Държавен вестник, брой 48 от 19.VI

Отменен с § 11 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите и на Закона за преизчисляване на някои пенсии и за изменение и допълнение на пенсионни закони - ДВ, бр. 53 от 11.07.1975 г., в сила от 01.07.1975 г.

Чл. 1. По настоящия закон се отпускат следните пенсии:

а) пенсии за старост;

б) пенсии за инвалидност;

в) наследствени пенсии;

Чл. 2. Подлежат на задължително осигуряване и пенсиониране по настоящия закон земеделските стопани-кооператори и членовете на техните домакинства - мъже и жени, навършили 16-годишна възраст.

Лицата под 16-годишна възраст, но навършили 14 години, допуснати на работа в трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), подлежат на задължително осигуряване и пенсиониране само за трудова злополука.

Не подлежат на осигуряване за старост по този закон онези членове на ТКЗС и членовете на техните домакинства, които участвуват в друга пенсионна осигуровка или получават лична пенсия за изслужено време и старост по Закона за пенсиите.

Чл. 3. Право на лична земеделска пенсия за старост имат всички земеделски стопани-кооператори, навършили 60 години за мъжете и 55 години за жените, които в продължение на 25 години са имали за основно занятие земеделие или отраслите му или занятие, което се упражнява в спомагателните предприятия на ТКЗС.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 1969 г.) Членовете на ТКЗС - активни борци против фашизма и капитализма, добиват право на лична земеделска пенсия за старост при възраст 55 години за мъжете и 50 години за жените и при трудов стаж 15 години. На онези от тях, които са работили в ТКЗС и попадат в първа или втора група инвалидност, се отпуска лична земеделска пенсия за старост независимо от възрастта и трудовия стаж.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) Основният размер на личната земеделска пенсия за старост е 20 лв. месечно. Този размер се увеличава:

а) с 0,50 лв. за всяка година участие в кооперативните земеделски стопанства до 1 януари 1957 г., включително и за годината на постъпването;

б) с 0,50 лв. месечно за всяка година участие в кооперативно земеделско стопанство до 1 януари 1957 г. за пенсионираните към същата дата земеделски стопани-кооператори, включително и за годината на постъпването, заедно с увеличението по предходната буква;

в) с 10% от направените от кооператора ежегодни лични вноски в осигуровката, ако годината се зачита за трудов стаж;

г) с 1 лев за всяка следваща година, през която кооператорът е бил председател или заместник-председател на трудово-кооперативно земеделско стопанство повече от три години;

д) с 10 лв. месечно на навършилите 70-годишна възраст лични пенсионери за старост по този закон. Това увеличение се дава в съответен размер в процентите по чл. 14, ал. 1 от закона и на получаващите наследствена земеделска пенсия за старост независимо от възрастта, на която е починал наследодателят.

Минималният размер на личната пенсия за старост на земеделските стопани-кооператори, удостоени със званието "Герой на социалистическия труд", е 80 лв. месечно.

Чл. 6. Удостоените със званието "Герой на социалистическия труд" за постижения в областта на селското стопанство получават добавки към личната си месечна пенсия за старост 30 лв., а наградените с ордените "Георги Димитров", "Червено знаме на труда" и "Народен орден на труда" - златен, съответно 20, 15 и 10 лв.

Земеделските стопани-кооператори, удостоени с почетното звание "Майка-героиня", получават добавка към личната си месечна пенсия за старост 20 лв., а наградените с ордена "Майчинска слава" I, II и III степен - съответно 15, 10 и 5 лв.

Добавките за удостоените със звание и наградените с ордени се получават и когато месечният размер на пенсията надминава посочения в закона максимален размер.

Чл. 7. Земеделските пенсии за инвалидност биват:

а) поради трудова злополука;

б) поради общо заболяване - за първа и втора група инвалидност.

Чл. 8. Лична земеделска пенсия за злополука се отпуска на земеделските стопани-кооператори, които имат група инвалидност независимо от продължителността на трудовия им стаж, ако през време и във връзка или по повод на извършваната работа в ТКЗС са придобили травматични увреждания или са пострадали при нещастни случаи след приемането им в ТКЗС, но не по-рано от 9 септември 1944 г.

Към трудова злополука се приравняват и професионалните заболявания.

