Държавен вестник, брой 122 от 19.XII

Чл. 1. Тази наредба регламентира основните изисквания за пожарна безопасност при извършване на заваръчни и други огневи работи.

Чл. 2. Ръководителите на предприятията, цеховете, участъците, лабораториите, работилниците, складовете, учрежденията и стопанствата, издаващи разрешителни за огневи работи, както и изпълнителите им, носят лична отговорност за вземане на необходимите мерки за пожарна безопасност при извършване на заваръчни и други огневи работи.

Чл. 3. Ръководителите и инженерно-техническият персонал на предприятията, цеховете, производствените участъци и др. са длъжни да спазват и контролират изпълнението на изискванията на тази наредба.

Чл. 4. (1) За извършването на огневи работи ръководителят на обекта издава заповед, с която се определят:

1. постоянните места за извършване на заваръчни и други огневи работи и тяхното противопожарно осигуряване;

2. необходимите противопожарни мерки, които следва да се вземат при подготовката на временните места за извършване на огневи работи;

3. редът за издаване разрешителни за заваръчни и други огневи работи;

4. местата и цеховете, където огневите работи се забраняват или се допускат след вземане на необходимите противопожарни мерки и при пълно спиране на производството;

5. редът за безопасно извършване на ремонтните и монтажните огневи работи в помещенията, в които се работи с пожароопасни и взривоопасни материали;

6. изискванията, които се предявяват към външните строително-монтажни организации, извършващи огневи работи в обекта;

7. допълнителните изисквания при изпълнение на огневи работи нощно време, в празнични и почивни дни и при аварии;

8. редът за уведомяване противопожарната служба за началото и края на огневите работи;

9. организацията, подготовката и инструктажа на ръководителите и изпълнителите на огневи работи;

10. изискванията за безопасно съхраняване на заваръчните агрегати и съоръжения след работа.

(2) При промяна на условията, организационната структура и др. в обекта ръководителят издава нова заповед в съответствие с настъпилите изменения.

(3) Заповедта по ал. 1 задължително се съгласува със съответните органи на общата противопожарна охрана.

Чл. 5. (1) Местата за заваръчни и други огневи работи могат да бъдат постоянни и временни.

(2) Постоянни места за огневи работи се организират в специално обзаведени за целта помещения в обектите - цехове, работилници или на открити площадки. Те се определят и обзавеждат съгласувано с противопожарните органи в съответствие с изискванията на тази наредба, Противопожарните строително-технически норми и други нормативни актове, уреждащи пожарната безопасност при извършване на тази дейност.

(3) Временни са местата, където огневите работи се извършват по изключение извън определените за целта места.

Чл. 6. (1) Огневи работи на временните места се допускат само при наличие на разрешително съгласно приложение № 1.

(2) Разрешително за извършване на заваръчни и други огневи работи на постоянните места не се изисква.

(3) При опасност от образуване на взривоопасни концентрации от пари или газове издаващият разрешителното изисква протокол за определяне взривната опасност съгласно приложение № 2.

Чл. 7. (1) Разрешително за извършване на заваръчни и други огневи работи се издава от заместник-директора по производствено-техническите въпроси, главния инженер или от друго отговорно лице, определено от ръководителя на обекта.

(2) Ръководителят на заваръчните и други огневи работи се определя от издаващия разрешителното. Такъв може да бъде механик на цех, началник на производство, технолог на производство, началник или технолог на цех, началник на смяна (участък), началник на работилница, а при особено отговорни случаи - заместник директор по производствено-техническите въпроси, главен механик (енергетик) на предприятието или главен специалист от производствено-технически отдел.

Чл. 8. (1) За извършване на заваръчни и други огневи работи се допускат само лица, които притежават документ за съответна квалификация и са преминали курс по противопожарен минимум за съответната година.

(2) Курсът по противопожарен минимум се организира и провежда ежегодно от ръководителите на обекти по реда, установен с Наредба № 1 за подготовка, преподготовка и повишаване квалификацията на кадрите по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана (ДВ, бр. 101 от 1974 г.).

(3) Курс по противопожарен минимум не се провежда със заварчиците през годината, през която те са получили своята правоспособност. За същата година с тях се провежда само встъпителен и периодичен инструктаж.

(4) Контролът по провеждането на противопожарната подготовка в курсовете за получаване на правоспособност, периодичните курсове по противопожарен минимум и видовете инструктажи на работниците, извършващи заваръчни и други огневи работи, се извършва от органите на общата и ведомствената противопожарна охрана.

Чл. 9. (1) Разрешително за временни заваръчни и други огневи работи се издава за срок не повече от три дни при условие, че характерът на работата и взетите противопожарни мерки в посочения срок не се изменят. При тези случаи ръководителят на огневите работи извършва оглед на работното място преди започване на работа. Ако условията на работа, имащи връзка с пожарната безопасност, се изменят, издава се ново разрешително.

