Държавен вестник, брой 103 от 13.XII

Отменена с параграф единствен, т. 4 от Наредба № 2 за отменяне на наредби на Министерството на финансите - ДВ, бр. 103 от 13 декември 1991 г.

Чл. 1. (1) Социалистическите организации (държавни, кооперативни и обществени) могат да отпускат авансово суми на свои работници и служители от списъчния състав, необходими във връзка със служебните им задължения за извършване на плащания в брой, които не могат да се извършват от касовите им служби или от банките.

(2) Аванси за командировки могат да се отпускат както на работници и служители от списъчния състав, така и на лица извън списъчния състав за извършване на работи или услуги, свързани с дейността на социалистическата организация, която ги командирова.

Чл. 2. (1) Аванси се отпускат с разрешение на ръководителя на социалистическата организация или на упълномощено от него лице в следните случаи и максимални размери за едно подотчетно лице:

1. за административно-стопански разходи (покупка на материали, малоценни и малотрайни предмети, извършване на работи или услуги и др.) - до 300 лв.;

2. за покупка на селскостопански произведения и животни, диворастящи плодове и растения, вторични суровини и други неселскостопански произведения направо от социалистическите организации, които ги изкупуват във връзка с дейността си - до 600 лв.;

3. за извършване на разходи, необходими за издръжка на поделения извън седалището на социалистическата организация (поделения на Министерството на народната отбрана, на Министерството на вътрешните работи, на Главното управление на Строителните войски, геоложки групи и др.), включително за заплати, изплащането на които не може да стане чрез банката - до размера, необходим за полумесечната им издръжка;

4. за командировки - в размер на следващите се пътни, дневни и квартирни пари, съгласно Наредбата за служебните командировки в страната и обезщетенията при преместване на работа в друго населено място (ДВ, бр. 39 от 1978 г.).

(2) Под личната отговорност на ръководителя на социалистическата организация в отделни случаи може по изключение да се отпускат аванси до двойния размер на сумите, посочени в т. 1 и 2 на предходната алинея.

(3) По изключение, при особено належащи случаи, аванси по ал. 1, т. 2 могат да се отпускат и в по-големи размери, но само с предварително писмено съгласие на съответния окръжен клон на Българската народна банка.

Чл. 3. (1) Изразходването на авансите може да се извършва само за целите, за които са отпуснати.

(2) Получателите на авансите нямат право да прехвърлят суми на други лица.

Чл. 4. (1) Аванси по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 се отпускат само на работници и служители от списъчния състав на социалистическата организация, на които във връзка със служебната им работа е възложено да извършват разходи като материално отговорни лица (закупчици, търговски експедитори, домакини и др.).

(2) По изключение аванси по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 могат да се отпускат по преценка на ръководителя на социалистическата организация и на други лица, на които се налага да извършват административно-стопански разходи във връзка с командировката им.

(3) Когато поделенията на социалистическите организации нямат титулярни отчетници, аванси се отпускат на ръководителите им.

(4) Аванси за командировка се отпускат лично на командированите лица най-рано 2 работни дни преди заминаването им.

Чл. 5. (1) Лицата, получили авансово суми, отговарят за тяхното съхраняване, използуването им по предназначение и за своевременното им отчитане.

(2) При изразходването на авансите подотчетните лица са длъжни да спазват Наредба № 3 за плащанията (ДВ, бр. 18 от 1976 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1977 г.).

Чл. 6. (1) За неправилно или за ненужно отпуснати аванси отговарят дисциплинарно лицата, които са ги разрешили.

(2) Отговорностите за нарушенията и щетите във връзка с получаването и разходването на служебните аванси се установяват по реда на Закона за финансов контрол.

Чл. 7. (1) Авансите по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 се отпускат за срок до 15 календарни дни, като денят на отпускане на аванси не се брои. Авансите по чл. 2, ал. 1, т. 4 се отпускат за срока, посочен в заповедта за командировката.

