Държавен вестник, брой 46 от 19.VI

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1

(Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)

1 Съществени характеристики на трактора и двигателя, включително информация, по отношение на провеждането на изпитванията. При неконвенционални двигатели и системи информация, еквивалентна на изискваната по това приложение, трябва да се предостави от производителя.

2 Излишното се заличава.

3 Да се уточни допускът.

4 Да се уточни допускът.

5 Да се заличи, където е неприложимо.

Приложение № 2 към чл. 3, ал. 3

Раздел I

Технически изисквания и изпитвания

1. Всички компоненти, подложени на въздействието на емисията на замърсители, трябва да са проектирани, конструирани и монтирани така, че да дават възможност при нормално използване на трактора и независимо от вибрациите, на които може да е подложен, да се изпълнят изискванията на тази наредба.

2. Технически изисквания към устройството за пускане на студен двигател

2.1. Устройството за пускане на студен двигател да е проектирано и конструирано така, че да не е възможно да се задейства или да продължава да работи, когато двигателят работи нормално.

2.2. Изискванията на т. 2.1 не се прилагат, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

2.2.1. коефициентът на поглъщане на светлината от газовете, отделяни от двигателя при установен режим, измерен съгласно раздел II и с работещо устройство за пускане на студен двигател, да е в границите, посочени в приложение № 3;

2.2.2. продължаването на режима на работата на устройството за пускане на студен двигател причинява спиране на двигателя в разумен срок.

3. Технически изисквания по отношение на емисиите на замърсители

3.1. Емисиите на замърсители от типа трактор, представен за одобрение, се измерват по двата метода, посочени в раздели II и III (методи на изпитване при установен режим и в режим на свободно ускорение). Резултатите, получени при изпитване в режим на свободно ускорение, се използват и за еталонни стойности при извършване на проверка на тракторите, пуснати в движение.

3.2. Емисиите на замърсители, измерени съгласно раздел II, да не превишават граничните стойности по приложение № 3.

3.3. За двигатели, оборудвани с турбокомпресор за принудително пълнене, който е задвижван с отработили газове, коефициентът на поглъщане на светлината, измерен в режим на свободно ускорение, да не превишава границата, предписана в приложение № 3 за номинален дебит, отговарящ на максималния коефициент на поглъщане, измерен при установен режим плюс 0,5 m-1.

4. Допуска се използването на еквивалентни измервателни уреди. Ако се използва уред, различен от посочените в приложение № 4, се доказва неговата еквивалентност по отношение на съответния двигател.

Раздел II

Изпитване при установен режим

1. Общи положения

1.1. Методът определя на емисиите на замърсяващи вещества при различни установени режими при 80 % от максималното натоварване.

1.2. Извършва се изпитване на двигател или на трактор.

2. Принцип на измерването

2.1. Оптическата плътност на отделените от двигателя отработили газове се измерва на двигател, работещ с 80 % от максималното натоварване при постоянна честота на въртене. Извършват се шест измервания при шест различни, равномерно разпределени честоти на въртене на двигателя. Честотният обхват за извършване на измерванията се определя от честотата на въртене на двигателя при максимална мощност и по-голямата от следните две стойности:

- 55 % от честотата на въртене на двигателя при максималната мощност;

или

- 1000 min-1.

Крайните точки на измерване трябва да са в границите на посочения диапазон.

2.2. При дизелови двигатели, оборудвани с компресор за принудително пълнене, който може да се включва по желание, и при които задействането на въздушния компресор за принудително пълнене автоматично води до увеличаване на количеството на впръскваното гориво, измерванията се извършват както при включен, така и при изключен компресор.

Резултатът от измерването за всяка стойност на честотата на въртене на двигателя представлява по-голямата от двете получени стойности.

3. Условия за изпитване

3.1. Трактор или двигател

3.1.1. Двигателят или тракторът - обект на изпитване, са в пълна техническа изправност. Двигателят е разработен.

3.1.2. Изпитването на двигателя се извършва с оборудването, предвидено в списъка с данни по приложение № 1.

