НАРЕДБА № 2 ЗА ОТЧИТАНЕ НА КАСОВИТЕ ОПЕРАЦИИ В СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
НАРЕДБА № 2 ЗА ОТЧИТАНЕ НА КАСОВИТЕ ОПЕРАЦИИ В СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
Обн. ДВ. бр.3 от 11 Януари 1980г., отм. ДВ. бр.103 от 13 Декември 1991г.
Отменена с параграф единствен, т. 3 от Наредба № 2 за отменяне на наредби на Министерството на финансите - ДВ, бр. 103 от 13 декември 1991 г.
Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Всички социалистически организации (държавни, кооперативни и обществени) са длъжни да държат паричните си средства извън касовия лимит в обслужващите ги банки.
Чл. 2. (1) На социалистическите организации се разрешава да задържат в касите си в края на работния ден налични пари в размери и по ред, установен с нормативни актове от Българската народна банка. Клоновете на Българската народна банка определят на всяка организация от техния район лимит за касова наличност, която тя има право да задържа в касите си (касов лимит).
(2) На социалистическите организации се разрешава да изразходват суми от касовите си постъпления за плащания при неотложни нужди в размери и по ред, установен с нормативни актове от Българската народна банка.
(3) По установен от Българската народна банка ред съответните банкови клонове могат да разрешават на социалистическите организации, които имат редовни постъпления, да разходват суми от касовите си постъпления за изплащане на заплати на работниците и служителите си и за изкупуване на селскостопански произведения. Те обаче нямат право да задържат за тази цел извън сроковете, определени от Българската народна банка.
(4) На бюджетните учреждения не се разрешава да разходват суми, постъпили от приходите в касите им. Изключение се допуска за народните съвети и кметствата, които имат бюджет. Те могат да връщат суми в брой на граждани за надвнесени или неправилно внесени данъци, такси и други вземания по ред, установен от Министерството на финансите.
Чл. 3. Социалистическите организации са длъжни да внасят по сметките си в съответните банки цялата си парична наличност над определените им касови лимити по ред и в срокове, установени от Българската народна банка.
Чл. 4. Социалистическите организации имат право да държат в касите си получените суми за заплати, стипендии, хонорари и награди над установените лимити в срок до четири работни дни, като денят на получаването на сумите от банката не се брои. Неизползуваните в този срок суми се връщат в банковите институти, от които са изтеглени, и се отпускат от тях при ново поискване.
Чл. 5. Социалистическите организации могат да използуват получените от банките суми само за целите, за които са изтеглени.
Чл. 6. (1) Социалистическите организации отпускат пари на подотчетните лица по реда и в размерите, установени с Наредба № 3 за отпускане суми на подотчетни лица.
(2) Отпускането на аванси в налични пари на подотчетни лица се извършва само от касите на социалистическите организации. При липса на касови служби в някои организации на същите се разрешава да издават на подотчетните лица нареждане-разписки или други заменящи ги документи за получаване на суми в брой непосредствено от касите на банките.
Раздел II.
СЪХРАНЯВАНЕ НА КАСОВАТА НАЛИЧНОСТ
Чл. 7. (1) Ръководителите на социалистическите организации са длъжни да осигуряват необходимите условия за опазване на паричните средства и ценни книжа, собственост на организациите им.
(2) Касовата служба трябва да бъде настанена в в отделно помещение в близост до счетоводната служба. Вратите на помещението трябва да могат да се заключват. Достъпът в касовата служба на лица, нямащи отношение с работата й, се забранява.
(3) Настаняването на касовата служба в общо помещение с други служби се допуска под личната отговорност на ръководителя на организацията.
(4) Ръководителите на социалистическите организации са длъжни да осигуряват при нужда охраната на касата, а също и опазването на парите при пренасянето им.
Чл. 8. Касиерът се грижи за опазването на всички приети от него ценности и носи материална отговорност за виновно причинените щети по реда на Закона за финансов контрол.
Чл. 9. (1) Всички налични пари и ценни книжа на социалистическите организации се съхраняват в огнеупорни каси, железни шкафове и др., които се заключват със секретен ключ, съхраняван от касиера. При наличието на големи суми (при изплащане на заплати и при други случаи) в края на работния ден касата се заключва, запечатва се с червен восък и се поставя печат. Печатът се съхранява от главния счетоводител или от специално натоварено за това лице. В такъв случай отключването и отпечатването на касата става от лицата, които са я заключили и запечатали.