(2) Отчитането на всички аванси се извършва не по-късно от 3 работни дни след завършване на възложената работа или завръщането на лицето от командировка.

(3) При случайни събития, непредвидени и непреодолими обстоятелства и други законоустановени уважителни причини ръководителят на социалистическата организация може да продължи срока за отчитане на аванса до 3 работни дни след отстраняване на причината.

(4) В случаите, когато лицето е командировано да придружава комисия, делегация, чуждестранни гости и др. и получава отделен аванс за извършване на разходи във връзка с тази задача, то отчита този аванс в срока, определен за отчитане аванса за командировката.

(5) Авансите, отпуснати през декември, се отчитат в сроковете по този член, но не по-късно от края на същия месец. Това не се отнася за авансите за командировки, отпуснати от стопански организации и поделенията им. В тези случаи авансите могат да се отчитат през януари следващата година, но с два отделни отчета: един - за пътните пари за отиване и следващите се дневни и квартирни пари до края на декември, и друг - за пътните пари за връщане и следващите се дневни и квартирни пари за януари, като представянето на първия отчет става в срок, определен от ръководителя по предложение на главния счетоводител.

(6) Когато сумите на отпуснатите аванси са големи и изразходването им става постепенно, по възможност те се внасят на съхранение в местния клон на Държавната спестовна каса.

Чл. 8. (1) Не се разрешава отпускането на втори аванс, преди да бъде отчетен първият.

(2) Изключение се допуска за отпуснатите аванси за разходи по чл. 2, ал. 1, т. 3, когато авансовите отчети се изпращат по пощата. В тези случаи се разрешава отпускането и на втори аванс преди отчитането на първия при условие, че отчитането на първия аванс ще стане най-късно до отпускането на третия аванс.

(3) В отделни случаи с предварително писмено разрешение на ръководителя на социалистическата организация начинът на работа по предходната алинея може да се приложи и за аванси за разходи по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 4, когато авансовите отчети се изпращат по пощата.

Чл. 9. (1) Отпуснатите аванси се оправдават с отчет, придружен с редовни оправдателни документи, в сроковете по чл. 7.

(2) Главният счетоводител или друго определено от него длъжностно лице проверява документите за извършените разходи, след което отчетът се утвърждава от ръководителя на социалистическата организация. Ако при проверката се установи, че някои документи не са редовни, по предложение на главния счетоводител ръководителят може по изключение да разпореди да се приеме частично отчитане на аванса. В такъв случай отчетът се коригира и подотчетното лице остава неотчетено в размер на сумата по нередовните документи. За отчитане на тази сума ръководителят определя нов срок, който не може да бъде по-дълъг от 10 дни.

(3) Неизползуваните суми се възстановяват в сроковете по чл. 7.

(4) При несвоевременно отчитане на авансите се събира от виновните лица 1 на сто месечна лихва върху подлежащата на възстановяване сума от деня, следващ този, в който е трябвало тя да бъде възстановена.

Чл. 10. За правилното и своевременно отчитане на авансите следят ръководителят и главният счетоводител на социалистическата организация или писмено упълномощени от тях лица.

Чл. 11. При причинени щети или неправилно изразходвани суми длъжностните лица, които ги констатират, уведомяват ръководителя на социалистическата организация, за да потърси отговорност от виновните лица.

Чл. 12. (1) Ако подотчетното лице не отчете аванса в сроковете по чл. 7, ръководителят на социалистическата организация по предложение на главния счетоводител на основание чл. 82, буква "в" от Кодекса на труда нарежда да се удържи неотчетената сума от заплатата му при спазване разпорежданията на чл. 341 от Гражданския процесуален кодекс заедно с лихвата по чл. 9, ал. 4.

(2) Ако подотчетното лице не работи в ощетената социалистическа организация, отговорността му се осъществява по Закона за финансов контрол.

Чл. 13. Лицата, разпоредили отпускането на аванси, могат да изискват предсрочното им отчитане. Отчитането следва да става в сроковете по чл. 7 от деня, в който е разпоредено предсрочно отчитане.