Държавен вестник, брой 8 от 28.I

Чл. 8. В себестойността се включват разходите, свързани с използуваните в процеса на производството основни средства, суровини, материали, гориво, енергия и труд, както и други разходи, извършени за производството и реализацията на промишлената продукция. В съответствие с указаното в себестойността на продукцията се включват:

1. разходите, непосредствено свързани с производството на продукцията в зависимост от технологията и организацията на производството;

2. разходите, свързани с търсене, проучване и подготовка за използуване на природните ресурси, минноподготвителните разходи в добиващите отрасли на промишлеността и др., нямащи характер на капитални вложения и неподлежащи на финансиране от паричните фондове;

3. разходите, свързани с частично изменение на технологията и организацията на производството, извършени при осъществяване на производствения процес (без тези, които имат характер на капитални вложения), разходите за частично изменение на конструкцията на изделията, за модернизация на отделни възли и детайли и др.;

4. разходите за подобряване на условията на труда и техниката на безопасността, които не са капитални вложения и не подлежат на финансиране от паричните фондове;

5. разходите по пласмента (реализацията) на продукцията, извършвани от производителите, освен тези, които съгласно условията за доставка се заплащат от потребителя отделно от цената на съответния вид продукция;

6. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) разходите по управлението на стопанската организация;

7. в себестойността на продукцията на поделенията, разработващи местонаходища с полезни изкопаеми, се включват по установен в инструкциите по чл. 1, ал. 3 ред и разходите за привеждане на земята в състояние, годно за стопанско използуване, и по-специално разходите за възстановяване на заемите, почвеният слой на които е нарушен от минните работи;

8. начисленията върху заплатите за ДОО;

9. други разходи, присъщи на себестойността, определени в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

Чл. 9. Наред с посочените разходи само във фактическата себестойност на продукцията се включват и:

1. загубите от брак, независимо кога е произведена продукцията;

2. разходите за заплащане на престои;

3. изплатените глоби, неустойки и денгуби (след приспадане на получените) за нарушаване на договорните условия за доставка, условията за плащане, превоз и други правила, предвидени за спазване в документите, уреждащи стопанските взаимоотношения;

4. недоимъците (след спадане на излишъците) и загубите от развала на стоково-материални ценности в заводските складове, установени при инвентаризацията или други проверки, когато не могат да се установят конкретни причини и причинители;

5. доплащанията (след спадане на отстъпките) по "косинус фи";

6. други непланируеми разходи от цехов и общозаводски характер.

Чл. 10. Не се включват в себестойността на продукцията:

1. разходите за допълнителна опаковка и транспорт, заплащани от купувача отделно от цената на продукцията;

2. лихвите при ползуване на заеми за оборотни средства;

3. разходите за имуществено застраховане;

4. разходите, свързани с културно-битовото обслужване на работниците и служителите от поделенията, като: обзавеждане и издръжка на работнически столове, детски заведения, почивни домове, медицински служби, санаториуми и профилакториуми, ведомствен жилищен фонд и др.;

5. разходите, свързани със стопанисването и поддържането на сградите, помещенията и др., предназначени за провеждане на културно-просветна работа, физкултура, спорт, туризъм, за техническа пропаганда и др.;

6. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) разходите, извършени за сметка на фондовете, образувани чрез отчисления от печалбата, както и разходите, извършвани за сметка на средствата с целево предназначение, и др.;

7. загубите от анулирани поръчки;

8. загубите от унищожени или повредени производствени запаси, готови изделия и други ценности, загубите от спиране на производството, и други подобни, предизвикани от стихийни бедствия, както и разходите, свързани с предотвратяване или ликвидиране на последствията от тях;

9. загубите, установени през отчетната година (освен тези по чл. 9) от операции, извършени през минали години;

10. другите загуби и щети за отчетната година, в това число и загубите от вземания, чийто срок на погасителна давност е изтекъл, и загубите от отписани несъбираеми вземания;

11. разходите, извършени от самото поделение или за заплащане на услуги, извършени от други поделения за работи или дейности, които не са свързани непосредствено с производството на продукцията, като: разходите, свързани с благоустрояването на градовете или селищата, с бригадите за оказване помощ на селското стопанство и др.

Чл. 11. Разходите за производство на промишлената продукция се групират, както следва:

1. според характера на производството - за основно, спомагателно, допълнително и второстепенно производство;

2. (доп. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) според мястото на извършване на разходите - по цехове, участъци, бригади, фази, процеси и др.;

3. (доп. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) според вида на продукцията, работите и услугите - за типове, серии, групи еднородни изделия, условни единици за измерване, поръчки и др.;

4. според вида на разходите - по статии на калкулацията и по икономически елементи.

Чл. 12. (1) Отделните производства в зависимост от връзката им с изработването на основната продукция биват:

1. основно производство, което по своята организация и установен технологичен процес е предназначено за производството на основната продукция на поделението. Съобразно организацията и технологията на съответното поделение продукцията на основното производство може да се произвежда в един или няколко завода (цеха);

2. спомагателно производство, което е органически свързано с основното и е предназначено да съдействува и обслужва изработването на основната продукция. Такива производства са: ремонтно-механичният цех, собствената електроцентрала или парова станция, собственият транспорт и др.;

3. допълнително производство, което е предназначено за изработването на специални материали и амбалаж за производството на основната продукция. Част от продукцията на допълнителното производство може да бъде предназначена и за реализация извън поделението;

4. (доп. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) второстепенно (странично или съпътствуващо) производство, което технологически не е свързано с основното производство, но съществува в системата на поделението поради организационно-стопанска целесъобразност. Тук спадат предимно производствата за преработка на отпадъци от основното производство и закупени отвън.

(2) За установяване на разходите за спомагателните производства се съставят план-сметки, а за установяване на себестойността на продукцията на допълнителните и второстепенните производства - отделни самостоятелни калкулации, както за продукцията на основното производство.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Групирането на разходите по статии на калкулацията служи за определяне на себестойността на отделните изделия. Установява се следната типова групировка на разходите по статии на калкулацията:

1. суровини и материали;

2. изделия и услуги по кооперирани доставки;

3. горива и енергия за технологични нужди;

4. заплати;

5. начисления за ДОО;

6. амортизации;

7. загуби от брак в производството;

8. други производствени разходи;

9. цехови разходи, в това число:

а) заплати и начисления за ДОО;

10. общозаводски разходи, в това число:

а) заплати и начисления за ДОО;

б) амортизации;

11. разлика между резултативно-остатъчния фонд "Работна заплата" и начислените в себестойността на реализираната продукция разходи за работна заплата (вкл. ДОО);

12. извънпроизводствени разходи;

13. разходи по управлението, в това число:

а) заплати и начисления за ДОО.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В отделните отрасли на промишлеността могат да се внасят допълнения в типовата номенклатура на статиите на калкулацията и да се предвиждат като самостоятелни следните статии: "Спомагателни материали", "Гориво за технологични нужди", "Енергия за технологични нужди", "Транспортно-доставни разходи", "Полуфабрикати от собствено производство", "Разходи за геологопроучвателни работи", "Минноподготвителни разходи", "Изхабяване на инструментите и приспособленията с целево назначение и други специални разходи", "Разходи за вътрешно-заводско транспортиране".

(3) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Предвиждането на допълнителни статии на калкулацията, както и съкращаването на съществуващите типови статии се извършва по предложение на заинтересуваните министерства и другите ведомства при съгласуване на инструкциите по чл. 1, ал. 3 с Министерството на финансите, Държавния комитет за планиране и Комитета по единна система за социална информация.

Чл. 14. (1) В статията "Суровини и материали" се включват стойността на суровините и основните и спомагателните материали, които представляват главна съставна част на готовото изделие или служат за подпомагане производството на изделието. В тази статия се включва и стойността на готовите купени изделия, които имат общопромишлено назначение, като: арматури, метизи, нормални сачмени лагери и др., освен изделията от кооперирани и договорни доставки, които се включват в друга статия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) При определянето на себестойността на отделните изделия като правило разходите за полуфабрикати от собствено производство се показват разгънато по отделните статии на калкулацията. Полуфабрикати от собствено производство са изделия, които са произведени в отделни цехове, но не са преминали през всички етапи на технологичния процес и подлежат на допълнителна обработка в други цехове на поделението или се използуват за комплектуване на крайното изделие в същото поделение. По изключение с разрешение на Държавния комитет за планиране и Комитета по единна система за социална информация в отделни отрасли на промишлеността полуфабрикатите от собствено производство могат да се включват в себестойността на продукцията по цени, определени по установения ред.

Чл. 15. За установяване на общата сума на разходите за суровини и материали за всяко отделно изделие или група изделия се съставя план-сметка по приложение № 1.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Стойността на суровините и материалите се образува от всички разходи по покупката и доставката им до складовете на поделението, а именно: от фактурната стойност по ценоразписни цени и доставно-складови разходи.

(2) Към доставно-складовите разходи се отнасят следните разходи:

1. надценките, изплатени на снабдителните организации;

2. транспортните разходи по доставката съобразно предвидената в ценоразписа франкировка;

3. разходите за товарене и разтоварване на суровините и материалите освен заплащането на постоянните работници в склада;

4. разходите за командировки, извършени за покупка на материалите и доставката им в складовете на предприятието, когато това е предвидено изрично в заповедта за командировка. Не се отнасят към доставно-складовите разходи командировките, извършени за съгласуване на техническите условия и сключване на договорите за доставка. Тези разходи се отнасят към общозаводските разходи;

5. сумите на загубите от липси на суровини и материали при пренасянето им в размер на законно установените норми за фири;

6. разходите по издръжката на специални снабдителни кантори, складове и агентства, организирани в пунктовете за доставка. Разходите за издръжка на отделите по снабдяването и на заводските складове не се включват към доставно-складовите, а към общозаводските разходи.

