Държавен вестник, брой 93 от 20.XI

Чл. 1. Който с цел за конкуренция в стопанските отношения си служи със средства, противни на добрите нрави, може да бъде заставен да прекрати това си действие, а също и да заплати вредите и загубите.

Чл. 2. Който във връзка със своята или чужда стопанска дейност разпространява обстоятелства или поставя на стоки, съдове, опаковки, ценоразписи, сметки и други подобни неща - означения, които са от естество да създадат заблуждение в полза на някое предприятие, наказва се с глоба до 50 000 лв. Освен това, същият може да бъде заставен по принудителен ред да прекрати разпространението на обстоятелствата или поставянето на означенията, а по искане на заинтересувания - да заплати и вреди и загуби.

Забележка. Заблуждението може да се отнася, между другото, и до качеството, количеството, местопроизхода, начина на изработване или на употребление на това, което се предлага, размера на цената и възнаграждението, начина на определянето им, вида, големината, старостта, местонахождението на предприятието, притежаването на награди, отличия, чинове, учени звания, причината или целта на предлаганата сделка; начина, по който предлагащият си е доставил предлаганата стока; разполагаемите количества от нея.

Чл. 3. Който в стопанската си дейност употребява име, фирма, търговска или индустриална марка, макар и регистрирана, или друг отличителен знак или название на предприятие по начин, от който може да произлезе смесване с име, фирма, марка, макар и нерегистрирана, отличителен знак или название на предприятие, с което друго лице от по-рано (преди регистрацията) си служи правомерно, наказва се с глоба от 10 000 до 100 000 лева. Освен това същият може да бъде заставен по принудителен ред да прекрати употреблението, а по искане на заинтересувания - да заплати вреди и загуби.

Забележка. За отличителен знак на едно предприятие се смята и особения външен вид: на стоките или обвивките, на каталозите и рекламните средства.

Когато този член е нарушен чрез употребление на регистрирана търговска или индустриална марка, тя се отписва въз основа на решението, с което се осъжда ответникът да прекрати употреблението й. Ако ищецът не регистрира марката на свое имe в тримесечен срок от влизането на решението в сила, ответникът може да поиска наново регистрирането на марката. Повторно регистрираната от ответника марка не може вече да бъде оспорвана по този член.

Не може да се заведе иск по този член, ако търговската или индустриалната марка е употребявана две години добросъвестно или 5 години недобросъвестно.

Чл. 4. Забранено е да се поставят или държат върху стоки техни обвивки или съдове, книжа, ценоразписи и сметки, надписи, външна уредба и превозни средства на едно предприятие, освен ако то има право на това: гербът на държавата или на Царския двор, или тяхно подражание, държавни декорации или тяхно подражание, ликовете на Държавния глава или на членовете на Царствуващия дом, гербовете на чужди държави, знаковете на общински или обществени учреждения, ликовете на видни държавни или обществени дейци, освен ако са дали съгласието си или починали преди повече от 25 години, и изобщо неверни означения, предвидени в чл. 3.

Който наруши това разпореждане, наказва се с глоба до 50 000 лева, като предметите, които носят поменатите означения, се конфискуват, ако означенията не могат да бъдат премахнати.

Митническите власти не допускат внос на предмети, които носят забранени по този член означения.

Чл. 5. Забранено е да се предлага или дава като добавка към предлаганата стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена друга стока или услуга.

Това запрещение не се отнася:

1) до даването на рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно означение на рекламиращото предприятие;

2) до даването на неща и услуги, които по търговската практика представляват принадлежност към предлаганата стока или услуга;

3) до даването на сведения или съвети във връзка с предлаганата стока или услуга;

4) до даване на стоки или услуги като отбив при продажби на по-големи количества;

5) до даването на печатни произведения при продажбата на вестници или списания.

Който наруши разпорежданията на този член, наказва се с глоба до 25 000 лева.

