (обн., ДВ, бр. 39 от 1978 г.; изм., бр. 3 от 1980 г. и бр. 100 от 1981 г.; изм. и доп., бр. 8 от 1985 г.). В тези случаи ръководствата на столовете не събират режийни разноски на хранещите се командировани работници и служители. Когато обаче ведомствата, учрежденията и стопанските организации командироват в дадено населено място група, в състава на която влизат повече от 10 работници и служители и са командировани за повече от 10 дни, това учреждение или стопанска организация превежда режийните разноски и средства за поевтиняване (ако се ползуват такива) на стола, в който са се хранили техните работници и служители.

(2) При провеждане на мероприятия, в които участвуват работници от различни ведомства, учреждения и стопански организации, домакинът на учреждението или организацията, в която се провежда мероприятието им, осигурява храна, без да се превеждат режийни разноски.

Чл. 27. (1) Пенсионерите и членовете на техните семейства се хранят или получават храна за вкъщи от столовете към учрежденията и стопанските организации, при които са се пенсионирали. Режийните разноски за тях се заплащат от ведомствата, учрежденията и стопанските организации, при които са се пенсионирали, или от съответните народни съвети по местоживеене.

(2) При закриване на ведомства, учреждения и стопански организации или при ново местожителство на пенсионера народният съвет (кметството) при новото местожителство определя къде да се храни пенсионерът. Той следва да се храни в най-голяма близост до местоживеенето си и този народен съвет (кметство) заплаща съответните режийни разноски.

(3) Поради специфичните условия на работа на някои ведомства, учреждения и стопански организации пенсионери от тези организации по целесъобразност не се допускат да се хранят в техните столове. В такъв случай тези организации заплащат за тях режийните разноски за храна в другите столове, към които са насочени.

Чл. 28. По време на отпуск работниците и служителите не губят правото си да ползуват столова храна.

Чл. 29. Ведомствата, учрежденията и стопанските организации, когато организират почивката на своите работници и служители на къмпинги, наемане на квартири или по друг начин и осигуряват хранене чрез някой стол или търговско заведение за обществено хранене, заплащат режийните разноски за тях и техните семейства от средствата, предвидени за организирания отдих, а не от средствата, предвидени за режийни разноски за столовете си.

Чл. 30. (1) Работниците, служителите и членовете на техните семейства от ведомствата, учрежденията и стопанските организации, които нямат столове и не могат да се ползуват от столовете на други учреждения, стопански организации или сборни столове, могат да се хранят организирано в търговски заведения за обществено хранене до първа категория включително, които работят и като столове. В тези случаи ведомствата, учрежденията и стопанските организации заплащат режийните разноски по установения норматив и при условие, че за това има сключен договор с предприятията за обществено хранене.

(2) По изключение посочените в ал. 1 могат да използуват и по-висока категория заведения за обществено хранене, но заплащането на режийните разноски става на договорна основа, като техният размер може да е равен на надценката за съответната категория.

Чл. 31. (1) Щатните бройки за персонала и фондът на работната заплата за столове към ведомствата и учрежденията се одобряват от висшестоящия им орган, а за столовете към стопанските организации - от колективния орган за управление в категорията извънпроизводствен (промишлен или търговски) персонал.

(2) При съставянето на плановете по труда и фонда на работната заплата на столовете могат да се ползуват примерните норми за численост на персонала в столовете на единните предприятия за обществено хранене и СП "Столово хранене" от бившето Министерство на вътрешната търговия и услугите (Бюлетин № 3 от 1980 г. на МВТУ).

(3) В сборните и групираните столове бройките на персонала се планират от това ведомство, учреждение и стопанска организация, на която е възложена организацията, и ръководството на стола се осигуряват от тези, които ги ползуват.

(4) При уедряване на два и повече столове, чийто план по труда е включен в плановете на няколко ведомства, учреждения и стопански организации, този план се прехвърля към организацията, която поема ръководството на стола.