(2) Разрешителното за заваръчни и други огневи работи и протоколът за определяне на взривната опасност съгласно приложение № 2 задължително се съхраняват при съответния ръководител на обекта до три дни след завършването на работите. В случай на запалване, пожар или експлозия те се предават на органите на предварителното разследване.

Чл. 10. (1) При капитални ремонти, реконструкции или модернизация в цеховете, машините, съоръженията и др., свързани със заваръчни и други огневи работи, се изготвя план за противопожарното осигуряване. Планът се съгласува с районната противопожарна служба и съставлява неразделна част от разрешителното за огневи работи. В случай на пълно спиране на производствената дейност срокът за валидност на разрешителното е еднакъв с установения срок за извършваната дейност, ако пожарната обстановка не се изменя.

(2) В пожаробезопасни цехове, помещения и новостроящи се обекти огневи работи могат да се извършват без разрешително. Пожаробезопасните места се обявяват в заповедта по чл. 4.

Чл. 11. Разрешителното за извършване на заваръчни и други огневи работи се изпраща за проверка в обектната противопожарна служба най-малко 4 часа преди започването на работите и се регистрира в дневник - приложение № 3. Където няма такава служба, то се проверява от лицето, което отговаря за противопожарната охрана в обекта. Дневникът се завежда на отчет в деловодството на обекта по установения ред.

Чл. 12. При отстраняване на аварии заваръчни и други огневи работи се допускат със знанието на обектната или районната противопожарна служба под прякото наблюдение и лична отговорност на ръководителя на обекта или неговия заместник, след като са взети необходимите противопожарни мерки, гарантиращи безопасното им извършване, без да се иска разрешително за това.

Чл. 13. (1) Започването на заваръчни и други огневи работи се допуска, след като орган от обектната противопожарна служба съвместно с ръководителя, издал разрешителното, упражнят контрол по изпълнение на предвидените противопожарни мерки.

(2) В обектите, където няма щатна обектна противопожарна служба, контролът по предходната алинея се упражнява от органа, издал разрешителното, и от лицето, което отговаря за противопожарната охрана в обекта. Ако обектите са пожаро- или взривоопасни, уведомява се и районната противопожарна служба.

Чл. 14. Забранява се извършване на заваръчни, бензинорезни, газорезни и поялни работи в следните случаи:

1. преди да са изпълнени всички мероприятия, предвидени в разрешителното, издадено съобразно изискванията на тази наредба, в глава трета от Правилника за безопасността на труда при заваряване и рязане на метали Д-08-002/1978 г. (необнародван) и в глава осма, раздел II от Наредба № 21 за устройството и безопасната експлоатация на газови съоръжения и инсталации (обн., ДВ, бр. 27 и 28 от 1978 г.; изм. и доп., бр. 42 от 1980 г.);

2. при неизправни заваръчни съоръжения;

3. върху прясно боядисани конструкции и изделия преди изсъхване на боята;

4. когато в процеса на работа е възможно образуване на взривоопасни концентрации на пари, газове или горими прахове;

5. когато работните дрехи и ръкавици, ползувани от работещите на обекта, са изцапани с масло, мазнини, бензин, газ и други горими течности;

6. ако в заваръчните кабини и в помещенията, където се извършват огневи работи, се съхраняват дрехи, горими течности и други леснозапалими предмети и материали;

7. ако изпълнителите са ученици или работници, без документи за съответната квалификация;

8. при опасност от съприкосновение на електрически проводници под напрежение до бутилки със сгъстени, втечнени или разтворими газове;

9. на апарати и комуникации, напълнени с горими и токсични вещества или с намиращи се в тях под налягане негорими течности, газове, пари и въздух. Изключения по тази точка се допускат само за случаите, определени в Наредба № 21 за устройството и безопасната експлоатация на газови съоръжения и инсталации;

10. ако не са осигурени уреди и средства за пожарогасене и не са взети необходимите противопожарни мерки.

Чл. 15. При извършване на заваръчни и други огневи работи в почивни и празнични дни освен посочените изисквания се осигурява дежурство на техническо длъжностно лице от ръководството на обекта и предварително се уведомява обектната или районната противопожарна служба.

Чл. 16. (1) На местата, където ще се извършват заваръчни и други огневи работи, в зависимост от конкретните условия се осигуряват уреди и средства за гасене на пожар - пожарогасители, азбестови одеяла, кофпомпи и кофи с вода, пясък и др., а при наличие на противопожарни кранове и хидранти - водопроводни линии.

(2) Работниците, участвуващи в заваръчните и другите огневи работи, трябва да бъдат обучени за работа с тези уреди и средства.