3.1.3. Регулировката на двигателя съответства на посочената от производителя и на дадената в списъка с данни по приложение № 1.

3.1.4. Изпускателната система няма отвори, които да позволяват разреждане на отделяните от двигателя газове.

3.1.5. Двигателят е в нормални условия за работа, определени от производителя. Охлаждащата течност и маслото са с температурите, посочени от производителя.

3.2. Гориво

Използва се еталонно гориво, чиито технически характеристики са посочени в таблицата.

Таблица № 1

Характеристики на еталонното гориво(1) за изпитвания за одобрение на типа и за проверка на съответствието на продукцията

(1) Горивото трябва да е съставено само от продукти на пряка дестилация, да е хидродесулфатизирано или не, не трябва да съдържа никакви добавки.

(2) Минималната температура, при която равни обеми от дехидратиран анилин и нефт се смесват заедно.

3.3. Изпитвателна лаборатория

3.3.1. Измерват се абсолютната температура Т в лабораторията, изразена в градуси по Келвин, и атмосферното налягане Н, изразено в Torr, а коефициентът F се определя по формулата:

3.3.2. Изпитването се приема за действително, ако коефициентът F удовлетворява неравенството: 0,98 Ј F Ј 1,02.

3.4. Апаратура за вземане на проби и измервания

Коефициентът на поглъщане на светлината от отработилите газове се измерва с димомер, който отговаря на изискванията по приложение № 4 и е инсталиран в съответствие с приложение № 5.

4. Гранични стойности

4.1. За всяка от шестте стойности на честотата на въртене на двигателя, при които се извършва измерване на коефициента на поглъщане на светлината в съответствие с т. 2.1 на раздел II на това приложение, се изчислява номиналният дебит на газове G, изразен в l/s, по следните формули:

- за двутактови двигатели:

- за четиритактови двигатели:

където:

V е работният обем на двигателя, в l;

n - честотата на въртене на коляновия вал на двигателя в минута, в min-1.

4.2. За всяка от стойностите на честотата на въртене на двигателя коефициентът на поглъщане на светлината от отработилите газове не трябва да надвишава пределната стойност, посочена в таблицата по приложение № 3. Когато стойността на номиналния дебит не фигурира между стойностите, посочени в същата таблица, приложимата пределна стойност се определя чрез линейна интерполация.

Раздел III

Изпитване в режим на свободно ускорение

1. Условия за изпитване

1.1. Изпитването се провежда на трактор или двигател, които вече са преминали изпитването при установен режим, посочено в раздел II.

1.1.1. Ако двигателят се изпитва на стенд, изпитването се провежда възможно най-скоро след изпитването за измерване на оптическа плътност при установен режим. Изисква се охлаждащата течност и маслото да са с посочените от производителя температури.

1.1.2. Ако изпитването се провежда на неподвижно превозно средство, двигателят първо се привежда в нормални условия за работа чрез пробег в пътни условия. Изпитването се провежда възможно най-бързо след завършване на пътния пробег.

1.2. Горивната камера не е охладена или замърсена в резултат на продължителна работа в режим на празен ход, предшестващ изпитването.

1.3. Изпитването се провежда при спазване на изискванията, посочени в точки 3.1, 3.2 и 3.3 на раздел II.

1.4. За апаратурата за вземане на проби и измервания се прилагат изискванията, посочени в т. 3.4 от раздел II.

2. Методи за изпитване

2.1. При изпитване, провеждано на стенд, двигателят се отделя от спирачката, като последната се заменя или с въртящите се части, привеждани в движение при изключена предавка, или с инертна маса, чието действие е до голяма степен еквивалентно на действието на въртящите се части.

2.2. Ако изпитването се провежда на трактор, лостът на предавателната кутия се поставя в неутрално положение и се включва съединителят.

2.3. При работа на двигателя в режим на празен ход с бързо, но без удар задействане на органа за управление за подаването на гориво се осигурява максимален дебит на горивонагнетателната помпа. Това положение се задържа до достигане на максимална честота на въртене на двигателя и до задействане на регулатора. При достигане на тази честота на въртене органът за управление за подаването на гориво се освобождава, докато двигателят се върне към честотата на въртене при работа на празен ход и показанието на димомера се върне до стойности, съответстващи на този режим на работа.

