НАРЕДБА № 2 ЗА ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМИТЕ КОНЦЕНТРАЦИИ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
НАРЕДБА № 2 ЗА ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМИТЕ КОНЦЕНТРАЦИИ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
Обн. ДВ. бр.16 от 24 Февруари 1984г., изм. ДВ. бр.17 от 28 Февруари 1992г., изм. ДВ. бр.43 от 27 Май 1994г., отм. ДВ. бр.88 от 3 Октомври 1997г.
Отменена с § 2 от заключителните разпоредби на Наредба № 14 от 23 септември 1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места - ДВ, бр. 88 от 3 октомври 1997 г.
Чл. 1. Пределно допустимата концентрация на вредните вещества в атмосферния въздух на населените места, регистрирана за определен период от време, трябва да не оказва нито пряко, нито косвено вредно въздействие върху организма на човека, включително отдалечени последствия за настоящото и бъдещото поколение, и да не намалява неговата работоспособност, самочувствие и дълголетие.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 1994 г.) (1) Пределно допустимите концентрации на вредните вещества в атмосферния въздух на населените места се определят като максимално еднократна, средноденонощна и средногодишна концентрация съгласно приложение № 1, в което:
1. максимално еднократната пределно допустима концентрация е допустимата концентрация в продължение на 30-минутна експозиция;
2. средноденонощната пределно допустима концентрация е допустимата концентрация в продължение на 24-часова експозиция;
3. средногодишната пределно допустима концентрация е допустимата концентрация в течение на едногодишна експозиция.
(2) Максимално еднократната концентрация е най-високата от еднократните (30-минутни) концентрации, регистрирани в даден пункт за определен период на наблюдение.
(3) Средноденонощната концентрация е средната аритметична стойност от еднократните концентрации, регистрирани неколкократно през денонощието, или тази, отчетена при непрекъснато пробовземане в продължение на 24 часа.
(4) Средногодишната концентрация е средната аритметична стойност от средноденонощните концентрации, регистрирани в продължение на една година.
Чл. 3. (1) При оценка на замърсяването на атмосферния въздух за някои вредни вещества, установявани едновременно, се допуска да се определя въздействието на сумарно количество съгласно приложение № 2. В тези случаи се взема пред вид не само изолираното им действие, но и комбинираното и комплексното им въздействие.
(2) Комбинирано въздействие на атмосферните замърсители означава постъпване в организма на различни вредни вещества по един и същи път едновременно или през период от време, определен за съответните вещества.
(3) Комплексно въздействие на атмосферните замърсители означава постъпването по различни пътища в организма на едно и също вещество едновременно или през период от време, определен за съответното вещество.
Заключителни разпоредби
§ 1. Тази наредба се издава на основание § 2 и във връзка с чл. 20 от Закона за народното здраве и отменя издадените от Министерството на народното здраве Пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (обн., ДВ, бр. 3 от 1970 г.; доп., бр. 64 от 1972 г.).
§ 2. Наредбата е съгласувана с Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет, Министерството на строителството и селищното устройство и Министерството на вътрешните работи.
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1
(Изм. - ДВ. бр. 17 от 1992 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 1994 г.)