(2) Съхраняването на наличните пари и на други ценности, които не са постъпили в касата на законно основание, се забранява. До доказване на противното те се считат собственост на организацията, в чиято каса са намерени.
Чл. 10. (1) Преди отварянето на помещението на касовата служба, на огнеупорните каси или железните шкафове и др. касиерът е длъжен да провери за непокътнатостта на бравите, вратите, прозорците и на печатите, когато има поставени.
(2) В случай на повреда или на унищожаване на печатите, счупване на бравите, вратите или прозорците, касиерът е длъжен, без да отваря запечатаното помещение или каса, да съобщи незабавно за това на ръководителя на организацията, респективно на заместника му или на други компетентни органи. Ако има улики за извършено престъпление, уведомяват се органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) и се иска съдействие от тях. След извършване на необходимите разследвания от тези органи ръководителят на организацията нарежда да се направи проверка на наличността на паричните средства и на другите ценности, съхранявани в касата, преди започване на текущите касови операции. За резултатите от проверката се съставя акт, който се подписва от всички лица, участвуващи в проверката. Ако се установи липса на парични средства или на други ценности, един екземпляр от акта се изпраща на органите на МВР за разследване на случая и откриване на лицата, виновни за престъплението.
Раздел III.
ОТЧИТАНЕ НА КАСОВИТЕ ОПЕРАЦИИ
Чл. 11. Касовите операции се извършват от касиера на организацията.
Чл. 12. (1) Когато обемът на касовата работа е голям, могат да се откриват временни или постоянни каси с касиери, които работят под ръководството на главния касиер. В тези случаи главният касиер предава в началото на деня от наличните пари в касата си необходимия аванс за разходните касови операции на останалите касиери срещу разписка в специална книга за отчитане дадените пари на касиера. Касиерите на допълнителните каси са длъжни в края на работния ден да се отчитат на главния касиер за получения аванс и за парите, приети по приходни операции, и да предадат наличните пари и касови документи по извършените операции на главния касиер срещу подписи в книгата за отчитане на дадените пари на касиера.
(2) За авансите, получени за изплащане на заплати, стипендии, хонорари и награди, касиерите на допълнителните каси са длъжни да се отчитат в срока по чл. 4. До изтичане на този срок в случаите, когато касиерите не разполагат с каси, отговарящи на условията по чл. 9, те са длъжни ежедневно да предават на главния касиер наличните пари, неизплатени още по разчетно-платежните ведомости. Тези пари се предават в запечатани пакети, торби, сандъчета и др. с обявена върху тях стойност срещу разписка на главния касиер.
Чл. 13. В социалистическите организации, които имат поделения, изплащането на заплатите, стипендиите, хонорарите и наградите може да се извършва по писмена заповед на ръководителя и от други длъжностни лица. Тези длъжностни лица не могат да бъдат счетоводни работници, които контролират касовите операции.
Чл. 14. Касиерът не може да упълномощава други лица да изпълняват възложената му работа без разрешение на ръководителя и главния счетоводител на организацията. Предаването на касовата наличност от един касиер на друг става при спазване разпоредбите на Наредба № 1 за инвентаризация на стопанските средства на социалистическите организации (ДВ, бр. 95 от 1979 г.).
Чл. 15. (1) При отсъствие касиерът се замества от помощника му, ако има такъв по щата на социалистическата организация. Когато няма друг касиер по щата или пък другият касиер е в невъзможност да замества отсъствуващия касиер, изпълнението на задълженията на касиера се възлага на друг подходящ служител с писмена заповед от ръководителя на организацията. Счетоводните работници, които контролират касовите операции, не могат да заместват касиера освен когато това е разрешено за конкретния случай от горестоящата организация.
(2) Когато поради болест, злополука или други уважителни причини касиерът е възпрепятствуван да предаде намиращите се в касата ценности, проверката им се извършва в присъствието на посочен от него представител (баща, майка, брат, съпруга и др.). Ако такъв представител не се посочи или не се яви в срока, даден от ръководството на организацията, вместо него се призовава да участвува представител на съответния общински (районен) народен съвет, съответно кметство, или на органите на МВР.
Чл. 16. (1) В малките социалистически организации, в които не е целесъобразно да се ползува отделна длъжност касиер, касиер-домакин или др., с разрешение на ръководителя на горестоящата организация може да се възлага на единствения счетоводител да изпълнява и функциите на касиер.
(2) В клоновете и представителствата на Държавната спестовна каса при въведено комплексно обслужване на гражданите се допуска да се комбинира длъжност счетоводител с касиер.