2.4. Процедурата, описана в т. 2.3, се повтаря най-малко шест пъти, за да се прочисти изпускателната система и да се даде възможност за регулиране на апаратурата, ако е необходимо. Отбелязват се максималните стойности на коефициента на поглъщане на светлината, отчетени при всяко следващо ускоряване, до достигането на стабилизирани стойности. Не се вземат под внимание стойностите, отчетени в процеса на работа на двигателя на празен ход между отделните ускорявания. Отчетените данни се считат за стабилизирани, ако стойностите от четири последователни измервания се намират в рамките на диапазон с широчина 0,25 m-1 и не образуват низходяща редица. За коефициент на поглъщане на светлината XM се приема средноаритметичната от тези четири стойности.

2.5. Двигателите, оборудвани с въздушни компресори за принудително пълнене, следва да удовлетворяват следните специални изисквания:

2.5.1. при двигателите, оборудвани със свързан или механично задвижван от двигателя въздушен компресор за принудително пълнене, който може да се изключва, се провеждат два пълни измервателни цикъла при свободно ускорение, като в единия случай компресорът се включва, а в другия се изключва; за резултат от измерването се приема по-голямата от двете получени стойности;

2.5.2. при двигателите, оборудвани с въздушен компресор за принудително пълнене, който може да се изключва с помощта на управляван от водача пропускателен кран от типа "байпас", изпитването се провежда със и без "байпас"; за резултат от измерването се приема по-голямата от получените стойности.

3. Определяне на коригираната стойност на коефициента на поглъщане на светлината

3.1. За целите на определянето на коригираната стойност на коефициента на поглъщане на светлината се използват следните обозначения:

ХM - стойността на коефициента на поглъщане на светлината в режим на свободно ускорение, измерена в съответствие с т. 2.4;

ХL - коригираната стойност на коефициента на поглъщане на светлината в режим на свободно ускорение;

SM - стойността на коефициента на поглъщане на светлината, измерена при установен режим (т. 2.1 на раздел II), която е най-близка до предписаната пределна стойност, съответстваща на същия номинален дебит;

SL - стойността на коефициента на поглъщане на светлината (т. 4.2 на раздел II) за номиналния дебит, съответстващ на точката на измерване, която дава стойността SM;

L - действителната дължина на пътя на светлината в димомера.

3.2. Ако коефициентите на поглъщане на светлината се изразяват в m-1, а действителната дължина на пътя на светлината - в m, коригираната стойност XL представлява по-малката от стойностите, получени чрез следните два израза:

Приложение № 3 към чл. 3, ал. 3

Забележка:

Независимо че посочените стойности са закръглени с точност до 0,01 или 0,005, това не означава, че измерванията трябва да се извършват със същата точност.

Приложение № 4 към чл. 3, ал. 5

Характеристики на димомерите

1. Основни изисквания към димомерите

1.1. Подлежащите на измерване газове се ограничават в камера с неотразяваща вътрешна повърхност.

1.2. При определяне на действителната дължина на пътя на светлината, преминаваща през газовете, се отчита възможното влияние на устройствата, които предпазват светлинния източник и фотоелемента. Тази действителна дължина се указва върху уреда.

1.3. Димомерът да е с две скали за измерване, едната в абсолютни стойности на коефициента на поглъщане на светлина от 0 до Ґ (m-1), а другата - линейна, от 0 до 100; двете скали да са с диапазон от 0 при невъзпрепятстван светлинен поток до максимална стойност на скалата при пълно затъмняване.

2. Изисквания към конструкцията

2.1. Конструкцията на димомера да е такава, че при работа в стационарни условия измервателната камера да се запълва с газ с еднородна оптическа плътност.

2.2. Измервателна камера и корпус на димомера.

2.2.1. Попадането на светлина от странични източници върху фотоелемента в резултат на вътрешно отразяване или разсейване се свежда до минимум (например чрез нанасяне на черни матови покрития върху вътрешните повърхности или чрез подходящо разположение).