Злополуката се установява с акт за злополука, който се съставя от председателя на ТКЗС в тридневен срок, считан от деня на злополуката.

В случай, че актът за злополука не бъде съставен, пострадалият или неговите наследници имат право в шестмесечен срок да поискат неговото съставяне от контролния съвет на ТКЗС. Ако този срок бъде пропуснат, пострадалият или неговите наследници могат да заведат установителен иск пред народния съд по местожителството на пострадалия в срок до 3 години от деня на злополуката. Когато срокът бъде пропуснат по уважителни причини, съдът може да приеме иска за разглеждане и след изтичане на срока.

Лицата, които до влизането на настоящия закон в сила нямат съставен акт за злополука, станала след приемането им за членове на ТКЗС, но не по-рано от 9 септември 1944 г., могат да поискат съставянето на такъв акт в срок до 1 юли 1963 г.

За професионалните заболявания не се изисква съставянето на акт за злополука. Те се установяват от трудово-експертните лекарски комисии.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) Лична земеделска пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска на земеделските стопани-кооператори, които имат определена група инвалидност и трудов стаж, зачитащ се за пенсия по настоящия закон:

а) до 20-годишна възраст - независимо от продължителността на трудовия стаж;

б) до 25-годишна възраст - при три години трудов стаж;

в) над 25-годишна възраст - при пет години трудов стаж.

Пенсии за инвалидност поради общо заболяване се отпускат, ако инвалидността е настъпила през времето, което се зачита за трудов стаж по настоящия закон, или не по-късно от две години след това. За някои болести, определени с наредба, този срок може да бъде по-голям.

Чл. 10. Групата инвалидност, причинната връзка, датата на инвалидизирането и срокът на нетрудоспособността се определят от трудово-експертните лекарски комисии по реда и условията, установени за работниците и служителите.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) Размерът на личната земеделска пенсия за инвалидност поради трудова злополука е: за първа група инвалидност 45 лв. месечно, за втора група инвалидност 35 лв. месечно и за трета група инвалидност 25 лв. месечно.

(Изм. - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) Размерът на личната земеделска пенсия за инвалидност поради общо заболяване е: за първа група инвалидност 30 лв. месечно, за втора група инвалидност 25 лв. месечно и за трета група инвалидност 20 лв. месечно.

Инвалидите от първа група инвалидност, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават добавка към лична си земеделска пенсия за инвалидност по 5 лв. месечно.

Към месечната пенсия за инвалидност се дават и добавките по чл. 6 от настоящия закон.

Чл. 12. Право на наследствена земеделска пенсия за инвалидност имат следните наследници на починал земеделски стопанин-кооператор:

а) децата до навършване на 18-годишна възраст, а учащите се в учебните заведения - до 25-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са загубили трудоспособността си до 18, съответно 25 години и попадат в първа или втора група инвалидност;

б) съпругата при навършване на 45-годишна възраст или преди навършване на тази възраст, ако попада в първа или втора група инвалидност.

Родителите при навършване на възраст 60 години за мъжете и 45 години за жените и съпругът при навършване на 60-годишна възраст или преди навършване на възрастта, ако попадат в първа или втора група инвалидност, имат право на наследствена пенсия за инвалидност при условие, че са били издържани от починалия и не получават друга пенсия по този или друг закон.

Учащите се в учебните заведения, които след завършване на средно образование отбиват редовната си военна или трудова служба или положат изискуемия се предварителен трудов стаж, могат да получават наследствена пенсия и след 25-годишна възраст. Правото за получаване на наследствена пенсия след тази възраст се продължава с толкова време, колкото е траела военната или трудовата служба, съответно изискуемият се трудов стаж, но най-много до навършване на 27-годишна възраст.

Чл. 13. По условията на предходния член се отпуска наследствена земеделска пенсия за старост на децата на починал земеделски стопанин-кооператор, който е получавал или е имал изискващия се трудов стаж за такава пенсия. Ако наследодателят е починал вследствие на трудова злополука, на децата се отпуска по-благоприятният вид пенсия.

Чл. 14. На наследниците се отпуска пенсия в следните размери от личната пенсия на починалия:

а) при един наследник - 50%;

б) при двама наследници - 75%;

в) при трима и повече наследници - 100% .