Чл. 17. (1) Касовите операции се извършват от касиера въз основа на писмено нареждане. При получаване на суми в касата нареждането се прави от главния счетоводител или от упълномощен от него счетоводен работник. При изплащане на суми от касата нареждането се прави от ръководителя и главния счетоводител или от упълномощени от тях отговорни длъжностни лица. За разходите, поводът за извършването на които предварително е одобрен от ръководителя, нареждането до касиера може да се прави само от главния счетоводител или упълномощен от него работник.
(2) Нарежданията до касиера за извършване на всяка отделна касова операция се оформят:
1. върху приходни или разходни касови ордери, които представляват отделни бланки, съдържащи задължителни реквизити;
2. върху документите, въз основа на които се приемат или изплащат суми от касата, при условие, че в тях са включени реквизитите, определени за касовите ордери. В този случай тези документи се третират като касови ордери и дадени пояснения и указания в тази наредба за касовите ордери се отнасят и за тях.
(3) Допуска се съставянето и оформянето на групови касови ордери, в които да се регистрират еднообразни по определен признак касови операции. Образците на тези групови касови ордери се определят от главния счетоводител в съответствие със специфичността на работата и осигуряването на контрол.
(4) Документирането на постъпления на суми в касата може да се извършва и с приходни квитанции от кочан, които се отчитат като бланки под особена отчетност по реда на Наредба № 290 за поставяне под отчет някои бланки на документи (Изв., бр. 63 от 1956 г., изм. и доп. бр. 86 от 1956 г.).
(5) Главният счетоводител с оглед осигуряване на ефикасен финансов контрол и рационализиране на счетоводно-отчетната работа определя конкретния начин за документиране на приходните и разходните касови операции, включително и използуването на приходни квитанции.
Чл. 18. Касовите ордери се попълват с мастило, химикал, на машина или с химически молив ясно и четливо. Поправки върху тях не се допускат.
Чл. 19. В касовите ордери се посочва основанието за съставянето им и се описват приложените към тях документи, ако има такива. Сумата се вписва цифром и словом, като стотинките се вписват с цифри.
Чл. 20. Всички приходни и разходни касови ордери преди предаването им на касиера за изпълнение се регистрират в специален журнал за регистриране на касовите ордери от определен от главния счетоводител счетоводен работник. При осигурен ефикасен контрол и по преценка на главния счетоводител се допуска да не се води журнал за регистриране на касовите ордери, а това да се извършва направо в касовата книга (отчета на касиера).
Чл. 21. (1) При получаване на приходен или разходен касов ордер касиерът е длъжен да провери:
1. наличността и автентичността на подписа на главния счетоводител, а върху разходния касов ордер - и подписа на ръководителя, когато се изисква такъв подпис, или на упълномощените от тях лица;
2. правилността на оформянето на касовия ордер;
3. наличността на изброените в ордера документи, ако има такива.
(2) В случай на несъблюдаване на някое от изискванията по предходната алинея касиерът връща ордера в счетоводството за надлежното му оформяне.
(3) Касиерът носи лична отговорност, ако поради неспазване на някои от изискванията по ал. 1 последва щета за организацията.
Чл. 22. Приходните касови ордери се подписват от касиера непосредствено след получаването на парите по тях, а върху приложените към ордерите документи се поставя щемпел или надпис: "Получено по приходен касов ордер № .... / ...... 19.. г.".
Чл. 23. (1) За удостоверяване на направената вноска на вносителя се издава квитанция от приходния касов ордер, подписана от главния счетоводител или упълномощеното от него лице и от касиера и подпечатана с печата на организацията. При попълване на квитанцията се спазват разпоредбите на чл. 18.
(2) В случаите, когато вместо приходни касови ордери се ползуват приходни квитанции от кочани, на вносителя се предава копието под индиго, а първият екземпляр се оставя за счетоводството на организацията.
Чл. 24. (1) Когато се налага да се инкасират суми вън от социалистическите организации, тези суми могат да се получават от специално определени длъжностни лица (приемчици на поръчки, инкасатори, касиери и др.) срещу издавани от тях квитанции от кочани.
(2) Квитанциите от кочани се попълват на ръка с химикал или химически молив под индиго при спазване разпоредбите на чл. 18. Изхабените или неправилно попълнени бланки от квитанциите не се унищожават, а всички екземпляри остават към кочана, като върху тях се написва "анулирано", поставя се дата и се прави заверка с подписа на съставителя.