2.2.2. Оптическите характеристики са такива, че общото влияние на отразяването и разсейването да не превишава стойността, съответстваща на едно деление по линейната скала, когато измервателната камера е запълнена с газ, имащ коефициент на поглъщане на светлината, приблизително равен на 1,7 m-1.

2.3. Източник на светлина

За източник на светлина се използва лампа с нажежаема жичка, чиято температура в диапазона от 2800 до 3250 °К може да се определи по цвета.

2.4. Датчик

2.4.1. За датчик се използва фотоелемент със спектрална характеристика, аналогична на кривата на дневното зрение на човешкото око (максимална реакция при дължина на светлинната вълна в диапазона от 550 до 570 nm; по-малко от 4 % от максималната реакция при дължина на светлинната вълна под 430 nm и над 680 nm).

2.4.2. Схемата на електрическата верига, в която е включено отчитащото устройство на уреда, е такава, че напрежението на изхода на фотоелемента да е в линейна зависимост от силата на светлината в диапазона на работните температури на фотоелемента.

2.5. Скали за измерване

2.5.1. Коефициентът на поглъщане на светлината k се изчислява по формулата

Ф = Фо . е (-Kl),

където L е действителната дължина на пътя на светлината, преминаваща през измерваните газове, Фо - падащият светлинен поток, а Ф е излъчваният светлинен поток. Когато действителната дължина L за даден тип димомер не може да се изчисли директно от неговите геометрични характеристики, действителната дължина L се определя:

- или чрез метода, описан в т. 3 от това приложение;

- или чрез сравнение с друг тип димомер, чиято действителна дължина е известна.

2.5.2. Съотношението между линейната скала от 0 до 100 и коефициента на поглъщане на светлината k се получава по формулата:

където N е показанието на линейната скала, а k - съответната стойност на коефициента на поглъщане на светлината.

2.5.3. Скалата на димомера да дава възможност за отчитане на коефициент на поглъщане на светлината 1,7 m-1 с точност 0,025 m-1.

2.6. Регулиране и проверка на уреда за измерване

2.6.1. Електрическата верига на фотоелемента и на отчитащото устройство трябва да дава възможност за установяване на стрелката в нулево положение при преминаването на светлинния поток през измервателната камера, запълнена с чист въздух, или през камера с аналогични характеристики.

2.6.2. При изключена и прекъсната лампа или свързана на късо електрическа измервателна верига показанието върху скалата за коефициента на поглъщане на светлината трябва да е безкрайност (Ґ) и да се задържа на безкрайност (Ґ) след затваряне на измервателната верига.

2.6.3. Извършва се междинна проверка, като в измервателната камера се въвежда филтър, представляващ газ, чийто известен коефициент на поглъщане на светлината k, измерен, както е посочено в т. 2.5.1, е между 1,6 m-1 и 1,8 m-1. Стойността на k трябва да е с точност 0,025 m-1. Проверката се състои в потвърждаването, че тази стойност не се различава с повече от 0,05 m-1 от стойността, отчетена върху скалата на димомера, когато филтърът е въведен между източника на светлината и фотоелемента.

2.7. Реакция на димомера

2.7.1. Времето за реакция на електрическата измервателна верига, т.е. времето, необходимо за достигане от показващото устройство на 90 % от обхвата на скалата след поставяне на екран, напълно засенчващ фотоелемента, е между 0,9 s и 1,1 s.

2.7.2. Демпфирането на електрическата измервателна верига е такова, че първоначалното надвишаване на крайното устойчиво показание след каквото и да било моментно колебание на измерваната величина (например филтър за калибриране) да не превишава 4 % от тази величина в единици по линейната скала.

2.7.3. Времето за реакция на димомера в резултат на физичните явления в измервателната камера представлява времето между момента на постъпване на газове в уреда за измерване и момента на пълното запълване на измервателната камера. Това време не трябва да превишава 0,4 s.

2.7.4. Разпоредбите по т. 2.7 са само за димомери, които се използват за измерване на оптическата плътност при свободно ускорение.