(3) При заваръчни и други огневи работи на пожаро- или взривоопасни места по преценка на началника на районната или обектната противопожарна служба се поставя на дежурство и противопожарен автомобил.

Чл. 17. Местата, където ще се извършват заваръчни и други огневи работи, предварително се почистват от горими материали в радиус най-малко 5 м, а от леснозапалими и взривоопасни материали - не по-малко от 20 м. Ако има или са възможни изпарения на леснозапалими и горими течности и газове, осигурява се вентилация, която намалява концентрацията на парите най-малко два пъти под долната граница на взривяване, което се установява с анализ и протокол съгласно приложение № 2.

Чл. 18. Горимите конструкции, които са в близост до мястото на заваръчните и други огнени работи на открито или закрито и не могат да бъдат демонтирани или изнесени на безопасно място, се защищава от топлината и искрите с негорими паравани и екрани или се поливат с вода. За нискостоящите горими конструкции се вземат мерки да не падат искри върху площадки и етажи, като се използуват негорими платна и екрани или се спазват разстоянията, дадени в следната таблица:

Чл. 19. Ако по технологични или други причини подлежащите на заваръчни и други огневи работи инсталации, съоръжения, детайли, връзки и др. в пожаро- и взривоопасни помещения не могат да се демонтират или изнесат на постоянни или безопасни места, огневи работи могат да се допускат само при строго спазване изискванията на тази наредба и документите по безопасността на труда.

Чл. 20. Работниците, извършващи заваръчни и други огневи работи, са длъжни:

1. преди започването на работата:

а) да проверят изправността на апаратите и съоръженията - ацетиленовия генератор, регулатора за газообразуването, водния предпазител, горелката, резача, маркучите, вентилите, бутилките с газ, редуктора, манометрите, електроженовия апарат, кабелите, ръкохватката, заземяването, зануляването и др. При наличие на неизправности в тях да ги отстранят и едва след това да работят със същите апарати и съоръжения;

б) да прочистят чрез продухване ацетиленовата реторта, водния затвор, маркучите и горелката, кислородния вентил на редуктора, като спазват мерките за безопасност;

в) да проверят подготовката на работното място в противопожарно отношение, изпълнението на предписаните мероприятия в разрешителното за огневите работи и наличието на необходимите съоръжения и средства за гасене;

г) да не започват извършването на заваръчни и други огневи работи, ако не са спазени изискванията на тази наредба;

2. по време на извършването на работата:

а) да не допускат попадане на искри, разтопен метал, остатъци от електроди върху горими конструкции и материали;

б) да не допуска силно нагряване на горелката, като периодично я охлаждат в съд с чиста вода;

в) да държат водния предпазител постоянно пълен с вода до определеното ниво;

г) да наливат вода в предпазителя и да проверяват нивото й само след спиране подаването на газ;

д) да предпазват маркучите и кабелите от механично или химическо повреждане;

е) да не поставят нагрети поялници и горелки върху или близо до горими материали;

ж) при възникване на запалване или пожар незабавно да изключат подаването на газ или захранването на електроженовите апарати, да съобщят на местната противопожарна служба и да започнат гасителни действия с наличните противопожарни съоръжения и средства;

3. след завършването на работата:

а) да изгасяват горелката чрез прекратяване достъпа първо на горимия газ и след това на кислорода;

б) да изпуснат ацетилена от генератора, да изчистят касетките от кашата и да промият отделните части на генератора с вода;

в) да приберат бутилките, генераторите и другите съоръжения на мястото, определено за постоянното им съхраняване;

г) да направят внимателен оглед на района около и под мястото на заварката, където биха могли да попаднат искри и разтопен метал, и да вземат необходимите мерки за предпазване от пожар.

Чл. 21. Ръководителят на заваръчните и други огневи работи лично ръководи и носи отговорност за безопасното им извършване. Той е длъжен да инструктира заварчиците за противопожарните мерки, които трябва да се вземат при подготовка на работните места преди, по време и след приключване на заваръчните и други огневи работи.

Чл. 22. (1) Преди извършване на заваръчни и други огневи работи в резервоари, тръбопроводи, апарати и др., в които има или е имало леснозапалителни и горими течности, газове и прахове, е необходимо: най-напред вместимостите да се изпразнят и почистят; ако те са били под налягане, то да се понижи до атмосферното; неколкократно да се промият с гореща вода, прегрята пара или воден разтвор на сода каустик, след което да се подсушат и вентилират; да се направи лабораторен анализ на въздушната среда, като пробите се вземат от най-слабо проветряваните места в зависимост от специфичното тегло на парите или газа. Данните от лабораторния анализ се отразяват в протокол съгласно приложение № 2.