Чл. 17. (1) Амбалажът и опаковката, доставени със суровините и материалите в случаите, когато са фактурирани отделно, както и разходите за ремонта им, се отнасят към стойността на суровините и материалите след спадане на сумата от възможната реализация на амбалажа и опаковката.

(2) В случаите, когато стойността на амбалажа и опаковката се включва в цената на доставените суровини и материали, от доставната стойност на тези суровини и материали се приспада стойността на амбалажа и опаковката по цени за реализацията им, след като се вземат под внимание разходите по техния ремонт.

(3) Разходите за изхабяване на собствения инвентарен амбалаж се отнасят в стойността на суровините и материалите, доставени с този амбалаж по нормативи съобразно постиженията.

(4) Особеностите при включването на стойността на амбалажа и опаковката в разходите по доставката съобразно общите положения към ценоразписите се конкретизират в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

Чл. 18. (1) Разходите за суровини и материали се включват в себестойността на продукцията, след като се приспадне стойността на отпадъците.

(2) Всички отпадъци, получавани при преработката на суровините и материалите, трябва да се използуват последващо в поделението като изходна суровина за производството на други видове материали, полуфабрикати и изделия, или да се реализират извън поделението, поради което е необходимо да се водят отчетност и контрол за количеството на получаваните отпадъци и тяхното последващо използуване.

(3) За отпадъци в производството се считат остатъците от материалите или полуфабрикатите, получени в процеса на превръщането на изходния материал в готова продукция, загубили напълно или частично потребителните качества на изходния материал (химически или физически свойства, в това число пълномерност, форма и др.), поради което при употребата им се извършват по-големи разходи, или когато изобщо не могат да се използуват по прякото им предназначение. Не се считат за отпадъци остатъците от суровините и материалите, които съгласно установената технология се предават в други цехове на предприятието и могат да се използуват като пълноценен материал. Не се считат за отпадъци също и продуктите, които съпътствуват основната продукция в комплексните производства (кожи, черва, мазнини, сланина и др. под. в месодобивното производство, страничните продукти в нефтопреработващата и дървообработващата промишленост и т. н.). Списъкът на съпътствуващите продукти се определя в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

(4) Отпадъците биват използуваеми в същото производство или извън него. Те се оценяват, както следва:

1. по доставната цена на изходната суровина или материал, когато отпадъците се продават на други потребители и могат да се използуват от тях като пълноценна суровина или материал;

2. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) по намалени цени, регистрирани в съответното министерство или друго ведомство, когато:

а) отпадъците могат да се използуват в основното производство, но с допълнителни разходи при преработката им;

б) при използуването им в основното производство се получава по-малък обем готова продукция;

в) се предават за използуване във второстепенното (страничното) производство за изработване на предмети за широко потребление или за други цели;

3. по установената цена на отпадъците (стърготини, деформирани парчета, изрезки и др.) след приспадането на разходите за събирането и обработката им, когато се предават за преработка в поделението или се реализират навън.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В статията "Изделия и услуги по кооперирани доставки" се включват разходите за доставката на изделия по кооперирани доставки, които допълнително се подлагат на обработка или се монтират направо в готовите изделия, включително разходите за услуги, представляващи частична обработка на отделни части, детайли или на готовото изделие.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Доставната стойност на изделията и услугите по кооперирани доставки се образува от всички разходи по покупката и доставката им до складовете на поделението-производител. За нейното установяване се съставя план-сметка по подобие на план-сметката за суровини и материали.

Чл. 21. (1) В статията "Гориво и енергия за технологични нужди" се включват разходите за всички видове (купени и собствени) горива и енергия, използувани непосредствено за производството на дадено изделие. В отделните отрасли на промишлеността към тези разходи се отнасят:

1. горивото, използувано за технологични нужди, като например за топене на метала, за доменни и мартенови пещи, за нагряване на метала в прокатния, ковашко-пресовия и други цехове, за осъществяване на предвидените по технологията контролни и други изпитания на изделията и т. н.;

2. електроенергията, използувана за електропещите в леярското производство, електродъговите заварки, високочестотните инсталации, електролизата, електрохимичните процеси, галваничните покрития и др.;

3. студената и топлата вода, използувана за технологични нужди, парата, кислородът, сгъстеният въздух и другите видове енергия, използувани за осъществяване на основния технологичен процес за производството на дадена продукция.

(2) Към тази статия не се отнасят извършените разходи за горива и енергия за отопление и осветление на сградите, разходите за гориво и енергия при транспорта, разходите за гориво, използувано в спомагателните производства, както и разходите за гориво, електроенергия и други видове енергия за двигателни нужди на общоцеховите производствени механизми.

Чл. 22. (1) Доставната стойност на купените горива се образува от всички разходи по доставката им до поделението. Стойността на купената енергия се образува от разходите за нейното заплащане по установената тарифа, увеличена с разходите за нейното трансформиране и предаване до подстанциите или до цеховете на поделението. За установяване на сумата на разходите за гориво и енергия се съставя план-сметка по подобие на план-сметката за суровини и материали.

(2) Енергията от собствено производство се включва в себестойността на готовите изделия по цехова себестойност освен в случаите, когато е предвидено енергията да се планира в състава на стоковата продукция и да се отпуска по действуващи цени.

(3) Когато разходите за гориво и енергия не могат непосредствено да се определят и отнасят в себестойността на отделното изделие, могат да се използуват предварително установени по цехове и по изделия нормативи за припадащите се разходи. Тези нормативи се изменят при изменение на нормите или цените на горивото и енергията.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) (1) В статията "Заплати" се отнасят разходите за заплати на работниците, техническите и другите специалисти, включени в бригадата. В случаите, когато няма обособени бригади, в нея се отнасят разходите за заплати на работниците, пряко участвуващи в производството.

(2) В статията "Заплати" се включват средствата за текущо възнаграждение, доплащанията по Кодекса на труда и други нормативни актове, както и заплащанията във връзка с изпълнението и преизпълнението на количествените, качествените и други изисквания съгласно конкретната организация на вътрешната стопанска сметка.

(3) В статията "Заплати" се включват и допълнителните възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд.

(4) В статията "Заплати" не се включват заплащанията за сметка на паричните фондове, образувани от печалбата.

Чл. 24. Разходите за работна заплата по правило се включват пряко в себестойността на отделните видове изделия (група еднородни изделия). В случаите, когато част от тези разходи не може пряко да се отнесе в себестойността на отделните видове изделия, тази част се разпределя по изделия на основата на нормативи (за изделия, поръчка, машинокомплекти и др.), определени въз основа на обема на производството, броя на работните места и нормите за обслужване. Фактическата работна заплата на тези работници се включва в себестойността на отделните видове изделия (готови изделия и незавършено производство) пропорционално на нормативите, които периодично трябва да се преразглеждат, за да се отрази влиянието върху тях от изменението на обема на производството, технологията, тарифните ставки и др.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В статията "Начисления за ДОО" се включват начисленията върху заплатите за ДОО върху целия размер на сумата по статията "Заплати".

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) (1) В статията "Амортизации" се включват амортизационните отчисления по нормите за изхабяване на всички видове основни средства на цеха.

(2) Когато амортизациите не могат да се отнесат пряко в себестойността на отделните изделия, те се разпределят на база количеството машиночасове за производството на отделните изделия или на друга база.

(3) Конкретната база за разпределение на разходите за амортизация се определя в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

Чл. 26. (1) В статията "Загуби от брак в производството" се включват стойността на непоправимия брак, разходите за отстраняване на дефектите на поправимия брак, както и разходите, превишаващи установените норми за гаранционно поддържане и ремонт на произвежданите изделия.

(2) За бракувани се считат всички изделия, полуфабрикати, детайли, възли и работи, които не отговарят по своите качества на установените в стандартите или техническите условия и не могат да се използуват по първоначалното им предназначение или могат да бъдат използувани само след поправката им.

Чл. 27. (1) В зависимост от характера на дефектите бракът се подразделя на поправим и непоправим (окончателен).

(2) Поправим е бракът в случаите, когато изделията, полуфабрикатите, детайлите, възлите и др. имат такива дефекти, които могат да се отстраняват, а изделията, полуфабрикатите, детайлите и възлите - да се използуват по първоначалното им предназначение.

(3) За непоправим брак се считат изделията, полуфабрикатите, детайлите и възлите, които не могат да бъдат използувани по прякото им предназначение и чието поправяне е технически невъзможно или икономически неоправдано.

Чл. 28. (1) Според мястото на откриването бракът се подразделя на: вътрешен, установен в самото предприятие, преди да се достави продукцията на потребителите, и външен, проявил се при потребителя в процеса на монтирането или използуването на изделията.

(2) Себестойността на вътрешния непоправим брак се състои от фактическите преки разходи за производството на бракуваните изделия и от цеховите и общозаводските разходи.

(3) Разходите за вътрешния поправим брак обхващат разходите за суровини, материали и полуфабрикати, извършени за отстраняването на дефектите и продукцията, работната заплата и начисленията за ДОО и съответствуващата част от цеховите и общозаводските разходи.