(3) Отчитането на инкасираните суми срещу приходните квитанции в касата се извършва по ред, установен от ръководителя на организацията по предложение на главния счетоводител.
Чл. 25. (1) За осигуряване на предварителен контрол върху отчитането на сумите, постъпващи срещу квитанции, кочаните-квитанции се водят като бланки под особена отчетност и се съхраняват от лице, определено с писмена заповед на ръководителя на организацията по предложение на главния счетоводител.
(2) Кочаните от бланките за квитанции, преди да бъдат предадени на лицата, които ще си служат с тях (приемчици на поръчки, инкасатори, касиери и др.), се предават от материално-отговорното лице на определен от главния счетоводител счетоводен работник. Счетоводният работник номерира квитанциите с еднакви номера за необходимия брой екземпляри (ако не са номерирани още при отпечатването), прошнурова кочаните, подпечатва с печата на организацията кориците на кочана и екземплярите от квитанциите, предназначени за вносителите. След това кочаните се заверяват от главния счетоводител и се вписват в специална книга за отчитане на квитанциите по форма, установена от Министерството на финансите.
(3) Предаването на квитанционните кочани на отчетниците (приемчици на поръчки, инкасатори, касиери и др.) става срещу подпис в книгата за отчитане на квитанциите.
Чл. 26. При получаване на нови квитанционни кочани отчетниците връщат използуваните кочани в счетоводството. Счетоводният работник проверява дали са номерирани, прошнуровани и подпечатани върнатите кочани, има ли по един екземпляр от квитанциите към кочана, приложени ли са анулираните квитанции и прави бележка в книгата за отчитане на квитанциите за връщането на кочаните. След това съпоставя сумите по квитанциите в кочана със сумите, отчетени преди това в счетоводството.
Чл. 27. Редът за приемане на суми от търговските, транспортните и зрелищните обекти по билети, касови бележки за продадени на населението стоки и за оказвани услуги и оформянето на тези операции се установява от съответните министерства и други централни ведомства след съгласуване с Министерството на финансите.
Чл. 28. (1) Изплащането на суми от касата става само срещу разходен касов ордер, предварително регистриран в журнала за регистриране на касовите ордери (ако се води такъв) и подписан от ръководителя на организацията и от главния счетоводител или от упълномощени от тях служебни лица. Когато преводът за разхода е предварително писмено одобрен от ръководителя, разходният касов ордер се подписва само от главния счетоводител.
(2) Изкупвателните организации могат да извършват изплащането на продавачите на селскостопански произведения и суровини с налични пари по покупно-изплащателни сметки с последващо съставяне на групов разходен касов ордер след свършване на работния ден.
Чл. 29. Разходните касови ордери се подписват от касиера непосредствено след изплащане на сумите по тях, а върху приложените към ордерите документи се поставя щемпел или надпис: "Изплатено по разходен касов ордер № ... / ... 19.. г.".
Чл. 30. (1) Сумите се изплащат на посочените в разходния касов ордер лица срещу подпис в ордера или в приложените към него документи. Счетоводителят вписва или проверява вписаните в разходния касов ордер номера и мястото на издаването на паспортите на получателите, ако са външни лица. Когато получателите са длъжностни лица на организацията, вписват се и номерата на пълномощните им.
(2) Касиерът проверява предвидените за вписване в разходния касов ордер данни при изплащането на сумите.
Чл. 31. Ако едно вземане на частно лице се изплаща по пълномощно, в текста на касовия ордер или на друго подходящо място на съответния документ за изплащане на сумата се посочват трите имена на упълномощеното лице. Изплащането на суми по пълномощно се извършва при спазване изискванията на чл. 30. При изплащане на сума по нотариално заверено пълномощно в разходния касов ордер се означават номерът, датата и мястото на издаване на пълномощното, без да се задържа. Когато сумата се изплаща по пълномощно за еднократно плащане, то се задържа от касиера и се прилага към разходния касов ордер.
Чл. 32. Ако лицето, което получава сумата, е неграмотно, то слага вместо подпис отпечатък от палеца на дясната си ръка, като поставянето на отпечатъка се удостоверява с подписите на двама свидетели. Номерата, датите и местоиздаването на паспортите на неграмотните получатели и на свидетелите се вписват в разходния касов ордер. Касиерът, който изплаща сумата, няма право да удостоверява поставянето на отпечатъка.