(2) Без лабораторен анализ и осигурени условия за пожарната и взривната безопасност заваръчни и други огневи работи не се допускат.

(3) Резервоарите, цистерните, тръбопроводите, апаратите и др., на които ще се извършват заваръчни и други огневи работи, при всички случаи се изключват или изолират от комуникациите със заглушки. Началникът на цеха (технологът, механикът) отразява в контролна тетрадка времето на поставянето и отстраняването на заглушките. Всички люкове, контролни и други отвори на заваряваните резервоари, съдове и др. по време на заваръчни и други огневи работи трябва да са отворени и да се поддържа в тях постоянна вентилация.

(4) Най-малките разстояния, на които трябва да отстоят подлежащите на заваръчни и други огневи работи съоръжения, в които е имало или има леснозапалителни и горими течности, газове и прахове от други производствени съоръжения и възли, се определят съгласно действуващите противопожарни строително-технически норми.

(5) На основата на изискванията на предходните алинеи и специфичните особености на производството (технологичните съоръжения) ръководството на обекта разработва цялостен план за огневите работи, който е неразделна част към разрешителното за заваръчните и други огневи работи.

Чл. 23. (1) След изпълнението на заваръчните и другите огневи работи началникът на цеха или неговият заместник и ръководителят на огневите работи са длъжни най-внимателно да проверят работните места и да назначат лице, което да наблюдава обстановката в продължение на 3 - 5 часа след това.

(2) При временно прекъсване на огневите работи началникът на цеха или неговият заместник, ръководителят и изпълнителят на заваръчните работи са длъжни да изключат подаването на газ или захранването на електроженовите апарати, да направят внимателен оглед на района около и под мястото на заварката и да осигурят наблюдение през времетраенето на почивката.

Чл. 24. (1) Заваръчните и другите огневи работи незабавно се преустановяват, ако настъпят изменения в условията за пожарна безопасност по време на тяхното изпълнение: появяване на взривоопасни пари или газове, спиране на вентилацията, повреди в заваръчните машини, агрегати, съоръжения и др.

(2) Повторно започване на работата се допуска след пълното възстановяване на условията за безопасна работа.

Чл. 25. (1) Всички заваръчни съоръжения за електро- и газозаваряване се зачисляват на работещите с тях срещу подпис.

(2) След приключване на работа съоръженията се изключват и почистват. Преносимите се прибират в определени за тази цел помещения. Помещенията, в които се съхраняват преносимите и стационарните съоръжения след работа, се заключват.

Чл. 26. Стационарните и преносимите ацетиленови генератори от всички видове се ползуват само след приемането им по реда, установен с глава трета, буква А, точка 4 от Правилника за безопасността на труда при заваряване и рязане на метали.

Чл. 27. Устройството на стационарните и подвижните генератори в самостоятелни, пригодени за целта помещения или на открито става в зависимост от тяхната категория, налягане и производителност съгласно изискванията на противопожарните строително-технически норми.

Чл. 28. (1) Преносимите и возимите ацетиленови генератори трябва да се устройват не по-близо от 10 м до:

1. местата на заваръчни работи;

2. открит огън и силно нагрети предмети;

3. рампи за преливане на леснозапалими и горими течности или до групови бутилкови инсталации;

4. местата за вземане въздух за компресори;

5. вентилатори.

(2) При устроените генератори се поставят стандартните знаци за пожаро- или взривоопасност, както и "Пушенето забранено".

Чл. 29. (1) Забранява се оставането на неразложен калциев карбид в ацетиленовите генератори след завършване на заваръчните работи. Карбидната каша се събира в определени за целта негорими съдове, след което се изхвърля в специални ями или бункери.

(2) Откритите ями за карбидни остатъци задължително се ограждат с перила, а закритите се осигуряват с вентилационни тръби и искробезопасни люкове.

(3) Ямите трябва да отстоят на разстояние най-малко 10 м от съседните сгради и съоръжения, които не са свързани с помещението за ацетиленовия генератор.

(4) В зоната от 10 м около ямите се забранява пушенето и паленето на открит огън. Това се означава с предупредителни знаци и надписи.

Чл. 30. Газоподаващите маркучи трябва да са надеждно присъединени към нипелите, редукторите, водните предпазители и горелките с помощта на пристягащи скоби.

Чл. 31. (1) Бутилките с газ се транспортират в специално пригодени за целта превозни средства, изключващи възможност от падане, разместване и удряне на бутилките една в друга. Вентилите на бутилките трябва да са затворени и защитени с предпазни капачки.

(2) Съвместно транспортиране на по една бутилка с горим газ и с кислород се допуска само върху специално устроени колички при положение, че бутилките са добре закрепени, за да не се удрят една в друга.