| Списък на пределно допустими концентрации |
| за отделни вредни вещества |
| № | Замърсяващи | Концентрация, мг/куб. м |
| по | вещества |
| ред | средно- | средно- | максимално | |
| годишна | денонощна | еднократна | ||
| 1. | Азотен двуокис | 0,05 | 0,10 | 0,20 |
| 2. | Азотен окис | 0,06 | 0,60 | |
| 3. | Азотна киселина | 0,15 | 0,40 | |
| 4. | Акрилонитрил | 0,03 | - | |
| 5. | Акролеин | 0,03 | 0,03 | |
| 6. | Амилов алкохол | 0,01 | 0,01 | |
| 7. | Алфаметилстирол | 0,04 | 0,04 | |
| 8. | Амониев нитрат (амонячна | |||
| селитра) | 0,30 | - | ||
| 9. | Алфанафтохинон | 0,005 | 0,005 | |
| 10. | Арсен (неорганични съединения без | |||
| арсеноводород, изчислен като арсен) | 0,003 | - | ||
| 11. | Арсеноводород | 0,002 | - | |
| 12. | Амилацетат | 0,1 | 0,1 | |
| 13. | Амилен | 1,5 | 1,5 | |
| 14. | Амоняк | 0,04 | 0,20 | |
| 15. | Анилин | 0,03 | 0,05 | |
| 16. | Ацеталдехид | 0,01 | 0,01 | |
| 17. | Ацетон | 0,35 | 0,35 | |
| 18. | Ацетофенон | 0,003 | 0,003 | |
| 19. | Бензол | 0,1 | 1,5 | |
| 20. | 3-, 4-бензпирен | 0,1 | - | |
| мкг/100 | куб. м | |||
| 21. | Борна киселина | 0,02 | - | |
| 22. | Бензин (нефтен с ниско сярно съдър- | |||
| жание, изчислен като въглерод) | 1,5 | 5,0 | ||
| 23. | Бензин - шистен, изчислен като | |||
| въглерод | 0,05 | 0,05 | ||
| 24. | Бром | 0,04 | - | |
| 25. | Бензилов алкохол | - | 0,16 | |
| 26. | Бутан | - | 200 | |
| 27. | - диетиламиноетилмеркаптан | 0,6 | 0,6 | |
| 28. | Бутилацетат | 0,1 | 0,1 | |
| 29. | Бензоилхлорид | 0,03 | 0,06 | |
| 30. | Бутилен | 3,0 | 3,0 | |
| 31. | Бутандиол - 1,4 | 0,05 | 0,10 | |
| 32. | Бутилов спирт | 0,1 | 0,1 | |
| 33. | Бутифос | 0,01 | 0,1 | |
| 34. | Валерианова киселина | 0,01 | 0,03 | |
| 35. | Волфрамат натриев (изчислен | |||
| като волфрам) | 0,10 | - | ||
| 36. | Ванадиев петоокис | 0,002 | - | |
| 37. | Винилацетат | 0,15 | 0,15 | |
| 38. | Въглероден окис | 10,0 | 60,0 | |
| 39. | Германиев двуокис (изчислен | |||
| като германий) | 0,04 | - | ||
| 40. | Дивинил | 1,0 | 3,0 | |
| 41. | Дикетен | - | 0,007 | |
| 42. | Динитротолуол | 0,004 | 0,004 | |
| 43. | Диметиланилин | 0,0055 | 0,0055 | |
| 44. | Диметилсулфид | - | 0,08 | |
| 45. | Диметилформамид | 0,03 | 0,03 | |
| 46. | Динил | 0,01 | 0,01 | |
| 47. | Дихлоретан | 1,0 | 3,0 | |
| 48. | 2, 3-дихлор-1, 4-нафтохинон | 0,05 | 0,05 | |
| 49. | Динитроортокрезол | 0,001 | 0,002 | |
| 50. | Диметилдисулфид | - | 0,7 | |
| 51. | Диетиламин | 0,05 | 0,05 | |
| 52. | Диметиламин | 0,005 | 0,005 | |
| 53. | Епихлорхидрин | 0,2 | 0,2 | |
| 54. | Етанол | 5,0 | 5,0 | |
| 55. | Етер диетилов | 0,6 | 1,0 | |
| 56. | Етилацетат | 0,1 | 0,1 | |
| 57. | Етилен | 3,0 | 3,0 | |
| 58. | Етиленов окис | 0,03 | 0,3 | |
| 59. | Етилбензол | 0,02 | 0,02 | |
| 60. | Етиленамин | 0,001 | 0,001 | |
| 61. | Живак метален | 0,0003 | - | |
| 62. | Живак съединения | 0,0003 | - | |
| 63. | Изопропил бензол | 0,014 | 0,014 | |
| 64. | Изопропил бензолов | |||
| хидропрекис | 0,007 | 0,007 | ||
| 65. | Изооктилов спирт | 0,15 | 0,15 | |
| 66. | Йод | 0,03 | - | |
| 67. | Изопропилов спирт | 0,6 | 0,6 | |
| 68. | Изобутилов алкохол | 0,10 | 0,10 | |
| 69. | Интратион (М-81) | 0,001 | 0,001 | |
| 70. | Кадмий | 0,00001 | 0,00002 | - |
| 71. | Капролактам | 0,06 | 0,06 | |
| 72. | Капронова киселина | 0,005 | 0,01 | |
| 73. | Карбофос | - | 0,015 | |
| 74. | Кобалт метален | 0,001 | - | |
| 75. | Кобалт сулфат | 0,001 | - | |
| 76. | Ксилол | 0,2 | 0,2 | |
| 77. | Малеинов анхидрид | 0,05 | 0,2 | |