Чл. 33. (1) Касиерът отговаря за удържането на сумите по наложените запори върху заплатите на работниците и служителите. Той съхранява известията за наложените запори и води специална книга за запорите по форма, утвърдена от Министерството на финансите, в която описва наложените запори и направените вноски срещу тях.
(2) В организациите с многочислен състав функциите по предходната алинея могат да се изпълняват и от счетоводен работник, определен от главния счетоводител.
Чл. 34. (1) След изтичане на установения в чл. 4 срок за изплащане на заплатите, стипендиите, хонорарите и наградите касиерът, респективно натовареното за това лице, е длъжен:
1. да постави в разчетно-платежната ведомост срещу имената на лицата, на които не са изплатени работната заплата, стипендията, хонорарите и наградите, щемпел или да напише с ръка "депонирано";
2. да състави опис на депонираните суми;
3. на заглавния лист на всяка разчетно-платежна ведомост да впише фактически изплатената сума и неполучената сума, подлежаща на депониране;
4. да свери тези суми с общия сбор по разчетно-платежната ведомост и да се подпише на определеното за целта място.
(2) За изплатената сума се съставя разходен касов ордер, който се регистрира и осчетоводява след проверка от счетоводството на означените във ведомостта суми за изплатената и депонираната заплата и други възнаграждения.
Чл. 35. (1) За аналитичното отчитане на депонираната работна заплата касиерът води специална ведомост по форма, утвърдена от Министерството на финансите. В организации с многочислен състав тази ведомост може да се води от счетоводен работник, определен от главния счетоводител.
(2) По преценка на главния счетоводител могат да се водят депонентски карти по форма, утвърдена от Министерството на финансите. Депонентски карти могат да се ползуват и за аналитично отчитане на депонираната работна заплата.
Раздел IV.
РЕД ЗА ВОДЕНЕ НА ЖУРНАЛА ЗА РЕГИСТРИРАНЕ НА КАСОВИТЕ ОРДЕРИ И НА КАСОВАТА КНИГА (ОСНОВНИЯ ОТЧЕТ)
Чл. 36. (1) За провеждане на предварителния текущ контрол върху касовите операции по преценка на главния счетоводител в счетоводството се води журнал за регистриране на касовите ордери по форма, утвърдена от Министерството на финансите. Приходните и разходните касови ордери се регистрират в журнала, преди да се дадат на касиера за изпълнение. Касовите ордери се номерират по реда на завеждането им в журнала с поредна годишна номерация поотделно за прихода и разхода.
(2) Записванията в журнала за регистриране на касовите ордери се извършват с мастило или химикал.
(3) Ежедневно в края на деня записванията по журнала се сверяват със записванията по отчета на касиера и представените от него касови ордери за получени и изплатени суми, след което журналът се приключва, като се прави сбор на сумите по прихода и разхода и се установява салдото в края на деня.
(4) Оборотите и остатъкът за деня по журнала за регистриране на касовите ордери трябва да бъдат равни на тези по касовата книга (касовия отчет). В края на месеца салдото по журнала трябва да бъде равно на салдото, което показва сметка Каса в главната книга.
Чл. 37. (1) Касиерът вписва всички постъпили и изплатени суми в касова книга по форма, утвърдена от Министерството на финансите.
(2) Касовата книга се номерира, прошнурова, заверява от ръководителя и главния счетоводител и се подпечатва с печата на организацията.
Чл. 38. (1) Касовата книга се води на двойни листове под индиго с химикал или химически молив, като вторите екземпляри служат за отчет на касиера.
(2) Записванията в касовата книга се извършват след получаване или изплащане на сумите по всеки касов ордер, а в края на деня се вписва касовата наличност.
(3) В случаите, когато не се води журнал за регистриране на касовите ордери, те получават поредна годишна номерация поотделно за прихода и за разхода от касовата книга.
(4) Изтривания и незавършени поправки в касовата книга не се допускат. Извършените поправки се заверяват с подписите на касиера и на главния счетоводител или лицето, което го замества.
Чл. 39. (1) Ежедневно след приключването на касовата книга вторите екземпляри от листовете (касовия отчет) се откъсват и се предават в счетоводството заедно с касовите ордери срещу подпис в касовата книга.
(2) Управленията (отделите, службите) "Финанси" при народните съвети, кметствата с бюджет, както и другите организации, които имат голямо движение по прихода и разхода, могат да съставят касовия отчет и с данни по параграфи на бюджетните и други класификации.