Чл. 6. Забранено е заедно с предлаганата стока да се обещава или дава нещо, чието получаване е в зависимост:

1) от разрешаването на задачи, въпроси, гатанки, кръстословици, ребуси и други подобни;

2) от събирането на определена серия от купони, изображения и други подобни, от тегленето на лотарийна игра или от друга случайност.

Който наруши това разпореждане, наказва се с глоба до 50 000 лева.

Чл. 7. Забранено е сключването на договор, с който на едната страна се обещава стока или услуга при задължение или под условие, че тя ще съдействува чрез разпространението на купони или по друг начин, другата страна или посочено от нея лице да сключи с другиго подобен договор.

Който наруши този член, наказва се с глоба до 50 000 лева; а онзи, комуто е обещана стока или услуга по такъв договор може да иска връщането на това, което е дал, ако не е получил стоката или услугата.

Чл. 8. Разпродажби, т. е. продажби, които се предприемат за бързо разпродаване на дребно на налични стоки, могат да се обявяват само с разрешение на съответната търговско-индустриална камара и то в следните случаи и време:

а) при прекратяване на фирмата - за не повече от четири месеца;

б) при прекратяване на търговията с някой вид стока или в някой клон на предприятието, ако то няма друг клон в същото населено място - за не повече от четири месеца;

в) при преместване на предприятието в друго населено място за не повече от два месеца;

г) към края на сезона - само за стоки, които ще се обезценят, ако не бъдат продадени през него - за не повече от две седмици.

Разрешението трябва да съдържа и подробен опис на стоките, които ще се разпродават.

Който без разрешение на търговско-индустриалната камара обяви под каквото и да е наименование разпродажба или продължи разпродажба след срока, за който има разрешение, наказва се с глоба до 50 000 лева.

Търговско-индустриалната камара може да разреши общо за отделни клонове, предприятия сезонни разпродажби (чл. 8, буква "г"), като определи и времето на извършването им. Този, обаче, който желае да се възползува от това разрешение, трябва да съобщи в камарата.

Който обяви сезонна разпродажба, без да е съобщил в търговско-индустриалната камара за това, наказва се с глоба до 5000 лева.

Забележка. Разпорежданията на този член не се отнасят до разпродажбите на повредени стоки и на изостанали късове.

Чл. 9. Докато трае разпродажбата на видно място в помещението, където тя се извършва, трябва да бъдат обявени името на фирмата, която я извършва, причината и времето, през което ще трае, и разрешението за извършването й.

Който наруши това разпореждане, наказва се с глоба до 25 000 лева.

Чл. 10. Който извърши разпродажба, не може преди да изтекат три години от нея:

а) да започне търговия в същия клон, в случай на разпродажба по чл. 8, буква "а";

б) да поднови търговията със същия вид стоки или да открие наново клона от предприятието си, в случай на разпродажба по чл. 8, буква "б";

в) да започне търговия в същото населено място в случай на разпродажба по чл. 8, буква "в".

Който е извършил разпродажба по чл. 8, букви "б" и "в", не може да извърши никаква друга разпродажба, по която и да е от тези букви преди да са изтекли три години от първата разпродажба.

Нарушителите на тая наредба се наказват с глоба до 100 000 лева, а може да се заповяда и затваряне на заведението до изтичане на предвидения в този член тригодишен срок.

Чл. 11. Който при разпродажба продаде или предложи за продан стоки, които не са включени в описа, както и който включи в описа стоки, които си е доставил с оглед на разпродажбата, наказва се с глоба от 10 000 до 100 000 лева.

Чл. 12. Забранено е да се обявява или разпространява, че стоките, които се предлагат за продан:

1) произхождат от прекратено предприятие, освен в случай на разпродажба;

2) произхождат от несъстоятелност, освен ако принадлежат още на несъстоятелния.

Който наруши това разпореждане, наказва се с глоба до 25 000 лева.