(4) Себестойността на външния брак се състои от пълната себестойност на окончателно бракуваната от потребителите продукция, от разходите, извършени от потребителите за обработка на тази продукция до момента на установяване на брака, включително следуемите се по план цехови и общозаводски разходи, от възстановените на потребителите разходи за демонтаж на бракуваните изделия и от транспортните разходи във връзка с връщането или замяната на бракуваната продукция или от разходите за поправяне на брака при потребителя, ако бракът е поправим. При определяне на загубите от вътрешния и външния брак, които се отнасят в себестойността на продукцията, към себестойността на вътрешния и външния непоправим брак се прибавят разходите за поправимия брак и се приспадат: стойността на бракуваната продукция по цени за реализация, сумите, удържани от виновните работници и служители за допускане на брака, както и сумите, получени от други поделения-доставчици поради брак по тяхна вина.

Чл. 29. Произведената продукция с по-ниско качество от предвиденото в плана, доколкото това качество съществува в стандартите, не се счита за бракувана продукция. Загубите от произведената продукция с по-ниско качество намаляват приходите от реализация на продукцията. Не се счита за бракувана и нестандартната продукция, която се реализира и отчита отделно от редовната.

Чл. 30. При производства с голяма номенклатура на изделията и полуфабрикатите се разрешава бракът да се оценява, като се изхожда от нормативната себестойност съобразно степента на готовност до момента на откриването на брака.

Чл. 31. (1) По правило загубите от брак в производството се отнасят изцяло в себестойността на произвежданите изделия. По изключение при индивидуалните производства с продължителен производствен цикъл и при дребносерийните производства тези загуби могат да бъдат включени при оценката на незавършеното производство, доколкото са свързани с изпълнението на определената поръчка, останала незавършена в края на отчетния период.

(2) Загубите от брак, открити през отчетния период и отнасящи се за продукция, изработена през миналите отчетни периоди, се включват в себестойността на произведените изделия от същия вид през текущия отчетен период. Ако през текущия отчетен период не са били произведени такива изделия, загубите от брак се разпределят между цялата стокова продукция по начина, възприет за разпределение на общозаводските разходи.

Чл. 32. Загубите от брак не се планират, а само се отчитат. По изключение с разрешение на Държавния комитет за планиране за определени производства се допуска планиране на загубите от брак по определен норматив.

Чл. 33. (1) В статията "Други производствени разходи" се отнасят разходите, преки за даден вид производство, но неупоменати в предходните статии, като: разходи за геологопроучвателни работи и други подобни плащания (ако не са заделени в самостоятелна статия); разходи за гаранционно обслужване и ремонт на изделията и други разходи, неотнесени в предходните статии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Към разходите за геологопроучвателни работи се отнасят начисленията в себестойността на всеки тон добита продукция за погасяване стойността на тези разходи. Обхватът на тези разходи и начинът за определяне на начисленията за геологопроучвателни работи се определят с отделна инструкция.

(3) Към разходите за гаранционно обслужване и ремонт се отнасят разходите на поделенията, произвеждащи изделия с гаранционен срок за безаварийна работа. Такива са: разходите за издръжка на персонала, осигуряващ нормална експлоатация на изделията при потребителя в рамките на установения гаранционен срок (за инструктаж, техническо обслужване, проверки за правилната експлоатация на изделията, нагласа и др.); разходите за гаранционен ремонт на тези изделия в съответствие с установените нормативи; стойността на материалите, изразходвани във връзка с поддържането и техническите прегледи; издръжката на специални бюра и др.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Като правило разходите по статията "Други производствени разходи" се включват пряко в себестойността на произвежданите изделия. В случаите, когато това е невъзможно, тези разходи се разпределят между отделните изделия пропорционално на цеховата им себестойност без разходите по статия "Други производствени разходи". Конкретната база за разпределение на тези разходи се определя от инструкциите по чл. 1, ал. 3.

Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В статията "Цехови разходи" се включват всички разходи, които се извършват във връзка с организацията на производството, управлението и обслужването на цеха, а също и разходите, свързани с работата на машините и съоръженията и другите разходи, вкл. непроизводителните, които не могат да се отнесат пряко към определено изделие. За тези разходи се съставя план-сметка по приложение № 2, която подлежи на утвърждаване от стопанската организация. Цеховите разходи биват планируеми и непланируеми.

(2) Към планируемите цехови разходи се отнасят:

1. материали за технологични и общопроизводствени нужди, към които се включва стойността на материалите за технологични и общопроизводствени нужди и за поддържането на машините и съоръженията, когато поради общия им характер не могат да бъдат отнесени пряко за определен вид производство. Такива са формовъчните материали при леярството, емулсиите за охлаждане, смазочните материали и др. под.;

2. гориво и енергия за вдигателни нужди, към които се включва стойността на употребените горива, електрическа енергия, пара, сгъстен въздух и други видове енергия, използувани за двигателни нужди, купени отвън или произведени от собствени спомагателни производства;

3. изхабяване, поддържане и ремонт на малоценните и малотрайните инструменти, приспособления и инвентар, към които се включва сумата на изхабяването на малоценните и малотрайните инструменти, приспособления, работно облекло и инвентар, числящи се към цеха, както и разходите за тяхното поддържане и ремонт;

4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) заплати и начисления за ДОО, към които се включват заплатите и начисленията за ДОО на персонала в цеховете, включително и за несписъчния състав. В този персонал се включват: инженерно-техническите работници, служещите и обслужващият персонал, заети в ръководството на цеха, в цеховите лаборатории, в охраната на труда, в поддържането на отоплението, осветлението, чистотата и др., спомагателните работници по поддържането на машините и оборудването (настройчици, смазочници, електромонтьори, шлосери и др.), работниците, заети с извършването на текущия ремонт на оборудването, на транспортните средства, инструментите, и др., работниците, заети в цеховия транспорт, в събирането, товаренето, разтоварването и придвижването на суровините и материалите от складовете до работните места, както и на готовата продукция до складовете за съхранението й в случаите, когато не са включени в състава на обособени бригади;

5. (т. 5 заличена, т. 6, 7, 8, 9, 10 и 11 стават съответно т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) текущ ремонт на основните средства, към които се отнасят разходите за текущ ремонт на производственото оборудване, на транспортните средства, на ценните инструменти, на сградите и съоръженията, както и стойността на резервните части и другите материали, употребени при текущия ремонт;

6. разходи по охрана на труда, към които се отнасят разходите по охраната на труда, извършвани непосредствено за нуждите на цеха, като разходи за обезопасяване на машините и движещите им се части и на люкове, отверстия и вентилационни устройства, сигнализации за безопасност; приспособления за бързо спиране на механизмите и др.; разходи за здравеопазването на работниците като: поддържане на дезинфекционни камери, умивални, душове, бани и др.; стойността на специалното облекло, обувките, очилата и други лични предпазни средства; стойността на млякото, мазнините и другите неутрализиращи средства, получавани от работниците в горещите цехове и вредните производства и др., които нямат характер на капитални вложения;

7. осветление, отопление и поддържане на чистота, към които се отнасят разходите за: осветление, отопление и материалите за поддържане на осветителната и отоплителната система; водата за миене и за други домакински нужди освен водата за технологични нужди и за мероприятията по охраната на труда; материалите, които се изразходват за поддържането на водопроводната и канализационната мрежа; материалите за поддържане на чистотата (метли, четки, сапун и др.);

8. издръжка на цеховия транспорт и транспортни разходи, към които се отнасят разходите за поддържането и експлоатацията на собствените и наетите транспортни средства (товарни автомобили, електрокари и др.), използувани за транспортирането (преместването) на суровините, материалите, инструментите, детайлите, заготовките и др. от основния склад на цеха до работните места, както и транспортирането на готовата продукция до складовете за съхранение, стойността на горивото, смазочните и други материали, изразходвани във връзка с експлоатацията на указаните транспортни средства; на транспортните услуги от спомагателните цехове и стопанства, както и от външните организации;

9. (доп. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) издръжка на цеховите лаборатории и разходи за изследвания, опити и изпробвания, към които се отнасят разходите по издръжка на цеховите лаборатории като: стойността на употребените в лабораториите материали за опити; разходите за анализ на материалите, полуфабрикатите и изделията; изплатените суми за опити и изследвания, извършени от външни организации, и др. В тази статия не се отнасят разходите, които се извършват във връзка с усвояване на производството на нови видове изделия; финансирани от паричните фондове;

10. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) други планируеми разходи, към които се отнасят цеховите разходи, които не могат да се отнесат към някои от изброените статии, като командировките от цехов характер.

(3) Към непланируемите цехови разходи се отнасят:

1. загуби от престои, към които се отнасят начислената заплата на производствените работници на цеха за престои по причини от цехов характер съгласно действуващите разпоредби за заплащане на трудовото възнаграждение при престои, заместване, съвместителство и др., и следуемите се начисления за ДОО. Когато през времето на престоя работниците се използуват за други работи, тук се отнася само разликата между заплатите и начисленията за ДОО, начислени на работниците за времето на престоя и следуемите им се заплати за извършената друга работа;

2. загуби от развала на материални ценности при съхранението им в цеховите складове, към които се отнася стойността на похабените материали, полуфабрикати и изделия при съхранението им в цеховите складове и изписани по съответния ред, доколкото за това няма виновни лица;

3. липси на материални ценности и незавършено производство (след спадане на излишъците), към които се отнася стойността на липсите на материалите, полуфабрикатите (детайли, възли), установени при инвентаризация в цеховите складове или на производствените линии на цеха и подлежащи на изписване по съответния ред;

4. други непланируеми разходи, към които се отнасят всички други непланируеми разходи, непредвидени в предишните статии, като обезщетения за нетрудоспособност, възникнала вследствие на производствени травми, и др.