| 78. | Манган и съединенията | |||
| му (изчислен като MnO2) | 0,01 | - | ||
| 79. | Маслена киселина | 0,01 | 0,015 | |
| 80. | Магнезиев окис | 0,05 | 0,4 | |
| 81. | Мед | 0,01 | - | |
| 82. | Меден окис | 0,002 | - | |
| 83. | 2-меркаптоетанол (монотиоетилен | |||
| гликол) | 0,07 | 0,07 | ||
| 84. | Метанол | 0,5 | 1,0 | |
| 85. | Метафос | - | 0,008 | |
| 86. | Метахлорфенилизоцианат | 0,005 | 0,005 | |
| 87. | Метилакрилат | - | 0,01 | |
| 88. | Метилацетат | 0,07 | 0,07 | |
| 89. | Метилмеркаптан | - | 9х106 | |
| 90. | Метилметакрилат | 0,1 | 0,1 | |
| 91. | Монометиланилин | 0,04 | 0,04 | |
| 92. | Метилендихлорид | 1,5 | 3,0 | |
| 93. | Моноетиламин | 0,01 | 0,01 | |
| 94. | Нитробензол | 0,008 | 0,008 | |
| 95. | Ѓ-нафтол | 0,003 | 0,006 | |
| 96. | Никел метален | 0,001 | - | |
| 97. | Нафталин | 0,003 | 0,003 | |
| 98. | Никелов окис | 0,001 | - | |
| 99. | Нитробромбензол (мета-) | 0,01 | 0,12 | |
| 100. | Никел - разтворими соли | 0,0002 | - | |
| 101. | Нитрохлорбензол (мета-, | |||
| орто- и пара-) | 0,004 | 0,004 | ||
| 102. | Олово и съединенията му (без | |||
| тетраетилово), изчислен като олово | 0,001 | 0,001 | - | |
| 103. | Озон | - | 0,10* | 0,160 |
| 104. | Оловен сулфид | 0,0017 | - | |
| 105. | Окситетрациклин | - | 0,01 | |
| 106. | Оцетна киселина | 0,06 | 0,2 | |
| 107. | Оцетен анхидрид | 0,03 | 0,1 | |
| 108. | Парахлоранилин | 0,01 | - | |
| 109. | Парахлорфенилизоцианат | 0,0015 | 0,0015 | |
| 110. | Пеницилин | 0,0025 | 0,05 | |
| 111. | Пентан | 25,0 | 100,0 | |
| 112. | Перхлоретилен | 0,06 | - | |
| 113. | Парамолибдат, амониев (изчислен | |||
| като молибден) | 0,10 | - | ||
| 114. | Пиридин | 0,08 | 0,08 | |
| 115. | Пропилен | 3,0 | 3,0 | |
| 116. | Пропилов спирт | 0,3 | 0,3 | |
| 117. | Общ суспендиран прах | 0,15 | 0,2 | |
| 118. | Рогор (0, 0-диметил-8-N-метил | |||
| карбамидометил), дитиофосфат | 0,003 | 0,003 | ||
| 119. | Сажди | 0,05 | 0,15 | |
| 120. | Сярна киселина (по моле- | |||
| кулата на Н2SO4) | 0,1 | 0,3 | ||
| 121. | Сярна киселина (по водо- | |||
| родния йон) | 0,002 | - | ||
| 122. | Серен двуокис | 0,05 | 0,15 | 0,50 |
| 123. | Селенов двуокис | 0,00005 | 0,0001 | |
| 124. | Сероводород | 0,008 | 0,008 | 0,008 |
| 125. | Серовъглерод | 0,005 | 0,03 | |
| 126. | Солна киселина по | |||
| молекулата HCL | 0,2 | 0,3 | ||
| 127. | Стирол | 0,003 | 0,003 | |
| 128. | Тиофен | - | 0,6 | |
| 129. | Толуилендиизоцианат | 0,02 | 0,05 | |
| 130. | Толуилендиамин | 0,025 | 0,04 | |
| 131. | Толуол | 0,6 | 0,6 | |
| 132. | Терпентин | 1,0 | 2,0 | |
| 133. | Трихлоретилен | 1,0 | 4,0 | |
| 134. | Тетрациклин | 0,006 | 0,01 | |
| 135. | Тетрахлорхидрофуран | 0,2 | 0,2 | |
| 136. | Телуров двуокис | 0,0005 | - | |
| 137. | Триетиламин | 0,14 | 0,14 | |
| 138. | Трикрезол (смес от орто-, | |||
| мета- и пара- изомери) | 0,005 | 0,005 | ||
| 139. | Тетрахлорметан | 1,0 | - | |
| 140. | Триметилолпропан | 0,15 | 0,20 | |
| 141. | Фенол | 0,01 | 0,01 | |
| 142. | Фозалон (0, 0-диетил-3-6- | |||
| хлорбензоксазонилин- | ||||
| -3-метил), дитиофосфат | 0,01 | 0,01 | ||
| 143. | Формалдехид | 0,003 | 0,035 | |
| 144. | Фосфорен анхидрид | 0,05 | 0,15 | |
| 145. | Фосфороводород | 0,001 | 0,01 | |
| 146. | Фталов анхидрид | 0,1 | 0,1 | |
| 147. | Фосген | 0,01 | 0,02 | |
| 148. | Флуорни газообразни съеди- | |||
| нения (HF, SiF4) | 0,005 | 0,02 | ||
| 149. | Добре разтворими неорганични | |||
| флуориди (NaF3, Na2SiF6) | 0,01 | 0,03 | ||
| 150. | Лошо разтворими не- | |||