Чл. 32. (1) При съхраняване, превозване или използуване бутилките се защищават от действието на слънчевите лъчи и други източници на топлина.

(2) Бутилките с кислород и други газове се поставят на разстояние, не по-малко от един метър от отоплителни радиатори и пет метра от мястото на заварки, от печки и други източници на огън или топлина.

(3) Забранява се съвместното съхраняване в едно помещение на бутилки с кислород, горими газове, калциев карбид, бои, масла и животински мазнини.

(4) При съхраняване, превозване или използуване на бутилките с кислород или други газове под налягане се спазват и изискванията на Наредба № 28 за устройството и безопасна експлоатация на съдове, работещи под налягане (ДВ, бр. 16 от 1980 г.).

Чл. 33. (1) В помещенията за заваръчни и други огневи работи с до десет заваръчни поста се допуска в едно помещение да има резерв на повече от пет бутилки с горим газ и пет бутилки с кислород. Използуването на бутилките следва да става във вертикално положение добре закрепени със скоби.

(2) Останалите бутилки се съхраняват в специални негорими сгради съгласно изискванията на противопожарните строително-технически норми.

Чл. 34. Когато в помещенията има десет и повече заваръчните поста, подаването на кислород и газ трябва да бъде централно.

Чл. 35. При манипулации (подреждане, местене, транспорт и др.) с празни бутилки за кислород и горими гадове се спазват противопожарните мерки, предвидени за пълните бутилки.

Чл. 36. В помещенията за съхраняване и отваряне на варели с калциев карбид се забранява пушене, ползуване на открит огън и на инструменти, които при удар дават искри. Забранява се също и използуването на инструменти от мед или медни предмети за работа по варелите с калциев карбид, по генераторите и други места, където е възможно съприкосновението им с ацетилен.

Чл. 37. Варелите с калциев карбид се отварят с помощта на месингови секачи и чукове. Херметично затворените и запоените варели се отварят със специални ножове, като мястото на рязане предварително се намазва с плътен слой грес. Отворени варели с калциев карбид се защищават с водонепропускащи капаци.

Чл. 38. (1) Калциевият карбид се съхранява в сухи, добре проветрени помещения съгласно изискванията на противопожарните строително-технически норми.

(2) Съхраняваният в помещенията карбид трябва да се поставя на дървени поставки, от долния край на които до земната повърхност да остава свободно пространство най-малко 20 см.

(3) В механизираните складове могат да се съхраняват варели с калциев карбид, поставени вертикално най-много на три реда един над друг.

(4) В останалите складове варелите с калциев карбид могат да се съхраняват при спазване на следните изисквания:

1. при вертикално поставени варели - най-много в два реда един над друг;

2. при хоризонтално поставени варели - най-много в три реда един над друг;

3. между редовете от варели да се поставят дъски или други искробезопасни материали;

4. широчината на проходите между редиците от варели да не е по-малка от един метър.

(5) Забранява се устройването на складове за калциев карбид в изби и ниски наводняеми, влажни места или в помещения, през които преминават водопроводни и водопарови тръбопроводи.

Чл. 39. В помещението, където е ацетиленовият генератор, ако няма междинен склад, може да се съхраняват не повече от 20 кг калциев карбид. Допуска се само един варел да е отварен, като се спазват изискванията на чл. 36 и 37.

Чл. 40. При извършване на газозаваръчни и газорезни работи се забранява:

1. размразяване на ацетиленови генератори, тръбопроводи, вентили, редуктори и други детайли на заваръчните устройства с открит огън или посредством загрети предмети, а също и използуването на инструменти, които при удар образуват искри. Размразяването да се извършва с топла вода, въздух, пясък, пара и др.;

2. съприкосновение на кислородни бутилки, редуктори и друго заваръчно оборудване с растителни, животински и минерални масла, омаслени дрехи, конци и други предмети;

3. пушене и ползуване на открит огън на разстояние, по-малко от 10 м от бутилки с горими газове или с кислород, от ацетиленови генератори и от ями за карбидна каша;

4. използуване на един и същи воден предпазител за едновременна работа от двама заварчици, зареждане на генератора с едри парчета или прахообразен калциев карбид, както и използуване на железни пръти за натикване карбида през фунията на апарата;

5. зареждане на апарата с калциев карбид при мокра касета при наличие на вода в газосъбирателя или зареждане на касетата повече от половината от нейния обем, ако генераторът работи на принципа "Вода върху карбид";

6. продухване на маркучите за горими газове с кислород и обратно - маркучите за кислород с горими газове, взаимното им заменяне по време на работа и ползуване на маркучи с дължина над 40 или под 10 м. В изключителни случаи се допуска използуване на маркучи с дължина над 40 м с разрешение на ръководителя на огневите работи;

7. работа с неизправен воден предпазител или ако той е без или с по-малко от необходимото количество вода;

8. заплитане, прегъване или натискане на газопроводните маркучи;

9. пренасяне на генератора, когато в газосборника има ацетилен;

10. ускоряване работата на ацетиленовия генератор чрез преднамерено повишаване налягането на газа посредством увеличаване количеството на калциев карбид в касетата на генератора или поставяне на допълнителни тежести върху балона;

11. оставяне без наблюдение горелки, които работят;

12. поставяне и оставяне на бутилки със сгъстени (втечнени) газове между машините, на проходите и пътищата за евакуация, пешеходните пътеки или на пътищата за вътрешноцеховия транспорт.