Чл. 35. (1) Цеховите разходи се отнасят в себестойността на продукцията, произведена в дадения цех, респ. в себестойността на работите (услугиге), извършени за други цехове и производства. При определяне на частта на цеховите разходи, припадаща се за работите (услугите), извършени за собственото капитално строителство или за основния ремонт на основните средства, както и за непромишлени дейности, от общия размер на цеховите разходи могат да се приспадат разходите, които не са свързани с извършването на тези работи (услуги) (напр. разходите за издръжка на цеховите лаборатории, разходите за изследвания, опити и изпробвания на продукцията и т. н.). Разходите, които подлежат на изключване, се определят в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

(2) В случаите, когато в даден цех наред с основната продукция се произвеждат или дообработват и изделия за широко потребление от отпадъци, в тяхната себестойност се включва само част от цеховите разходи на този цех в зависимост от обема и вида на извършените работи. За тази цел се съставят отделни план-сметки, за да се установи припадащата се част от цеховите разходи, на основата на които се определят поправъчни коефициенти.

(3) (Нова - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Когато в даден цех има обособени бригади, работещи на бригадна стопанска сметка, за установяване на общите разходи във връзка с организацията и управлението на бригадата се ползува план-сметката за цеховите разходи по приложение № 2.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Цеховите разходи се разпределят между различните видове изделия, произведени в даден цех, и за незавършено производство пропорционално на сумите по статиите "Заплати" и "Амортизации", статията "Заплати" или на друга база.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Конкретната база за разпределение на цеховите разходи се определя в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

Чл. 36. (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В статията "Общозаводски разходи" се включват всички разходи, които се извършват във връзка с управлението и обслужването на производството в поделението. За тях се съставя план-сметка по приложение № 3, която подлежи на утвърждаване от стопанската организация. Общозаводските разходи биват планируеми и непланируеми.

(2) Към планируемите общозаводски разходи се отнасят:

1. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) заплати и начисления за ДОО, към които се включват разходите за заплати и начисления за ДОО на персонала от управлението и обслужването на поделението, както и за лицата от несписъчния състав;

2. командировъчни, към които се отнасят разходите за командировки от общозаводски характер;

3. издръжка на лекия транспорт и служебни пътувания, към които се отнасят разходите по издръжката на собствения лек транспорт (освен заплатите и начисленията върху тях за ДОО, които се отнасят в чл. 36, ал. 2, т. 1), разходите за служебни пътувания в пределите на местонахождението на поделението (за трамваи, автобуси, тролейбуси и др.), както и за превоза на работниците до поделението;

4. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) канцеларски и пощенски разходи. Тук се отнасят разходите за канцеларски, счетоводни и чертожни принадлежности, типографски и подвързочни материали, стойността на формулярите за документацията на поделението, периодичните и други издания за служебно ползуване;

5. (нова, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно т. 6, 7, 8, 9, 10 и 11 - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) разходите по машинна обработка, към които се отнасят всички разходи, свързани с машинната обработка на информацията от общозаводски характер;

6. амортизации, към които се отнасят амортизационните отчисления по действуващите норми за изхабяване на основните средства от общозаводски характер;

7. поддържане и текущ ремонт на сградите, съоръженията и изхабяване на малоценните и малотрайните предмети и инвентар, към които се отнасят разходите за поддържане и текущ ремонт, осветление, отопление, канализация, водоснабдяване и за поддържане на чистотата на сградите и помещенията за канцеларии на поделението, общозаводските сгради, съоръженията, складовете за готова продукция, складовете за материали, общозаводските дворове, пътищата, площадките и др. и на стопанския инвентар с общозаводски характер. Тук се включват и изхабяването и ремонтът на малоценните и малотрайните предмети и инвентар, както и наемите за сгради и помещения от общозаводски характер;

8. разходи за изпробвания, опити, изследвания и издръжка на заводските лаборатории, към които се отнасят: разходите за изпробвания, опити и изследвания на качеството на постъпващите в поделението материали, полуфабрикати, гориво, както и на произвежданата продукция; издръжката на заводските лаборатории (стойността на материалите за извършване на лабораторни анализи; изхабяването на малоценния и малотрайния инвентар на лабораториите, разходите за текущ ремонт на основните средства на лабораториите); заплатените суми на външни лица и учреждения за извършените от тях анализи. В случаите, когато заводските лаборатории са обособени на вътрешна стопанска сметка, стойността на работите и услугите, извършени от тях, се включва в разходите на цеховете-потребители по реда, определен за спомагателните производства;

9. разходи по охрана на труда, към които се отнасят разходите по охрана на труда (нямащи характер на капитални вложения), извършвани общо за поделението. Към тях се отнасят разходите по техниката на безопасността, за производствена санитария (пунктове за газирана вода, хладилни инсталации и др.) и за други мероприятия (покупка на справочници и плакати по охрана на труда, организиране на изложби, лекции по техниката на безопасността и други с общозаводски характер);

10. данъци и такси, към които се отнасят разходите за заплащане на местните данъци и такси от поделенията: данък сгради, такси за канал и смет и др. Данъците и таксите, имащи определена връзка с цеховете (такси за транспортните механизми и др.) не се отнасят по тази точка, а към статията "Цехови разходи" (чл. 34). Тук не се включват и данъците и таксите за сградите и помещенията, които се числят по баланса на поделението и са заети от амбулатории, читални, столове, помещения на заводските обществени организации и др., които са за сметка на фонд "СБКМ";

11. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) други планируеми разходи, към които се отнасят разходите от общозаводски характер, неупоменати в предходните статии;

12. (нова - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) усвояване на нови производства, към които се отнасят начислените суми за фонд "Усвояване на нови производства" по диференцирани нормативи към стоковата продукция;

13. (нова - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) стимулиране на техническия прогрес. Към точката се отнасят начислените суми за фонд "Стимулиране на техническия прогрес" за сметка на част от реализирания икономически ефект от внедрени научно-технически постижения.

(3) Към непланируемите общозаводски разходи се отнасят:

1. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) глоби, неустойки и денгуби, към които се отнасят глобите, неустойките и денгубите за текущата и за миналите години, станали известни през текущата година, след приспадане на получените и подлежащите на получаване до размера на заплатените и дължимите като: глоби, неустойки по договори, при неспазване на определен лимит за разход на електроенергия, денгуби, при товарно-разтоварни работи, присъдени лихви по арбитражни дела и др.;

2. доплащания (след приспадане на отстъпките) по "косинус фи", към които се отнасят изплатените от поделенията надбавки към тарифите за електроенергия, за нисък коефициент на използуване на електрическите мощности, намалени с отстъпките, направени за по-висок коефициент на използуването им;

3. липси (след приспадане на излишъците) в заводските складове, към които се отнасят липсите (след приспадане на излишъците, но не повече от сумата на липсите) на материали, полуфабрикати и готови изделия в заводските складове в рамките на нормите за фири, а така също и липсите над тези норми, установени при инвентаризации, когато те не могат да се търсят от виновни лица;

4. загуби от развала на материали и продукция в заводските складове, към които се отнасят загубите от развала на готови изделия, полуфабрикати, материали и други материални ценности при съхраняването им в заводските складове, когато не може да се установи по чия вина са допуснати тези загуби;

5. загуби от престои, към които се отнасят разходите от престои по вина на заводоуправлението, които се изчисляват съгласно разпоредбите на заплащане на трудовото възнаграждение при престои, заместване, съвместителства, както и следуемите се начисления за ДОО. Когато през време на престоя работниците се използуват за други работи, тук се отнася само разликата между заплатите, начислени на работниците за времето на престоя и следуемата им се заплата за извършена друга работа;

6. други непланируеми разходи, към които се отнасят непланируемите разходи от общозаводски характер, неупоменати в предходните статии, без тези, които са за сметка на паричните фондове.

Чл. 37. Общозаводските разходи се отнасят в себестойността на продукцията на основните, допълнителните и второстепенните производства и на незавършеното производство. Когато някои от спомагателните производства извършват услуги на непромишлените стопанства, на капиталното строителство, за основен ремонт на собственото оборудване, извършван по стопански начин, или произвеждат стокова продукция, тези услуги и продукция се утежняват и с общозаводски разходи.

Чл. 38. В себестойността на продукцията, произведена от отпадъци и предназначена за широко потребление, както и за работите (услугите), извършени за собствено капитално строителство, основен ремонт или непромишлено стопанство, може да се включва само част от общозаводските разходи в зависимост от връзката и отношението на тези разходи към указаните производства. За тази цел се съставят отделни план-сметки, за да се установи припадащата се част, на основата на която се установяват поправъчни коефициенти.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Общозаводските разходи се разпределят между различните видове изделия пропорционално на сумата по статиите "Заплати" и "Амортизации", статия "Заплати", на цеховата себестойност или на друга база.

(2) Конкретната база за разпределение на общозаводските разходи се определя в инструкциите по чл. 1, ал. 3 за калкулиране на себестойността.

Чл. 40. През периода на усвояване на производството на новите изделия, когато обикновено има голяма разлика между тяхната проектна и планова трудоемкост в сравнение с условията на масовото или серийното производство, при разпределение на цеховите и общозаводските разходи в себестойността на усвояваните изделия могат да се използуват поправъчни коефициенти с оглед да не се допусне необосновано завишаване на себестойността на новите изделия за сметка на по-ниската себестойност на вече усвоените изделия. Тези поправъчни коефициенти се определят като отношение между проектната трудоемкост на усвояваното изделие в условията на масовото или серийното производство към плановата трудоемкост на тези изделия в периода на тяхното усвояване. Поправъчните коефициенти трябва да се използуват както при планирането, така и при отчитането на себестойността.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В себестойността на работите и услугите за вътрешни нужди на цеха не се включват цехови и общозаводски разходи. Тяхната себестойност се образува само от преките разходи за: суровини и материали, изделия по кооперирани доставки, горива за технологични нужди, енергия за технологични нужди, заплати и начисления за ДОО.