Чл. 13. Който предлага стока или услуга на цени, по-ниски от текущите пазарни цени, разчитайки на недобросъвестно изпълнение на задължението си към клиента, или поради умишлено неспазване на фискалните или трудови закони, или колективните трудови договори, или на други закони, налагащи тежести върху производството или търговията, наказва се с тъмничен затвор до една година и глоба до 100 000 лева, или с едното от тези наказания.

Чл. 14. Който даде, обещае или предложи дар или възнаграждение на лице, което е на служба в чуждо търговско предприятие с цел да добие изгода за свое или чуждо предприятие против добрите нрави, наказва се, ако не е предвидено по-тежко наказание, с тъмничен затвор до една година и глоба до 100 000 лева, или с едното от тези наказания.

Със същото наказание се наказва и този, който, бидейки на служба у някого, или бидейки натоварен с работа от другиго, уговори или поиска дар или възнаграждение, за да създаде при конкуренция изгода на чуждо предприятие, по начин, противен на добрите нрави.

Чл. 15. Който съобщи другиму или използува за свое или чуждо предприятие тайна на чуждо търговско предприятие:

а) която е узнал по начин, противен на добрите нрави;

б) която е узнал при изпълнение на длъжност, възложена нему от орган на публична власт;

в) която му е била поверена в стопанските отношения;

г) която е узнал по какъвто и да е начин, бидейки на служба или на учение (практика), в предприятието, наказва се със затвор до една година и глоба от 10 000 до 100 000 лева, или с едното от тези наказания.

Със същото наказание се наказва и онзи, който използува за себе си или за други, или пък съобщи другиму технически образци и упътвания, като чертежи, модели, шаблони, кройки, рецепти, образци, сбирки от образци, списъци на клиенти и доставчици и пр., които му са поверени при стопанските отношения.

Чл. 16. Който с цел на конкуренция изявява или разпространява във връзка с чуждо предприятие, твърдения от естество да увредят последното, наказва се с глоба до 50 000 лева. Освен това, по искане на заинтересувания може да бъде осъден да заплати причинените вреди и загуби. Ако твърденията са направени поверителни, при поискване, деецът отговаря само когато е знаел или, според обстоятелствата е трябвало да знае за неистинността им. Деецът не отговаря, ако докаже истинността на направеното изявление или разпространение.

Чл. 17. Когато деяния, предвидени в този закон, са извършени от служещ в предприятието или от пълномощник на собственика на предприятието, искът за прекратяване може да се предяви и срещу собственика на предприятието, а ако собственикът или управителят на предприятието са знаели или по обстоятелството на случая, е трябвало да знаят за извършването му, отговарят солидарно с извършителя и за вредите и загубите.

Чл. 18. Деянията по чл. 1, 2, 3, 13, 14, 15, 16 и 17 са подсъдни на областния съд, в чийто район се намира предприятието, в което участвува виновното лице; ако то е вън от царството, важат общите правила на подсъдността.

Чл. 19. По искане на една от страните разглеждането на делата може да стане при закрити врата, ако това е нужно, за да се запази тайната на предприятието.

Чл. 20. В решението или присъдата се постановява да се отнемат и унищожат принадлежащите на осъдения (ответник или подсъдим) предмети (обвивки, съдове, надписи, стоки и пр.), ако това е нужно за прекратяване на деянието.

До решаване на делото, по молба на ищеца или тъжителя съдът може да заповядва чрез вземане на подходящи мерки да се обезпечи изземването и унищожението на казаните предмети.

Когато обстоятелствата налагат бързо спиране на действия, попадащи под някои от постановленията на този закон, по искане на ищеца или тъжителя може да се постъпи по реда на чл. 162, буква "а" до "ф", от Закона за гражданското съдопроизводство, без да се спазват ограниченията по т. 1-5 на чл. 162, буква "а" и чл. 162, буква "з", ал. 1.