(3) В малките социалистически организации по преценка на главния счетоводител касовият отчет може да се предава на счетоводството в края на определен период (2, 3 или повече дни), като касовата наличност ежедневно се установява и вписва в него.
Раздел V.
ПРОВЕРКА НА КАСАТА И КОНТРОЛ ПО СПАЗВАНЕ НА КАСОВАТА ДИСЦИПЛИНА
Чл. 40. (1) Освен ревизиите, които се извършват по Закона за финансов контрол, главният счетоводител на всяка социалистическа организация осигурява ежемесечно най-малко по една внезапна проверка на касата.
(2) Проверката се извършва от комисия, назначена от ръководителя по предложение на главния счетоводител.
(3) В кооперативните и обществените организации проверките се извършват и от контролните съвети.
(4) При извършване на проверките се спазват разпоредбите на Наредба № 1 за инвентаризация на стопанските средства на социалистическите организации.
Чл. 41. (1) За резултатите от проверката се съставя акт, в който се посочват: датата на извършване на проверката, трите имена на членовете на комисията и на касиера, основанието за извършване на проверката и констатациите за намерената в касата наличност, за наличността, която следва да има съгласно счетоводните книги и касовата книга, и за разликата (липса или излишък).
(2) Касиерът дава по акта писмено обяснение за разликите (липси и излишъци).
(3) Констатираните разлики (липси и излишъци) се уреждат по установения ред в Наредба № 1 за инвентаризация на стопанските средства на социалистическите организации.
(4) Актът се съставя в два екземпляра, от които единият за счетоводството, а другият за касиера. При по-значителни или често повтарящи се разлики (липси или излишъци) актът се съставя с един екземпляр повече, който се изпраща на съответните органи на последващия финансов контрол.
(5) В случаите, когато не са констатирани различия (липси или излишъци), се допуска да не се съставя акт, а за извършената проверка да се прави само заверка от комисията в касовата книга.
Чл. 42. Ръководителите на социалистическите организации упражняват контрол за своевременното и пълно отчитане на паричните постъпления от отделните подразделения и обекти на организацията.
Чл. 43. (1) Клоновете на банките могат да правят проверки за съблюдаване на касовата дисциплина в социалистическите организации. Такава проверка могат да извършват и финансовите контролни органи във връзка с упражнявания от тях контрол. Нарежданията на банките и на финансовите контролни органи за мерките по отстраняване на нарушенията на касовата дисциплина са задължителни за организацията.
(2) Банките имат право да искат от социалистическите организации данни за касовите им обороти по източници на постъпленията и целеви назначения на паричните разходи.
Чл. 44. За неспазване разпоредбите на тази наредба и за нарушаване на касовата дисциплина банките имат право да налагат санкции съгласно Указа за правата на Българската народна банка при ликвидиране на вземанията и за наказанията за нарушаване правителствените разпореждания за дейността на банката (ДВ, бр. 51 от 1951 г., изм. и доп., Изв. бр. 12 от 1952 г., бр. 94 от 1956 г., бр. 5 от 1957 г., бр. 57 от 1961 г.), а органите на финансовия контрол - по Закона за финансов контрол и Наредбата за приложението на Закона за финансов контрол (Изв., бр. 9 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 74 от 1964 г.).
Чл. 45. Отговорност за неспазване разпоредбите на тази наредба носят ръководителите, главните счетоводители и касиерите на организациите.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Тази наредба не урежда воденето и отчитането на касовите операции с валутни средства.
§ 2. Въз основа на тази наредба отделните министерства и централни ведомства могат да издават инструкции за решаване на някои специфични за дейността им въпроси. Тези инструкции задължително се съгласуват с Министерството на финансите.
§ 3. (1) Под "социалистически организации" в тази наредба да се разбират всички министерства, другите ведомства, стопанските организации, бюджетните учреждения, обществените организации и техните поделения, които осъществяват касови операции, обект на счетоводно отчитане.
(2) Под "касов ордер", "приходен касов ордер" и "разходен касов ордер" да се разбират и документите, които ги заместват, ако те имат такива реквизити.
(3) Под "банки" да се разбира Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и Държавната спестовна каса, респективно техните поделения.
Заключителни разпоредби
§ 4. Тази наредба се издава на основание чл. 41 от Закона за финансовия контрол.
§ 5. Тази наредба влиза в сила от 1 януари 1980 г. и отменя Наредбата за водене на касови операции в предприятията, учрежденията и организациите (ДВ, бр. 74 от 1969 г.).