2.8. Налягане на измерваните газове и на продухващия въздух

2.8.1. Налягането на отработилите газове в измервателната камера да не се различава с повече от 735 Pa от атмосферното налягане.

2.8.2. Колебанията в налягането на измерваните газове и на продухващия въздух да не причиняват изменения на стойността на коефициента на поглъщане на светлината, по-големи от 0,05 m-1 при измерване на газове с коефициент на поглъщане на светлината 1,7 m-1.

2.8.3. Димомерът се оборудва с подходящи устройства за измерване на налягането в измервателната камера.

2.8.4. Граничните стойности за колебанията на налягането на газовете и на продухващия въздух в измервателната камера се посочват от производителя на уреда.

2.9. Температура на измерваните газове

2.9.1. Във всяка точка от измервателната камера температурата на газовете в момента на измерването трябва да бъде между 70 °С и максималната температура, определена от производителя на димомера така, че снетите в този температурен диапазон показания да не варират с повече от 0,1 m-1, когато камерата е запълнена с газ с коефициент на поглъщане на светлината 1,7 m-1.

2.9.2. Димомерът се оборудва с подходящи устройства за измерване на температурата в измервателната камера.

3. Действителна дължина "L" на димомера

3.1. Основни изисквания

3.1.1. При някои типове димомери газовете между светлинния източник и фотоелемента или между прозрачните части, които предпазват източника и фотоелемента, нямат постоянна оптическа плътност. В такива случаи действителната дължина L е дължината на газов стълб с еднородна оптическа плътност, който предизвиква същото поглъщане на светлина, както поглъщането, получено при нормални условия на преминаване на газовете през димомера.

3.1.2. Действителната дължина на пътя на светлината се получава чрез сравняване на показанието N на нормално работещия димомер с показанието No, получено на димомера, изменен така, че изпитваните газове да запълват точно определена дължина Lo.

3.1.3. Необходимо е да се отчетат бързо следващи едно след друго сравнителни показания, за да се определи корекцията във връзка с изместването от нулата.

3.2. Метод за оценка на L

3.2.1. На изпитване подлежат отработили газове с постоянна оптическа плътност или светлопоглъщащи газове с плътност, приблизително равна на плътността на отработилите газове.

3.2.2. Извършва се точно определяне на стълб с дължина Lo от димомера, който може да бъде запълнен равномерно с газове за изпитване и чиито основи са приблизително перпендикулярни на пътя на светлинните лъчи. Тази дължина Lo е близка до предполагаемата действителна дължина на димомера.

3.2.3. Измерва се средната температура на изпитваните газове в измервателната камера.

3.2.4. Ако е необходимо, с цел намаляване на колебанията на газовия поток, върху тръбата за вземане на проби и възможно най-близо до сондата може да се монтира неголям ресивер с достатъчна вместимост. Допуска се монтирането и на охлаждащо устройство. Добавянето на ресивер и на охлаждащо устройство не трябва да променя значително състава на отработилите газове.

3.2.5. Изпитването за определяне на действителната дължина се състои в последователно пропускане на проба от изпитваните газове през нормално работещия димомер и през същия уред, изменен в съответствие с т. 3.1.2.

3.2.5.1. В хода на изпитването се извършва непрекъснато отчитане на показанията на димомера чрез регистриращо устройство, чието време за реакция е равно на или е по-малко от времето за реакция на димомера.

3.2.5.2. При нормално работещ димомер показанието за оптическа плътност по линейната скала се обозначава с N, а показанието за средната температура на газовете в градуси Келвин - с T.

3.2.5.3. Когато със същите газове за изпитване е запълнена предварително известната дължина Lo, показанието за оптическа плътност по линейната скала се обозначава с Nо, а показанието за средната температура на газовете в градуси Келвин - с Tо.

3.2.6. Действителната дължина е равна на:

3.2.7. Изпитването се повтаря с използването най-малко на четири газа за изпитване, като получените показания за оптическата плътност се разпределят равномерно върху линейната скала между точките 20 и 80.