Когато пенсионер с лична пенсия за злополука почине от страданието, за което му е била отпусната пенсията, на наследниците, имащи право на наследствена пенсия, се определя пенсия в посочените в предходната алинея проценти от следващата се лична пенсия за първа група инвалидност. Тази разпоредба се прилага и в случаите, когато смъртта от злополуката е настъпила, преди да е била поискана личната пенсия.

На наследниците на починал поради общо заболяване, който има изискващият се за възрастта му трудов стаж, се определя наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в процентите, посочени в алинея първа на настоящия член, от следващата се лична пенсия за втора група инвалидност.

Чл. 15. Средствата на фонд "Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори", учреден при Управлението на пенсиите, се набират от:

а) вноски на ТКЗС в размер на 6% от годишния доход за разпределение, включително и за фондовете;

б) вноски на земеделските стопани-кооператори в размер на 2% от годишния им личен доход от ТКЗС. Такива вноски не правят лицата под 16-годишна възраст, упоменати в чл. 2, алинея втора от настоящия закон;

в) вноски на държавата чрез допълнително облагане при продажба на ракия, вино, бира, подсладени напитки, цигари и др. в размери, определени от Министерския съвет.

Начинът за изчисляване на вноските и сроковете за внасянето им се определят с правилник.

Чл. 16. Средствата на фонд "Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори" се внасят по специална сметка в Българската народна банка и се изразходват за изплащане на пенсиите по настоящия закон.

Българската народна банка в началото на всяко тримесечие прехвърля от текущата или заемна сметка на ТКЗС дължимите осигурителни вноски по сметката на фонда.

Трудово-кооперативните земеделски стопанства удържат и внасят в Българската народна банка личните вноски на кооператорите след приключване сметката на стопанството, но не по-късно от края на месец януари на следващата година.

Изразходването на средствата на фонда се извършва по нареждане на Управлението на пенсиите.

Контролът за правилното изчисляване и срочното внасяне приходите по фонда се извършва от финансовите органи при народните съвети.

Чл. 17. Земеделски стопанин-кооператор по смисъла на този закон е всяко лице, което членува в трудово-кооперативно земеделско стопанство или е член на домакинството на член-кооператор.

Чл. 18. За трудов стаж по настоящия закон се зачита времето, през което лицата са били земеделски стопани-кооператори, а така също и времето преди влизането им в ТКЗС, през което са имали за основно занятие земеделие или отраслите му, както и занятие, което се упражнява в спомагателните предприятия на ТКЗС.

Не се зачита за трудов стаж годината, през която земеделските стопани-кооператори не са изработили без уважителни причини определения от общото събрание на ТКЗС минимум работни дни, но не по-малко от 135 работни дни за полските райони и 100 работни дни за планинските и полупланинските райони.

Начинът за изчисляване на трудовия стаж се определя с правилник.

Чл. 19. При участие на земеделски стопанин-кооператор и в други пенсионни осигуровки правото на пенсия се определя при взаимно зачитане на трудовия стаж, като пенсионирането за старост се извършва от осигуровката, в която осигуреният има преобладаващо участие, а пенсионирането по инвалидност - от осигуровката, при която е настъпило инвалидизирането на лицето. В случаите, когато лицето има право на пенсия по двете осигуровки, отпуска се по-благоприятната пенсия.

Когато пенсионирането на земеделски стопанин-кооператор за старост се извършва по друг закон, трудовият му стаж, добит в ТКЗС, се зачита за времето след 1 януари 1957 г., а при пенсиониране за инвалидност - след 1 юли 1961 г.

Чл. 20. Пенсия за старост по настоящия закон не може да се получава заедно с друга пенсия по същия или по други закони с изключение на лична или наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука, народна пенсия, пенсия за особени заслуги и военноинвалидна или гражданскоинвалидна пенсия.

Лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по настоящия закон не може да се получава заедно с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и с лична или наследствена пенсия за изслужено време и старост по този или друг закон.

(Доп. - ДВ, бр. 92 от 1965 г., в сила от 01.01.1966 г., бр. 53 от 1973 г., изм., бр. 36 от 1975 г., в сила от 01.07.1975 г.) При право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и по 50 % от останалите, но общо не повече от 150 лв. месечно.