(5) Към общите разходи за издръжка на столовете на бюджетните ведомства, учреждения и стопански организации ежегодно се предвиждат средства за допълнително материално стимулиране и целеви награди на персонала на столовете по решение на общото събрание на колектива, който утвърждава план-сметка на фонд "Социално-битови и културни мероприятия".

Чл. 32. (1) В норматива за фонд "Работна заплата" се включват средства за основните щатни (тарифни) заплати, доплащанията по Кодекса на труда и други нормативни актове и средства за образуване на индивидуалните работни заплати на работниците, ръководните кадри и специалистите.

(2) Средствата, които се полагат за фонд "Работна заплата", се разпределят по план и отчет по партиди съгласно утвърдените с вътрешни правила за организация на работната заплата нормативи за:

1. текущо възнаграждение, включително допълнителните възнаграждения по дял II на Кодекса на труда и други нормативни актове;

2. персонални награди за решаване на важни задачи;

3. допълнително трудово възнаграждение за годишните производствено-стопански задачи;

4. резерв за работна заплата минимум едно на сто от средствата, определени по норматив за фонд "Работна заплата".

(3) Конкретната организация на работната заплата се извършва по вътрешни правила, утвърдени от съответния колективен орган за управление.

(4) Индивидуалната работна заплата на работниците се поставя в зависимост от резултатите, постигнати по възложените им количествени (обемни) и качествени показатели, върху които те могат пряко да въздействуват и се намират в зависимост от формите на организация на труда - колективна или индивидуална, определена с вътрешните правила за организация на работната заплата.

Чл. 33. Размерът на заплатите за административния и производствения персонал в столовете се определя с единната щатна таблица и други нормативни актове.

Чл. 34. Структурата и щатното разписание на столовете към стопанските организации се утвърждават ежегодно от техния колективен орган за управление въз основа на обема на производствената и търговската дейност, а за ведомствата, учрежденията и учебните заведения - от висшестоящата организация.

Чл. 35. Планирането дейността на стола се извършва по следните показатели:

1. брой условни порции;

2. стокови фондове;

3. лимит за материали, горива и енергия;

4. машини и съоръжения;

5. численост на персонала.

Чл. 36. Столовете се категоризират ежегодно съгласно Наредба № Р-8 от 1978 г. на бившия Комитет по труда и работната заплата и Държавния комитет за планиране за категоризиране на социалистическите организации.

Чл. 37. (1) Персоналът в заведенията за обществено хранене, в столовете и в кухните има право на безплатна храна в съответствие с Наредба № 1 от 1979 г. на бившето МВТУ и ЦК на ПС на работниците от търговията и услугите за ползуване безплатна храна от някои работници и служители в заведенията за обществено хранене, столове, кухни и др.

(2) Персоналът по ал. 1 може да ползува допълнително приетото за столуващите поевтиняване на стойността на храната само над утвърдения размер безплатна храна.

Чл. 38. Основните средства на столовете за обществено хранене се осигуряват от съответните ведомства, учреждения, стопански организации, народни съвети и от държавния бюджет. Тези организации планират и осигуряват средства за разширяване, преустройство, основни ремонти и обзавеждане на столовете, които не се включват в режийните разноски.

Чл. 39. (1) За нормална работа и редовно осигуряване на столовете с хранителни продукти и зимнина ведомствата, учрежденията, стопанските организации и народните съвети осигуряват оборотни средства. Такива средства предвиждат в своите планове:

1. столовете, които приготовляват храна само за обяд в размер 35-дневен стокооборот;

2. столовете, които приготовляват храна за повече от едно хранене в размер 60-дневен стокооборот;

3. за зимно запасяване с хранителни продукти - по 15 лв. на един столуващ;

4. оборотните средства на столовете, към които има разкрити помощни стопанства, се завишават до 50 на сто.

(2) Нормативът за малоценни и малотрайни предмети се утвърждава от висшестоящата организация на база предходната година.