Чл. 42. В себестойността на незавършеното производство цеховите и общозаводските разходи се включват по същия начин, както и в себестойността на готовите изделия. При производствата с незначителен обем на незавършеното производство тези разходи могат да се включват в себестойността на незавършеното производство по планов норматив. Отклоненията от този норматив спрямо фактическите разходи се отнасят в себестойността на готовите изделия.

Чл. 43. (1) В сезонните производства при определяне на плановата и фактическата себестойност на продукцията цеховите и общозаводските разходи се начисляват, като се вземат пред вид утвърденият годишен размер на тези разходи, обемът на продукцията и нормативът на тези разходи на единица продукция. При изменение на обема на произвежданата продукция нормативът се изменя с оглед да се осигури пълно покритие на тези разходи. В случаите, когато фактическите разходи превишават сумата, утвърдена в първоначалната сметка, тези отклонения се отнасят в себестойността на продукцията, произведена през периода, когато е извършено това превишаване.

(2) През периода на сезонните прекъсвания в работата на отделните поделения цеховите и общозаводските разходи се отнасят към разходите за бъдещи периоди.

(3) В случаите, когато сумата на цеховите и общозаводските разходи във фактическата себестойност на произведената продукция се начисли по предварително установени нормативи, които надвишават фактическия размер на тези разходи за отчетния период, разликата в повече се резервира като предстоящи платежи и се отнася в себестойността до края на годината. В тези случаи трябва да се извърши проверка, доколко правилно са били установени нормативите, по които се начисляват тези разходи, и при необходимост да се изменят.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) (1) В статията "Разлика между резултативно-остатъчния фонд "Работна заплата" и начислените в себестойността на реализираната продукция разходи за работна заплата (вкл. ДОО)" се включва само по отчет положителната разлика между сумите по ред 22 и ред 12 на схемата за образуване и разпределение на дохода на стопанските организации без предприятия и на предприятията.

(2) Сумата по статията "Разлика между резултативно-остатъчния фонд "Работна заплата" и начислените в себестойността на реализираната продукция разходи за работна заплата (вкл. ДОО)" се разпределя между различните видове изделия пропорционално на сумата по статията "Заплати".

Чл. 44. В статията "Извънпроизводствени разходи" се отнасят разходите, свързани с реализацията на продукцията. За тях се съставя план-сметка по приложение № 4. Към извънпроизводствените разходи се отнасят:

1. разходи за амбалаж и опаковка на продукцията в складовете на готовата продукция, към които се отнасят разходите за амбалаж и опаковка на продукцията, с изключение на случаите, когато в ценоразписите е предвидено отпускането на продукцията да става, без да се извършва опаковка или последната да се заплаща отделно от цената на продукцията. Разходите за опаковка, включително стойността на амбалажа, се включват в извънпроизводствените разходи само когато тази опаковка се извършва в складовете за съхранение на готовата продукция, а не в производствените цехове. В случаите, когато опаковането (амбалирането) на продукцията в съответствие с технологичния процес се извършва в цеховете преди нейното предаване в складовете за готова продукция, стойността на опаковката се включва в заводската себестойност на продукцията в съответствуващите статии на калкулацията или в комплексните статии. Редът за калкулиране на разходите за опаковката в тези случаи се определя в инструкциите по чл. 1, ал. 3. В случаите, когато на амбалажа от собствено производство се определя отделна цена и той се отчита като стокова продукция, себестойността на този амбалаж се установява по статии на калкулацията за основното производство;

2. транспортни разходи, към които се отнасят транспортните разходи, извършени със собствен или нает транспорт по реализацията на продукцията съгласно определените в ценоразписите условия за доставка на продукцията, както и разходите за натоварване на транспортните средства (автомобили, вагони, кораби и др.);

3. разходи за съхранение на готовата продукция в незаводски складове, към които се отнасят разходите за съхранение на готовата продукция в незаводски специализирани складове за пласмент и свързаните с това разходи за натоварване и разтоварване, фирите в законоустановените размери и др.;

4. разходи за реклами, изложби и панаири, към които се отнасят разходите, свързани с рекламата на готовата продукция, както и тези за участие в изложби и панаири;

5. други извънпроизводствени разходи, към които се отнасят всички разходи по реализацията на продукцията, неупоменати в предходните статии, като разходи за паспорти на изделията, хладилни такси и други.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Разходите за опаковането и транспорта на продукцията, влизащи в състава на извънпроизводствените разходи, като правило се включват в себестойността на съответния вид продукция по пряк начин. В случаите, когато това е невъзможно, те се разпределят на базата на теглото, обема или заводската себестойност на продукцията. Използуваната база за разпределение на извънпроизводствените разходи се определя в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В статията "Разходи по управлението" се отнасят вноските, определени за участие в разходите по управлението на стопанската му организация.

(2) Разходите по управлението се включват в себестойността на реализираната продукция. По изделия тези разходи се разпределят на база заводската им себестойност или на друга подходяща база, определена с инструкциите по чл. 1, ал. 3.

Чл. 47. При съставянето на статистическия отчет за себестойността на произведената продукция, когато обемът на тази продукция за даден период (месец, тримесечие) се различава чувствително от обема на реализираната продукция, само за установяване на търговската себестойност на произведената продукция, извън производствените разходи, полагащи се за реализираната продукция, да се отнасят към себестойността на произведената продукция не изцяло, а пропорционално на заводската себестойност на произведената продукция, т. е. сумата на извънпроизводствените разходи да се раздели на заводската себестойност на реализираната продукция и полученото частно да се умножи на заводската себестойност на произведената продукция. Разходите по управлението се включват в себестойността на произведената продукция изцяло в размер на определените вноски.

Чл. 48. (1) Освен по статии на калкулацията разходите за производството се групират и по икономически елементи. Тази групировка за разлика от групировката на разходите по статии на калкулацията се извършва съобразно вида и икономическото съдържание на отделните разходи независимо от мястото на тяхното извършване.

(2) Разходите за производството във всички отрасли на промишлеността се групират в следните икономически елементи:

1. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) суровини и материали (след спадане стойността на отпадъците), в това число изделия и услуги по кооперирани доставки;

2. горивни материали - купени;

3. енергия - купена;

4. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) заплати;

5. начисления за ДОО;

6. амортизация;

7. други парични разходи;

8. (нова - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) разлика между резултативно-остатъчния фонд "Работна заплата" и начислените в себестойността на реализираната продукция разходи за работна заплата (вкл. ДОО).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Групировката по предходната алинея е единна и задължителна за всички отрасли на промишлеността и служи за установяване на плановите и фактическите разходи за цялата производствена дейност на поделението.

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В елемента "Суровини и материали", в това число изделия по кооперирани доставки, се включва стойността на суровините и основните материали (след спадане стойността на отпадъците), на спомагателните материали, купените полуфабрикати, готовите изделия за комплектуване, изделията от кооперирани предприятия и др. под., включително разходите за доставката им до складовете на поделенията, извършена с външен транспорт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В стойността на изделията по кооперирани доставки, показани "в това число", се включват разходите за доставката на изделия от кооперирани и договорни доставки, които допълнително се подлагат на обработка или се монтират направо в готовите изделия, включително разходите за услуги, представляващи частична обработка на отделни части, детайли или на готовото изделие.

(3) В елемента "Суровини и материали" се включват и: стойността на купените материали, които се използуват в процеса на производството, за да осигурят нормалното протичане на технологичния процес (спомагателни материали за технологични цели), или се изразходват за други производствени нужди (поддържане, текущ ремонт и експлоатация на оборудването, сградите, съоръженията и другите основни средства); стойността на резервните части за ремонт на оборудването; изхабяването на инструментите, приспособленията, специалното облекло и другите малоценни и малотрайни предмети и др.

Чл. 50. В елемента "Горивни материали - купени" се включват разходите за доставката отвън на всички видове горива, използувани за технологични нужди (за леярния, ковашко-пресовия, термичния и други цехове), за добиване на всички видове енергия (електрическа, топлинна, сгъстен въздух, лед, кислород и др.), за отопление на сградите, за вътрешния транспорт (локомотиви, автомобили, трактори и др.) и т. н.

Чл. 51. (1) В елемента "Енергия - купена" се включва стойността на всички видове купена енергия (електрическа, топлинна, сгъстен въздух и др.), използувана за технологични, енергетични, двигателни и други промишлено-производствени нужди на поделенията.

(2) Разходите за производство на електрическа и други видове енергия, извършвани в самото производствено поделение, както и разходите за трансформирането и предаването на купената енергия до мястото на нейното потребление, се включват в съответните икономически елементи.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) (1) В елемента "Заплати" се отнасят разходите за заплати на целия промишлено-производствен персонал на поделението, включително и заплащането на лицата от несписъчния състав.

(2) В елемента "Заплати" се включват средствата за текущо възнаграждение, доплащанията по Кодекса на труда и други нормативни актове, както и заплащанията във връзка с изпълнението и преизпълнението на количествените, качествените и други изисквания съгласно конкретната организация на вътрешната стопанска сметка.

(3) В елемента "Заплати" се включват и допълнителните възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд.

Чл. 53. В елемента "Начисления за ДОО" се включват начисленията за ДОО върху цялата сума по елемента "Заплати" съгласно установените нормативи.

Чл. 54. В елемента "Амортизация" се включва сумата на амортизационните отчисления за всички основни производствени фондове.