| органични флуориди | ||||
| (AlF3, Na3AlF6, CaF2) | 0,03 | 0,2 | ||
| 151. | Фурфурол | 0,05 | 0,05 | |
| 152. | Хексен | 0,085 | 0,4 | |
| 153. | Хлор | 0,3 | 0,1 | |
| 154. | Хексан | - | 60,0 | |
| 155. | Хлорбензол | 0,1 | 0,1 | |
| 156. | Хексафлуорбензол | 0,1 | 0,8 | |
| 157. | Хексаметилендиамин | 0,001 | 0,001 | |
| 158. | Хлоропрен | 0,1 | 0,1 | |
| 159. | Хептен | 0,065 | 0,35 | |
| 160. | Хром шествалентен (изчис- | |||
| лен като CrO3) | 0,0015 | 0,0015 | ||
| 161. | Хексахлорциклохексан | 0,03 | 0,03 | |
| 162. | Хлоранилин (мета-) | 0,01 | 0,01 | |
| 163. | Хлоранилин (пара-) | 0,01 | 0,04 | |
| 164. | Хлорофос | 0,02 | 0,04 | |
| 165. | Циклохексанол | 0,06 | 0,06 | |
| 166. | Циклохексанон | 0,04 | 0,04 | |
| 167. | Циановодородна киселина | 0,01 | - | |
| 168. | Циановодород | 0,01 | 0,01 | |
| 169. | Циклохексан | 1,4 | 1,4 | |
| 170. | Цинк | 0,05 | - | |
| 171. | Циклохексаноноксим | - | 0,1 |
* Тази концентрация е допустима при 8-часова експозиция.
Приложение № 2 към чл. 3, ал. 1
Списък на допустими сумарни концентрации при наличие едновременно на няколко вредни вещества
1. Допуска се едновременно установяване до сумарна концентрация 1 (единица) на следните вредни вещества: ацетон, акролеин и фталов анхидрид; ацетон и ацетофенон; ацетон и фенол; ацетон, фурфурол, формалдехид и фенол; ацеталдехид и винилацетат; аерозоли нa ванадиев петоокис и серен двуокис; аерозоли на ванадиев петоокис и хромов триокис; бензол и ацетофенон; валерианова, капронова и маслена киселина; въглероден окис, азотен двуокис, формалдехид и хексан; въглероден окис и прах от производство на цимент; 2, 3-дихлор-1, 4-нафтохинон и 1, 4-нафтохинон; етилен, пропилен, бутилен и амилен; изопропилбензол и хидропрекис на изопропилбензол; озон, азотен двуокис и формалдехид; оцетна киселина и оцетен анхидрид; серен двуокис и аерозоли на сярната киселина; серен двуокис и азотен двуокис; серен двуокис, въглероден окис, азотен двуокис и фенол; серен двуокис и сероводород; серен двуокис и фенол; серен двуокис и флуороводород; серен триокис, серен двуокис, амоняк и азотни окиси; сероводород и динил; сероводород и фенол; силни минерални киселини (сярна, солна и азотна); фенол и ацетофенон; фурфурол, метанол и етанол; циклохексан и бензол.
Изчислението става по формулата
| а | в | с | ||||
| х = | + | + | и т. н., където | |||
| М1 | М2 | М3 |
х е търсената сумарна концентрация;
| а | в | с | |||
| + | + | - концентрация на определено вещество, | |||
| М1 | М2 | М3 | разделена на пределно допустимата му | ||
| концентрация при изолирано действие. |
2. Запазват пределно допустимите си концентрации за всяко поотделно при едновременно установяване в атмосферния въздух: серовъглерод и сероводород; въглероден окис, азотен двуокис и серен двуокис; въглероден окис и серен двуокис; фталов, малеинов анхидри и алфанафтохинон.
3. При едновременно установяване в атмосферния въздух на парахлорфенилизоцианат и метахлорфенилизоцианат временно (до разработването на метод за разделното им определяне) нормирането им се извършва по концентрацията на по-токсичното вещество, т. е. парахлорфенилизоцианат.
4. При едновременно установяване в атмосферния въздух на газообразен флуор и флуориди максималната еднократна концентрация е 0,03 мг/куб. м, а средноденонощната 0,01 мг/куб. м.
5. При комплексно постъпване в организма на динитроортокрезол чрез вода и атмосферен въздух не следва де се превишават съответно концентрациите 0,05 мг/л вода и 0,001 мг/куб. м въздух.