(3) При включване на столовете на ведомствата, учрежденията, стопанските организации и учебните заведения в СП "Столово хранене", при обединяване на два и повече столове към различни ведомства, тези организации предоставят за безвъзмездно ползуване на организацията, която поема ръководството им, всички сгради и помещения, ползувани от столовете, оборотни средства, малоценни и малотрайни предмети и хранителни продукти.

(4) При отделянето си от обединената столова организация столовете получават обратно внесените от тях основни и оборотни средства, като се спадат амортизационните отчисления.

Чл. 40. (1) Снабдяването на столовете със стоки и хранителни продукти става с предимство от търговските организации и предприятия на стопанските организации по плана на стоковия фонд и контингентите за общественото хранене по цени на едро съобразно физиологичните рационални норми за хранене.

(2) Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети планират и утвърждават необходимите стокови фондове за снабдяване на столовете в своя окръг. Планирането да се извършва в съответствие с Инструкция № 28 за физиологично обоснованите норми за хранене на населението в Народна република България (ДВ, бр. 98 от 1980 г.).

(3) Столовете в селата и други отдалечени обекти, с изключение на националните строителни обекти, се снабдяват с месо чрез потребителните кооперации.

(4) Столове на потребителните кооперации, които организират хранене на столови начала, могат да закупуват селскостопански произведения и месо от кооперативния пазар и частни лица по цени на дребно, като разликата до цени на едро се поеме от кооперацията.

(5) Столове, които имат малък дневен разход на хранителни продукти, с разрешение на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети могат да се снабдяват от търговската мрежа на дребно по цени на дребно. Доставените по този начин продукти се калкулират по цени на дребно, намалени с търговската отстъпка, т.е. по цени на едро. Разликата между цената на едро се поема изцяло от съответните ведомства, учреждения, стопански организации или учебни заведения и е извън норматива за режийните разноски съгласно чл. 8, ал. 2 от Постановление № 138 на Министерския съвет от 1975 г., за уреждане на някои въпроси на общественото хранене (ДВ, бр. 88 от 1975 г.).

Чл. 41. Източник за снабдяване на столовете с хранителни продукти са и помощните им стопанства.

Чл. 42. (1) Произведеното количество месо в помощните стопанства от животни, отгледани със собствен фураж и хранителни отпадъци, остава на разположение на предприятията и учрежденията извън спуснатия им контингент от изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети.

(2) Изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети да завишават до 20 на сто годишния контингент месо за столовете на предприятията и учрежденията, които отглеждат животни с фураж по договор, като премии за предадената на изкупвателните организации продукция.

Чл. 43. Столовете се снабдяват по планов ред с кухненски съдове, прибори и друг столови инвентар, материали и препарати за поддържане на хигиената от предприятията за търговия на едро към съответния окръг.

Чл. 44. (1) Столовете за обществено хранене работят с комплексно, разнообразно и типово меню. Основна форма на работа да бъдат комплексните менюта, с които се осъществява рационалното хранене. Това да се прилага в най-голяма степен за храненето на учащите се.

(2) Храната в столовете се приготовлява по сборника с рецепти от 1979 г. на бившето МВТУ или по рецепти от други сборници и изготвени рецепти, утвърдени от ИК на окръжните народни съвети, при спазване на установените фири.

(3) Диетичните столове работят по рецепти, изработени от Министерството на народното здраве и Министерството на производството и търговията с потребителски стоки.

Чл. 45. (1) Столуващите заплащат храната по цени на едро на хранителните продукти независимо от заведението, в което се хранят (стол или ресторант, работещ на столови начала).

(2) Хлябът се заплаща по цена на дребно. Цената и грамажът на всяко ястие поотделно се обявяват на видно място в столовата зала.

Чл. 46. Храненето в столовете се осъществява на принципа на самообслужването. По изключение и по желание на столуващите след взето решение на общо събрание на столуващите може да се въведе сервитьорско обслужване. Заплатите на сервитьорите, начисленията за ДОО, безплатната храна, работното облекло и други фактически разходи по издръжката им са за сметка на столуващите. Набраните в повече средства през годината за издръжка на сервитьорите не се внасят в бюджета, а остават да се ползуват през следващата година.