3.2.8. За действителна дължина L на димомера се приема средноаритметичната стойност от действителните дължини, получени при използване на всички изпитвани газове в съответствие с т. 3.2.6.

Приложение № 5 към чл. 3, ал. 6

Монтиране и работа с димомер

1. Димомер, работещ с взимане на проби

1.1. Монтиране за провеждане на изпитванията при установен режим.

1.1.1. Отношението между лицето на напречното сечение на сондата и лицето на напречното сечение на изпускателната тръба е не по-малко от 0,05. Противоналягането, измерено в изпускателната тръба на входа на сондата, да не е по-голямо от 735 Ра.

1.1.2. Сондата представлява тръба с отворен край, ориентиран срещу потока на отработили газове по оста на изпускателната тръба или на допълнителната изпускателна тръба, ако е необходима такава. Сондата се разполага в сечение, където разпределението на дима е приблизително еднородно. За да се постигне това, сондата се разполага възможно най-близо до края на изпускателната тръба или, ако е необходимо, на допълнителната изпускателната тръба, така че, ако D е диаметърът на изпускателната тръба в нейния край, предният край на сондата да се намира в праволинеен участък с дължина най-малко 6 D пред точката за вземане на проба и 3 D след същата. При наличие на допълнителна изпускателна тръба се следи да не се допуска проникването на въздух в мястото на свързване.

1.1.3. Налягането в изпускателната тръба и характеристиките на понижаване на налягането в тръбата за вземане на проби са такива, че сондата да взима проба, която в значителна степен е еквивалентна на пробата, която би била получена при вземане на проби от равномерен поток.

1.1.4. Ако е необходимо, с цел отстраняване на колебанията на налягането в потока отработили газове, върху тръбата за вземане на проби и възможно най-близо до сондата може да се монтира ресивер с достатъчна вместимост. Допуска се монтирането и на охлаждащо устройство. Добавянето на ресивера и на охлаждащото устройство не трябва да променя значително състава на отработилите газове.

1.1.5. В изпускателната тръба на разстояние най-малко 3 D след сондата за вземане на проби може да се разположи дроселна клапа или друго устройство за повишаване на налягането при вземането на пробите.

1.1.6. Съединителните тръби между сондата, охлаждащото устройство, ресивера (ако е необходим) и димомера са с възможно най-малка дължина и същевременно отговарят на изискванията по отношение на налягането и температурата, посочени в т. 2.8 и 2.9 от приложение № 4. Тръбите са наклонени нагоре спрямо точката за вземане на проби на димомера и не трябва да съдържат остри извивки, в които може да настъпи натрупване на сажди. Пред димомера се монтира байпасен вентил на входящия поток, ако такъв не е включен в конструкцията на уреда.

1.1.7. По време на изпитването се извършва проверка за установяване спазването на изискванията по т. 2.8 на приложение № 6 по отношение на налягането и изискванията по т. 2.9 на същото приложение по отношение на температурата в измервателната камера.

1.2. Монтиране за провеждане на изпитвания при свободно ускорение

1.2.1. Отношението между лицето на напречното сечение на сондата и лицето на напречното сечение на изпускателната тръба е не по-малко от 0,05. Противоналягането, измерено в изпускателната тръба на входа на сондата, да не надвишава 735 Ра.

1.2.2. Сондата е тръба с отворен край, ориентиран срещу потока отработили газове по оста на изпускателната тръба или на допълнителната изпускателна тръба, ако е необходима такава. Сондата се разполага в сечение, където разпределението на дима е приблизително еднородно. За да се постигне това, сондата се разполага възможно най-близо до края на изпускателната тръба или, ако е необходимо, на допълнителната изпускателна тръба, така че, ако D е диаметърът на изпускателната тръба в нейния край, предният край на сондата да се намира в праволинеен участък с дължина най-малко 6 D пред точката за вземане на проби и 3 D след същата. Ако се използва допълнителна изпускателна тръба, не се допуска проникването на въздух в мястото на съединение.