Чл. 41. При извършване на газопламъчни работи с подаване на горивен газ от бутилки и при централно захранване с пропан-бутан или природен газ, при извършване на заваръчни и други огневи работи по действуващи газопроводи и инсталации да се спазват изискванията на глава осма, раздел II от Наредба № 21 за устройството и безопасността на труда пир заваряване и рязане на метали.

Чл. 42. Постоянни електрозаваръчни работи се извършват в специално определени за целта помещения с осигурена вентилация.

Чл. 43. Постоянните места за електрозаваръчни работи се отделят от производствените и другите помещения с плътна, негорима преграда с височина не по-малко от 2,5 м. Разстоянието между преградата и пода не трябва да бъде повече от 5 см.

Чл. 44. Подовете на помещенията, в които се извършват електрозаваръчни работи, трябва да бъдат негорими. Подове от дървени павета се допускат, ако са поставени върху негорима основа и заварките се извършват без предварително нагряване на детайлите.

Чл. 45. Съоръженията за електрозаваряването трябва да отговарят на изискванията на глава шеста-8 от Правилника за устройството на електрическите уредби, глава шеста-10 от Правилника за безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уреди и съоръжения Д-01-008/1971 г. (необнародвани) и на изискванията на тази наредба.

Чл. 46. Електрозаваръчните съоръжения трябва да имат техническа документация. С нея се пояснява предназначението на агрегатите, апаратите, приборите и съединенията на електрическите схеми.

Чл. 47. Електрозаваръчните съоръжения за ръчна заварка се снабдяват с прекъсвач или контактор за включване на източника за заваръчен ток към разпределителната мрежа на цеха, с предпазители в първичната верига и указател на силата на заваръчния ток - амперметър или скала за регулатора на тока.

Чл. 48. Еднопостовите заваръчни машини, токоизправителите, генераторите и трансформаторите се защищават с предпазители само откъм страната на захранващата мрежа. Предпазители към веригата на заваръчния ток не се изискват.

Чл. 49. За временни места за заваряване, където се налагат чести премествания на заваръчните апарати и инсталации, се използуват здрави, напълно изолирани шлангови кабели.

Чл. 50. Електрическите проводници на заваръчните апарати трябва да имат подходящо сечение в зависимост от силата на тока и изолация, която да отговаря на работното напрежение. Стопяемите вложки на предпазителите трябва да са фабрични (калибровани) и да отговарят на пределно допустимия номинален ток.

Чл. 51. Забранява се използуването на голи или с лоша изолация проводници, а също и употребата на подсилени електрически предпазители и проводници.

Чл. 52. (1) Жилата на заваръчните проводници се съединяват чрез пресоване, заваряване, запояване или чрез специални винтови съединения.

(2) Присъединяването на електрическите проводници към електродържателя и към заваряваното изделие посредством щипка на маса-апарат се извършва с медни кабелни накрайници, закрепени с болтове и шайби или чрез спояване.

(3) Присъединяването на проводниците към заваръчните машини се извършва с медни накрайници или със специални куплунги, оразмерени за съответната стойност на заваръчния ток.

Чл. 53. (1) Електрическите проводници, които свързват заваръчния апарат, разпределителното табло и другото оборудване, както и местата на електрозаваръчните работи, трябва да са добре изолирани и да са защитени от действието на високата температура и от механични въздействия.

(2) Кабелите на електрозаваръчните машинни агрегати и апарати се прокарват на разстояние, не по-малко от 0,5 м от тръбопроводи за кислород и на 1 м от тръбопроводи за ацетилен и други горими газове. По изключение тези разстояния могат да се намалят наполовина при условие, че газопроводите са затворени в защитни метални тръби.

Чл. 54. Забранява се използуването за обратен проводник на вътрешнозаводски жп линии, заземителни мрежи или занулявания, както и метални конструкции на сгради, тръбопроводи и технологични съоръжения. Заварките се извършват само при използуване на два проводника.

Чл. 55. (1) При електрозаваръчни работи в пожаро- и взривоопасни помещения за обратен проводник се използува само такъв проводник, който по качества не отстъпва на проводника, свързващ електрододържателя.