Чл. 21. По искане на ищеца или тъжителя, съдът в случаите на чл. 13 и 16, може да се постанови решението или присъдата да се обнародва за сметка на осъдения в един или няколко вестници.

Чл. 22. По искане на ответника или на подсъдимия съдът, ако намери, че ищецът или тъжителят е действувал недобросъвестно, може с решението или присъдата да му наложи глоба до 50 000 лева.

Чл. 23. Искът само за прекратяване на деянието може да бъде предявен от ищеца пред особения помирителен съд за ограничаване непочтената конкуренция.

Чл. 24. Помирителен съд има при всяка търговско-индустриална камара. Той се състои от председателя - един подпредседател на областния съд в седалището на търговско-индустриалната камара, и членове - един подпредседател на търговско-индустриалната камара и един търговец, индустриалец или занаятчия, избран от съответните общи професионални организации. За секретар на съда служи някой от служещите при камарата.

По делата в помирителния съд важат правилата на Закона за гражданското съдопроизводство.

Чл. 25. Ако помирителният съд не успее да спогоди страните, той се произнася с решение, което не подлежи на обжалване.

Чл. 26. Деянията, предвидени в чл. 1, 2, 3, 13, 14, 16 и 17 се преследват по тъжба на заинтересувания стопанин.

Сдружението, което защищава професионалните интереси на съсловието, може също да предяви иск или да подаде тъжба във всички случаи, освен по чл. 14, 16 и 17.

Искът само за прекратяване на деянието може да бъде предявен само от заинтересувания стопанин.

Чл. 27. Исковете по този закон за прекратяване на деянието и за вреди и загуби, както и наказателното преследване, се погасяват с изтичането на една година от деня, в който засегнатото лице е узнало за деянието и за извършителя му или с изтичането на три години от извършването на деянието, независимо от деня на узнаването.

Чл. 28. Нарушенията по чл. 4-12 се констатират с акт, съставен от органите на Министерството на търговията, промишлеността и труда, от органите на търговско-индустриалните камари или от други органи на властта в присъствието на двама свидетели. Ако нарушителят откаже да подпише акта, това се отбелязва в акта преди подписите на свидетелите.

Наказанията за нарушенията, предвидени в тези членове се налагат с наказателни постановления от министъра на търговията, промишлеността и труда, като за обжалването на тия постановления важат правилата на кн. III, гл. V от Закона за наказателното съдопроизводство.

Със същото постановление министърът на търговията, промишлеността и труда постановява да се прекрати неправомерното деяние. Това разпореждане се изпълнява веднага чрез органите на местната държавна полиция, независимо от обжалването, освен ако съдът, пред който е обжалвано постановлението, по искането на заинтересуваната страна и с оглед към данните, намери за необходимо да спре изпълнението до разрешаване на жалбата.

Чл. 29. Този закон влиза в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

Той отменява:

1) чл. 5, чл. 43, букви "з", "и", "к" и "л" и съответните разпореждания на чл. 44 от Закона за търговските и индустриални марки;

2) Закона за публичните разпродажби;

3) Закона за забраняване на верижните договори;

4) чл. 26, ал. 2 на Закона за индустрията;

5) чл. 54 на Закона за уреждане на вътрешната търговия.

Чл. 30. Исковете за прекратяване по този закон могат да бъдат предявени и за деяния, които са започнали преди влизането на закона в сила, щом нарушението продължава и след това.

Във всеки случай вреди и загуби могат да се дадат само за времето след влизане на закона в сила.

Чл. 31. Министърът на търговията, промишлеността и труда може да издава, в съгласие с министъра на правосъдието правилници за прилагане на съответните постановления на настоящия закон.

Законът против непочтената конкуренция е приет от 25-о обикновено Народно събрание на 7 ноември 1940 г. и е обнародван в "Държавен вестник" с Указ № 81 на Негово Величество цар Борис III от 22 ноември 1940 г.