Чл. 47. Столовете при ведомствата, стопанските организации и учебните заведения, където се работи на смени, приготвят задължително храна за работниците, служителите и учащите се от всяка смяна.

Чл. 48. Учрежденията, ведомствата и стопанските организации, които не работят на смени, с разрешение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет при вземане мнението на окръжния съвет на Българските професионални съюзи могат по необходимост и при наличност на икономии от режийни разноски да разрешават на подведомствените си столове да осигуряват за своите служители и работници храна повече от един път дневно.

Чл. 49. Цените на ястията се изчисляват в началото на всеки месец от касиера на стола, а там, където няма такъв, от управителя или от натоварено от него лице чрез попълване на калкулационен лист типова форма № 175 съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 10 на Министерството на финансите за отчетността в столовете за обществено хранене (ДВ, бр. 10 от 1983 г.). За СП "Столово хранене" или за столовете в даден окръг (селищна система) може да се организира калкулационно бюро за изчисляване средни цени на ястия за всички столове.

Чл. 50. За повишаване качеството на храната и поддържането на по-голям асортимент в столовете се изготвя седмично план-меню. Промени в план-менюто могат да се правят по изключение.

Чл. 51. За осигуряване на по-голям асортимент туршии столовете могат да приготовляват такива, като използуват суровини от собствените помощни стопанства или закупени от търговските организации. За целта се съставят трансформационни протоколи, като се спазват установените норми за фири и рандемани.

Чл. 52. Съобразно специфичните условия на работа на ведомствата, учрежденията и стопанските организации столовете могат да работят по един от следните начини:

1. по предварителна заявка (поръчка) на столуващите, при което отделните ястия или комплексни менюта за всеки следващ ден се предплащат. Количеството на ястията се определя съобразно продадената храна по купони и полагащата се безплатна храна на персонала на стола;

2. абонаментно хранене, при което храната се плаща обикновено за един месец. Храната се приготовлява по предварително разработени комплексни менюта, диети и др. Количеството на ястията за всеки ден се определя съобразно броя на абонатите за деня и за персонала на стола;

3. на ресторантски начала, при които храната се заплаща от столуващите в момента на консумацията й.

Чл. 53. (1) За правилното функциониране на столовете и по-пълно задоволяване на столуващите се определят работно време на стола и график за сменно хранене на столуващите в съответствие с рационалните режими и условия на работа. Ястията от дневното меню при работа на ресторантски начала се разпределят пропорционално по смените.

(2) С оглед да не се натрупват столуващите в обедния час пред касите и шуберите и за тяхното улеснение може да се организира предварителна продажба на купони.

Чл. 54. Всеки стол се снабдява с медицински журнали, в които при проверки се отразява санитарно-хигиенното състояние на стола.

Чл. 55. Обзавеждането и поддържането на столовете се осъществяват в съответствие с нормативните документи за санитарно-хигиенните изисквания към заведенията за обществено хранене.

Чл. 56. (1) Ежедневно приготвената в столовете храна се окачествява от комисии в състав: управител, главен готвач, дежурен по стол и лекар (ако има такъв). Некачествената и негодната храна се бракува, като виновното лице заплаща щетите съгласно чл. 95 от Кодекса на труда.

(2) В случай че са произведени в повече от планираните порции ястия, те се продават на столуващите срещу приходна квитанция обр. МФ съгласно чл. 18 от Наредба № 3 за отчетността в общественото хранене (ДВ, бр. 34 от 1979 г.) и чл. 33 от Наредба № 10 от 1983 г. за отчетността в столовете за обществено хранене. Получената за тях сума се внася в резерв за поевтиняване на храната.

(3) Ако произведената кухненска продукция (по вид ястия) е по-малко от заплануваната, недостигът се заплаща от готвача, който я е произвел, съгласно размерите, посочени в чл. 95 от Кодекса на труда.