(2) Ръкохватката на електрододържателя се изработва от негорим диелектрически, токоизолиращ материал, изключващ възможността от късо съединение между нея и заварявания детайл при прекъсване на работа или случайно допиране на метални предмети.

Чл. 56. Остатъците от използуваните електроди се събират и поставят в специални метални съдове.

Чл. 57. (1) Електрозаваръчните съоръжения по време на работа трябва да бъдат заземени. Задължително се заземяват корпусът на електрожена, масата за заваряване и заваряваната конструкция или детайл, към който е съединен проводникът, свързан с изделието.

(2) Забранява се едно и също заземление да се използува за заземяване и на друго заваръчно съоръжение.

Чл. 58. Заваръчните съоръжения, всички спомагателни прибори и апарати към тях трябва да са в изпълнение със съответна степен на защита в зависимост от работната среда.

Чл. 59. След приключване на работното време заваръчните съоръжения се изключват, почистват и прибират на определени места. Ремонтът на заваръчните съоръжения се извършва в съответствие с установените срокове и правила за планово-предупредителните ремонти.

Чл. 60. Температурата на нагряване на отделните части на заваръчните машини - трансформатори, лагери, четки, контакти на вторичните вериги и др., не трябва да превишава предписаната от техническата документация на завода-производител за съответната апаратура.

Чл. 61. Изолацията на тоководещите части на заваръчната верига не трябва да има по-малко съпротивление от 0,5 мегаома. При автоматично заваряване изолацията се проверява най-малко един път на три месеца, а при заваряване под флюс - един път в месеца. Изолацията трябва да издържа напрежение два киловолта в продължение на една минута.

Чл. 62. Подхранване дъгата на апаратите за атомно-водородна заварка се осъществява от отделен трансформатор. Не се допуска захранването им непосредствено чрез какъвто и да е тип регулатор за тока направо от електроразпределително табло.

Чл. 63. (1) При атомно-водородни заварки горелките следва да са осигурени с устройства за автоматично изключване на напрежението и за прекратяване притока на водород при прекъсване на веригата.

(2) Забранява се оставянето без наблюдение на горелки, които работят.

Чл. 64. Най-малкото разстояние, на което се поставят машините за точкови, шевни, релефни и челни заварки до горими материали и конструкции, е 4 м при заварки на детайли със сечение до 50 мм2, а при заваряване на детайли със сечение повече от 50 мм2 - не по-малко от 6 м.

Чл. 65. При бензинокеросинорезни работи работното място се организира, както при газозаваръчните работи. Особено внимание трябва да се обръща на правилното устройване на резервоарите с гориво, на спазването на режима при рязане и да не се допуска разливане на леснозапалителни и горими течности.

Чл. 66. На работните места за бензинорезни работи се допуска съхраняване на запас от гориво за не повече от едносменна работа. Горивото се съхранява в метални, плътнозатварящи се съдове на разстояние, не по-малко от 10 м от мястото на огневите работи.

Чл. 67. За извършване на бензинокеросинорезни работи се използуват само еднородни горива без примеси. Запълването на резервоарите с гориво се допуска до 3/4 от техния обем.

Чл. 68. Резервоарите за гориво трябва да са напълно изправни и да се затварят херметично. Да са осигурени с манометър и предпазителен клапан.

Чл. 69. Преди започването на бензинокеросинорезни работи основно се проверява изправността на цялата арматура на горелката, плътността на съединенията на маркучите към нипелите, изправността на резбата в холендрите и главите на горелките.

Чл. 70. Подгряване на изпарителя на горелката се извършва с поялна лампа или спиртник. Подгряване на горелката чрез запалване на разлято гориво се забранява.

Чл. 71. Резервоарът с гориво се разполага не по-близо от 5 м от бутилките с кислород и 10 м от източници на открит огън, включително и горелката. По време на работа върху резервоара не трябва да попадат искри и пламък.

Чл. 72. При извършване на бензинокеросинорезни работи се забранява:

1. рязане, ако налягането на въздуха в резервоара с гориво е по-високо от работното налягане на кислорода в резача;

2. прегряване на изпарителя на резача до вишнев цвят, а също и вертикално окачване на горелката с главата нагоре по време на работа;

3. притискане, преплитане или прегъване на маркучите, с които се подава кислород и гориво към горелката;

4. използуване на маркучите за кислород за подаване на бензин или керосин към горелката и обратно.

Чл. 73. Мястото, на което ще се извършват поялни и огневи работи, се почиства от горими материали, а неподвижните горими конструкции на разстояние, не по-малко от 5 м, се защищават от запалване с метални щитове и екрани или чрез поливане с вода.