На лице, на което поради различни страдания се следва лична земеделска пенсия за злополука, за общо заболяване, както и лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука или общо заболяване, гражданскоинвалидна, военноинвалидна или народна пенсия по Закона за пенсиите, се определя една пенсия, отговаряща на групата инвалидност, която има, съобразно сбора на страданията му. В тези случаи се отпуска най-благоприятният вид пенсия. По същия начин се постъпва и когато почине лице с право на такива пенсии, но не ги е получило.

(Нова - ДВ, бр. 34 от 1974 г., в сила от 01.06.1974 г.) Размерът на наследствената пенсия по този закон не може да бъде по-нисък от 20 лв. месечно за всеки сънаследник.

Чл. 21. Пенсионираните по този закон, когато работят в ТКЗС, получават пълния размер на пенсията си, а когато работят вън от ТКЗС, по отношение на тях се прилагат разпоредбите на Закона за пенсиите.

Получаващите земеделска пенсия за старост, които след 1 юли 1961 г. работят в ТКЗС, могат да поискат увеличение на пенсията си с добавките по чл. 5, буква "б" от настоящия закон, ако са работили не по-малко от 3 години.

Чл. 22. Пенсиите на земеделските стопани-кооператори се отпускат, изменят, спират и прекратяват по реда, установен със Закона за пенсиите, доколкото в настоящия закон не се предвижда друг ред.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 1964 г.) Член-кооператорите и членовете на техните домакинства, чиито трудово-кооперативните земеделски стопанства са преминали изцяло или частично в държавни предприятия за селскостопанска или горскостопанска дейност или други държавни организации, запазват правата си по Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори и при навършване на изискващата се възраст и трудов стаж могат да се пенсионират по условията на този закон.

Пенсиите за старост на земеделските стопани и членовете на техните домакинства от населените места, където са образувани ДЗС, които не са били кооператори, но са предали земята си в ДЗС, се изравняват със земеделските пенсии за старост на членовете на ТКЗС. На онези от тях, които към датата на навършване изискващата се възраст нямат право на пенсия по Закона за пенсиите, се отпуска лична земеделска пенсия за старост по размерите на настоящия закон.

Пенсиите по алинеи 1 и 2 се изплащат със средства от бюджета на държавата.

Чл. 24. Частните земеделски стопани се пенсионират по досегашния ред съгласно Указа за изменение и допълнение на дял IV от Закона за общественото осигуряване.

Чл. 25. Правото на пенсия не се погасява с давност.

Чл. 26. Неправилно получена пенсия по вина на пенсионера се събира с 6% годишна лихва.

Чл. 27. Пенсиите на земеделските стопани-кооператори не подлежат на облагане с данъци, пощенски и други такси. Върху тях не се правят запори освен за издръжка, за надвзета пенсия и за задължения, произтичащи от престъпления, непозволени увреждания и начети.

(*) Пенсиите се окръгляват в цели левове, като до 0,50 лв. включително не се вземат предвид, а над 0,50 лв. се вземат за един лев.

Чл. 28. Членове 5, 11, ал. 3, 12, 20, ал. 3 и 23, ал. 2 се отнасят и за заварените пенсионери.

Чл. 29. Настоящият закон влиза в сила от 1 юли 1961 г. с изключение на членове 5, 15, буква "в", 18, ал. 2, 20, ал. 3 и 23, ал. 2, които влизат в сила от 1 януари 1962 г. От тези дати се отменят всички разпоредби, които му противоречат.

Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите и министъра на земеделието, които издават правилник за прилагането му.

Законът за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори е приет от 3-о Народно събрание в седмата му извънредна сесия, второ заседание, състояло се на 21 юни 1961 г. и е обнародван в "Известия на Президиума на Народното събрание с Указ № 246 на Президиума от 22 юни 1961 г.

Бел. ред. Сиела Норма

(* Бел. ред. Сиела Норма) Сумите в лева по този закон са приведени в съответствие с извършената парична реформа през 1961 г. - ПМС № 149 от 22 юли 1961 г. При прилагане разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от закона следва да се имат предвид инструкциите по прилагане на постановлението, съгласно които, когато при преизчисляване на суми в левове и стотинки се получи част от стотинка, частта се закръглява по начина указан в т. 4, ал. 2 от същото ПМС.