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В елемента "Други парични разходи" се включват всички разходи, които не могат да бъдат отнесени към един от елементите по чл. 49-54. Тук се отнасят разходите за командировки, данъци, такси, служебни пътувания, канцеларски, печатарски, телеграфо-пощенски и телефонни разходи, доплащания по "косинус фи", наеми за помещения, застраховки на персонала, подлежащ на задължително застраховане, начисленията за геологопроучвателни работи, разходите по управлението на стопанската организация, разходи, извършени във връзка с гаранционното обслужване и гаранционния ремонт и др.

Чл. 55а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В елемента "Разлика между резултативно-остатъчния фонд "Работна заплата" и начислените в себестойността на реализираната продукция разходи за работна заплата (вкл. ДОО)" се включва положителната разлика между сумите по ред 22 и ред 12 на схемата за образуване и разпределяне на дохода, съставляваща приложение към чл. 178 от Правилника за икономическия механизъм (обн., ДВ, бр. 9-12 от 1982 г.; доп., бр. 30 от 1982 г.; изм., бр. 8 от 1983 г.).

Чл. 56. (1) Наред с посочените групировки производствените разходи могат да се групират и по етапи (фази) на производството и в зависимост от влиянието на обема на производството.

(2) При групирането на разходите по етапи на производствения процес от общата сума на разходите, образуващи себестойността на изделията или на отделните видове продукция, се заделят разходите, които се отнасят за съответния процес, вид работа, операция и т. н. Тази групировка може да се използува за:

1. анализ и контрол на равнището на разходите в отделните звена на технологичния процес с цел установяване на звената, където се допускат отклонения от приетата технология и утвърдените норми за разход;

2. съпоставка на икономическата ефективност на различните начини и схеми за организация на производството както вътре в поделението, така и между различните поделения;

3. сравнителен анализ на себестойността на едни и същи изделия, произвеждани в различни поделения.

(3) В зависимост от влиянието на измененията на обема на производството върху разходите те биват условно-постоянни и условно-променливи разходи.

(4) Условно-постоянни са разходите, които не се влияят съществено от изменението на обема на производството. Това са преди всичко част от цеховите и общозаводските разходи.

(5) Условно-променливите разходи непосредствено се влияят (намаляват или увеличават) в зависимост от изменението на обема на произведената продукция. Такива са разходите за суровини и материали, гориво и енергия за технологични нужди, заплати и др.

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) (1) Производствените разходи могат да се групират и на материални разходи (без амортизации) и стойност на обработката.

(2) Към стойността на обработката се отнасят разходите по елементите заплати, начисленията за ДОО, амортизация и положителната разлика между резултативно-остатъчния фонд "Работна заплата" и начислените в себестойността на реализираната продукция разходи за работна заплата (вкл. ДОО).

(3) Към стойността на обработката се отнасят задължително разходите по статиите на калкулацията: "Заплати", "Начисления за ДОО", "Амортизации", от статията "Цехови разходи" - заплати и начисления за ДОО, и от статията "Общозаводски разходи" - заплати и начисления за ДОО и амортизации, "Разликата между резултативно-остатъчния фонд "Работна заплата" и начислените в себестойността на реализираната продукция разходи за работна заплата (вкл. ДОО)" и от статията "Разходи по управлението" - заплати и начисления за ДОО.

(4) Начинът за определяне стойността на обработката по статии на калкулацията по отрасли се конкретизира в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

Чл. 58. (1) За да се определи себестойността на продукцията, разходите за производството се разпределят по календарни периоди така, че частта на разходите, включени в себестойността на всеки период, да съответствува на количеството продукция, произведена през този период. От тази гледна точка разходите се разпределят на: текущи производствени разходи; предварителни, засягащи бъдещи периоди, и предстоящи разходи.

(2) Предварителни разходи са тези, които, макар и да се извършват през даден отчетен период, подлежат на отнасяне в себестойността на продукцията през бъдещи периоди. Те се включват в себестойността на продукцията на части по начин и в срокове, определени в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

(3) Предстоящи разходи са тези, които са предварително известни, но тяхното извършване ще стане през един по-късен период. Към тях се отнасят:

1. някои разходи в сезонните отрасли на промишлеността;

2. (т. 2 заличена, предишна т. 3 - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) други разходи, имащи периодичен характер.

(4) За предстоящите разходи се създава резерв, като същите разходи се включват в себестойността през отделните периоди по планов размер. Конкретните случаи, в които се допуска създаването на такъв резерв, се определят в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

(5) Общата сума на разходите за производство за всеки отделен период се образува от цялата сума на текущите производствени разходи, част от предварителните разходи, отнасящи се за отчетния период, и част от предстоящите разходи, следуеми се за този период.

Чл. 67. В зависимост от вида на продукцията, сложността и характера на организацията на производството в отделните промишлени поделения могат да се използуват следните основни методи за отчитане и калкулиране на фактическата себестойност: нормативен, пофазен и поръчков.

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Нормативният метод на отчитане, основните елементи на който са нормативната себестойност по изделия, своевременното регистриране на отклоненията от нормите и редовното отчитане на измененията на нормите, е метод на отчитане, който позволява ефективно да се използуват отчетните данни за разкриване на резервите за намаляване на себестойността и за оперативно ръководство на производството. Нормативният метод на отчитане може да намери приложение в масовите и серийните производства с разнообразна и сложна продукция, състояща се от множество детайли и възли, в поделенията на обработващата промишленост (машиностроене, металообработване, шивашка, обувна, трикотажна, мебелна и др.).

Чл. 69. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Нормативната себестойност при нормативния метод на отчитане се изчислява по калкулация за всяко произвеждано изделие в началото на периода (месеца, тримесечие) по действуващите в момента разходни норми, които служат за лимитиране на производствените разходи. Себестойността на продукцията (изделията), изчислена с тази калкулация, показва какви трябва да бъдат разходите за производството на съответното изделие при условията на производството в момента на съставяне на нормативните калкулации. Тези калкулации се използуват при определяне на фактическата себестойност, при оценка на брака и незавършеното производство и при икономическия анализ на разходите за производството.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Нормативната себестойност по правило се съставя по изделия. При производството на един вид изделие в различни изпълнения себестойността се определя поотделно за всяко различно изпълнение. Нормативната себестойност може да се съставя поотделно за детайлите, възлите и готовото изделие.

(3) Калкулациите на детайлите и възлите се съставят само по основните статии на разходите. В тези случаи цеховите и общозаводските разходи се прибавят в калкулацията на готовото изделие, а разходите за материали се разшифроват по отделни групи материали.

Чл. 70. (1) Прилагането на нормативния метод на отчитане предполага редовно да се регистрират отклоненията от нормите с оглед създаване на възможности за своевременно разкриване на причините за отклонението на фактическите разходи от действуващите норми. Под действуващи трябва да се разбират обусловените от технологичния процес норми, по които се извършва отпускането на суровините и материалите по работните места и се заплаща извършената работа. Отклонения от нормите са както икономията, така и преразходът на суровини и материали, работната заплата и другите производствени разходи (в това число и предизвиканите от замяната на едни суровини и материали с други, заплащането на труд, непредвиден по технологичния процес, заплащанията за неспазване на нормалните условия за работа и т. н.).

(2) В поделенията трябва да бъде организиран действен контрол за спазване на нормите за разход с оглед да не се допускат необосновани изменения в установената технология за производството на изделията, нерационална замяна на суровините и материалите или превишение в нормите за заплащане на работниците и др. под. Отклонение от нормите може да се допуска само с разрешение на тези, които ги утвърждават. Всички случаи на отклонения от нормите задължително се отбелязват в съставената документация и редовно се отчитат. Отчитането на отклонението от нормите се извършва с цел да се осигури своевременна информация за ръководителите на производството за размера, причините и виновниците за допуснатите отклонения и набелязване на необходимите мерки за премахване на причините за преразхода или за разпространяване на опита на челниците в случай, че се отчитат икономии.

Чл. 71. (1) При нормативния метод трябва редовно да се отчитат и измененията на действуващите норми за разход на суровини, материали, работна заплата и други производствени разходи. Под изменение на нормите трябва да се разбира намалението (увеличението) на действуващите разходни норми, предизвикани от проведените организационно-технически мероприятия, изменение в техниката, технологията и организацията на производството, от усъвършенствуването на конструкцията на изделията, от по-доброто използване на основните средства и др.

(2) За да могат всички изменения на нормите, насочени към усъвършенствуване на изделията или на тяхната технология, своевременно да се внедряват в производството, необходимо е във всяко поделение, което прилага нормативния метод на отчитане, да се установи ред за бързо оформяне на изменението на нормите и своевременно известяване на всички заинтересувани от тези изменения отдели, служби и лица.

(3) Сведенията за изменение в конструкцията на изделията, въвеждането на нови възли и детайли, анулирането на други досега използувани детайли, измененията в използуваните детайли, възли, изделия и пр. се дават от конструкторите. При изменение на нормите се извършват съответни корекции в техническата и плановата документация (технологични карти и др.), служещи за изготвяне на първичната документация (искания за материали, лимитни карти, маршрутни листове, наряди за работниците и др.), в която се посочват действуващите разходни норми за суровини, материали, работна заплата и др. Във всички поделения трябва да се организира постоянен контрол за своевременното оформяне на изменението на нормите и отразяването на тези изменения в техническата и плановата документация и в оперативната работа на цеховете и отделите. Отчетът за изменение на нормите служи за уточняване на нормативните калкулации, както и за организиране на контрол по изпълнение на набелязаните от цеховете и отделите мероприятия за внедряването на нова техника, прогресивни технологии, автоматизация и механизация на производството и др. При това в отчета трябва да се посочат до какво изменение на нормите са довели отделните мероприятия, кой цех или отдел е направил изменението и какво е тяхното участие в постигнатите резултати.