(4) При приключване на работния ден или след всяка смяна се прави инвентаризация на произведената и продадената кухненска продукция, данните от която се нанасят в дневното отчитане. Инвентаризацията се извършва от главния готвач, дежурния столуващ, управителя или домакина и касиера.

(5) За нереализираната по независещи причини от ръководството на стола храна и неподлежаща на съхранение се съставя протокол за бракуването й, като стойността й се отнася по сметка "Социално-битови и културни мероприятия".

(6) Не се допуска продажбата на продукти от склада на стола.

Чл. 57. (1) В столовете се формират целеви средства с предназначение поевтиняване храната на столуващите. Източници на тези средства са:

1. фонд "Социално-битови и културни мероприятия" и други източници, предвидени в съответни нормативни актове;

2. чистият доход от помощните стопанства и бюфетите, организирани към столовете;

3. чистата сума, получена от продажбата на кухненски отпадъци;

4. чистата печалба от реализация на гратисен инвентарен амбалаж;

5. стойността на установените в стола излишъци от хранителни продукти, кухненска продукция и неинвентарен амбалаж;

6. калкулативни и други кредитни разлики между фактическите и отчетните цени на хранителните продукти и ястия;

7. други постъпления за тази цел, посочени в нормативни актове.

(2) В зависимост от средствата колективният орган за управление решава кога, за какъв период от време и с какъв процент да се осъществи поевтиняването. Средствата по ал. 1 не могат да се използуват за покриване на режийни разноски или на евентуални загуби, показани от стола.

(3) В сборните столове поевтиняването на храната от различни учреждения и стопански организации се извършва съгласно чл. 37 от Наредба № 10 за отчетността в столовете за обществено хранене.

Чл. 58. Уреждане на другарски срещи, чествувания, сватбени тържества и др., с изключение на мероприятията на Комсомола и профорганизацията, в столове не се разрешава. По изключение такива могат да се организират с разрешение на административното ръководство и при вземане мнението на профсъюзното ръководство, като се спазват Наредба № 10 за отчетността в столовете за обществено хранене и Кодексът на труда.

Чл. 59. При уреждане на другарски срещи, сватбени и други тържества се прилага чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 1983 г. на бившето МВТУ и ЦС на БПС за работата и отчетността на стол-ресторантите. Реализираните средства се използуват за покриване на разходите, а евентуална печалба се използува за покриване на режийните разноски.

Чл. 60. (1) С оглед да не се лишават столът и столуващите от плановия контингент (количества) хранителни продукти, провеждащите мероприятията по чл. 58 сами осигуряват (доставят) необходимите продукти, безалкохолни и спиртни напитки.

(2) Продуктите по ал. 1 могат да се внасят в кухнята на стола и да се ползуват за приготвяне на храна само след писмено разрешение от санитарния ветеринарен надзор, в който се отразява годността им за консумация.

(3) В случаите по ал. 2 продуктите и напитките не се завеждат по отчетните книги на стола и требвателна ведомост не се изготвя. Изчислява се само стойността на вложените продукти по цени на дребно и върху тази сума се прави надценка от 30 до 60 на сто съгласно чл. 9 от Наредба № 1 от 1983 г. на бившето МВТУ и ЦС на БПС за работата и отчетността на стол-ресторантите.

(4) Приготовляването на храната в случаите по чл. 58 се извършва по сборник-рецепти от 1979 г. на бившето МВТУ.

Чл. 61. Счупеният инвентар при провеждането на мероприятията по чл. 58 се заплаща по цени на дребно от организаторите на мероприятията.

