НАРЕДБА-ЗАКОН ЗА ПРАВАТА НА ТРЕТИ ЛИЦА ПРИ КОНФИСКАЦИЯ НА ИМУЩЕСТВА, ПОСТАНОВЕНА ОТ НАРОДНИЯ СЪД
НАРЕДБА-ЗАКОН ЗА ПРАВАТА НА ТРЕТИ ЛИЦА ПРИ КОНФИСКАЦИЯ НА ИМУЩЕСТВА, ПОСТАНОВЕНА ОТ НАРОДНИЯ СЪД
Обн. ДВ. бр.43 от 22 Февруари 1945г., изм. ДВ. бр.100 от 30 Април 1945г.
Изтекъл срок на действие.
Чл. 1. Лицето, което претендира право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, върху който е наложена възбрана, или който е конфискуван по силата на Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията свързани с нея, за да запази правото си спрямо държавата, трябва да предяви иск пред надлежния съд най-късно до три месеца след отнемане на владението, въз основа на присъдата.
Чл. 2. Когато са запорирани или конфискувани движими вещи по същия закон, лицето, което претендира право на собственост или на залог върху тях, за да запази правото си спрямо държавата, трябва да предяви иск пред надлежния съд най-късно в тримесечен срок от деня на връчване съобщението за налагане запора или отнемане на вещта въз основа на присъдата.
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1945 г.) Кредиторите по парични вземания срещу обвиняеми по същия закон, за да запазят правата си спрямо държавата, трябва да предявят исковете си пред надлежния съд най-късно след 6 месеца от деня на обнародването в "Държавен вестник" имената на осъдените лица.
Ако вземането е обезпечено с ипотека, кредиторът може да поиска изпълнителен лист по реда на чл. 156т от Закона за гражданското съдопроизводство, като в молбата си трябва да заяви изрично, че вземането му е действително по посочените от него основание и размер. Това заявление има значението на клетвено потвърждение (чл. 193, ал. 3 от Наказателния закон).
Ипотечните вземания на възходящи и низходящи роднини, съпруг, братя и сестри се осъществяват по реда на ал. 1.
Когато паричното вземане е до 50 000 лева, или когато то произтича от наем на работа или от доставени от производител стоки и е подкрепено с писмени доказателства (включително търговските книги на длъжника), кредиторът може с молба, подадена чрез околийското данъчно управление по местожителството на длъжника, до околийския съд, да иска да се издаде заповед за плащане. Данъчният началник проверява незабавно искането и препраща молбата на околийския съдия, заедно със своето мнение относно действителността на задължението. Околийският съдия, след като събере сведения от самия длъжник, а ако това е невъзможно - от пълномощника му или от близки на длъжника, ако няма пълномощник и след като извърши проверка по начин какъвто намери за добре, издава заповед за плащане или оставя искането без последствие. Молбите могат да бъдат подавани и колективно. Определението на околийския съдия не подлежи на обжалване и не пречи на страната да предяви иска си по реда на тоя закон.
(Нова - ДВ, бр. 100 от 1945 г.) Вземанията, както и свързаните с тях вещни права върху движими или недвижими имущества, обезпечаващи тия вземания, на общините, на държавно-автономните учреждения, на частните банки, намиращи се под надзора на банкерския съвет, на кооперативните сдружения и съюзи, които се намират под надзора на Българската земеделска и кооперативна банка, могат да се предявят, в срока по ал. 1, заедно с документите, които ги подкрепят, пред председателя на областния съд.
(Нова - ДВ, бр. 100 от 1945 г.) Когато вземането или вещното право се предявява от частна банка или от кооперативно сдружение, две лица измежду членовете на управителния съвет или управителите на фирмата трябва да дадат и писмена декларация, че вземането е действително по посочените основание и размер. За неистинност на тази декларация, виновните отговарят по чл. 193, ал. 3 от Наказателния закон.
(Нова - ДВ, бр. 100 от 1945 г.) Вземанията по менителнични ефекти, джиросани на Българската народна банка, могат да се предявят от джиранта за сметка на банката и с нейно съгласие, без да е необходимо да се представлява самият ефект.
(Нова - ДВ, бр. 100 от 1945 г.) Председателят на съда или назначен от него съдия, след като извърши проверка по начин, какъвто намери за добре, издава заповед за плащане, която подлежи на изпълнение; а в противен случай, за неуваженото вземане или право или за част от тях, трябва да се предяви иск пред надлежния съд в тримесечен срок от съобщението на отказа.
(Нова - ДВ, бр. 100 от 1945 г.) Правото на предпочтително удовлетворение, което произтича от залог или ипотека, се запазва.
Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 1945 г.) В случаите на чл. 1 и 2, когато отнемането на имота е станало преди постановяването на присъдата, срокът за предявяване на исковете започва да тече от деня на обнародване в "Държавен вестник" имената на осъдените.
Вземанията на общините, на държавно-автономните учреждения и на Българската ипотекарна банка се приемат и изплащат, макар и да са предявени след сроковете по този закон, ако остатъкът от актива на осъдения е достатъчен за удовлетворението им.
Чл. 4. Окончателните съдебни решения, постановени до 1 септември 1944 г. срещу казаните обвиняеми, имат действие и срещу държавата.
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1945 г.) Държавата отговаря за вземания срещу лица, осъдени по същия закон, само ако вземанията са възникнали преди обнародването в "Държавен вестник", че длъжникът е привлечен като обвиняем и то до размер на конфискуваното имущество.
(Нова - ДВ, бр. 100 от 1945 г.) Възникналите след това вземания и права се признават, ако те са за необходими и полезни разходи.
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1945 г.) Търговски предприятия (еднолични фирми), които принадлежат на обвиняемия, могат да продължат дейността си по решение на министъра на финансите или на натовареното от него лице.
В тоя случай и в случаите, когато обвиняемият участвува в управлението на дружествени предприятия, неговите права се упражняват от натоварено от министъра на финансите лице.
Чл. 7. Исковете по чл. 1, 2 и 3, ал. 1 се разглеждат по реда на съкратеното съдопроизводство. Ответник по тях е държавата, а когато конфискацията не е още постановена - ответник е и обвиняемият. Той се представлява от назначен от съда негов представител измежду близките му, ако няма пълномощник.
(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 100 от 1945 г.) При предявяване на исковете по този закон разпоредбата на чл. 113 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията няма приложение.
(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 100 от 1945 г.) Решението на съда е окончателно и може да се обжалва по касационен ред пред Върховния касационен съд в двуседмичен срок от постановяването му. Допълнителната касационна жалба се подава в двуседмичен срок от подаването на основната касационна жалба.
Чл. 8. По производствата, образувани по тоя закон, съдебни разноски не се внасят предварително; те се присъждат с решението или определението на съда, ако искането не се уважи.
Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на правосъдието.