Чл. 72. Фактическата себестойност на продукцията при нормативния метод на отчитане се определя, като нормативната себестойност, установена в началото на периода с нормативните калкулации, се коригира с размера на регистрираните през периода отклонения и изменения на нормите.

Чл. 73. (1) В зависимост от особеностите на отделните отрасли или производства за някои от тях нормативният метод може да се прилага и частично, т. е. да се използуват отделни негови елементи (нормативните калкулации, отчитането на отклоненията или измененията на нормите) в съчетание с други методи на отчитане.

(2) Конкретните особености по организирането и прилагането на нормативния метод на отчитане в отделните отрасли на промишлеността се посочват в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

Чл. 74. (1) Пофазният метод на отчитане се прилага в поделенията с еднородна (според изходния материал и характер на обработката) масова продукция, при която преобладават физико-химични и термични производствени процеси за превръщането на суровината в готова продукция. Последните представляват един непрекъснат процес с редица последователни фази (стадии) на преработката, които могат да се обособят като отделни самостоятелни производства. Този метод на отчитане е подходящ за химичните и металургичните отрасли на промишлеността, за редица отрасли на дърводобивната, леката, хранителната промишленост и др.

(2) При пофазния метод разходите за производството се отчитат във всеки отделен цех (фаза), обособен на самостоятелно отчитане, включвайки на всеки следващ етап себестойността на полуфабрикатите, получени от предходния цех (фаза). При това положение себестойността на продукцията в отделния цех се образува от извършените в него разходи и от себестойността на полуфабрикатите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) При прилагането на пофазния метод на отчитане могат да се използуват поотделно или заедно отделните елементи на нормативния метод (нормативната себестойност, редовното отчитане на отклоненията на фактическите разходи от нормите или отразяване на измененията на текущите норми). Използуването на елементите на нормативния метод при пофазния метод на отчитане ще спомогне бързо да се разкриват постигнатите икономии или извършените допълнителни разходи в резултат на неспазване на установената технология, изменение в състава на използуваните суровини, полуфабрикати, материали, в асортимента на произвежданата продукция и т. н.

(4) При пофазния метод разходите за производство се отчитат по цехове (фази) и по статии на калкулацията. Обекти на отчитането и калкулирането на себестойността при този метод могат да бъдат както отделни видове, така и групи изделия, групирани според еднородността на суровините и материалите, изработването им на едно и също оборудване, еднаквото им предназначение и т. н. При това разходите могат да се отчитат общо за цеха (фазата), а себестойността на отделните видове изделия, включени в групата, да се определя допълнително с помощта на други методи.

(5) Фазите, в които трябва да се извършват отчитането и калкулирането на себестойността на продукцията, редът за определяне на калкулативната единица и начинът за определяне на себестойността на незавършеното производство или за неговата оценка се определят в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

Чл. 75. (1) Поръчковият метод за отчитане на разходите за производството и калкулирането на себестойността на продукцията се прилага в индивидуалните и дребносерийните производства на сложни изделия (предимно в машиностроителната и металообработващата промишленост), а така също и при извършването на опитни, ремонтни и други подобни работи. При индивидуалните и дребносерийните производства този метод трябва да се прилага в съчетание с нормативния метод на отчитане. Обект на отчитането и калкулирането при поръчковия метод е отделната поръчка. Фактическата себестойност на изделията, произвеждани по поръчка, се определя след тяхното завършване (изработване). За ежемесечно определяне и отчитане на фактическата себестойност производствените поръчки трябва да се приемат за такъв брой изделия, колкото е възможно да се произвеждат през отчетния период. При производството на големи изделия с продължителен технологичен процес производствени поръчки могат да се правят не за цялото изделие, а за отделни негови възли или детайли, които представляват сами за себе си завършени части от изделието.

(2) При поръчковия метод извършените разходи в цеховете се отчитат по отделни поръчки и по утвърдените статии на калкулацията, а разходите за суровини, материали, гориво и енергия - по отделни групи. За изделията, за които не е необходимо да се съставят подробни отчетни калкулации, отчитането на разходите може да се извършва само по статии на калкулацията, без подробна разшифровка на материалите по групи. Фактическата себестойност на единица изделие или работа при поръчките се определя след завършване на цялата поръчка, като общата сума на разходите се раздели на количеството произведени при дадена поръчка изделия (работи). При предаване на изделията на части на потребителя или в склада преди окончателно да е завършена поръчката, предадените изделия се оценяват по нормативна, планова или фактическа себестойност на подобни, произвеждани преди това изделия, като се имат пред вид измененията в конструкцията, технологията и условията на производството.

(3) При индивидуалните и дребносерийните производства детайлите и възлите се подразделят на:

1. детайли и възли, произвеждани само за отделното изделие (поръчка), като отчитането на разходите за тяхното производство се извършва по указания по-горе ред;

2. детайли и възли, общи за няколко изделия (поръчки), като разходите за производството на тези възли и детайли, които обикновено се произвеждат серийно, се отчитат с помощта на нормативния метод. На такива детайли и възли, предназначени за изработване на изделия по поръчка, се установява нормативна и фактическа себестойност.

(4) Себестойността на индивидуално произвежданите изделия се образува от разходите, отчетени по поръчката, включващи и разходите за единичните възли и детайли, и себестойността на възлите и детайлите, произведени в условията на серийното (масовото) производство, които са употребени в същата поръчка.

(5) Редът за конкретното прилагане на поръчковия метод се определя в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Разходите за суровини, материали, изделия по кооперирани доставки, гориво и енергия се отчитат по тяхната фактическа доставна стойност, която може да се определи или на базата на плановата им доставна стойност, образувана от разходите по покупката и доставката на материалните ценности поотделно, като се отрази отклонението от нея, или като се ползуват цените, по които се доставят тези суровини и материали, и общата сума за транспортно-доставните разходи. Със сумата на фактическото отклонение от плановата доставна стойност на материалните ценности или от транспортно-доставните разходи трябва ежемесечно да се коригира стойността на употребените материални ценности.

Чл. 77. Суровините, материалите, горивото и полуфабрикатите се отпускат в производството на основание на съответно оформени документи за теглото, обема, квадратурата или броя при строго спазване на действуващите разходни норми с означение на шифъра на изделието, вида или групата изделия за производството, на които се отпускат. Под разходи за суровини, материали, гориво и полуфабрикати се разбира тяхното потребление в процеса на производството.

Чл. 78. (1) Използуването на суровините и материалите в производството може да се контролира със следните методи: документално оформяне на отклоненията от нормите, отчитане разкрояването на партиди и инвентаризация. Отклоненията от нормите, възникнали в резултат на замяната на едни материали с други, а така също и отпуснатите в повече от предвидените по норма, трябва да се оформят по ред, установен със съответни наредби и инструкции.

(2) За да се установи отклонението от полагаемия се разход при разкрояването на материалите (най-вече за по-скъпите материали), може да се използува методът на отчитане на разкрояването по партиди. Този отчет се съставя от сменните майстори, майсторите-разпределители, работниците от планово-диспечерските служби в цеха и др. под. в отчетни карти, попълвани за всяка партида материал, който се разкроява. В тези карти на основата на технологичната карта за разкрояването се посочва и какви парчета трябва да се получат при разкрояването на партидите, а така също и количеството на отпадъците. Освен това в отчетните карти се нанася и количеството на материала, предаден на работните места, и количеството на фактически изготвените детайли от тази партида.

(3) Фактическите резултати от разкрояването се съпоставят с нормативните, при което се установява какви отклонения са допуснати. Разходът на материали по норми се установява, като се умножи количеството на изработената продукция по действуващите норми. В отчетните карти трябва също да се посочват и причините за допуснатите отклонения, както и лицата, отговарящи за разкрояването на материалите.

(4) В случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се води отчет по партиди, отклоненията се установяват за всеки вид материал по отделни изпълнители или общо за цеха (за смяна, денонощие, седмица, десетдневка или месец) с помощта на периодически инвентаризации.

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Отчитането на разходите за заплати се извършва в зависимост от технологичния процес, вида на производството, системата на заплащането на труда, степента на механизация на отчетно-изчислителната работа и други условия, определени в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

(Ал. 2, 3, 4 и 5 заличени - ДВ, бр. 22 от 1983 г.)

Чл. 80. (Доп. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Отчитането на цеховите и на общозаводските разходи трябва да осигури възможности за установяване на фактическия размер на тези разходи, както и отклонението на този размер от предварително разработените и утвърдени план-сметки. Цеховите разходи се набират поотделно за всеки цех (бригада) и в зависимост от обема на произведената продукция през месеца се отнасят в себестойността на същата продукция. Общозаводските разходи се отчитат общо за поделението.

Чл. 81. (1) Когато разходите за текущ ремонт на отделните видове оборудване, транспортни и други основни средства представляват големи суми, тяхното отнасяне в себестойността на изделията се извършва на равни части, определени по планов път. Фактическата себестойност на тези ремонти по отделни поръчки се определя след завършване на ремонта. Разходите за текущ ремонт, извършени през дадена отчетна година, като правило се включват в разходите за производството за същата година. Предварително начислените в повече суми за тази цел се сторнират, а в обратния случай се доначисляват.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Разходите за текущ ремонт на производственото оборудване, транспортните и другите основни средства се включват ежемесечно в разходите на производството. Изхабяването на намиращите се в употреба малоценни и малотрайни предмети ежемесечно се начислява в съответните статии на разходите по начин, установен с Наредба № 12 за счетоводната отчетност (ДВ, бр. 12 от 1981 г.).

Чл. 82. (1) Стойността на работите и услугите от спомагателните цехове се включва в разходите на цеховете-потребители. При това разходите за тези работи и услуги се изчисляват или по планова, или по фактическа себестойност. Ежемесечно разликата между плановата и фактическата себестойност на посочените работи и услуги се отразява в съответните статии на разходите.