Чл. 62. За по-пълно осигуряване нуждите от храна към ведомствата, учрежденията, стопанските организации и учебните заведения могат да се откриват бюфети и павилиони за основно и допълнително хранене съгласно чл. 10 от Постановление № 138 от 1975 г. на Министерския съвет за уреждане на някои въпроси на общественото хранене. Такива са:

1. бюфети за основно хранене, изпълняващи функциите на столове. Те се разкриват към ведомствата, учрежденията, стопанските организации и учебните заведения, които нямат разкрити столове и липсват условия за хранене на работниците, служителите и учащите се в столове и ресторант-столове на други организации. Тези бюфети работят по столови цени (включително и поевтиняването) за кухненска продукция срещу заплащане на полагащите се режийни разноски за основно хранене от учрежденията, стопанските организации и учебните заведения. Останалите продукти се продават без надценка по цени на дребно;

2. бюфети за допълнително хранене, разкрити към столовете, работят по цени на дребно, а тези на търговските организации - по цени на III категория. Разходите по издръжката на тези бюфети са от търговските отстъпки и от надценки върху продаваните стоки.

Чл. 63. Капиталните вложения и обзавеждането на всички бюфети са за сметка на ведомствата, учрежденията, стопанските организации и учебните заведения. Те осигуряват и оборотни средства в размер 2-месечен стокооборот на бюфета.

Чл. 64. Забранява се продажбата на спиртни напитки в столовете и бюфетите, а в ученическите бюфети - и на цигари.

Чл. 65. Снабдяването на бюфетите със стоки се извършва чрез стола и по плана на стоковия фонд от контингентите за обществено хранене чрез ведомствените магазини по цени на дребно с търговска отстъпка.

Чл. 66. За задоволяване нуждите на колективите на ведомствата, учрежденията и стопанските организации към столовете могат да се разкриват кулинарни щандове, които да продават полуфабрикати, готова и полуготова храна за домашно хранене по цени на III категория.

Чл. 67. (1) Контрол върху дейността на столовете и бюфетите се осъществява от органите за държавен контрол, Министерството на производството и търговията с потребителски стоки, Министерството на финансите и Българските професионални съюзи. Помощ на контролните органи могат да оказват и профсъюзните органи.

(2) За да осъществяват компетентен контрол, контролните органи трябва да бъдат добре подготвени и запознати с нормативните документи, уреждащи дейността на столовото хранене и отчетността в столовете.

(3) При извършване на проверките контролните органи насочват вниманието си към следните основни въпроси:

1. правилното и вярно подработване на калкулационната ведомост, грамажа и количеството на хранителните продукти, цени и ценообразуване на ястията;

2. получаване от главния готвач на изписаните за деня продукти и тяхното влагане за приготвяне на храната;

3. качеството и количеството на приготвената храна. Качеството се установява, като органолептично се проверяват приготвените ястия. Начинът за проверка и количеството на полуфабрикатите, ястията и напитките са установени с Наредба № 3 от 1978 г. на бившето МВТУ, Министерството на финансите и Държавния комитет за стандартизация за извършване на проверки и вземане на проби от полуфабрикати, ястия и напитки в обектите за обществено хранене;

4. разпределяне на храната по смени и спазването на графика за хранене;

5. спазването на санитарните правила и изискванията за реда в кухнята, столовата и складовите помещения и относно кухненския инвентар и др.;

6. изправността и поддържането на кухненските машини и съоръжения, както и тяхното обезопасяване и компетентността на персонала да работи с тях;

7. битовите услуги, при които работи кухненският персонал, и др.

(4) Проверката по дейността на бюфетите се извършва относно осигуряване асортимента от стоки, тяхното качество, спазване на грамажа и цените, хигиената и реда на работа в бюфета.

Чл. 68. (1) За да се установи постоянен и качествен контрол върху грамажа и качествата на ястията, необходимо е ръководствата, подпомогнати от профкомитетите на учрежденията, стопанските организации и учебните заведения, да организират ежедневно дежурство от хранещи се в стола.

(2) Дежурният по стол е длъжен да проследи и провери цялостната дейност по приготвянето и раздаването на храната и да участвува в съставянето на типова бланка 66 съгласно чл. 26 от Наредба № 10 от 1983 г. за отчетността в столовете за обществено хранене.

Чл. 69. Комисиите за народен контрол и дежурните по стол имат право да контролират и правят предложения пред административното ръководство за отстраняване на констатирани слабости и за подобряване на работата.