1.2.3. Системата за вземане на проби е такава, че при всички честоти на въртене на двигателя налягането на пробата в димомера да попада в границите, посочени в т. 2.8.2 на приложение № 4. Това може да се провери чрез отбелязване на налягането на пробата при работа на двигателя на празен ход и при максимална честота на въртене без натоварване. В зависимост от характеристиките на димомера контролът на налягането на пробата може да се осъществява чрез фиксиран ограничител или дроселна клапа в изпускателната тръба или в допълнителната изпускателна тръба. Независимо от използвания метод противоналягането, измерено в изпускателната тръба на входа на сондата, не трябва да надвишава 735 Ра.

1.2.4. Тръбите за свързване с димомера са с възможно най-малка дължина. Тръбите са наклонени нагоре спрямо точката за вземане на проби на димомера и не трябва да съдържат остри извивки, в които може да настъпи наслояване на сажди. Преди димомера може да се монтира байпасен вентил за изолиране на уреда от потока отработили газове в периодите, когато не се извършват измервания.

2. Димомер, работещ в режим на пълен поток

2.1. Общите предпазни мерки, които се спазват по време на изпитванията при установен режим или при свободно ускорение, са:

2.1.1. съединенията на тръбите между изпускателната тръба и димомера да не допускат проникването на въздух отвън;

2.1.2. съединителните тръби на димомера да са с възможно най-малка дължина, както е предвидено при димомерите, работещи с взимане на проби; системата от тръби да е наклонена нагоре от изпускателната тръба към димомера и да не съдържа остри извивки, в които може да настъпи натрупване на сажди; пред димомера може да се монтира байпасен вентил за изолиране на уреда от потока на отработилите газове в периодите, когато не се извършват измервания;

2.1.3. монтиране на охладителна система пред димомера при необходимост.

Приложение № 6 към чл. 5, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2009 г.)

Приложение № 7 към чл. 5, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)

Част I

(Предишен текст на Приложение № 7 към чл. 5, ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)

Система за номериране на ЕО сертификат за одобрение на типа на трактор по отношение на мерките срещу емисиите на замърсители от дизелови двигатели (Загл. изм.и доп. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Номерът на ЕО сертификата за одобрение на типа на трактор по отношение на мерките срещу емисиите на замърсители от дизелови двигатели се съставя при спазване на следните изисквания:

1. Номерът се състои от пет секции, като секциите се разделят от символа "*".

2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В секция 1 с малки букви се записва графичното изображение на идентификационен код: "е34".

3. В секция 2 се записва базовият номер "77/537".

4. В секция 3 се записва специфичният номер "97/54".

5. В секция 4 се записва четирицифрен последователен номер (при необходимост с нули в началото), обозначаващ основния номер на одобрението на типа. Започва се от 0001.

6. В секция 5 се записва двуцифрен последователен номер (при необходимост с нули в началото), обозначаващ номера на изменението на одобрения тип. За всеки основен номер на одобрението на типа, когато няма изменение, се записва от 00, а при първо изменение се записва 01.

Част II

(Нова - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)

ЕО сертификати за одобрение на типа запазват действието си на територията на България, ако имат нанесен отличителен номер на някоя от посочените държави членки:

1 - за Германия;

2 - за Франция;

3 - за Италия;

4 - за Холандия;

5 - за Швеция;

6 - за Белгия;

7 - за Унгария;

8 - за Чехия;

9 - за Испания;

11 - за Великобритания;

12 - за Австрия;

13 - за Люксембург;

17 - за Финландия;

18 - за Дания;

20 - за Полша;

21 - за Португалия;

23 - за Гърция;

24 - за Ирландия;

26 - за Словения;

27 - за Словакия;

29 - за Естония;

32 - за Латвия;

36 - за Литва;

49 - за Кипър;

50 - за Малта.

Приложение № 8 към чл. 14, ал. 3

Образец на символа за коригирания коефициент на поглъщане на светлина

Минимални размери b = 5,6 mm

Коригираният коефициент на поглъщане на светлина се попълва в квадрат със страна не по-малка от b = 5,6 mm и се нанася с цифри с височина 1/3 от b.

Цифрата в средата на по-малкия квадрат показва стойността на коригирания коефициент на поглъщане на светлина.