(2) Услугите от собствения автомобилен транспорт, обособен на вътрешностопанска сметка, без тези от технологичния вътрешнозаводски транспорт, се включват в производствените и извънпроизводствените разходи по действуващата тарифа за превоз на товари по автомобилния транспорт за общо ползуване. Разликите до фактическата себестойност на транспортните услуги се отнася в резултата на поделението.

Чл. 83. Себестойността на работите и услугите, извършени от един цех за друг цех на същото поделение, се определя от фактическата сума на основните разходи и цеховите разходи. За продукцията, работите и услугите, предназначени изцяло за вътрешни нужди на поделението, себестойност не се калкулира отделно, а разходите за тяхното производство се включват непосредствено в съответните статии на разходите.

Чл. 84. Във всяко производствено поделение трябва да се води пълен отчет на загубите, предизвикани от недостатъци в управлението и организацията на производството, както и при съхранението на материалните ценности. При това трябва да се разкриват причините и конкретните причинители на загубите, за да се възстановят нанесените щети и предотвратят подобни загуби в бъдеще. Тези загуби (които са непроизводителни разходи за отделното поделение) се включват във фактическата себестойност на продукцията след приспадане на излишъците от суровини, материали, гориво, готови изделия и др., установени при инвентаризацията на цеховите и общозаводските складове. Загубите, несвързани пряко с определен вид продукция, се разпределят между отделните видове изделия, като се отнасят в цеховите или общозаводските разходи.

Чл. 85. В поделенията трябва да се провежда редовно предварителен и текущ контрол за спазване от цеховете и отделите на план-сметките за цеховите и общозаводските разходи. Този контрол трябва да бъде насочен към: спазването на утвърдените норми за разход на материали, гориво, енергия, инструменти, приспособления и инвентар; лимитите за извършване и стойността на различните видове работи и услуги (ремонт на основните средства, услуги от транспорта и др.); съблюдаването на утвърдената организационна структура на управление и щатно разписание; спазването на броя и заплащането на предвидения обслужващ персонал и др. под.

Чл. 86. (1) Загубите от вътрешния брак се отразяват в разходите за месеца, през който е бил установен бракът, а загубите от външния брак - за месеца, през който са получени рекламации от потребителите.

(2) Техническият контрол съставя акт за констатирания в процеса на производството непоправим или поправим брак. Суровините, материалите и купените полуфабрикати, бракувани в процеса на производството, при доказана вина на доставчиците се оформят освен с акт за бракуване и с отделен документ за рекламация пред доставчика. Редът за оформяне на брака по вина на доставчиците и за предявяване на претенции към тях се конкретизира в условията (договорите) за доставка на суровини, материали и полуфабрикати.

(3) Себестойността на вътрешния непоправим брак се определя като правило въз основа на фактическите разходи, а в отделни случаи - и въз основа на плановите или нормативните разходи. Загубите от брак, предизвикани от по-лошо качество на материалите или полуфабрикатите по вина на доставчиците, се изписват като такива след потвърждение от страна на доставчиците или след удовлетворение на съставения иск от арбитража. Въз основа на актовете за брак (или други първични документи за отчитане на брака) се изготвя отчет за себестойността на брака, получен през отчетния месец, в който отчет се посочват сумата на загубите от брак, видът на бракуваната продукция и виновниците за брака. За нуждите на оперативното ръководство и контрол с оглед на своевременното отстраняване на причините за брака в някои участъци от производството актовете за бракуваната продукция могат да се съставят и на по-кратки срокове (седмица, 15 дни), като се посочват сумите на причинените щети и виновниците за брака.

(4) Загубите от брак ежемесечно се отнасят в разходите за производството и в себестойността на съответната продукция. В индивидуалното и дребносерийното производство загубите от брак могат да се отнасят в себестойността на незавършеното производство само при условие, че тези загуби се отнасят за определена поръчка, която през периода, който се отчита, не е завършена. Във всички останали случаи загубите от брак се включват в себестойността на готовата продукция.

(5) Загубите от външен брак, от продукция, произведена през минал период, се отнасят в себестойността на същите изделия, произведени през отчетния период. Когато през отчетния период не се произвежда такава продукция, загубите от брак се отнасят в себестойността на произведената през периода друга продукция по възприетия начин за разпределение на общозаводските разходи.

(6) Особеностите при отчитането на брака в отделните отрасли на промишлеността се установяват в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

Чл. 87. (1) В състава на фактическите цехови и общозаводски разходи се включват и някои непланируеми (непроизводителни) разходи, като загуби от престои др., предизвикани от вътрешни и външни причини. Като вътрешни причини се считат всички нередности от организационен характер, а като външни - нередовното получаване на планираните количества материали, горива и енергия и др. Не се включват в себестойността на продукцията загубите от престои, предизвикани от стихийни бедствия, наводнения, пожари и др., както и обезщетенията, дължими във връзка с тях.

(2) В загубите от престои по вътрешни и външни причини се включват:

1. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) работната заплата през времето на престоя или доплащанията до размера на получаваната заплата, ако през времето на престоя е работено на друга, по-малко квалифицирана (по-ниско платена) работа, както и следващите се начисления за ДОО;

2. стойността на суровините, материалите, горивото и енергията, унищожени или загубени през времетраенето на спирането на производството.

(3) От загубите от престои по външни причини се приспадат сумите, получени от виновниците за заплащането на щетите от престоя.

(4) Отчетът, в който се отразяват загубите от престои, се съставя на основата на редовно оформени документи (актове и др.) Отчитането и анализът на престоите в производството трябва да се извършват с оглед на разкриването на конкретните причини и виновниците за допуснатите престои.

Чл. 88. (1) Към незавършеното производство се отнася продукцията, която не е преминала през всички стадии (фази) на обработка, предвидени в технологията на производството, а така също и изделията, не напълно комплектувани, не преминали през изпитания или през техническо приемане. Не се отнасят към незавършеното производство бракуваните полуфабрикати (детайли), които не могат да се поправят, както и суровините, материалите, полуфабрикатите, купените и готовите изделия за комплектуване, които все още не са подложени на някаква обработка.

(2) В цеховете с едросериен и масов характер на производството оценката на детайлите и полуфабрикатите може да се извършва и по тяхната нормативна себестойност. В отделни отрасли на промишлеността с кратък технологичен цикъл оценката на незавършеното производство може да се извършва по фактическата себестойност на използуваните в производството суровини, материали и полуфабрикати, т. е. без да се държи сметка за вложените в започналата им преработка труд и други разходи. И в двата случая конкретния начин се предвижда в инструкциите по чл. 1, ал. 3.

(3) За установяване на размера на незавършеното производство във всяко предприятие периодично се извършват инвентаризации. Инвентаризацията на незавършеното производство има за цел:

1. да определи количеството и фактическата наличност на незавършените при преработката полуфабрикати и изделия, а за някои от тях да установи и количеството на основния материал, от който са изработени;

2. да определи фактическата комплектност и незавършеното производство и да покаже неотчетения брак;

3. да провери данните за движението на полуфабрикатите и детайлите;

4. да уточни себестойността на произведената продукция и др.

(4) Особеностите при отчитането на незавършеното производство, редът и сроковете за провеждане на инвентаризацията и други подобни въпроси се конкретизират в инструкциите по чл. 1, ал. 3, като се имат пред вид действуващите законни разпоредби.

Чл. 89. (1) Отчитането на полуфабрикатите (детайлите) в производството трябва да се организира по начин, който да осигури възможности за контрол на тяхното движение в производството и остатъците в незавършеното производство, да предотврати възможностите за укриване на брака, появата на недоимъци или излишъци и т. н., да повиши отговорността на лицата, заети с приемането, предаването и транспорта на полуфабрикатите (детайлите), да спомогне за подобряване на качеството на оперативно-производственото планиране. Начинът на организиране отчитането на движението на полуфабрикатите (детайлите) се определя от особеностите на технологията и организацията на производството, номенклатурата на произвежданите полуфабрикати (детайли), реда за приемане на завършената работа от техническия контрол, реда за съхраняване на междуоперационните резерви и др.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В редица отрасли на промишлеността и по-точно в машиностроенето и металообработващите отрасли могат да се използуват два основни начина за отчитане на движението на полуфабрикатите в производството - подетайлен и подетайлно-пооперационен.

(3) Подетайлният начин за отчитане се прилага обикновено при поточно-масовите производства, а подетайлно-пооперационният начин за отчитане - в серийните производства, където се използуват маршрутни карти, с помощта на които се отчита не само изработването, но и междуоперационното движение на полуфабрикатите и детайлите. С цел да се опрости отчитането на движението на полуфабрикатите и да се съкрати документооборотът предаването на полуфабрикатите и детайлите от един цех трябва да се оформя и с месечни карти (по подобие на лимитните карти за отпускане на материалите), а отпускането на готовите детайли за комплектуване - по спецификации (комплектовъчни карти) или други аналогични по предназначението си документи. В поточно-масовите производства може да се използува бездокументното предаване на детайлите и възлите, предназначени за комплектуване, или като се съставят документи за тяхното предаване само веднъж в месеца.

(4) Оформянето на първичната документация и воденето на оперативен количествен отчет на полуфабрикатите и детайлите като правило се извършва от планово-диспечерските служби, а в междинните складове - от работещите в тези складове. Счетоводството осъществява методическо ръководство по отчитане на полуфабрикатите и детайлите, контролира правилното оформяне на документите, провеждането на оперативния количествен контрол и отчета на полуфабрикатите и детайлите по местонахождение.