Чл. 74. Поялните лампи се поддържат в пълна изправност, като най-малко един път в месеца се проверява здравината и херметичността им. Не по-рядко от един път в годината лампите се подлагат на хидравличен контрол за изпробване издръжливостта им на налягане.

Чл. 75. Всяка поялна лампа трябва да притежава паспорт, в който да са указани резултатите от извършените от завода-производител хидравлични изпитвания и допустимото работно налягане. Лампите се снабдяват с пружинни предпазни клапани, регулирани на определеното в паспорта налягане, а лампите с вместимост три литра и повече - и с манометри.

Чл. 76. Зареждането и разпалването на поялните лампи се извършват на обзаведените за тази цел места. При зареждането на лампите не трябва да се допуска разливане на гориво и употреба на открит огън.

Чл. 77. За да не се допуска задръстване на горелките, изхвърляне на пламък и други повреди в поялните лампи, горивото за тях преди зареждане се пречиства от чужди примеси чрез филтриране.

Чл. 78. За предотвратяване на взрив в поялните лампи се забранява:

1. използуване на бензин или смес от бензин и керосин за гориво на лампи, които работят с керосин;

2. повишаване налягането в резервоарите на лампите над допустимото, дадено в паспорта;

3. напълване резервоарите на лампите с гориво повече от 3/4 от обема им;

4. подгряване на горелките с гориво, източено с помощта на помпата от самите лампи;

5. отвиване на въздушния винт и наливната пробка, както и зареждане с гориво по време на работа или ако не са изстинали;

6. разглобяване, ремонт и зареждане на лампите, изливане на горивото близо до открит огън и огнеизточници;

7. използуването на поялни лампи за размразяване на водопроводни тръби, нафтопроводи, мазутопроводи и тръбите на пароводното отопление в сгради с горими конструкции или облицовки.

Чл. 79. След работа поялните лампи се прибират и съхраняват на специално определените за целта места.

Чл. 80. Съдовете за разтопяване на гуми - асфалт, катран, смоли и др., се устройват на специални за целта обезопасени площадки, които трябва да отстоят на не по-малко от 15 м от горими постройки и скели на новостроящи се сгради и други горими материали.

Чл. 81. Всеки съд задължително се осигурява с плътно затварящ се капак за предпазване при дъжд от попадане на вода и изкипяване на битума, както и за гасене в случай на запалване.

Чл. 82. За да не се допуска изливане в огнището и запалване на разтопена битумна маса, съдовете следва да се монтират под наклон, така че краят им над отвора за огнището да е с 5 - 6 см по-високо от противоположния.

Чл. 83. След завършване на работа огънят в огнището се изгасява, като се залива с вода.

Чл. 84. Местата за разтопяване на битум се осигуряват с подръчни средства за пожарогасене - на всеки съд по 0,5 м3 сух пясък, лопата, пожарогасител с химична пяна или въглероден двуокис и азбестово одеяло.

Чл. 85. По протежение на фронта за полагане на битум на всеки 20 м се поставят противопожарни уреди и съоръжения, видът и количеството на които се съгласуват с местните противопожарни органи, но не по-малко от един пожарогасител с химична пяна или въглероден двуокис.

Чл. 86. (1) При подвижни съдове за разтопяване на битум, които работят с втечнен газ на работното място, се допускат не повече от две бутилки газ, които при работа се поставят в естествено вентилиращи се метални шкафове на разстояние, не по-малко от 20 м от съдовете. Шкафовете винаги се държат заключени.

(2) Резервните бутилки с газ се съхраняват в помещения, които отговарят на изискванията на противопожарните строително-технически норми и Наредба № 21 за устройство и безопасна експлоатация на газовите съоръжения и инсталации.

Чл. 87. При извършване на горещи изолационни работи по магистрални тръбопроводи трябва задължително да се спазват следните изисквания:

1. районът около съдовете за подгряване на изолационните материали се почиства в радиус 5 м от горими материали, трева и др.;

2. съдовете за подготвяне на битуми трябва да се устройват на 15 м от траншеите на тръбопроводите, от местата на зареждането им с леснозапалителни течности, от открити и закрити складове за горими материали;

3. запасите от суровини и твърдо гориво да бъдат на разстояние не по-малко от 5 м от съдовете за приготвяне на битума;

4. подгряването на битума трябва да се извършва постепенно и на тих огън;

5. запасите от бензин за подготовка на грунда следва да се съхраняват в плътно затворени негорими съдове на разстояние, не по-малко от 50 м от огнището.

Чл. 88. При извършване на горещи изолационни работи близо до електропроводни линии съдовете за подгряване на битума, горивото и механизмите за извършване на изолационни работи по магистрални тръбопроводи трябва да се намират на разстояние, не по-малко от 1,5 пъти височина на електропроводните стълбове.